вторник, 30 април 2019 г.

Яйца по Дзверски след Великден и не само


 След Великден има остатъци от твърде много сварени яйца, на които трябва да измислим много варианти за оползотворяване. В блога ми има доста подобни варианти събрани на едно място, но днес случайно попаднох на Яйца по мъжки от Ил, която си е направо суперска като блогър и кулинарен майстор. Пък и Я рядко се водя по чужди рецепти - само приемам идеята и сетне си правя К~вото си знам ... Само че тази идея ми допадна и направо си я доразвих по мой начин.
Нарочно не давам количества, но са необходими варени яйца, обелени и нарязани на половинки; масло поне 2 с.л., 1 стрък пресен чесън, 1 ч.л. пушен червен пипер; 30-а листа лапад - почистен от жилките и нарязан ситно (излишно е да казвам, че трябва да е добре измит); около 80 грама настърган качествен кашкавал.
В загрятото масло запържваме нарязания на ситно пресен чесън и след това се добавя нарязания на ситно лапад, който се задушава до омекване.
Добавят се половинките нарязани яйца и се поръсват с настъргания кашкавал.
Оставя се под капак да се разтопи кашкавала и се сервира, обилно наръсено с черен пипер.
Доста се замислих дали да сложа и малко печено агнешко, ама се отказах ...

Голяма вкуснотия и страхотно мезе към питието!

петък, 26 април 2019 г.

Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки


 Продължавам с някои експерименти в приготвянето на домашните колбаси и салами. Толкова вкусни стават, когато се спазва технологията на приготвянето и най-важното нямат каквито да са вредни добавки и овкусители.
 Много хора се страхуват дори и да направят опит да си направят домашен салам:
 -Изпадат в паника при мисълта, че ще трябва да търсят естествени черва, да ги обработват, пълнят, връзват.  Или пък изкуствени.
 -Мислят си, че ще им трябват специални шприцове, машинки, фунийки и др.п. 
 -Стресират се, че има специална технология, която трябва да спазват и която е някаква невероятна тайна, достъпна на малко специалисти...
 -На други пък проблемът е в месото - какво по-специално месо да си изберат, къде да го купят и т.н.
 Мога да изброя хиляди причини, поради които почти всеки си казва няма по-вкусно от домашното и именно поради тях дори и не помислЮва да се пробва.
 За себе си съм решил да направя всичко възможно, но популяризирам домашното правене на салами и колбаси и да обясня на всички, които имат поне искрица мерак, колко лесно се правят и че не е необходимо нито специално оборудване или опаковки, нито някакви особени умения. Достатъчно е съвсем малко - съвсем малко мерак и да се отдели почти нищожно време - не повече от времето за сготвянето на едно по-засукано ястие.
 За подправките няма да говоря - има всякакви по магазините, има и готови миксове, които се продават почти навсякъде. А и човек може да си ги комбинира по собствен вкус. Класическите са черен пипер, млян кориандър, идея индийско орехче. Могат да се добавят червени пипери, смляна хвойна и т.н. ... като сушен лук и или чесън. Няма да изброявам повече.
 От уредите - ами достатъчно е да имаш остър нож.
 Дори и не е необходимо да се търсят черва - естествени, колагенови, фибрузни и т.н.

 Предлагам да направим това лесно и Дзверски вкусно саламче заедно, като заедно със снимките ще обяснявам и какво ни е необходимо и какво трябва да се направи.

 Значи решихме, че ще правим пуешко-пилешки салам и то за проба. Затова ще се ограничим с малко количество - именно заради пробата - общо не повече от 1,5 кг максимум два килограма.

 Първа стъпка: да си набавим месото. Пуешките бутчета - при нас ги продават в месарницата замразени или почни замразени, на цена 3,00 лв килото. Едно бутче е около 400 грама. Значи две ни трябват. Да ама греда - този път няма бутчета, а има само маншони (горната част на крилото) - по 2,80 лв килото. Купувам 900 грама за 2,50 лв. 
Следват пилешките бутчета с част от гърба - 3 броя, 1 кг за 3,50 лв.

