Мармалад от череши и сливи

 След като се хванах да експериментирам със сладката в търсене на най-лесния начин за направията им и много много успешния опит с бавноготвещия уред (слоукукъра), този път заложих на мултитенджерата (т.е. мултикукъра).
 Старият си имаше някаква програма за сладко (за съжаление се счупи закопчалката на капака и не може да се ползва), то новият няма такава. И в книжката му нищо не се споменава за правене на сладко. Е това ли ще ме спре?

В купата се слагат по един килограм изчистени  от костилките череши и сливи (тези много приличаха на едри розови джанки), слага се захарта - около 800 грама, сипва се 1 к.ч. вода и сокът на един лимон. Уредът се включва на програма яхния - 25 минути, със затворен капак.
Никога не съм правил сладко, както пишат 1 кг плод и толкова захар - за мене това си е чиста отрова или нещо захарно. Ако не ми е толкова сладко, преди пълненето в бурканчетата добавям по малко мед. 

След тези 25 минути плодовете са се разварили яко.
Както са си в купата на мултито, се пасират яко.

Този път заложих и на варианта след пасирането да ги прекарам през цедка, за да отделя по едрите частици.
Голяма играчка и цапория - не препоръчвам подобно прецеждане.
Отново се включва на същата програма, без да се затваря и се вари до нужното сгъстяване.
Налага се обаче да си уреда и да разбъркваш от време на време, защото почва да пръска.

Стана страхотен мармалад, то си вижда.
Като време за изпълнение - доста по-бързо отколкото в тенджерата или друга съдина с много по-малко усилия.

Но все пак иска за известно време да си до него, което при бавноготвещото уредче не е така. А и тука рискът да загори е по-голям, защото забелязах, че при отворен капак нещо времето, за което работи програмата е доста по-дълго. Поне за моята мултитенджера е така.
Така че всеки може да избира как да си приготвя сладкото, а аз май ще заложа на слоукукъра.

Най-лесното сладко от вишни (череши ...)

  Разните му там сладка, конфитюри, мармалади ги хапвам само като добавка на палачинки, мекичета или бухти, но направо мразя направията им с това висене около печката, отпенване и т.н. Затова най-често ги правя във фурната - описвал съм как. Но и този метод си има минусите, че сетне трябва да се чисти яко фурната или тавата (ако запече).

 За тазгодишните вишни и череши реших съвсем да се изхитря и да пробвам онзи бавноготвещия уред (слоукукъра демек) как ще се справи.

За първата проба - две кила вишни се почистват и за да не се цапат много съдини почистените плодове се пускат направо в купата му. Слагат се 800 грама захар и един много добре измит лимон, разрязан на две и семките махнати.

 Оставят се така да си постоят час-два.

 Сетне уредът се наглася на по-силната степен и времето - 4 часа.

 Няма какво повече да му правиш. Можеш да се изметеш от къщи на кафе с приятели, да отидеш на работа или да си легнеш да нанкаш. Абе правиш каквото си искаш.

 Като се сетиш за сладкото, вдигаш капака и проверяваш какво е станало:  Вишните и черешите имат тая особеност, че пущат много сок, който в този уред няма как да изври. Това дори е още по-добре. С черпак сокът се отделя и прехвърля в някаква съдина - от посоченото количество се отдели почти литър сок. В съдината остават плодовете и може би 1/3 от сока. Маха се капака и уредът се включва на същата програма, а таймерът се наглася на 3 часа. След втория час се проверя гъстотата. На мен ми хареса около втория час и половина. Махат се половинките лимон и сладкото веднага се пълни в бурканчета и с капачката надолу се оставят до пълно изстиване.

 Ето го. Само това не влезе в бурканчетата.

 Без да се мие съдината (има си хас я) в нея се налива отделеният сок и процедурата се повтаря. Също към втория час и половина ми се видя добре сгъстен и направо го напълних в бутилчета с винтови капачки. Ще има вишнов сок за разреждане или за заливка.

 Ако се продължи с варенето, ще стане хубаво желе.

 Нарочно тук не казвам нищо за слагане на разни ванилии, индришета, канели и др.п., които са въпрос на предпочитание.

