КОРНИШОНИ В КОФА като от бидон

 

  Всички по-възрастни помним онези корнишончета, които се продаваха от бидони цяла зима в "Плод и зеленчук". Ходехме с кофичка или голям буркан и освен корнишончетата ни сипваха и от саламурата. Бяха върховни на вкус и особено хрупкави. И нищо общо с тези маринованите от буркан. 

    Правя ги от доста години и се чудя защо и ред не съм споделил за тях - може би, защото всичко е много просто. Количества не давам - просто няма такива.

Подбират се желаното количество корнишони. Измиват се добре и се накисват в студена вода за час два. Изрязват се откъм дръжката.

Кофа или голям буркан се слага да легне на едната си страна и започват да се нареждат корнишоните плътно едно до друго.

В съдината се налива филтрирана вода поне два пръста над зеленчука.

След това водата се излива в тенджера и се измерва количеството й. Тука е единствената мярка - на литър вода се слагат 40 грама едра морска сол. Разбърква се добре да се разтвори солта и с тази саламура се заливат  корнишоните.

Отгоре им се слага някаква чиния да не би случайно да изплуват.

Съдината се затваря с капак и оставя на сенчесто място (в моя случай на остъклената тераса).

Препоръчително е поне през ден саламурата да се излива в друга съдина, да се прецежда и връща обратно при корнишоните.

Протича естествен процес на ферментация. Саламурата помътнява след няколко дни, а корнишоните променят цвета си от ярко зелен към кафеникаво зелен (вижда се на снимката). За около 10-а дни или малко повече са напълно готови. 

Стават не много солени и наистина хрупкави.

Когато се правят сега през лятото, има проблем със съхраняването им до зимата. Единият начин е да се прекъсне ферментацията с добавка на 1 гр. натриев бензоат на кило продукт, но не го предпочитам. Другият начин, който ползвам е корнишоните да се подредят старателно в буркани. Сламурата да се прецеди през домакинска хартия, да се сложи да заври и сетне топла да се налее в бурканите.

След затварянето им се оставят върху капачките до изстиване. Така се съхраняват доста продължително време.

Тука е въпрос на предпочитание - който иска може да добави в буркана връхче копър, семена синап, дажи и дафинов лист или листа от хрян, вишна и т.н. (може и зърна черен пипер).

С една дума, кой както иска да си подобрява. Предпочитанието ми е - само корнишони и саламура. Така са най-близки на вкус до онези лелеяните от бидона.

П.П. Тази година направих "гаф" - напълних кофичката с корнишони по указания начин, турнах им чиния отгоре, затворих, оставих в мивката на бокса и ... заминахме при Чедото за две седмици.

Като се върнахме направо се стреснах - отгоре имаше не много дебел слой от нещо като бяла плесен и си реших, че ще ги изхвърлям.

Да ама не:

Прецедих през хартия, измих корнишончетата.

Пробвах - бяха направо невероятно хрупкави и вкусни. 

Сетне в бурканите по указания начин.

Може би, защото повече няма да пиша за краставички или корнишони, освен ако не измисля нещо много различно, тука давам и няколко линка в блога ми за направата на краставички и корнишони за зимата:

Кисели краставички без варене

ХРУПКАВИ КРАСТАВИЧКИ

Хрупкави краставички - друг вид

Кисели краставички по фински

Краставички (корнишони) в бидонче

П.П. Свършвам с темата за корнишоните - приемам нови идеи....

Кисели краставички по фински

 За 3-литров буркан - ползвам едни такива от турски маслини с винтова капачка
Необходими продукти:
    3 кг дребни корнишони - ако са по-едри, се нарязват
    3 с.л. с връх сол - едра морска
    200 грама захар
    180 мл оцет (желателно ябълков домашен)
    3 ч.л. синап
    3 дафинови листа
Изпълнението:
    Краставичките след измиването се накисват за 1-2 часа в студена вода с добавка на 1 с.л.
    В тенджера се загряват до завиране водата, солта, захарта, синапа и дафиновите листа. Когато заври, котлонът се изключва, добавя се оцета и в тази марината се пущат корнишоните.
    В момента, в който започнат да променят цвета си, се пълнят в буркана, налива се маринатата, затварят се с капачките и се оставят върху тях до пълното им изстиване.

Пробвайте - правил съм ги и няма съжалите. Стават много вкусни и НАЗДРАВЕ с изстудена ракийка.

П.П. пак е без снимки, защото е от старите тефтери ....

Краставички (корнишони) в бидонче

 Необходимо е бидонче - продават в магазините по левче, едни такива 15-20 литрови за малко пари. Желателно е да е с кранче - ако няма, просто се купува едно такова, дупка в бидончето и залепване на кранчето. Много е важно, защото лесно се преточва саламурата.

Едно такова поема поне 10-12-а кила корнишони.

Освен корнишони, може да се ползват и по-малки краставици от сорта "Гергана".

Корнишоните се измиват и накисват в студена вода за поне час два с добавка на малко сол. Нито се режат, нито се дупчат.

Сетне се прехвърлят в бидончето, на дъното на което се слага китка сух копър от върха със семето - ако няма, просто копър в количество по желание.

Между тях се бухват скилидки чесън - около 2-3 глави без да се чисти. Сетне имаме идеална туршия от чесън.

Прави се саламура по най-простия начин: налива се вода в бидончето, която да ги покрие отгоре.

Водата се излива и в нея се разтварят по 50 до 60 грама морска едра сол и поне 10 грама захар. Доливат се по 40 мл оцет на всеки литър течност. Добавят се и по 1 ч.л. на литър синап. Който има желание, може да добави и листа от вишна, листа от хрян и т.н.

С тази смес се заливат корнишоните в бидончето и оставят на терасата да си ферментират. Ежедневно се преточват през кранчето.

На 5-6 -я ден (зависи колко е топло) са променили цвета си, саламурата леко е помътняла и са почти готови.

Това е момента, когато трябва им сложим или калиев сорбат или натриев сорбат, за да спре процеса на ферментация. По принцип се слага по 1 грам на литър течност или кило зеленчук.

И остава да чакаме зимата, за да се насладим на вкусните корнишончета от бидончето и да ползваме марината за овкусяване на разни мръФчоци.

Стават хрупкави и много вкусни.

Пробвайте и няма да съжалите. Мога само да кажа - жестоко мезе за ракийката и НАЗДРАВЕ!

П.П. Не съм в състояние за вкяка публикация да пущам снимки. Както съм казал имам хиляди рецепти през годините преди блога, които няма как да пресъздам, а искам да споделя с Вас.

ДОМАШЕН НЕКТАР ОТ ЖЪЛТИ ДЖАНКИ

 

 Сега е сезонът на плодовете - особено са ми любими наред и с останалите - джанките, но онези жълтите с леко киселеещ и тръпчив вкус, от които чак ти изтръпват зъбите.

    Много бързо преминават и затова колкото оберем от дървото в двора бързам да ги направя на нектар. Правя и по няколко буркана компот - голямата тенджера на котлона хваща точно осем буркана..

    Направията е много лесна: джанките се измиват, почистват от дръжките, слагат в голяма тенджера и заливат с вода - два пръста над тях. Варят се на бавен огън до пълно сваряване. 

    Костилките се почистват на ръка - става много лесно.

    Отделените сварени плодове заедно с сока от варенето на няколко партиди се пасират с пасатора или пък в блендера. Полученият нектар се прецежда за всеки случай през едра цедка.

    Съвсем леко го подслаждам, но не с кристална захар, а кафява захар или мед.

    Пълня в бутилки и заварявам за 10-на минути - колкото за капачка.

    Става разкошен нектар - леко тръпчив и сетне цяла зима имам летен вкус.

    Пробвайте - става лесно и не отнема кой знае колко време.

ЛЕСНА "ДИВА" ЗИМНА ТУРШИЯ

 

Много харесваме през зимата туршиите и в същото време направо подивявам като прочета "вземате 500 гр еди какво си, отмервате 15 грама сол, 5 грама захар, наливате 3 с.л. оцет и т.н.". Направо мразя такива рецепти с точти грамчета и количества зеленчуци и сетне все се чудиш защо не е станало хрупкаво както ти пишат, че става или пък че ти идва пресолено и супер оцетено ... или мазно с плаващо олио ...

Писал съм вече как се прави лесно кисело зеле в буркан, но нещо съм изтървал да пиша за лесната туршия ... и сега ще се коригирам.

Моята лесна туршия няма количества. Ползвам зеле кьосе, лилаво зеле, зелени домати, моркови, карфиол, по една две зелени и червени чушки; кервиз; 

Понякога и хубави камби, които стават за пълнене. Когато имам гулия и алабаш слагам по няколко резенчета или кубчета.

Зелето го нарязвам на тънки ивици и на по-едри парчета; зелените домати на четвъртинки; морковите на кръгчета; карфиола - на ситни розички, а дръжките - също на кръгчета; чушките само на парчета, кервиза -на ситно. Камбите само ги избушвам.

Всичко това слагам в една голяма тенджера и като знам количеството на зеленчуците ги посипвам с 40 гр. (от зор 45 гр.) сол и 1 с.л. захар (около 15 гр. не съм я мерил) и добавям около 50 мл оцет. Всичко това на ръка се омесва добре и се "забравя" в тенджерата за 4-5 дни като поне веднъж дневно се разбърква. 

През това време зеленчуците омекват, пущат соковете си и започват "ферментация".

Когато съм "заложил" камби, добре ги натъпквам със сместа от останалите зеленчуци и ги пълня в подходящ буркан като между тях уплътнявам с останалите зеленчуци.

Всичко останало пълня в трилитрови буркани и заливам с отцедения от зеленчуците сок. Ако артиса малко - в обикновен компотен буркан.

Ако заливката от сока не стигне, загрявам малко вода с добавка на сол (на 1 л - 30 гр.);добавям 10-а зърна черен пипер, 1 дафинов лист, 3-4 зърна бахар. Прецеждам и допълвам бурканите.

Правя 2-3 буркана по ей това време на годината и след 20-а дни е готова за консумация.

Зеленчуците се запазват хрупкави и твърди... 

Колко издържа не знам - при нас свършва до към края на януари.

Ако някой иска да се подсигури, след нопълването в бурканите може да добави по 4-5 аспирина на 3-литров буркан.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите - комбинирайте зеленчуците по собствен вкус.

П.П. Малко хора знаят как разпознаят зелето "кьосе" на пазара - ориентират се по надписите. Много е просто: обръща се зелката с кочана нагоре и се броят колко дебели жилки излизат от него. Ако са пет, зелето е истинско "кьосе".

Кисели краставички без варене

 

В блога си имам няколко рецепти за кисели краставички, но установих, че нямам писано за целите кисели краставички в буркан. Па и то сега им е времето да се направят.

Количествата на корнишоните не ги давам, но препоръчвам, когато се купуват, да се избират по-ситнички (запазват се по-хрупкави и са по-вкусни).

Преди да започна с направията, корнишоните ги измивам и слагам в голяма тенджера със студена вода за поне 24 часа като водата я сменям няколко пъти. Така се изкисват и "почистват" от евентуални нитрати. Някои съветват във водата поне еднократно да се сложи пакетче лимонтузу. Пробвал съм, но не виждам някаква съществена разлика.

Другото, за което не давам количество, е лукът - въпрос на лично предпочитание. Просто се нарязва на полумесеци.

Във всеки буркан се нареждат плътно корнишоните и резенчетата лук. 

ПЪРВИ ВАРИАНТ:

След като са напълнени във всеки буркан наливам вода - до горния ръб на буркана  и веднага след това я изливам в голяма тенджера. По този начин се определя точното количество за марината за заливане.

И така на всеки компотене буркан с корнишони предвиждам:

• 1 с.л. сол (може и едра морска)- дори носи и малко повече - с лек връх
• зърна черен пипер - поне 10-а 
• бахар - 1-2 зрънца, но на който не му харесва, може да го прескочи.
• 1 ч.л. синапено семе за предпочитане жълто
• копър - от китката по малко, но може и малко семена - по 1/2 ч.л.
• 3-4 с.л. ябълков оцет (имам домашен и го ползвам с удоволствие).
• последната съставка е салицилова киселина - продават я по аптеките и я ползвам вместо аспирин, защото не всеки става и не си струва риска, но за него след малко.

Във всеки напълнен буркан слагам всички съставки без солта и салициловата киселина.

В тенджерата,в коята сме отделили водата, знаем точно какво количество е, се слагат солта и салициловата киселина.

Количеството на водата е много важно, а и знаем грамажа на корнишоните, защото според тях се определя количеството на салициловата киселина - 1 грам на литър течност или кг корнишони. Разминават се често и затова вземам средно аритметично между теглото на корнишоните и водата.  Примерно 3 кг корнишон и 2 л вода, направо си слагам 3 грама салицилова киселина.

Загрявам всичко добре и разбърквам до разтваряне на солта. Много топлата течност наливам в бурканите, затягам капачките и обръщам върху тях до изстиването им.

В много рецепти слагат и по лъжичка захар, което намирам за неудачно.

В други слагат всички съставки1 вкл. солта и по един аспирин, наливат водата и сетне трябва да разклащат бурканите, за да им се разтвори солта. Също излишна играчка.

Сега малко за салициловата киселина - в буркана има оцет и тя взаимодейства с него и се получава ацетилсалициловата киселина, което си е направо аспирин, но е по-ефективна от слагането на един аспирин в буркан.

Много хора отричат този метод, защото не възприемат слагането на аспирин или подобни. Възприемат аспирина като лекарство, а на здрав човек защо да му се дава лекарство.

Е, не е така - един аспирин дневно действа съдоразширяващо и за разреждане на кръвта, така че вреда няма. А на един буркан е в незначително количество, защото никой от нас не изяжда един буркан на едно хапване...

П.П. Който се "страхува" от този начин на направия за консервант може да ползва слагането на 10-12 грама лимонтузу на 1 л течност за заливане на краставичките. Пробвал съм - работи.

Срещал съм вариант - със сока на 1/2 лимон за буркан, но не съм пробвал и ми се вижда неразумно скъпо.

П.П. на П.П. Когато искаме да направим малко по-пикантни кисели краставички, в буркана просто слагаме едно или две лютиви чушлета (като на снимката в началото).

Сокът от такъв буркан (не говоря, че краставичките са пикантни), е идеален за овкусяване на месо и му придава крехкост и пикантност.

ВТОРИ ВАРИАНТ:

До тук по-скоро говорихме за мариновани краставички без варене и стерилизиране, а сега ще споделя и другият ми вариант, при който се получават онези краставички с вкус като от бидон дет ни ги продаваха в годините на Соца по зеленчуковите магазини ...

Най-удачно е да се правят в поне 3 л буркан или малко бидонче. Аз поне ползвам 3 л буркани от години.

Процедурата с корнишоните е същата, но след изкисването ги надупчвам тук таме с вилица.

Слагам в буркана и след това замелвам водата по указания начин по-горе ...

Измервам течността в литраж и на всеки литър слагам около 45 грама сол и 1-2 с.л. оцет. Заварявам до разтапяне на солта и наливам в бурканите като капачката само я поставям, без да се затяга ... 

Естествено и тук може да им се сложи "нещичко", но е излишно.

Започват си сами т.нар. "дива ферментация" и след 10-на дни са направо готови за хапване...Тези са ми любимите.

С това мисля, че изчерпах темата за краставичките.

Пробвайте, който вариант Ви хареса и няма да съжалите.

Домашна едросмляна лютеница

 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.

 Причините са вероятно няколко:

-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 

-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.

-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:

5 кг червени чушки

1 кг патладжани

1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 

около 250 мл олио

сол на вкус

по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион

захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:

Чушките се избушват и почиствата от семената.

Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.

От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 

Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.

Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.

(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 

Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 

Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.

Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 

В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.

Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.

От това количество излизат 6-8 бурканчета.

Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.

Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.

Маринована бамя

 Бамята е уникален зеленчук. Малко е недолюбвана, но напълно незаслужено. Зеленчуков гювеч без бамя е все едно таратор без кисело мляко. А какви яхнии с телешко стават с него, направо не е истина.

 Началото на септември е времето, когато трябва да се заредим с бамя. Само че сега ме изненада с цената си - на нашия пазар е цели 6,00 лв килото ситната и то на една две сергии... Приятел, пак приятел от близко село ми купи цели 5 кила по 2,00 лв и чак съжалих, че не му поръчех повече.

 Тъй като нямам намарение да пиша много, ще споделя начините, по които я съхранявам:

Замразена във фризера: измива се много добре, режат се излишните части от дръжчицата, бланшира се за кратко в леко подсолена вода и сетне в пакетчета, най-добре вакумирани, и във фризера.

Стерилизирана - процедурата е същата, измиване и т.н. Пълнене в буркани и варене за около 25-30 минути от момента на завирането.

Тука има поне 100 варианта - с добавка на доматен сос, с добавка на нарязани зеленчуци и т.н. може и моркови, и чесън и лук и т.н., т.н.... Няма да мога да ги изброя всите...

Маринована - всъщност това ми е любимата бамя.

Вадиш от буркана, ръсваш с малко мазнинка и пиперчета и си сипваш питието.

Най я обичам в сладко кисело лютива марината.

И веднага споделям без много приказки моят начин.

Бланширам измитата бамя във вряла вода, в която съм добавил 1 разделен на половинки лимон и 2-3 с.л. от моята гурме сол. ( сол смесена с черен пипер, сух чесън, сушен лук и някои други неща). Някъде за около пет минути и след това я оставям да изстине добре.

След изстиването без много престараване с една вилица е понадупчвам тук таме.

Почиствам чесън и нарязвам скилидките на четвъртинки - горе долу 3-4 скилидки на буркан.

Нарязвам на ситно магданоз и керевиз.

Подготвям си черен пипер, дафинов лист - на буркан 10-а зърна и 1 листче.

За пикантен вкус предвиждам и по едно люто чушле на буркан.

На дъното на буркана се слагат чесъна, нарязаният магданоз и кервиз. Може и копър. Сетне бурканът се слага почти легнал и започват да се нареждат в него бамичките - до запълване на буркана. Обикновено заема половината. Сетне се изправя и се нареждат и останалите бами. Пълни се всеки буркан с вряла вода, която сетне се излива в тенджерка.

В буркана се слагат дафиновото листче, зрънцата черен пипер (може и синап малко) и се сипват 4-5 с.л. оцет. Да не забравим и лютото нарязано на ситно чушле.

В отделената вода се слагат по 2 с.л. захар, 1 с.л. сол с връх - пак позвам моята гурме сол с добавки, и се възвира до кипване.

Както е вряща, я разсипваме по бурканите, веднага затваряме с капачките и обръщамме върху тях до пълно изстиване.

Досега не съм имал провал с този начин, но този път за "застраховка" сложих във всеки буркан и по един аспирин.

Това е ... Остава да изчакаме да завее навън и да се насладим страхотното мезе за питието... Бамята става леко хрупкава и леко пикантна.

Не мога да не кажа и НАЗДРАВЕ!

Летни домати за зимата

 Това е поредна идея, а не рецепта, как да съхраним малко домати за зимата със запазен вкус и при това готови за употреба.Прилича на полезно предложение ... Затова няма и да давам количества. Все пак ориентировъчно - на кило домати - 1 глава лук, 3-4 скилидки чесън, няколко стръка босилек, сол и черен пипер на вкус. Опция са един два настъргани моркова.

 Лукът и чесънът се почистват и нарязват на ситно. Морковите са настъргват на ситно. Доматите се цепват, попарват с вряла вода - сетне в студена, обелват се и нарязват на кубчета с желана големина.

 В малко мазнина се задушават лука, чесъна, морковите и се добавят нарязаните домати. Запържват се/варят се до добро сгъстяване на доматите - да останат почти на мазнина, слагат се подправките.

 Сетне вариантите са два:

 -Врящите домати се слагат в малки бурканчета, затварят и се обръщат върху капачката. Нямат нужда от стерилизиране.

 -Изчаква се да изстинат и се разпределят порционно в кутийки или торбички и във фризера.

 И в двата варианта сме запазили лятото за цяла зима.

 Идеалното е, че не се налага цял ден да се виси на котлона, а могат да се правят на малки порции, когато се сетиш и имаш продуктите.

П.П. 02.09.2021 год.

 Модернизирах "рцептата", демек начина правене: Това лято домати бол и хич не ми се занимаваше с тенджери и други подобни, а реших да ползвам мултитенджУрата (кукъра), че е идеален за това.

Купата на мултикукъра е 5,6 л и спокойно хваща 4 кила обелени и нарязани домати.

Така че мога да дам и точни количества.

-4 кг зрели домати, обелени и нарязани на кубчета

-2 глави лук, нарязани на ситно (може и настърган на рендето)

-500 грама моркови, обелени и настъргани (ако са пресни може и да не се белят).

-3 скилидки чесън пресовани

-2-3 ч.л. от овкусената ми гурме сол

-2-3 с.л. зехтин

-2-3 с.л. ситно накълцан босилек

Уредчето се включва на програма "супа" (на моя Орион е 1 час и 10 минути), сипва се зехтина. След минутка се слагат лука, чесъна и след още 3-4 минути настърганите моркови и пак след толкова време и доматите. Добавят се подправките, уредът се затваря и спокойно можеш да се заемеш с някаква друга домашна дейност.

Кат пиуне умното уредче, значи е готово... При добро желание за по-голямо сгъстяване - още веднъж на същата програмка.

Ползвам 314 мл бурканчета, като за пълненето им съм измислил "рационализация" - фуния от отразява бутилка от безалкохолно. 

Пълнят се бурканчетата през тази фуния с черпака - става много лесно, затягат се капачките и надупени върху тях - до изстиване.

Никаква стерилизация, никакво варене, никакви добавки. Издържат поне 2 години без проблем.

За рязането на лука ползвам ей тази джаджа. Много е удобна.

Ако не можете да я намерите в магазините за лефче, може и сами да си я направите.

Много е лесно и просто.

Взема се чамова летвичка с размери -дължина около 8 см, дебелина поне 1 см и височина - 3-4 см.

Трябват и 15-а дебели губерки (всеки знае какво е).

Откъм тънката страна на летвичката се пробиват 15-а дупки с дълбочина около 2 см през около 3-4 мм разстояние една от друга.

Всяка губерка се потапя в бързото лепило "минутка" откъм ушото й и се напъхва в дупчицата. Целият номер е само при лепенето да ги подредим всички в равна редичка, но и дори да не е, не е болка за умиране. "Гребенът" за рязане е готов. 

динственият ми недостатък е, че е доста по-скъп от тези в леФчето, че 15-а губерки са почти пет лева, лепилото е 2,00 лв, а за играчката да не говорим.

Дани да съм бил полезен...

Лесно консервиране на домати - 2

 За лесното консервиране на домати вече съм писал, но този начин е от лесен по-лесен. 

 Доматите се измиват, цепват на кръст откъм "дупето" и за 30-а секунди във вряла вода, следва бързо охлаждане и сетне обелване.

 Нарязват се произволно и се осоляват съвсем леко - може би 1 ч.л. сол за литър домати.

 На всеки кг домати се слага по 1 грам салицилова киселина.

 Пълнят се в буркани с винтова капачка, затягат се яко и заминават в мазето или на хладно. По желание може да се сложат по една две с.л. олио преди затварянето.

Това им е на доматите. Впрочем по същия начин съхранявам и чери домати, пълня в буркана след като ги надупча с вилица и слагат един два нарязани на ситно домата.

Не е необходимо да се слагат подправки или други подобни, защото променят вкуса на доматите. 

Сетне като ти се прииска вкусен домат, се отварят, като прясно нарязани са и първата работа е да се направи салатка с празец, зехтинче и сиренце.

Идеални за готвене.

Вкусът им е като на прясно нарязани домати, а не като на извадените от фризера или на варените за консервиране.

Категорично заявявам, че не приемам критики за употреба на салициловата киселина като консервант - това си е на практика обикновен аспирин, а "вредата" от него не е доказана. Напротив даже ...

П.П. Тази публикация е малка "закачка" към мене си и всички Вас, защото е 1000-та в блога ми. Не казвам 1000-та рецепта, защото реално за много повече, а просто е 1000-та публикация.

Няколко дни се мислих като дърт арменлия каква да е тази 1000-на публикация.

Исках да е нещо по така, по най най ... И всъщност реших, че това просто е поредната публикация, която правя.

Пред варианта да пиша как се пекат фъстъци, реших да е това за доматите, че тази зима често си правим невероятна салата от такива домати, па и имах доста питания на месенджъра как се правят ...

Направете ги, направете си салатка, сипете си едно питие и наздраве!

Туршия от пикантни зелени чери домати

Това определено не е рецепта, а просто един лесен начин да се направи туршия от зелени чери домати.

Необходими са здрави зелени чери доматки, няколко лютиви чушлета и сол.

Черитата се измиват като се подбират само здравите. Същото се прави и с лютите чушлета. Дупчат се с вилица и се пълнят в добре измит буркан от компот с винтова капачка. Във всеки буркан се слагат по няколко люти чушлета - 2 или 3 или 4 или повече - въпрос на вкус.

Ако бурканите са повечко, се прилага един простичък трик - пълнят се с вода до горния ръб и сетне водата се излива в тенджера или друга подходяща съдина. Колкото буркана са напълнени, толкова и супени лъжици сол се слагат в тенджерата и се разбърква до разтапяне на солта.

Получената "саламура" се сипва във всеки буркан и готово. 

По този начин се избягва слагането на сол лъжица по лъжица във всеки буркан и след това необходимостта от разклащане или обръщане на бурканите.

Затварят се и заминават на хладно място.

След около 2 седмици са готови за консумация.

Забележка: Във всеки буркан може да се добавят по една две скилидки чесън, зрънца черен пипер, бахар и т.н. Въпрос на вкус.

По същия начин се прави и туршията от обикновени зелени домати, но по-големите могат да се нарежат, да се добавят и колелца нарязан морков и стрък кервиз.

На снимката течността в буркана изглежда леко мътна и това е защото съм ги заливал с овкусена зелева чорба.

Важното е, че в крайна сметка стават на разкошна и леко пикантна салата - страхотно мезе към ракийката.

Лесно консервиране на домати

 Определено не става дума за "рецепта", а за един сравнително лесен начин за консервиране на домати за зимата.

 В момента домати в двора бол. Не всичко може да се изяде или пък да се нареже и прибере във фризера. Остава си старият изпитан метод с пълнене в буркани. Какви е въпрос на предпочитание- може от детско пюре, лютеница или компот.

 Изпълнението е изключително лесно: Доматите се измиват и цепват на четири откъм върха. Заливат се  с вряла вода за около 20-30 сек. и след това бързо се охлаждат.

 Обелват се от ципата и нарязват на кубчета като се пълнят направо в голяма тенджера.

 

 Тенджерата се слага на котлона и доматите се "варят" колкото да заврат.

 Тук има различни вариации - при тях могат да се добавят ситно нарязани обелени моркови, чесън, чорбаджийски чушки, магданоз или босилек. Въпрос на предпочитание и желание...

 Понякога ги осолявам с идея сол максимум 1 ч.л. сол на 1 кг продукт.

 Опитва се и ако е много кисело може да се добави и идея захар.

 Веднага след това се прецежда през едро сито и само гъстата маса веднага пълни в бурканите. Тъй като пари, е желателно бурканът да се държи  с онези ръкавици за печене... Веднага се затваря с капачката и бурканът оставя върху нея до изстиването му.

 Така направени доматите издържат без допълнително консервиране. 

 За по-голяма сигурност във всеки буркан може да се сложи по един аспирин.

 Не съм забелязвал голяма разлика в трайността на двата варианта.

 Прецеденият сок се връща в тенджерата и вари до желана гъстота. Пълни се в бутилки или бурканчета по същия начин. Вече и доматеният сок е  готов.

 Направо две в едно.

 Сравнително лесно и просто. Докато го пиша, щях да направя поне 3 кг домати.

Домашен кетчуп пикантен

Месец август е - значи е време да си подготвим зимнината. 

Домати бол на пазара(в моя случай - от градината) и трябва да се "заредим" за зимъска.

Досега все правех кетчупа по изпитаната си рецепта, но понеже, както много пъти съм казвал - правя по-малко, но редовно (тотаджийския принцип), този път направих нещо ново и различно и направо съм очарован от резултата.

Няма да пиша за ползата от доматите и т.н.,а  просто ще споделя как направих пикантен и дзверски вкусен кетчуп, тъй като този път нещо ме "прихвана" и направо го направих "наобратно" и се оказа невероятно сполучлив.

Необходими продукти: разбира се, че са примерни: 3 кг домати, около 1 кг червена капия, 3-4 см джинджифил, 2-3 скилидки чесън, 2 глави лук, по 4-5 зрънца карамфил, 10-а зрънца бахар, 10-а зрънца черен пипер, 2 -3 люти червени чушки, 2 с.л. сол. (нека да са с връх), 4 с.л. захар, 6 с.л. ябълков оцет, 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. млян кимион, 1 обелен и нарязан на ситно морков и от тука нататък на когото каквото сърце му сака ...

Изпълнението е елементарно, но обратно на начина, по който съм описвал досега ...

Тука съм описал как го правя в мултитенджерата (демек в мултикукъра), но ако се прави в обикновена тенджера времето се увеличава съобразно тенджерата, но поне двойно:

 Всички зеленчуци се измиват, почистват и нарязват на произволни парчета.

 Джинджифила също се нарязва на едро.

 Слагат се в купата на мултито, добавят се чесъна, лука, зрънцата подправки и то се включва на лежим "яхния", но за 1 час.

 В това време просто се изпива чашка уиски и се чака какво стане.

С пасатора всичко се смила на кашичка.

 Свареният продукт се прецежда през цедка и излишните семки, кожички и др.р.п. де изхвърлят.

 Прецедената маса се връща в купата на мултито, слагат се захарта, оцета, солта, индийското орехче, кимиона,оцета, канелата и останалите подправки. 

 Вари се до сгъстяване... То си става ясно кога е готово -нужен е около час.

 Както  е топло се разсипва по съдините.

 Бурканите се обръщат с капачките надолу до изстиването им.

 Дзверски вкусен и леко пикантен кетчуп, който се прави по-лесно от описания от мен преди това начин.




По-лесно, защото сварените зеленчуци по-лесно се пасират и прецеждат през цедката. И при това не се слага нишесте за сгъстяването.

П.П. Както съм описал става доста пикантен и за нелюбителите може да не се слагат лютивичките чушлета.

П.П. 23.VІІІ.2017 год.

Това е поредната доза на същия кетчуп, но приготвен в малко по-лесен вариант.
Всичко е като по основната рецепта, но без чесъна. Констатирах, че някак променя вкуса и вече не слагам. 
Количеството на моркова е увеличено - вместо един, поне 3-4 големи моркова.
Измитите и нарязани на произволни парчета зеленчуци се слагат в купата на мултикукъра, добавят се всички подправки (без захарта, солта и оцета). Варят по посочения начин. Ако е в тенджера, вари се на 2/3 от мощността на котлона, до пълното им омекване. Следва пасиране и прецеждане.
В тенджерата се слагат 3-4 с.л. зехтин и като загреят се сипва прецедената смес. Добавят се захарта, солта и оцета и се вари до нужната гъстота. Опитва се на вкус и при необходимост се добавят сол или захар или оцет.
Вметка - ако се добави балсамико, става още по-вкусно. 
От там нататък всичко е ясно.
Става бързо и лесно - 1о-а минути за и измиване и нарязване, още толкова за пасиране и прецеждане и почти 2 литра превъзходен домашен кетчуп.

Сок и мармалад от арония

 Аронията е много интересен и със здравословен ефект плод, но сега изобщо няма да споменавам за ползите от него. Досега все съм си купувал готов сок, че дори и червено вино с добавка на арония.

 Онзи ден видях на пазара да продават арония с цена 4,50 лв/кг и реших да направя експериментално сок. 

 Попрочетох тук таме и в общи линии нямаше много варианти - намачкват се плодчетата арония, засипват се със захар (0,75 кг на кг плод), оставят се 24 часа и сетне се изцежда плода и полученият сок се стерилизира в бутилки и другият: с варене и същата процедура.

 Та нещо не ме вдъхновиха и затова ще опиша какво направих:

Плодчетата се измиват и сипват в подходяща съдина.

След това се разбиват - доста са твърди и не става с мачкане.

Най-лесно се разбиват с пасатора или на порции в блендера.

На един кг плод се слага поне 1 кг захар, разбърква се и заминава да си "отдъхва" в хладилника поне за 12 часа.

Отделя се сок, който се прецежда през едра цедка, сетне през по-ситна.

 Удачно може да се ползва и пресата за картофено пюре.

тука е през по-ситната цедка.

Всичко отделено се слага в друга съдина - няма да се изхвърля я.

  Следва и финното прецеждане - през домакинска хартия.

 Става малко по-бавно, но какво от това - в същото време могат да се отпретнат едни кюфтета, напр.

 Каквото остава по хартията внимателно се отстранява с лъжичка и заминава в другата купа.

  След всяка партида хартията се сменя.

 Може да се ползва и сгъната марля, но става само за хвърляне сетне.

 Прецеденият сок е много изчистен и е готов за пълнене в бутилчета.

 Трябва да се опита на сладост - при мене се оказа, че е твърде стипчив и затова добавих още 200 грама захар, която се разбърква до пълно разтапяне.

 Тука вариантите са няколко: напълнените бутилки да се стерилизират за по няколко минути, който вариант не ми допада; Другият - да се добави лимонтузу (не съм го пробвал). Последният - консервиране с натриев бензоат. Ползвал съм такъв за други плодови сокове и действа безотказно.

Задължително се премерва количеството получен сок - при мене 0,750 л, което означава около 1 гр. (Нормата е до 1,5 гр на литър плодов сок). Разтваря се в лъжичка вода и се разбърква с сока. Затварят се бутилките и започват да чакат зимата.

Всичко отделено при изцеждането и прецеждането, както си е събрано в купата, се пасира много добре - на няколко пъти.

Плодчетата имат едни доста неприятни семенца и си заслужава играчката да се прецеди, за да се отстранят.

На който не са му проблем, може да си остане само с хубавото пасиране.

 Тази смес се опитва на вкус и при необходимост се добавя малко захар.

Всичко се вари, както обикновен мармалад като в края се добавя малко лимонтузу.

Пълни се както е врящо в бурканчета, които се обръщат до пълното им изстиване с капачките надолу.

От цялото това количество - 1 кг арония, 1,3 кг захар се получиха 3 бутилки по 250 мл сок, както и 4 бурканчета мармалад. Впрочем сокът е доста гъст и носи яко разреждане...

Мармаладът е невероятен и едното бурканче се омете за отрицателно време с палачинки и кашкавалено-сиренени бухти.

По моя преценка, струва си усилията.

Ще направя поне още 2 кг арония, докато я има на пазара. 




П.П. 11.VІІІ.2016 год.

Подхванах се с втората доза с доста по-голямо количество плод - цели 3 кг.
Оказа се, че не е като с 1 кг. Първо пасаторът не може да издържи на такова количество - или меленето с него трябва да продължи страшно много време, за да не стане зЯн уредчето.
Започнах с ръчна машинка за мелене:

Оказа се зорна работа. Трудно се мели, а от задния край откъм дръжката олива навън и всичко по плота стана боб бок.

   Смених ръчната с електрическата мелачка. С нея съм смелил тон месо, но и тя се озори. Трябва да й се дава почивка и от време на време да се ползва ревърс хода, че вътре аронията направо се бетонира и трябва да се слага малко по малко, без да се натиска с буталката, а просто машинката да си поема плода. Удачно е вече смленият плод да се смели още веднъж на ситната решетка.
Все пак с електрическата става ....

Получената маса от меленето е най-добре да се прецеди през марля.
По-добре е да се прежали една марля, която може да се изпере, отколкото цял ден да се прецежда през домакинска хартия.
Чистият сок се смесва със захарта и се разбърква  до разтваряне на захарта, слага се натриевият бензоат и се пълни в бутилки. 


Гъстата смес се отделя, слага се захар и се прави мармалад по следния начин:

Гъстата се прехвърля в тенджера, налива се малко вода - 2 ч.ч., колкото да стане като каша и се вари около 20-а минути.

След това метална цедка се поставя над купа и с лъжица се започва изцеждане на плода и претриването му през нея.
В купата попадат сок и месестата част на плода.



   

 Получава се гъста маса, в която се слага захарта и се разбърква - да се разтвори захарта.
 На литър течност - ориентировъчно 1 кг захар, но затова разтворих предварително, за да преценя сладостта, защото зависи много от плода.
 Може и по-малко или повече захар - в зависимост от желаната сладост.   

Вари се до сгъстяване като се пробва по изпитания начин - с капване върху студена чинийка. Щом капката не се разтича, значи е готов нашият мармалад.
Слага му се лимонтузу с разчет 1 ч.л. на кг захар.
Топло се пълни в бурканчета, които се затварят и оставят с капачките надолу до пълното изстиване.

   

 Получи се разкошен мармалад.
  Просто нямам думи да опиша вкуса - леко стипчив и сладък.
  Този мармалад е много по-добър от онзи, който съм описал в началото - само с пасиране на плодовете, защото са отстранени всички семки и др.п.   
Струва си труда. Истински мармалад.



П.П.
По-лесният начин е като плодът се свари в тенджера с вода, която само да го покрива. Тогава омеква и много по-лесно се мели и т.н. Но все пак исках сокът да не е варен, а да е прясно изцеден.

Ето и каква листовка предлагат продавачите на арония: