четвъртък, 29 октомври 2020 г.

Млечна майонеза с гъша мас

 


        Не гледайте снимката - тя е илюстративна и при това направена, когато майонезата вече беше на кратеж.

    За различните видове майонези и моите есперименти съм изписал цяла страница с множество различни варианти. Но точно тази млечна майонеза си е направо плод на случайност. За направата на млечна майонеза обикновено ползвам 1 ск. чесън, 1 ч.л. дижонска горчица, 100 мл прясно мляко, 300 мл олио и поне 1-2 с.л. прясно изцеден лимонов сок.

Захвванах се да правя млечна майонеза. И естествено направо в буркана за по-лесно съхраняване. Всичко си бе обичайно и като посегнах към бутилката олио се оказа, че около 200-220 мл. И за проклетия нямаше резервна бутилка (преди пенЦия се случва и в най-добрите семейства). Да ама не - олио може да няма, но с гъша мас винаги съм зареден. Когато е на топло, гъшата мас е леко течна (само в хладилник стяга яко) - вижда се снимката. Та взех, че бухнах 4 с.л. гъша мас и си пасирах майонезата. Стандартно -за  30-а сек. е готова. Стана си майонеза като обикновената млечна, но се оказа в пъти по-вкусна. По нищо не се различаваше от стандартната освен по вкуса. Хапнахме и буркана биде прибран в хладилника.

И ... на другия ден, вече не беше с консистенция на майонеза, а гъста като масло. Дори с леко усилие се мажеше върху препечената филийка ... Оказва се, че речникът ми е беден да опиша какъв вкус и аромат имаше "майонезата" с гъша мас. Мога само да кажа, заслужава си да се прежалите и да пробвате. Сигурен съм, че това ще да е майонезата, която най Ни е харесала.

Пробвайте и няма да съжалите.

вторник, 27 октомври 2020 г.

Пълнени гъби с кюфтенца

 


    С пълнени гъби няма кого да изненадам - това просто е класика сред лесните за изпълнение рецепти, осъществени и от най неизкушените в готвенето. Гъбите се почистват от пънчетата, овкусяват и пълнят с плънка по желание. Сетне било във фурната или на скарата. Вариациите са толкова много, че ...

    И въпреки това възнамерявам да направя тази публикация по една особена причина, която ще споделя малко по-нататък.

Попаднах на пазара на едни огромни печурки. Гъбите се обелват и почистват от пънчетата. Знам, че гъби не се мият и никога не ги мия. Само се обелват с остро ножче. Гъбите леко се осоляват и старателно се увиват с много тънкофайски нарязани свински гърди. Това става като гърдите се почти замразят във фризера и след това се нарязват на тънки лентички с остър нож. Нареждат се в товичка застлана с хартия за печене.
Следва "сглобяване" на нещата - във всяка гъбка се слага по едно резенче топено сирене, а върху него по две кюфтенца с големината на орех. Добавя се се отстрани на кюфтенцатата по 1 ч.л. гъша мас. Като тук таме се подпъхват и изостаналите изрезки от лентичките гърди. В тавичката се налива 1 кафена чашка бяло вино. Докато си се занимаваме с това, фурната се включва да загрява на 180С.
За около 30-40 минути всичко е запечено, но си и зависи от фурната. Зависи дали искате е по-препечено.  В тавата се е събрал доста сос, който внимателно се отлива в касеролка. Загрява се на котлона, добавя му се 1 ч.л. царевично нишесте размито в хладка вода, 1 с.л. масълце и се овкусява с църно пиперче. 
Гъбките се сервират наредени в подходяща чиния, като във всяка гъбка се слага по една с.л. от сосчето, което пък се поднася в отделна купичка.   За гарнитура- кой каквото има желание ....              Сипваш си и едно хубаво питие с това невероятно вкусно ястие и се наслаждаваш на удоволствието.
Който е имал търпението да стегни до тука, вече си задава въпроса Дзверът защо си е играл да пише баналности? Ами простичко - заради следващите редове, които ще посветя на кюфтенцата за плънка: 
Няма да пиша за каймата за кюфтенцатата (всеки да си я прави по собствен вкус). 
Само че тези кюфтенца си имат собствена плънка, която се приготвя по следния начин: 
Няколко гъбки се нарязват на ситно, запържват се в малко масло, добавя им се мълка църно пиперче, една чаена лъжичка брашънце и малко водичка, слага се и някакво топено сиренце. Това гъбено сосче се вари до съгстяване и се пресипва в купичка и заминава във фризера - не да замръзне, а да стегне добре и да може с леко влажни ръце да се оформят от него малки топченца - като скамболовчета или с големината на скилидка чесън. 
Откъсва се малко топче от каймата, в средата се слага почти замразената гъбено-сиренена плънка и се оформа като кръгло кюфтенце с големината на по-големичък орех.  Както стана ясно за гъба отиват по две такива, а ако е много голяма - трички. 
Останалите кюфтенца се нареждат в пластмасова тарелка едно до друго и се замразяват във фризера. След като замръзнат се прехвърлят в торбичка и са готови за употреба. Примерно от 600 грама кайма излизат поне 20-а броя, но като ги правя - направо едно кило кайма и излизат много, ама наистина много бройки. Често казано, не съм си играл да ги броя ...
По този начин, губиш известно време, но сетне имаш кюфтенца с плънка във всеки един момент, които могат да бъдат изпържени, опечени или вложени в нещо интересно.

