сряда, 31 юли 2019 г.

Кюфтенца само за възрастни


  Ама този път не очаквайте да пиша как се правят кюфтенца или кюфтета. Оказва се, че в блога имам досега 62 публикации с етикет  "кюфтета". Па и всеки си има свой маниер на правене на пържени кюфтета така че да не се повтаряме. Само за стотен път ще кажа, че много харесвам малките кюфтенца - по-малки от орех, нещо с размери като на топчета за супа. Пържат се много в тигана, нямат нужда от обръщане, а само от разбъркване. И сетне, особено през лятото, в салатата от домати и краставици. Става една такава дзверска мъжка салата - направо си е цяло ястие...
От приготвената и овкусена кайма за пържени кюфтенца се откъсват мънинки парченца и с намазнени ръце се оформят топченца.
Бях си турнал едно бърбънче и стигнах до извода, че с намазнени ръце не може да правиш кюфтенца и да си викаш наздраве.
Какво по-лесно, овлажваш ръцете си с бърбън и оформяш кюфтенцата. Ама след третото установих, че само си развалям бърбъна в чашката, па и нещо неоправдано разточителство за едни кюфтета. Сипах в друга чаша една ароматна ракия и на бърза ръка топчетата бяха готови - почти 40 бройки.
Както си бяха оформени, заминаха във фризера за 15-20 минути - колкото да се постегнат малко.
За пържене много често ползвам или само гъша мас или я смесвам с 1-2 с.л. олио. За ползата от гъшата мас, не му е тука мястото, а как да си я направим в домашни условия вече съм писал.
В загрятата мазнина се пущат две три скилидки чесън и резенче джинджифил и се слагат всички кюфтенца - нали затова ползвам голям уок. Само се разбъркват от време на време. 
Когато леко покафенеят и са почти готови в тигана се сипва 1 чашка (поне 100 мл) ракия и пърженето продължава докато отново останат на мазнина. 
Впрочем вместо ракия може да се ползва и друг алкохол (уиски, бърбън, а с малко узо стават трепач).
Нашите кюфтенца за възрастни са готови изпържени и задушени.
Сега е ясно защо са само за възрастни, макар че алкохолът се изпарява, остава лек аромат (зависи си и от ракията), а кюфтенцата са невероятно, просто дзверски вкусни и пухкави.
Идеално си вървят като добавка на салатата или самостоятелно, или пък поднесени върху картофено пюре като цариградски.
Веднъж пробвани, сигурен съм, няма начин да Ви се харесат и да не Ви се иска пак да се направят. Особено на мъжката част. А ако в каймата се сложи и малко лютивко, просто стават трепач.
Правете ги смело и НАЗДРАВЕ!

Как да съхраним пресен босилек, магданоз и др. за зимата


   През лятото в боллука на зелентии доста често се замисляме как да си ги съхраним за студените зимни месеци. Не че и през зимата не можем да си купим пресни от някоя голяма верига - внос от Египет или Израел, но домашното от двора си е съвсем различно.
 Единият от вариантите е чрез сушене: на всеки му е ясно как става, но сушената подправка доста се различава от прясната.
 Други правят една комбинация - нарязване и със сол. Отричам го изцяло този вариант. Подправките стават много солени, а и прекомерната употреба на сол е вредна.
 Другият вариант е замразяването.
 Много хора мият подправките, подсушават, нарязват и слагат в пакетчета и така ги съхраняват във фризера. По принцип, това е хубав вариант, но има и по-добри:
 Първият от тях е като снимката. Подправките се измиват, подсушават идеално и нарязват на ситно. Във форма за лед, или опаковка от бонбони (има подходящи) се капва по малко вода, напъхват се зелентиите и във фризера. Когато стегне малко, се долива вода и оставя да замръзне. Готовите ледени кубчета се прехвърлят в найлонови торбички. Не залепват, едно или две кубчета са достатъчни за ястие.
 Този вариант има още две разновидности като вместо вода може да се ползва
      -зехтин - също замръзва
    - разтопено масло, след замръзване се съхранява по същия начин.
  Само че и двата варианта са доста скъпички ...
  Всеки може да си прецени.