 Важен е принципът и че става много лесно. Не иска по какъвто и да е начин да му баеш, да се въртиш около него, да разбъркваш, отпенваш и т.н. и т.н. А и купата на бавноготвещия уред се мие много лесно за разлика от други съдини.

 Вторият път правих череши и направо ми се видя като песен, защото включих уредчето на първа степен, казах му "лека нощ" и сутринта между другото го довърших.

 Е това е - по-лесен и по-мързелив начин за направата на домашно сладко не можах да измисля.

 Пробвайте смело - става.

Телешка глава с телешко шкембе

  Като става дума за месо доста често съм споменавал, че в района, в който живея, в близост - в рамките на 5-10 мин. пешком (и то с моята бавна поклащаща се походка) има 10-а малки месарници, в които се продава много, ама наистина много хубаво месо. В някои от тях месото изобщо не знае що е това камера и е съвсем прясно. Обаче в само една от тях продават обезкостена телешка глава и то на цена 5,50 лв за кило. 
 Месото от телешка глава го ценя много повече от самото телешко или говеждо, защото не само че е вкусно, но и дава много възможности за приготвяне: често правя саздърма от телешка глава, правя комбинация от телешка глава и варен език, или просто телешко варено или нещо съвсем друго.
 Този път в дюкяна имаше не само глава, но и едно невероятно телешко шкембе с едни такива големи дамари, че направо ми останаха очите в него. Е напазарувах се като световно- по едно кило от едното и другото, прибрах и взех да се чудя как да ги комбинирам.
 Па докато се чудех, взех че първо сварих шкембето - нарязва се на едри парчета, добре се измива, изкисва се за известно време в студена вода, която често се сменя. Втрива му се сода и пак се измива като се търка - много добре става с нова гъба от тези дет си имат от единия край едно такова за търкане. Правя го, за да го изчистя добре, защото това което се продава при нас - демек от българско животно, не е избелвано с химикали, не е трито на разни машинарии и затова трябва добре да се почисти. Варя го в мултитенджурата (не обичам думата мултикукър) - обяснявал съм, че има програма дет за 10 минути прави чудеса. След първия цикъл изхвърлям водата, слагам нова, около 20 грама сол за кило шкембе и още два цикъла по 10 минути.
 След шкембето се пристъпва към варене на месото от главата. За кило месо, слагам не повече от 15 грама сол 1-2 моркова, 1 цяла глава лук, 1 цяла глава чесън, 5-6 зърна черен пипер и толкова бахар, 1-2 дафинови листа. След първия цикъл на варене се добавя и свареното шкембе (няма да му навреди - нека се разкапе от варене) и още един цикъл на варене.
На снимката се вижда - всичко направо се е разкапало.

Изчаква се да изстине достатъчно, за да не пари и се се пристъпва към нарязване на шкембето - то месото от главата си е на парчета.
От снимката се вижда какви яки дамари има в шкембето - не е само оная ципа, а си е направо един малък разкош.
Имах малки колебания точно какво да сложа за комбинацията и запитах във ФБ - Моята кухня и получих няколко полезни идеи.

На около по 500 грама от едното и другото в тавичката сложих от бульона 4-5 с.л., масло бучка две, нарязани на ситно чесън и магданоз, щипка чили на люспи; накъсах около 150 грама моцарела. Добро разбъркване и във фурната за 15-а минути на 200С, колкото моцарелата да се разтопи. Сетне отгоре обилно с църно пиперче. Направо си олизахме и саханчето, че можеше и да се топва с хлебец вътре. 

Вътре се намърдаха и много намачканите сварени моркови, обеления и смачкан варен лук и изцедените скилидки чесън. (Сварената глава се разделя на скилидките и всяка поотделно се изцежда).
Добавих и 2 с.л. от моята "домашна вегета" - демек сушени зеленчуци.
При сервирането, обилно поръсено с нарязан на ситно магданоз- вижда се от първата снимка.

Дзверска вкуснотия.










