ВКУСНИ БЪРКАНИ ЯЙЦА

 

  Това не е рецепта, а просто резултат на един експеримент, който даде невероятно вкусен резултат.  От снивките и обясненията всичко ще стане ясно, а количествата всеки може да си ги пригоди за него и колко човека ще закусват. При нас идеята беше за двама, но се получи почти за четирима.

В тигана се загряват 2-3 с.л. кокосово масло и в него се пущат 5-6 с.л. фини овесени ядки, които се разбъркват и запържват до хубав кафяв цвят.

Докато ядките се запържват около стотина грама колбас (шунка, салам и т.н.) се нарязват на ситни кубчета.

Нарязват се и малко зелентии - в случая спанак.

3 големи яйца (или 4-ри малки) се разбиват в купа с 1/2 ч.л. прясно мляко, щипка сол и черен пипер.

Добавят се нарязан на ситно домат, както и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Една червена чушка се нарязва на ситни кубчета.

При овесените ядки като покафенеят се пущат първо кубчетата червена чушка, сетне след минутка нарязания колбас и след още минутка яйчената смес със зелентиите.

Разбърква се на бърза ръка, тиганът се покрива с капака и след една минута котлонът се изключва. Пак се разбърква и оставя така под капака. След 10-а минути имаме перфектни бърквани яйца за закуска.

Ако не се разбърква повторно може да стане и като омлет.

Вкуснотията е невероятна.

ОВЕСЕНИ палачинки или палачинки без брашно и прясно мляко

 

    Заглавието не е подвеждащо - наистина иде реч за палачинки от овесени ядки. При това са напълно безглутенови, здравословни и при това икономични. Да не казвам колко лесно се приготвят.

Необходими са ни 2 яйца, 7 с.л. овесени ядки с връх, 1/2 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, по 1 с.л. кокосово масло и зехтин (може 2 с.л. олио или масло) и вода - първоначално около 300 мл.

Всички продукти се слагат в купата на блендера и се блендират до пастообразно състояние. Оставя се да престои около 15-а минути и се преценява гъстотата. Трябва консистенцията да стане такава като за обиктновени палачинки. Ако е гъсто, се добавя малко водичка, а ако е много рядко - още овесени ядки и отново се пасира. На мен се наложи да добавя още 100-а мл вода.

Вместо вода може да се ползва прясно мляко, но заложих на варианта да са без лактоза и да са напълно здравословни.

Само да вметна, от това количество излезноха 8 палачинки с диаметър 18-20 см.

Всъщност в приготвянето на сместа няма нещо особено. Вместо блендер може да се ползва пасатор.

Единствено печенето си има тънкости, които искам да споделя и които трябва да се спазват. Тази смес няма глутен, който да създава подходяща консистенция при печенето им. Единственото , което служи за "спойка" са яйцата.

Първо тиган с дебело дъно се загрява максимално (моят котлон е с 9 степени) и сетне се намалява на 7-ма. В тигана се сипва идея мазнина - олио, масло, което с четка се разнася из цялото дъно.

В тигана с черпак се сипва от палачинковата смес и се изчаква да се появят прословутите "пуканчета" и да изсъхне. Който е пекал, знае за какво говоря. С лопатката внимателно от всички страни се отлепва от дъното на тигана и се обръща. От другата страна се пече буквално за 2 минути.

Ако не се спази тази процедура, залепват за тигана и при обръщането се разкъсват.

Иначе стават тънки, финни и еластични и през тях може да се "чете" вестник.

Тука на снимката е последното "изтърсаче" от сместа, което обилно съм полял с петмез от фурми.

Вместо това може да се ползва мед, конфитюр или мармалад от любим плод или пък сирене или крема сирене. На когото както му харесва.

Направията ми отне 30-а минути, а бяха "взети на абордаж" буквално за 5 минути.

Дори не успях да направя и снимки като хората... :)

И най-накрая да припомня как може да се направи и овесено мляко, което е много полезно и от него могат да се направят невероятни кремчета, десерти и др.п.

Правете смело, лесно е и невероятно вкусни палачинки се получават.

КАРТОФЕНИ ПИТКИ

 

    Този път направо минавам към направията на тези уникално вкусни картофени питки, които стават за хамбургери, замествам хляба и т.н. Заглавието е малко подвеждащо - не са съвсем картофени ...

