"Баница" от спанак, сирене и лаваш

 От как съм открил лаваша, дали направен от мене в къщи или купен готов, рядко купувам кори за баница (освен когато твърди съм решил да правя стандартна баница), а в останалите случаи ползвам именно Лаваш. Става като основа за пица, за руло със сирена и куп други неща. Какво ли не съм правил с него.

 Та онзи ден по пазаря виждам спанак по 1,50 лв за 0,500 кг и вдъхновено купувам две торбички. Добре, че не аз го чистих и мих, че инак щеше да ми се отели волЪт. Но тази дейност биде извършена под моето вещо ръководство - мустачките изрязани и изхвърлени, дръжките изрязани и събрани старателно и листенцата измити и отделени. 

 Въртеше ми се идея за някаква супа или нещо със спанак - нали е бъкан с железо и е полезен за дъртофелните ни организми и повишава хемоглобина.

Първоначалната ми идея бе направя прясна салата от спанак със сирене и като взех, че то нарязох кат за куче и смесих със сирене около 300 грама.

В тоз ти ми момент мярнах в хладилника пакета с лаваша, намерих тава с размерите на лаваша. На дъното турнах един лест хартия за печене, отгоре един лаваш, а в спанака със сиренето - 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода и 3 яйца от най-големите. Всичко това добре се обърква с лъжицата, а върху лаваша се сипва малко зейтинец.

Върху лаваша се слага половината от спанено-яйцено-се.иренената смес, друг лист лаваш, малко мазнотийка и останалата смес от спанака и захлюпва с третия лаваш.

Притеска се добре и се нарязва на квадрати с остър нож.

Отгоре се залива с 1/2 кофичка кисело мляко, разбито с едно яйце и се пече в превварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути.

Всичко си зависи от Хурната. В нашТа се зачерви за 40 мин., турнах фолио отгоре и пекох още 10 мин.

На снимката изглежда като изгоряло, но не е така - това е от телефона и светлината.

За около 5 лефа - една цяла баница за поне 4-ма, невероятно вкусна и т.н.

Здравословна при това.

Излъгах - излизат поне 6-7 порции и е невероятно вкусна.

Прави се лесно и за времето прз което писах това щях да направя поне 3 баници.

А за дръжките на спанака и няколко листенца от него ще напиша отделно.

Щом а можах да  я направя за Вас ще е още по-лесно.

Правете без да се плашите. Щом аз успях, Вие ще се справите като с детска играчка.

НАЗДРАВЕ!

"Сушена" сланина

 Домашна сланина съм правил в какви ле не варианти - в блога имам поне няколко рецепти за уникално вкусна сланина, но тази надмина всички ми очаквания и стана Дзверска вкуснотия. Та затова ще напиша какво направих.

 Само преди това ще споделя, че в последно време - направо в последните години много трудно намирам дебела поне 3-4 пръста сланина за осоляване. Все една такава тънка - като т мършави недохранени прасета. Та този път открих такава - тавлъ сланина и се понакупих. Част направих по традиционния начин и в буркан, но и отделих едно парче около 500 грама за експеримент.

Парчето както си беше цяло биде турнато в една кутия, на дъното на която имаше около 2 с.л. сол и обилно натъркано със сол отстрани и отгоре- още 2 с.л. Кутията се затваря и се забравя на студено място за седмица. Общото количество на солта - около 4 с.л. за 500 грама сланина.
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и  като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.

Последва рязване и пробване.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!

Крехък пържен телешки дроб

  Преди да започна много ми иска да кажа две три думи за ползите от дроба - черният дроб като започнеш от телешки, агнешки, свински, пуешки и пилешки съдържа в 100 грама седмичната ни доза от необходимия ни витамин В12. Така че веднъж седмично трябва да се хапва, за да подкрепяме организма си.

 Който иска може да прочете в интернет повече. Моята цел е да кажа само, че черният дроб е много полезен и изобщо не трябва да се пренебрегва.

 Толкова за ползите, та за другото: 

 Черен дроб съм приготвял по толкова много различни начини, че свят ми се завива, но не спирам да експериментирам. Все търся вариант, в който наистина да започне да се топи в устата.

 В действителност това не е рецепта, а споделяне на последния ми невероятно успешен експеримент за приготвяне на телешки дроб.

