понеделник, 28 септември 2020 г.

Чорба (варено) от свински език

 


     Езикът, било свински или телешки, е голяма вкуснотия, но вариантите за приготвянето му могат да се преброят на пръсти. Стандартно - варен и/или печен, запържен в масло, маринован и в няколко комбинации - с шкембе и т.н. С този начин на направия не откривам топлата вода, а просто давам още един много вкусен вариант.
    Бях се накупил с доста свински език - около 2 кг, че рядко го има по месарниците. Все пак от едно прасе се вади един език около 350 грама, а не 20+ кила бут. 
    Няма да обяснявам надълго и нашироко как се вари свински език, но една от малките тайни е да се цепне с дебелата част с ножа и сетне да се изкисва в студена вода, която се сменя на няколко пъти докато спре да отделя кръв.
    Варенето е ясно: добре изкиснатите езици се слагат в студена вода с добавка на 1-2 дафинови листа, една цяла глава лук (без да се бели), 3-4 скилидки чесън (също без да се белят); 1 цял морков (и едно пощърначе, ако имам),10-а зърна черен пипер, 5-6 бахар и поне по едно карамфилче и звездовидно анасонче. Обикновено на кило език слагам поне 2- 2,5 л вода, защото целта ми е да получа и много хубав ароматен бульон. Вари се докато езикът омекне - като бочнеш с вилицата, да прониква в него като в масло - демек леко. 
    Когато езикът е сварен, веднага се вади и охлажда в ледена вода и се бели веднага. Ако охлаждането е шоково, беленето става много лесно.
    Що се отнася до бульона от варенето, прецеждам го през цедка - всичко се изхвърля, а прецеденият бульон както е в купата се слага в хладилника. След охлаждането отгоре се появява слой от мазнина, който се отделя и изхвърля.
Та ето ги сварените и обелени езичета. Имат една дебела част, която си стои малко безформена и няма "търговски" вид. Точно тази част я отделям от езиците и най-често я приготвям с масло, а останалата част от езика - мариновам (рецептата за маринован език - в друг пост, не сега).                                                                Този път при наличието на хубав, гъст и ароматен бульон, реших да направя нещо от сорта на чорба или варено от свинския език - демек от бульона и изрязаното от него. Ами при наличието на тези два продукта, почти нищо друго не е необходимо, както и всичко става много бързо и лесно, тъй като основните продукти са вече готови.
Сега е моментът разбирачите да ме направят на мат маскара, ама нейсе ... В тенджерката загрявам 2-3 с.л. масло, и леко задушавам 1 малка главичка лук нарязана на ситно заедно с 1- скилидки чесън. Налива се бульона, слага се и езика и се добавят 1 -2 обелени и нарязани на едро моркова, както и 3-4 обелени и нарязани на едро картофа. По желание може да се добави и 1 глава лук нарязана на едри парчета. Вари се до готовност на зеленчуците. Овкусява се с черен пипер. При поднасянето - лимонов сок или ябълков оцет, а за мераклиите - ситно нарязан магданозец.

В почти същото изпълнение може да се направи и като супа - зеленчуците на по-ситно и застройка с яйце и кисело мляко...

Пробвайте - дзверски вкусно е.
Ау, щях да забравя - НАЗДРАВЕ!

Палачинки с картофено пюре

 


    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.
Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).
За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 
От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.
От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.
                           Пробвайте и няма да съжалите.

събота, 26 септември 2020 г.

Млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър

    Всъщност това са две неща в една писанка и при това резултатът се появи като изненадваща случайност. От предния ден се бях засилил да правя цедено кисело мляко с идеята за една хубава млечна салата. Та млякото си се оцеждаше в хладилника, па я геройски взех, че пръжнах едни кюфтета и между другото пекнах на скарата тиквички, патладжан и морков. Па взех и се пресетих, че зеленчуците на скара най си вървят с млечно чеснов сос.

