Започвам с това, че булгур кюфта е типично турско-арабска рецепта. В общи линии се приготвят от специален булгур (а не обикновен) и много подправки. Най-често са малки и запържени до кафяво като се поднасят с доматен сос или много зеленчуци. Вариациите са толкова много, че направо няма някаква универсална рецепта. Случвало ми се е в Турция в две заведения - на една ръка разстояние едно от друго, да видя поне две разновидности.
Наскоро близо до нас отвориха един доста голям магазин за турски хранителни стоки и други като препарати, сокове, напитки. Предлагат поне 10-а вида пейнир (сирена), няколко вида кашар (кашкавал), кори за баници и не само, юфки, сладка, халви, баклави и какво ли не деликатеси. Днес дори видях, че са пуснали и масло от черен кимион - 250 мл за около 15,00 лв и бях изумен като знам, че цената е почти двойна.
Та видях, че имат и от специалния булгур за кюфтета и си купих един пакет. Разликата с другия булгур е, че този много ситен - малко по-едър от грис.
Знам базовата рецепта - накисване на булгура едно към едно с топла (или вряла) вода, до поемането й; добавяне на подправките и брашно до получаване на гъста маса. Сетне пържене или печене.
Да ама да вървя по някаква рецепта стриктно не е в моя стил и няма съм Я.
Затова реших да ги направя по собствения си начин и моите разбирания. Затова ще го споделя и ще отчета моите си грешки с идеята да съм от полза на други ентусиасти.
Та преди да продължа само ще кажа, че добре направените булгурени кюфтета са уникални на вкус, а във втория ми вариант - дзверски вкусни.
250 грама булгур се заливат с толкова вряла вода и се оставят за 10-15 минути да се "дръпне" течността. В това време се нарязва на много ситно една глава лук и 2-3 скилидки чесън се пресоват.
Първа грешка, не нарязох лука, а го настъргах. Не се прави така.
Втора грешка, оставих булгура в купата, а трябваше след първите 2-3 минути да го прехвърля в голяма цедка. Ако се слага много брашно, за да го сгъсти-не, но реших вместо спойка с него, да сложа две яйца. Та водата трябваше да е около 180 мл и като се сложа яйцата щеше да се получи гъста смес.
Следват подправките: 1 ч.л. сол; 1 ч.л. черен пипер; 2/3 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. чили или лютив пипер; по 1/2 ч.л. чубрица и риган.
Тука направих третата грешка - направих огромни лепезета, а трябваше да оформя малки топчета - малко по-големи от орех. Коригирах се чак при пърженето като ведях, че тези се пържат малко бавно и са склонни към "чупене".
Тъй като не ми се вярваше, че ще станат, отделих половината за булгурени кюфтета.
Останалата половина смесих с телешка кайма около 300 грама и добавка на още малко от същите подправки. То се вижда на горната снимка как ги смесвам.
В тиганЯ загрях сило смес от олио и зехтин и започнах с пърженето на кюфтета - смес от булгура и каймата. Па и турнах едно от булгурените.
Последва ужас и отврат. почнаха да лепнат по дъното и да се разпадат.
Тя Баба ме беше учила олиото да е врящо и да е поне до средата на кюфтета, но нещо не се получи. Поизпържих първата партида, извадих кюфтета на хартия за печене - доста нуегледни вече.
Турнах другия тиган, застлах го с хартия за печене, прецедих мазнината от първия и продължих с пърженето.
Никакво лепнене, спокойно пържене.
Без пръскане, лесно обръщане - без лепнене ...
Тук като съвет мога да кажа, че хартията трябва да се откъсва на по-голямо парче, че да покрива целия тиган и олиото да не влиза под нея.
Ако не знаеш, че са с булгур, няма вариант да познаеш от какво са ...
Затова трябва да се поднесе с някакъв сос.
Или да се направи доматен сос и да се поварят в него 10-а минути.
Впрочем вървят си и с чесново-млечен сос.
Правете смело и се наслаждавайте на едни просто уникални кюфтета. При това адски бюджетни и дзверски вкусни.
НАЗДРАВЕ!