 Няма да обяснявам, че предварително телешкият дроб трябва да се почисти от ципата, която го обвива, от вените и всичко друго. Сетне трябва да се нареже на тънки пластини. Това най-лесно става, когато дробът е много добре охладен - на границата на замръзването.

Сега ще пусна една съвсем ужасна снимка, но намирам, че е необходима:

Нарязаният на ленти, плочки или както и е - важното е да тънки се слага в купа и залива с прясно мляко. Оставя се така за около 30-а минути. Сетне в купата се добавят на 600 гр дроб (толкова беше), 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. чесън на прах, по 1/2 ч.л. пушен и лютив червен пипер и 1 ч.л. сода бикарбонат и се изцежда 1/2 лимон. Добре се разбърква и се забравя, най-добре в хладилника, поне за 2 часа.

На снимката много добре се вижда реакцията на содата с лимоновия сок - едни такива красиви пуканчета.

Та така-турнахме го в хладилника и го забравихме. В това време се обелват няколко картофа, нарязват на пръчици и хвъргат в купа със студена вода - да си се плацикат. След 40-а минути се измиват и подсушават с кухненска хартия.

В същото време се почистват няколко скилидки чесън и нарязват на тънки люспи.

Грабаме един тигань и в него него загряваме олио в комбинация с 1-2 с.л. гъша мас.

Хвъргаме картофите и ги запържваме до златисто. Като ги извадим, да не забравим да ги осолим.

Докато се шматкаме с картофите, поставяме в цедка дроба и много добре го отцеждаме. Както си е в цедката го ръсваме със смес от царевично и и обикновено брашно с добавка на 1 ч.л. сол. Отново го изтръскваме от излишното брашно и хоп в силно загрятата мазнина. Само да не забравим да пуснем люспичките чесънче. Слага се по-малко - по няколко парчета. Така се пържат страхотно бързо - за максимум 2-3 минутки от всяка страна и се вадят при картофчетата.

Да знаете, направо не е истина какъв крехък дроб стана - хапваш и се топи в устата. Дори не се налага да се дъФче - нещо като за беззъби пенсионери .

Дзверска вкуснотия. Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!

Панирани жабешки бутчета

Жабешки бутчета!? Лелей, какви спомени от преди 50 и малко повече годинки. Бяхме Лапета, търчахме по гащета из селските поляни и цяло лято гледахме да се отскубнем от Баба и Дядо и да се топнем в рЯкЪта. Една безгрижна и весела тайфа от Лапета - момчета и момичета. Градските бяхме няколко за "цвят" и все трябваше да се доказваме, че можем да яхмем магарето от раз или да се гмурнем в дълбокия вир, или да изкатерим дивата круша и ... че не ни е страх от смока, който пълзи из тревата... Или че не ни пука и можем да пием мляко направо от овцЪтЪ. Както и че не сме лигльовци и можем да станем в 4,30 часа, да впрегнем каруцата и да сме на тютюнЯ и да пълним кошовете в катранено лепнещите листа, пръстите да почернеят от катрана и че това не ни пречи да излапаме една две филии Ляб със сирене за закуска.

Но най-голямият кеф беше като приключим с низането на тютюна - някъде около обяд. Събирахме се до оградата на училището, бързо строй се, преброй се ... Я, Маринчо (Нела, Митьо ...) ги няма. Бегом до тях, а те горките още нижат или носят на прасето,  или ... На бърза ръка се впрягат чевръсти 15-а чифта ръчички и коша с тютюна е нанизан и низите проснати под сайванта, или прасето нахранено и сетне тумбата с няколко коматЯ Ляб направо към рЯкътъ. Плискотене в марната вода на уморената и бавно течаща река, гмуркане из подмолите и вадене на мряна с ръце или пък ловене на ... жабоци.

Е, те това беше най-големият кеф. Отрязване на бутчетата, одиране. Съчки и сухи клони бол - напалвахме огънчето, сетне до жар. От върбовите клонки шишчета. Старателно се издялваха по няколко чатала и печене върху жарта ... Лелей, ще взема да ревна. Сегашните деца, ако вземат да влезнат в същата рЯка, сигурно ще получат обриви и алергия от разни химикали и други помии в реката. Да не говоря, че ще получат остро хранително натравяне от рибата в нея, ако изобщо я има.