Втора стъпка: месото заминава в камерата на хладилника за 30-а минути, време през което измиваме добре дъската за рязане, за всеки случай наточваме ножа и се подготвяме 2-3 купи. Една за костите и изрезките и една за месото.


Трета стъпка: вадят се от камерата на хладилника по две три парчета и обезкостяваме без особено престараване. Нека по костите си остане малко месце. Костите и кожата заминават в една купа. Обезкостеното месо в друга купа.
Желателно е всичко да се прави на части, защото температурата на месото не трябва да надвиши в никакъв случай 12С. Оптимално е по-добре да е около 8С.
В купата с месото двата вида се отделят - пуешкото от едната страна, пилешкото - от другата. От пуешкото излезнаха 550 грама, а от пилешкото малко повече от 650 грама.
Костите и кожата се слагат в тенджера, заливат се със студена вода. Слага се малко сол, морков, глава лук, черен пипер, бахар, дафинов лист и просто на много слаб котлон се сваряват до готовност. Ха сега как се прави бульон няма да обяснявам.
Докато те си къкрят, двата вида месо се разделят на три части. Едната се нарязва на по-едри кубчета - примерно 2х2 или 2х3 см, другата на ситни парчета, а третата се накълцва с ножа - почти като кайма.
Четвърто: Претегля се полученото месо, което излезе 1,200 кила.
Важно е, за да се изчисли количеството сол и подправки, които по принцип се смятат на килограм.
Значи на килограм:
-18 грама сол (половината нитритна и половината обикновена). В случай приемаме, че нямаме нитритна и затова само обикновена. По принцип солта трябва да е 20 или 22 грама, но нали правим диетично саламче - затова и по-малко.
-5 грама прясно смлян черен пипер;
-1,5 грама индийско орехче
-2 грама кафява захар - може и обикновена
Като знаем, че месото е 1,2 кг умножаваме по 1,2 и сме готови с подправките.
Добавя се и 1 с.л. царевично нишесте, тъй като месото е сухо и му трябва нещо за спойка.
Подправките се добавят при месото като се добавят около 150 грама лед на кубчета или ледено студена вода и се разбърква с дървена лъжица много добре - в рамките на няколко минути, докато ледът (или водата) се абсорбират напълно.
Купата се завива със стреч фолио и заминава в хладилника поне за 10-12 часа. В случая приемаме, че 3 часа са напълно достатъчно, за да се овкуси месото.
Това бяха първите стъпки. 
Следва "пълненото" на саламчетата:
Сега сме в лесен вариант Първи:

Тъй като правим всичко лесно и с подръчни материали, от снимката се вижда какво е необходимо: ролка кухненска хартия, хартия за печене, буталото от хаванчето, лъжица и да не забравим купата с месото, което предвидливо вече сме разбъркали старателно.
От хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.
Като се напълни "червото от хартия", се вади и от двата края се стяга яко като бонбон.
това не е трудно.









С цел по-добро уплътняване, яко се овързва с кухненски конец или канап, както е показано на снимката.
Нека да си почине малко, докато продължим по-нататък.






А сега още по-лесният вариант ВТОРИ:
Трудно ни е да пълним "червото" в кухненската ролка.
Реже се парче от кухненската хартия, леко се намазнява (да не залепне месото) и в единия край се слага от месото.
Процедурата по старателното оформяне на "саламения бонбон" е ясна - стягане, овързване и т.н.
Тука са моите четири варианта на същия салам в различни видове опаковки и с различни добавки на подправки.
В този с бомбичката има и много ситни късчета телешко месо.





Почти последна стъпка:
на дъното на фурната се застила алуминиево фолио, слага се тавичка с вряла вода, на решетката се нареждат нашите саламчета. Забива се в едно от тях, най-дебелото, термометъра и фурната се включва на 50С с вентилатор и температурата се увеличава през 30-а минути до 80С.
Пекат се докато температурата в салама стигне 70 или 72С. По-тънките парчета стигат тази температура по-рано и могат да се извадят докато дебелото е на 65С.
Нашите "хартиени саламчета" трябва шоково да се охладят и затова заминават в камерата на хладилника за около час и сетне се прехвърлят за поне 20-а часа в самия хладилник. Това е най-дългата и неприятна част от процедурата - чакането да се опита изделието.
Идва и този момент:
Неверояна консистенция, запазва си формата и при тънкофайско рязане. Дзверски вкус.
Просто нямам какво да кажа повече, освен едно НАЗДРАВЕ!

