Млечна майонеза с гъша мас

 

        Не гледайте снимката - тя е илюстративна и при това направена, когато майонезата вече беше на кратеж.

    За различните видове майонези и моите есперименти съм изписал цяла страница с множество различни варианти. Но точно тази млечна майонеза си е направо плод на случайност. За направата на млечна майонеза обикновено ползвам 1 ск. чесън, 1 ч.л. дижонска горчица, 100 мл прясно мляко, 300 мл олио и поне 1-2 с.л. прясно изцеден лимонов сок.

Захвванах се да правя млечна майонеза. И естествено направо в буркана за по-лесно съхраняване. Всичко си бе обичайно и като посегнах към бутилката олио се оказа, че около 200-220 мл. И за проклетия нямаше резервна бутилка (преди пенЦия се случва и в най-добрите семейства). Да ама не - олио може да няма, но с гъша мас винаги съм зареден. Когато е на топло, гъшата мас е леко течна (само в хладилник стяга яко) - вижда се снимката. Та взех, че бухнах 4 с.л. гъша мас и си пасирах майонезата. Стандартно -за  30-а сек. е готова. Стана си майонеза като обикновената млечна, но се оказа в пъти по-вкусна. По нищо не се различаваше от стандартната освен по вкуса. Хапнахме и буркана биде прибран в хладилника.

И ... на другия ден, вече не беше с консистенция на майонеза, а гъста като масло. Дори с леко усилие се мажеше върху препечената филийка ... Оказва се, че речникът ми е беден да опиша какъв вкус и аромат имаше "майонезата" с гъша мас. Мога само да кажа, заслужава си да се прежалите и да пробвате. Сигурен съм, че това ще да е майонезата, която най Ни е харесала.

Пробвайте и няма да съжалите.

Пълнени гъби с кюфтенца

 

    С пълнени гъби няма кого да изненадам - това просто е класика сред лесните за изпълнение рецепти, осъществени и от най неизкушените в готвенето. Гъбите се почистват от пънчетата, овкусяват и пълнят с плънка по желание. Сетне било във фурната или на скарата. Вариациите са толкова много, че ...

    И въпреки това възнамерявам да направя тази публикация по една особена причина, която ще споделя малко по-нататък.

Попаднах на пазара на едни огромни печурки. Гъбите се обелват и почистват от пънчетата. Знам, че гъби не се мият и никога не ги мия. Само се обелват с остро ножче. Гъбите леко се осоляват и старателно се увиват с много тънкофайски нарязани свински гърди. Това става като гърдите се почти замразят във фризера и след това се нарязват на тънки лентички с остър нож. Нареждат се в товичка застлана с хартия за печене.

Следва "сглобяване" на нещата - във всяка гъбка се слага по едно резенче топено сирене, а върху него по две кюфтенца с големината на орех. Добавя се се отстрани на кюфтенцатата по 1 ч.л. гъша мас. Като тук таме се подпъхват и изостаналите изрезки от лентичките гърди. В тавичката се налива 1 кафена чашка бяло вино. Докато си се занимаваме с това, фурната се включва да загрява на 180С.

За около 30-40 минути всичко е запечено, но си и зависи от фурната. Зависи дали искате е по-препечено.  В тавата се е събрал доста сос, който внимателно се отлива в касеролка. Загрява се на котлона, добавя му се 1 ч.л. царевично нишесте размито в хладка вода, 1 с.л. масълце и се овкусява с църно пиперче. 

Гъбките се сервират наредени в подходяща чиния, като във всяка гъбка се слага по една с.л. от сосчето, което пък се поднася в отделна купичка.   За гарнитура- кой каквото има желание ....              Сипваш си и едно хубаво питие с това невероятно вкусно ястие и се наслаждаваш на удоволствието.

Който е имал търпението да стегни до тука, вече си задава въпроса Дзверът защо си е играл да пише баналности? Ами простичко - заради следващите редове, които ще посветя на кюфтенцата за плънка: 

Няма да пиша за каймата за кюфтенцатата (всеки да си я прави по собствен вкус). 

Само че тези кюфтенца си имат собствена плънка, която се приготвя по следния начин: 

Няколко гъбки се нарязват на ситно, запържват се в малко масло, добавя им се мълка църно пиперче, една чаена лъжичка брашънце и малко водичка, слага се и някакво топено сиренце. Това гъбено сосче се вари до съгстяване и се пресипва в купичка и заминава във фризера - не да замръзне, а да стегне добре и да може с леко влажни ръце да се оформят от него малки топченца - като скамболовчета или с големината на скилидка чесън. 

Откъсва се малко топче от каймата, в средата се слага почти замразената гъбено-сиренена плънка и се оформа като кръгло кюфтенце с големината на по-големичък орех.  Както стана ясно за гъба отиват по две такива, а ако е много голяма - трички. 