Колко риба сме изпекли, колко жабешки бутчета сме изяли и никой, ама наистина никой - да не говорим за някакви му там Агенции за детето, се е заинтересувал какво правим. Важното беше да се приберем цели (синини, рани и др. никой не ги броеше), да излапаме набързо вечерята приготвена от Баба и да хукнем към лятното кино в 21.00 часа - "Робинхуд", "Черната стрела", "Винету" - демек всичко с Гойко Митич. На невероятната за нас цена от 10 стотинки за билетче. Е, купувахме 5, а влизахме 10-а. Бай Кольо Клисаря, по съвместителство отговорник и за селското лятно (имаше и зимно) хич не се вълнуваше колко Лапета ще влезнат - за него бяха важни Дъртите, че влизаха за по 0,20 лв билетчето. Знаеше, че Лапетата ще прехвърлим оградата или ще се накачулим по клоните на дърветата. По-добре да ни пусне отколкото да се ядосва с някое изръсено Лапе от ореха до киното.
 Май много се отклоних, но както и да е...

Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на  гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.

Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!

Ябълково-меден сладкиш Тонини

 Рядко показвам сладкиши, но този е просто уникално лесен за направия, не изисква какъвто и да е майсторлък и най-важното - много здравословен и при това без глутен.

 В този вариант ще го дам с основен продукт ябълки, но сетне ще направя и допълнения.

Необходимите продукти са:

2 ябълки;

3 яйца;

1 или 1 и 1/2 ч.ч. овесени ядки;

по 1 пакетче ванилова захар и бакпулвер, както и 1 равна с.л. канела;

2 с.л. мед и 2-3 с.л. олио;

Изпълнението е направо елементарно:

Ябълките се почистват и настъргват на ренде в подходяща купа. В купата се слагат яйцата, канелата, ваниловата захар и меда.

С блендер овесените ядки се смилат на брашно - като за начало поне 1 ч.ч. Сипват се при ябълково-яйчната смес, добавя се бакпулвера и всичко се омесва с лъжица.

Трябва да се получи смес с гъстотата на тази за кекс. Като гребнеш с лъжицата, от нея да се стича с леко затруднение.

Всичко зависи от сочността на ябълките - колко сок са пуснали, от големината на яйцата и т.н.

Затова може да се наложи да се смелят още овесени ядки.

Понеже ябълките бяха сочни, а яйцата от най-големите XL, си отиде направо чаша и половина смляни овесени ядки.

Докато се прави сместа, фурната се включва на 170С да загрява.

Подходяща тавичка с размери 25х25 см се застила с хартия за печене. Най-лесно става като хартията предварително се намокри, намачква и сетне много лесно заема формата на тавичката.

Сместа се изсипва в тавичката и заминава да се пече за около 30-а минути във фурната. След първите 10-15 мин. може да се намали на 160С.

Пече се до хубаво зачервяване, но всеки знае, че може и да се провери със сухо шишче.

След изпичането се вади, изчаква се да поизстине, отлепва се от хартията за печене, нарязва се на подходящи парчета - квардатчета, ромбчета и т.н.

Може да се поръси с пудра захар,  да се поднесе с топка сладолед. Всичко е въпрос на въображение и желание ...

Впрочем, в интерес на истината, това просто е базова рецепта:

Ябълките могат да се комбинират с настъргани моркови; могат да се заменят с намачкани банани;

Овесените ядки може да се заменят с мюсли с плодове и ядки, или пък да се смелят с ядки по желание;

Медът може да се замени със захар - обикновена, кафява; Количеството е на вкус, но замяната не е желателна.
Впрочем рецептата я знам от Чедото и заслугата е нейна.

Правете смело: Щом аз го мога, няма начин и Вие да не можете.

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

Деликатесно мезе от свинско бонфиле

 Това може  би е най-лесно и най-малко трудоемкия домашен деликатесен мезелък от цяло парче месо.

 То направо няма какво да му се обяснява. Пак няма да давам количества - вземат се свински бонфилета и от всяко се оформят по две равномерни парчета. 

 Изрезките се отделят. 

Месото се претегля, и с оглед теглото му се смесват подправките:

за килограм:

8 грама нитритна сол и 10-12 грама обикновена сол (но това е въпрос и на вкус);

5-6 грама смес от 4 вида пипери (бял, зелен, червен и черен);

2 грама кимион;

3-4 смлени зърна хвойна;

2 грама захар;

1-2 с.л. ароматен коняк; (при добро желание - капка течен пушек);

Подправките се смесват и много добре се втриват в месото.

Следва най-трудоемката част - всяко парче месо да се вакуумира поотделно.

