"Паниран" пържен черен дроб

 

  За ползата от консумация на черен дроб нямам намерение да пиша - ние си го знаем това. Чудя се как в някои страни изобщо не се консумира и отива за храна на кучетата... 

 Гледам поне веднъж седмично или най-много на десетина дни да се консумира. Приготвям го по най-различни начини - пържен, на скара, като яхния, пържен и с карамелизиран лук и т.н., и т.н.

 Този път го направих по различен начин и затова споделям.

 Захванах се да правя моите пържени патладжани като фалшиви гъби, а следващото щеше да е пържен свински дроб. 

Около 700 грама свински дроб се нарязва на късчета като за пържене и се слага в купа с вода и 1-2 с.л. оцет, колкото да се почисти кръвта.  Водата се сменя поне един път и след това дробът се прехвърля в цедка добре да се изцеди от водата. Дори се подсушава за кратко върху кухненска хартия.

Пак се прехвърля в цедката и обилно поръсва с царевично нишесте и оставя така за 10-а минути.

В друга купа се разбива едно яйце заедно с 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо. 

В дълбок тиган се загрява олио и докато олиото загрява дробът се разбърква с яйцето.

Пържи се в силно загрята мазнина, буквално за 3-4 минути като се разбърква добре.

Сервирах със салата от овкусени с дресинг домашни домати и пържените патладжани, "мариновани" в яйце.

Невероятна вкуснотия.

За пръв път приготвям по този начин черен дроб и си признавам, че беше дзверски вкусен.

То се вижда от снимката - невероятно крехък и вкусен. Дори не го и солих слъд изпържването, тъй като при самото пържене в олиото, за да не пръска, сложих малко сол.

Ами остава ми само да кажа едно да Ви е сладко, ако се решите да пробвате и НАЗДРАВЕ!

Универсална подправка за месо

  Представете си следната ситуация - трябва да се овкуси половин кило кайма или толкова месо. Каймата е в купата и се започва - лъжичка сол, опа къде е черния пипер? ами пушения червен пипер? лелей чубрицата е свършила! давай да търсим ригана ... Десетки бурканчета, пакетчета и т.н. 

 В къщи поне е така:

Буркани, бурканчета, кутийки, пакетчета и какво ли не още ... Подправки навсякъде - бетер от арабски магазин за подправки.

Докато намериш мления кориандър, забравяш за кимиона и сетне се ядосваш, че в каймата липсвала еди каква си миризмица.

Е те на този малък кошмар съм намерил цаката с моята универсална подправка за месо и кайма, която често споменавам и все не съм имал време да споделя ...

Само споделям, че готови подправки от сорта на тези - "за кайма", "за барбекю", "за телешко варено", "за боб", и т.н. не съм купувал поне от 100 години ... 

Чета етикета и съдържанието и като прочета овкусител или подобрител на вкуса или мононатриев глутамат, направо си я оставям на рафта и до там.

Който иска, да си ги купува... Който иска, да си готви с Фикс за кюфтета. Аз не, в никакъв случай ...

Затова залагам на мой си вариант - смеска от най-употребяваните подправки.

Правя я в два варианта - със сол и без сол.

Ползвам едни особени буркани по половин литър или половин кило. 

 Когато правя със сол, слагам около 60 % сол и останалото подправки, но в случая говоря за такава без сол, а само с различни подправки и то за месо и кайма.
 По принцип това са черен  и червен пипер, млян кориандър, бахар, кимион, сушен чесън и лук, риган или чубрица и някои други.

Това, което ще дам като количества е нагодено към моя (нашия вкус) и за други хора може да бъде в друго съотношение и с други подправки. Не ги тегля, а като ги обърквам меренето става с една и съща супена лъжица или чаена лъжичка.
И така:
по 1 с.л. сладък и пушен червен пипер; 1 с.л. черен или бял млян пипер; 1 с.л. кимион; 2 с.л. стрита чубрица;
по 1 ч.л. - чесън на гранули (или на прах) и сушен лук; чили на люспи (но стрито на по-ситно); сушен риган; млян кориандър; захар;
по 1/2 ч.л. млян синап (горчица) и индийско орехче;
понякога слагам и 1 ч.л. царевично брашно.
 Всичко това се разбърква и пълни в буркана. 
 Естествено, това количество не пълни един буркан, но просто се повтарят подправките - до напълването на буркана.

