Печено агнешко бутче в газово барбекю

 Пекал съм агнешко по най-различни начини (фурна, пещ, дори и в трап на жар), но не бях го правил в барбекю - при това газово.

 Заради експеримента отделих едно бутче - около 1,800 кг. Тъй като идва леко "дебеличко" с тънък и остър нож го надупчих на доста места и осолих с около 35 грама сол (две равни с.л.) - както в прорезите, така и около костите. Отделно от това го омазах със смес от червен пипер (1 1/2 с.л. сладък и 1 ч.л. лютив), натрошен джоджен и 1/2 ч.л. млян розмарин. И за финал - омазване с малко мазнина.

 Последва повиване в хартия за печене и в тавичка за 24 часа в хладилника.

 Нека да си отдъхва и да се овкусява.

 На другия ден за обяд пекохме разни мръфки в барбекюто и като печенето им приключи, го намалих на най-слабата степен. Сложих тавичката, налях малко вода и затворих капака. Така три часа като един два пъти доливах вода и отстрани сложих няколко стръкчета джоджен, които се изсушиха и дадоха доста дим в барбекюто.

 Готовността се проверява с боцване в месото. Като прецених, че е готово, разрязох хартията, намазах отгоре с малко разреден мед и идея червен пипер. Последва усилване на барбекюто и запичане за 10-а минутки колкото да хване отгоре хубава коричка.

Следва малък трик - месото се прехвърля в подходяща съдина и добре увива в алуминиево фолио. Нека да си постои така 30-а минути.

След това е готово за нападение - обезкостяване и на парчета.

Кой както иска и с каквото иска, да си го  хапва.

Невероятно крехко, топящо се в устата агнешко - с леко опушен аромат.

НАЗДРАВЕ!

Шницели от печени червени чушки (капия)

 При поредната ревизия на фризера открих един пакет печена червена капия и се зарадвах, че ще направя любимите пълнени чушки. Да, ама не - радостта ми трая до размразяването им, защото се оказа, че доста накъсани и стават само за кълцана салата. Та се сетих, че преди време бях правил кюфтета от печена капия и реших да изимпровизирам с направата на едни шницели.

От пакета чушки, които слагам във фризера и са по 500 грама отделих няколко за салатка, а останалите около 400 грама чушки се нарязват на не много ситно. То на снимката се виждат парчетата - нека да си се усещат сетне.

В подходяща купа се слагат 1-2 с.л. кисело мляко с щипка сода, добавят се едно яйце и нарязаната капия. Разбъркват се и се добавят няколко лъжици брашно, за да се получи гъста смес. Овкусява се с черен пипер, щипка риган и последно след слагане на 100-а грама натрошено сирене, се пробва и на сол.

Дъното на тигана се застила с парче хартия за печене, налива се олиото и след като загрее добре с голяма лъжица се сипва от сместа като се оформя като шницели с желана големина. Сега е моментът силата на котлона да се намали с 1/3. Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване. Готовите шницели се слагат върху домакинска хартия, за да може да се попие евентуалната излишна мазнина.

От това количество се получават 6-7 шницела - зависи от големината.  За хартията за печене при пърженето в тегана вече доста съм писал - много по-лесно става самото пържене, сетне и миенето на тигана е много лесно и т.н.

Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на мерак - вървят си с доматена или зелена залата; вървят си поднесени и с чесново-млечен сос. Тука поставянето на стрък зелен лук е просто закачка. 

Правят се лесно и стават много вкусни.

Правете смело и се наслаждавайте на шницелите от печена червена капия. 

Впрочем могат да се добавят и други неща вместо сирене, а примерно кашкавал или кайма. Въпрос на въображение и мерак.

С чашка студена бира или бяло вино си вървят идеално и затова не пропущам да кажа и НАЗДРАВЕ!

Перфектните кюфтета на скара

 За кюфтетата съм изписал толкова много в блога, че дори не ми се иска да споменавам. Писал съм и как да се направи каймата за идеалните кюфтета.