Оставят се горе долу за 12 часа в кухнята и след това заминават в хладилника поне за 4-5, че и повече дни.

След престоя в хладилника се вадят, оставят се да престоят на стайна температура поне 4-5 часа и се "варят" на пара. Ползвам онази джаджа на мултикукъра за варене на пара.

С оглед големината им около 40 минути им стигат. За всеки случай се проверява с термометъра за месо - просто се боцва в едно парче през фолиото. Като стигне 70С е изцяло готово, веднага се вади и се охлажда в студена вода.

Сетне престой в хладилника за един ден и нашият деликатес е готов за нападане.

През цялото време си стои в плика както си е вакуумирано. При отварянето в плика има отделено малко желе, което е идеално за влагане в някакво ястие (сос, супа...).

Изваденото парче не е необходимо да се мие, достатъчно е да се подсуши малко и се реже тънкофайско.

Признавам си - дзверска вкуснотия - ароматно и невероятно крехко.

Страхотен мезелък.

А ето ги и изрезките от оформянето на парчетата бонфиле - резнати на късчета, леко овкусени с черно пиперче и солчица, пръжнати в бучка масло с 1 скилидка чесънче и 1-2 с.л. от коняка.

Пръжването си е най-точната дума - колкото месото да започне леко да се засрамва (макс. 5 мин.).

Крехкото бон филе няма нужда от продължителна обработка.

Цялата подготовка е въпрос буквално в рамките на 10-а минути, само вакуумирането отнема малко време и това.

Невероятно вкусен резултат.

Много се чудих след ваденето от плика дали да ги овалям в някаква посипка - за красота, ама се отказах. Не ги сервираме цели, а тънкофайски нарязани.

Хубавото на пакета е, че си стоят вакуумирани и сетне и могат да се съхраняват в хладилника по-дълго време или направо да влезнат във фризера, ако е направено по-голямо количество.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Мексиканско сомбреро или омлетена палачинка

  Не знам от къде съм го видял, но е от много отдавна - може би от преди 10-а и повече години. И много често като ме мързи да правя закуска, това ми е спасителният вариант. Не знам защо до сега не съм я споделял, но впрочем, това е съдбата на още поне над 1000 рецепти от личните ми тефтери. Готвя от повече от 40 години, а публикувам съвсем от скоро. Нормално е. Даже по едно време започнах да пущам само снимки на моите си писани рецепти, но се оказа, че към този вид неща интерес. Хората искат да видят снимки, да получат някакви обяснения ...Ама нека не се отклонявам, че ще се само санкционирам.

 Прави се толкова лесно, че направо нямам какво да обяснявам, но все пак да си кажа как я правя:

Ползвам тефлонова тавичка с d=28 см, в която се слага бучка масло около 25-30 гр. и се пъха във фурната поне на 230С да загрява.

В това се разбиват 4 яйца с 4 равни с.л. брашно, щипка сол и щипка ванилова захар. (Понякога слагам и 3-4 с.л. прясно мляко).

В това време маслото се е разтопило, тавичката е загряла.

Вади се с ръкохватката, маслото с четка се размазва по цялата тавичка и стените й и се сипва яйчената смес. Действа се бързо.

Тавичката се връща във фурната и се пече 5-6 минути на 250С.

Много красиво се издува като на първата снимка - става си направо като истинско мексиканско сомбреро.

Пече се всъщност до зачервяване.

Като се извади на дъската, бързо спада, но това изобщо не се отразява на вкуса.

Тъй като си я възприемам като бърза закуска, на която направията отнема не повече от 10-12 минути, често си я разнообразявам.

Понякога настъргвам кашкавал, понякога го смесвам с настъргана шунка, понякога добавям и малко чубрица и като я извадя поръсвам с тази смес и връщам буквално за минутка.

Носи и други добавки...

Сетне като спадне се навива на руло и реже на парчета.

С две думи казано си е нещо като омлет, ама заради мънинкото брашънце вътре - омлетена палачинка, която се прави адски бързи и лесно.

Изглежда ефектно, но и е много вкусна.

Пробвах и веднъж дваж да я направя без масло, направо в силно загрята на 250С тефлонова тавичка. Става уж здравословно и по същия начин, но определено не ми харесва без масълцето.

С него си е дручко.

Пробвайте и няма да съжалите. И тъй като става дума за закуска, няма да кажа НАЗДРАВЕ!