Впрочем, налага се да обобщя - видя се какво е необходимо - дъска, нож, термометър и домакинско кантарче - все неща, които се намират в едно домакинство. 
Крайният резултат - почти шунков пуешко-пилешки салам, с изцяло чисти продукти и рандеман 1,050 кила за почти 6,00 лв.

Е сега вече мога да кажа - правете смело. 
Надявам се, че стана ясно колко лесно може да се направи и преди да завърша, ще спомена, че за вкус добавих и 50 мл коняк, но той не е задължителен.
Насладете се на нещо истинско направено със собствените ръце и проверени от Вас продукти и НАЗДРАВЕ!


БОНУС за търпеливите:
По абсолютно същия начин може да се ползва хартията за печене вместо обвивка (черво) за направа на сушена луканка, суджук или наденица.
Увива се, прави се клупче и се увисва на проветриво, сенчесто, хладно място. За около две седмици изсъхва.
Предварително хартията може леко да се навлажни, да се поръси обилно с подправки и тогава да се сложи каймата. 
След изсъхване, може да се съхраняват като останалите домашни суджуци. 

вторник, 23 април 2019 г.

Домашен шунков салам или свински бут в чоз


 Този домашен шунков салам е резултат на моите експерименти за подобряване на домашните изделия.
 След този кратък въвод, казвам - на когото не му е интересно да чете до тука. 
 Тази публикация е предназначена за тези, които искат да си направят истински домашни деликатеси, в които няма излишни и вредни неща и с които искам да споделя промените в моите мислене и в начина на направия на истински домашен деликатес.
 Без да навлизам в подробности, но домашните изделия само със сол, смлени домашно подправки и някакви черва няма как да станат с неповторим вкус.
 Все пак живеем във времена, в които има много качествени продукти и в които няма боклуци, но трябва да си ги намерим и да ги приложим в домашни условия.
 Например за нитритната сол и ползите и вредите от нея съм писал вече и няма да се повтарям. Наистина е необходима и замества селитрата, която са ползвали дедите ни за домашни колбаси. Писал съм, че съотношението с обикновена сол в колбасите при 50:50% е направи незначително, но може да ни предпази от разни болестотворни микроорганизми и крайно неприятни неща. За да се постигне този резултат с обикновена сол, е необходимо огромно количество от нея, а вредата е в пъти по-голяма.
 Продават се и много подправки, но не винаги са качествени. За сметка на това има фирми, които подготвят смеси от подправки и от екстракти от такива, които са много качествени и дават почти винаги гарантиран резултат. Приемам ги, защото в това няма нищо лошо, а качеството е гарантирано.
 Казаното се отнася и до опаковките- естествени черва, колагенови или някакви други. 
 Снабдявам се с такива от пазара, от различни продавачи и често не знам какво представлява едно свинско черво и с какви бацили и микроби бъка. Ама идеята, че е естествено ме крепи. За сметка на това има производители, които ти дават невероятно качество и гарантирано на 100 %.
 Някои приятели от групата във ФБ - Как да си направим домашни колбаси и мезета експериментират и търсят варианти. Това ме подтикна да започна да търся и други варианти.
 Специално започнах да търся парчета колагеново фолио и покрай това търсене попаднах на фирма Све Флекс
 Няма да казвам с каква досада е пренебрежение се отнасям към подобни фирми - все съм ги възприемал като великите отровители на храната ни и врагове на истинското месно мезе. 
 Тъй като си търсех колагеново фолио на листове, открих, че ази фирма ги има в портфолиото си. Чичко Гугъл ми каза къде се намират в Стара Загора и преди месец при едно пътуване до морето кривнах от магистралата до тях. Беше петък и почти в края на работния ден. Видях сградата - красива, модерна, пълен паркинг с коли и ... няма фирмен магазин. 
 Какъв ужас !? Дори и не не знаеш да как влезнеш в тази сграда.   Чучнах се пред входната врата и тя сама си се отвори. Посрещна ме едно приятно на вид девойче (то на моята възраст всички жени са девойчета) и все едно,че мене е чакало пита с какво ще ми е полезна. Ами простичко - искам да си купя опаковки за колбаси.
 О, значи съм за търговския им мениджър. Веднага ще го извикам. 
 Дойде един млад и симпатичен мъж, обясним му какво искам и какво търся. Малко ме погледна странно, но ме изслуша търпеливо. Да, имат от всичко, което търся, само нямат колагеново фолио, че търсенето е почти никакво, но може да ми предложи други неща.
 Ама аз нали съм инат - фолио, та фолио и питам за други неща. О имаме, ама това се продава на л.м. - поне 1000 м, да това имаме, но е в разфасовки по 1 и по 25 кила. Свят ми се зави. 15 гр/кило - ако купя едно кило е за 65 кг колбаси, а от зор правя годишно 50-а. Па ако купя от тези по 20-а кила, ще имам подправки за един цял следващ век ...
 Няма да обяснявам, че ми отделиха повече от час - намериха начин да ми продадат по 100 грама от няколко вида подправки, 10 пуски (невероятни като качество и еднакви по размер).
 Направих велика покупка за цели 16,60 лв, а около мен се въртяха търговския Любомир Жеков и Валентина Шинева (работила в "Родопа" Стара Загора) и старателно ми обясняваха кое как се употребява, а аз още по0старателно си записвах на едно листче. 
 Обещаха ми при следващата доставка през април на колагенова обвивка с мрежичка да ми отделят една шпула от 25 м и само да се обадя в началото април. Та почти месец след това се обадих на г-на Жеков и се оказа, че не ме е забравил и обещаното е налично. Заедно с поръчаното си купих и телешки чоз пак по тяхна препоръка. Оказа се, че цената е доста по-ниска от тази на нашия пазар и при това си е калиброван и напълно естествен, произведен в Германия.
 Това беше голямото отклонение ... Да са живи, здрави и така отдадени на работата си!