 Само че за тези кюфтета бях някак си провокиран от една дискусия във ФБ група. Някой беше писал, че е намерил стара рецепта за кюфтета на скара, в които се слагало хляб. Бяха го насмели и набръчкали като кадънски гащи с коментари, че това е глупост, че не става и т.н. Само споменах, че съм правил такива и пак биде многократно обяснявано, че изобщо не стават, че залепват за скарата и т.н.

 Тази публикация я посвещавам именно на кюфтетата на скара, направени не само с хляб, но и с яйце.

  Впрочем преди да започна, отново се разрових из старите кулинарни книги от време оно - демек от преди 9-ти септември. Ами почти във всички рецепти за кюфтета или "зрази" (както са им казвали тогава) има хляб и печенето е в тава - на пещ. Кюфтетата (кебапчета) на скара се появяват доста по-късно. Имам чувството, че скарата не е била много популярна в онези години. Започвам да достигам до убеждението, че скарата е изобретение на Балкантурст, хоремазите и др.п. Да се прави набързо, да върви алъш веришът по пазари и панаири и т.н. Истинският ценител от време оно е предпочитал приготвянето на ястието - дори и обикновено кюфте да става изтънчено, а скарата е била някак си оставена за простолюдието.

 В моите спомени назад във времето, които са отчетливи поне от 55 години, домашна скара нямаше. На нито едно семейно или приятелско събиране такова чудо не се е появявало. Кебапчета и кюфтета на скара само в ресторанта, в кварталната кръчма и т.н... Баща ми беше шлосер, а майка ми - медицинска сестра, но семейството ни два пъти седмично ходеше на ресторант (не кръчма, не хоремаг ...) - в сряда и петък или събота. Та и първите думи, които съм произнесъл след "мама" и "тати" са "бабче" и "ната". Познахте ли какво се крие зад тях - кебапче и лимонада. Близо да нашата къща беше Градската градина и в нея имаше невероятен ресторант "Седемте шатри". Семейна вечеря с всичките му салтанати излизаше под 10 лева. Сега и Градината и ресторанта ги няма. На мястото на фантастичната градина се мъдри един скопен парк, който даже се заключва нощем ?)!

 Край на приказките. Връщам се към кюфтетата:

Та така:

1 кг свинско смляно  първоначално на 4 мм решетка, след което овкусено с 20 грама сол, 5 грама черен пипер и след престой в хладилника от 30-а минути, отново смляно на ситната решетка.

Добавят се два стръка пресен зелен лук, 2-3 стръка магданоз нарязани на много ситно.

През времето, в което каймата след първото смилане престоява в камерата, се накисват в марна вода (демек леко затоплена) 4-5 филийки хляб (от този нарязания по магазините). Изстискват се много добре, смесват се с 1 ч.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Всичко това заедно с едно яйце се омесва много много добре със смляното месо. Идеален вариант е да се добави и 1 грам смлян бахар.

Цялата тази смес след хубаво месене - поне 10-а минути се прибира в камерата на хладилника (или фризера) за 30-а минути.

 В това време скарата се загрява много добре - в случая газово барбекю - поне 250- 300С под капака му.

 Добре изстудената кайма се вади и с много омазнени ръце в олио се оформят кюфтета и редят на скарата. Идеален е вариантът с разтопена мас.

Пекат се под затворен капак.

Печенето е ясно - като започнат да се отлепват се обръщат от другата страна.

При второто обръщане се пекат напречно, за да се получи решетка.

Готовите кюфтета се слагат в тенджерка с капак - като престояват в нея до момента на сервирането. 

Малък трик - могат да се ръснат с малко пресно изцеден лимонов сок.

Решетката при печенето много добре се вижда и си личи колко са сочни.

Вижда се от снимката колко са сочни от вътре.

Впрочем такива си остават и след като изстинат - че биля и на другия ден.

Задължително се сервират с домашна едросмляна лютеница и доматена салата, но още по-вкусни са с лютеница и боб със зелен лук.

Това е рецепта от 1943 год.

Види се очевидно, че се слага Леб в кюфтето.

Това е рецепта от книга от 1928 год. за кебепчета - слага се пак Леб.