 Вторият е много по-удачен:
 Измитите и подсушени подправки се нарязват на ситно. Разстилат се на тънък слой върху поднос, тавичка, пластмасови тарелки и се слагат във фризера. Оставят се така до пълно замръзване.
 След това полученият тънък пласт замръзнала подправка се начупва, слага в торбички и пак във фризера. При необходимост се вади нужното количество от тях. По този начин не слепват и съвсем лесно се отделят.
 В процеса на замръзването част от течността им се "изсмуква", а полезните вещества се концентрират. 
 Правени са изследвания, които са установили странни неща при замразените чушки. Сравнявани са цели замразени чушки и ситно нарязани, замразени на тънък пласт. Във вторите концентрацията на витамин С е била до 10 пъти по-висока. Същото се оказало и при моркови и много други.
 Дано да е полза за някого...

вторник, 23 юли 2019 г.

Сиромашко мезе и по дзверски


  Че става дума за едно невероятно мезе, при това дзверски вкусно, е ясно. Проблемът ми е, че по-лесно го направих, отколкото да му измисля име. А да не казвам колко светкавично бе ометено...
 Докато разказвам, ще обяснявам, защото най-хубавото тука е, че няма някакви конкретни количества, а всичко зависи колко човека ще са на трапезата и с разчет около 300 гр на порция и малко в резерв.
 В интерес на истината очаквах още две персони (ящнички) и бая се позамислих какво по-различно да направя. Като се мъкнех в жегата към месарницата първата ми идея беше да направя едно касапско мезе, за което вече съм писал
 Още при влизането в месарницата оЧото ми бе грабнато от невероятно телешко шкембе и до него телешки дроб - и двете по 4,50 лв за кило. И бех до там ... Грабнах по едно кило, минах и през Спиртния магазин и ...
Как се подготвя телешкия дроб няма да описвам подробно - правил съм го много пъти, но само ще дам насоки:
Нужен ни е остър нож и малко умение, защото с нож и ръка трябва да се "одере" ципата на дроба. Прави се без престараване, но е желателно, защото дробът става много по-крехък. Нарязва се на хапки - горе долу 2,5х2,5 см - пак без престараване. Слагат се парчетата в купа с вода, която на няколко пъти се сменя.
Толкова за дроба, но за шкембето - повечко. Преди много години съм ползвал гасена вар за миенето му (вар може да се купи в малки количества от всеки строителен магазин). Шкембето се натрива с варта, оставя се да престои известно време 5-6 минути, телешкото - поне 10-а и повече и сетне се измива много добре.
Сега се продават почти идеално изчистени и това не се налага да се прави.
Само че при телешкото шкембе, дори и да ме мързи винаги правя една специална процедура - пак с много остър и с ръце се захващам с ципата откъм външната му страна. Целта е да бъде отстранена почти изцяло. От снимките се вижда.
Играчка е, но е необходимо да се направи, защото ако не се махне тази ципа, при варенето се свива и стяга и сетне има да се чудим защо хем е разварено, хем е леко жилаво.
Понякога шкембето има и лек нетипичен мирис. Премахва се с изкисване на нарязаното шкембе във вода с малко оцет, в идеалния случай с лимонов сок.
Другият вариант е с яко втриване на 2-3 с.л. сода откъм вътрешната му страна, яко търкане и след няколко минути много добро измиване под течаща вода.
И двата варианта съм пробвал и гарантирам, че дават много добър резултат - хем изчезва леко неприятната миризма, хем шкембето се поизбелва значително.
Най-добър резултат съм имал със сока на един лимон и на един портокал и поне 10-20 минутен престой. Самото шкембе придобива един такъв цитрусов дъх - трудно ми е да го обясня...
Та след като го почистихме и нарязохме на едри парчета, стигнахме до вареното. С две ръце препоръчвам първото му варене да е за 10-15 минути, след което водата се изхвърля, шкембето измива и отново се слага за варене в студена вода.