Останалите кюфтенца се нареждат в пластмасова тарелка едно до друго и се замразяват във фризера. След като замръзнат се прехвърлят в торбичка и са готови за употреба. Примерно от 600 грама кайма излизат поне 20-а броя, но като ги правя - направо едно кило кайма и излизат много, ама наистина много бройки. Често казано, не съм си играл да ги броя ...

По този начин, губиш известно време, но сетне имаш кюфтенца с плънка във всеки един момент, които могат да бъдат изпържени, опечени или вложени в нещо интересно.

Идеята за направа на тези кюфтенца с плънка заимстват от италианските полпете, за които съм писал в блога си.

И на най-търпеливите вече спокойно мога да кажа - дано идеята да Ви е харесала и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 

    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.

Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Крем супа от карфиол

 

    Репортаж направо от тенджерата:

    Рядко пиша за супите, но тази крем супа от карфиол е направо очарователно вкусна. Доста хора не харесват карфиола, броколите или брюкселското зеле заради специфичната им миризма, но са много полезни и приготвени добре могат да бъдат и вкусни дори за тези, които бърчат носа като чуят името на зеленчука.

Започвам с това, че за направата на около 6 порции крем супа не са необходими много продукти и че споделя един мой трик. Карфиолът го продават обикновено на глави и доста по рядко - на тегло. В болшинството случаи си върви с дебелия кочан и зелените листа около него. Болшинството от нас под почистване на главата карфиол разбират изрязване и изхвърляне на листната маса, на дебелото основно стъбло, че и на по-дебилита стъбла от отделните розички, защото трудно се приготвят. След като се отделят от главата карфиол, се измиват много добре и нарязват на сравнително ситни парчета. И именно от тях приготвям крем супата. Така постигам 100% използваемост и пълна икономия на средства. Като се има предвид, че главата карфиол с тегло 1,30 кг я купих за 1,79 лв и че след като претеглих точно тези части излезнаха точно 400 грама, излиза че щях да изхвърля точно 0,60 лв на боклука.

Та първата основна съставка е ясна. Освен нея са необходими 1 голяма лук и 2-3 скилидки чесън,  2-3 моркова - всички обелени и нарязани. За екстра - шепичка тиквени семки.                                                                Изпълнението е от просто по просто:  В тенджерата се загряват 2 с.л. масло и толкова олио и зехтин и в се задушават лука и чесъна. След като поомекнат се слагат нарязаните зеленчуци (карфиол листа, стъбла и моркови) и след като се налеят 2 л бульон или вода се оставят да се сварят до пълно омекване - около 30-а минути. Докато те си се варят, от розичките карфиол се откъсват малки парченца - около 1 купичка. Следва пасиране на съдържанието в тенджерата до еднородна кашичка, добавяне на тиквените семки и розичките от карфиола, сол и пипер на вкус, както и 1 с.л. от сушените ми зеленчуци и варене още 10-а на слаб огън.

    

       При сервирането се ръсват с идея зехтин екстра върджин и се добавят по няколко ситни бучици натрошено синьо сирене.

    Вкуснотията е невероятна, а от цялото това ястие добавката от синьо сирене е по-скъпа от него. Затова мож да се сложи и обикновено сирене, но вече губи от аромат и цвят. Впрочем за цялата тенджера са достатъчни и 50 грама, т.е. левче. Е, няма да ни оскъпи кой знае колко, но ще бъде много по-вкусно.

    Опитайте и няма да съжалите. Много обяснявах, но се прави значително по-бързо от обясненията ми.  

Хайвер майонеза

    В събота или неделя отделям поне по един час за "поход" из хладилниците и фризера с цел инвентаризация. Та вчера "открих" купичка осолен хайвер - готов за направа на тарама. 

    Хич и не му се замислих:  захванах с изкисването на хайвера в няколко води и в това време си нарязох на ситно 1 главичка червен лук и скилидка чесън. Сложих лука и хайвера в купата на пасатора с лъжичка олио и започнах пасирането със сипване олиото на струйка. Всичко си вървеше нормално до към 100-я мл олио - дори започна да се сгъстява... Изведнъж пасаторът изви, все едно че се превъртя и всичко в купата стана на кашичка. 