Който иска да спори ...

Казвам само направете по този начин кюфтета на скара, ще си оближете пръстите и ...

НАЗДРАВЕ!

Пълнени картофи в бекон

Не мога да не споделя този невероятно лесен начин за направа на една невероятна - дзверска вкуснотия.

 Няма да давам количества - три картофа са даже в много и най ящните.

 Трябват картофи, суров бекон, моцарела (кашкавал или някакво друго сирене), за подправяне - пресован чесън, копър, сол и черен пипер на вкус.

 Изпълнението е като за малки деца:

Картофите се сваряват в леко послона вода (а и защо не овкусена с разни подправки).

Обелват се и се издълбават. В дупката се слага малко от пресования чесън, ситно наразания копър и резен моцарела.

Всеки картоф се овива в резените бекон.

Овитите картофки в бекон се нареждат в тавичка с малко мазнина, захлупва и се заминава във фурната та 180С за около 30-40 минути.

Колкото беконът да се зачерви.

При добро желание - отгоре им може да се ръсне настъргана моцарелка, кашкавалче ири да се сложат тънкофайски резенчета.

Невероятна дзверска вкуснотия. 

Правете смело - носи всякакви вариации.

НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета върху хартия

 Кюфте! Една дума, а цяла палитра от вкусове и удоволствие за Душата- добре де, за Стомаха.

 Този път няма да пиша за самите кюфтета - изписал съм достатъчно за тях.

 Тези са обикновена свинска кайма (свинско мляно), купено в месарницата.

 От опит знам, че доста често при пърженето лойта в месото прегаря и полепва по дъното на тигана - сетне върху другите кюфтета, а още по-трудно се измива самият тиган.

 Мисля, че намерих решение за този проблем като кюфтетата се пържат върху хартия за печене.

Най-обикновени кюфтета с една единствена разлика - с много ситно нарязан зелен лук и магданоз.

Оформят се и се слагат в хладилника за 30-40 минути.

От хартия за печене се изрязва кръг, малко по-голям от дъното на тигана.

В случая ползвах вече употребено парче хартия - беше на дъното на тавата за едни банички.

Налива си се олио и се изчаква да загрее.

Кюфтетата си се пържат в тигана, както обикновено.

Само да кажа, че хартията прави тигана като с незалепващо покритие.

Може да се ползва и за чугунен тиган и за обикновен тиган и т.н.

По същия начин могат да се пържат и картофи.

Това е хартията, извадена и снимана след пърженето на 15-а кюфтета и почти кило картофи.

Отива за директно хвърляне, а тиганът е в перфектно състояние. Просто се забърсва с домакинска хартия или леко заплаква.

Ето така изглежда и тиганът с останалото в него олио.

Па и кюфтетата станаха перфектни - сочни и пухкави.

Е може би защото слагам в каймата при омесването 1 ч.л. сода....

Те това е един малък и много полезен трик.

Пробвайте го и няма да съжалите. Ще стане любим ...

НАЗДРАВЕ!

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Филе от сьомгова пастърва в доматен сос

 Това е може би най-бързата и най-лесна рецепта за приготвяне на невероятно вкусно филе от сьомгова пастърва.

 Количества нарочно няма да давам, но за двама човека - едно парче филе около 500 грама, 2-3 домата и съвсем малко подправки.

  А изпълнението може да го направи и малко дете и не изисква каквито и да са особени умения:

  Филето се нарязва на късове с желана големина, почиства се от евентуални костици, измива се добре (често има слуз по него) и се слага за кратко в съд с 1 ч.ч. вода, малко сол - 1/2 ч.л. и лимонов сок.

 Докато то си се "маринова", доматите се настъргват на едрото ренде.

 По-лесният вариант:

 В подходящ тиган се загряват около 30-а грама масло и идея олио. В него се пущат подсушените филета, които се запържват от едната страна за съвсем кратко - 2-3 минути и се обръщат от другата страна. Сипват се доматите, слага се малко риган и черен пипер и се задушават 10-12 минути на намален с 1/3 котлон или до желана гъстота на доматения сос.

 Става невероятно вкусно филе.

 По-сложният вариант:

 Филетата се запържват леко от двете страни за по 3-4 минути.

 В друга съдина се запържва доматеният сос с добавка на реган, черен пипер и до 1 скилидка пресован чесън и след като започне да се сгъстява в него за 5-6 минути се пущат филетата заедно с мазнината.

 Е, цапат се повече съдини, става малко по-сложно. 

 Важното е, че лесно и дзверски вкусно така приготвеното филе.

 По същия начин може да се приготви и филе от друга риба - хек, мерлуза.

 Правил съм котлети от акула, но искат малко повече време...

 За 15-а минути едно невероятно ястие е готово.

 Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Агнешко печено с пресен лук и лапад в гювеч

 За агнешкото само суперлативи, особено ако е от местна порода, отгледано свободно в Източните Родопи или Сакар. Вкусно месо само по себе си, не се нуждае от много подправки, няма нужда от мариноване и т.н. Особено ако животинчето е заклано предния ден или си го взел още "топло топло".

 Във всички случаи такова месо трябва да се остави поне за 24 часа във висящо състояние - хем да се "оветри", хем да отцеди. Едва след това може да се пристъпва към готвене. Идеалният вариант е на пещ, но тази година пещта си стои студена и не знам дали скоро ще бъде опалена, макар че съм се заканил след отмяната на извънредното положение да  я "спукам" от печене.

 Този гювеч може да се направи и със замразено агнешко (най-често вносно)- не всеки има възможност да се снабди с прясно агнешко - направо от стадото. Само че в този случай препоръчвам след размразяване на месото, да бъде измито добре и бланширано за кратко с вряла вода. 

 Та да си дойдем на думата за това невероятно дзверски вкусно печено агнешко с лук и лапад.

 В случая е ползвана една плешка с част от гърба и малко ребра - общо около 2 кг (може и от бутчето, врата и т.н.). Месото е нарязано на големи късове - в случая на три големи парчета.

Освен това са необходими поне 3-4 връзки пресен зелен лук, 3-4 стръка зелен пресен чесън, както и много много лапад - в нашия случай поне 70 листенца. 

Тука няма да обяснявам, че е необходимо да бъдат добре измити и нарязани на по-едро. Ще издам един малък секрет - след нарязването се слагат в голяма съдина, съвсем леко се осоляват и се объркват с поне 2 с.л. брашно.

За печенето ползвам един огромен 9 л. гювеч, който омазвам обилно със зехтин и слагам овкусените зелентии с поне 1 ч.ч. водичка.

Нарязаното на едри късове месо се намазва със смес от сол и пушен червен пипер и се слага върху зелентиите.
Изрязва се едно голямо парче хартия за печене и се слага под капака.
Гювечът заминава във фурната - първоначално на 150С и постепенно се усилва до 230С. Пече се на 230С за около 30-а минути и сетне отново на 150С за поне 2 часа.
След това се вади гювечът от фурната, месото се обръща на другата страна и печенето продължава поне още час.
Готово е, когато хванеш кокъла и той се отделя от месото без усилие.

Вариантите за поднасяне са много, но предпочитам да отделя месото и да го обзкостя, а всичко останало да се поднесе с гювеча.
Вкуснотията е невероятна и при това с уникален сос.

Слагаш си топящо се в устата месце със соса.
Сипваш си питието ...
Зареждаш се с хлебец за отопяване ...
И нека да нападаме ...


НАЗДРАВЕ!

Пастърва на фурна

  Пастървата (особено дивата) е една от най-вкусните риби. И колкото по-простичко е приготвена, и то направо без подправки, за да се усеща вкуса на самата риба, толкова е по-апетитна.

 В общи линии я предпочитам само осолена, леко омазнена и на скарата - и то онази на дървените въглища.

 Преди доста години опитахме пържена - на развъдника до с.Добърско. Вадях я направо от там и прясна прясна (буквално 10-а минути след ваденето) я пържат на чугунен сач. Върховна работа. Единствено сол - хрупкава отвън, сочна отвътре. Като я хванеш за опашката, поставиш върху коремчета, притиснеш откъм гърба и цялата кост заедно с малките костици, се отделя ...

 Та доста време я приготвям по този начин, но при пърженето- дим, миризми, абсорбаторът не насмогва. Със скарата или грил-тигана същата история. Та пробвам един по-различен вариант, който направо се оказа върховен.

Всеки рибок се почиства от вътрешностите и хрилете и си измива добре. На няколко места се правят напречни разрези и в тях се втрива солта, осолява се и отвътре. В коремчето се пълни с нарязан на ситно лимон.

В това време фурната се загрява на 230-250С.

Върху скарата се слага незапващата подложка барбекю мастерс (който няма, хартия за печене), леко се омазнява и се нареждат рибките. Пекат се максимум 7-8 минути, сетне се вади скарата и рибките се обръщат на другата страна. Печенето е още 7-8 минути.

Вади се, обилно се поръсва с изцеден лимонов сок и се сервира със доматена салата, зелена салата или пържени картофи, или който каквото желае.

Става хрупкава, мека отвътре и невероятно вкусна, защото просто се усеща единствено вкусът на пастървата.

Дзверска вкуснотия и най-важното никакви миризми, цапотии и т.н.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пикантен свински джолан - вариации по темата

За джоланите съм изписал страшно много, защото това е най-благодатното месо и най-вкусното.

Този път съм с една различна направия на джолана, при която са възможни няколко варианта на изпълнение:

Необходими са: джолан (с кожа е идеално) - около 1,5 кг;

За подправянето: 5-6 скилидки чесън (пресован или смачкан и нарязан на ситно); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. счукан анасон (или смлян);  1/4 ч.л. канела; 2-3 с.л захар (или 1 препълнена с.л. мед); 100 мл соев сос; 3-4 ч.ч. бяло мускатово вино;

Изпълнението е лесничко, но ще дам два варианта, в които съм го правил:

Джолан с кожа: джоланът се пробожда на доста места с остър нож и се резва покрай коста. Слага се в плик за печене. Всички подправки се смесват заедно и джоланът се залива с тях. Пликът се връзва и заминава поне за един ден в хладилника. Пече се в силно загрята фурна на 230С, както си е в плика за 30-а минути и сетне на 150С поне три часа. Последният час пликът се разрязва и джоланът се обръща един два пъти. Така сосът от печенето се сгъстява.

Джолан без кожа: В този вариант най-добре е джоланът да се обезкости и нареже за 4-5 едри къса.

Зехтивът се смесва с черния пипер, анасона, чесъна и захарта и парчетата месо се пущат в тази марината и се оставят да престоят поне 30-а минути. Сетне се прехвърлят в подходящ тиган с капак (или тенджера) и се запържват от всички страни до зачервяване. Добавят се канелата, соевия сос и виното, съдината се похлупва, силата на котлона се намалява наполовина и се остави да си къкри до омекване на месото и да остане само на мазнина. На няколко пъти трябва да се разбъркват. При необходимост може да се долее и малко вряла вода, ако месото все още не е омекнало, а течността се е изпарила.

Ясно е как се пробва годтовността - като боцнеш с вилицата, да потъва като в масло.

При желание може да се остави и с малко сос, а не само на мазнина.

Най си върви с картофено пюре. Пък аз си го обичам обилно посипан с прясно смляно на едро църно пиперче.

Със свински вратни пържоли също става дзверска вкуснотия във втория вариант.

Е, една публикация и три различни дзверски вкусни варианта на приготвяне.

Пробвайте и няма да съжалалите - става дзверска вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Домашен луканков салам тип "Медвен"

 Както на всички е известно, си "падам" по домашните колбаси. Много често експериментирам разни неща. Но в последно време, след много изчетени неща, реших да взема да пробвам едно по едно, когато мога, разни салами от време оно като за база ползвам почти апокрифните БДС.

 Този път като за начало започнах с любимия ми салам "Медвен". За основа взех ТУ 70-84 към БДС. 