Та да си дойдем на думата за саламчето. За експеримента с готовата подправка купих 2 кг обезкостен бут и 200 грама прясна сланина.
Почистих старателно от ципи и др.п. и подходих напълно философски:
1/3 нарязох на продълговати ленти
1/3 - на малки кубчета
и
1/3 накълцах с ножа на ситно, но без много да се престаравам.
Излишно е да обяснявам, че цялата процедура се прави със силно охладено месо и температурата му в никакъв случай не бе над 10С. Пък и така много по-лесно се реже самото месо.
Докато се занимавам с месото, сланинката се замразява във фризера и се нарязва на кубчета.
Правя корекция - количеството й бе малко, трябваше вместо 100 грама на кило бут да е поне 200-250 грама.
Нормалното съотношение сланина към сухо чисто месо трябва да е поне 25 %, за да се получи много добър резултат.
Идва ред на омесването на нарязаното месо и сланина с подправките. Както казах - 15 грама от подправката на Све флекс, 20 грама сол (поравно нитритна и обикновена сол), 1 ч.л. - около 5 грама пушен червен пипер. За разкош бухнах и 100 мл ром. Заради аромата.
Следва омесване с дървена лъжица и прибиране в хладилника поне за 24 часа.
Телешкият чоз го накиснах в марна (с телесна температура) вода с добавка на сока на 1/2 лимон и 1/2 портокал.
Защо ли? ами придава му лек цитрусов аромат и става много по-ароматно.
Пълни се с фуния, овързва се добре и се надупчва с игла да излезне излишният въздух.
Оставя се да престои поне една нощ на стайна температура.
На следващия ден във фурната. Обяснявам съм го много пъти - от 50С на вентилатор до 80С и докато термометърът покаже в саламчето поне 70С.
Става за около 2,5-3 часа.
Ведна яко охлаждане в студена вода и в хладилника поне за 24 часа.
Ето го готово след 24 часа в хладилника.
Единственият проблем е - търпение.
Тука си запазвам един секрет, който ще споделя в друга публикация.
От четири парчета по 300 грама, две минаха през фурната, а останалите две ... Другия път.
Внимателно се пълни чашата с любимо питие.
Дъската добре се измива, ножът минава през последен брус и започваме да го режем тънкофайски ...
Резенче, глътка, резенче, глътка за по-добро преглъщане ...
И по-добре историята да я спра до тука, че за главоболието не ми се говори, но то не е от саламчето.
Стана невероятно, дзверско вкусно, шунково саламче. След такова, дори не ти се поглежда магазинско, та камо ли да го опиташ...
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 15 април 2019 г.

