ОРЕХОВО МЛЯКО или "мляко" от орех

 

    В момента са много популярни т.нар. ядкови млека - продават се почти навсякъде и цената им е направо солена, особено ако отпред им стои едно БИО. То едни орехи от село няма как да не са био, ама нейсе да не се хващаме за думите ... 

    За ползата от орехите изобщо няма да пиша - всеизвестна е, а всичките им полезни вещества преминават в млякото. Затова директно преминавам към направията.

За 1 л мляко са необходими 150 грама орехови ядки, а за много по-наситен вкус може и 200 грама.

Ядките се измиват много добре  и им се налива около 0,5 л филтрирана вода (да няма флуор). Желателно е и да не е минерална. Може да е от т.нар. трапезна, ако не щете филтрирана чешмяна. Нашата хасковската е отвратителна и просто я изключвам за употреба.

Нека да престоят така поне една нощ,че може и повече ... Някои хора биха казали тази вода да се изхвърли, защото леко си е променила цвета и става кафява. 

Може как да не може, но ще изхвърлил и маса от полезните вещества на орехите, които са преминали във водата. И нищо няма да спечелим освен малко по-бял цвят...

След това следва пасиране за около 1 минута - първо на бавната, сетне на бързата степен.

Прецежда се и остават твърдите частици от ореха. 

Връщат се отново в купата на блендера, долива им се отново около 0,5 л водичка и отново блендираме.

Е, няма как - пак прецеждане ...

Млякото ни от орехи е готово. 

Големите мераклии в този втори етап могат да сложат 1-2-3 с.л. мед, който при бендирането ще се разтвори идеално и ще овкуси и подслади млякото. 

Това не го правя, защото срокът на трайност се съкращава едва ли не до два дни ...

Впрочем подслуждането може да стане и с обезкостени фурми още при първото блендиране.

След прецеждането остава доста от твърдата част на орехите, която може да бъде изсушена - на слънце, във фурната и т.н. и да се ползва като орехово брашно. Каквото и да е извлечо от тях, все са останали полезни вещества и не трябва да се изхвърлят.

Ползата е двойна и тройна. 

В самото мляко е всичко от орехите и можем да се наслаждаваме на идеална напитка. В интерес на истината може и да се свари и да се ползва така.

П.П. А сега се дръжте за масата - не мога да не споделя и следващото:

Как се прави ядково мляко съм писал ей тука

 БАДЕМОВО МЛЯКО

СУСАМОВО МЛЯКО

МЛЯКО ОТ ОВЕСЕНИ ЯДКИ

    По същия начин може да се направи и мляко от кашу и от какви ли не още ядки - например лешници, изсушени ядки на авокадо и т.н., т.н. 

Такова мляко носи на варене ... дори и най-изненадващото - на подквасване като кисело мляко - само че трябва да е добре подсладено и да се ползва готова закваска. Не става със закваска от друго кисело мляко и не пробвайте- няма да стане. Но темата е друга и ще отделя време за друга публикация ...

    В духа на написаното само да кажа, че това мляко - от ядки, е идеално за направа на палачинки от най-разни видове:

Ей тука съм пуснал няколко рецепти като

Палачинки без брашно

ПАЛАЧИНКИ без глутен с извара и не само

Палачинки от овесени ядки

Палачинки от овесени ядки-друг вид

ОВЕСЕНИ палачинки или палачинки без брашно и прясно мляко

И след като писах всичко това, да взема да напиша и още нещо - крем карамел от орехово мляко:

Можете ли да си представите крем карамел без мляко? Трудно... 

Истината е, че става идеален, но трябва да се има предвид, че ако в рецептата се изискват 6 яйца, трябва да се добави още едно "за сигурност". Няма да слагам снимка и нарочно - нека има някакъв интерес!

И тъй като тука се сетих за ореховото масло, което е съвсем друга тема ... спирам.

За фивал - пробвайте и ще сте доволни и ще спечелите.

Трудно ми е, но казвам  НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНИ ЛИМОНОВИ ТЕЛИАТЕЛИ

 

    Както наскоро писах в публикацията КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН, в Италия има цял регион където запазена марка е приготвянето не само на зехтин, но и на различни видове пасти с лимон. Имах късмета да получа подарък лингуини с лимон и в съдържанието пишеше, че има лимонов сок и натурален лимонов аромат.