Лелей, ползвах всички варианти, които знам за поправяне на хайвер (ама не пресечен, защото не се пресече, а стана кашичка). Връщане в хладилника, полузамразяване, доливане на още олио и яко пасиране до прегряване на пасатора ... Нъц ... нищо. И след 30 минути люта кървава битка, напрова се отказах да търся вариант да си оправя хайверо.  И а да взема да го сипна в тоалетната чиния, ме осени великата идея да взема да му бухна 50-60-60 мл прясно мляко (демек на оЧо).  Прас с пасатора и о - Чудо. Сгъсти се невероятно, добавих и 1/2 ч.л. горчица, толкова църно пеперче и 1 с.л. пресен лимонов сок.                Беден ми е речника да предам каква дзверска вкуснотия се получи - хайверомайонеза. Те това не го бях очаквал като резултат.  Имам си само едно питане към мене си - дали ще мога да го завторя, че този път стана случайно и като почна да го правя по същия начин не съм сигурен дали няма да се удря у камъкО.                                                                                                        Както и да е- пробвайте да разбиете 1 с.л. хайвер и една нарязана главичка лук с пасатора и лука, добавете около 70 мл прясно мляко и етне на струйка около 250 мл олио, 1 ч.л. горчица и 1 с.л. сок от лимон и да видим дали ще получите същата вкуснотия...

    Е, па наздраве!

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.

 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.

Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

Тракийска яхния с пилешко и сини сливи

     Подобно ястие се прави из нашенския вилает, но по-често със свинско месо, обаче изпълнението с пилешко се оказва също много вкусно и доста по-бързо за приготвяне. Напълно по обяснямата причина, че пилешкото (особено магазинните бройлери) се приготвя буквално за 20-а минути.

    За яхнията са най-подходящи пилешките бутчета, но може  за разнообразие да се ползва и малко месо от гърдите. Обичам да си играя с месото и затова бутчетата ги обезкостявам цели - с остро ножче покрай костта и така се вади цяло. Сетне се нарязва напречно на парчета с дебелина около 1-1,5 см и се получават едни такива интересни шайби... Но на който не му се играе, просто ги обезкостява и нарязва на големи късчета.

    За да не ставам досаден, минавам направо към необходимите продукти за 4-6 порции: около 400-450 грама пилешко месо; 3-4 глави лук - обелен и нарязан на едро; 3-4 скилидки чесън; 1 морков - обелен и настърган или нарязан на много ситно; 1 голям домат - обелен и нарязан на кубчета; по една зелена, червена и оранжнева капия (чушка) - избушени и нарязани на едро; 10-15 сушени сливи без костилките; сол и черен пипер; 1 ч.ч. бульон (или вряла вода); риган, сол и черен пипер на вкус; евентуално за поръсване - ситно нарязан магданоз (може и без него);

    А изпълнението е направо елементарно:    

• В малко мазнина (олио, а в идеалния вариант смес от олио и гъша мас- от нея имам винаги в наличност) се запържват до леко побеляване късчетата пилешко.
• Месото се вади в отделна съдина и мястото му заемат лука, чесъна и морковите; 
• Като поомекнат следват чушките и след няколко минути доматите и сините сливи;
• След около 5 минути се добавят месото, бульона и подправките и се оставя да покъкри на слаб котлон за около 20-а минути. Колкото да се поизпари течността и яхнията да се сгъсти.

        Ами това е- лесно и простично. При това много бюджетно - цялото ястие излиза около 5,00 лв като най-скъпи в момента са сушените сливи.

    И за финал - ястието става неустоимо, ако след сготвянето му се прекара през фурната на грил за около 10-15 минути.

    Изпълнението допуща вместо бульон да се сложи малко хубаво бяло вино.

    Остана да кажа, пробвайте - лесно е, невероятно вкусно е и да не забравя - НАЗДРАВЕ!  

Яхния пуешко с ориз и зеленчуци

 

    Пуешкото го предпочитам определено пред пилешкото по ред съображения. Хем е по-полезно, хем е по-евтино, което никак не е маловажно за семейния бюджет. 

    При нас продават замразените пуешки бутчета по 3,00 лв за кило, а това са цели три бройки.

    Знам, че пак ще бъда многословен, но искам да споделя един малък трик, с който ще започна: 

    Когато ще се готвят, пуешките бутчета добре се измиват като размразяването им правя преди това в хладка вода. Така се "изчистват" идеално. 

    След това тези 2-3 броя  се слагат в тенджера със студена вода - около 2 л. Добавя се 1 ч.л. сол и в чиста марля се завързват обелки от картофи, моркофи, люспи от лук и чесън, дръжките на магданоз и т.н., както и 1 даф. лист, зрънца черен пипер, бахар и 1-2 карамфилчета. След сваряването просто "пакетчето" се  изважда, а в наличност остава хубав ароматен бульон и добре сварено месо.  

    Малко като поизстине, месото се обезкостява - така се почиства и много лесно от онези гадни сухожилия, дето си ги има във всяко пуешко бутче. "Фирата" от костите е съвсем малка - някъде около 200-250 грама - на кило.

    В резултат - хубав ароматен бульон поне 2 л и добре сварено месо - поне 750 грама.

