ВЕГАНСКО "МАСЛО"

 

    Да знаете това не е някаква особена рецепта, а един простичък начин да си направиш веганско или вегетарианско "масло", което по нищо не остъпва на обикновеното масло.

Необходими са ни 1-2-3 авокадо, добре омекнали, които се разрязват по средата  с остър нож се отстранява костилката, меката част се изгребва с лъжица и се слага в подходящ буркан.

Черупките се пращат да се сушат - много са подходящи за сервиране на руска или друга салата в тях.

В буркана се слаг поне една скилидка чесън, сол, черен пипер (авокадото няма собствен вкус) и поне 2-3 с.л. кокосово масло.

Разбива се с пасатора до еднородна гладка маса и заминава в хладилника до пълно изстудяване.

Може да се ползва вместо масло съвсем спокойно и намазано върху препечена филийка е просто неустоимо.

Най-важното, всеки може да си го направи по свой вкус ...

Правете смело - наистина е дзверски вкусно!

ОВКУСЕНО МАСЛО

    В магазините продават различни видове овкусено масло - къде с копър, къде с чесън, къде с други подправки. Такова масло е с цена поне 25-30% над нормалната цена на обикновеното масло.

    Не обичам да давам излишни пари за нещо, което мога и сам да си направя и да е вкусно и то в пъти повече от купешкото. 

    Казаното важи и за това овкусено масло.

    Има смисъл да се прави поне с две опаковки по 250 гр. масло, които се оставят на топло, за да може маслото максимално да омекне.

    Нарязват на ситно само стръкчетата на измити и оставени да се изсушат пресен копър, листенцата на магданоз, както и няколко скилидки пресован чесън. Всичко това е на собствен вкус. За 500 грама ползвам по 1/2 връзка копър и магданоз (само листенцата) и 4 скилидки чесън. Това е за моя вкус.

    Смесват се с маслото с лъжица и се оформя отново на калъпче и в хладилника да стегне.

    Страхотно за препечени филийки... и за какво ли не друго.

    Правете смело и не се притеснявайте - слагайте подправките по собствен вкус ...

    

На път и за кратко в етнографски комплекс "Генгер" Айтос

    Гостуването при щерката приключи. Петък е и след сутрешното кафе се товарим на автомобила и си потегляме егале за в къщи. 

    Решаваме, че няма да пътуваме по "магистралата" - пече, еднообразно и скучно, "препускащи" джигити и щеш не щеш трябва да караш в тази жега поне със 140, за да си "в час". Затова тръгваме към Каблешково - от там през селата и като излезем на стария път - Айтос, Карнобат, Петолъчката, Сливен, Нова и Стара Загора и към нас...

    Идеята е, че по пътя има сенки, заведения, където можеш да хапнеш нещо и т.н. Па и не е необходимо да препущаш като луд по пътя и да се "съревноваваш" с някакви "безсмъртни"- на доста от които колите са по-маломощни от нашата, но ...

    Темата за пътуването и впечатленията ще я оставя за друга публикация, а ще остана по съществото ...

Та навлизаме в Айтос и приближаваме светофара в центъра. Пъплим в колона от поне 50-60 автомобила и то поне на 300 м от светофара. На около 2-на метра от него в поредното чакане от поне една минута, ни прави впечатление една скромна табела - Етнографски комплекс "Генгер" - 500 м., а над нея - друга доста по пищна -хотелски комплекс "Славеите".

Така и така не бързаме за никъде, от всякъде се сипе жега и докато светне зеленото сме решили да отскочим за кратко до този музей на открито - па и нали е на 500 м - какво толкова?! Кривваме вдясно и по централната улица гледаме къде ще е да е този комплекс. На 500-я метър стигаме до Т-маркет, Автогара, площад ... GPS нещо се побърка - никакъв "Генгер" ... 

Продължихме напред поне още 300 м, GPS мълчи тъпо, връщаме се обратно ...до Т-маркет и кривваме из разни улички ...