Та след като започнах с лекцията, да продължа нататък. Най-добрият вариант е варене в тенджера на бавен огън - за дълго време; по-бързият - в тенджера под налягане.
Ползвам мултикукър, който е херметик и на два пъти по 25 минути му взема душата. При самото варене препоръчвам да не се слагат някакви добавки - освен няколко скилидки чесън. Солене - в края на варенето.
Това не пречи да се слагат разни неща - карамфилче, звездовидно анасонче, зрънца черен пипер и бахар, листче дафинов лист. 
Само че това няма да е варено шкембе, а нещо подправено с някакъв нешкембян вкус.
Свареното шкембе се вади и малко като поизстине се нарязва на късчета 2х2 см.
Та докато шкембето се вари, поне две глави лук се нарязват ама не на много ситно - малко като за куче, два три домата се обелват и накълцват, същото - с 4-5 скилидки чесън и малко зелентия - в случая стръкове целина и идея магданоз.
В тиган, който може да се ползва и за фурната, се загряват добре 2 с.л. масло с 1 с.л. олио и лукът се задушава до омекване.
Веднага след това се пущат късчетата дроб, които се запържват буквално за 2-3 минути - да променят цвета си и котлонът се изключва. 
Смело се слагат нарязаните домати, нарязаното шкембе, чесъна, подправки - моята универсална подправка за месо - 1 с.л., 2-3 с.л. от сока от варенето и 1/2 ч.ч. червено вино и бух във фурната на 200С.
Поне за 25-30 минути.
Вадим тигана от фурната, поръсваме с поне 150 грама настърган кашкавал и дозапичаме до разтапяне на кашкавала.
Това дотук е т.нар. "сиромашко мезе" - много евтино и много пиещо.
За да го направим "по дзверски", бухваме вътре около 150-200 грама нарязан пушен бекон, разбъркваме и обилно ръсим с поне 200 грама моцарела, биволска за предпочитане. И отново във фурната за още 20-а минути.
Ако сме се сетили да купим и сърце, след лекото му сваряване влиза при дроба и шкембето и сетне всичко по същия начин. Е те тогава си става мезе "телешка фантазия".
В идеалния вариант е да се пече докато остане на мазнина и кашкавалът съвсем се разтопи.
В моя - вариант само до разтопяване на кашкавала.
Нека да има сосче, че да се отопява с филийката хлебец. То по-вкусно от това няма ...
Само да вметна за последно, след като дробът си промени цвета, не трябва да се пържи повече, защото ще стане твърд и тричав, а в този вариант се запазва крехък и мекичък ...
Е, не се сърдете за напоителната публикация, но понеже това не е рецепта, да си имате едно на ум - аха забравих - само да кажа дробът в ястието бе около 600 грама и толкова шкИмбето.  
Ама всеки може да си ги комбинира както му е кеф ...
Правете смело, без да броите грамчетата, печете докато Ви хареса, слагайте питието и МНОГО ПЪТИ НАЗДРАВЕ!



неделя, 21 юли 2019 г.

Чорба от коприва


  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.
 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 
 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:
 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.
Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.
С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.
В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.
Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 
Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 
Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.
В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.
Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.
Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.
А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

петък, 19 юли 2019 г.

Пържени кюфтета, ама различни


  Я па тоя - ще пише цяла публикация за пържени кюфтета ?! Дете от улицата да хванеш ще ти каже как се правят. Па и надали има някой, който готви, да не знае как се правят пържени кюфтета... И този ти ми умник ще ни дава акъл да  забъркаме и изпържим едни кюфтета!
 Е, на когото не му е интересно и вече му стана досадно да чете за пържените кюфтета, да се сопре тука и да си щракне друга страничка.
 Останалото е за тези, които искат нещо по-различно и което може да се окаже, че е и вкусно.
Която и готварска книга, че биля и Наръчника за ЗОХ, да отвориш, рецептата за пържени кюфтета започва - кайма .... т.н. 1-2 филии сух хляб с отрязани кори, накиснати във вода или прясно мляко, които се изцеждат добре ... лук, ситно нарязан, яйце, магданоз и т.н...
Е те тука е разковничето.
Няма да пиша каква кайма да се ползва - това всеки го знае или си има свое предпочитание. 
Да приемем, че ще правим каймата стандартно с хляб - 2 филии на кило кайма.
В купа се чуква едно (че и две) яйце и се разбива с 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Вътре се настъргва сухият хляб, разбърква се и се оставя добре да попие сместа. Трябват му 10-а минути.
В това време 1 глава нарязана на ситно се задушава в идея масло 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на течността.
След като изстине лукът, го смесваме с каймата, с хляба, който е попил яйцето и млякото, с подправките, нарязваме му  и малко магданозче.
Нарочно не говоря за подправките и другите неща.
Добре омесената кайма нека си отлежи на хладно - колкото повече, толкоз повече - Мечо Пух.
Следва втората тънкост при оформянето на кюфтетаг.та - може да се ползва изрязана от двата края метална кутийка за доматено пюре от 75 гр. - стават абсолютно еднакви.
Третата тънкост е при пърженето. В тиган (ала не с тефлоново покритие) силно се загрява достатъчно мазнина, която до покрива сложеното кюфте над половината. След загряването силата на котлона се намалява с 1/3. Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.
В идеалния вариант могат да се пържат и под капак, но не е необходимо.
От тук нататък следват излишните екстри:
След като са престояли малко върху домакинската хартия се прехвърлят в тенджерка и обилно поръсват с прясно изцеден лимонов сок.
Отгоре им се ръсва настъргана кората на един лимон и една скилидка чесън, долива се 1/2 ч.ч. хубаво бяло вино (може и бира) и след махане на тигана от котлона, тенджерката се слага добре похлупена върху него - колкото да се изпари течността. Може да се раздруса един два пъти.
Сетне се сервират със салата, с картофи и т.н. Най ги обичам с бучка сирене ...
Най-големият кеф е при пърженето - гледаш едно плоско кюфте как се окръгля като ящна лелка и му се радваш.
Сетне Ядеш и рИвеш.
Правете смело, но не забравяйте за хубавото питие и НАЗДРАВЕ!