Идеята за направа на тези кюфтенца с плънка заимстват от италианските полпете, за които съм писал в блога си.

И на най-търпеливите вече спокойно мога да кажа - дано идеята да Ви е харесала и НАЗДРАВЕ!

събота, 24 октомври 2020 г.

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 


    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.




Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

Крем супа от карфиол

 


    Репортаж направо от тенджерата:

    Рядко пиша за супите, но тази крем супа от карфиол е направо очарователно вкусна. Доста хора не харесват карфиола, броколите или брюкселското зеле заради специфичната им миризма, но са много полезни и приготвени добре могат да бъдат и вкусни дори за тези, които бърчат носа като чуят името на зеленчука.

Започвам с това, че за направата на около 6 порции крем супа не са необходими много продукти и че споделя един мой трик. Карфиолът го продават обикновено на глави и доста по рядко - на тегло. В болшинството случаи си върви с дебелия кочан и зелените листа около него. Болшинството от нас под почистване на главата карфиол разбират изрязване и изхвърляне на листната маса, на дебелото основно стъбло, че и на по-дебилита стъбла от отделните розички, защото трудно се приготвят. След като се отделят от главата карфиол, се измиват много добре и нарязват на сравнително ситни парчета. И именно от тях приготвям крем супата. Така постигам 100% използваемост и пълна икономия на средства. Като се има предвид, че главата карфиол с тегло 1,30 кг я купих за 1,79 лв и че след като претеглих точно тези части излезнаха точно 400 грама, излиза че щях да изхвърля точно 0,60 лв на боклука.

Та първата основна съставка е ясна. Освен нея са необходими 1 голяма лук и 2-3 скилидки чесън,  2-3 моркова - всички обелени и нарязани. За екстра - шепичка тиквени семки.                                                                Изпълнението е от просто по просто:  В тенджерата се загряват 2 с.л. масло и толкова олио и зехтин и в се задушават лука и чесъна. След като поомекнат се слагат нарязаните зеленчуци (карфиол листа, стъбла и моркови) и след като се налеят 2 л бульон или вода се оставят да се сварят до пълно омекване - около 30-а минути. Докато те си се варят, от розичките карфиол се откъсват малки парченца - около 1 купичка. Следва пасиране на съдържанието в тенджерата до еднородна кашичка, добавяне на тиквените семки и розичките от карфиола, сол и пипер на вкус, както и 1 с.л. от сушените ми зеленчуци и варене още 10-а на слаб огън.