В тая жега  36С, джан джун няма, освен една полицейска кола на сянка, но я подминахме докато се усетим... И направо чудо- виждаме една жена да говори по телефона си под една сянка, спираме и докато й привлечем внимането, направо ми дойде времето за пенсиониране... Като й обясних какво търсим, взе да ме гледа нещо изумено и ми обяснява да се върнм до Т-маркета, да хванем наляво и сетне след бензиностнацията вдясно и там ще се ориентираме ... Подминахме бензиностнацията, свихме вдясно и се зачукахме из разни улички ... В този момент GPS ми показа, че сме близо и взе да ме "направлява" - и след още 500 м ми показа, че съм далеко далеко ...Завъртях се наобратно и с хиляда зора се поведох по табелките - "Славеите" и попаднах на огромен паркинг препълнен с автомобили ... и вдясно хотелския комплекс ...

Сетне засякох разстоянието до главния път - 1,5 км, а не 500 м. Така и не разбрах защо Общината не си е направила труда да постави няколко указателни табелки, за да не се лутат като ненормалници желаещите да се отбият, макар и за малко.

Та да обясня - след като се отбиеш от главния път, караш само по централната улица, покрай Т-маркет и все напред и веднага след бензиностанцията се завива вдясно и кара по тази уличка до края й, където завива надясно, но вместо надясно се завива наляво и си на паркинга пред комплекса.

Още като прекрачихме входната порта все едно, че попаднахме в умаления комплекс "Етъра". Вляво и вдясно къщички във Възрожденски стил, калдаръм, много зеленина и направо някакво блажено спокойствие. Вдясно на масичките на кафенето под дебелата сянка има седнали двама-трима човека и ние, които се оглеждаме като попаднали в друг свят. Бяхме много приятно изненадани.

Второто, което ни изненада, че май почти всички къщички са затворени ...

Тръгнахме към първата къща, която беше с отворена врата и попаднахме вляво на разкошен гълъбарник с гълъбчета, които се разхождаха и навън и въобще не се уплашиха от нас.

Оказа се грънчарница "Орлето". След ослепителната светлина навън, вътре ни се стори доста сумрачно докато очите ни привикнат... 

И лелей, какво изобилие на керамика - направо каквото и да ти дойде на ум... както и много други неща. 

Докато се разглеждаме, се заприказвахме с жената в грънчарницата и дори се запознахме. Оказа се, че се казва Невена Орлова и при това много сладкодумна. Започна да ни разказва за рода им - Орлови, които били потомствени грънчари, двамата й синове били майстори по керамика, грънчари, а тя самата - калфа. Синовете й правели основно червената керамика в магазина. Споменавам само, че с вноса на евтини китайски неща, вероятно за тях е много трудно. Съгласява се и казва, че това е причината традиционните майстори и не само на керамика да намаляват и да се отказват от занаятите. 

Без излишна показност, но с чувство, ни показва майсторските свидетелства на рода, които телефонът ми нещо не успя да заснеме поне малко по-добре ... И внимателно слушаме разказа й ... На времето почти във всяка къща имало майстори занаятчии - грънчари, медникари, кошничари и още много, но грънчарите и медникарите били най-много. Тръгвали с каруците да разнасят из страната произведенията си като се обединявали, за да могат да предлагат повече неща на хората. А те  като видели започвали да викат "аетосите" идват. "Аетос" на гръцки било орел, та от там идвало името на града, а и на рода им - Орлови.

Отделно от това, като погледнеш селището от високо, приличало на орел в разперени крила, та и това също.

В началото на 50-те "новата" власт започнала да притиска занаятчиите да не работят самостоятелно, а да работят в предприятие. Просто нямали друг избор. Така с годините индивидуалността и предприемчивостта им се позагубила, но все пак били останали истински майстори-занаятчии макар и малко. И сега те били все потомствени от поколения. Лошото било, че оставали все по-малко, а и новото попълнение също било рехаво. Колкото и да били добри майстори, трудно в настоящите условия можели да оцеляват и да издържат семействата си.