Пообелих 4-5 скилидки чесън и нарязох на ситно, нарязох и няколко стръкчета пресен копър. Мернах и няколко обезкостени маслинки и също ги резнох на ситно. И докато си ги режех ми дойде хрумката - да ги пробвам за направата на майонеза. И първа греда - ни яйце, ни прясно мляко (рядко се случва, но като се случи ...). Е като е така ще се пробва: в купата на пасатора сложих 3 с.л. цедено кисело мляко, 1 ч.л. с връх горчица, нарязаните чесън, маслини и копър, добавих 200 мл олио и 1 с.л. лимонов сок. От там нататък е ясно - разбиване с пасатора и за около 30-а секунди "майонезата" бе готова. На вкус и аромат - превъзходна, но ми се стори леко редичка като за майонеза и бавна струйка добавих още 50 мл олио, докато пасаторът си я разбъркваше.

    Получи се невероятно вкусна майонеза или майонезен сос (кой както иска да го нарича).

    Но тъй като исках млечно-майнезен сос за печените зеленчуци, счуках още 2 скилидки чесън с 1 ч.л. лимонов сок и идея сол и смесих с около 200 грама от цеденото мляко и също горе долу със същото количество от майонезата.

    Резултатът? - невероятно вкусен млечно-майонезен сос с чесън, маслини и копър. При направата трябваше да сложа и малко смлян черен пипер, но това всеки може да си го добави, както и при желание малко чили.

    Важното е, че зеленчуците с този сос се изпариха в небитието на ура...

петък, 25 септември 2020 г.

Банички за закуска с кренвирши


    Баничките за мене са една перфектна и при това бърза за приготвяне закуска, които не пропущам да направя за малко глезотия. 
    Защо глезотия? Ами много просто вариантите са толкова много, че всеки път могат да бъдат различни и все така неустоимо вкусни.
    Тази публикация някой може и да я намери за напълно излишна, защото след като си писал десетина пъти за банички от триъгълни кори неща са горе долу ясни, особено когато се касае за различна плънка. Само че искам да споделя някои нещица, които могат да се окажат доста полезни за някого.
Започвам с това, че ползвам печени триъгълни турски кори. Продават ги по 26 броя в пакет и често изостава поне половината пакет, защото 26 банички са  твърде много за двама човека.                                                           И така първото полезно нещо - ако няма такива кори, се вземат обикновени кори, които две по две се намазват с разтопено масло и се нарязват на триъгълници. Може и да се ползват дебели печени на сач - с тях единственият проблем е нарязването.         Второто полезно нещо: веднъж отворен пакетът с корите, ако не се употребят до 2-3 дни, те имат свойството много бързо да изсъхват и да се втвърдяват и не стават за такива банички, а за "трошена" баница". И тука се сещам за малкия "трик" на една приятелка туркиня, която по този начин прави гюзлеми на сач с готови кори. Пробвал съм нейния начин и с удоволствие ще го споделя. Дава перфектен резултат.
В купичка се смесват поне по 50 мл прясно и кисело мляко и разтопено масло. Слага се 1/2 ч.л. сода и брашно около 80-а грама (4 с.л.). Като се разбърка трябва да се получи кашичка, която лесно да се разнася върху корите с четка. Не се ползва яйце ... С тази кашичка се намазват поизсъхналите кори от двете страни. Когато се правят гюзлеми корите трябва да са квадратно нарязани и след слагането на сиренето, се сгъват на плик и пекат в добре загрят тиган без мазнина. След опичането се мажат с масло. А за баничките -в широкия край се слага плънката - нарязани на ситно кренвирши, кашкавал и за разкош - чери доматчета. Или натрошено сирене и чери доматчета.                                                                    Сетне всичко е ясно: навиват се на рулца и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене при това леко намаслена.
След като се наредят в тавичката, ако е останало от тайната смес, в нея се чуква едно яйце и обилно заливат с нея. Печенето - на 200 С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. Все пак зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. В някой момент ги повдигам, за да проверя дали от долу са запечени добре. Ако ли не, а от горе са "тръгнали", ги покривам с алуминиево филио и допичам до готовност.
По този начин хем се оползотворяват поизсъхналите кори за баница, хем се получава невероятно вкусна закуска. Моята запазена марка при направията на такива банички е, че правя по няколко бройки с един вид плънка, сетне още няколко - с друг, и те така до свършване на корите. Грабаш баничка и чакаш изненада с какво ли ще да е...                             Правете смело и импровизирайте, а поизсъхналите кори за баница да не Ви плашат и да не вземете да ги изхвърляте ...

четвъртък, 24 септември 2020 г.

Пюре от картофи и целина

 


    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.
    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.
Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.
    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.
    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...
    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.
    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.
За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.
Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.
П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

вторник, 15 септември 2020 г.

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица


    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...
    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.
Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.
Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват
 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор
 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.
    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.
    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

неделя, 13 септември 2020 г.

МАРМАЛАД от ... червени домати

 


    Уникален мармалад от най-малко очаквания продукт - червени домати. Впрочем сладко или мармалад може да се направи почти от всеки плод, както от пъпеш или от корите на диня, или... Преди години, когато правехме по доста буркани сладко годишно (заради децата) съм правил сладко от зелени доматчета, от зелени орехчета и от едни малки динички.
    Та тези дни, както се бях подхванал да правя буркани домати за зимата, се присетих и за мармалада от тях и воаля ...
Избират се хубави месести домати, които се обелват и почистват от семенлъците. За беленето е ясно - цепване на четири от долния край, заливане с вряла вода за 30-а сек и сетне бързо охлаждане. Почистените домати се нарязват на произволни парчета и се слагат в решето, голяма цедка или гевгир и се оставят да се оцедят максимално. Дори могат да ръка леко да се поизстискат.  Целта е да се отстрани излишната течност - ще имаме хубав доматен сок за водката и по-бързо ще се изварят. Крайното количество бе 1,350 кг, което се слага в подходяща съдина за варенето им. Хубаво е да дълбока тенджера с дебело дъно. Но се изхитрих и заложих на мултикукъра - на програмата за задушаване при леко открехнат капак. Така изпаряването става по-лесно.
След като течността се редуцира поне с 1/3, както са си в съдината се пасират с пасатора. Е те тука се престарах - реших, че за да остане някоя семка или нещо по-едрично взех, че прецедих всичко през едра цедка и се отворих доста работа. За сметка на това се получи много хубава и гладка консистенция. Сега е моментът да се опитат и да се прецени самата сладост на доматите и да се ориентираме за количеството захар. Сториха ми се достатъчно сладки и затова сложих точно 400 грама захар и 1 ч.л. ванилова захар. Варенето продължава до постигане на желаната гъстота. В мултикукъра е лесно - оставят да си се вари и само от време хвърляш едно око и разбъркваш. Иначе - в тенджерата, ще иска непрекъснато да му баеш, да бъркаш, да намаляш силата на варенето, че иначе почва и да пръска ...
В края на варенето сложих за аромат 1 ч.л. с връх изсушени и смлени лимонови корички.                             В интерес на истината, стана много приятно сладко и ако специално не знаеш, че е от домати, спокойно ще си помислиш, че е от някакви горски плодове. Знам, че някои хора слагат допълнителен аромат - от есенция, но това не ми харесва. Преди години, като слагах доматите да се варят добавях и 1/3 от количеството им обелени, почистени и нарязани ябълки за плътност и заради пектина в тях. Който желае да получи по-добър резултат с мармалада, може да смеси 1 с.л. пектин със захарта.     Колкото и странно да изглежда, резултатът е невероятно вкусен мармалад. Ако правя втора доза, ще сложа и 1-2 с.л. какао.                                                                Впрочем от това количество се получиха две бурканчета по 310 грама, едно 120 гр. и малко за кусване.                 Пробвайте, лесно е за направа и вкусът си заслужава усилията.

Замразената червена капия - неизчерпаем източник на витамин С

 


    Оказва се, че всички живеем в някакво заблуждение кой плод или зеленчук съдържа най-много витамин С. Останало е твърдото убеждение, че това са лимоните или ябълките. В лимоните няма толкова много витамин С, а в ябълките липсва изцяло.
    Е, няма да се сетите, че палмата на първенството я държат чушките и то не кои да са, а именно червената капия. Но не в суров вид, а колкото и да е странно - в замразен вид. В замразената капия съдържанието на витамин С е поне 10 пъти повече отколкото в суровата. Звучи странно, но е доказано научно.
    Отделно от това при термичната обработка се губи почти цялото съдържание на витамин С, а останалите полезни вещества се намалязват значително.
    Само за сведение, чушките са много богати на бета-каротин - провитамин А (480 милиграма на 100 грама червени чушки!). Те съдържат и веществото капсантин, което е диуретично, намалява мастите в кръвта, стимулира дихателната дейност и апетита, действа съдоукрепващо. Чушките съдържат и витамин Р (цитрин), който въздейства върху пропускливостта на кръвоносните съдове и възпрепятства ранната атеросклероза. И като капак на всичко съдържа почти 18 грама протеини на 100 гр. замразен продукт.
    Направо на бърза ръка ще спомена, че съдържат и маса антиоксиданти, както и още калий, калций, магнезий, фосфор и желязо.
    Та така, след дългото въведение (едва ли не Ода за чучките)
    избират се хубави месести червени капии, които се почистват и нарязват на кубчета. Нареждат се върху някаква плоскост - тавичка, пластмасова тарелка и заминават във фризера. След замразяването се прехварлят в торбичка - примерно по 50 грама.
    Идеални са за салати и добавки към други зеленчунци и при това възможно най-полезни - в пъти повече отколкото в прясно състояние.

петък, 11 септември 2020 г.

БРОКОЛИ със сирена и яйца

 


    Няма да пиша колко полезни са броколите, а колко вкусно става, когато е приготвено с мерак. А това е направено точно по този начин и при това по възможно най-здравословния начин - без пържене, без много мазнина и т.н.
Като за начало един малък трик: Обикновено отрязваме розичките, а дръжката изхвърляме. Груба грешка - те е не по-малко полезна и не по-малко вкусна. Просто иска малко повече за термична обработка. Та започвам от дръжката - с белачката за картофи или с остро ножче, се пообелва и нарязва на кубчета примерно 1,5 см. Този път си направих труда на претегля дръжките и откъсаните розички - 300 грама към 220 грама. В тенджерка с малко подсолена вода се слагат нарязаните парчета и след като водата заври, се слага онази джаджа за варене на пара и се слагат и розичките. Общо за 7-8 минути, колкото броколите да се посварят. Веднага след това се охлаждат със студена вода, а течността, в която са се варили се отделя 1 ч.ч., която ще се употреби сетне.                                                                            А сега и всички необходими продукти: една глава броколи - средно е около 500-550 грама; 2 яйца; около 150 грама настърган кашкавал; 50 грама -натрошено синьо сирене (то е задължително, защото придава особения вкус и аромат); още 100-а грама обикновено сирене; 2 с.л. зехтин; сол и черен пипер на вкус; 2 ч.л. царевично нишесте разтворено в 1/2 ч.ч. от водата, в която са варени броколите. За поръсване - 60-70 грама моцарела или малко повече настърган настърган кашкавал.
Подходяща тавичка (в случая йенска 25х25 см) се намаслява леко със зехтина. В друга голяма купа се смесват всички останали съставки (без сиренето за поръсване) и сипват в тавичката, а отгоре се нареждат парченцата моцарела. При нужда, ако изглежда по-гъста сместа, може да се долее още малко водичка. Вместо да се ползва водата от варенето, може да се замени с ч.ч. прясно мляко или готварска сметана (въпрос на желание);                                                  Пече се на 180С максимум за 25 минути. Всичко е сготвено и това време е напълно достатъчно. Тавичката се вади, с лъжица се оформят няколко вдлъбнатини, в които за разкош се чуква по едно яйце за всяка порция. Тавичката се връща във фурната, която се изключва буквално след 2-5 минути и се оставя в нея за още 10-а мин. Това време е напълно досаттъчно яйцата да се стегнат, като жълтъците останат леко рохки.
Тези допълнителните яйца не съм ги писал при необходимите продукти, защото са въпрос на желание, но с тях ястието става още по-вкусно.                                            Лесно, бързо и при това хем здравословно, хем много вкусно.                                                                         Без да правя реклама на тази обикновена вкуснотия, само казвам: 
Правете смело и няма да съжалявате! 