 Затова и ще бъда кратък:

За направата са необходими 30 % свинско нетлъсто месо и 70 % свинско полутлъсто месо.

Това ще да рече за кг, 300 грама от бута без мазнини и 700 грама от плешката с мазнинките.

Подправките: готварска сол - 25 грама; калиев нитрат (селитра) - 2 грама; захар - 4 грама; черен пипер 4 грама; кориандър - 1 грам и сух чесън - 2 грама;

Ползвах колагенови черва с ф=50 мм;

Признавам си, направих едно малко отклонение от ТУ - ползвах 22 грама сол вместо 25, от която 11 грама нитритна и 11 грама обикновена готварска и прескочих слагането на сухия чесън.

Второто отклонение бе, че не ги пълних с дължина 40-45 см, а по 20-а см, че са по-удобни за хапване. Резваш и свършва и не трябва да стои в хладилника. Това значи и всяко парче с по-малък грамаж и по-бързо съхнене.

Изпълнението е почти стандартно: Месото се нарязва на късчета, подходящи за месомелачката, а сланинките се изрязват заедно с част от месото - общо около 30 %. Нарязаното месо - за 24 часа в хладилника, а сланинките заедно с част от месото - във фризера за 12 часа.

Нарязаното свинско се омесва със солта и подправките и се смила на ситната решетка на месомелачката. Сланинките с част от месото - също се смилат, но на едрата решетка. След омесване, се пълнят червата. Ползвам за малки количества прословутия строителен шприц.

Оставят се да си повисят в бокса примерно 24 часа и заминават за сушене на терасата, ако времето позволява (така си беше) или в сушилната камера на 10-12С и поне 75-80% влажност.

На два-три пъти през 3-4 дни се прави пресоване.

Парчетата се нареждат плътно едно до друго между дъски и се пристягат със стягата (писал много за нея и няма да се повтарям).

Тъй като ще правя и други експерименти съм измислил вече нещо като специална форма за пресоване(за това друг път).

Готови са, когато загубят около 35 % от първоначалното си тегло.

П.П. Моите получиха неочаквано огромно количество благородна плесен - то си вижда.

Поради недобрите условия на сушене на терасата, се получи лека коричка, но след вакумирането и престоя от няколко дни става направо незабележима.

Правете смело, ВКУСНОТИЯТА Е ДЗВЕРСКА и НАЗДРАВЕ!

"Пенсионерска" кайма

 Продължавам с идеята си за полезни съвети как можем да спестим в това трудно време и пак да получим нещо много истинско и вкусно.

 В магазина можеш да си купиш всякаква кайма и дори не знаеш какво има в нея - има свинска, телешка, смес, бабекова, за кюфтета и т.н.  Какво е смелено вътре просто не знаеш ... че дори дали има и месо.

 За себе си имам един вариант - купувам от месарницата от т.нар. "свинско за готвене" примерно 1 кг (достатъчно евтино е) и около 1,2 кг свински сърца - много са евтини - при нас са около 4,00 лв за кило. Значи, едното е около 7,50 лв за кило - другото общо 5 лв и инвестицията излиза 12 лева.

 Първата работа е да смелим свинското на 4 мм.

 Втората задача, да нарежем сърцата на парчета, да отстраним аорти и др. твърди неща и да ги изкиснем в студена вода за около 30 мин. Сетне и тях ги смиламе на едрата решетка. 

 И двете смляни смеси овкусяваме с около 18 грама сол, 5 грама черен пипер, сушен лук около 1 с.л. и ... любими подправки. Оставяме да престоят 12 часа така и ... 

Следва омесване и добавяне на около 350 грама лед и и смилане на ситната решетка. В края на меленето за почистване на машинката добавям или 1-2 филии хляб на парчета или една две шепи овесени ядки. Впрочем с тях става уникално, защото поемат всичката течност и набъбват.

От два 2,2 кг изходен материал излизат около  2,7 кг кайма в перфектно състояние. Разпределя с в пакетчета и заминава във фризера.

Сетне след ваденето и размразяването - добавка на още подправки, яйце, накиснат хляб. Стават унекалн вкусни кюфтета или пък мусака, или ...