Това е съвсем малка част от изложеното в магазина.

Дъските и ножовете, както и някои други неща били на тяхни приятели занаятчии - хем за асортимент, хем да имат възможност да покажат какво правят с ръцете си и майсторлъка си и ако се реализира някаква продажба било добре дошло.

През 80-те години от Общината решили да направят общински етнографски комплекс и го открили през 1986 год. Освен грънчарницата имало кошничарница, медникарница, хлебарница, ресторант, кафенета и дори малък хотел. 

А името "Генгер" идвало от рядко храстовидно растение, което единствено растяло край айтос.

В момента кошничарят и медникарят отсъствали, но имала ключ и ни предложи да ги разгледаме.

Кошничарницата е веднага след грънчарницата. Личи си, че се работи в нея, но нямаше готови изделия ... Разбираме, че кошничарят се готвел за участие в някакво изложение.

Медникарницата е точно срещу грънчарницата. 

Вътре е истинска работилница - вижда се оксижен, парчета мед, наковалня, тезгяхи и какви ли не инструменти... както и готови изделия.

Майсторските свидетелства показват несъмнено, че медникарът Евгени Русев е потомствен медникар -  очевидно майстор Гено Дочев е дядо му и чието име вероятно носи.

Много ме впечатлява една голяма медна картина с портрети и красиво оцветена и на тезгяха друга в процес на изготвяне.

Много ми харесаха, но не си позволих да ги снимам - и двете издаваха голям майсторлък.

За сметка понаснимах някои нещица и ще ги пусна.

На тази снимка е стара медна съдина за греяна ракия, но за съжаление не й запомних името.

Чашите са разкошни. Имаше и невероятен сервиз за кафе - вижда се на първата снимка.

Много харесвам медни съдове - имам си цяла колекция включително котлонче с джезве за турско кафе, кафени сервизи, както и доста съдини за готвене.

Направо със зар се излезнах от медникарницата.

Вероятно при следващо пътуване ще си поръчам нещо.

Спираме за кратко пред красивата и поизоставена чешма с година 1986 год.; вземаме си по едно кафе за из път ...

Тръгваме си от това красиво и много нашенско място с едно закачливо магнитче, ръчна изработка и с току що положен надпис "Айтос" на него от Невена Орлова, на която благодарим за гостоприемното въвеждане в чаровния свят на местните занаяти.

Ако имате път, не пропущайте да разгледате това живописно място край Славеевата река и невероятната екопътека. Ако не - паркът, който започва от етнографския комплекс, също е живописен и някак си успокояващ. А ако отделите още малко време, можете да посетите и зоологическата градина в парка, която си е направо изненада за малък град.

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС - невероятно мезе

 

    Без бой си признавам, че съм голям почитател на свинските субпродукти във всичките им варианти. 

    Харесват ми най вече т.нар. пета част на прасето - крачета, уши, език, бузи, дроб ...  Има страни, в които направо ги изхвърлят и ... по-голяма грехота от тази не мога да си представя.

    В блога ми има много начини на направия на подобни - вероятно са повече от 50 и затова няма да давам препратки към тях.

    Този деликатес е резултат на една открадната идейка в "Берьозка" - видях желиран език по деревенски на цена от около 30 лв за кило. Изчетох му етикета, ужасих се от многото Е-та и разни добавки на фибри и др.п. и бях дотам.

    Онзи ден на прибиране към нас от морето пътувахме по стария път през Айтос (там имам друга история - ще я споделя отделно), Карнобат, Сливен и ... Та след отбивката за Стара Загора гледам табела "Месо" с перифарното зрене и докато се усетя, я подминахме. Наложи се да връщам поне километър, но не съжалих ... 