    При толкова данни реших да експериментирам. Колко му е, за опит пари не вземат...

Идеалната домашна паста без значение какво ще се прави се състои от едно яйце, щипка сол и 100 гр брашно. В най-добри вариант - брашно от твърда пшеница, каквото при нас трудно се намира (но има едно италианско семолина, което е точно за тази цел и за мой късмет имах такова). За лимоновия вкус се настъргва кората на около 1/4 лимон (добре изкиснат в топла вода със сода и сетне измит), както и лимонов сок - около 8-10 мл (1 малка с.л.).

В случая яйцето беше много голямо и с добавката на лимоновия сок се наложи да се добавят още 15-а грама брашно.

Омесва се твърдо тесто и се оставя да престои няколко часа на хладно.

Дотук лесно, но се оказа, че не мога да си намеря малката точилка за разточването му. 

Върху набрашнена повърхност това може да стане и с най-обикновен буркан. Просто не трябва да се забравя да се ръсва от време на време по малко брашънце. 

Разточеният лист се нарязва на сравнително тънки ивици с кръглото ножче за пица и нашите телиатели са готови.

Не е задължително да са идеално равни - едни са по-тесни, други - по-широки.

Не успях да си намеря и къдравото ножче, но това няма значение.

Преди варенето е желателно да се оставят малко да поизпръхнат. За целта постояха на слънце около 30-а минути.

Сетне в литър леко подсолена и завряла вода за буквално 4-ри от зор 5 минути.

Сетне всичко е ясно - мазнина, ситно нарязан лук, чесън, 300 грама кайма, 1 буркан белени домати, задължително босилек и се добавят почти сварените телиатели.

По-важното е, че телиателите станаха невероятно вкусни със съвсем лек цитрусов вкус и аромат.

Правят се лесно и бързо. И най-важното, напълно са бюджетни и не се налага да се дават излишни средства за прехвалени марки и ...

Пробвайте и няма да съжалите!

КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН

    В Италия и в Кипър на много места можеш да откриеш лимонов зехтин, който впрочем е и доста скъпичък. В някои наши магазини вече също може да се открие на цена между 15,00 лв и 22,00 лв за разфасовка от 200 мл.

    Твърди се, че е много полезен, защото освен ползите от зехтина, добавката на лимон усилвала неговите антиоксидантни свойства като в същото време съчетава пикантния вкус на зехтин с освежаващия вкус на лимона.

    Най-често се ползва се дресинг на салати, за овкусяване на зеленчуци на грил или на някои морепродукти.   

В Италия има едно градче Лимоне сул Гарда (до езерото Гарда), където се отглеждат много лимони и може да се купи местно лимончело в много разновидности или пък лимонов зехтин.

    На практика лимоновият зехтин е екстра върджин ароматизиран с лимони. За направата му накисват лимони в екстра върджин за продължително време, за да може ароматът им да абсорбира и остане трайно в зехтина. Доколкото ми е известно цели пресни лимони се накисват в зехтина, но нещо този вариант не ми харесва.

    Направих един два опита и стигнах до извода, че най-добър ефект се постига с полуизсушени кори на лимон - нарязани на ситно, напълнени в бутилка от зехтин до 1/3 и заляти със зехтин. И сетне забравени поне за един месец в шкафа.

Тука на снимката е оригинално бутилче от Лимоне сул Гарда. Пише зехтинов дресинг с лимон 1,5 %.

Пробвах варианти, вкл. и този с нарязан лимон на парчета. Сетне си играх сума ти време да прецеждам и да отстранявам лимоновия сок, който се беше смесил със зехтина.

Не съм доволен от този вариант, въпреки че се получи доста силен лимонов вкус.

  Затова си останах на варианта с овкусяване в почти изсушени лимонови кори. Както писах по-горе, след месец киснене следва прецеждане, пълнене в бутилче и нашият лимонов зехтин е готов за употреба - ароматен и вкусен. 

Как да се овкуси и по друг начин зехтин вече съм писал.

Пробвайте и няма да съжалите.

ЗЕЛЕН ТАБАСКО СОС

 

    Оказва се, че домашният табаско сос може да се направи доста лесно и при това да се нагоди на собствения вкус откъм лютивост и добавки.

