ПЪРЖЕН БЯЛ АМУР

 

    Белият амур е много вкусна риба, с хубаво твърдо бяло месо. Благодатна е  за приготвяне, но има един недостатък - няма ярко изразен собствен вкус и затова, за да се приготви и да бъде вкусна, е необходимо предварително да се маринова с достатъчно подправки.

    Вариантите за приготвяне са няколко, но лично я предпочитаме доре изпържена.

Предпочитам рибата да се нареже на шайби (котлети) с дебелина - 1,5 или макс - 2,00 см. Следва поставяне в подходяща съдина и много добро овкусяване - моята гурме сол, малко църно пиперче, чесън на прах, както и смес от малко лимонов сок, горчица и мед. Нека така да си постои час-два и да си поеме от подправките. Понякога добавям и щипка пушен червен пипер.

Колкото повече стои да се маринова, толкова по-добре - нещо на принципа на Мечо Пух.

След мариноването -колкото търпение имаме, парчетата риба се подсушават с кухненска хартия и са почти готови за приготвяне.

В това време си приготвяме смес от царевично брашно, царевично нишесте в съотношение 3:1, щипка сол, идея църно пиперче и естрагон.

Следващата стъпка е  само за големи мераклии, които искат да се насладят на рибочето и да избегнат костите в него.

Белият амур няма много кости, но са достатъчно за да създадат едно леко неприятно усещане.

Затова грабваме една пинсета (нямам специална за рибещи кости( а само за вежди !?) и бавно и търпеливо с напипване по отрязаното парче отскубваме що за костица набарваме. Някои от парчетата стават направо филе без кости (като на снимката), което се държи на кожата; другите - котлети само с гръбначна кост.

Дори и да не сме набрали куража за тази люта битка (желателно е да се прави с чашка бърбън за кураж), следва овалване на парчетата рибок в подготвената смес от брашно и ...

Идва ред на пърженето, ама не веднага след отъркулването на рибоците в брашното, а поне след 15-а минутки. За това време овалката се овланява и плътно прилепва към рибата и при пърженето в олиото няма опадало и загоряло брашно.

В тигана се загряват на възможно най-висока температура приблизително 50 грама масло и 100 грама олио (ползвам зехтин),бухват се една две скилидки чесън и резенче джинджифил и рибоците се пържат от двете страни за по около 3-4 минути от едната страна и 2-3 минути от другата страна. Все пак това време зависи от силата на котлона и т.н., но по простому речено - до хубаво зачервяване.

Само да вметна, докато сме чакали рибочетата да поемат от брашното, се обелват и няразват на резени няколко картофа.

Изпържените рибки се вадят върху хартия за печене, за да поеме излишната мазнина.

В същото олио се изпържват нарязаните картофи, но в този случай в мазнината слагам и щипка сол. Така хем не пръска мазнина из целия бокс, хем картофите се овкусяват много добре... И те заминават в чинията върху домакинската хартия.

Ръсваме отгоре някаква зелентия за украса и направо топли топли на масата с хубаво питие.

Впрочем по този начин могат да се приготвят и изпържат почти всички рибоци ...

Правете смело, дълго го обяснявах, но е много по-лесно за изпълнение и да не забравим - с любимто питие НАЗДРАВЕ!

БАБИНИЯТ ГЮВЕЧ или гювеч в чувен

 

    Това е възможно най-лесният и най-вкусният гювеч, който може да се направи. Лично мен ме връща към едни далечни спомени от детството, когато Баба го правеше. Правеше се от ранна пролет до късна есен. В двора отглеждахме домати, зеленчуци, подправки и какво ли не. Прякорът на Баба беше "Бахчеванката", въпреки че десетки години е била тютюноработничка, ханджийка и собственичка на дюкян. И това защото семейството е отглеждало от двете страни на града по 10-15 дка зеленчуци, т.е. работело е бахчи. 

    Та както и да е ... това е съвсем друга тема. 

    Обикновено Баба нарязваше всички зеленчуци в една голяма тава, овкусяваше, сетне прехвърляше в гювеча и моето задължение, стинал левче, беше да го занеса до фурната, да платя и сетне да отида да си го взема. С рестото пиехе лимонада, боза и докато чакахме да стане готов с останалите хлапетии се спуквахме от игри в градската градина или на реката.