Бях като дете в сладкарница - свински крачета за 3,00 лв, свински уши - 4,50 лв, език - 7,00 лв; страхотни мръфки, наденички - дори и с гъби; да не описвам, че ще се окапя... Естествено, че след прибирането от море паричките са кът, та се накупих със свински крачета, ушички, езичета и задължително наденичката за печене с гъби.

След прибирането бухнах в мултикукъра две крачета, три ушинца, едно езиче и около 250 грама свинско за готвене, глава лук, главичка чесън, 10-а зрънца черен пипер, 5-6 бяхърчета, 1 дафиново листче, и по едно карамамфилче и звездовидно анасонче и мънинко солчица. Варене в кукъра на три пъти - приграма "задушаване", т.е. цели 3 часа.

За варене в тенджера под налягане предполагам само - около 1,5 часа.

Варенето е до момента, в който кокълчета започват сами да си падат...

Следва голямото обезкостяване на крачетата, почистването на ушичките от по-грубите хрущяли; обелване на езика и накъсването му и на месото на ситно.

Тука само ще кажа, че е желателно цялата течност от вареното да се изхвърли - в нея остават всички мазнини и други неприятни нещица.

Отделените кокълчета и хрущялчета се връщат в кукъра с около 1,5 л вода и се варят отново с дабавка само на малко сол. Получава се истински бульон, който се прецежда и може да се ползва смело.

Обезкостените месца са около 1,5 кг и се слагат в голяма купа и овкусяват както следва (на кг):

16 грама сол (1/2 нитритна- за трайност)- впрочем се оказа, че носи още и на сол; 5 гр. черен пипер; 5 грама пушен червен пипер; 5 грама чили; 5 грама сушен лук  и изненадата - 6-7 скилидки пресован чесън (не сушен)-оказа се, че може и повече-въпрос на вкус; Всичко се обърква много добре ...

Пълних в колагеново черво Ф=45 мм - по около 180-200 грама и връзвах на парчета.

Оставих за около 12 часа на топло и след това прибрах в хладилника.

Стегна яко ...

Няма да описвам каква вкуснотия се получи и какво мезе към питието е ...

Като бележка: тъй като няма консервант не е трайно и трябва да се съхранява във фризера. За предпочитане вакуумирано.

НАЗДРАВЕ!

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

 

     Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.

    Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.

Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:

В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно  и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.

Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.

Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.

Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...

След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.

От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.

Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.

Правете смело  - лесно е.

Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

РУЛО ОТ СВИНСКИ ДЖОЛАН с плънка

 

    Свинският джолан за мене е най-голяма почит, защото е адски благодатен за приготвяне по различни начини. Най-добрият му вариант е този с кожа, но по-рядко се намира. ОТ месото на джолана стават най-невероятните и сочни кюфтета или кебапчета. Харесвам го най-вече печен на фурна, но този път ще предложа един по-различен начин за приготвяне.

Джоланът се обезкостява без голямо престараване. Кокалите с малкото месо по тях заедно с лук,чесън, морков и доста подправки се варят и се получава страхотен бульон.

Обезкостеното месо се разстила като лист, цепва се тук таме с ножа. Начуква се с дървено чукче под найлон. Поизрязва се за правилна форма, а изрезките отиват при кокалите. Овкусявам като ползвам моята универсална сол с добавка на малко пушен червен пипер. Отгоре се разстила овкусена кайма, късчета кашкавал (гауда или подобно). Поради липса на кисели краставички, ползвах варени и нарязани по дължина моркови.

Тук таме в месото и в плънката се инсталират скилидки чесънче - къде без него !?

Парчето месо внимателно се навива на стегнато руло и овързва като бебче с кухненски конец.

Слага се в подходяща тавичка, налива се малко водичка (бульон от варенето, бира или бяло вино), могат да се сложат и картофки на едро овкусени с моята сол с розмарин и салвия. Тавичката се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 180С за около 2 часа - по принцип за 1  1/2 ч. , но колкото повече толкова по добре. 