Въпреки това си обещавам, да я пробвам някой път за лека вечеря с разни добавки и ще си кажа какво е станало...

Домашен леберкез

 Този път нямам намерение да правя някакво подробно писание за това що е та леберкез и т.н. Достатъчно е да спомена, че е типично немско ястие, което се прави и в Австрия и в Швейцария, както и че доста са споровете коя е оригиналната рецепта. Думата в буквален превод означава сирене от черен дроб. Е, останало си е само наименованието - в много райони на Германия изобщо не се слага дроб, в други се прави само от телешко месо и бекон. Едни слагат яйца, други прясно мляко, трети разни зеленчуци, други само гъби, разни комбинации и т.н. Горе долу колкото майстори, толкова и рецепти. Общото в тях е единствено присъствието на лук и типичната форма на правоъгълен хляб.

 Така че ще си дам моя вариант с всички възможни бележки, защото за мен, когато му се хване принципа на направията, вече може да се експериментира с различни добавки и варианти.

 Ще започна с това, че  този път купих по 500 грама мляно телешко и свинско месо. Има месарници, в които продават такова. Това не е кайма,а е просто мляно месо.

Необходими са: по 500 грама мляно телешко и свинско месо (може и кайма, а може и кайма смес за по-лесно);

150 грама пушени свински гърди;

1 голяма глава лук (но при това количество може и 2) и 3-4 скилидки чесън;

сол - 20 грама (без бой си признавам, че ползвах 8 грама нитритна и 12 грама обикновена - реших да се презастраховам); В крайна сметка ни се стори солено и затова препоръчвам 18 грама, но все пак е въпрос на вкус.

черен пипер - 5 грама, прясно смлян;

индийско орехче - около 1 грам; бахар - 1 грам.

1 яйце и 1 ч.ч. лед с вода

Много се чудих дали да сложа и други подправки, но прецених, че не е необходимо. Това е достатъчно, за да се усещат вкусовете на месото.

Изпълнението не е трудно.

В тиган се запържват нарязаните на кубчета свински гърди, лука и чесъна, като им се капва малко водичка именно да се задушат, а не да се пържат. Оставят се да изстинат. Как ще са нарязани е без значение, защото сетне ще се смелят.

В блендера на партиди от по 250-300 грама с добавка на малко от леда и ледената вода, месото се смила до кашеобразно състояние. В процеса на смилането се добавят и задушените гърди и лук.

При смилането на някоя от партидите се добавя и яйцето.

За следващия път за мое улеснение, ще смеся всички подправки в купичка и ще ги слагам на части при самото смилане. Така ще се улесни сетне омесването.

На който не му се играе да пасира месото с блендера е достатъчно да го прекара поне два-три пъти през месомелачката. По-лесно е и не е толкова трудоемко, но прецених, че така ще се постигне по-добра консистенция.

Добре омесеното с подправките месо се слага в подходящи формички за печене. Ползвах еднократни за кекс, които добре се омасляват.

Тука си признавам, че при месенето ми се стори,че месното тесто стои някак си по-рядко. Дали не съм прекалил с леда? И затова добавих 1 с.л. млечен протеин да поеме излишната влага.

Като се напълнят добре, отгоре им се правят ромбовидни разрези.

Слагат се в тава, налива се вода до средата им или малко по-нагоре и заминават във фурната на 140С.

След около два часа, се бяха позачервили срамежливо отгоре и ги проверих с термометъра за печене. Бяха стигнали 70С вътре. 

Извадих ги веднага, оставих да поизстинат малко. Върнах тавата с водата на дъното на фурната, а двете леберкезчета турнах на решетката и включих фурната на 150С на вентилатор. Горе долу - 5-6 минути - ами честно казано една цигара време.

В много рецепти препоръчват варене на леберкеза в подсолена вода. Да се увие в марля и да се вари. Намирам, че това си е пълна дивотия. При варенето от месото ще излезнат всички вкусове и ще стане просто едно варено.

Затова препоръчвам варианта с печене на водна баня и то на такава температура. 

Оставих ги да поизстинат и бидоха нападнати.

След съвсем леко изстиване вече се режеха тънкофайски, ароматът на хубав месен колбас.

Като изстинат съвсем в хладилника, вече се режат съвсем тъничко.

И може би е най-добре да се консумират на следващия ден, ама кой ще ти ги чака.

