СУСАМОВО МЛЯКО

 Имах идеята, но се отказах да пиша за големите ползи от сусамовото мляко - калций и куп други подобни неща за здравето, но който иска да прочете, нека си търси из нета. Често ме критикуват, че съм многословен за някои неща... В него няма лактоза и т.н.

    В случая само ще кажа, че растителните млека, които се продават по магазините изобщо не са здравословни и толкова полезни колкото ги рекламират. Напълени са с Е-та за трайност, с излишна захар и то в много повече от нормалното ...

    Тука няма да говоря и за цената - един литър подобно мляко е в рамките на поне 5-6 лв и ме е страх да погледна етикета.

    Правил съм такива и доста пъти съм описвал как се правят.

        Например:

Писал съм как се прави как се прави мляко от овесени ядки

или БАДЕМОВО МЛЯКО, и за моя изненада не откривам други рецепти или начини на направия в блога си и съм направо неприятно изненадан. Толкова варианти правя почти през няклко дни, че .... сега гледам учудено и не вярвам на ушите си ... 

    Направих голямо отклонение и го компенсирам с бързо изписване на начина на направия, а за в бъдеще ще се компенсирам с подробна публикация в моя си стил - тип "дисертация"

    Необходим Ви е мощен блендер и ... малко мерак:

    В блендера се слагат 10 с.л. печен сусам и се налива 1 л.хладка вода с добавка на 1 с.л. мед (може и 1-2 фурми без костилки). Пасира се до пълно пълно разбиване на сусама.

    Прецежда се, охлажда се и е сусамовото мляко е готово за консумация.

    Годността му в този вид е максимум 3-4 дни.

    За ползите са разбрахме, няма да говорим за тях.

П.П. За тези, на които това им се вижда сложно, могат да си направящ същото като разтворят една ч.л. с връх бял сусамов тахан в топла вода и евентуално да му добавят малко мед.

    Простичко е и при това много пъти по-икономично от това, с коети ни тровят от магазина.

    Пробвайте и няма да съжалите!

РОШАВА БАНИЦА със спанак

 

    Тази баница е малко по-странна от типичната за нас редена баница. 

    В моя вариант изобщо не е икономична, но за сметка на това се оползотворяват стари изостанали кори лаваш.

    Веднага пиша съставките - един пакет лаваш (370 гр.), от който съм взел една кора за направа на бърза пица и останалото е останало отворено и добре изсъхнало направо до състояние за негодност. Вариантите са два - да се изхвърлят корите или да им се намери някакво приложение.

    Предпочетох варианта за втора употреба - изхвърляме 600 000 тона храна годишно в България.    

Нещата са много прости- всички кори лавеш се навиват на руло и се нарязват на ситно.

В случая 5 яйца се разбиват с една кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, около 400-500 грама сирене намачкано с вилицата  и омесват с лаваша.

Отделно от това около 200 грама спанак листа се измиват много добре и нарязват на ивички. Всичко се омесва добре заедно с 2-3 с.л. масло.

Подходяща тава се намазва с масло и цялата тази смес се прехвърля в нея.

Тук таме бучка масло и се пече на 200С на предварително загрята фурна до хубаво зачервяване (около 45 мин.).

Става страхотна бъркана и рошава баница от стари кори. 

Може да се направи и с обикновени кори за баница, които са поизсъхнали. Вместо сапанак може да се ползва лапад или зелен лук и т.н.

Бърканата баница става невероятно вкусна. Особено колтото повече е натрошеното сирене , толкова по-добре ...

Правете смело и не жалете матРиала! Става много вкусна.

Да оползотворим стария колбас

 

    Има и то доста често ситуации, когато сме си купили колбас или пък разполагаме с домашно приготвен такъв и по една случайност сме го "позабравили" в хладилника или във фризера и като го извадим направо е "изсъхнал" ... Както казваме, с брадва не можеш да го насечеш та камо ли да го сдъфчеш.

    Спасението за някои колбаси е да ги завиеш с навлажнена амбалажна хартия и в храдилника като се сменя ежедневно. Но това помага в определи случаи, но не във всички...

    Наскоро открих един направо уникален начин, който не мога да не споделя ...