четвъртък, 10 септември 2020 г.

ДОМАШЕН ПАСТЕТ от свински черен дроб

 


    В блога ми има доста рецепти за домашни пастети и то от най-различни продукти. Някои от тях са съм заимствал и интерпретирал, други са изцяло моя измишльотина. Само че точно за този вариант съм "вдъхновен" от едно клипче на Сталик Ханкишиев - има невероятни попадения и много интересни интерпретации ... Не знам защо, но ми се беше позагубил и с голям кеф изгледах филмчето как прави пастет от пилешки дроб (по рзбираеми причини). Тъй като не съм фен на пилешкото, реших да интерпретирам неговата рецепта със свински дроб ... - какво кощунство,а ?
Тъй като все пак списвам блог и давам някакви идеи, от които някай може да се излъже да пробва, редуцирах всичко до 1 кг свински дроб. Освен дроба, са необходими 8 скилидки чесън, 200 грама лук (демек две глави); 200 грама гъша мас; 1 ч.л. черен пипер; 1 с.л. сол; 1/2 ч.л. индийско орехче; 100 грама масло. Изпълнението е направо елементарно. В дълбок тиган се загрява гъшата мас и в нея се пущат обелените и ситно нарязани чесън и лук като се оставят да се задушават в нея. В това време дробът се нарязва и почиства и изкисва в чиста вода. Когато лукът и чесънът омекнат, се добавя нарязаният дроб и подправките.
Де факто се осъществява един процес на "сваряване" на дроба едновременно с мазнината и лука и подправките. Това отнема не повече от 10-а минути - че и даже по-малко - 6-7, колкото дробът да побелее и промени цвета си... В никакъв случай не трябва да запържва или препържва ...
Е те тука, показах магарията си :) - половината от сместа отделих в една купа, а в другата турнах едно бурканче 300 грама патешко консервирано и поварих още 5-6 минути. След това двете консистенции поотделно смелх без голямо престараване в блендера. Всяка чест размесих с по 50 грама масло и ги турнах в тавичка една до друга и след това във фурната на 140С на водна баня в голяма тава с вода - за около 45 минути докато достигне 86С във вътрешността.                           След охлаждането, една част бе напълнена в бурканче за бърза консумация, а останалата напълнена със шприца в колагенови черва в зависимост от вида и турната във фризера за последваща консумация ...                                 Ако трябва да съм честен, това с патешкото повече ни хареса, не че другото беше зле - напротив - дзверски вкусно, но се усещаше повече мънинко вкусът на черния дроб ...
    Пробвайте и се насладете на един истински пастет, направен направо по оригинален начин ... 
    НАЗДРАВЕ!

сряда, 9 септември 2020 г.

СУСАМОВО МАСЛО


 Наименованието е малко подвеждащо - не, не е сусамово масло, а обикновено масло овкусено със сусам и още нещо. Прави се много лесно и става неустоимо вкусно- особено върху препечена филийка или за овкусяване на нещо си.

    Много харесвам овкусените масла - често маслото го смесвам с босилек или други зелени подправки, със сушен розмарин и т.н. Не съм писал, защото го намирам за нещо елементарно, но точно това си заслужава публикацията ...

Пакетче масло 250 гр. се оставя на плота да омекне добре; 1 с.л.  с връх сусам (25 гр.) се запича с тефлонов тиган без мазнина; Смесва се се с маслото с добавка на 1 ч.л. мед, щипка сол и идея черен пипер и за супер екстра 1 ч.л. течен шоколад; Разбърква се с лъжичка до еднородна смес и се слага в подходяща съдина в хладилника. Става уникално. Само че Я го приготвих по друг начин - запекох сусамовите семена в тигана, ама не до затопляне, а леко да покафеят ... Смесих всичко и го пасирах с пасатора - в интерес на истината вместо да направя бжъът, го подържах малко повече и сусамът направо си стана на тахън...                                                     Получи се невероятно масло - мажеш си филийката и му се кефиш. И в тази връзка се подсетих маслото направо може да се смеси с 2-3 с.л. сусамов тахан.                                     Невероятна вкуснотия ...  Най-доброто е, че могат да се направят десетки комбинации и да имаш винаги под ръка невероятно вкусна помазанка ...