И част от месото и шкембето отиде за:

По идея от ФБ:
Направих е мезе от желирана глава и шкембе.
Нарязват се на не много ситно. Бульонът от варенето на месото е отделен предварително и се вари до хубаво сгъстяване.
В случая тъй като не беше достатъчно силен, се наложи да добавя и едно пакетче желатин - с малко вода, за 30-а сек. в МВ и смесване с изстиналия бульон. Сетне заедно с месото в купа и в хладилника.

Щеше да стане супер, ако бях запазил варените моркови, да ги бухна вътре ситно нарязани, ако имах кисела краставичка.
То аз си знам какво трябва да се направи, ама кат` липсва нещо не си струва да се мъчиш.
Пък и това се правеше като мезе за късния мач и не ми се занимаваше повече с готвене. И без това питието се затопляше вече.
Това желирането едвам изтрая до следващата вечер, за да бъде опитано.
Като гледам май и количествата съм описал, но те не са толкова важни. Важна е идеята. Дали месото ще е 60 % или пък шкембето 60 % не е толкова важно. Все става вкусно.
Правете и се наслаждавайте на вкуснотията.
НАЗДРАВЕ!

Крехка домашна сланина деликатес

 За направата на домашна сланина съм писал доста в блога си, па и всеки тиртиплия си има някакъв собствен изпробван начин.

 Тази обаче е направена по един напълно различен начин и в резултат дзверски вкусна и крехка сланина.

 Преди седмица видях в кварталната месарница да продават прясна сланина. Направената през зимата отдавна свърши, а в тези жеги по средата на юни нещо хич не е време за осоляване на сланина. 

 Купих все пак и пътьом се реших да я направя, както правя свинските гърди.

Двете парчета бяха по 400 грама, пооформих ги малко. 

В купа се смесват 20 грама сол (14 грама обикновена и 6 грама нитритна) - с разчет 25 грама за кг; по 1 ч.л. захар, червен лютив пипер, черен пипер и с тази смес с ръка хубаво се обтриват парчетата сланина. Отделно на ситно се нарязва една глава лук, 2-3 скилидки чесън и няколко стръка пресен копър.

Сланината добре се опакова в домакинско фолио и заминава в хладилника. Точно за четири дни.

Идва и моментът на приготвянето - парчетата се измиват добре, слагат в саханчета и в по-дебелото се забива термометъра.

Фурната се включва на 80С само на долен вентилатор и се забравя за известно време.

Точно на 40-а минута термометърът показа 70С.

Значи са готови.

Веднага охлаждане в купа със студена вода, сетне завиване във фолио и 24 часа в хладилника - най-добре в камерата.

Само търпение да имаш.

Идва момента на тънкофайското нарязване със специално ноострения за целта нож...

И момента на първата проба.

Лелей не мога да опиша колко крехка, топяща се в устата и приятна на вкус сланинка. Е това понякога зависи и от сланината - очевидно съм попаднал на хубава.

При това не солена, а точно каквато трябва е ...

Впрочем нямам какво да описвам повече - дал съм и необходимите количества за овкусяване. А всеки може да добави и други подправки.

Предпочетох варианта след приготвянето да не е овкусявам допълнително и да не я овалвам в разни смеси от подправки. Реших да се насладя на чистия вкус на сланината. Само при поднасянето леко я ръснах с черно пиперче.

Дзверска вкуснотия!

Може да си я правите по всяко годишно време и да се наслаждавате на прясна сланина.

И за финал - Наздраве!

Полпете или кюфтенца по италиански

 От камбанарията на 6-те си десетилетия, трябва да си призная, че до съвсем скоро не бях опитвал италиански кюфтенца, дори не бях чувал и названието им "полпете". 

 Преди доста години в Италия бях видял едни спагети с малки кюфтенца и доматен сос, но не ме впечатлиха. Пък и от друга страна изобщо, ама изобщо не съм любител на разните му там макарони, спагети и т.нар. пасти. Макарони и пиле не мога да понасям от казармата...

Така стана, че съвсем наскоро бяхме поканени в един италиански ресторант ("Ил ристоранте"). Към тяхната самбука (артък сладка и слабичка ми се видя) поднесоха плата антипасти - разни морски дарове (не ме впечатлиха), полента запечена и залята с някакъв сладък сос и няколко вида кюфтенца - риба тон с царевица и каперси (ужасия) и едни най-обикновени малки кюфтенца с плънка в средата - нещо като горчица и моцарела. Изврънках сервитьора да ми доведе Шефа, за да го питам какви са и как са направени. Многоязично и твърде сложно се обяснихме с него, че това са "полпете" с дижон и моцарела, без томатен соус. Ама как вкарва топчето дижонска горчица в средата на кюфтенцето - ударих в гредата. Айс, айс... Ха сега де.

Както и да е. Прибрахме си се у нашенско. Юрнах Чичко Гугльо и на полпете - на български- пак греда (някакви спагети а полпете), а на чужбински - колкото и неразбираемо да превежда, кюфтенца като нашите цариградски, ама с добавка на настъргана лимонена кора и пармезан. И все в доматен сос, и основно все за разните му там пасти, които не мога да понасям ...

Викам си Дзверо, сядай и почвай да мислиш и да пробваш.

Е па седнах и се подхвах - каймата, готова овкусена. Биля и с настъргана лимонова кора и вместо пармезан, един адски твърд кашкавал. Разбъркана дижонска горчица с настъргана моцарела ...

Малей... като вземеш да оформяш кюфтето голяма мацаница. Всичко отвън и никакво топче в средата. И така оплескано, че няма и как да се изпържи.

Хайде вътре и едно настъргано твърдо сварено яйце и подправки. Още по-зле - кюфтето омацано и с късчета яйце. Ха ходи пържи ...

След люта битка с триглавата ламя и след 3-4 питиета ме осени простичката и гениална идея.

Приготвената плънка, както се беше в купичката, я бухнах във фризера, за да се "стегне".

Е вече беше лесно: с лъжичката откъсваш парченце, оформяш горе долу на топче (детска му работа) и сетне балабар с чинията във фризера до другия ден.

Ти да видиш какви хубави и стегнати топчета се оформиха. С чука да ги блъскаш, държат форма.

Сетне стана като рап изпълнение - ръфнеш каймица, бухнеш топчето по средата и оформяш.

Бързо, лесно и ефективно.

Има няма за 10-а минути се оформят 20-а перфектни кюфтенца и то с времето, което се отделя за питието на майстора.

Овалват се в пълнозърнесто или едно смляно царевично брашно и заминават за едно-две питиета време във фризера.

Докато страстите в кюфтенцата се охлаждат, в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. гъша мас (олио, зехтин - кой каквото си иска), бухват се 3-4 скилидки чесън и една глава ситно нарязан лук и поне един буркан домати (в случай - една кутия обелени и нарязани домати от фризера). След 10-а минути доматчетата се пасират, слагат се ситно нарязани перата на пресен лук, 2-3 с.л. домашна вегета (писал съм много за нея и няма да завтарям да не ставам скучен), бухват се и кюфтенцата, затваря се умното уредче и на F1 за 10 минути.

Нашите полпете в доматен сос с босилек и подправки са готови.

Остава само да се сервират със сосчето.

До тук добре. Ама нямаше да съм Я, ако се сОпра само на това ...

Част от останалите кюфтенца бидоха изпържени в смес поравно от гъша мас и олио.

Тайната на пърженето е в това, че мазнината трябва да се поне до средата на кюфтенцатата, както  и че мазнината първоначално се загрява максимално и сетне се намаля силата на котлона с поне 1/3.

Пържат се до хубаво зачервяване (бих казал леко до покафеняване).

Сетне в същата мазнина се пържат тиквички.

Открих нов метод за пърженето на тиквички - резваш шайбичка от тиквичката и веднага в тигана, резваш и в тигана. Само че преди това в мазнината сипваш малко от моята овкусена сол. Стават хрупкави и никакво пръскане. 

След тиквичките - се пържат пресни картофчета, колкото по-малки толкова по-добре. И те си имат тайна, за да станат вкусни: след като се пуснат в мазнината и разбъркат, в мазнината се налива топла вода, колкото да покрие картофите. След като водата изври, започват същински да се пържат.

Ето тези в доматения сос в разрез.

Толкова вкусни кюфтенца не сме хапвали през последните години.

А ето и пържените в разрез.

За тях мога да река само едно - ядеш и ревеш от кеф.

И не забравяш за питието.

Внимавайте с него, че много си върви...

А сега и бонус за търпелите четящи:

Част от приготвените кюфтенца се нареждат в подходяща съдина и заминават във фризера - да замръзнат добре и станат на камъче.

След това - в торбичка, добре увързани, дори и две, да не поемат миризма.

Ако някой си мисли, че си играя всеки ден да готвя, жестоко се лъже.

Времето ми е скъпо...

Просто като се подхванеш, правиш, замразяваш и сетне е лесно.

Който има предубеждения към фризера, е в голяма заблуда.

След това цялото словоблудство (пак ме е хванала логореята), накратко за рецептата и какво ни е необходимо:

За каймата не чакайте нито продукти, нито каквото и да е. Толкова съм писал за кюфтета, че чак на мен ми прилошава. Всеки си има рецепта за домашна кайма за кюфтета. Само допълвам, че за около кило кайма е необходимо да се настърже кората на почти на цяло лимонче, поне 50-а, че и повече грама настърган на ситно пармезан (или твърдо някакво сирене).

За плънката - за около кило кайма:

3 ч.л. с връх дижонска горчица, 1 твърдо сварено яйце настъргано, 30-а грама настъргана моцарела, няколко стръкчета ситно нарязан копър и буквално щипка смлян бял пипер.
Е те това бяха почти цели три в едно, а при по-малко повече въображение - защо не и 10 в едно :)

Правете смело и се наслаждавайте на нещо изключително вкусно.

НАЗДРАВЕ! И не забравяйте, че може да пие и със самбука.

Тракийски "хайвер"

  Преди години тази вкусна разядка към добре изстудената ракия в заведенията за обществено хранене беше известна като "тракийски хайвер".

 Потърсих из вездесъщия Гугльо и нищо не ми показа - явно съм вече доста напреднал с възрастта, че имам спомени от преди почти 50 години.

 В действителност това това беше смес от смлени печени червени чушки и скилидки чесън с натрошено сирене.

 Прави се много лесно със сегашните уреди - например пасатор или блендер.

 Смилат се колкото чушки, два пъти повече сирене, 2-3 скилидки чесън и 2-3 с.л. олио или зехтин. Овкусяват се със соп (при необходимост), черен пипер - на вкус и по желание с риган или друга любима подправка. Ако се наръси със ситно нарязан магданоз, още по-добре.

 Поднася се добре изстудена и си върви с питието идеално.

 Наздраве!

Яхния тиквички, ориз и картофи

 С безмесните ястия съм скаран, но ми се налага от време на време да се прежалвам - заради домашните или заради идеята да направя някоя по-различна гарнитура къде мръФчоците.

 Така че на тази лесна и бърза яхния може да гледате като на основно ястие или като на гарнитура. Зависи от камбанарията ...

 За поне 4 порции са необходими:

2 средни тиквички, нарязани на ситни кубчета (ама не съвсем, че зачезват и се топят)

2-3 средни картофа, обелени и нарязани на кубчета ( 1,5 х 2 см)
2-3 к.ч. ориз (зависи от големината на кафената чашка - та затова около 200 грама), предварително измит и накиснат поне за 30-а мин. във вода

1 глава лук нарязана на ситно

 2-3 скилидки чесън

сол и черен пипер на вкус, 5-6 листенца пресен джоджен нарязан на ситно или 1 ч.л. сушен, изненадващо подходящ е риган - 1 ч.л. сушен, 1-2 с.л. мазнина (гъша мас), както и две с.л. домашна вегета

 Когато се прави в мултитенджурата (мултикукъра демек) става много лесно.

 То направо няма какво да обяснявам:

Мазнината се загрява в кукъра, запържват се леко чесъна и лука, добавят се картофите и след 3-4 минути се налива бульон (винаги имам във фризера) или топла вода колкото да покрие картофите.

Включва се програма F1 - 10 минути.

След това се отваря пущат се нарязаните тиквички и ориза, долива се още 1 1/2 ч.ч. бульон (топла вода), подправките и още веднъж се повтаря варенето на същата програма.

Заедно с рязането на зеленчуците за 30 минути ястието е готово.

В това време на скарата се опичат карначетата, нарязват се на хапки и ястието се сервира със ситно нарязан чесън.

Нека не спорим, но чесънът е много полезен ... :)

Макар и постно, това ястие си върви много добре с мръФката от скарата и доброто питие.

НАЗДРАВЕ!

Телешка опашка по "чирпански"

 В блога имам няколко рецепти за направията на телешки опашки и затова няма да се разпростирам каква дзверска вкуснотия са, когато са приготвени добре.

 В кварталния магазин пак попаднах на едни разкошни телешки опашки - по 5 лв килото и си купих цели 3 броя. Нека има. Във фризера нито искат да ядат, нито искат да пият. Така че може да си чакат реда за някоя нова идея.

 Този път реших да я направя направо по начина, по който се правят кюфтета по чирпански и да пробвам какво ще стане. Резултатът надмина всякакви очаквания. Така че опашки по италианки, или по севилски ряпа да ядат.

 Необходими са за 4 порции:

една телешка опашка - излиза около кило

3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно

1-2 главички лук, нарязани на ситно

3-4 домата, обелени и нарязани или един буркан консервирани

3-4 средни картофа, обелени и нарязани на едри парчета

За подправянето: сол и черен пипер на вкус, поне 1 даф. листче, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер, както и 2-3 с.л. мазнина (ползвам гъша мас)

Слагам и две супени лъжици от моите сушени зеленчуци.

Направията е лесна, особено в мултитенджУрата (демек мултикукъра):

Най-трудната част е да се нареже телешката опашка, но когато се го правил много пъти отнема буквално минута. Просто трябва да се намери къде е хрущяла и да се резне с острия нож.

За който е трудно, в месарницата предлагат да ти я нарежат и не се отказвайте от това.

В купата на кукъра се слага мазнината и след като загреее добре се пущат едно по едно парчетата нарязана опашка и запържват до хубаво зачервяване.

След това се добавят ситно нарязания чесън и лук.

Налива се топла вода или бульон, слагат се и сушените зеленчуци и уредчето се включва на програма F1 -  варене за 10 минути.

След края на програмата се отваря слагат се нарязаните картофи и останалите подправки и отново един цикъл за 10 мин.

Последно се слагат нарязаните домати, опитва се на вкус и още един цикъл за 10 мин.

Общо за 30 минути наш`та опашка се е разварила - месото само си пада от костите.

Не е необходимо да се слага брашно или нишесте за сгъстяване. Най-много един два картофа да се намачкат...

За тези които ги мързи (като мене) в чинийката може да се сервира направо обезкостената опашка.

А във вкусното сосче може да се топи хлебчето.

Дзверски вкусно.

Бързо за направия. Истински домашен деликатес за много малко парички (направо като за пенсионери :)  )

Какво друго да кажа?

А да - НАЗДРАВЕ! и да ВИ е сладко.

Да съхраним пресни домати за зимата

 Отдавна не съм писал за рубриката си "полезно".

 Сега ще споделя как съхранявам домати за зимата и без това лятото настъпва (след тези дъждове) и ще се наложи пак да правим зимнина.

 Доматите се обелват и нарязват (на кубчета, произволно, на кръгчета).

 Слагат се в пластмасова кутия (такива изобилстват около нас) и кутията с доматите се вакумира.

 След това във фризера. Когато се извадят от фризера и размразят, са все едно прясно откъснати и нарязани. Могат да се ползват за салата или за готвене. Когато са за готвене, не е необходимо дори да се размразяват-направо се сипват в ястието.

 Така доматите запазват всички полезни вещества и не се налага никакво варене, консервиране и т.н. Няма солене, няма добавки.

 Понякога при тях слагам и нарязан пресен босилек или джоджен.

 Само трябва да се надпише пакета, за да се чудиш сетне какви домати има вътре.

 Простичко, лесно и ефективно. 

Овкусена сол за картофи и зеленчуци

 Продължавам с нещо полезно. Често смесваме няколко вида подправки и си правим собствена смес за овкусяване на кайма, месо и т.н.