    

       При сервирането се ръсват с идея зехтин екстра върджин и се добавят по няколко ситни бучици натрошено синьо сирене.

    Вкуснотията е невероятна, а от цялото това ястие добавката от синьо сирене е по-скъпа от него. Затова мож да се сложи и обикновено сирене, но вече губи от аромат и цвят. Впрочем за цялата тенджера са достатъчни и 50 грама, т.е. левче. Е, няма да ни оскъпи кой знае колко, но ще бъде много по-вкусно.

    Опитайте и няма да съжалите. Много обяснявах, но се прави значително по-бързо от обясненията ми.  

понеделник, 19 октомври 2020 г.

Хайвер майонеза

    В събота или неделя отделям поне по един час за "поход" из хладилниците и фризера с цел инвентаризация. Та вчера "открих" купичка осолен хайвер - готов за направа на тарама. 

    Хич и не му се замислих:  захванах с изкисването на хайвера в няколко води и в това време си нарязох на ситно 1 главичка червен лук и скилидка чесън. Сложих лука и хайвера в купата на пасатора с лъжичка олио и започнах пасирането със сипване олиото на струйка. Всичко си вървеше нормално до към 100-я мл олио - дори започна да се сгъстява... Изведнъж пасаторът изви, все едно че се превъртя и всичко в купата стана на кашичка. 

Лелей, ползвах всички варианти, които знам за поправяне на хайвер (ама не пресечен, защото не се пресече, а стана кашичка). Връщане в хладилника, полузамразяване, доливане на още олио и яко пасиране до прегряване на пасатора ... Нъц ... нищо. И след 30 минути люта кървава битка, напрова се отказах да търся вариант да си оправя хайверо.  И а да взема да го сипна в тоалетната чиния, ме осени великата идея да взема да му бухна 50-60-60 мл прясно мляко (демек на оЧо).  Прас с пасатора и о - Чудо. Сгъсти се невероятно, добавих и 1/2 ч.л. горчица, толкова църно пеперче и 1 с.л. пресен лимонов сок.                Беден ми е речника да предам каква дзверска вкуснотия се получи - хайверомайонеза. Те това не го бях очаквал като резултат.  Имам си само едно питане към мене си - дали ще мога да го завторя, че този път стана случайно и като почна да го правя по същия начин не съм сигурен дали няма да се удря у камъкО.                                                                                                        Както и да е- пробвайте да разбиете 1 с.л. хайвер и една нарязана главичка лук с пасатора и лука, добавете около 70 мл прясно мляко и етне на струйка около 250 мл олио, 1 ч.л. горчица и 1 с.л. сок от лимон и да видим дали ще получите същата вкуснотия...

    Е, па наздраве!

неделя, 18 октомври 2020 г.

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.







 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.



Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

четвъртък, 15 октомври 2020 г.

Тракийска яхния с пилешко и сини сливи


     Подобно ястие се прави из нашенския вилает, но по-често със свинско месо, обаче изпълнението с пилешко се оказва също много вкусно и доста по-бързо за приготвяне. Напълно по обяснямата причина, че пилешкото (особено магазинните бройлери) се приготвя буквално за 20-а минути.
    За яхнията са най-подходящи пилешките бутчета, но може  за разнообразие да се ползва и малко месо от гърдите. Обичам да си играя с месото и затова бутчетата ги обезкостявам цели - с остро ножче покрай костта и така се вади цяло. Сетне се нарязва напречно на парчета с дебелина около 1-1,5 см и се получават едни такива интересни шайби... Но на който не му се играе, просто ги обезкостява и нарязва на големи късчета.
    За да не ставам досаден, минавам направо към необходимите продукти за 4-6 порции: около 400-450 грама пилешко месо; 3-4 глави лук - обелен и нарязан на едро; 3-4 скилидки чесън; 1 морков - обелен и настърган или нарязан на много ситно; 1 голям домат - обелен и нарязан на кубчета; по една зелена, червена и оранжнева капия (чушка) - избушени и нарязани на едро; 10-15 сушени сливи без костилките; сол и черен пипер; 1 ч.ч. бульон (или вряла вода); риган, сол и черен пипер на вкус; евентуално за поръсване - ситно нарязан магданоз (може и без него);

