Супа от коприва със сирена

 

 За една супа от коприва няма какво толкова да се пише, но когато копривата е набрана само преди два дни и се е получила невероятна вкуснотия, си заслужава да се драснат два-три реда.

    В началото на зимата прясната коприва е много вкусна и ароматна, но е и доста по-жилава. Най-важната част в приготвянето й да се измие добре на течаща вода и сетне да се попари за 10-а минутки в купа с вряла вода. Сетне отново измиване и ако още боцка, още едно попарване. Следва охлаждане и нарязване на ситно. Количеството на копривата в конкретния случай бе една торбичка - около 300 грама.

    В това време в подходяща съдина се задушават една глава лук и 2-3 скилидки чесън нарязани на ситно. Тук настъпи моментът на размисъл - дали да ползвам ориз или фиде, но тъй като си бях решил да е със сирена, се отказах от тях.

    Нарязаната коприва се добавя при лука, разбърква се и се задушава също около 3-4 минути и се налива около 1,5 л топла вода и се позабравя за 20-а минути да къкри на 2/3 от силата на котлона. или поне до пълно омекване на копривата.

    В купа се разбиват 2 жълтъка с 1/2 кофичка кисело мляко и сока на половин лимон. Темперира се постепенно с бульона от супата и се изсипва в нея. Добавят се и по с.л. настъргана моцарела и синьо сирене. След разбъркване се добавя и натрошено сирене - почти една чаена чаша. Разполагах с натрошено сирене смес овче и краве. Слагат се бучка масло и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Изключва се котлона и се тенджерата се оставя върху него за 10-а.

    При сервирането се ръсва с черен пипер. За сол никъде не съм писал - от сирената става достатъчно солена, но това е въпрос на вкус.

    Нарочно не дадох количества, всеки може да си я направи по собствен вкус и с разни вариации на продуктите.

    Важното е, че стана невероятно вкусна. Впрочем по същия начин може да се направи с лапад или спанак.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

Дзверски колбас от "варени" свински гърди

 

Е, те това е виновникът. Видях му рекламата, че е е пуснато предколедно на промоционална цена и без да мисля се юрнах да си купя поне две бутилчета. Дано прИмоцията продължи до следващата пенсия... :)  Признавам без бой, това е най-евтиният сингъл малц (22 лв), на който съм попадал, та си направих труда да извърши няколко теледвижения до магазина (па и там не искат зеленясъло сертификатче).

Бухнах в количката 2 шишички и взех да оглеждам що друго има на прИмоция. Стъбла целина от 1,79 лв за 200 гр. на 0,79 лв; хляб от 1,49 лв на 0,79 лв и нищо друго. Тъкмо се засилих да си излизам и си викам "дай да видя и щанда за меса". В тези магазини и пари да ми дават няма да купя месо, но сякаш дяволът ме бутна.

Тъй като съм малко недоскиф, виждам табелка - свински гърди 6,99 лв и грабам един пакет, такъв един червеничък и плътен и не вижда какво има вътре. Цяло 1,5 кила.

Прибрах си се, снимах си етикетчето - свински мариновени гърди с кожа. Изпитах културен шок и реших, че след като съм прекарал, да си направя експеримент. Както си бяха в пакета, със спринцовката им бих една ваксинка (нали е модерно) и ги инжктирах с почти 100 грама от сингъла (нали се бях прежалил и вече налял 100-чка). И както си бяха, във фурната на 80С. 

Беше около 19,30 часа, аме мен към 22,00 часа взело, че ме отнесло и половинката като грижовна ги изключила в 23,00 часа, извадила пакета и като знаеща, го турнала в една купа студена вода.

На другия ден - в пакета около 50 мл желе - свят да ти се завие от вкус и бухнали двойно ребра. Поседяха си в хладилника още 24 часа и бидоха резнати. Кокълчета стаат за осмукване, а останалото- невероятно крехко, сочно и вкусно.

Като за любител на домашното, си признавам, че крайният резултат надмина очакванията ми.

Видях както с какво са ги овкусили - доста червен пипер (сладък и пушен), горчица, нитритна сол; черен пипер и кимион; пишеше и индийско орехче; декстроза и лимонова киселина. Все подправки, с които съм съгласен. Единственото, което бих отрекъл изцяло - мононатриев глутаминат.