През октомври купихме от Италия един много вкусен салам. То ако беше една щафетка, да го преживееш, но ние се накупихме като невидяли - носехме цял празен куфар за чекиране, който биде напълнен със салами, сирена и множество  други блаженства.

Преди няколко дни открих във фризера една щафетка- оставих я да се отпусне в хладилника и за съжаление като я резнах, щеше да ми пострада ченето... Или трябваше да я пращам за кучето, но и то сигулно щеше да пострада зъбно. Пробвах изпитания вариант с влажната хартия , но ефектът беше нулев. 

Дълго се чудих какво да направя и в един момент ме осени всевишна идея - нарязване на ситно и пасиране в блендера с идея масълце и бърбънченце...

В крайна сметка се получи нещо като пастет - дзверски вкусно ... 

Можеш да си го мажеш на филийка, да го смесиш с настърган кашкавал и масълце и да си опечеш сандвичи  и какво ли не още ...

Нито скъпият колбас биде изхвърлен, нито реализирах загуби, а получих нов продукт напълно годен за невероятна дзверски вкусна закуска.

В тази смес може да се добавят настърган кашкавал, яйца и/или други неща и да се правят сандвичи и т.н.

Схемата работи и други позахнали колбаси, които могат да бъдат оползотворени и то по напълно вкусен начин и без загуби.

Вместо блендера, може да се настържат на рендето, но си е голяма играчка.

Може да се ползва и месомелачката.

Пробвайте и няма да съжалите!

ИКОНОМИЧНА КРЕМ СУПА ОТ КАРФИОЛ

    Когато купя карфиол, задължително правя крем супа с най-различни добавки.

    Карфиолът е много благодатен за готвене и при това много полезен. За съжаление, рецептите в блога ми не са толкова много:

Карфиол кюфтета с извара

Карфиол със синьо сирене

Пухкаво картофено пюре с карфиол и моркови

Крем супа от карфиол

    Само ще обясня, че карфиолът най-често се продава на цяла глава с дебелото стъбло и зелените листа от страни. Тука идва ред на моя икономичен трик. Много хора под чистене на карфиола разбират отразване на дебелото стъбло и на зелените листа и изхвърлянето им. Напълно излишно е - в тях се съдържат същите полезни вещества, че и ровече дори. Изрязвам всичко това заедно с по-дебелите стъбла и на розичките. Розичките се отделят за някаква вкуснотия, а тия "изрезки" - за крем супа. Просто трябва да се нарежат на много ситно.

    В подходяща тенджера се загряват по 1 с.л. масло и зехтин. В него се задушават 3-4 скилидки чесън, 1 глава нарязан лук и 4-5 нарязани печурки. Налива се около 1,5 л вода заедно с едно кубче зеленчуков бульон и когато водата заври в нея се пущат един картоф нарязан кубчета и след още няколко минути и късчетата карфиол. Вари се до омекване на зеленчуците.

    Следва пасиране - правя го в самата съдина. Пробване на вкус и се осолява и опиперява на вкус.

    Оставя се да покъкри малко и се преценя гъстотата (при изстудяване леко се сгъстява). Ако ми се стори, че е много рядко, добавям 1 или 2 с.л. брашно от нахут. 

    Най-вкусна става крем супата от карфиол с добавка на синьо сирене или чедър.

    Сервира се с чеснови крутони или с посипка от тиквени семки.

    Правете и няма да съжалите

БАДЕМОВО МЛЯКО

 

    За ползите от т.нар. бадемово мляко изобщо няма да говоря - не това ми е целта с тази публикация. Като имам предвид на какви цени се продава в големите хипермаркети, да не говоря за т.нар. "био"  просто не мога да се сдържа и да не се опитам да популизирам направата на домашно такова.

    Преди четири години писах как се прави мляко от овесени ядки. След това съм правил както от бадеми, така и от кашу, вкл. и от орехи и фъстъци (но по-скоро експериментално, защото има здравни причини да ги избягваме).

    Домашното по-нищо не отстъпва от купешкото промишлено направено, но има много повече предимства - чист продукт, без добавки на захар или други подсладители, понякога и неприятни консерванти. Най-важното е, че е значително по-евтино.