 Преди време попаднах на ей това чудо:

 Овкусена сол за пържени картофи и зеленчуци.

 Продава се в Германия в опаковки по 500 грама и на цена цели 6,00 Евро.

 Признавам си честно - изживях ценови шок - цели почти 24 истински български лева за кило сол.

 Стана така, че успях да я пробвам, харесах и надвих себе си като си купих една кутия.

 Да, ама няма съм Я, ако се завторя да си я купя или да си я поръчам.

 Покупката бе, за да имам база за сравнение и да имам съставките.

 Те германците са си дисциплинирани и всичко си пишат, макар и със ситни букви, като не допущат, че някой умник, ще тръгне да експериментира и да им повтори творението, за да не дава безумни пари за нещо си.

Бая зор видях с този немски, но се справих. Оказа се най-голям проблем да намеря в магазин сушен лук на прах. Е па нема и нема. Има само на гранули и то в целия ни немалък град само в един магазин.

След един два опита, постигнах същия резултат и на вкус и аромат.

Подозирам, че германците са сложили и мононатриев глутамат, защото в надписа имаше и един "овкусител", без да е изписано какъв е...

Та така:

За да се направи тази изключително вкусна сол са необходими:

91 грама морска сол

 5 грама прясно смлян бял пипер

 2 грама пудра (или обикновена) захар

 2 грама сух чесън на прах или гранули

 3 грама сух лук на гранули

 буквално по щипка смляно индийско орехче и кимион (има няма общо 0,5 грама)

 Всичко се смесва. Мели се в стара електрическа мелничка за кафе и се пълни в кутийка с дупки (от някаква друга подправка) или просто в солницата.

 Просто е невероятна тази сол. Само ръсиш и остава да се насладиш на вкуса на картофите или зеленчуците.

 И най-важното - килото сол излиза около левче, а не 12 евро.

 Пробвайте и няма да съжалявате.

Кюфтета "сюрприз"

  Този път не е рецепта, а просто един хитър трик да се обединят на едно място любимите кюфтета и тиквички.

 Кюфтета съм правил най-различни - блогът ми има десетки разновидности на кюфтета.

 За направата на тази вкуснотия е необходима вече овкусена кайма за скара. Как се прави и овкусява няма да се повтарям. Количество няма да давам - зависи колко порции ще се правят.

 За всяко са необходими по две кръгчета тиквичка и резен моцарела.

 Изпълнението е страшно лесно:

 Тиквичката се нарязва на шайби с минимална дебелина - 3 до 5 мм. Резенчетата се осоляват, овкусяват се с черен пипер, сух риган и заливат с малко олио като добре се разбъркват. Престояват така около 30-а минути и се пекат почти до готовност на грил тигана или на скарата.

Върху стреч фолио на дъската се слага топка кайма - около 70-80 грама и добре се разстила на кръгъл диск. В средата се слага една тиквичка, отгоре резенче моцарела почти с размерите на тиквичката и моцарелата се покрива пак с тиквичка.

 С помощта на стреч фолиото каймата започва да се затваря около около тиквичките.

Отгоре се слага също още малко кайма, за да се получи хубаво голямо кюфте.

 Готовите кюфтета се завиват със стреч фолиото и заминават за 30-а минути в камерата на хладилника.

 Тука са три кюфтета - за трима човека.

 От снимката не личи, но средно всяко едно бе по 200 грама.

Пекат се върху силно загрята и намаслена скара или грил тиган до готовност. 

Могат да се опекат и във фурната в тавичка върху хартия като поне веднъж се обърнат. 

 При печенето едно леко залепна и си поразвали фотогеничния вид, но това не му попречи да бъде изядено и оценено по достойнство.

 Точно това пък беше разновидност - кайма, слайс топено сирене, тиквичка, моцерела, тиквичка, слайс топено сирене и пак кайма.

 Могат да бъдат поднесени със салата или гарнитура по желание.

 Считам, че моцарелата е най-подходяща защото се разтапя добре, но това не означава, че ако се направи с други сирена (кашкавал), ще стане по-малко вкусно.

Това е идеята, а възможностите за експерименти са безкрайни.

 

Дзверски вкусни кюфтета.

НАЗДРАВЕ!