Ами това е - простичко и лесно сетне за употреба.

Варено от телешка глава

 Вареното телешко си е просто класика и се съмнявам, че има българин, който да не се е наслаждавал на тази вкуснотия. Впрочем, това май е единственото ястие с такова простичко име "варено" и което контрастира на фона на безбройните супи, чорби, пачи, курбани и какво ли не.

 Поразрових се из старите кулинарни книги - от 20-те и 30-те години да потърся някаква рецепта и намерих основно бульон от говеждо или бульон от телешко. Пак става дума за същото, но единствено варено месо със сол и поднесено със счукан хрян с оцет.

 Не успях и да намеря кога за пръв се е появило като име "телешко варено".

 Като класика се приема, че за телешкото варено най подходящ е джоланът или телешките гърди, защото имат доста колаген и бульонът от костите става много по-добър. Разбира се, няма пречки да се направи и от друго месо.

 Та след това кратко отклонение, нека да си кажа, че у нас телешкото варено е на особена почит. Прави се доста често - в месеца поне два пъти, макар че до сега не съм писал в блога си за него. Дори и не знам защо - най-вероятно, защото приемам, че едно толкова просто и лесно за приготвяне ястие няма нужда от особени обяснения.

 Е, май съм грешал, щом се захванах с писане... И най-вече защото това наистина е едно различно телешко варено.

 Споко, всичко ще стане ясно след малко:

Първо и основно, ползвам месо от обезкостена телешка глава.

Не искам да влизам в спор с когото и да е, но никой не може да промени мнението ми, че месото от телешката глава е най-вкусното от телето. В сравнение в разните му джолани, гърди и др.п. парчета, то е класи над тях. А за готвене и варене е просто уникално, а да не казвам каква кайма за кебапчета става от него. Бих го сложил дори над бонфилето и вайсбрата, вкусово разбира се, макар че им отстъпва и като вид и като възможности за приготвяне на някои "деликатеси".

Впрочем, от как открих месарницата, в която го продават, всяка сряда я наобикалям, защото само в сряда го доставят и то в малки количества.

Та да продължим нататък - за 6 порции са необходими поне 500 -600 грама месо от главата.

Месото се нарязва на късчета - около 3х3 см, но без престараване. Както си е нарязано, го овкусявам с 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо (за нея друг път - сега не е тема, но е смес от пипери и други нещица) и на малки партиди, на няколко пъти го запържвам в силно загрято олио - около 2-3 с.л., до леко покафеняване и прехвърлям в купата на мултитенджУрата заедно с мазнината от пърженето. (От как ползвам мултикукър съм забравил за тенджери, а тази под налягане дори не я знам къде се е завряла.). 

Тиганът от пърженето се замива с топла вода и сипва при месото. Нека течността да е общо около 1,8 л. Добавя се 1 цяла обелена глава лук, 1 глава чесън, 1 дафинов лист, 1-2 карамфилчета. Не се соли. Добичето се включва на програма "яхния" - 25 минути. Това е.

Докато месото се вари, се обелват 6 средни картофа, които се нарязват на половинки или на четвъртинки, ако са по-големи. ако са по-малки, могат да се оставят цели, но все пак поне две картофчета за порция.

Същото се прави и 3 моркова, които се нарязват на колелца. 1/2 връзка магданоз се измива и нарязва на ситно заедно с дръжките, разбира се. Нарязват се и 1/2 стръка целина на парченца по около 1 см, както 2 твърди домата на четвъртинки.

 След свършека на програмата, се маха капака, лукът и чесънът се изваждат, бульонът се прецежда. Месото се пробва за готовност - в нашТо уредче за това време направо се е разкапало. Следва пробва на сол и леко осоляване. Слагат се всички зеленчуци (без магданоза), 10-а зърна черен пипер и отново под капака за 10-а минути, през което време зеленчуците са сварени.

След ваденето, при сервиране обилно се поръсва с магданоза.

И порция без магданоз. Има и такива дет го недолюбват. Може да се овкуси с една идея ябълков домашен оцет или лимонов сок - за любителите на киселичкото, въпреки че има вътре и домат.

Противник съм на всякакви други подправки - някои слагат дивисил (?), други чубрица и т.н.

То и затова си е телешко варено - защото е варено месо, а картофите и другите неща, все пак да е "голо месО".

Ако ще му се слагат други неща, щеше да е супа, чорба, а не простичкото варено.

Само в завършек, запържването на месото предварително дава в пъти по-добър вкус, отколкото варенето му в суров вид. Не се и налага някакво отпенване и т.н.

Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Лесна пъстърва на скара с BBQ masters подложка

  Това може би е най-лесния начин за печене на пъстърва на скара.

 Преди много много години, още като студент при една туристическа обиколка на Родопите близо до Доспат преспахме на палатки близо до един развъдник на пъстърви. Човекът като ни видя, освен трите рибочета, които искахме да купим за цели 6 бабанки, взе, че ни подари още няколко - та да има за всеки, че и в резерв. Тогава в края на 70-те хората не бяха като сега. Но това е друга история. Та Човекът попита как ще я приготвяме и ние обяснихме, че палим огън до палатките и ще я печем на жар. Та даде съвети - да я печем не на скара, не върху мокра дървена скара от клонки, а върху камък. И досега помня думите му: "Момчета, хубавата пъстърва иска само сол. Само така ще я усетите". 

Толкова много години минаха, но като стане дума за печена пъстърва, се ограничавам единствено до овкусяването със сол и лимонов сок.

И преди слагането върху силно загрятата скара намазване с малко олио, за да не залепне.

Та от кварталния магазин купих идеално почистена пъстърва (дори от хрилете)  и то на прилична цена от 10 лв/кг.

Обилно я поръсих с прясно изцеден лимонов сок и осолих отвътре и от вън.

Върху скарата постелих подложката за пече и оставих да загрява.

След поставянето пекох от едната страна около 6-7 минути и след обръщането - от другата 4-5 минути.

Никаква мазнина, никакви обръщания по няколко пъти.

След пъстървата пекох мариновани зеленчуци - изобщо не се усещаше вкусът на риба.

Направо Идеал Петров !

Рибките се опекоха перфектно.

И един малък трик за тези, които може би не го знаят:

Малко като поизстине рибката се хваща с лявата ръка с корема надолу, а с дясната ръка главата леко се зачупва нагоре, но без да се откъсва. С палеца се подхваща гръбначната кост и бавно започва да повдига нагоре и да се издърпва по дължината на гръбнака.

Като резултат се вади цялата гръбначна кост заедно с гръдните кости.

Така пъстървата е идеално обезкостена - нито една костица не остава в нея. Е, за това се иска малко опит, но за няколко пъти човек почва да го прави идеално.

Ето го перфектно обезкостеното рибоче.

Кой как ще си го поднесе, си е направо негова работа - зелена салата, варени картофи, пържени картофи и т.н.

Въпрос на вкус.

Лично аз харесвам печената пъстърва в този вид, поднесена единствено с хубаво питие.

Правете смело. От този по -лесен и по-прост вариант не мога да измисля. Две минути за овкусяване, 10-а - за печене ... Никакви мащерки, никакви пълнежи с лук, лимони или каквото ти дойде на ум, дет променя вкуса на истинската пъстърва и ядеш, без да знаеш какво ...

Наздраве на всички!

Защо не изхвърлям утайката от кафе?

 От много години утайката от свареното кафе с еспресо машинката не я изхвърлям, а след изсушаване, се ползва за наторяване на китките в къщи или на двора. Понякога я ползвам за измиване на позагоряли съдини.

 От година и нещо еспресо машинката е пенсионирана и сме минали на капсули. Честно казано, средно 0,55 лв за домашно кафе (и то ако са купени на промоция) ми се видят доста - това си е почти 100 лв за килограм кафе на зърна ?! Ама пуста мода и голямо улеснение.

 Първоначално употребените капсули от кафе ги изхвърлях, но сетне се изхитрих да ги вкарам в полезна употреба.

Всичко започна с това, че си представих колко дълговечни са тези тези капсули - сигурно нямат разграждане през следващите 500 години след попадане в почвата. С идеята да ги изхвърлям при пластмасовите отпадъци, започнах да ги почиствам от кафето.

Та след изсушаването - утайката отново започнах да я използвам за наторяване на цветята.

Преди да я ползвам и в двора като тор за заленчуците, реших да попрочета малко и се изненадах колко още много приложения има.

Оказа се, че утайката има неутрално ph и е полезна за растенията, защото ги обогатявала с азот и по-лесно усвоявали калий, фосфор и други микроелементи от почвата. Май единствено за доматите не е полезна.

Та накратко утайката става за приготвяне на компост или като се вкара в почвата действа като подобрител на качествата й. Привличала червеите и отблъсквала разни вредители като плужеци и др.п., които нападат зеленчуците.

Ако се поръси изсушена утайка около местата откъдето влизат насекоми, може да служи като репелент - насекомите и мравките бягат. Даже и бълхите.

Освен като абразив за миенето на съдове, може да се ползва като обезмирисител в хладилника или фризера. Просто се слага в чашка и обира неприятните миризми. Сложена в платняна торбичка, може да обере неприятната миризма от обувките.

Ако сме чистили риба или чесън, измиването на ръцете с утайката премахва неприятната миризма.

Това са все изпробвани от мен неща, но се оказа, че имало и още:

Може да се оцвети хартия и да се състари. 

В Отварата и можел да се боядиса в кафяво плат.

Допринасяла за подсилване на косъма на косата, ставала и за козметични маски и за почистване на кожата, но това не съм го пробвал и затова на който му е интересно, може да потърси в в Чичко Гугльо.

На мен ми стига това, че пластмасовите капсули не отиват в боклука, а при пластмасите - за преработка и че от утайката може да се извлече някаква полза.

Защо купувам моркови с листата ?

  Може да се изненадате, но когато търся моркови, все гледам да са си с листата. И това не е, защото изглеждат по-атрактивно, а защото листната маса на морковите е много, ама много полезна.

 Съмнявам се, че много хора знаят за ползите от листата на моркови. Обикновено хората ги изхвърлят, без да се замислят. Е, при мен не е така. Особено когато съм сигурен, че не са третирани с разни химикали и др.п. Идеален е вариантът с домашни моркови или от производител. Все могат да се намерят такива.

 Само ще маркирам, че листата на морковите съдържат доста витамин К, хлорофил, който подпомага пречистването на кръвта и бъбреците. Имат и калий подпомага регулирането на кръвното налягане. А колко полезни минерали и витамини има не мога да изброя - желязо, фосфор, калций, кобалт, цинк, бор, сяра, натрий, никел, мед, манган, йод, силиций, витамини С, В2 и фолиева киселина.

 Най-добре е да се консумират в зелено прясно състояние - като добавка към салати и др.п., на вкус наподобяват рукола с леката си горчивина.

 Много са подходящи като добавка към супи и др.п.

 За да ги съхраня, ги нарязвам на ситно и суша по изпитания си способ. Смесвам ги с останалите изсушени зеленчуци и им придават по-особен вкус.

 Могат, както са изсушени, да се ползват за направата на чай.

 А който се интересува, просто може да потърси повече информация в чичко Гугъл.

 Па дано съм полезен, но запомнете - листата са направо магически и в никакъв случай не са за изхвърляне. Идват при нас заедно с моркова, а съдържат в себе си цяла билкова аптека.

Домашни коктейлни череши

 Череши на пазарЯ все още бол. ама на мен не ми се правят сладка или компоти - малко са ядящите ги в къщи, па и понаправих. От друга страна, много харесвам коктейлните череши. не за украшение, а ей така - като мезенце към питието. Та реших да понаправя малко. Ама то решението ми не дойде ей така, а след като бухнах в два буркана череши и ги залях с водка. Знам, че ще се съхранят идеално. Та покрай тях ми хрумна на коктейлните... Знам как се правят в промишлени условия - химикали, изкисване, обезцветяване, сетне боядисване... Гадост. Гадост, ама ми харесват.

 Както във всички случаи, когато не съм правил нещо, минавал пълна програма по обучение. 

 Изчетох поне 100 публикации и в общи линии голямата част се обединяват около някаква рецепта на Жак Папен - череши с част от дръжката, глюкоза малко алкохол. 

 Е, не ми хареса. Чел съм, че костилките съдържат нещо неприятно, поне горчиво и знам, че алкохолът ще го извлече със сигурност.

 Та да споделя моя вариант: 

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Ползвах 500 мл буркани и затова давам пропорциите за такъв буркан.

 Всеки буркан се пълни с почистените череши. Сипва се една с.л. ванилов сироп - продават един такъв по магазините - вижда се от снимката. Сипват се и 50 мл черешов ликьор. И такъв се продава.

 90 грама захар се разтварят с 60 мл вода и се прави сироп, който се вари почти до карамелизиране. Горещият сироп се излива върху черешите. Съдината се "замива" с малко качествена водка и това се сипва в буркана, долива се почти догоре с водка. Затваря се и се обръща върху капачката. От врелия сироп, всичко е затоплено и бурканът се херметизира.

 Това е ... Оставя се на хладно и тъмно място и след 2-3 месеца може да се консумира.
 В името на експеримента направих един буркан, в който замених водката с бренди, а в друг с ром и водка. Ще видим какво ще стане.

 Срце (?!) юнашко не изтрая - пробва едно малко бурканче на третия ден - бяха страхотни. 

Направих и още няколко варианта - с цели череши с дръжките - с добавка на различни сиропи.

Сега просто ще трябва да почакам няколко месеца.

 В крайния резултат съм сигурен, но пак ще докладвам ...

Лимоново-чесново печено бутче

 За поредно споделям един лесен метод да променим начина за печене на до болка познатите ни пилешки бутчета, с който стават неустоимо вкусни.

 Нещата са много лесни - необходими ни са по едно пилешко бутче на човек (за по-ящните), един лимон, скилидка-две чесън, масло и сол и черен пипер на вкус. Това за овкусяването на бутчето.

 Примерно за една бройка: Настъргва се кората на 1/2 лимон (след старателно измиване); на 1/2 от лимона се почиства вътрешността и се нарязва на ситно; 1 скилидка чесън се пресова. Маслото, настърганата кора от лимона, вътрешността му, пресования чесън, солта и черния пипер се смесват добре. 

 С ръка или с остро ножче кожата на бутчето се отделя от месото, т.е. отлепва се като се оставя на долната кост както си е цяла. Бутчето се намазва обилно с лимонено-маслената смес и кожата се връща обратно на мястото си.

 Отгоре се поръсва с идея сол, черен и червен пипер. 

 Бутчето се оставя така в хладилника за час два - колкото да се овкуси.

 Другата половина от лимона се нарязва на кръгчета. Върху част от тях бутчето се полага да полегне и отгоре му още едно резенчета лимон. В тавичката се личва малко вода, завива се с алуминиево фолио и във фурната на 130С максимум 140С за около час. Сетне се маха фолиото, бутчето може да се намаже с малко мед и на вентилатор на 170С за около 10-а минути - или поне добре да се зачерви и кожичката да стане така хрупкаво златиста.

 Ами това е.

 Само мога да кажа, че тези 10-а минути са най-трудни, защото из къщата въпреки аспиратора се носи един такъв неустоим аромат, че не е истина.

 Сетне, гарнитура по желание и НАЗДРАВЕ!

Бонус: Ако от пилешкото месо остане за другия ден, може да се обезкости и да се направи на салата с варени картофи и кисели краставички и идея майонеза.

Или да се сготви с ориз ...

Уф, писах повече време отколкото отнема да бъде направено.

Деликатес от яйца, колбаси и още нещо

  То това нещо си няма дори и име, както и си няма рецепта, а и количествата са напълно произволни.

 По-скоро мога да кажа какво направих и какво сложих.

Нарязват се ситни кубчета един два варени и обелени моркова, около 150 грама колбас (в случая поравно мортадела и шунка);  100-а грама кашкавал и малко по-малко пушена гауда, няколко каперсчета, идея магданоз и при тях се сипват три разбити яйца. Идея сол, щипка църно пиперче. носи и други подправки - въпрос на избор.