Овчарско кюфте


В случая изобщо не става дума за рецепта, а за едни много различни кюфтета, които стават много вкусни.

Няма да обяснявам как се прави кайма за пържени кюфтета. Всеки си я прави по негов начин. За две кюфтета са необходими 500 грама кайма, в която се слагат не по.малко от 100 грама натрошено сирене (овче най-добре) и 1 ч.л. чили (въпрос на вкус - може и без него).
Каймата се омесва много добре и разделя на две части, от които се оформят по едно голямо плоско кюфте - като питка.
Пържат се на по-слаб котлон - на 6-та от 9 степени, до готовност.
Обръщат се внимателно с широка лопатка.
Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на въображение.
Може да Ви се стори странна комбинацията - кайма и сирене, но гарантирам, че стават невероятно вкусни.
А инак едно кюфте на човек е напълно достатъчно.
Пробвайте и няма да съжалявате.
Наздраве!

Кюфтета с патладжан и доматен сос


 Наистина на пръв поглед звучи странно - кюфтета с патладжан или патладжанени кюфтета. Само звучи, обаче, а в действителност са просто неустоими в съчетанието на вкусен патладжан с кайма. 
 За това как да си направим кайма за кюфтета отдавна съм престанал да пиша - изписал съм достатъчно. Само подчертавам, че в случая става дума за мляно месо с подправки, а не за купешка кайма с един Дявол дет знае какво има в нея.

За направията са необходими: 500 грама смляно месо (кайма), два средни патладжана, 1 червена чушка, една-две тиквички; 1 буркан консервирани домати; 2 яйца; подправки.
Изпълнението не е трудно: патладжаните и чушката се изпичат, обелват и накълцват на ситно. Най-добре се работи с печени патладжани и чушки - от фризера: вадиш, размразяваш, оцеждаш и кълцаш.
Смесват се мляното месо с накълцаните патладжани и чушка и се овкусяват с подправки на вкус: 2-3 скилидки пресован чесън или 1 ч.л. сух; сол и черен пипер; кимионът е задължителен. Носи и ситно нарязан магданоз.



Като се сложат яйцата се преценя дали сместа не е много рядка и тогава се налага да се добави домашна галета, за да се получи достатъчно гъста кайма.
За домашната галета всичко е ясно - сухият хляб е много подходящ за тази цел.

Оформените кюфтета се изпържват добре. Предпочитам варианта без да се овалват в брашно преди пърженето. Най-вляво са оваляни в брашно - получават една такава малко неприятна поне за мене коричка.
В същата мазнина се запържват и тиквичките.
А сетне се сипва в тигана консервата пасирани домати - като преди това се запържва една малка главичка ситно нарязан лук с добавка на малко черен пипер.
Сервират се в голяма чиния - върху тиквичка кюфте и обилно заляти с доматения сос и още по-обилно поръсени с магданоз.

Кюфтетата стават наистина неустоими, невероятно вкусни и меки.
Тука големият трик е след като доматеният сос заври за няколко минути в него да се пуснат изпържените кюфтета.

За финал мога да кажа само едно пробвайте и НАЗДРАВЕ!

събота, 13 април 2019 г.