    А изпълнението е направо елементарно:    
  • В малко мазнина (олио, а в идеалния вариант смес от олио и гъша мас- от нея имам винаги в наличност) се запържват до леко побеляване късчетата пилешко.
  • Месото се вади в отделна съдина и мястото му заемат лука, чесъна и морковите; 
  • Като поомекнат следват чушките и след няколко минути доматите и сините сливи;
  • След около 5 минути се добавят месото, бульона и подправките и се оставя да покъкри на слаб котлон за около 20-а минути. Колкото да се поизпари течността и яхнията да се сгъсти.
        Ами това е- лесно и простично. При това много бюджетно - цялото ястие излиза около 5,00 лв като най-скъпи в момента са сушените сливи.
    И за финал - ястието става неустоимо, ако след сготвянето му се прекара през фурната на грил за около 10-15 минути.
    Изпълнението допуща вместо бульон да се сложи малко хубаво бяло вино.
    Остана да кажа, пробвайте - лесно е, невероятно вкусно е и да не забравя - НАЗДРАВЕ!  

сряда, 14 октомври 2020 г.

Яхния пуешко с ориз и зеленчуци

 

    Пуешкото го предпочитам определено пред пилешкото по ред съображения. Хем е по-полезно, хем е по-евтино, което никак не е маловажно за семейния бюджет. 
    При нас продават замразените пуешки бутчета по 3,00 лв за кило, а това са цели три бройки.
    Знам, че пак ще бъда многословен, но искам да споделя един малък трик, с който ще започна: 
    Когато ще се готвят, пуешките бутчета добре се измиват като размразяването им правя преди това в хладка вода. Така се "изчистват" идеално. 
    След това тези 2-3 броя  се слагат в тенджера със студена вода - около 2 л. Добавя се 1 ч.л. сол и в чиста марля се завързват обелки от картофи, моркофи, люспи от лук и чесън, дръжките на магданоз и т.н., както и 1 даф. лист, зрънца черен пипер, бахар и 1-2 карамфилчета. След сваряването просто "пакетчето" се  изважда, а в наличност остава хубав ароматен бульон и добре сварено месо.  
    Малко като поизстине, месото се обезкостява - така се почиства и много лесно от онези гадни сухожилия, дето си ги има във всяко пуешко бутче. "Фирата" от костите е съвсем малка - някъде около 200-250 грама - на кило.
    В резултат - хубав ароматен бульон поне 2 л и добре сварено месо - поне 750 грама.
След това отклонение си идваме на думата за яхнията. Необходими са за около 6 порции: 3-4 глави лук, обелен, почистен и нарязан; поне 2-3 скилидки чесън (може и повече); 1 морков - обелен и нестърган на рендето; поне 2/3 ч.ч. ориз - накиснат във вода за 30-а мин. и измит добре с течаща вода; поне 1/2 пакет замразени зеленчуци; Естествено, сол и черен пипер на вкус; а за леко овкусяване - малко джоджен или риган. Червен пипер в никакъв случай  не си върви.                                Изпълнението никак не е трудно: В подходяща съдина се слага малко мазнина - около 2-3 с.л., лукът, чесънът и настърганият морков се задушават в нея до леко омекване; слага се месото  (около 450-500 гр.) и веднага след него ориза. Бързо разбъркване и наливане на 2,5 ч.ч. от пуешкия бульон. Силата на котлона се намява и се оставя да си покъкри около 20-а мин. - докато оризът се свари почти до пълна готовност.
Последни се слагат замразените зеленчуци - половин пакет е напълно достатъчен. Сега е моментът да се сложат и подправките и да се убедим, че солта е напълно достатъчно. За 5-6 минути яхнията е готова, но се преценя и гъстотата - тя си е въпрос на вкус и мерак. Оставя се малко да си "отдъхне" и ястието е готово за сервиране - може да се ръсне със ситно нарязано магданозче, но се предпочита с повечко църно пиперче.                                                                    Вкуснотията е невероятна!                                                     Впрочем ястието се получава напълно бюджетно и напълно изгодно в тези затруднени времена: бутчетата за кило са 3 лв, но отиват за около 2 лв; замразените зеленчуци - пакета е 1,60 лв, но отива половината - до тук 2,80 лв и останалите зеленчуци - левче и малко. Значи общо около 4,50 лв за почти 6 порции - или има няма по 70 ст. на чинийка.
Пробвайте, вкуснотията е голяма и при това си върви със студена биричка или бяло винце. И затова, както винаги за финал, НАЗДРАВЕ!