понеделник, 7 септември 2020 г.

Лесни ПИТКИ за сандвичи

 


    За себе си мога да кажа, че тези питки се замесват максимум за пет минути, сетне се пекат за около 25 минути и като резултат питки с твърда хрупкава коричка и мека вътрешност.
    Като се замисля то няма и какво толкова да се обяснява: за 6-8 броя са необходими едно яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар; 6 с.л. кисело мляко; 8 с.л. лъжици с връх брашно и 1 ч.л. бакпулвер, както и 2-3 с.л. олио. Брашното е малко относително, но ще обясня ...
    Първо, фурната се включва на 200С да загрява.
    В това време яйцето се разбива с киселото мляко, олиото,  солта и захарта с вилица; Слагат се и 4-5 с.л. от брашното с добавка на бакпулвера. Разбърква се с вилицата докато се получи доста гъста каша и се добавя останалато брашно. На бърза ръка, буквално с няколко движения се омесва както си е в купата. Получава се доста меко тесто, което се меси с намазнени ръце.
    Тавичката се застила с хартия за печене и от тестото се късат топчета с големината на безизболна топка - около 60-70 грама, които на ръка се оформят като леко продълговати ръгби топки. С остър нож се цепват по средата и намазват с четката с вода (може и с разбито яйце).
Тавичката се пъха във фурната и се пече за около 20-25 мин. до хубаво зачервяване отгоре.                            Като се извадят от фурната се напръсват с ръка с малко водичка и закриват с кърпа.                        Получават се питки с хрупкава коричка отвън и мека вътрешност. Могат да се разнат на две и да се нъплят с желана плънка. В интерес на истината издържат няколко дни без да изсъхнат.                    Лично аз си ги поднесах в къщи с домашен пастет от свински черен дроб, който се оказа дзверска вкуснотия.
    Не казвам НАЗДРАВЕ,защото това си е закуска, а не за мезе ...

събота, 5 септември 2020 г.

Лесна "МУСАКА" ОТ ПАТЛАДЖАНИ

 


    Чувал съм, че в съседна Турция казвали - ако един готвач не знае поне 200 рецепти с патладжан, значи нищо не знае... Не мога да кажа дали е вярно, но ястията с патладжан са наистина неизброими и най-важното в почти всички варианти неустоимо вкусни.
Искам да споделя един много лесен вариант за приготвяне на "мусака" от патладжан (не знам как иначе да го норека това ястие), която се подготвя буквално за 10-а минути и сетне само търпеливо се изчаква да се изпече. Най-важното е, че няма пържене, няма излишна мазнина и ястието е направо диетично. За йенска тава (25х25х6) и за 6 порции са необходими три средно големи патладжана,3-4 скилидки чесън, 1-2 средни глави лук, около 400 грама кайма, 2-3 домата (в случая 10-а черита нарязани на половинки), малко подправки и малко търпение...                                        Чесънът и лукът се почистват и нарязват на сравнително ситно. Слагат се в голяма купа. Патладжаните се измиват, обелват на "зебра" и нарязват на кубчета 1х1 или 1,5х1,5 см и се добавят при лука. Черитата се нарязват на половинки (ако на домати - обелени и на кубчета). 
В това време фурната се включва да загрява на 200С. В купата всички зеленчуци се омесват добре, каймата се накъсва на ситни парчета и се добавя при тях. Слагат се една-две с.л. царевично брашно, 1 ч.ч. вода; 2-3 с.л. олио, сол и черен пипер на вкус; Всичко се омесва добре и прехвърля в тавичката за печене и във фурната. Когато зеленчуците се запекат до покафеняване (след около 20-а мин.), се разбъркват добре и оново се връщат за дозапичане във фурната.  Всичко се опиа добре и започва да се сгъстява... Е те тука душА юнашка не издържа и турна отгоре три сурови домашни наденички ... И те да се пуснат мазнотийката и да се позапекат ...
Много неугледна снимка се получи (чак ме е срам да я покажа), но за сметка на ароматът от фурната е непредаваем ... Пече се до зачервяване на наденичките. Е, вместо наденички, може и да се направи заливка отгоре с кисело мляко, яйца и идея брашънце ... Въпрос на вкус - заложих на наденичките и без това "страдаха" самотно във фризера.                           Бедна ми е фантазията да обясня каква невероятн вкуснотия  се получи. Сочно, ароматно и безумно лесно - без пъжене и без излишни мазнотии. Направо на 100% диетично ....