    Пристъпвам направо към метода на направията:

    Необходими са ни блендер, цедка (и/или марля) поне 100 грама бадеми и литър вода (желателно филтрирана или минерална). Ако е чешмяна, може да се остави да престои поне нощ и внимателно да се отлее от каната като в нея останат поне 100-а мл течност. Така се неутрализира хлора в питейната вода.

    Става както със сурови, така и с печени бадеми. За направата на млякото предпочитам да са печени и вместо 100 грама ползвам около 150 грама (за по-концентриран вкус).

    Първата стъпка е бадемовите ядки да се залеят с вряла вода за около 5-6 минути, сетне да се изстудят в студена вода.

    Втората, най-досадната: да се обелят от люспите. Стискаш с двата пръста, люспата остава там, а ядката пада в купата.

    Когото го мързи, може да прескочи тази стъпка, но цветът определено няма да е бял.

    Третата, обелените бадеми заедно с литъра вода се поставят в купата на блендера и се пасират за няколко минути.

    Четвъртата, прецеждане през марля и цедка. Добро изстискване - да остане само сухата пулпа.

    Отцедената течност се пълни в бутилка. Издържа няколко дни, без дори и да е сварено, но какво е литър мляко ... свършва преди го усетиш.

    Петата, много важна - отделената пулпа се разстила в подходяща съдина и примерно във фурната на 50С се изсушава и прибира в бурканче. По този начин е приготвено бадемово брашно, което може да се ползва за различни неща - сладкиши и т.н.

    Може и в този си вид без да се суши да се ползва за направата на бонбони, бисквити, мъфини, или с добавка на захар и какао да се направят разни вкуснотии и др.п.

Полученото бадемово мляко може да се консумира в този му вид.

    Може да се свари и да се прибере в хладилника за консумация вместо краве мляко - липсата на лактоза го прави подходящо за много хора.

    Ако е е направено от сурови ядки, може да се ползва за направа на "сирене", но това ще бъде предмет на друга публикация.

    Може млякото леко да се подслади с мед, може да се овкуси с ванилия, канела.

    Може при блендирането да се добавят при бадемите стафиди, обезкостени фурми или пък вместо тях да се сложи малко сол.

    Бедна ми е фантазията да обясня какво още може да се направи - може бадемите да се смесят с накисната чия, или вместо 150 грама бадеми да се ползват 100 грама с добавка на 30-а грама кашу и т.н.

    Тука се подсетих, че от сурово кашу може да се направи и домашна моцарела, но и това е друга тема.

    П.П. При цена на печените бадеми на промоция около 22 лв, литър бадемово мляко излиза около 2,50 лв вместо 6,00 лв в магазина и при това си имаш и още около 80 грама изсушено бадемово брашно.

    Така че правете смело изобщо не е трудно!

МАСЛО ОТ ОРЕХ или орехов крем

 

За ползите от ореховите ядки няма да говоря много: редовната им консумация намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, понижава лошия холестирол, спомага за запазване на паметта, предпазва от Алцхаймер и мн.др. Всичко това се дължи на това, че са много богати на антиоксиданти и най-вече на Омега-3. 

Маслото от орехи се прави чрез пресоване на сурови орехи. Истинско масло от орехи няма как да си направим в домашни условия - просто съоръженията са адски скъпи, но можем да направим нещо, което наистина е много добро и се доближава до него.

В блога съм писал как се прави лешникова паста (тахан), като по подобен начин се правят и бадемовото масло и сусамовия тахан. Единствено е правилно да се казва тахан за сусамовия, а за всички останали - масло.

Много харесваме да си хапваме орехи в къщи, но по разбираеми с оглед възрастта и зъбките, това е трудва задача.

Затова си правя орехово "масло" или орехова паста.

Блендера ми поема 300 грама сурови орехи и и затова началното каличество е толкова.

Всичко е в снимки - блендер - 300 грама сурови необелени орехи. В никакъв случай печени - губят около 30 % от полезните си свойства.

 след 30 секунди

Консистенцията е суха и за да се получи продукта трябва да му се сложи малко мацзнотийка -вместо олио, зехтин и т.н., предпочетох малко малко масло.