петък, 9 октомври 2020 г.

Зеленчуков бульон и други полезни неща


 Сега очаквам въпрос - каква е тази снимка на обелена глава лук?
    Е и аз ще задам въпрос - какво правите с обелките от лука? Изхвърляте ги, без да се замислите, нали така? Същото правим и с люспите от чесъна.
    А дебелите дръжки на магданоза къде отиват - в коша за боклук, нали?
    Какво правите с обелките на моркова, картофа, целината? А с изрезките и обелките от доматите и чушките?
    Та какво прави всеки един от нас в кухнята - мие зеленчуците яко, изкисва ги (някои и това правят заради нитратите), сетне бели яко и сетне готви. А обелките- в кошчето за боклук. За някои зеленчуци изрезките могат да стигнат 10-15, че и 20% от теглото им.
    Това значи, че на всяко дадено на пазара левче някъде до 20 стотинки отиват в коша за боклук. Все едно да развалиш едно левче на стотинки и от тях 20 да пуснеш направо в боклука...
    Е, заинтригувах ли Ви?
    Поне 90 % от тези обелки, изрезки са напълно годни за употреба - все пак не купуваме гнили картофи, наранена целина и т.н.
    В едно семейство, в което се готви редовно - за два три дни може да се събере предостатъчно количество най-различни зеленчукови обелки. Вместо да се изхвърлят, се събират в найлоново пликче и се съхраняват в хладилника. А в студено време - може и на терасата.
    Сетихте ли се вече какво следва? Всичките те заминават в тенджерата с подходящо количество вода, сол, черен пипер, че и едно-две дафинови листчета и варене на бавен огън - до получаване на хубав зеленчуков бульон.
    След като го прецедим, вече можем да изхвърлим обелките. Те са дали всичко от себе си. 
    С един куршум - два заека, както казват - намаляваме количеството на боклука, който изхвърляме (утилизира се и по-лесно) и в наличност между 1,5-2 литра истински зеленчуков бульон.
    Мисля, че не се налага да обяснявам за какво може да се ползва, но се басирам, че  в пъти е по-вкусно всяко ястие приготвено с този бульон отколкото с гола водА.
    Пробвайте! Не е трудно - просто трябва да преодолеете някоя и друга бариерка в себе си ...
П.П. това се изрезките от зеленчуците за вчерашния зеленчуков постен гювеч (и такъв се прави в къщи - да не  се чудите, не се ядЪт мръФки всеки ден при тез ми ти пенсии).
А ето ги претворени в 2,5 л разкошен заленчуков бульон за без пари. И при тома с него направих телешко варено днеска, което стана дзверски вкусно - е не е традиционното варено, но беше в пъти по-вкусно.

четвъртък, 8 октомври 2020 г.

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути


        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.
    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.
    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.
    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.
    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.
    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 
    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 
    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.
    
    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 
От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.
Така притогвеният търкалак може:
        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.
            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането
            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 
    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.
    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.
    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.
    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.
    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.
    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....
    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

четвъртък, 1 октомври 2020 г.

Картофени розички

 


    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.
    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 
    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.
След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 
Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                
Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.
За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.