Всичко това се разпределя в силиконови формички или стъклени огнеупорни купички.

Слагат се в тиган с капак, налива се вода на 5-6 мм от ръба на формите, покриват се капака и се оставят така да си се варят на водна баня докато най-отгоре се стегнат. Абе все едно, че се прави крем карамел, но на котлона, но не най-силната степен, а на средна сила - да къкри водата.

След като са готови, се слагат в хладилника да стегнат добре.

Сетне е ясно - вадене, резване тънкофайско. 

Стават като страхотно мезе и дори малко трудно може да се познае, че на практика това е своеобразен варен омлет, защото другите съставки са преобладаващи, а яйцата са само за спойка.

Никакви усилия, а резултатът е изумителен. Струва си да се опитат.

Само да знаете как си вървят с водка!

Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Пълнени пържоли

  Започвам с условието, че изобщо не иде реч за някаква рецепта с количества, мерки или теглилки и други подобни. Това е просто една дзверски вкусна идея как да се приготвям невероятни пържоли, които да вземат акъла на всеки седнал около масата. И веднага предупреждавам - когато се готвят, предварително трябва да се заредим с много ама много като количество хубаво питие. 

 Значи, трябват ни толкова пържоли колкото Човеци ще ядат с резерв една две за по-ящните.

 Най-добре е пържолите да се по-дебеланки и да са кост - от тези дето ги продават по месарниците като свински котлети.

 Освен това са необходими някакъв шунков или друг колбас, кашкавал (напр. пушена гауда), буквално идея синьо сирене, 1-2 ч.л. каперси (може да се заменят със ситно нарязани краставички), които се нарязват на ситни кубчета и се смесват с 1-2 ч.л. дижонска горчица.

 Пържолите се овкусяват със смес от пипери, чубрица или риган, сол и в тях се прави разрез около 3 см и с остър нож в тях се оформя нещо като голям джоб.

 С ръце в този джоб се напъхва така подготвената плънка - колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух.

Така напълнените пържоли се нареждат в тавичка плътно едно до друга, наръсват се с малко мазнина и им се личва някаква течност - вода, бира, бяло вино. В случая 100 мл бърбън.

Завиват се с алуминиево фолио и тавичката заминава във фурната. Могат да се опекат във фурната на 180С за около 45 минути и сетне под вентилатор за 10-а минути до хубаво зачервяване.

 Само че в моя случай заложих пак не нещо нестандартно - във фурната на 100С за около 7 часа. Бухнах ги по обяд и хоп троп на работа. Прибрах се в 18 часа със свита душа, но просто се бяха разкапали - бяха омекнали, но нарочно ги оставих за още час. Сетне точно за 10 минути на 180С с вентилатор да се зачервят.

Ето ги - след като са готови - част от кашкавалите са се разтекли навън и се образувал много вкусен сос.

Пържолите се прехвърлят в друго топла съдина, а сосът се слага в тиган с малко масло и се добавят 1-2 ч.л. царевично нишесте размито в малко водичка. Вари се до получаване на хубав гъст сос. Овкусява се по желание - лъжичка горчица и малко мед. И да не се забравя църното пиперче ...

Всяка пържола сервирах върху истинска родопска катма, обилно залята със сосчето.

Е, направо се въздържам от коментари ...

Дзверска му вкуснотия. 

Прави се лесно, а си олизваш пръстите - за известно време дори забравих за това, че чашката ми е пълна с любимото питие.

Пробвайте! Най-хубавото е, че въображението не е ограничено от каквото и да е ... 

Достатъчно е да имаш остър нож в ръката, минимум продукти и голям дзверски мерак да направиш нещо различно.

Който се пробва, в никакъв случай няма да му остане за пръв и последен път.

Наздраве!

Домашен ябълков оцет - втора

 За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.

 По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.

 След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".  

Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).

Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.

Това беше през декември. 

Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.

Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена. 

Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).

Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.

В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.

Абе, направо, био продукт.

Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.

Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.

Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.

Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.

Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.

Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.