Благодарение на него, при смилането се получава наистина орехова масло.

Снимките са през 30 сек. работа на блендера, за да не прегрее и кратки почивки за уредчето.

Почва да придобива маслена консистенция.

Смилането се прави бавно и на етапи - уредчето не е е особено мощно.

В един момент ореховата паста се прев ръща направо в масло. Иска още малко смилане.

Тука е моментът да споделя - още малко мелене и в кутийка. Иска малко сол в добавка, че си е направо безвкусно, колкото и да е вкусен смленият орех.

Залага се нова партида от 250 гр. орехи и всичко от А до Я.

Значи пъървата партида става направо на масло, което може да се овкуси и да се ползва за какво ли не - за палачинки, за готвене, за направа на разни дипове, дресинги  и т.н.

Може да се смеси с още краве масло или зехтин и т.н.

Само че моята цел беше да получа още по-здравословен продукт.

Затова - на 250 гр. орехове ядки - 250 гр. мед.

Следва отново яко смилане до получаване на еднородна консистенция.

Много се чудих дали да бухна 4-5 скилидки чесън - щеше да стане трИпач, но се ограничих със сока на 1/2 лимон при пасирането.

Пробвайте и няма да съжалите - нещо дзверски здравословно и страхотна добавка за какво ли не ....

Няма да кажа НАЗДРАВЕ, защото това е за укрепването на ОрганизЪма ...

БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.

Да оползотворим пулпата от сокоизтисквачката и не само

 

    В къщи много често се правят зеленчукови сокове със сокоизтисквачката. Поради едни причини по едно време почти през ден се правеше сок от червено цвекло, моркови и ябълки.

    

Много сокове правя и с блендера, когато бързам и не ми се почиства сокоизтисквачката. В блендера всичко се слага измито и добре почистено и се смила. За да е добър сокът най-често се прецежда, а отделената твърда част се изхвърля.

Със сокоизтисквачката нещата са по-различни: единствено червеното цвекло се слага добре обелено, а останалите плодаве или зеленчуци - само добре измити и нарязани на парчета.

Отделената в контейнера на машинката пулпа се изхвърля безапелационно.

Дори и при направата на доматен сок се отделя пулпа от кожичките, семенцата и др.п., която се изхвърля.

Всичко това беше до един момент преди години, когато взех и включих, че изхвърлям напълно годен продукт, който е добре изцеден, но е запазил в себе си всички витамини и полезни вещества.

В тези времена, когато всичко поскъпва, е много важно да умеем да икономисаме малко и да поевтиним разходите за храната си.

Оказва се, че по този начин изхвърляме по 15, че и повече % от изстисканите продукти.

    Преди да продължа просто искам да спомена, че подобни идеи съм давал в блога си, а именно -

    Как да си направим 

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци

или пък 

Зеленчуков бульон и други полезни неща

или пък

Как да овкусим зехтин - полезно предложение

и много други подобни, но да продължа:

    

    Поради това промених начина на изцеждане на зеленчуците, а и на някои плодове.

    Просто ги почиствам добре - примерно на морковите се маха несъедобната част и леко се остъргват с обратната част на ножа, на ябълките се махат дръжките и семенниците и т.н. 

    При пущането им в сокоизстисквачката - примерно, първо червеното цвекло и след приключа с него вадя пулпата му в отделна съдина и след това продължам примерно с морковите; процедирам по същия начин; сетне ябълките и т.н. Това почистване ти отнема буквално минутка. Когато е еднороден зеленчук, няма никакъв проблем. Особено благодатни са доматите.

    По този начин пулпата е отделена и отива за сушене. Изсъхва, особено в топлите дни, буквално за 24 часа. Съхранява се по видове в добре затварящи се буркани.

        Когато  правя сок в блендера, вече не прецеждам сока само през цедка, а в цедката слагам марля на 2-3 слоя и изцеждам максимално. Така пулпата губи много от течността и по-лесно съхне.

    Пулпата от ябълките като изсъхне може леко да се смели и става като брашно и може да се слага в сладкишите и какво ли не.