За печенето на гювеча ползвах чувен - голям чугунен гювеч като котле при това с капак.  Изпълнението е направо за 15-а минути: необходими са примерно, 3-4 глави лук, 5-6 скилидки чесън, по 2 патладжана и тиквички, 4-5 моркова, 4-5 картофа, по 1-2 червени и зелени чушки, 10-а гъбки, 1-2 домата (или половин буркан домати от консерва в сос). Всички зеленчуци се измиват добре, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се направо в гювеча. Кледва осоляване на вкус (ползвам моята си гурме сол), малко църно пиперче, слагам и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци. В домателения сок, както си е в буркана слагам солта и 4-5 с.л. зехтин), разбърквам и изсипвам в съдината. Завършвам с 1-2 с.л. гъша мас. С ръка или голяма лъжица разбърквам всичко и е готово за печене.

Всичко е изпълнено както го правеше Баба - никакво пържене, задушаване и т.н.

Фурната се загрява предварително на 200С. Съдината се покрива с хартия за печене, сетне капака и заминава за около 2 часа на топло. Пече се около час на 200С и сетне се намаля на 180 С.

След втория час се проверява за готовност и ако е готово, капакът се маха и се запича за кратко - около 15-а минути отново на 200С - за "коричка".

Това е т.нар. "базов" постен вариант - зеленчуците могат да варират и по вид и количество. 

Интересното е, че вода не е необходимо да се налива, но може да се направи и един друг трик - зеленчуците да се насипят с 1-2 с.л. брашно и да се добави 1 ч.ч. вода или бульон. Тогава сосът от печенето ще стане доста по-гъст и по вкусен.

Вместо постен вариант може да се направи и с добавка на някакви мръфки (едри късове свинска), сурова наденица, колбас или пък пушени кокъли.

Тук  ще спомена, че т.нар. комбинирана печка "Мечта" - на дърва и с електрически котлон се появи в къщи някъде около 1965 год. И беше май първата в целия квартал. Можете да си представите, че за да се опече нещо във фурната, трябваше задължително да се пали печката. Поради тази причина почти всички ползваха т.нар. квартални фурни, каквито имаше на много места в града - близо до нас на около 100-а метра беше тази на бай Вълчо, а другата беше - от другия край на реката - на около 700-800 м. Домакините приготвяха ястията в гювечи, тави и всичко се насеше във фурната за опичане. 

Често в тези фурни продаваха и хляб, още парещ и уханен - та в добавка и един два самуна. Какъв кеф беше да се спреш някъде, да чупнеш коматче и топнеш в гювеча и сетне пак и пак...

Постният вариант на гювеча може да се ползва и като гарнитура, например, към едни телешки кюфтенца.

Лично аз не пропущам към този гювеч в какъвто и да е вариант да не си турна и няколко резенчета сирене. Така ми е по-вкусен. 

Не пропущам да има и нещо лютивко.

По-горе не съм го писал, но при приготвянето на гювеча може да се добавят и 1-2 лютиви чушлета нарязани на ситно или заедно с доматения сос да се разбъркат 1-2 лъжички с чили сос.

На снимката се виждат и любимите ми "пиперони" - леко люти чушлета, напълнени с моето домашно сирене  тип "Филаделфия".  Когато намеря такива, ги избушвам, за кратко през микровълновата, сетне пълнене с овкусено сирене и дълго отлежаване в буркан със зехтин.

Правете смело, става лесно и ако нямате чувен, обикновен глинен гювеч върши работа.

И НАЗДРАВЕ!

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ без брашно, захар и глутен

 

 Няма шега - това наистина е един страхотен сладкиш, в който няма и грам брашно, мляко или захар. Прави се много лесно със съвсем простичък набор от продукти.

    Само че преди да продължа ще кажа, че това е идея от тик ток. Често гледам разни кулинарни клипчета където правят невероятни неща. Та реших от видяното, което ми е харесало да го пробвам и споделям. Отделно от това си отворих и графа за такива неща, които определено не стават и са си направо измишльотини. За тях възнамерявам да направя една голяма публикация. Жалкото е, че ги гледам на телефона и няма как да давам линкове, но мисля и че не е необходимо.

    Този сладкиш е от тези, които станаха изключително сполучливи.

В клипчето нямаше количества, но след няколкократно преглеждане реших, че съм се ориентирал.  И така: необходими са 200 грама овесени ядки (за предпочитане от фините, макар че ползват от едрите), 2 яйца, 2 презрели банана, 2 с.л. натурално какао, 2 с.л. зехтин, както и  1 ч.л. бакпулвер и за вкус - една ванилия (или канела - въпрос на предпочитание).