В нашия случай, единствената забележка бе солта - една идея по-солено. С 20 грама сол не трябваше да е така, но фактът е налице.

Е, те това е.

Много добър вкус, добра консистенция. 

В интерес на истината не така "сочно" като онова по-магазините, но и няма как да стане като него без добавката на полифосфати и други подобни.

Страхотен леберкез се получи и като мезе и като добавка на сандвичи.

При това може да се ползва като основа за направа на разновидности - с добавка на най-различни съставки.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

(не) Ориенталски суджук

 С този "ориенталски суджук" направо си взех белята. Като ме обзе идеята да го направя, взех че направих един уникално (да не се повтарям с дзверски) вкусен телешки суджук "Ятаган".

 Междувременно от приятелка във ФБ Мая Инеси получих цели два варианта. Та тя ми обясни, че такъв суджук се прави почти във всяка месарница и че всеки месар си има собствена рецепта и рядко я издава. Има пълна логика в това - хората с това си вадят хляба, с вкуса на суджука привличат клиенти. Та дори ми обясни, че от една месарница си купувала сурова овкусена за такъв суджук кайма и че дори в този вид била невероятно вкусна. Направо можело да си я мажеш на филийката. 

 Последно отклонение, след като направих каймата и престоя в хладилника само 24 часа, я опитах в суров вид. Наистина може да се яде с филийка.

 Та да продължа:

 От двата варианта, които тя ми изпрати, първият направо ме стресна с количеството подправки, сол и чесън, които общо възлизаха на около 400 грама. Затова се спрях на втория, в който бяха доста по-малко - почти наполовина. Затова реших да направя експеримент  като редуцирам подправките по мой вкус.

Първата работа, която свърших бе да се разходя по пазара, да купя хубаво телешко месо и целия набор от подправки.

Те са чесън, кимион, черен пипер, сумак, смлян чимен, т.нар. "седем подправки" и задължително турски червен пипер, т.нар. пул бибер - сладък и лютив на люспи; бахар.

Отново реших да ползвам обикновена готварска сол вместо нитритна в комбинация с обикновена.

Малко по-нататък ще дам и точните количества, които съм ползвал, но в интерес на истината, доста ги намалих.

Тука само давам пример с чесъна. По рецепта трябва да е 40 грама, а на снимката са 9 скилидки - общо 23 грама и при това махнах тази най-отдолу, че не ми хареса и смлях с каймата само 8 броя или 20 грама.

Лютивият пул бибер на люспи е 60 грама, а сложих само 20 грама.

Та така почистеното и нарязано телешко - 1 кг смлях на ръчната машинка заедно с 8 скилидки чесън или 20 грама.

Сега да дам точното количество подправки, които ползвах за този един килограм:

сол - 20 грама, 

кимион и черен пипер - по 10 грама, 

35 грама сладък червен пипер и 5 грама пушен;

20 грама лютив червен пипер; 

чимен и сумак - по 5 грама;

бахар млян - 3 грама.

от седемте подправки - 25 грама.

Каймата омесих много добре с подправките, които предварително бях смесил заедно.

Е, не се сдържах и при месенето взех, че добавих и 50-60 мл уиски. Досвидя ми се да слагам повече.

Омесената кайма престоя в хладилника 24 часа.

Дори си отделих малко в суров вид да я опитам. Голяма вкуснотия. Не ми направи впечатление за лютивост или натрапчивост на чесъна и достата подправки.

Пълненето е ясно - с шприца, егале егале, докато си пийнеш едно две питиета.

Отново цялото количество напълних в едно черво - телешки чоз.

Нека да си е голямо единно парче.

Така и го оставих да си суши на остъклената тераса точно 13 дни.

За тези 13 дни загуби 35 % от първоначалното си тегло и прецених, че толкова му стига.

От снимката в разрез се вижда, че е малко по-мекичко, но добре държи формата.

Доста червенее от пиперите.

С изненада установих, че чесънът не се усеща. При суджука Ятаган доста се усещаше, макар че беше наполовина. Обяснявам си го, че многото останали подправки са "убили" аромата му.

Само че има едно голямо НО ... Оказа се, че макар и да сложих доста по-малко лютив пипер, много силно се усеща и за нашия вкус идва доста по-пикантен.

Това не е толкова лошо - ще си иска повечко питие за "прекарване".

От друга страна, може да се ползва за готвене и там също тази пикантност ще се намали.

Така че правете смело и НАЗДРАВЕ!