    За цяла година имаш буквално без пари срещу малко усилия страхотни добавкщи за супи, ястия и какво ли не още.

    Преди изцеждането на портокали или лимони добре ги накисвам в вряща вода и сетне измивам със сода. След изцеждането им, корите не изхвърлям, а с остро ножче изрязвам горната им част, нарязвам на ситно и сетне изсушавам. Съхранявам по същия начин в буркани.

    По същия начин се процедира и когато се правят разни плодови млека - например от овесени ядки, от бадеми и т.н. Отцената твърда част може да се изсуши се получават разни брашна и т.н. Писал съм доста.

    А знаете ли, че може да си направите и дори "Мляко" от семена на пъпеш?

     

Е, за днес стига. Досадих доста, но ако не Ви мързи, пробвайте! Сокове се правят непрекъснато и материал за сушене има винаги. Зимата също съхне, но по-бавно, а може и да се суши във фурната на 50С с вентилатор.

    

ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...

ДОМАШЕН ТАБАСКО СОС

 

    Началото на октомври е и на изобилието от люти чушлета на пазара, както и сега му е времето да си направим освен чили соса и домашен табаско сос.

    Прави се сравнително лесно и се получава в доста добро количество.

За направата са необходими 1 кг хубави червени люти чушлета, както и поне 150 гр сол и горе долу толкова ябълков оцет.

Чушлетата се измиват, дръжките им се отрязват и сетне чушлетата, без да се почистват от семенцата, се нарязват на произволни парчета. Слагат се в подходяща съдина и засипват със солта, разбъркват се и съдината се затваря с капак.  

Съдината се забравя поне за седмица като от време на време чушлетата трябва да се разбъркват. 

През това време те си преминават някакъв си собствен процес на ферментация като се отделя и доста течност.

След този им престой следва смилането.

В купата на блендера първо се сипва отделената течност и сетне на порции самите чушлета. Смилат се до кашеобразно състояние и отново, след като се върнат в съдината си, се забравят за няколко дни - 3-4-5.

Следва най-трудоемката част: прецеждането, което се прави през ситна цедка.

При това прецеждане се получи около 500 мл гъст сос, което е и нашият първичен табаско сос. Доста е лютив ...

Отделената пулпа при прецеждането се смесва с около 150 мл ябълков оцет и отново се прецежда - този път още по-старателно и се получават още около 200 мл табаско сос, който вече не е толкова лютив като първия, а и е малко редичък.

Тук е моментът на въображението и на нагласянето на лютостта на соса по собствен вкус - като се смесят двата соса или части от тях.

След второто прецеждане остава доста пулпа, която не се изхвърля, а се разстила върху найлон и се оставя да изсъхне. Сушенето може да стане и на слънце и в стаята. Следва натрошаване и съхранение в подходяща съдина (напр. буркан с капак). После се ползва за подлютяване на ястия, супи и т.н. вместо прословутите чили люспи. 

Сега и най-голямото предимство на този домашен табаско сос: 

Направата му позволява различни варианти с добавка на най-различни неща. Още в самото начало при нарязаните чушлета слагам скилидки чесън - поне 7-8;  При повторното прецеждане на пулпата, освен оцета, може да се добави и 1 с.л. мед или ароматен алкохол; 

Може и настъргана кора от лимон или пък 2-3 капки течен дим; може да се добави и малко прясно смлюн черен пипер или някакъв любич аромат.

Вариантите са твърде много.

Като допълнение - този сос не се нуждае от варене или някакво консервиране, защото солта и лютото са много добри консерванти.

Цялата инвестиции излиза около 2,00 лв за кило люти чушлета и малко от собственото време, но получавате около 750 мл идеален табаско, който ще ползвате сума ти време.

Пробвайте и ще се наслаждавате на истински лют домашен табаско.

Как да си направим домашна галета

 

Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.

В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.

Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.

Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.

Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.

Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.

Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки

Хрупкави сиренки от стар хляб

Бухти от стар хляб - полезен съвет

"Кюфтенца" и "шницели" от стар хляб - полезно предложение

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Палачинки от стар хляб

Дебеланки изненада

дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.

След това ги събранявам в хартиен плик.

Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 

при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.

Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...

Бъдете икономички.

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ...