Показване на публикации, сортирани по дата за заявката БУХТИ. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката БУХТИ. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

петък, 28 февруари 2025 г.

"МОРТАДЕЛА" ОТ ПУЕШКО С ШАМ ФЪСТЪК

 


    Това е един напълно уникален и при това дзверски вкусен колбас от пуешко месо. Идеята беше да пробвам нещо като мортадела с шам фъстък и маслини, но в различни варианти - на едното място само шам фъстък, а на друго - шам фастък и маслини.
    За домашната мортадела в блога имам направо уникални рецепти, по които се получава направо оригиналната мортадела и наистина е дзверски вкусна:

Мортадела (домашна) почти по болонски - подробно

   
  За пуешкото съм писал, че е много полезно и здравословно месо.
    Писал съм и как може да се ползва в най-бюджетния вариант вместо да се купува обезкостено пуешко бутче за 18-20 лв/кг. Пуешкото при нас се внася основно от Унгария, но има и българско и човек може да си купи фитка (пуйка) на пазарЯ, но трябва да знае как да си я приготви.
    Ето тука има няколко рецепти с пуешко:
Та така да се върна на думата си като основно ще давам в картинки като знаете, че температурата на продукта не трябва да назвишава 10С. От зор 12С, но това вече носи риск.
На 6-7 пуешки бутчета се маха кожата, както е целя - тя става за обвивка на друг вид колбас.
Обезкостяват се като се премахват ципите и и костиците - обяснявал съм как става с помощта на клещи.



Полученото чисто месо се нарязва на кубчета - една част с размери около 1х1.5 см, - това около 1/3 от месото, а останалото - на кубчета позходящи за месомелачката или блендера.




Отделеното месо се слага в блендера с около 200 грама ледени кубчета с разчет на 1 кг т.е. това се прави на партиди от 2-3 пъти и се смела буквалво на каша.
Смесва се с кубчетата месо и се овкусява на кг със сол - 15 грама нитритна и 8 грама обикновена сол, 6 грама прясно счукан черен пипер; щипка червен лютив пипер на люспи; 1 гр. индийско орехче; 1 гр. кимион.
Всичко се омесва много добре.
Около 20 грама шам фъстък се заливат с вряла вода, оставят се да изстинат и прецеждт през цедка - почти до изсъхване.
След като се смесват с каймата  пуешко.
2/3 от не се отделят, а в оставата 1/3 се добавят ситно нарязани черни обезкостени маслини.
Сега трябва да си приготвим обвивките - едната е пуска 1свински мехур!, а другите две - колагеново черво с Ф=55 мм.
Пуската поема почти 1600 грама от каймата.
Едната част се пълни състроителния шприц в колагеновото черво, а тази част с маслините в другото черво.
Сетне на всички Ви е ясно - на хладно за 24 часа.
Сетне на топло за темпериране  за около 3-4 часа.
И си приготвяме фурната...
Забиваме му термометъра и на 40С с вентилатор с постепенно вдигане на температурата през 10С през 20-а мин.
По същия начин се процедира и останалите две парчета .
Когато стигне 69С вътрешна температура се вадят и веднага се хвъргат в ледена вода - за пълно охлаждане.
После в хладилника за 24 часа и следва рязане на тънкофайски парчета.

Правете смело - по-вусно е отколкото със свинско ...
И НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в 2 коментара:
Етикети: ,

неделя, 23 февруари 2025 г.

СОЛЕНКИ за закуска и за мезе

 


    Най-сетне прекарах ред да напиша за направията на тези соленки, които са много подходящи за закуска, а и за мезе. Правя ги доста често и винаги стават страхотно вкусни.
    Преди да продължа с начина на направията, както винаги в последно време ще дам и други варианти от блога с подобни вкуснотии:
За тестото:
200-250 грама сирене се натрошават с вилица и смесват с две яйца и 2-3 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. захар.
Добавят се 300 грама пресято брашно и 1 ч.л. бакпулвер.
Сол - слага се в зависимост от солеността на сиренето.
Омесва се твърдо тесто, към което се добавя 1 с.л. масло и се доомесва.
Покрива се със стреч фолио и се оставя да си почива.
Правя го вечерта и го оставям да си почива до сутринта.
На сутринта с намазнени ръце от тестото се откъсва голямо топче, което се оформя като салам и се нарязва на парчета малко по-големи от орех.
От всяко парче се оформя малка леко продълговата "питка" и се оставят да си отдъхнат няколко минути, докато загрява олиото.
Пържат се в тясна касерола поне с 2 пръста олио до хубаво зачервяване от двете страни.








Готовите сиренки се вадят върху домакинска хартия, която да поеме излишната мазнина.
Отвън стават хрупкави, а вътре са мекички и приятно солени.
Ако искате да са меки и отвън, просто трябва да се слагат в съдина с капак.
Но все пак са по-вкусни хрупкави отвън ...
Толкова за сиренките за закуска....
Сега за сиренените пръчици за мезе.
От същото тесто се откъсват топчета колкото орех и с ръка се оформят продълговати пръчици около 15-17 см дължина и дебелина 2/3 см.
Нареждат се върху леко омаслена хартия за печене, намазват се с прясно мляко (може и жълтък на яйце) и се ръсват с малко едро смляна сол.
Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 15-на минути.
Към 10-а са си променили цвета и леко ги размествам.
След като са готови и изключа фурната не ги вадя, а леко я открехвам и оставям в нея да изстиват.
По този начин след печенето допълнително поизсъхват и стават хрупкави.
Страхотно мезе са.
Всичко се прави лесно, така че смело се пробвайте и няма да съжалите!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

събота, 22 февруари 2025 г.

КЮФТЕТА ОТ ЕЛДА И ПУЕШКО

 

    За ползите от елдата няма да пиша.
    В блога имам доста рецепти с елда:

Кюфтета от леща и елда


Та да се върна на направата на тези изключително вкусни и полезни кюфтета от елда и пуешко.
Необходими са ни около 150 грама елда, 500 грама пуешко от бутчето, 1 глава лук, 1-2 ск. чесън, 1 ч.л. риган;  сол и черен пипер на вкус; Може да се сложат и други подправки, но заложих да са "обрани" от към тях.
Изпълнението е лесно:
Елдата се измива и се слага да се вари в леко подсолена вода в съотношение 1:3 като се добавят и нарязаният лук и чесън.
Докато се вари елдата, пуешкото нарязано на парчета се смила в блендера, но без голямо престаряване.
Сварената елда се прецежда през цедка и в тиган на не много силен котлон се подсушава, като се намачква леко с вилица.
Смесват намачканата елда със смляното пуешко и подправките.
Ако сместа се окаже малко рядка, може да се добавят лъжичка две брашно от елда или обикновено брашно.
Не съм слагал яйце, но който иска може да си го добави.
Оформят се с леко намаслени ръце кюфтета с желана големина и се пържат до готовност.
При пърженето в мазнината се пущат една две скилидки чесън.
От това колимество продукти се получат достатъчно количество кюфтета (16-18 броя).
Вместо да се пържат кюфтетата могат да се изпекат във фурната - въпрос на предпочитание.
Кюфтетата се сервират с гарнитура по желание - в случая руска салата.
За предпочитане е към тях на да се направи млечно-чеснов сос.
Стават още по-вкусни.

Ами това е, правете смело, не е трудно, а е много здравословно.

П.П. Водата от варенето на елдата не се изхвърля. Прецедена още веднъж през домакинска хартия е полезна като чай.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

сряда, 10 юли 2024 г.

Как да направим идеалното цедено мляко

 


    Няма нищо работа ще кажете - сгъваш една марля или тензух на 3-4, слагаш в цедка и сипваш кофичката кисело мляко вътре и чакаш да се отцеди.
    Да ама не. При този вариант заедно със суроватката се оттича и голяма част от киселото мляко - поне по-течната му част и рандеманът на цеденото мляко и доста малък.
Моят вариант е много проститък. Кофичките кисело мляко ги слагам във фризера и оставям поне за два три дни.
След това цедката се слага над подходяща купа  и в нея се слага замразеното кисело мляко и се забравя докато се разтопи и изцеди. Защото млякото е замразено не е необходимо да се слага в хладилник дори и в жегите.
От снимката се вижда, че се отцедила само суроватката и то в най-чистия й вид.
В цедката е естанало много, ама наистина много гъсто цедено мляко.
То може да се подсоли леко, да му се добави малко омекнало масло и да се разбие и да стане почти истнинска "филаделфия" за почти без пари.
Рандеманът се вижда от снимката - нарочно съм снимал еднолитрова кофичка кисело мляко - чистият продукт е около 420 грама.
Полученото цедено мляко е идеално за направа на какво ли не - например с добавка на още разни сирена на лабне, с добавка на нарязана и изцедена краставица и ситно нарязан копър - на дадзики; 
Нещо се увлякох - типично за мене да съм многословен, уж щях да пиша за идеалното цедено, а то се получи идеи за поне още 5-6 вкуснотии...,,


П.П. Отделената суроватка в никакъв случай не се изхвърля - идеална е за палачинки, за бухти и замества млякото при направата им. Ако е в повечко, може да се напълни в 0,5 л бутилчета и да се замрази.

Пробвайте моя вариант и вероятно няма да съжалите!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

вторник, 2 юли 2024 г.

Бързи и лесни банички от бутер тесто

 


 В събота или неделя доста често правя тези бутербанички вместо традиционните бухти или палачинки. Правят се много лесно, а печенето сякаш е по-бързо отколкото на обикновената баница. 
    Най-важното е, че могат да се приготвят и от най неизкушения в готвенето и печенето.
    Необходими са един пакет или по-малко (зависи от големината на тавата), около 250-300 грама сирене и две (може и три) яйца.
    От бутер тестото се изрязват ленти с дължината на тавичката  и широчина около 10-а см. 
    Натрошеното сирене се смесва с яйцата.
    По дължината на лентата бутер тесто от едната страна се слага от плънката и внимателно се навива на руло.
    На дъното на тавичката (ползвам йенска) се застила хартия за печене и рулата се нареждат в нея като помежду им се оставя малко разстояние (поне 0,5-1 см). Като се напълни тавичката, ги нарязвам на парчета с дължина 8-10 см. 
    Отгоре се заливат с остатъка от плънката.
    Пече се на 180С в предварително загрята фурна - около 35 мин. и/ или до хубаво зачервяване.
    Голяма вкуснотия, която се прави по-бързо отколкото обяснявах.
    Пробвайте и ще Ви станат любимите бързи и мързели ви банички за закуска.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

петък, 10 ноември 2023 г.

БРАШНО ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА

 

    Лещата е много благодатна за готвене, но освен това е и много полезна с високото си съдържание на фибри, протеини, желязо, фолиева киселина и др.п.  Само ще допълня, че фосфорът, магнезият и калият в нея засилват метаболизма и от там и нервната система, както и че съдържа витамини А, B1 и B2. Произхожда от Централна Азия и употребата й поради високото съдържание на протеини замества месото.
    Червената леща в действителност е кафява, но тъй като люспите й се белят, остава червена и поради липсата им се готви много бързо.
    Та да си дойда на думата - освен за готвене (супи, яхнии и др.п.), червената леща може да се ползва и като брашно за направа на питки, хлебчета, палачинки, бухти и др.п. печива. Може да се комбинира и с други видове брашна, но най-същественото е, че това брашно не съдържа глутен и е много здравословно.
    Продават се най-различни брашна - от елда, нахут, червена леща, лимец, рожков, че и дори ябълково и т.н. Всички те са много и излишно скъпи. Например 0,4 кг брашно от червена леща се продава за над 4,00 лв, а кило от нея е около 4,50 лв.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм червена леща.
Необходими са само  кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.
В кафемелачката на партиди се смилат зърната леща и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро отново се смила. 
За улесняване на процеса смилането може да се направи в блендер, който поема по-големи количества и след това финото смилане в кафемелачката.
След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.
Приготвянето е направо безотпадно, а себестойността е поне два пъти по-ниска, а вложените усилия са минимални.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда



Остава само да го направите и да се насладите на ползите от брашното от червена леща и вкуснотиите, които може да приготвите с него.
Публикувано от в 2 коментара:
Етикети: ,

неделя, 24 септември 2023 г.

Как да си направим домашна галета

 
Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.
В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.
Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.
Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.
Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.
Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.
Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки


дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.
След това ги събранявам в хартиен плик.
Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 
при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.
Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...
Бъдете икономички.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

неделя, 5 февруари 2023 г.

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.
    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.
    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.
    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.
Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 
След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 
В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.
Оставя се да си почине добре за 15-а минути.
В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.
Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.
След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.
В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.
Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.
Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.
По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.
Просто уникално ...
Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:
От така направеното тесто отделих около една купичка.
Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 
Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.
Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.
Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.
Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , ,

петък, 3 февруари 2023 г.

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 
Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.
Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).
Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.
Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.
Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 
След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.
С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.
След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.
След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.
След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 
Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.
Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.
Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.
Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.
Това продължава около 24 часа.
След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.
 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.
Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 
При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 
Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.
 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 
Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 
Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.
 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 
Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 
П.П. Полезен съвет:
Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.
Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 
П.П. Полезен съвет:
За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.
Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.
В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.
Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.
Много дълго обяснявах.
Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

Публикувано от в 2 коментара:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)