Изпълнението е много елементарно - всички продукти се слагат в купата на блендера и за кратко се миксират - до получаване на гладка еднородна смес. Изчаква се около 15-20 мин. овесените ядки добре да поемат течността и чак тогава се ориентираме дали сместа е готова за печене. Трябва да е с гъстотата на кексовото тесто. Ако ли не - добавят се още малко овесени ядки. За сладостта - ами зависи от бананите. Любителите на по-сладичкото може да сложат малко мед.

Стандартна тавичка за кекс (от късите) се застила с хартия за печене и сместа се излива в нея.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Готовността се проверява с дървено шишче. Ако излиза сухо, значи е готово.  Пекох на два пъти и двата пъти отгоре се напука - значи просто така трябва да стане, а не е дефект. И още нещо - задължително трябва да се изчака да изстине много добре, защото докато е топъл лепне по ножа.

Сладкишът наистина си струва да се пробва - много е вкусен. Подходящ е към кафето, за закуска и т.н. При хапване може да се поднесе с мед или някакъв конфитюр...

Това, че е лесен и много полезен е направо безспорно.

Пробвайте и няма да съжалите.

ДЕТСКИ ПИЛЕШКИ САЛАМ (млечен)

 

  На пръв поглед този салам изглежда малко неугледно  - няма търговски вид, има шупли и т.н. Само че целта на тази публикация не е да покажа перфектният салам, а да обясня на много хора, че с малко усилия и с подръчни средстваа и уреди може да се направи идеалният и при това полезен салам, който е предназначен основно за деца и подрастващи.

    Няма да обяснявам какво изобилие от Е-та и странни добавки има в промишлените салами и че болшинството от тях са изключително вредни особено за децата. Има някои производители, които "произвеждат" т.н. "детски колбаси" - с намалено съдържание на сол, с намалени добавки от Е-та и овкусители и въпреки това имат добавки на натриев нитрит, на соев протеин, МОМ (механично отделено месо - знаете какво е ...), ненатурани оцветители, а често и мононатриев глутамат.

    И така започвам:

    Първо, най-важен е изборът на пилешкото месо. Най-подходящо за целта е пилешкото бутче.  В идеалния вариант  от домашни пилета. Могат да се купят все още, но има и добри производители. В краен случай има и един малък трик, с който и от най-разпространените пилешки бутчета може да се получи много добър резултат. Бутчетата се почистват от кожата и слагат в купа със студена вода с добавка на 1 ч.л. сол и 1 ч.л. или 2 ч.л. лимонтузу и се държат там за около час. Сами ще видите колко мътилка и други неща се отделят месото. Следва добро измиване и подсушаване.

    Второто, а то всъщност е и първото и основно - меракът да се направи.

    Трето, трябва елементарно да спазва технологията на обработка на месото - важното е да е добре охладено и през цялото време да не надхвърля 10-12С.

    Четвърто, изобщо не Ви трябват специални опаковки, колагенови или други черва; специални уреди като електрически месомелачки или пълначки и т.н. Това ще го обясня малко по-надолу ...

Та си идвам на необходимите продукти и направията:

-около 1,2 кг пилешки бутчета, на които се почиства кожата и се обезкостяват без голямо старание. 

Отделените кожа и кости се сваряват с подправки и става разкошен бульон за последващо готвене;

-200 мл прясно мляко - студено

-2 белтъка от яйца (препоръчително е)

-на изтеглена маса - за кг - 18 грама обикновена сол

-за подправяне на кг - 2 грама бял смлян пипер, по 1 гр. индийско орехче и сух чесън. Последният може да се замени с 1 скилидка пресован. Чесънът е по желание. Както и 1-2 грама захар, която може да се прескочи.

-за оцветяване се ползва сокът на една глава цервено цвекло. След настъргването и изцеждането, желателно е сокът да свари за кратко време. Иначе, ако не е сварен, придава малко по-различен "землист" вкус. А след сваряването изобщо не се усеща.

Направията е елементарна.

Обезкостеното пилешко месо се разделя на две части в съотношение примерно 2:1. 1/3-то трета се нарязва на произволни късчета, а другите 2/3 на партиди заедно с по малко прясно мляко и отделените белтъци се смила на каша. При липса на блендер това може да стане с пасатор. Ако и пасатор нямате, с месомелачка. При липса и на месомелачка може старателно да се накълца на ситно като кайма.

В голяма купа се смесват пасираното и накълцаното месо, сварения сок от цвеклото, солта и подправките.

Приемам, че нямате пълначка, нямате подходяща фуния и не сте си отрязали гърлото на бутилка от безалкохолно, но разполагате с подходящо черво, пълненето може да стане с обикновена лъжичка и да се пресова с дръжката на дървената лопатка за готвене.

Приемам, че нямате подходящо черво (имах полиамидно и ползвах него). Няма страшно - подходящо стреч фолио или плик за печене върши работа. Част от готоватасмес се слага върху стреч фолиото и завива като голям продълговат бонбон. След това се слага в плик за печене и овързва добре, за да не влиза в него вода.

Може дасе завие и в алуминиево фолио и сетне в плик за печене. 

Единственото важно е да бъде стегнато, за да не остане при варенето съвсем рехаво.

При мене се напълниха две парчета - едното около 800 грама, а другото - около 500 гр.

Вариантите за приготвяне за два - във фурната и в тенджерата за варене.

Без значение е как сме го опаковали - в специална обвивка, във фолио или плик за печене и двата варианта са подходящи.

За приготвянето във фурната съм писал много - започваме с 50С и увеличаваме температурата през 10С на всеки 30 мин. до достигане на 80С в нея. На последния етап се слага тавичка с вряла вода, за да се изпарява и да се получи т.н. "варене". Това се прави до достигане на 70-71С вътре в колбаса, коетосе измерва с термометър за печене.

Варенето става в тенджера на умерена температура  - около 80С на водата, която трябва да е леко подсолена. За парче около 500 гр. - около 1 час.

Най-важното в случая е, че ползваме нитритна сол и не е необходимо да оставяме притовената кайма да зрее поне 24 часа, сетне да я темперираме, а можем направо да я пълним в червото (в пакета за печене и т.н.), а да я приготвяме почти веднага.

Ако нямаме такъв термометър, ориентировъчното време за "печене" е около 2 часа. За варенето - около 1,5 часа.

Най-добрият уред за варене в тази ситуация е мултикукър - на режим "подгряване", където поддържа около 75С.

Както схванахте от цялата лакърдия до тука, всичко е изключително просто и лесно.

Иска само малко мерак и да се пробва.

Може да се направи от всеки и то без всякакви особени приспособления и скъпи уреди.

Вляво е "печеното" на фурна, вдясно  това, което еварено в мултикукъра.

Разликата е неправо неуловима.

Вкусът е невероятен - лек и направо апетитен.

Не можеш да се спреш да си резваш - резенчетата добре държат форма и са подходящи и за мезе и за сандвичи.

На края една голяма забележка :

Тъй като няма и идея консервант, този салам е крайно нетраен - 3-4 дни. Затова като се направи, се оставя малко парче за непосредствена консумация, а останалото се нарязва на около по 200-250 грама и се вакуумира и заминава във фризера.

Ако нямате вакуум машинка, се завива в стреч фолио и пак във фризера.

Ако това Ви притеснява, заменете обикновената сол с нитритна сол и ще имате продукт с по-голям срок на трайност, но не препоръчвам, ако ще го давате на децата си.

Саламчето е направо дзверски вкусно и неустоимо и може да не съмнявате, че е адски лесно за изпълнение в домашни условия.

Важното е, че истинско и натурално.

Правете смело и знайте, че е много по-лесно отколкото го обяснявах.

НАЗДРАВЕ!

Колачетата на Баба

 

  С времето и напредването на възрастта като ли често се присещам за разни неща от детството. Някой ден ще взема да си записвам разни историйки, но сега иде реч за любимите ми колачета, които правеше селската ми баба - Тяна. На село изкарвах ваканциите - особено летните. Баба изобщо не се церемонеше с мене - беше строга и ме впрягаше във всякаква домакинска работа, но пък като си изпълнех задачите, имах пълната свободия да правя каквото си искам с останалите хлапета от махлата. Излишно е да споменавам, че редовно сутрин се правеше закуска, обядът беше супа и ястие и естествено за вечеря - задължително с някаква мръФка заради Дядо. В дъното на двора имаше кирпичена фурна и в съботните дни се печаше една фурна хляб, гювечи и куп други неща.

    Като става дума за готвене, все се въртях около печката и докато каквото и да се правеше се окусвах и сетне сит си биех петите в задника и до вечерта по реката, подмолите и т.н., но това все пак е друга история.

    Не знам защо, но тези почивни дни се сетих за бабините колачета, които бяха страхотно вкусни и реших единия ден те да са закуска. Не ми беше трудно да си спомня какво правеше Баба, но ми беше трудно да намеря прясно издоено овче мляко, прясно домашно сирене, смляно в селската мелница брашно и т.н. , но както и да е...