Баница с лапад


 Баницата с лапад си е направо класика. Най-често се прави с ориз, но заложих на един по-различен вариант - първо с дебели печени одрински кори, второ реших да я правя без ориз, само с лапад и сирене.
И така около 40-а листа лапад (не че съм ги броил), измити и с изрязани дебели жили. Сетне нарязани както ти дойде и задушени в масло (не в олио) заедно с 2-3 стръка пресен лук и оставени добре да изстинат.
В една кофичка кисело мляко загасена 1 ч.л. сода и 1 с.л. брашно, 1 ч.л. сол. Всичко това разбито с 4 яйца.
Изчаква се лападът да изстине и се разбърква с тази смес. При нея се слагат около 150-250 грама натрошено сирене и 2-3 с.л. разтопено масло.
Одринските кори имат едно имат едно предимство - могат да се режат с размера на тавичката (25 х25 см).
Тавичката се намазнява добре и се слага една кора. С решетъчна лъжица се слага от плънката, ама добре да покрие. 
Процедурата се прави докато тавичката се напълни на един пръст до ръба. Нарязва се на парчета и се залива обилно с остатъка от плънката.
Пече се в предварително загрята фурна на 180С за около час като се проверява дали се е запикла отдолу - с йенска тавичка е много е лесно. Просто е видимо какво става.
При необходимост се покрива с алуминиево фолио и се пече до готовност.
При мене бухна като за световно -- напро двойно и  тръгна да ме търси...
Е, след като изстина, се посъбра, но от това не загуби нищо от вкуса и аромата на зелентии...
Невероятна баница за закуска, а и не само...

Правете смело, без да се колебаете.

Вариантът с ориз също е много вкусен.
Една кафяна чаша ориз се  сварява до почти пълна готовност в леко подсолена вода и се смесва с лапада и останалите продукти.
Лично го предпочитам без ориз, но това си е въпрос на вкус ...

четвъртък, 11 април 2019 г.

Питките за закуска на Дзвера


 Задават се почивни и е време да споделя едни просто уникални и дзверски вкусни питки. Това са ми любимите и винаги кат се присетя, не пропущам да ги направя още повече, че не отнемат много време.
 За тестото ползвам една почти универсална моя рецепта, която леко се различава от лесните ми теста, за които доста съм писал в блога.
За тестото:
1 яйце, 50 грама разтопено масло или 3 с.л. олио (но с масло е по-добре); 300 грама топло прясно мляко; по 1 ч.л. захар и сол; 15 грама суха мая и приблизително 500 гр. или малко повече брашно.
Още са необходими около 80 грама настърган кашкавал (но може и повече), както и толкова бекон (или шунка), нарязан на много ситни кубчета.
Първо се замесва тестото от всички съставки и оставя на топло да удвоява обема си, а в това се настъргва кашкавала и нарязва бекона.
След това се добавят към тестото и се след омесването отново се оставя за 10-а минути да си почине.
Лично аз ползвам купички, които намазнявам, след което слагам в тях тестото и изчаквам да втаса отново.
Може да се направят направо питки и да се наредят върху хартия за печене в тавата.
Не ги мажа с жълтък, а с мляко и разтопено масло.
След втасването като тръгнат да излизат от купичката (то затова и се пълни до половината), заминават във фурната, която е загрята на 180С.
Пекат се до готовност, което става за около 30-а минути.
Следва леко охлаждане, изваждане, намазване пак с масло и малко търпение преди се нападнат.
Ароматът е просто непредаваем.
То си става цяло ястие с тези питки.
Замислил съм следващия път да опитам с добавка на още съставки - като кисели краставички и още нещо от типа - "почисти" хладилника.
А сега си представете тези ухаещи на масло, на бекон питки, поднесени за закуска, какъв тремор в ръцете предизвикват !?
И какво изкушение за изгладнелите ни рано сутринта души...
Хубавото е, че тестото може да се приготви от вечерта, да си престои в хладилника и сутринта след 15-20 мин. направо  във фурната.
Писах повече време отколкото е необходимо да се направят.
Не казвам този път Наздраве, а само Пробвайте и да Ви е сладко.