Както и да е. Преживях го, но наистина  резултатът беше дзверски вкусен.

Споделям, въпреки че не е изцяло мой продукт. Но се оказва, ме ако спазиш определена тхнология, дори и купешки продукт може да стане вереоятна вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

"Пържена" риба на фурна

 

Не чакайте рецепта, защото това е един простичък трик. В случая става дума за попчета и морски лястовички. Рибочетата се почистват от вътрешностите, измиват се добре  и се осоляват, опиперяват на вкус и лек напръскват с лимоново сосче. Сетне с четка се намазват с мазнотийка. Нареждат върху хартия за печене и скарата на фурната. В това време самата тя се загрява поне на 230С и се пъхат вътре. Леко като покафенеят, решетката се вади и се обръщат с щипка. Пекат се до готовност.

Другият вариант е - на 200-210С с вентилатор. 

Рибочетата стават хрупкави отвън и мекички отвътре. Костичките се топят.

Почти никаква мазнина, а са по-вкусни от пържените.

Пробвайте и няма да съжалите. С хубаво бяло винце или студена биричка -НАЗДРАВЕ!

"Златен" мед

Всеки е чувал за т.нар. "златен" мед и за неговите лечебни качества. Няма да се разпростирам върху ползата от него за черния дроб, за изчестване от токсини и т.н. 

Просто наскоро го видях да се продава в един магазин и се "захластнах" от цената - 400 гр. бурканче за цели 9,99 лв и то на прИмоция.

Та затова реших да споделя начина му на направия, който е изключително простичък. Необходими са хубав домашен мед (ползвам от няколко години на "Нико мед"), куркума, черен пипер и млян джинджифил.

Пропорцията е лесна - на 500 грама мед - 30 грама натурална куркума; 5-6 грама черен пипер и 8 грама смлян джинджифил.

Всичко се омесва много добре, пълни се в буркан и сутрин се взема на гладно по 1 ч.л. Ефектът на куркумата се подсилва от черния пипер. Може и да се разбърка в чашка чай, но за предпочитане е да се хапва  с лъжичката.

Простичко и лесно. Впрочем, дозата на подправките е леко завишена - лично предпочитание. Затова може да се панамали малко (примерно с 20 %, особено за черния пипер).

Най-важното здравословно и бюджетно. 

Правете смело и се грижете за дроба си!

П.П. Направих и втора "порция" с променено съотношение на съставките и при това замених мления джинджифил с пресен и смлян в блендера. Става лесно - нарязва се на ситно, добавя се малко мед и се смила на кашичка.

Та така: 500 грама мед; 50 грама джинджифил; 25 грама мляна биокуркума и 3 грама прясно смлян черен пипер.

Като екстра могат да се добавят и 25 грама кокосово масло.

БОНУС: смес за укрепване на имунната система.

500 грама пчелен мед; 1 глава чесън (8-10 скилидки) и 5-6 см джинджифил. Почистените скилидки чесън и обеленият нарязан на късчета джинджър се смилат в блендер и смесват с меда. След 2-3 дни, започва да се хапва сутрин по 1 ч.л. 

"Бабекова" сланина почти като пушена

 

    Е, те това трябваше да стане натурална "бабекова" сланина, но се получи нещо малко по-различно и въпреки това ще си го оставя, както го бях замислил... А инак речено, стана дзверски вкусен деликатес.

       За направата на сланина съм изписал доста в блога и всеки може да си намери подходяща рецепта.

    Добре приготвената сланинка е едно от любимите ми мезета. И ако Ви казват, че е вредна или има много холестирол (холестирин) и т.н. изобщо не вЕрвайте. В рациона на другарите от Политбюро на ЦК на КПСС задължително са влизали поне по 50 гр. сланина. Задължително са я хапвали и то под лекарски надзор - да е без хляб. Позволявало се е да я прекарват с рюмка две ледена водка.

    След това признание, направо ми иде да се орева - тази година не мога да намеря свястно дебело парче прясна сланина за осоляване. Поне миналата година един два пъти открих, но сега - греда. Само тънки изрезки, които за нищо не стават. Правил съм един колбас от подобна сланина, но ми се щеше нещо доста по-различно, което може да се направи от такива изрезки.

      Та взех около кило и половина подобни изрезки (че ми е зор да ги нарека сланина, щот са не съвсем като вестникарска хартия, па и имат прожилки месце) и първоначалната ми идея да ги нарежа на парчета, овкуся и напълня в черво, не ми се видя много добра. 

    След като бях прежалил 6 лв, реших, че е най-добре да купя свински гърди, на които отделих ребрата с малко месце  за печене. 

    Е вече разполагам с почти малко повече от две кила изходен продукт. Изрезките нарязах съвсем произволно, дет му казвам като за куче - къде на кубчета, къде на ивички, къде направо скълцани- абе както дойде.  Месото от гърдичките - на парчета - примерно 1,5х1,5 см, ама и тях малко както дойде.

След толко логорея, да взема да си дойда на думата:

за процеса и овкусяването:

на кило изходен продукт 25 грама сол (10 грама нитритна и 15 грама обикновена ситно смляна морска сол);

Всичко се омесва със солта, доста старателно, слага се в един пакет и направо се забравя поне за два дни в хладилника.

Защо два дни? Ами, за да имам време за размисъл как да продължа нататък и какво да турна.

След два дни: пак за кило- 4 грама прясно смлян черен пипер; 3 грама млян кимион и толкова захар; 10 грама сладък червен пипер и 15 грама пушен червен пипер; 15-а сантима зелената част на една тънко празче нарязана съвсем ситно; 1-2 капки течен пушек - буквално на върха на ножа, измит в 20 мл бърбън; За капак на всичко - 0,5 витамин С на прах. ЍМного се чудих дали да бухна и 5 грама чили и съжалявам, че не направих.

    Яко гъчете в ограмна купа и пълнене със строителния шприц в изкиснати в лимонова вода свински черва. Връзване през 30-35 см, леко боцване с иглата и на саръка на терасата.

    Признавам си, тези две седмици условията не бяха идеални за сушене - ту топло, ту студено през нощта. Та и малко играчка - със слагане в хлдилника.

    Като "олекнаха" с 30 % от първоначалното тегло, реших, че са готови бабековите наденички от сланина. 

    Е, вчера бидоха пробвани - дзверска вкуснотия.

    Малки забележки - външния край по-сухичък (като минат през вакуум пакета за седмица, ще се оправят); за мек лично леко безсолни - за домачадието ужасно солени и наситено "одимени".

    Абе, докато ме критикуваха, едно парче изчезна и се наложи да се реже второто за дегустиране и уточняване на вкуса.

        Много ми заприлича на външен вид като сланинест домашен петрохан, ама това си е мое усещане.

    Ако ми се доверявате ей-толкова - като малко напръстниче, пробвайте.

    След толкова приказки се оттеглям при любимия бърбън с резенчета бабекова сланинка и казвам НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА ОТ РИБА

 

  В блога ми има доста рецепти за направата на рибени кюфтета, но специално тези, за които сега ще пиша, ще наистина рибни - от почти 80 % риба.

    Преди няколко дни се отпретнах да направя прясна наденица от риба за печене и взе, че ми артиса поне половин кило от каймата за нея.

    Поради това, че там писал как съм направил каймата, тука само ще спомена, че са подходящи всякакви риби, но е желателно да са добре почистени от кожа и кости, вместо да се мели обезкостеното месо на машинка и да се цапотри, е достатъчно да се накълца на ситно. На около 800 грама накълцана на ситно или на по-едро е необходимо да се добавят около 150 грама ситно накълцана сланина.

Стана ясно за каймата - вече имаме 950 грама.

Останалите съставки: едно яйце, 1/2 глава ситно нарязан лук или 1 ч.л. сушен лук на гранули; 16 грама сол (може и повече въпрос на вкус); 3 грама прясно смлян черен пипер; 5-7 грама сушен дивисил (ако има пресен - поне 1 с.л. с връх ситно накълцан); около 4-5 стръка ситно нарязан магданоз (това по пазарските стандарти е 1/2 връзка); както и 2-3 с.л. галета (може и малко повече - завеси от водността на рибената кайма и големината на яйцето); Имам и тайна съставка - 1/2 ч.л. сода (за леко бухване при пърженето), но тя може и да се избегне. 

Всичко това се омесва добре за няколко минути (около 30-а) и оставя да си почине, че се е уморило от гъченето с ръце.

След почивката се оформят кюфтета с тегло около 90-100 грама. 

Малък трик - ползва се кутийка от доматено пюре 75 грама, изрязана от двете страни (нещо като ринг) и благодарение на нея всички стават еднакви.

Е, вече съм набрал достатъчно опит и мога без нея.

Оформените кюфтаци се пържат в силно загрята мазнина (като след загряването й, силата на котлона се намаля с 1/3 - при мене на 6-та степен от 9-те на котлона).

Още един трик, за да се изпържат кюфтета добре, мазнината в тигана (касеролата) трябва да е толкова, че като се пусне кюфтета в нея, да го покрива над средата му.

Изпържените кюфтета се вадят върху решетка покрита с домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Не препоръчвам овалването в брашно или галета преди пърженето. Получават някаква коричка, но на нас не са ни вкусни.

При оформянето им добре навлажнявам ръцете си с оцет - домашен ябълков случая. Така имам чувството, че отвън стават по-хрупкави, а макички отвътре.

Защо ли го правя така? Ами не знам... Баба, Бог да я прости, преди да пусне кюфтето в мазнината за пържене, сипваше оцет в шепичката си и заглаждаше кюфтака до гладкост и още ей така влажен - бух в мазнината.

А в мазнината, за да не пръска, задължително 1/2 ч.л. сол и за вкус 1-2 скилидки чесън.

Стават дзверски вкусни кюфтета от риба - направо рибни бургери, които могат да се ползват точно за направата им.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

НАДЕНИЦА от риба (или рибена сурова наденица)

    Е, няма такава вкуснотия, особено за любителите на рибата.

    В блога имам десетки рецепти за наденица от какви ли не меса, дори от картофи, картофи и сланина, само сланина или сланина и субпродукти, но от риба - не.

    Няма да разказвам истории, а само ще кажа, че това е базова рецепта и по нея могат да се направят всякакви варианти.     

За направата са подхдящи поне няколко вида риби - желателно е някои да са по-мазни, други по сухи. Впрочем това е начин да се ползотворят поизостанали във фризеря различни рибоци. При нас често се случва. Подходящи са хрущялни риби или такива с по-малко кости. Ама като се замислиш, дори и каракуда (с адски много кости) може да свърши работа. Особено ако рибата се мели... 

В конкретния случай заложих на скумрия (3,99 лв килото на промеция) и филе хек (5,00 лв килото- пак на промоция).

Гонеха ме някакви съмнения и затова купих кило скумрия и 600 грама филе хек, без да мога да си обясня защо.

Хем си знах, че ще стане, хем нещо ме съмнЮваше вътрешно.

Та след като заложих на скумрията, песледва старателното й  почистване от кожа, глава, вътрешности, кости и получавене на идеални филенца.

Следва почистване на филетата хек - в тях открих повече кости отколкото в обезкостената и разфасована скумрия. 

Нищо от тези неща не се изхвърля - заминава в една тенджУра и се вари  с малко зеленчук (главЪ лук, чесън, корени магданоз и т.н.)- получава се страхотен рибен бульон, който става за някаква отделна рибена чорбица.

Впрочем, докато си се занимавах с тези пипкави нещица, турнах в една съдена 4-5 картофчета да си варят - с малко сольчица и идея лимонова коричка.

Прецених, че рибоците не са достатъчно мазнички и затова измъкнах от хладилника около 150 грама сланинка - добре осолена и овкусена с празец и църно пиперче (мое производство).

Не ме домързя да я резна на толкова ситно, че едно зрънце ориз да изглежда голямо в сравнение ...

И ей тука настъпи едно голямо мислюване - дали да смеля рибоците или да ги накълцам.

Е, па докато поумнявам пред телето, реших, че ще ги скълцам - за кило риба - 10-а минутки  и то без да се престаравам.

В това време картофчетата изстинаха, бидоха белнати и с оная магическа джаджа сгъчени на пюренце.

Сетне е ясно: всичко в голяма купа, старателно претеглено и идва ред на подправките... Няма какво да се чудите: соль, църно пиперче и задължителното дивисилче за рибок. На кила матриал: 16 грама сольчица; 3 грама църно пиперче и 5 грама дивисильче.

Нищо повече - така се усята вкусът на рибоците.

От тук нататък е забавната част - със строителния шприц се пълнят свински черва (изкиснати във водица и прясно изцедено лимоново сосче). 