Май станах отегчителен, но който е влизал в блога ми, знае че ме гони логореята.

Затова веднага минавам на направията и необходимите продукти:

Правя уговорката, че количеството продукти е за много колачета - поне 20-а, че и повече. Ама ще поясня какво направих.

И така:

около 300 мл прясно мляко, леко затоплено (идеално ако е овче), но ползвах магазинско

2 големи яйца

7 грама суха мая, 1 голяма с.л. мед или 1 с.л.захар; 1 ч.л. сол; около 600 грама брашно (относително), както и поне 60 гр. разтопена мас, 1 ч.л. сода.

В затопленото мляко се слагат яйцата, маста, меда, солта, содата и маята. Разбъркват се и на партиди се добавя пресятото брашно. Трябва да се получи меко и лепнещо тесто, което се оставя на топло за 30-40 минути.

В малка касеролка се загрява смес от олио поравно с мас и след като загрее яко, се намалява силата на котлона с 1/3. С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета с големината на пингпонг топче, разтягат се като плоска питка и се запържват от двете страни до зачервяването им.

Поднасят се с пудра захар, със сладко или конфитюр, или пък със сирене.

В интерес на истината приличат на мекичета, но те се правят предимно с вода, мая и брашно.

ДОМАШНА ГОРЧИЦА (доматена)

 

Направо си се чудя защо досега не съм написал и ред за домашната горчица.

Впрочем, за предпочитане е пред всякаква купешка, в която има какво ли не - захар, олио, сгъстители - ксантанова гума, консерванти - калиев сорбат, натриев бензоат, а лимонената киселина е най-малкият грях. 

Не на последно място е и неоправдано високата цена - едно кило от дижонската горчица (която за мене е най-приемлива от готовите) вече гони 20,00 лв.

Отделно от това, голямото й предимство е, че се прави лесно и не отнема много време и вложените в нея продукти са от възможно най-високо качество.

Като за начало ще дам моята базова рецепта, въз основа на която сетне си правя най-различни варианти:

синап на зърна (бял или черен или смес от тях) - 60 грама;

домашен ябълков оцет-около 80 мл

зехтин екстра върджин (или натурален зехтин) - около 80-100 мл

качествен домашен мед (вземам на Нико мед) - 2-3 с.л. препълнени

щипка сол - около 1 ч.л., демек 5-6 грама

Най-добре е да се ползва електрическа кафемелачка и компотен буркан с винтова капачка;

Започваме със смилането на синаповите зърна. Може да се ползва само бял, само черен или смес от двата вида. От това какъв синап ще се ползва зависи крайният цвят на горчицата. Обикновено ги смесвам двата вида - бял/черен 3:2, т.е. 30 гр. бял и 20 гр. черен.

Меля го в една древна руска електрическа кафемелачка, на която твърдите синапови зърна не могат да се опрат. След смилането го пресявам през цедка и по едрите зрънца отиват за едрозърнеста горчица като ги отделям в бурканче докато се събере необходимото количество.

50 гр. синап са точно едно зареждане на мелничката, но аз го правя на два пъти. И тука се поправям - от необходимите и написани 60 грама синап, може би около 8-10 остават по едри през цедката и се отделят.

Затова , ако не ги прекарвате пред цедка, Ви трябват само 50 грама синапози зърна.

На снимката са двата вида - с фино смляните и по едрите зърна.

Вторият етап е след като слежим смляните синапови зърна в буркана да се налее домашният ябълков оцет, леко да се разбърка и ... да се остави в хладилника до следващия ден.

Продължаваме с добавяне на солта, зехтина и меда в буркана. Вместо да бъркам с лъжица, за доброто им смесване ползвам пасатора, който много добре влиза в буркана. 

Готовата смес горчица я оставям в затворения буркан да си "зрее" в хладилника поне седмица. Отначало стои някак рядка, но сетне се сгъстява.

След това следва пробата за готовия продукт - ако е много остра и лютива, се добавя още малко мед докато се омекоти. Тука всичко се прави на вкус. Може да се наложи и добавката на малко сол или на още малко мазнина.

Това до тук е нещо като базова рецепта.

Да ама не, няма да съм Я, ако не правя нещо различно в разни варианти:

1.За по-пикантна горчица заедно със синапа смилам и 1 с.л. кориандър на зърна и 1 ч.л. черен пипер.