След това отклонение си идваме на думата за яхнията. Необходими са за около 6 порции: 3-4 глави лук, обелен, почистен и нарязан; поне 2-3 скилидки чесън (може и повече); 1 морков - обелен и нестърган на рендето; поне 2/3 ч.ч. ориз - накиснат във вода за 30-а мин. и измит добре с течаща вода; поне 1/2 пакет замразени зеленчуци; Естествено, сол и черен пипер на вкус; а за леко овкусяване - малко джоджен или риган. Червен пипер в никакъв случай  не си върви.                                Изпълнението никак не е трудно: В подходяща съдина се слага малко мазнина - около 2-3 с.л., лукът, чесънът и настърганият морков се задушават в нея до леко омекване; слага се месото  (около 450-500 гр.) и веднага след него ориза. Бързо разбъркване и наливане на 2,5 ч.ч. от пуешкия бульон. Силата на котлона се намява и се оставя да си покъкри около 20-а мин. - докато оризът се свари почти до пълна готовност.

Последни се слагат замразените зеленчуци - половин пакет е напълно достатъчен. Сега е моментът да се сложат и подправките и да се убедим, че солта е напълно достатъчно. За 5-6 минути яхнията е готова, но се преценя и гъстотата - тя си е въпрос на вкус и мерак. Оставя се малко да си "отдъхне" и ястието е готово за сервиране - може да се ръсне със ситно нарязано магданозче, но се предпочита с повечко църно пиперче.                                                                    Вкуснотията е невероятна!                                                     Впрочем ястието се получава напълно бюджетно и напълно изгодно в тези затруднени времена: бутчетата за кило са 3 лв, но отиват за около 2 лв; замразените зеленчуци - пакета е 1,60 лв, но отива половината - до тук 2,80 лв и останалите зеленчуци - левче и малко. Значи общо около 4,50 лв за почти 6 порции - или има няма по 70 ст. на чинийка.

Пробвайте, вкуснотията е голяма и при това си върви със студена биричка или бяло винце. И затова, както винаги за финал, НАЗДРАВЕ!

Зеленчуков бульон и други полезни неща

 Сега очаквам въпрос - каква е тази снимка на обелена глава лук?

    Е и аз ще задам въпрос - какво правите с обелките от лука? Изхвърляте ги, без да се замислите, нали така? Същото правим и с люспите от чесъна.

    А дебелите дръжки на магданоза къде отиват - в коша за боклук, нали?

    Какво правите с обелките на моркова, картофа, целината? А с изрезките и обелките от доматите и чушките?

    Та какво прави всеки един от нас в кухнята - мие зеленчуците яко, изкисва ги (някои и това правят заради нитратите), сетне бели яко и сетне готви. А обелките- в кошчето за боклук. За някои зеленчуци изрезките могат да стигнат 10-15, че и 20% от теглото им.

    Това значи, че на всяко дадено на пазара левче някъде до 20 стотинки отиват в коша за боклук. Все едно да развалиш едно левче на стотинки и от тях 20 да пуснеш направо в боклука...

    Е, заинтригувах ли Ви?

    Поне 90 % от тези обелки, изрезки са напълно годни за употреба - все пак не купуваме гнили картофи, наранена целина и т.н.

    В едно семейство, в което се готви редовно - за два три дни може да се събере предостатъчно количество най-различни зеленчукови обелки. Вместо да се изхвърлят, се събират в найлоново пликче и се съхраняват в хладилника. А в студено време - може и на терасата.

    Сетихте ли се вече какво следва? Всичките те заминават в тенджерата с подходящо количество вода, сол, черен пипер, че и едно-две дафинови листчета и варене на бавен огън - до получаване на хубав зеленчуков бульон.

    След като го прецедим, вече можем да изхвърлим обелките. Те са дали всичко от себе си. 

    С един куршум - два заека, както казват - намаляваме количеството на боклука, който изхвърляме (утилизира се и по-лесно) и в наличност между 1,5-2 литра истински зеленчуков бульон.

    Мисля, че не се налага да обяснявам за какво може да се ползва, но се басирам, че  в пъти е по-вкусно всяко ястие приготвено с този бульон отколкото с гола водА.

    Пробвайте! Не е трудно - просто трябва да преодолеете някоя и друга бариерка в себе си ...

П.П. това се изрезките от зеленчуците за вчерашния зеленчуков постен гювеч (и такъв се прави в къщи - да не  се чудите, не се ядЪт мръФки всеки ден при тез ми ти пенсии).

А ето ги претворени в 2,5 л разкошен заленчуков бульон за без пари. И при тома с него направих телешко варено днеска, което стана дзверски вкусно - е не е традиционното варено, но беше в пъти по-вкусно.

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.