Овкусена сол със салвия и розмарин


 Каквото и да си говорим, колкото и да надаваме вой против солта, че е вредна и т.н., ястие без сол просто не е ястие и не знам дали някой ще го яде. Отделно от това, че придава вкус на храната, тя е и невероятен консервант. Имало е години, когато е била по-ценна и от златото. 
 Ама да не се отплесвам - темата е позната, а и целта ми е покажа още един вариант на темата овкусена сол. 
 В блога съм дал варианти на такава - овкусена сол за картофи и зеленчуци; както и универсална гурме сол. Показал съм и домашна пушена сол, за което получих много критики, че изкуственият дим е канцерогенен и направо съм предлагал отрова.
 С тези видове сол не мисля, че съм открил топлата вода, както наскоро се изказа читател на блога ми, но мисля, че това са просто полезни предложения.
 Не случайно т.нар. шарена сол или шопска е невероятно популярна като мерудия, а за самардалата да не говорим.

Та да си дойдем на думата:

необходими са 5 с.л. едра морска сол; 4-5 листенца изсушена салвия и един стрък изсушен розмарин - само връхчетата.
Солта и сушените подправки се слагат в онези древните мелнички за кафе (имам предвид електрическите) и на три четири партиди се смилат. 
Може съвсем финно, може и на по - едро - въпрос на предпочитание.
Съхранява се в стъклен буркан, а иначе се пълни солничката с такава сол.

Количеството на подправките е условно - всеки може да ги нагласи според вкуса си - да засили салвията или розмарина или да ги остави съвсем малко.
Тази сол е много подходяща за салати, за меса и т.н. а и само да се наръси препечена филийка с масло става.
Така променя вкуса, че просто не е истина.
Направете и няма да съжалявате.

вторник, 16 юли 2019 г.

Мусака с прясно зеле


 Сега ще разкажа за едно простичко и много вкусно ястие, което може и да се направи в постен вариант, макар че го предпочитам месесто.
 Прави се много лесно и бързо, особено във вариант, ако се ползва мултикукър (лелей написах го, май съм свикнал вече с думата).
 Необходимите продукти за 4-6 порции са минимални: 
за ястието: 1 малка зелка около 1 кг или 1/2 по-голяма, 1/2 ч.ч. ориз, 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън; сол и черен пипер на вкус, както и около 300 грама свинско месо като може да се ползва и вече сварено, варено-пушено и т.н. (в случая имах месо от варено-пушен джолан). Ползвах червен лук, че придова един по-различен цвят.
за заливката: 1 яйце, 1/2 коф. кисело мляко, 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. сода.
Изпълнението е простичко и лесничко. В малко загрята мазнина се запържват лука и чесъна. Докато те се запържват, месото се нарязва на ситни кубчета и се добавя при тях. В това време оризът се измива и когато месото покафенее се добавя ориза. Сега е моментът на бърза ръка да се резне зелето. Докато се резва, да не се забравя да се разбърква ориза. Слага се и зелето, защото докато го нарежем, оризът е станал "стъклен". Разбърква се и след 1-2 минути се налива в идеалния случай 1 ч.ч. бульон или топла вода. 
Съдената се оставя да си покъкри 20-а минути, а в кукъра - на програма яхния - за 10 минути, всичко е идеално сварено.
Следват подправките и разбъркване.
В това време не стоим със скръстени ръце, а се обелват 2-3 домата и нарязват на кръгчета.
Тавичката леко се намазнява и се нарязват на дъното кръгчета домат.
Заложих на този вариант, но можеше и да се нарежат на ситно и да се добавят при зелето.
Отгоре се сипва зелето с ориза и отново се слагат останалите кръгчета домати.
Яйцето, киселото мляко, содата и брашното заедно с малко сол и черен пипер се разбъркват добре.
С тях се залива добре мусаката.




Пече се в предварително загрята на 200С фурна - колкото заливката добре да се зачерви. това става за около 15-20-а минутки.
То ястието е готово и няма нужда от много печене.


В кукъра запържването отнема 10-12 минути, сваряването още 10-а.
Наистина става много бързо.
Само ястие е много вкусно и носи на изцяло постен вариант, носи и на различни меса, на кайма и т.н. По желание могат да се добавят и други продукти.
Просто описах как правя тази мусака - просто като идея и лесен вариант.
Ето я, напълно изстудена на следващия ден.
Ще ми се да кажа, че е вкусна както топла, така и студена. 
Дори и в студения вариант на мен харесва повече - а в него мусаката задържа повече формата си и изглежда доста по-фотогенично.
И още нещо - ястието е и много бюджетно: в постния вариант излиза около 3 лв, а с месо - около 5,00-5,50 лв. Добра цена за 4-6 порции.
Правете и не забравяйте за питието.
НАЗДРАВЕ!

Крехък свински врат на скара


  След като вчера писах за най-лесния печен свински врат на фурна, днес ще продължа с най-крехкия свински врат на скара. То не е рецепта, а просто си е един начин за направия.
Та вече писах, че половинка врат резнат по дължина се нарязва на филийки около 0,7 до 1,00 см, но колкото по-тънко, толкова по-добре. Овкусява се с универсалната подправка за месо, слагат му се 1-2 с.л. зехтин (олио) и малко алкохол - 50-60 мл (бърбън, уиски, водка, коняк ...) и престоява в хладилника поне 24 часа. Може и повечко.
Скарата се застила с подложката на BBQ masters (не е задължителна) и добре се загрява. Пържолките се пекат от двете страни общо една цигара време.
Като ги наредя си поля цигарката, слагам си чашка с питие и като стигна до половината, ги обръщам. И преди да я довърша, ги вадя в купа. 
За непушачите - общо около 6 минути.
Стават невероятно крехки и вкусни.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 15 юли 2019 г.

Най-лесният печен свински врат


  Този невероятен печен свински врат се подготвя буквално за 5-7 минути и сетне се иска само малко търпение. Направията е за хора като мене, когато ги хване мързелът.
 Такава вкуснотия няма нужда от лакардии и затова направо минавам към направията:

Парче свински врат около 1,8 кг се резва на две равни части по дължина.
В 50-60 мл бърбън се размива 1 с.л. мед и се намазва парчето месо.
Сетне с ръка в него се втрива около 1 с.л. от универсалната подправка за месо и парчето се увива в плик за печене. Пликът заминава в хладилника.
Това е цялата подготовка на месото - дори и няма 5 минути.
С нарязването на другото парче напречно на тънки пържолки по 0,7 см. Поръсват се с подправката и малко алкохол и те в плик и в хладилника. Сега сигурно станаха 5 минути усилия.
Нужен е поне 5-6 часа престой, но идеалът е поне  ден. Месото се е овкусило идеално.
Пликът се прехвърля в тавичка за печене, отстрани се нареждат малко картофки, които само се осоляват обилно и ръсват със счукан розмарин. 
В тавата не се слага течност.
Пече се на 220-230С около 40 мин. и сетне се намаля температурата на фурната на 140С за около 40 мин. 
Честно казано, тези вторите 40 мин. не съм ги засичал, но бяха около толкова, а като проверих картофите и видях, че са опечени,я извадих от фурната.
Внимателно прехвърлих месото на дъсчичката заедно с картофите.
В касерола задуших 1/2 ситно нарязана глава лук с 1 с.л. масло и добавих соса от печенето, 1 ч.л. горчица и толкова сос чили и го оставих да се редуцира почти наполовина. 
За разкош, накрая се добавя още една бучка масло и малко ситно нарязана зелентийка.
Месото се нарязва на филийки и залива със соса и се сервира на масата.
Е, те тука направих основната грешка - народът тропаше с крака от ароматите и нетърпеливо чакаше дъсчицата, та го нарязох почти веднага след като сосът бе готов. Трябваше да се изчат поне още 10-а минути, ама ... Вкусът и ароматът нищо не загубиха, ама стана доста нефотогенично. Па и като се има предвид, че снимката е от теле-то...
По-важното е, че стана Дзверски вкусно и се омете докато си кажем второто НАЗДРАВЕ!

вторник, 9 юли 2019 г.

Чорба от прясно зеле


   Като стане дума за супа, да не чуя. От чорбите - шкембе чорба, джолан чорба, търнак чорба и някоя друга като рибена. И съм до там.
  Това лято - от жегата ли, от променливото ли време, от месец правя едва ли не всеки ден супи - зеленчукови, с месо, доматени и всякакви крем супи. Не мога да ги опиша и трябва да пусна поне 50 чешита, че гледам да не се повтарям. 
  Правя ги в мултикукъра и стават горе долу за 25 минути - 10-а минути за подготовка и 15-а за варене.
 Няколко от тях станаха просто уникални, сред които тази от прясно зеле, която сега ще споделя.
 Обещавам и да не говоря колко е полезно зелето, а направо да обясня как се прави.
 Необходими са за 4-6 порции:  
-половин средна зелка, може би около 700 грама, която се нарязва не на много ситно.
-1 глава лук (в идеален вариант една връзка пресен лук) и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно;
-1-2 моркова, почистени и нарязани на ситни кубчета.
-2-3 с.л. масло
-1 ч.л. ким, сол и черен пипер на вкус
-1-2 стръка зелентия - най-вече копър, че си пасва със зелето
 Изпълнението е повече от елементарно:
 В купата на мултикукъра се слага маслото и докато загрява, се нарязват чесъна и лука - сравнително на ситно, но без престараване.
 Докато лукът се запържва, се нарязват и морковите и добавят при него.
 Морковите също отнемат 3-4 минути и в това време се нарязва зелето и добавя при тях. Разбърква се за малко и се налива около 1,2 - 1,5 л бульон или топла вода. Кукърът се затваря и на програма за супи/яхнии чорбата е готова за 10 максимум за 15 минути.
 След отварянето се слагат подправките, разбърква се и се проверява на сол.
 При сервиране много си върви с добавка на 1 ч.л. чили сос във всяка купичка. Но това за любителите на по-пикантното.
 Невероятно вкусна и питателна чорба от прясно зеле. 
 При това студена си е направо по-вкусна. Поне така я възприемам.
 При това е и направо бюджетна - има няма цели 2 леФа.