2.добавям в сместа 1 ч.л. къри и толкова смлян джинджифил (джинджифилова горчица, ако е повечко)

3.добавка на 1 с.л. настърган хрян - уф, става доста люта и иска повечко мед за омекотяване

4.като ме прихванат "карастанчовите" в горчицата отиват 1-2 скилидки чесън, или 1 ч.л. розмарин, или вместо ябълков оцет - балсамико

Абе, нямам думи колко комбинации си измислям всеки път - не може да е ве едно също.

Всъщност една от най-любимите ми комбинации е т.н. от мен "доматена" горчица". 

Вече базовата си рецепта я дадох, а за тази сега ще разкажа:

Правя си я горчицата. В тенджерката слагам едно бурканче 330 мл домати без семките, 1 с.л. кокосово масло, 1/2 глава ситно нарязан лук,2 ск. чесън на ситно, 1 ч.л. кимион, 1 ч.л. чили сос, 1 ч.л. смлян джинджифил. Всичко това се възварява, в тенджерката се слага и горчицата и се вари буквално 3 м. Сетне в буркана и остава да се наслаждаваме на нещо наистина дзверски вкусно.

Ето това съдържа една готова магазинска горчица.

Затова правете смело домашна, за да знаете, че освен вкусна е и полезна.

ДЕЛИКАТЕСНИ СВИНСКИ ГЪРДИ по най-лесния начин

 

    Без бой си признавам, попаднах в едни руски сайт на 2-3 снимки, подобни на моята и беше написано - "гърди без варене и сушене за мързеливци", както и че рецептата е немска, тъй като немците били факири на свинските гърди.  Почти нямаше описание как се правят - беше написано, че се попарват с вряла саламура, която се сменя с нова след 24 часа и след седмица - направо режеш и се наслеждаваш с хубаво питие...

    Като го прочетох и не намерих как се прави, направо ми заприлича на онази неприлична рецепта за телешка пастърма във водка, която се оказа дзверска вкуснотия и при това невероятно лесна.

    

Като не знам какво да правя, започвам да действам- демек, чешейки се по темето, се засилих до кварталната месарница и купих 1,5 кила свински ребра. Задължително с кост, които отделям щедро с малко месце и сетне отиват за печене - най-често в кока кола и много подправки. Отделеното месо нарязох на подходящи късове - по около 300 грама и бухнах в тенджерката и залях с вода. Така се определя колко марината ще ни трябва - беше около 1 л. Отлях водата в друга тенджерка, сложих по 50 гр нитритна и обикновена сол, 1 даф. лист, 2 ск. пресован чесън, 4-5 грама черен пипер, едно баарче, едно карамфилче, 1 ч.л. пушен червен пипер и няколко капки течен дим. Възварих до закипяване и през цедка залях залях с врящата марината мръфките. Турнах им една чинийка да ги притиска и забравих за 24 часа.

Последва изхвърляне на маринатата, измиване на месото и връщане пак в съдинката с добавка на 2-3 цели скилидки чесън. 

В другата тенджерка отново сложих 1 литър вода заедно със 120 грама сол (пак поравно нитритна и обикновена) и 40 грама захар и възварих до закипяване. След това залях месото с тази марината, отново чинийка, капак и го "забравих" в хладилника точно за седмица.

Вади се подсушава се добре и се резва парчеце за опит и вкус. Ако е много солено, препоръчително е да се сложи в тенджерка с газирана вода или бяло вино и да престои в нея около час два. Това зависи колко солено искаме да бъде.

Отново се подсушава и заминава поне за 24 часа в хладилника.

Само че преди това си решаваме дали искаме да му придадем допълнителен вкус...

Едното парче овалях в смес от червен сладък и пушен и череп пипер, другото - в чубрица с идея сминдух, третото си го оставих натюр.

Просто си нямате представа каква дзверска вкуснотия се получи.

Тъй като не си повярвах на резултата, след няколко дни повторих цялата процедура.

За мен солта при тези пропорции се оказа нормална, но домочадието заяви, че е доста солено - та изкисвах някои парчета. 

В крайна сметка се оказва, че на сол и цвет товарища нет.

Готовите парчета се вакуумират и могат да се съхраняват по-дълго време в хладилника. Пробвах и във фризера - просто като се извади, се слага в хладилника и нека там си се размразява. Избщо не се отразява на вкуса.

Пробвайте смело по ваш вкус и знайте, че става наистина дзверска вкуснотия.

И да не забравяме - прави се лесно и отнема буквално 20-а минути и иска голямо търпение.

и да не забравя НАЗДРАВЕ!