    Предвед на тази публикация е зеленият табаско сос - не се чудете, такъв няма да срещнете по магазините, но може да си го направите сами и притова по нищо не отстъпва на типично червеното табаско.

    За направата на домашен табаско сос и неотстъпващото му почти по нищо домашно чили съм отделил малко местенце в блога си, а именно:

ДОМАШЕН ТАБАСКО СОС

ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

писал съм и за направата на сос от чушки 

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия) , който също може да се направи по турски бичим доста лютив с добавка на люти чушлета в него

Допълнително ще дам няколко линка от блога ми, които също могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

След това, по моему полезно отклонение, се връщам към зеленото табаско. Както е ясно от наименованието, той се прави от зелени люти чушлета.

Между снимките и обясненията има известна разлика, но ще обяснявам "в движение":

Започвам с това, че са необходими поне едно кило зелени люти чушлета и за тях около 270 грама сол - от зор 300 грама.

Чушлетата се измиват добре, режат им дръжчиците балабар с шапенцата. Разпорват се по дължина и семките се отделят. Чушлетата се нарязват на ситно, а семките се завиват в марля. Всичко това се слага в подходящ голям буркан и на пластове се засипва със солта като се завършва с нея. 

Направих голямата дивотия да ги нарежа на колелца, да ги бухна в шишета с широко гърло и да слагам солта. 

В името на експеримента - в едното шише бяха чушлетата само със сол, а в другото - с добавка на 1 к.ч. ябълков оцет.

Тези само със солта си запазиха идеално зеления цвят, а тези с оцета станаха с един мътно зелен цвят. Така че само сол...

Всеки ден съдината трябва добре да се разтръсква, за да се разбърква съдържанието. Съдината се държи без капак, а само с марля с ластик отгоре.

Чушлетата се оставят така "да си зреят" поне 3 седмици - нищо няма да им стане за това време.

Идеалният вариант е този, който описах, а не който първоначално пробвах, защото сетне трудно се отделят семките и меленето с блендера става бая бавно. Ако семките са отделени в марля, просто много добре оцеждат, смилат с пасатора и прецеждат и ползва само отделения сок. 

Зелената част се пасирата също и прецежда през сито заедно с отделения сок при зреенето на чушлетата.

При прецедения сок вече могат да се слагат добавките по собствен мерак - разни миризми като смлян черен пипер, балсамов оцет, сос от нар и т.н. Тука се оставя да се вихри собственото въображение и вкус ...

Този път реших да отделя само полученото табаско - солен сос с добавка на 3-4 с.л. бял балсамико сос и напълних 500 мл шише с него.

За да не си играя с останалото количество да го прецеждам, изцеждам и т.н., му добавих 1 с.л. мед, 1 с.ч. горчица, 1/2 с.л. хрян и 1/2 ч.л. черен пипер, добре обърках и напълних в бурканче.

Както го кръстих, получи се "зелено табаско песто", от което 1 ч.л. във всяко ястие му придава невероятен вкус и аромат.

За икономическия ефект няма да говоря - едно шишенце 175 мл табаско е около е около 4,00 лв, а цялото ни количество дори и при днешната цена от 5,00 лв за кило зелени чушлета излиза в пъти по-изгодно.

Пробвайте и няма в никакъв случай да съжалите!

КАК ДА СИ НАПРАВИМ ДОМАШЕН КОСТЕН БУЛЬОН?

 

    Снимката е илюстративна и съвсем умишлено подбрана за тази публикация - не че не мога да покажа снимка на бутилка с домашен бульон ...

    Обърнете внимание - 1 л излиза почти 10 лв и може да стигне за една супа с разреждане. Инак "далаверата" е в буркана и капачката, както и да го смяташ.

    В действителност по месарниците се продават телешките кокали (рагу) - доста оглозгани, но за сметка на това цената им е около 2,50 лв за кило.

    Достатъчно е да се купят поне 3 кг такива, но може и 4 кг, ако имате по-голяма тенджера. С такова количество си струва човек да се захване с направата на домашния костен бульон.

    Първият етап е костите да се сложат в голямата тава на фурната, а последната да се включи поне на 230С, че и биля на 250С (но за 30-а мин.). Желателно е леко да се омаслят - буквално идея зехтин или олио и съвсем леко да се осолят. В тавата се слагат по няколко цели глави лук и чесън (без мустаките), един два моркова и заминават да се пекат. Печенето продължава не по-малко от час - час и половина, като от време на време е желателно да се разбъркат. Готови са, когато добре покафенеят. Преди да се изключат е желателно в тавата да се налеят поне 500 мл топла вода, за да се деглазира дъното на тавата.

    Вторият етап е най-продължителният, но в края на краищата не е труден: Съдържанието на тавата се прехвърля в голяма тенджера, залива се с топла вода (поне 3-4 пръста над костите), добавят се желани подправки - зърна черен пипер (20-а поне) и бахар (10-а); 2-3 листа дафинов лист; карамфил - 2-3 бройчета; 1-2 два звездовидни анасона; носи и идея чили (ама наистина идея); Могат да се добавят и други любими подправки (по малко корени от магданоз и пащърнак), но тези са буквално  необходимите. Солта я слагам по-късно - след като е завряло и съм намалил котлона да къкри - слагам по 1 ч.л. на литър течност. 

(Бележка: може и да се добави кората на 1/2 настърган лимон, 1/4 корен целина, 10-а зърна кориандър и толкова кимион, 1/2 връзка риган, но всичко това са добавки по мерак...)

    При първоначалното завиране се появява и малко пяна, която внимателно се отстранява. След като заври, се намалява силата на котлона почти максимално и се оставя на "тих огън" поне за 4-5 часа. Може и повече, но трябва да му се "хвърля по едно очо" и при необходимост да се долее малко вода, но обикновено не се налага. 

    Целта е да получи максимално гъст, плътен и почти кафяв бульон. Това става на 6-7 час от варенето.

    Третият етап е прецеждане през ситна цедка и пълнене на бульона в бутилки. Обикновено се получава много концентриран бульон, който сетне при готвене може да се разрежда буквално 1:3.

    Вериантите му за съхранение за доста:

    -замразявам го на кубчета във формата за лед и сетне кубчетата по 6-7 броя вакуумирам и съхранявам във фризера.

    -пълня в пластмасови бутилки по 0,5 л и във фризера.

    -пълня в буркани с винтова капачка, дакото още е топъл и заварям за 30-а минути.

    -понякога слагам в торбички за фризер с цип и замразявам като стават плоски и не заемат място във фризера.

П.П.Не си мислете, че кокалите се изхвърлят. След като поистинат, от тях се отделя месцето и то не е никак малко... Става понякога поне за 2-3 ястия и да не описвам колко е дзверски вкусно.

П.П. От това количество в зависимост от доста фактори излизат около 2,5 - 3 л великолепен бульон. А за цената не говорим - просто се иска да се отдели малко време ...

П.П. Домашен бульон може да се направи от други кости - свински, агнешки, пилешки. Процедурата е същата, но по-кратка.

Някои хора добавят оцет или сода при варенето на костите, но го намират за излишно.

Тук давам линкове и за някои други варианти за домашен бульон:

Зеленчуков бульон и други полезни неща

Бульон по всяко време - полезен съвет

    Пробвайте и няма да съжалите!

СУСАМОВО МЛЯКО

 Имах идеята, но се отказах да пиша за големите ползи от сусамовото мляко - калций и куп други подобни неща за здравето, но който иска да прочете, нека си търси из нета. Често ме критикуват, че съм многословен за някои неща... В него няма лактоза и т.н.

    В случая само ще кажа, че растителните млека, които се продават по магазините изобщо не са здравословни и толкова полезни колкото ги рекламират. Напълени са с Е-та за трайност, с излишна захар и то в много повече от нормалното ...

    Тука няма да говоря и за цената - един литър подобно мляко е в рамките на поне 5-6 лв и ме е страх да погледна етикета.

    Правил съм такива и доста пъти съм описвал как се правят.

        Например:

Писал съм как се прави как се прави мляко от овесени ядки

или БАДЕМОВО МЛЯКО, и за моя изненада не откривам други рецепти или начини на направия в блога си и съм направо неприятно изненадан. Толкова варианти правя почти през няклко дни, че .... сега гледам учудено и не вярвам на ушите си ... 