Крайната цена пада под 5 лв за кило, но знаеш че е нещо истинско - без кожи, без хрущяли,МОМ и неизвестно още какво...

Първият ми експеримент бе с кебапчета - разбира се с добава на повечко кимион.

Не са прегорени - просто снимката не е ниво.

Бяха невероятно вкусни и сочни.

Е, това е - бъдете сигурни, че каймата наистина е много вкусна и при това наистина икономична.

Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!

Бухти "корона"

 Направих днес най-уникалната закуска и то посметена на корона-вируса. И без това за неделния ден се прави нещо тестено и пърженко. За да е готова закуската рано в неделя, обикновено си заъбрквам тестото от събота вечерта.

 Та от вчера се бях за днешната закуска и реших да правя бухти, но по различен начин. В блога ми има доста рецепти за бухти, но тези са напълно различни.

Първо да кажа, че това е едно от най лесните и мъреливи теста, които съм правил:

В купа се слагат 200 мл прясно мляко на стана температура, 1 ч.л. сол и толкова захар.Добавя се и 1 ч.л. суха мая и се разбърква добре с вилица. Докато с дясната ръка всичко се разбърква с вилица, с лявата ръка се сипва брашно - около 400 грама. Сипва се по малко и се разбива с вилицата. Като почне да се сгъстява, се сипват 2 с.л. зехтин и се предължава с брашното - трябва да се получи гъсто и лепкаво. Леко се притиска с ръце колкото да се оформи и се пъха в найлонова торбичка и заминава в хладилника за цялата нощ.

На сутринта тесто си е втасало яко, вади се от торбичката и се примесва отново.
Тука има два варианта за плънка - сирене или кашкавал, които се нарязват на ситни парченца. Предпочитам със сирене и затова използвах него.

Хартия за печене се нарязва на квадрати примерно 10х10 см.
Работи се с леко намаслени ръце:
Откъсва се от тестото малко топче с големи на голям орех, оформя се като питка, в средата се слага парченцето сирене и се затваря, като пак се оформя като топче.
Топчетата се редят едно до друго в кръг така че да се получи корона и се оставят отново да втасат - на топло за 30-а минути.

Ето така трябва да се получат.
Една такава коронка си е направо достатъчна за един човек за закуска.

В тенджерка се наливат поне три пръста олио - желателно е да е малък диаметър и по-дълбока.
Олиото се загрява до готовност и всяка коронка, както си е върху хартията за печене, се пуща в добре загрялото олио.

Буквално след една минута или малко повече с щипка се хваща хартия и се вади.
Не е необходимо да се хвърля - пак може да влезе в употреба.

Пържим от едната страна до готовност и се обръща да се пържи и от другата.
Внимание - обръщането трябва да се прави с две лопатки - с едната се подхваща от долу, а с другата се задържа от горната страна и тогава се обърща.
Иначе има опаснот коронката да се разчупи поради големината си.

Вадят се в голяма чиния застлана с домакинска хартия, за да се поеме излишната мазнина.
Макар че в интерес на истината при пърженето на висока температура почти не поемат мазнина.

Най-вляво на снимката - бонус яйце, тип поширано в загрятото олио.
След като приключих с бухтите, с лъжицата завъртях олиото и в средата внимателно пуснах едно яйце. Буквално за 30 секунди бе готово забулено и извадено.

Красота.

Впрочем, ако не се сложи сирене, могат да се поднесат поръсени с пудра захар и си вървят идеално с някакво сладко и/или с резен сирене.

Стават невероятно вкусни - леко твърдички отвън и пухкави отвътре и се хапват буквално на две хапки. Впрочим и изстинали и на другия ден са много вкусни. А който е любител, може в тестото да сложи и малко ванилена захар.

Заслужава си играчката. Хем са забавни, хем са много вкусни. Сигурен съм, че на малките палавници ще им харесат много повече от обикновените бухти. След изваждането, една коронка може да се украси и поднесе по различен начин - върху една течен щоколад, върху другата зякакво плодче и т.н.
Правете смело!