Вълча баница "изненада" от банички


 Е те това е наистина баница "изненада" и то не каква да е, а направо "вълча". Защо ли такава- ами след малко ще поясня, въпреки че е ясно - става дума за мръФки.
 При похода из шкафове и хладилници, от време на време им правя такава инспекция, открих пакет с триъгълни кори. 
 След вчерашната кренвиршка за закуска ми хрумна да направя пурички с разни колбаси - пак за закуска. Но както често става при мен, идеята ми е една, а става нещо друго.
  В купа се разбива едно яйце с малко разтопено масло - около 2 с.л. (или пък олио).
 Взема се една триъгълна кора и добре се намазва с яйчената смес.
 Слагат се поне две кръгчета тънко нарязан колбас, отгоре резенчета обелен домат, едно две листчета босилек, и резенчета кашкавал или някакво друго сирене - най-подходяща е моцарела, но нямах такава под ръка.
Двата края се затварят и кората се навива на рулце - като пуричка.
Как става, на всеки е ясно и няма какво да обяснявам.
Рулцата се нареждат в предварително намаслена тавичка или застлана с хартия за печене.
Направих 2-3 рулца с домашния си пилешки салам тип "камчия" и сетне се отнесох та не се видях:
-една кора намазах с тънък слой кайма като за кюфтета и резенчета домат и настърган кашкавал.
-друга с шунков салам, нарязан на ситно бекон, домат, лист босилек и кубчета кашкавал
- една или две с намачкан варен картоф с кайма
-направо обрах всички останки от хладилника
Та уж щях да правя отделни пурички, а взех, че яко натъпках тавичката. Стана нещо като баница от отделни банички.
Обилно намазах с разбитото яйце, тук таме сложих бучки масълце и няколко накъсани листчета босилек.
Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 200С, т.е. до готовност - зависи си от фурната.
Малко като поизстине, от тавата на дъската.
Всяка баничка си има самостоятелен живот, но истинската изненада, че си вземаш парче и не знаеш с какво е...
Не само банички за закуска, а си е направо цяла вечеря, че и си върви добре с питието ...
Правете и се наслаждавайте на нещо различно и дзверски вкусно.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 8 юли 2019 г.

Бохчички от лаваш с колбаси и сирена


  За пореден път показвам нещо, което просто не е рецепта, а е начин да си приготвим нещо дзверски вкусно за кратко време и то пак на принципа "обери хладилника". Когато в къщи сте двама, доста неща остават ей така по малко дет се чудиш в какво да ги вкараш...
  Необходими са ни толкова броя лаваши, колкото порции ще се правят. 
  Останалите продукти също са на око - шунка, колбас, кашкавал, някакво друго сирене, които се нарязват на ситни кубчета.
 Няколко стръка зелен лук се нарязват на ситно.
В тиган с малко мазнина се запържват лука и колбасите, леко се овкусява с червен и черен пипер, добавят се две три с.л. брашно с една бучка масло и се налива малко бульон или прясно мляко (може и топла вода - колкото да се получи гъста каша) - нещо като смес от бешамел с колбасите.

Всеки лаваш се топла в тигана с бешамела съвсем за кратко - колкото да се овлажни. Разстила се върху дъска и му се сипва в средата от плънката. Добавят се нарязаните на ситно сирена и леко се разбърква.
Сега е моментът да се сложи и малко магданоз или риган. Впрочем много е подходящо да се добави и настъргано варено яйце.
Лавашът се сгъва като плик и се получените бохчички се нареждат в намазнена тавичка една до друга.
Отгоре се наръсват се настърган кашкавал, но аз заложих на ситно нарязани кубчета кашкавал и малко зелентийка.
В тавата наредих четири такива, но тъй като остана малко място, бухнах за разкош и едно огромно кюфте.
Пече се за 20-на до 25 минути в загрята фурна на 180С. Тъй като всичко е готово е достатъчно лавашът да се запече и кашкавалът да се разтопи и зачерви.
Не искам да обяснявам каква дзверска вкуснотия стана.
Цялата играчка отнема изключително кратко време, а резултатът е просто невероятен...
Па и от хладилника се прибраха всички мънички парчета колбас, разни парченца сирена и т.н.
Правете смело.
Дори и да нямате лаваш, може да се замени с кори за баница, сгънати на четири.
А иначе това ястие си прилича на онуй - пълнените палачинки на майстора.
А и да не забравя - питието си върви чудесно с това напълно бюджетно ястие и НАЗДРАВЕ! 

неделя, 7 юли 2019 г.

Бяла пица със сирена


   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.
  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 
Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.
Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.
Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.
Поръсих с подправки за пица.
Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 
Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.
Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.
И да не забравим за студеното питие.
Наздраве!

събота, 6 юли 2019 г.