    Направих голямо отклонение и го компенсирам с бързо изписване на начина на направия, а за в бъдеще ще се компенсирам с подробна публикация в моя си стил - тип "дисертация"

    Необходим Ви е мощен блендер и ... малко мерак:

    В блендера се слагат 10 с.л. печен сусам и се налива 1 л.хладка вода с добавка на 1 с.л. мед (може и 1-2 фурми без костилки). Пасира се до пълно пълно разбиване на сусама.

    Прецежда се, охлажда се и е сусамовото мляко е готово за консумация.

    Годността му в този вид е максимум 3-4 дни.

    За ползите са разбрахме, няма да говорим за тях.

П.П. За тези, на които това им се вижда сложно, могат да си направящ същото като разтворят една ч.л. с връх бял сусамов тахан в топла вода и евентуално да му добавят малко мед.

    Простичко е и при това много пъти по-икономично от това, с коети ни тровят от магазина.

    Пробвайте и няма да съжалите!

РОШАВА БАНИЦА със спанак

 

    Тази баница е малко по-странна от типичната за нас редена баница. 

    В моя вариант изобщо не е икономична, но за сметка на това се оползотворяват стари изостанали кори лаваш.

    Веднага пиша съставките - един пакет лаваш (370 гр.), от който съм взел една кора за направа на бърза пица и останалото е останало отворено и добре изсъхнало направо до състояние за негодност. Вариантите са два - да се изхвърлят корите или да им се намери някакво приложение.

    Предпочетох варианта за втора употреба - изхвърляме 600 000 тона храна годишно в България.    

Нещата са много прости- всички кори лавеш се навиват на руло и се нарязват на ситно.

В случая 5 яйца се разбиват с една кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, около 400-500 грама сирене намачкано с вилицата  и омесват с лаваша.

Отделно от това около 200 грама спанак листа се измиват много добре и нарязват на ивички. Всичко се омесва добре заедно с 2-3 с.л. масло.

Подходяща тава се намазва с масло и цялата тази смес се прехвърля в нея.

Тук таме бучка масло и се пече на 200С на предварително загрята фурна до хубаво зачервяване (около 45 мин.).

Става страхотна бъркана и рошава баница от стари кори. 

Може да се направи и с обикновени кори за баница, които са поизсъхнали. Вместо сапанак може да се ползва лапад или зелен лук и т.н.

Бърканата баница става невероятно вкусна. Особено колтото повече е натрошеното сирене , толкова по-добре ...

Правете смело и не жалете матРиала! Става много вкусна.

Да оползотворим стария колбас

 

    Има и то доста често ситуации, когато сме си купили колбас или пък разполагаме с домашно приготвен такъв и по една случайност сме го "позабравили" в хладилника или във фризера и като го извадим направо е "изсъхнал" ... Както казваме, с брадва не можеш да го насечеш та камо ли да го сдъфчеш.

    Спасението за някои колбаси е да ги завиеш с навлажнена амбалажна хартия и в храдилника като се сменя ежедневно. Но това помага в определи случаи, но не във всички...

    Наскоро открих един направо уникален начин, който не мога да не споделя ...

През октомври купихме от Италия един много вкусен салам. То ако беше една щафетка, да го преживееш, но ние се накупихме като невидяли - носехме цял празен куфар за чекиране, който биде напълнен със салами, сирена и множество  други блаженства.

Преди няколко дни открих във фризера една щафетка- оставих я да се отпусне в хладилника и за съжаление като я резнах, щеше да ми пострада ченето... Или трябваше да я пращам за кучето, но и то сигулно щеше да пострада зъбно. Пробвах изпитания вариант с влажната хартия , но ефектът беше нулев. 

Дълго се чудих какво да направя и в един момент ме осени всевишна идея - нарязване на ситно и пасиране в блендера с идея масълце и бърбънченце...

В крайна сметка се получи нещо като пастет - дзверски вкусно ... 

Можеш да си го мажеш на филийка, да го смесиш с настърган кашкавал и масълце и да си опечеш сандвичи  и какво ли не още ...

Нито скъпият колбас биде изхвърлен, нито реализирах загуби, а получих нов продукт напълно годен за невероятна дзверски вкусна закуска.

В тази смес може да се добавят настърган кашкавал, яйца и/или други неща и да се правят сандвичи и т.н.

Схемата работи и други позахнали колбаси, които могат да бъдат оползотворени и то по напълно вкусен начин и без загуби.

Вместо блендера, може да се настържат на рендето, но си е голяма играчка.

Може да се ползва и месомелачката.

Пробвайте и няма да съжалите!

ИКОНОМИЧНА КРЕМ СУПА ОТ КАРФИОЛ

    Когато купя карфиол, задължително правя крем супа с най-различни добавки.

    Карфиолът е много благодатен за готвене и при това много полезен. За съжаление, рецептите в блога ми не са толкова много:

Карфиол кюфтета с извара

Карфиол със синьо сирене

Пухкаво картофено пюре с карфиол и моркови

Крем супа от карфиол

    Само ще обясня, че карфиолът най-често се продава на цяла глава с дебелото стъбло и зелените листа от страни. Тука идва ред на моя икономичен трик. Много хора под чистене на карфиола разбират отразване на дебелото стъбло и на зелените листа и изхвърлянето им. Напълно излишно е - в тях се съдържат същите полезни вещества, че и ровече дори. Изрязвам всичко това заедно с по-дебелите стъбла и на розичките. Розичките се отделят за някаква вкуснотия, а тия "изрезки" - за крем супа. Просто трябва да се нарежат на много ситно.

    В подходяща тенджера се загряват по 1 с.л. масло и зехтин. В него се задушават 3-4 скилидки чесън, 1 глава нарязан лук и 4-5 нарязани печурки. Налива се около 1,5 л вода заедно с едно кубче зеленчуков бульон и когато водата заври в нея се пущат един картоф нарязан кубчета и след още няколко минути и късчетата карфиол. Вари се до омекване на зеленчуците.

    Следва пасиране - правя го в самата съдина. Пробване на вкус и се осолява и опиперява на вкус.

    Оставя се да покъкри малко и се преценя гъстотата (при изстудяване леко се сгъстява). Ако ми се стори, че е много рядко, добавям 1 или 2 с.л. брашно от нахут. 

    Най-вкусна става крем супата от карфиол с добавка на синьо сирене или чедър.

    Сервира се с чеснови крутони или с посипка от тиквени семки.

    Правете и няма да съжалите

БАДЕМОВО МЛЯКО

 

    За ползите от т.нар. бадемово мляко изобщо няма да говоря - не това ми е целта с тази публикация. Като имам предвид на какви цени се продава в големите хипермаркети, да не говоря за т.нар. "био"  просто не мога да се сдържа и да не се опитам да популизирам направата на домашно такова.

    Преди четири години писах как се прави мляко от овесени ядки. След това съм правил както от бадеми, така и от кашу, вкл. и от орехи и фъстъци (но по-скоро експериментално, защото има здравни причини да ги избягваме).

    Домашното по-нищо не отстъпва от купешкото промишлено направено, но има много повече предимства - чист продукт, без добавки на захар или други подсладители, понякога и неприятни консерванти. Най-важното е, че е значително по-евтино.

    Пристъпвам направо към метода на направията:

    Необходими са ни блендер, цедка (и/или марля) поне 100 грама бадеми и литър вода (желателно филтрирана или минерална). Ако е чешмяна, може да се остави да престои поне нощ и внимателно да се отлее от каната като в нея останат поне 100-а мл течност. Така се неутрализира хлора в питейната вода.

    Става както със сурови, така и с печени бадеми. За направата на млякото предпочитам да са печени и вместо 100 грама ползвам около 150 грама (за по-концентриран вкус).

    Първата стъпка е бадемовите ядки да се залеят с вряла вода за около 5-6 минути, сетне да се изстудят в студена вода.

    Втората, най-досадната: да се обелят от люспите. Стискаш с двата пръста, люспата остава там, а ядката пада в купата.

    Когото го мързи, може да прескочи тази стъпка, но цветът определено няма да е бял.

    Третата, обелените бадеми заедно с литъра вода се поставят в купата на блендера и се пасират за няколко минути.

    Четвъртата, прецеждане през марля и цедка. Добро изстискване - да остане само сухата пулпа.

    Отцедената течност се пълни в бутилка. Издържа няколко дни, без дори и да е сварено, но какво е литър мляко ... свършва преди го усетиш.