четвъртък, 3 септември 2020 г.

СВИНСКИ ГЪРДИ като варено-пушени

 


    Може и да сте забелязали, може и да не Ви е направило впечатление, че в последно време не пущам често рецепти за домашни колбаси и домашни деликатеси. В интерес на истината принципите на направата са няколко, а основните различия са предимно в подправките. Като се пусне една рецепта за суджук, то всичко вече е ясно ... Който го интересува, ще хване принципа на направията, а вече различното съотношение на видовете меса или различната комбинация прави всеки суджук различен и уникален.
    Казаното воже и за домашните салами или шунки. .. Направил си шунка с пуешко вместо само от свинско, ами може и един път да пуснеш как се прави, но сетне за отделните разновидности ... вече е напълно излишно.
    Та и така за свинските гърди - в блога ми има десетки рецепти, за сушени, за варени, и за какви ли не.
    Само че тази рецепта е коренно различна и като начин на подготовка и начин на приготовление и затова си позволявам да я пусна ...
    А и в интерес резултатът се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която просто не мога да премълча...
Преди няколко дни писах, че купих невероятни свински ребра и направих най-крехките ребра на фурна с кока кола. Тъй като бяха страхотни, купих по-голямо количество. Онези за печеното инжектирах с кока кола и сол и идя черен пипер. За останалите реших да си направя експеримент. Остатъкът бе малко над 1,2 кг. В ч.чаша  - около 200 мл,в кока кола разтворих 10 грама нитритна сол и 15 грама обикновена овкусена сол от моята любима сол, както и 5 грама смлян черен пипер и 2 грама смлени изсушени хвойнови зърна и буквално 1 капка течен пушек - на върха ножа. Всичко това шприцовах в гърдите от двете им страни. За практичност, първо сложих ребрата в плик за печене и шприцоването правих направо в него. Защо ли? - Ами просто, защото част от течността изтича навън ...
Излишно е да обяснявам, че тази процедура се прави със студено месо - поне 5-6С. Последва връзване и настаняване на удобно в хладилника поне за 3 дни (трябваше за повече, но не устисках). От време на време през тези дни го масажирах да не му е тъжно и обръщах от кълка на кълка да не се схване. На третия ден извадих от хладилника и оставих на плота в кухнята за няколко часа. Термосондата показа 25С на месото.
Както си беше в плика заедно с течността, го сложих в тавичка, махнах връзката и забих термосондата в най-дебелото парче и хопа във фурната на 50С за час. Сетне през 30-а минутки увеличаване на температурата на фурната с по 10С - до 80С, когато се включва и вентилатора на фурната. След два часа и половина започва наблюдението на термосондата. В момента, когато покаже 70 или 71 С значи е готово. Вади се тавичката и се слага в мивката и залива със студена вода, която се подменя през 10-а минути ... Не е необходимо шоково охлаждане в лед и т.н. Може би след 30-а мин. се прехвърля торбичката в хладилника и майката му е търпението .... - до другия ден - поне 24 часа.
Следва нарязване до костта и на тънкофайски парчета ... Тука направо спирам да об Фантазиятаяснявам каквото и да е - снимката говори за цвета на месото и показва колко  сочно е ... Бедна Ви е фантазията да си представите аромата на хубаво и вкусно месо. Нещо наистина зверки вкусно и различно от всичко, което съм правил. Биде посрещнато на ура ... Ребърцата се отделят за фасулец заедно с течността, а чистата мръфка се поднася тънкофайски нарязана ...
И на мене ми е беден езика да обясня за какво иде реч. Просто последвайте идеята и пробвайте ... В никакъв случай няма да съжалите. И да не забравя - НАЗДРАВЕ!