Арабска питка балон за дюнер или сандвич

   Има много плоски питки, които стават за сандвичи, но има и едни арабски (или турски), които се надуват като балон и са много удобни за пълнене.
 Пробвал съм няколко варианта и ще дам този, при който имах последователно най-добри опити:

Необходимите продукти са минимални:
1 ч.ч. вода, 1 ч.л. захар и толкова сол, 1 ч.л. с връх суха мая, 2 с.л. олио и 2 ч.ч. брашно (малко зависи, но горе толкова или малко повече).
Изпълнението е много лесно.
В купа се смесват водата със захарта, солта, маята. Брашното се сипма на части и се бърка с лъжица и като започне да се сгъстява се доомесва на ръка като постепенно се добавя и олиото. Трябва да се получи средно твърдо тесто. 
Оставя се да си почине малко. накъсват се топки от него с големина на мандаринка (топче за тенис на маса). Върху набрашнена повърхност се разточват на кръг с дебелина 3-4 мм.
Малък трик, тъй като не съм най-сръчен и не ми се получава хубав кръг, върху листото слагам една чиния с диам. 15-18 см и изрязвам идеален кръг.
Загрява се тиган с дебело дъно и тефлоново покритие и се пекат върху него без мазнина. Обикновено при печенето от едната страна първоначално започва да се надува и сетне при обръщането се донадуват.
Специално за тях ползвам грил тиган и стават на хубави черти.
По време на печенето се издуват като балон и затова се наричат така.
След изваждане в чиния не се мажат с масло, просто се нареждат една върху друга. Бързо спадат, но това не е кусур.
Лесно се цепват от единия край и се отварят - стават като голям джоб (на снимката се вижда), в който може да се напълни всичко за един сандвич. Дори съм ги пълнил с руска салата, но може и със ситно нарязано месо, зеленчуци и някакъв сос.

До тук с този ми вариант:
Следва няколко допълнения като бонус:

• Изпълнението вместо само с вода може да се направи със смес от вода и прясно мляко поравно.
• 
  
• Вместо да се пекат върху тиган, печенето може да става във фурна - предварително загрята на 230 С. Има и вариант при слагането в тавата да бъдат намазани с яйци и поръсени със сусам например. В тавата на фурната се хващат по 4 броя. При печенето се издуват добре. Сетне като спаднат след ваденето се завиват в кърпа.
•  Има и още един вариант : след разточването, но на по-малък кръг, могат да се изпържат в касерола с много олио. Признавам си, този вариант не ми харесва.

А и за финал, искам да знаете, че често се случва "надуването на балона" да не се случи - средно една от пет броя се "заинатява" - понадува се тук таме, но не изцяло.

Агнешко печено със спанак и лапад

 По Великден (а по Гергьовден) все ще артиса някое парче печено агнешко, което както и да го претопляш вече губи вкуса си. Изключвам варианта за изостанало студено печено, поднесено с купичка мед. Но това е друга тема. Тука иде реч да вдъхнем нов живот на изостаналото печено.
  Всичко е толкова просто, че направо няма какво да обяснявам:
 Необходими са ни няколко стръка зелен пресен лук, 300-400 грама спанак, една връзка лапад (20-а листчета), 1 ч.ч. ориз и разбира се изостаналото агнешко. Количествата са условни - тези са за около 500-600 грама месо.
 Понеже го правя задължително със заливка около 1 кох. кисело мляко, 3 яйца, брашно 2-3 с.л.
 Изпълнението е много лесно: имам една такава тавичка, която пасва върху котлона.
 В нея загрявам малко олио ( поравно олио и масло - примерно по 1 с.л.) и задушавам леко ситно нарязания  лук, добавя се ориза и като "стъкленее" се наливат 3 1/2 ч.ч. вряла вода (идеален вариант в нея да има и от соса от печеното). Като заври, се добавят измитите и нарязани на ситно спанак и лапад. Слагат се черен пипер и сол на вкус. Добавя се и накъсаното печено агнешко. Малко като поомекне оризът, тавичката се прехвърля във фурната.
 Тавичката се прехвърля във фурната на 180С за около 30-а минути.
 За заливката се разбиват киселото мляко, яйцата и брашното с добавка на идея сол и черен пипер.
 Тавата се вади, излива се заливката, но тука ми е малкият трик - изливат я, но разбърквам леко с вилица, да се омеси и с останалите продукти и обратно във фурната.
 Пече се до хубаво зачервяване.
 Няма такава вкуснотия! 
 Върви си с любимото питие и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца с гъбен сос

 За кюфтетата съм изписал твърде много - май само торта от тях не съм правил, но в случая това са невероятно вкусни и сочни телешки кюфтенца с гъбен сос. И при това всичко в една съдина и по възможно най-лесния начин.

 Освен че са лесни за направия, стават и много бързо.

Без бой си признавам, че ползвах готова купена от месарницата телешка кайма - 550 грама. Може и да се ползва и друга кайма - каквато има. Освен каймата шепичка галета, 1 с.л. от универсалната ми подправка за месо, 300 грама печурки, 1 с.л. брашно и идея лютив червен пипер.

Изпълнението е повече от елементарно:

Каймата се омесва много добре с подправката и галетата. На бърза ръка се ръка се оформят малки кюфтенца като орех (от това количество излезнаха 25 броя) и се слагат, както са върху дъската, в хладилника.

В това време печурките се обелват и нарязват.

В голям тиган (уок) се загряват 1-2 с.л. гъша мас с 1 с.л. олио. 

Пущаме в мазнината кюфтенцата на партиди и започваме да ги джуркаме. Всичките се побират в уок тигана.

В момента, в който кюфтенцата започнат да променят цвета си, т.е. след 3-4 минути в тигана се слагат всичките гъби. Отново ги разджуркваме и запържваме за още 2-3 минути. 

Следва лютивото пиперче  (който но обича, го прескача) и брашното, разбъркваме и наливаме 1 ч.ч. топла водичка (в случая поравно вода и бира).

Намаля се силата котлона с 1/3 и оставяме да 5-6 минутки до желано сгъстяване. 

Ние предпочитаме сосчето да е по-редичко, че да може да се топва залъче в него.

При поднасяне се сервират поръсени с магданоз или друга зелентия.

Цялата процедура от започване да се меси кайма до изключването на котлона максимум 25-30 минути. Зависи от бързината на действие.

А за вкуснотията може и да не се съмнявате. Дзверска е.

НАЗДРАВЕ!

Мед от глухарчета - божествен при това

 В действителност, това не е съвсем мед, защото няма нищо общо с пчелния продукт и пчелички не са се трудили за приготвянето му. Но е общо прието за някои сладка да се казват "мед" - като боров мед и т.н. 

Надали има някой който да не познава това тревисто растение с красиви жълти цветове. На някои места дори му казват млечка, заради съдържанието на стеблото.

Много хора го възприемат като бурен, като неприятна трева растяща из двора им и т.н.

От незапомнени времена хората за знаели за невероятните му билкове свойства и то на цялото растение - от корените до жълтите цветчета. Изсушените корни се правят на чай, който укрепва имунната система (дори твърдят някои, че успешно се преборва и с рак); стъблата и листата също стават за чай или за консумация в сурово състояние.

Съдържа витамини B група, фосфор, каротин, желязо, калий, калций, витамин C и други полезни минерали.

Ползва се против простудни и вирусни заболявания, за укрепване на нервната система, за прочистване на бъбреците и черния дроб, дори и регулира кръвното налягане. Даже и твърдят, че подобрява съня и т.н.

единият вариант да се използва като се изсуши и сетне се прави чай- запарка от 1 ч.л. сушен продукт на 1 ч.ч.

Но несъмнено най-вкусният вариант е т.нар. "мед", ако се направи с такава консистенция, но може да се направи и като желе или като сироп за разреждане. Принципите на направията са еднакви, разликата е единствено във времето нта варене.

За направата се ползва само жълтите цветчета - поне така препоръчват. Само играчката е голяма, а иначе просто си отрязвам с цялото цветче. Сега за количеството - обикновено пишат 200 цветчета за една доза с 1 л вода или 400 цветчета за 2 л вода. Дрън дрън, кой ще седне да си ги скубе само жълтите цветчета, че и да брои от колко стръкчета ги е извадил. 

Следователно, около 3-4 шепи цели цветчета за 2 л вода.

След като бъдат накъсани, се слагат в гевгир и се измиват съвсем за кратко под течаща вода. Никакво престаряване.

Слагат се в тенджерата, заливат се с 2-та литра вода, един лимон се обелва и нарязва и се вари. След завирането - 10-12 минути. В много рецепти пишат да престоят в студената вода поне няколко часа. Бавно варене и т.н.

След изключването на котлона, тенджерата се затваря с капак и се оставят така да престоят и пуснат всичко от себе си. Препоръката е за поне 12 часа почти във всички писания, но това не е аксиома. И шест часа и повече от 12 часа, все се получава.

Преди време първо ги прецеждах през едра цедка след като се изстискат и цветчетата. Сетне прецеждане през сгъната на 4 марля.

Е, не го правя така. Слагам в цедката кухненска хартия и черпака сипвам. Накрая отцеждам и цветовете с ръка върху хартията и цедката.

Хем по-малко работа, хем много финно прецеждане. Е, един два пъти да смени хартията - какво толкова.

Получената отвара се измерва, за да се ориентираме за количеството захар. Във всички рецепти - литър отвара, кило захар. За мене това е ужасно много.

На 1,5 литра отвара слагам 1 килограм захар.

Следва варенето: отварата заедно със захарта до желано сгъстяване. Пробата става с капване върху студена чинийка.

Моят вариант се отличава от останалите: слагам отварата, включвам котлона и при нея един лимон (добре измит разбира се), нарязан на 4 части, 2 см корен от джинджифил и захарта я слагам на части - на три четири пъти с разбъркване. Варя на 2/3 от силата на котлона.

Когато преценя, че е готов, с решетъчна лъжица вадя порчетата лимон и джинджифила и оставям да поизстине до към 55-60 С (нали имам кухненски термометър). И слагам вътре 3-4-5 с.л. мед. Разбърквам и през цедка разливам в бурканчетата.

Сетне е ясно, след затварянето с капака надолу до пълно изстиване.

Става божествен мед.

Консумацията - по 1 ч.л. на гладно поне два пъти дневно. Но това не пречи и в чая, или върху филийка с масло или пък защо ли не и върху палачинка.

Правете смело, не е трудно.

Мляко с фурми или хушаф

 Колко са полезни фурмите няма да пиша. Всеизвестен факт е, че са били част от рациона на армията на Александър Велики и на голяма част от римските легиони. Съдържат толкова много полезни витамини и минерали, че не мога да ги изброя. Полезни за сърцето, дават сила и енергия за цял ден и т.н.

 Дневната консумация на няколко фурми е препоръчителна.

 Само че има и един друг много приятен начин да си набавим всички ползи от фурмите и да си доставим удоволствие и здраве за организма. 

 Докалкото съм прочел, рецептата е египетска и се казва хушав - а иначе простичко казано мляко с фурми.

Необходими са 1 л прясно мляко, 15-а фурми и щипка сол.

Фурмите се нарязват на парченца и обезкостяват. Пущат се в прясното мляко заедно със щипката сол - около 1/2 к.ч..

Сетне млякото се вари - трябва да се бърка от време на време. Варенето продължава 5-7 минути.

Оставя се да изстине и да си почине така поне 5-6 часа.

Тука има два варианта - или млякото да се прецеди или първо да се пасира с пасатора и тогава да се прецеди. На мен хареса с пасирането.

Става леко кафяво, приятно сладко и много пивко.

Останалата твърда маса след прецеждането в никакъв случай не се изхвърля - може да се използва за някакъв сладкиш.

Повярвайте, много е вкусно и полезно това мляко. И дава енергия и бодрост едва ли не за цял ден.

Агнешко печено за Великден

 Трудно ми е да си представя Великден без печеното агнешко - може и малко за адет, но все пак трябва да присъства на трапезата. Нямам спомен някога да сме били без него, дори и в най-тежките и гладни години (поне във формата на дроб сърма).

 Тази година този светъл наш празник е най-тъжният и най-самотният. Няма веселото семейно събиране, няма традиционното печено на пещ агне ... 

 Не, не се оплаквам. Почти всички сме така, но традицията си е традиция и трябва да си я спазим.

 И още нещо след повече от 35 дни в къщи, направо не ми се готви. То като че ли не ни се яде вече ...но както и да е. Та затова и направих това възможно най мързеливо и лесно за изпълнение агнешко печено.

Толкова е лесно, че направо нямам какво да обяснявам.

Необходимо е едно агнешко бутче (без джоланчето в случая 1,3 кг), както севсем малко сол, черен и червен пипер. И да не пропусна най-важните съставки - плик за печене и поне 300 мл кока кола.

В плика за печене се слага бутчето след като на няколко места и набодено с остър нож и се залива с кока колата. Оставя се така да престои поне 30 мин. и колата се излива, а бутчето се овкусява със солта, черния и червения пипер. Слагат се и 2-3 стръка пресен джоджен. Пече се във фурната на 230С за 30-а минути. Сетне - поне два часа на 140-150С.

Е, ами това е ... Пликът се резва, фурната се пуща на вентилатор на 170С за 10-а минути, за да придобие месото тен. 

Вади се, костите сами си се отделят... Сосът се сгъстява с малко масло ...

Сервира се, обилно поръсен с пресен зелен лук, ситно нарязан.

Може и няколко доматчета.

Задължително с препечени филийки, за да може сосчето да топи.

И да не забравим хубавото питие.

НАЗДРАВЕ!

Млечен десерт с резенки

 Това е един много лесен и невероятно вкусен и ефектен десерт. 

 Необходими са две кофички кисело мляко, както и една кутия резенки - онези вкусните желерани бонбонки - лимонови портокалови.

 Киселото се оставя да се прецеди и да се сгъсти като се подслажда с 1-2 с.л. мед. и се разделя на две части.

 (Отделената суроватка не се хвърля - с нея стават страхотни палачинки).

Резенките се разделят - на лимонови и портокалови и се разтапят в микровълновата фурничка.

 Разтопените резенки се смесват с цеденото кисело мляко. 

 Получената смес се налива в стъклени чашки - в едната от лимоновата смес на дъното, а в другата - от портокаловата. Сетне обратно - стават на слоеве.

 Оставят се в хладилник за няколко часа, за да стегне.

 При поднасяне може да се украси с някакво плодче или листче мента.

Сирене в саханче или гювече

Това е една моя вариация на едно много лесно и много вкусно предястие - сирене в гювече. Знам как се прави - и по рецептурник, и по заведенията, но моят вариант си го харесвам най-мното. Различава се мънинко от стандартния, но за сметка на това е наистина Дзверски вкусен. Ако ще се прави за доста за доста народ, е в гювече, но ако е за двама, си струва да се направи в саханче с капак.

 Няма да давам точни количества, а само ориентировъчни като за 2-4 порции.

 На дъното на саханчето се слага 1 с.л. (масло) и се разтапя върху котлона. Нареждат се резени обелен домат (един, мекс - два), отгоре се слагат резени колбас (по избор - у нас домашен деликатесен). Върху колбаса плочки сирене (саханчето да се запълни изцяло)- може би около 300 грама. Върху сиренето се ръсва лютив червен пипер (на едро или смлян), слагат се една или две червени чушки, нарязани на кръгчета. Вътре всяко кръгче се пълни със ситно нарязан или настърган кашкавал. Всичко това се поръсва с чубрица (риган, мащерка - по избор), залива се с с идея зехтин и се пъха във фурната на 180С за около 25-30 минути.

 След това саханчето се вади, чукват се отгоре 2-3-4 яйца (въпрос на желание), връща се във фурната и се оставя там за 20-а минути на изключена фурна.

Става невероятно мезе или предястие.

 Само да знаете как си му върви хубавото мераклийско питие.

 НАЗДРАВЕ!

Домашен колбас "Царски"

 Това че в последно време не показвам нови рецепти, не означава, че не правя домашни колбаси. Някои са по утвърдени рецепти, други са съвсем обикновени неща. Но този "Царски" колбас е по-различен и ми се иска да го споделя.

 Ще започна с това, че никак не обичам да ползвам набори от готови подправки. 

 Да правиш домашен колбас си е, освен технология, и удоволствие от създаването на вкус, който ти харесва.  А да правиш такъв с готови подправки (чието съдържание не знаеш), си е все едно да ползваш полуфабрикати при готвенето. Имат едно голямо предимство - всеки път резултатът би трябвало да е един и същи. Почти всички известни при нас салами (колбаси) имат ТУ към БДС, в които точно са упоменати количеството месо, солта, видът и количество подправки. Иска се малко усилие и да си ги запишеш и да се ръководиш от тях. При това винаги можеш да го направиш по рецептата и ако нещо не ти допадне, да промениш нещичщо по собствен вкус.

 За това доста често, се обръщам към стандартите и след това правя опит за колбас по собствен вкус. Няма нищо по-добро от това сам да си изпробваш комбинацията от подправки и ако те удовлетворява, да постигнаш наистина един различен и много добър вкус.

 Общоприето е подправките за салами да са черен (бял) и червен (сладък, пушен, лютив) пипер; кимион; индийско орехче (рядко); още по-рядко - сушен чесън и лук; чубрица;  и почти никак при нас поне - семена от фенел (копър), кардамон и някои др.п. При сурово-сушените положението е почти същото, но там понякога се появява и праз. Затова ползването на някоя друга подправка (канела, джинджифил или карамфил), макар и в съвсем малки количества, може да промени вкуса и аромата по невероятен начин.

 След тази дълга и за някои хора ненужна тирада, няколко думи и за употребата на нитритна сол, макар че за нея съм писал доста: намирам за абсолютно необходима, но препоръчвам да се ползва в съотношение 50:50 %. Ако по рецепта са 22 грама сол, да се ползват 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена морска сол.

 Та след толкова голямо отклонение, да се върна към този невероятен домашен колбас: 

Необходими са: по 500 грама телешко и свинско месо (за предпочитане плешка), както 200 грама сланина.

(Поради липса на прясна, ползвах готова осолена и овкусена и затова при изчисляването на солта, я извадих от общото тегло).

Подправките са за кило месо:

20 гр. сол - по 10 грама нитритна и обикновена; 4 грама кафява захар; 5 грама черен пипер; 2 грама червен пушен пипер (може и малко повече); по 1 гр. смлян кориандър и кардамом; щипка смляно индийско орехче - на върха на кафяна лъжичка.

Допълнително около 200 грама лед (полуразтопен);

При изпълнението трябва да се спазва стриктно технологията за правене на колбаси: и най-важното правило е температурата на месото да е минимална - не повече от 10-12С в най-лошия случай, а най-добре е на около 0-6С.

Преди да започна с направията охлаждам всички метални части на мелачката и купите, които ще ползвам.

Телешкото месо почти замразено се нарязва на кубчета и смила на едрата решетка и се прибира в хладилника.

Сланината както е замразена, се нарязва на кубчета и пак прибира в камерата.

Свинското по същия начин, но се смила на ситната решетка.

Този път не ползвах блендера, а пасатора и на малки партиди с добавка на ледената вода, го пасирах буквално на каша - вижда се от предната снимка. Този път смесих и всички подправки предварително и също на части ги прекарах през пасатора едновременно с месото.

Преди да се смесят съставките, телешкото се вади и смила на ситната решетка и след това всичко се смесва в купа много добре. Тука се поразсеях с разни други неща и малко "поизпуснах" температурата, та преди пълненето се наложи отново купата да постои в камерата на хладилника.

Доста се позачудих каква обвивка да ползвам и заложих на големите пуски, които си бях набавил от Све Флекс.

Тъй като отворът на пуската е доста широк, вместо да ползвам шприца, реших пълненето да е ръчно. След намокрянето на обвивката, на горния край "вдянах" една кутийка от доматено пюре - като пръстен, през който пълненето с лъжица се превърна в песен и без цапории.

Последва леко уплътняване и яко овързване като бебче.

От там нататък е ясно (доста пъти съм го обяснявал по-подробно) - около 20-а часа в хладилника (от вечерта до късния следобяд на другия ден). Престой в кухнята на топло няколко часа. След това във фурната със забита игла на термометъра: На 50С с долен вентилатор и през 30-40 мин. увеличаване на температурата през 10С - до 80С.  Когато вътрешната температура стана 50С, на дъното сложих тавичка с вряла вода и от време на време я доливах, за да има пара вътре.

Когато термометърът "пивна" на 71С, се вади и шоково охлажда.

След търпеливо изчакване да си престои в хладилника поне 24 часа, се напада.

Консистенцията е плътна.

Реже се тънкофайски, има много приятен аромат. 

На вкус е невероятен.

Имам една единствена забележка - обвивката малко трудно се бели и трябва леко да се навлажни преди това ...

 Вкусът наистина е "царски". Заслужава си да се направи и да се опита.

 Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Салата от катък и зелентии - истинско ракиено мезе

 Това е една невероятна ракиена салата (ама си върви и с водка и друго питие). 

 Съставките са: около 300 грама катък (домашен за предпочитане), само листата на една връзка магданоз и една връзка копър; зелената част на 3-4 стръка пресен лук и на поне два стръка пресен чесън; малко пресен джоджен и каквито други зелентии има ... по 2 с.л. обелен слънчоглед и натрошени обелени ядки фъстъци; бучка натрошено сирене и 50-60 грама ситно нарязан кашкавал. Нямах краставица - иначе и тя си върви за тази салата.

Катъкът се слага в подходяща купа.

Зелентиите се измиват, подсушават и нарязват на ситно и сипват при катъка.

Слагат се ядките, натрошеното сирене и нарязаният на ситни кубчета кашкавал.

Опиперява се добре с черен пипер, сипва се и малко зехтин и след хубавото разбъркване се пробва и на вкус доосолява.

След престой в хладилника за около час два салата е готова.

Невероятно мезе.

Само внимание - носи на доста питие.

Може да се направи в какъвто и да е вариант - по собствен вкус.

НАЗДРАВЕ!

Лесни сандвичи или уникално предястияе за нечакани гости

 Докато си стоим из къщи и спазваме призва на правителството, започваме да се чудим какво да направим закуска или за хапване.

 Това е една невероятно лесна закуска, която се прави буквално за пет минути и пече още толкова, а е неустоима. И в същото време поради нетрадиционния си вид е вного интересно предястие за неочаквани гости.

Застила се подходяща тавичка с хартия за печене. За двама човека - 4 филийки хляб за тостер - поради липса на такъв, обикновен - като всяка филийка се намазва с масло.

Нареждат се в тавичката.

Настъргват се около 120-150 грама кашкавал и обилно поръсват върху филийките. 

С ръка се оформят нещо като гнезда върху филийките и се чуква по едно яйце. При мене така се получи, че три филийки се оформиха като обща основа и върху тях - само две яйца. Четвърта си остана такава - само с кашкавалите. 

Поръсва се с готовата подправка за пица - ама само ей така - щипка...

Пекат в предварително загрята фурна на 250С максимум за 5-6 минути.

Стават невероятни сандвичи - просто уникално вкусни.

И това е само нещо като базова идея - върху филийките може да се резне някакво колбасче ...

Крайният резултат е толкова изненадващ, че наистина може да изненада като вкусно предястие неочаквани гости, за чието приготвяне са нужни буквално 5 минути.

Това са най-вкусните сандвичи приготвяни в къщи в последно време.

Може би тайната е в това, че ползвах пълнозърнест хляб с много семена.

Експериментирайте, без да се притенявате!

Свинско печено почти по селски в саханче

Това е просто невероятно вкусно свинско, печено в саханче, и приготвено по един много различен начин.

 Имам едно такова метално саханче с капак, който прилепва доста плътно и диаметър около 25 см и хваща около 1 кг продукт, т.е. достатъчно е за 3-4 порции.

Необходимите продукти и подправки са изключително малко:

Около 600 грама свинско (врат, плешка или от гърдите); 3-4 скилидки чесън; 1 голяма глава лук или две средни; около 100-а грама жълто сирене (кашкавал, гауда, ементал и др.п.); 50-60 мл доматен сок или чашка ситно нарязани обелени домати; щипка сол, черен пипер и идея лют червен пипер, както и 1 ч.л. царевично нишесте.

Изпълнението е лесно, но изисква малко повечко време.

Месото се нарязва на късчета като за шишчета и съвсем леко се посолява - буквално щипка сол (на върха на чаена лъжичка). Залива се с вряла вода колкото да го покрие, захлупва се с капака и заминава във фурната за около 40-45 минути на 180-200С.

Междувременно кашкавалът се нарязва на ситни кубчета 1х1 см и след като се извади саханчето се смесва с месото и отново във фурната за още 20-а минути.

Сега е времето лукът да се обели и нареже на едри полумесеци, а чесънът - на ситно.

Отново се вади. Върху месото се пуща нарязаният на полумесеци лук и чесъна.

Следва запичане пок капак още 10-а минути, колкото лукът да омекне.

Идва и крайният етап - сипване на доматения сок, в който е разбито нишестето или слагане на нарязаните домати и добавяне на нишестето размито в малко вода. Опиперява се с двата вида пипер и вече се пече без капака до запичане или до желано сгъстяване.

Това се още около 10-а минути. Дори усилвам фурната на 200С и то само на горен реотан.

Предпочитам сосът да остане малко по-рядък, защото като поизстине се сгъстява. Пък и нека да има къде да се топва залъчето.

Месото става невероятно вкусно и крехко - направо се топи в устата и е наслада за небцето.

Върви си само така, поднесено в чиния, може и да му се добави малко салата.

Хубавото е, че подправките са малко и се усеща най-добре вкусът на месото.

Това не пречи по желание да му се добавят и други подправки и други продукти.

Въпрос на желание...
Може да Ви се стори малко странен начинът на приготвяне на месото, но за вкуса гарантирам - става невероятно крехко и вкусно.
НАЗДРАВЕ!

Палачинки с яйца

Ами направо съм в чуденка как да опиша тези ми ти палачинки. Палачинки без яйца няма - ще бъде всякакво друго изделие, но не палачинка. Ама тука идеята ми е съвсем друга и ще наложи да обяснявам:

Нещата са много прости. Всеки си прави тесто за палачинки каквото си харесва. Тука няма да давам съвети за това.

Отделно - в друга купа се разбиват 3-4 яйца с малко солчица.

Как се пекат палачинки също няма да обяснявам.

Но тук е разковничето - сипваме тестото за палачинките в загрятия тиган, но не изчакваме да се опече от едната страна, а просто да се стегне и да може да се обръща.В момента, в който обърнем палачинката с лъжица веднага обилно я заливаме с разбитото яйце и слагаме капак на тигана.

Малко като стегне отдолу веднага я обръщаме върху намазаната страна с яйцето и по същия начин обилно я заливаме с разбитото яйце. Тъй като е под капак яйцето леко се стяга.

Отново я обръщаме и отново заливаме с яйце. Така се пече до готовност ...

Нещо като яйчената "глазура" да се стегне.

Вадим върху кухненска хартия.

Не е необходимо да се мажат с масло.

Става нещо като "панирани" в яйце палачинки ...

Бедна Ви е фантазията каква вкуснотия се получава ...

В това време може да се направи и моментално сладко от замразени във фризера боровинки и да се поднесат палачинките с него.

А в комбинация с добавка на натрошено сирене просто стават закуска трепач.

Пробвайте, не е трудно, а вкуснотията е Дзверска ....

Банички или гюзлеми на тиган

  Не обичам да публикувам неща в блога си дет десетки блогъри са се "проявили" и са открили "топлата вода", но това е нещо различно...

 Видял съм как всички правят банички на тиган и вероятно няма да изненадам никого с моя вариант, но все пак ...

Идеалният вариант е да се ползват оригинални одрински кори (ама оди до Одрин и си купи кило кори за левче ...). 

В момента на нашия пазар има "одрински кори" - дебели и дори запечени на сач.

Та да започвам и да не разводнявам ...

Една такава кора се реже като се оформя парче с размери приблизително 30 на 40 см. Понеже е суха, трябва да овлажни малко: как ли? Ами просто - 2-3 с.л. кисло мляко, 2- с.л. олио, малко водичка (1 -2 с.л.) и едно разбито яйце.

С тази смес се намазва кората с помощта на четка. Така омеква и може да се работи с нея по-лесно.

В друга купа се смесват намачкано с вилица сирене , яйце и мало кисело мляко.

В единия края на намазаната кората се слага от сместа и се нагъва на триъгълен плик.

Е те това няма как да го обясня, но мисля, че всеки знае как да го направи ...

Всяко такова пликче с намазва с помощта на четка с разтопено масло.

Е, бюджетният вариант е с топване на четчицата в олио ...

Взема се тиган с дебело дъно и бух върху котлона да заггрее яко.

Дъното мажем с масло и слагаме баничката. 

Затваряма с капак, а котлонът се намалява с 1/3 от силата му. 

Пече се три-четири минути. Капакът е кондензирал доста водичка, която се оцежда върху баничката и тя се обръща с лопатка. Отново се намаза с масло и се забравя за 3-4-5 минути (зависи от котлона).

Без бой си признавам, като разтопя маслото в него добавям щипка шарена сол ... Ароматът е убийствен.

В тигана могат да се пекат по два броя, иска се само мънинко умение при обръщането.
Впрочем, ако искате да направите лесни и мързеливи гюзлеми , се ползва само сирене за плънката и сгъването е като на пощенски плик.

Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия и отново се намазват с овкусеното масло.

Захлупват се с с по-голяма чиния, за да се задушат.

Сетне се нарязват на парчетата и с сервират.

С айран, кафе или кой с каквото обича ...

Такива банички обилно поръсени с домашно сладко са невероятно вкусни - в случая едните бяха с крем мед, а моите с мармалад от пъпеш.