Пържен шаран - как да подобрим вкуса


 Доста често се случва да купим или пък приятел да ни донесе шаран, който уж е пресен, а дъхка често на тиня при пърженето. Затова съвсем накратичко ще споделя моя начин за премахване на тази неприятна миризма и за подобряване на вкуса на такъв рибок.
Шаранът се почиства и измива много добре.
Нарязва се на шайби за пържене и обилно се маринова с дижонска горчица.
Оставя се така на хладно поне за 2-3 часа.
Това време е напълно достатъчно, за да изчезне неприятната миризма и да му се подобри вкуса.
Може да се пръжне едно парче и да се пробва..
Има и други начини, но този е направо безотказен, дори и при доста с натрапчива миризма риби.
Сетне е ясно.
Смесват се равни части пшенично брашно с царевично. Слага се сол, пипер и евентуално дивисил.
След овалване в тази смес парчетата рибка се оставят за малко - да дръпне брашното по нея.
Пържи се за кратко в силно загрята мазнина.
Предпочитам да пържа в древния бронзов тиган, а не в тефлонов или с незалепващо покритие.
Изпържената в този тиган риба има неповторим вкус.
Остана само да си сложим салатката и питието.
НАЗДРАВЕ!

Кюфтета "Астика"


  Това не е рецепта, а е просто интересен и различен начин, по който могат да се направят едни много сочни и вкусни кюфтета.
 Необходими са кайма за печене, грил тиган, капак и бира. В случая "Астика" кутийка, която случайно е попаднала в къщи. Та и затова кюфтетата са "А стига" 

Грил тиганът се загрява без мазнина и в него се нареждат оформените кюфтета.
След 2-3 минути се налива в тигана малко бира - колкото да покрие дъното и се слага капак.





След изпаряване на бирата, кюфтета се обръщат от другата страна, отново се налива идея бира, а върху тях може да се сложат резенчета твърдо сирене (кашкавал), което лесно се разтапя.
Отново се затваря с капака и се пекат до изпаряване на бирата.
Просто си нямате представя каква вкуснотия стават приготвените по този начин кюфтета.
Мога само да кажа - пробвайте и НАЗДРАВЕ!

"Майонеза" без яйца и мляко - с аквафаба


Наскоро правих хумус и запазих течността от консервата нахут. Сетне се пресетих, че някъде съм чел, че е й казват аквафаба и е много подходяща като заместител на яйцата.
Хвърлих едно око в Уикито и ме излезна следното:
Aquafaba (от латински.  Aqua  - вода, фаба  - боб, боб) е името на вискозна течност, получена чрез варене на плодовете на бобови растения , като нахут , фасул , грах .
Благодарение на способността си да имитира функционалните свойства на яйчните белтъци , aquafabа може да се използва като пряка замяна на белтъците в някои рецепти.
Неговият състав е особено подходящ за употреба от хора на диета по етични, религиозни или други причини, за да се избегне яденето на яйца .
Бяха си написали, че  30 мл - две суп. лъжици, заместват едно яйце, както и че може да се ползва за майонези, за направа на целувки (меренге) и т.н.

Е сетне се оказа много лесно:
течността на нахута - около 50 мл, 1 ч.л.  дижонска горчица, 250 мл олио, щипка сол и идея черен пипер (може и без тях, но вкусът е друг) и 1 с.л. прясно изстискан лимонов сок.
Всичко направо в буркана и с пасатора, както се прави обикновена майонеза.
Стана превъзходна и направо не може да се отличи от тази с яйцата, освен цветово.
Пробвах да я направя и нутриблендера - с двойно количество. Стана лесно и бързо. То си се вижда от снимката.
Правете смело и не изхвърляйте водата от нахута или боба - особено на готовите, консервирани.

П.П. И още един трик: отцедената течност от консервата може да се сложи във формички или пликчета с приблизително количество 30-50 мл, да се замрази във фризера и по всяко време аквафабата ще бъде на разположение за направа на майонеза. Особено когато яйцата са кът.

Ето и една такава направена с течността от консерва грах.












Ето и торбичката с течност, която е достатъчна за една доза майонеза и която заминава във фризера.
Размразяването и употребата й по предназначение е въпрос на минути.