    Петата, много важна - отделената пулпа се разстила в подходяща съдина и примерно във фурната на 50С се изсушава и прибира в бурканче. По този начин е приготвено бадемово брашно, което може да се ползва за различни неща - сладкиши и т.н.

    Може и в този си вид без да се суши да се ползва за направата на бонбони, бисквити, мъфини, или с добавка на захар и какао да се направят разни вкуснотии и др.п.

Полученото бадемово мляко може да се консумира в този му вид.

    Може да се свари и да се прибере в хладилника за консумация вместо краве мляко - липсата на лактоза го прави подходящо за много хора.

    Ако е е направено от сурови ядки, може да се ползва за направа на "сирене", но това ще бъде предмет на друга публикация.

    Може млякото леко да се подслади с мед, може да се овкуси с ванилия, канела.

    Може при блендирането да се добавят при бадемите стафиди, обезкостени фурми или пък вместо тях да се сложи малко сол.

    Бедна ми е фантазията да обясня какво още може да се направи - може бадемите да се смесят с накисната чия, или вместо 150 грама бадеми да се ползват 100 грама с добавка на 30-а грама кашу и т.н.

    Тука се подсетих, че от сурово кашу може да се направи и домашна моцарела, но и това е друга тема.

    П.П. При цена на печените бадеми на промоция около 22 лв, литър бадемово мляко излиза около 2,50 лв вместо 6,00 лв в магазина и при това си имаш и още около 80 грама изсушено бадемово брашно.

    Така че правете смело изобщо не е трудно!

МАСЛО ОТ ОРЕХ или орехов крем

 

За ползите от ореховите ядки няма да говоря много: редовната им консумация намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, понижава лошия холестирол, спомага за запазване на паметта, предпазва от Алцхаймер и мн.др. Всичко това се дължи на това, че са много богати на антиоксиданти и най-вече на Омега-3. 

Маслото от орехи се прави чрез пресоване на сурови орехи. Истинско масло от орехи няма как да си направим в домашни условия - просто съоръженията са адски скъпи, но можем да направим нещо, което наистина е много добро и се доближава до него.

В блога съм писал как се прави лешникова паста (тахан), като по подобен начин се правят и бадемовото масло и сусамовия тахан. Единствено е правилно да се казва тахан за сусамовия, а за всички останали - масло.

Много харесваме да си хапваме орехи в къщи, но по разбираеми с оглед възрастта и зъбките, това е трудва задача.

Затова си правя орехово "масло" или орехова паста.

Блендера ми поема 300 грама сурови орехи и и затова началното каличество е толкова.

Всичко е в снимки - блендер - 300 грама сурови необелени орехи. В никакъв случай печени - губят около 30 % от полезните си свойства.

 след 30 секунди

Консистенцията е суха и за да се получи продукта трябва да му се сложи малко мацзнотийка -вместо олио, зехтин и т.н., предпочетох малко малко масло.

Благодарение на него, при смилането се получава наистина орехова масло.

Снимките са през 30 сек. работа на блендера, за да не прегрее и кратки почивки за уредчето.

Почва да придобива маслена консистенция.

Смилането се прави бавно и на етапи - уредчето не е е особено мощно.

В един момент ореховата паста се прев ръща направо в масло. Иска още малко смилане.

Тука е моментът да споделя - още малко мелене и в кутийка. Иска малко сол в добавка, че си е направо безвкусно, колкото и да е вкусен смленият орех.

Залага се нова партида от 250 гр. орехи и всичко от А до Я.

Значи пъървата партида става направо на масло, което може да се овкуси и да се ползва за какво ли не - за палачинки, за готвене, за направа на разни дипове, дресинги  и т.н.

Може да се смеси с още краве масло или зехтин и т.н.

Само че моята цел беше да получа още по-здравословен продукт.

Затова - на 250 гр. орехове ядки - 250 гр. мед.

Следва отново яко смилане до получаване на еднородна консистенция.

Много се чудих дали да бухна 4-5 скилидки чесън - щеше да стане трИпач, но се ограничих със сока на 1/2 лимон при пасирането.

Пробвайте и няма да съжалите - нещо дзверски здравословно и страхотна добавка за какво ли не ....

Няма да кажа НАЗДРАВЕ, защото това е за укрепването на ОрганизЪма ...