Пробвайте и в никакъв случай няма да съжалите.

Дзверско мезе за разбирачи

 Вече в блога имам няколко публикации на тема касапско мезе, но това е много по-вкусно сякаш, а и начинът на приготвяне е малко по-различен и затова го споделям.

 Както и при другите има само набор продукти, които са необходими, за да се направи, а количествата просто зависят от това колко народ ще замезва ... и колко ще си хапва.

 За 4-ма човека ориентировъчно: 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно; 100 грама пушена сланина (или и бекон); 500 грама свинско месо от гърдите; 400 грама свински черен дроб; 100-а грама гъби в случая кладница); няколко сушени манатарки (които се накисват за кратко време в бърбън и нарязват на ситно); една сурова наденичката (около 200 гр.); 

В дълбок тиган се запържва нарязаната на кубчета сланина и като си пусне мазнинката се изважда. Следват нарязаните на кубчета гърди,лука и чесъна и се запържва до хубаво зачервяване на месото, след което се налива вода колкото да го покрие, намаля се силата на котлона и се оставя месото да си къкри около 30-а мин. - до пълно омекване и да остане на мазнина. Връщат се сланинките, пущат се нарязаните парчета сурова наденица и слез като промени цвета си, идва ред на гъбите. Те пущат малко водичка и като остане пак на мазнина се слага лъжичка червен пипер - желателно лютив. Идва ред на дроба, който предварително е бил почистен, нарязан на парченца и изкиснат (в кока кола, прясно мляко или просто вода с малко оцет).

Запържването на дроба продължава съвсем за кратко, буквално 2-3 минути - колкото да промени цвета си. 

Едва в този момент се слага и лъжица брашно, разбърква се, слагат се манатарките както са си с алкохола и се налива  малко водичка.

Течността трябва да е толкова колкото да покрие всичко.

Това е и момента, когато се осолява и опиперява на вкус. Освен сол и черен пипер, може да се добави и малко риган.

Вместо вода може да се ползва бира или бяло вино.

Обикновено слагам и малко доматен сок.

Оставя се да покъкри малко и да се сгъсти до желаното състояние.

Предпочитаме да е малко по-редичко, за да може да се отопява.

Поднася се обилно наръсено с магданоз и добавка на няколко люти чушлета.

Става невероятно мезе - трИпач.

Поднасям си с любимата салатка, наливам си питието и ... нека да спрем до тука.

Правете смело, мезето наистина е Дзверско и НАЗДРАВЕ!

Уникално вкусни пържени филийки

 С едни пържени филийки никого не трябва да изненадам - това е най-лесната закуска и най-добрият начин да оползотворим изостанал стар хляб.

 Само че тези филийки са уникални като краен резултат:

Конкретни количества няма да давам - всичко е ориентировъчно. За двама човека може да отидат и 4 и 8 филийки.

В случая говорим за 8 броя, а всеки може да си направи сметката. Важна е идеята.

Една кофичка кисело мляко се разбива с 1 ч.л. сода, щипка сол и поне с три яйца (икономичен вариант)- иначе с 4 броя. Настъргва се малко сирене или кашкавал - около 50 грама. Слагат се и 2-3 с.л. олио в сместа.

Всяка филийка се потапя в сместа, изчаква се малко да поеме от нея и слага в чиния - една до друга, а не една върху друга. Оставят се така 10-а минути и с лъжичка отгоре се слага малко от сместа.

В тигана се загрява мазнина и след като загрее се намалява на 6-та степен 1от 9 на котлона). Филийките се пущат откъм дебело намазаната страна и върху ругата с лъжичката се разнася още малко от яйчено-млечната смес. 

Обръщат се с лопатка и се пържат до хубаво зачервяване.

Внимание - много са омекнали и е хубаво лопатката да е широка.

Вадят се върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

Стават уникално вкусни.

П.П. Ако коричките на стария хляб се изрежат, което мен ме домързява често да го правя, никой не може са познае, че това  пържен хляб - по-скоро прилича малко странен омлет.

Невероятна пърженица за закуска. Хем се оползотворя стари хляб, хем става уникално вкусна закуска.

Върви си ей така с някакво сладко и с кафето, или със сирене.  Поднесох ги с  нарязани резенцета кашкавал и кастивица и направо утрепаха лъвО.

Бързо, лесно и невероятно вкусно.