След това се маха фолиото, месото се намазва отгоре със смес от масло, мед и пушен червен пипер. Пече се за 10-а минути на вентилатор и сетне мръфката се обръща от другата страна. Поне аз така правя, защото го предпочитам добре запечено от всякъде.

След опичането оставяме рулото да поизстине малко, нарязваме на резени и поднасяме в чиния с картофките и със соса от печенето.

За да стане сосът от печенето по-вкусен го редуцираме в тиганче с малко масло и пресовано чесънче. Поднасяме соса отделно или върху месото.

Да не забравим и препечените филийки хляб ...

А и освен рулото от джолан, сме успели да си направим и страхотно варено от кокалите и месцето по тях ...

Правете смело, става лесно ...

И да не забравя няколко пъти НАЗДРАВЕ!

КАДЖУН или луизианска подправка

 

                        снимката е илюстативна

    Съвсем наскоро попаднах на една рецепта, в която ястието се подправяше с каджун. В интерес на истината знаех какво е, а именно луизианска подправка  или креолска подправка- леко люта и подходяща за различни меса, риби и птици и толкова.

    Потърсих из нета, но информацията беше доста разнопосочна относно съдържанието. Както съм писал много пъти обичам да си "крадна" идеи и да си направя мой вариант.

    Разбрах, че основните съставки са целина, червени чушки и лук , които се използват в много креолски рецепти. И направо се зарадвах - редовно всяка година си суша целина и корен и стъбла, червени чушки на късчета и лук.

    От тук нататък ми беше много лесно да комбинирам нещата и в крайна сметка ето го моят вариант на каджуна:

    3 сл. сушена целина корен и стъбла 

    3 сл.л. сушена червена чушка

    3 с.л. сушен лук на гранули

    3 с.л. червен лют пипер на люспи

    2 с.л. сушен чесън

    2 с.л. сушен босилек 

    1 с.л. пушен червен пипер

    1 с.л. семена на резене

    1 с.л. смлян кимион

    1 с.л. черен пипер на зърна или смлян

    1 с.л. кориандър на зърна

    1 с.л. жълт синап

    9 с.л. едра морска сол

Всичко това се смила в старата електрическа кафемалечка до еднородна смес и се слага в подходящо бурканче.

    Може да се ползва за овкусяване на месо, риба, ориз като се втрива в него с необходимото количество.

    Може да се ползва и в течен вид като са размеси с няколко супени лъжици зехтин и мед- примерно 2-3 с.л. от сместа с 2-3 с.л. зехтин и 1 с.л. мед. Носи и 1-3 с.л. бърбън.

    Последната смес е много подходяща и като барбекю смес с добавка на 1 с.л. лимонов сок.

    В действителност тази подправка е универсална за различни ястия с месо, риба, морски дарове, ориз и зеленчуци. Става за овалване на пилешко месо и риба преди приготвянето им, за различни яхнии с месо и каквото ти дойде на ум, за хлебчета и крутони и др.п.

    В интерес на любителите на лютивкото може да се увеличи количеството на лютия пипер и на чесъна.

    Все пак го правите за себе си и затова нека да е по Ваш вкус.

    Направете си го сами не давайте луди пари за нещо, което ти продават с добавка на мононатриев глутамат и кой знае още колко Е-та.

    Никак не е трудно и не отнема кой знае какво време да се направи.

    Правете смело, пробвано е ... и НАЗДРАВЕ!

ЗЕЛЕН ФАСУЛ СЪС СВИНСКО НА ФУРНА

 

    Зеленият фасул е много вкусен и полезен и по нищо не отстъпва на събрата си - стария. Само че с него има един проблем - една такава твърда жилка по дължината на шушулката и много се дразня, че ми отнема доста време почистването й. 

    Начините на направията му са страшно много - яхнии (постни и мръФчести), паниран и как ли не още, но си имам мой любим начин - на фурна и то изцяло в мой си вариант.