През около 15-а сантима червата се увиват и се получават едни такива наденички ...

От тутанка нататък, вариантите са два - слагане в плик и замразяване във фризера (за по-добри времена) или пък вакуумиране и след 1 година могат да се ползват ...

или яко загряване на скарата (е, не сме на вилата)- затова електрическата или грил тигана и печене.

Как се пекат няма да обяснявам- който е сигнал до тука, поне знае как да си ги пекне...

Ние си ги сервирахме със салата от варени картофи.

Моята порция - и с мариновите ми краставички и върху канапе от филийка, обилно намазана с хайвер от попчета.

Ей така - напук на всички правила.

Е, бях доста обЕснителен, но не ме бесете, а пробвайте да ги направите и НАЗДРАВЕ!

ПАЛАЧИНКИ без глутен с извара и не само

 За палачинките няма какво да пиша. Имам чувството, че и на 3 годишния Митко, ако му дадеш продуктите, ще си ги направи. Всеки си има собствена рецепта, при която му се получават и затова не му се иска да експериментира.

    В къщи, едва ли не по традиция - или в събота, или в неделя се правят палачинки, или бухтите на баба ... рядко нещо друго.

  В последно време правя палачинки основно от безглутеново и по-рядко от пълнозърнесто брашно. В общи линии проблемът е един и същ ... Поради липсата на глутен не могат да станат тъниньки и големички, а трябва да се правят малко по-дебелички и малко по-малки, за да не се чупят и да пазят форма.    

Ето и моят вариант за палачинки от безглутено брашно: две яйца, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. зехтин, 1/2 ч.л. сол, 1 пакетче захар за кафе - 2 гр.; 8-10 ч.л. с връх безглутено брашно. Всичко се разбива много добре и оставя да престои около 15-а минути. 

Интересното е, че не всеки път от тези пропорции се получава смес за палачинки с гъстотата на боза - понякога се налага още малко мляко или брашно. Нямам обяснение за този феномен.

Печенето е с наливане на черпак (около 80 мл) смес в тиган, намазан с масло и добре загрят на 7 от 9 степени на котлона.

Получават се 7-8 палачинки с диаметър около 16-17 см, които се намазват с масло.

Само че в случая не става дума за обикновените, а за едни по-особени - с извара.

Опекох две палачинки и реших да експериментирам.

Направих два такива - един за пълнени, за които след малко (с основната смес) и ми се щеше нещо по-различно.

В стандартната смес, която споменах по-горе, чукнах още едно яйце и добавих 5 с.л. извара - безсолна, кашкавалена. Затова още малко сол и разбиване с пасатора до хубава кремообразна консистенция.

Стандартно печене върху намазнения тиган. ОТ него се носи невероятен аромат.

Внимание - на по-ниска степен на котлона и по-бавно печене, че иначе се разкъсват при обръщането.

За готовите е ясно - бучка масло набодена на вилицата и намазване...

Сервирах ги с мармалад от трънки...

(За трънките и за мармалада ще пусна отделна публикация, че сега им е времето).

Нямам думи да опиша каква вкуснотия се получи. Сигурно съм изял един тон палачинки през живота си, но тези бяха направо откритие за мене ... 

Крехки, мекички и топящи се в устата с дзверски вкус ...

Другият експеримент - след обръщането на стандартната палачинка като е готова от едната страна, на единия й край се нареждат тънки резени кашкавал (или моцарела, а за една добавих и тънинько резенче шунка), сетне се прихлупва с другата половинка и се пекат от двете страни до готовност. Може дори и да се турне тъничко резенче обелен дома. Разбира се, отново готовите се намазват с масло от двете страни.

Получава се палачинка трепач (направо калцоне)- няма как да не се хареса и на най-злоядото чудо под слънцето ...

Свършвам, за да не ставам досаден.

Само казвам, проявете малко творчество и най-обикновената тривиална палачинка ще стане най-желаната закуска.

Тука направо ще премълча, че е точно тази с плънката от моцарела и шунка, сетне я направих като креп Сюзет ... плъзната в малко масло с портокалов сос и Гран Марние ...

Е, айде да не се Уливаме, експериментирайте смело и сигулно ще намерите ново очарование в най-омръзналите ни палачинки.