За направията са необходими равно количество картофи и брашно: 300 грама обелени и нарязани на кубчета картофи се сваряват в леко подсолена вода и намачкват на пюре с добавка на 2-3 с.л. топло прясно мляко.

Добавят се 300 грама брашно, 7 грама суха мая, 1 ч.л. сол и 1/2 с.л. захар. Разбъркват се с лъжица много добре и се слагат още 2-3 с.л. зехтин.

Омесва се на топка, покрива се и се оставя на топло поне за час да втасва.

След това с добре намазнени ръце се откъсват топчета с тегло около 70-80 грама, леко се сплескват като в средата се слага от малките топчета моцарела и оформя на топчеста питка.

Нареждат се в леко намаслена тавичка с тефлоново покритие. 

Резват се на четири отгоре, поръсват се със сусам и в средата се забива малка бучка замразено масло.

Тавата се покрива с кърпа и отново се оставя за 30-40 минути да си ватсват отново.

В това време фурната се загрява на 200С и тавичката се пъха в нея. След 5-6 минути се намаля на 180С и се пекат около 30-35 мин. 

Зависи от фурната все пак.

Когато почервенеят добре значи са готови и се вадят върху решетка. Напръскват с водичка чрез пулверизатор или намазват с масло. 

Покриват се с кърпа и след 20-а минутки - воаля - можем да ги нападаме ...

Невероятно пухкави и вкусни. Картофеното пюре в тестото винаги дава страхотен резултат и подобрява вкуса на печивото.

Правете смело, нагаждайте пропорциите на свой вкус и няма да съжалявате!

"ШНИЦЕЛИ" от пилешки дробчета

 

    Те това ще да е най-барзото и кратко описание как могат да се направят дзверски вкусни шницели от пилешки дробчета. Всичко на всичко става едва ли не за 10-а минути, а налице е невероятно мезе.

Необходими са примерно 500 грама пилешки дробчета, които се измиват добре и се нарязват на ситно. В купа се разбива едно яйце с 1  ч.л. сол, толкова куркума и сода, както 1 с.л. с връх брашно. Смесват се с дробчетата .

В тигана се загрява малко олио и с голяма лъжица от сместа с дробчета се оформят шницелчета с желана големина. Пържат се от двете страни до готовност-до хубаво зачервяване.

Сервирах ги с резенчета домати и запържени в същата мазнина кубчета ананас.

    Правят се за отрицателно време, дзверски вкусни са и НАЗДРАВЕ!

АГНЕШКО СЪС СПАНАК И ЛАПАД

 

    Това май ще е най-кратката "рецепта" в блога ми :)

500 грама агнешко от бутчето, нарязано на кубчета и овкусено със сол и черен пипер; 500 грама спанак , почистен, измит и нарязан на едро; 1 връзка лапад - измит и нарязан също на едро; 1 кафена чашка ориз.

Нищо не се пържи - просто се слага в една тавичка, залива се с 600 мл бульон (ако няма готов - с водичка) и 3-4 с.л. зехтин и 1 ч.л. сол с добавка на 1 с.л. нарязан джоджен.

Пече се на 180С почти до готовност.

Прави се заливка от 3 яйца, 1 ч.ч. кисело мляко, 50-а грама настърган кашкавал, сол, черен пипер и 1 с.л. брашно.

Дозапича се до зачервяване на заливката и воалЯ - на масата. С лъжичка изцедено кисело мляко и хубаво питие ...

Вкуснотията е невероятна.

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.

    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.

    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.

    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.

Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 

След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 

В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.

Оставя се да си почине добре за 15-а минути.

В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.

Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.

След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.

В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.

Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.

Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.

По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.

Просто уникално ...

Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:

От така направеното тесто отделих около една купичка.

Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 

Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.

Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.

Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.

Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 

Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.

Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).

Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.

Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.

Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 

След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.

С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.

След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.

След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.

След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 

Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.

Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.

Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.

Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.

Това продължава около 24 часа.

След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.

 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.

Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 

При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 

Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.

 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 

Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 

Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.

 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 

Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 

П.П. Полезен съвет:

Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.

Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 

П.П. Полезен съвет:

За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.

Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.

В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.

Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.

Много дълго обяснявах.

Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.

    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.

    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.

За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.

Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.

Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.

Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.

Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.

Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.

След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.

Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.

Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.

След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.

Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.

Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.

Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.

Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.