    В неделния ден при разчистването на част от фризера открих два пакета по 0,5 кг замразен. Няма да описвам как му се зарадвах... Потърсих и свинско за готвене, но имаше само едно пакетче от около 0,5 кг. Е, това не е пречка - има и кайма.

    През годините на готвене съм си изработил навика предварително да си почиствам и нарязвам всички необходими ми продукти. Така ми идва по-лесно сетне при самото готвене.Пък и това си има своите предимства - особено в почивни дни - засядаш, нареждаш до себе си всичко, което ти трябва, па вземеш да си сипеш и едно питие - ей така за стимул...

Време е да изброя необходимите продукти, които са една голяма тава -поне за 8 порции: 1 кг зелен фасул, нарязан на парчета 3-5 см; в случая 0,5 кг свинско за готвене - плешка, нарязано на кубчета и 0,5 кг кайма; 3 средни картофа; 2 моркова (единият картоф и морков - настъргани на ситното ренде) - останалите нарязани на кубчета; 1 зелена чушка нарязана на кубчета; 1 глава лук - на ситно; 4-5 скилидки чесън на ситно; 1 бурканче консервирани домати (консерва от 0,33 ) или 2 домата на ситно; 2-3 с.л. фино картофено пюре; 1 с.л. червен пипер (общо иначе поравно сладък, лютив и пушен - направил съм си такава комбинация); сол,черен пипер и джоджен на вкус; мазнина за запържаването (ползвам гъша мас най-често); бульон (зеленчуков поне 0,5 л); и за финал 80-100 гр. настъргано сирене (в случая гауда). От каймата с малко подправки се оформят кюфтенца около орех.

След като всички продукти са подготвени, самото им готвене става направо песен. 

Зеленият фасул се бланшира с 1 ч.л. и вряла вода за времето, докато останалите продукти се готвят. Не е необходимо да вари и т.н., както на много места се препоръчва.

Важното в случая е да се ползва голям тиган (тип уок), в който се загрява мазнината (3-4 с.л.). Месото се запържва до хубаво зачервяване. Сетне през кратки интервали от по 1 мин., примерно, се добавят морковите, картофите, чушките, лука и чесъна. Следва червеният пипер и доматите от консерва. Идва ред на настърганите картоф и морков. След 2-3 минути се налива бульона (или пък топла до вряла вода), идва и редът на зеления фасул. Оставяме да покъкри 5-6 минути и се пущат и кюфтенцата. Овкусяваме със солта, черния пипер и джоджена и имаме търпение още 5-6 минути.

Всичко това внимателно се  прехвърля в подходяща голяма тава и в зависимост от това колко рядко ни се вижда се добавят 2-3 с.л. от карфонето пюре.

Товата заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 25 минути.

Не пропущаме да проверяваме за гъстота - ако е по-редичко, се добавят още една 1-2 лъжички от картофеното пюре. В края на печенето наръсваме с настърганата гауда (кашкавал) и изключваме фурната.

Тук ще вметна, че рядко ползвам брашно за сгъстяване и ако до- трябва е препечено, че иначе не ми върви. Затова предпочитам в другите случаи - царевично нишесте, но тук конкретно - картофеното пюре е идеално.

Ще добавя с риск да бъда критикуван, дори и когато готвя яхния със зелен фасул - добавям картоф и чушка. Вкусът е съвсем друг, но това е въпрос на предпочитание.

При поднасянето не бива да забравяме за задължителното кисело мляко.  Па ако в него има и малко счукано чесънче с оцетец ...

Ястието се получава невероятно - топло не е фотогенично, а изстинало е направо върховно на вкус.

В интерес на истината по-скоро прилича на гювеч, ама гювеч от зелен фасул с малко добавки.

Зачудил съм се дали следващия път да му напрява заливка от яйца, брашно и подправки?

Правете смело, изглежда сложно, но не е така и няма как да не Ви се получи.

И НАЗДРАВЕ!