Салам от пилешки бутчета тип "Камчия"


 Като става дума за домашни колбаси просто нямам умора. Правя, струвам и все гледам да отпретна някое домашно колбасче - едно да се суши в хладилника, друго - варено, трето във фурната. 
 Всичко това се дължи на факта, че без колбас и без месо, все едно съм си гладен. Дори да спретна нещо постно, то обикновено е като гарнитура на нещо печено. 
 В интерес на истината,обаче много рядко правя нещо от пилешко. Не съм му голям почитател и това си е. Само че този път попаднах в кварталната месарница на пържоли от обезкостени пилешки бутчета на цена 6,00 лв. Идеята за пържола на скарата много ми хареса, но взех, че се награбих с цяла тарелка за 10 лв.
Пържолките добре ги мариновах, пекнах върху подложката на BBQ masters. Поднесох с печени кайсии.
Станаха дзверски вкусни, но ми артисаха още около кило и половина.
Сетих се, че имам едни такива полиамидни опаковки като за хамбургски салам и веднага реших да направя един такъв по-особенен пилешки салам.
Малко се позамислих и реших да наподобява салам Камчия, който се характеризира с аромата на чесън.
Речено, сторено и се подхванах.
То пилешките бутчета разделих на три части - по около 500 грама.
Едната част я смлях на каша в чопъра заедно с малко лед (около 100 грама), 3 скилидки чесън и 50 грама червено цвекло. Това с идеята да промени малко цвета, че иначе пилешкото става много бледолико и неугледно.
Втората част просто я смлях на едро в блендера, ама без престараване да станат парченца.
Третата, просто я нарязох на кубчета, на ивички.
Излишно е да казвам, че всичко това се прави с добре изстудено месо - под 10С. 
Температурният режим е много важен за крайния резултат.
Така смляното месо се обърква добре, претегля се, за да може да се изчислят солта и подправките.
На 1 кг се слагат 20 грама сол - поравно нитритна сол и обикновена сол; 5 грама захар; 7 грама едро смлян черен пипер, 1 грам смляно индийско орехче, горе долу и толкова пушен червен пипер.
За водата и чесъна казах по-горе. Тъй като носи до 10 % допълнително течност, а бях сложил 100 грама лед, добавих и 50 мл водка.
Следва хубаво омесване, завиване с фолио на купата и в хладилника поне за 48 часа.
Общото тегло на подготвената смес излезе точно 1 600 грама.
Ето я каймата след 48 часа в хладилника.
Леко червенее от цвеклото в нея.
Би трябвало да ползвам само сок от червено цвекло, но се оказа, че и самото цвекло не променя вкуса, след като е смляно с пилешкото до каша.

Полиамидното черво се залива с топла вода, връзва се от едния край и с лъжица се пълни подготвената кайма.
Сетне се увива добре като бонбон, връзва се и се пристяга с конец, да уплътни добре.
При нужда тук таме се бодва с игла.
Задължително се оставя на топло място - демек в кухнята, докато саламчето стане с температурата на стаята. Нали преди това е било около 8-10 С.
След напълването на първото черво, в остатъка от каймата сложих по 2 с.л. белени слънчогледови и тиквени семки.
След разбъркване, се напълва и второто саламче.



Голямото си е както писах, а малкото - със семките.
Общо тегло в този вид - 1 602 грама.








Нататък процедурата е ясна. В по-голямото се забива сондата на онова по-умно термометърче, което се наглася да ти пиука на 72С.
На дъното на фурната се слага тавичка с вряла вода и се започва от 50С на вентилатор с постепенно увеличаване на температурата до 80С с по 10С на всеки 30-а минути.
Сложих го във фурната към 20,00 часа.
След около 2,5 часа термометърчето изпиука, че е стигнало 72С и веднага последва вадене, обилно поливане със студена вода и след това в хладилника за през нощта.
След като добре изстина, го претеглих - общо двете парчета 1,400 грама. Дал е фира от около 200 грама - направо много добър рандеман - горе долу колкото месо беше вложено, толкова и излезе като краен продукт.
Около обяд биде нападнато с острото ножче.
Много добре държи формата, реже се лесно и на тънкофайски.
Личат си различните видове месо, а едро смленият черен пипер особено се подчертава.
Чесновият аромат не е натрапчив, макар че се усеща добре, но по един леко пикантен начин...
Мислех, че три скилидки на 1,5 кила са много малко, но този се оказа особено ароматен и добре, че не съм залитнал в слагането на повече чесън ...
Единственият косур му е цветът - не е типичният червендалест цвят на купешките колбаси... Само че това си е напълно обяснимо.
Правете смело и се наслаждавайте на този толкова вкусен и ароматен пилешки салам.
Не е трудно - иска само малко мерак.
НАЗДРАВЕ!