КАРТОФЕНА КРЕМ СУПА С ПАТЕШКИ ДРОБ

 

    

    Това е една уникално вкусна картофена крем супа, която се прави много лесно. 

    За направията на 4-6 порции са необходими 4-5 обелени и нарязани едри  картофа; 1 малка лук на ситно, 1 скилидка чесън; 2-3 с.л. зехтин; сол и черен пипер на вкус, както и 100-а грама патешки дроб. Може и един морков, но променя вкуса.

    Изпълнението е елементарно: в подходяща съдина с капак се загрява зехтина, за кратко се пущат лука, чесънчето и след 2-3 минути нарязаните на кубчета картофи.  Заливат се със зеленчуков бульон (ако няма с много топла вода) колкото да ги покрие и се оставят да къкрят на котлона до пълно омекване на картофите.

    За да стане супата с патешки дроб в съдината се добавя остатъка от патешкия дроб по селски от предния ден. Ако няма такъв, просто след слагането на картофите в съдината се добавя и патешкият дроб. Когато той промени цвета си, се налива бульона или топлата вода. 

    Вари се до пълното омекване на картофите. 

    Пасира се, слагат се подправките - сол и черен пипер и се оставя на котлона буквално за 3-4 минути.

    Сервира се с лека заливка от екстра върджин и чеснови крутони.

    Впрочем прави се много по-бързо отколкото направих тази публикация и при това става много вкусно.

П.П.Това е само идея и носи други продукти и подправки. На когото не му харесва процеса на запължването, може направо да свари всичко в тенджерката, но в интерес на истината губи от вкусовите си качества.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

    Макар и не много подходящо, все пак НАЗДРАВЕ!

КРЕМ СУПА ОТ СИНЬО СИРЕНЕ И ЧЕДЪР

 

    Това е крем супата, която най-много обичам и която правя много рядко.

    Ведна обяснявам как се прави.

    В подходяща съдина в 2 с.л. масло и 1 с.л. зехтин се задушават 3-4 скилидки чесън и 2-3 с.л. брашно (най често ползвам брашно от нахут). С разбъркване се наливат около 400 мл прясно мляко и още около 500 мл вода. Докато течността завира, се натрошават около 200 грама синьо сирене и се настъргва още толкова чедър (в идеалния вариант червен). Добавят се с бъркане и се вари няколко минути - колкото сирената да се разтопят. Да не пропуснем да опиперим на вкус - желателно с бял пипер.

    При необходимост може да се пасира, но това рядко се налага. Трябва да се има предвид, че като поизстине, се сгъстява доста.

    Сервира се с препечена филийка, нарязана на кубчета и обилно поръсена с магданоз на ситно. Е, всеки може да си я поднесе както му харесва - дори с някакви ядки си върви повече.

    Пробвайте и няма да съжалите.

    А и да не пропусна - идеално си вярви с добре изстудено бяло винце и затова НАЗДРАВЕ!

ИКОНОМИЧНА КРЕМ СУПА ОТ КАРФИОЛ

    Когато купя карфиол, задължително правя крем супа с най-различни добавки.

    Карфиолът е много благодатен за готвене и при това много полезен. За съжаление, рецептите в блога ми не са толкова много:

Карфиол кюфтета с извара

Карфиол със синьо сирене

Пухкаво картофено пюре с карфиол и моркови

Крем супа от карфиол

    Само ще обясня, че карфиолът най-често се продава на цяла глава с дебелото стъбло и зелените листа от страни. Тука идва ред на моя икономичен трик. Много хора под чистене на карфиола разбират отразване на дебелото стъбло и на зелените листа и изхвърлянето им. Напълно излишно е - в тях се съдържат същите полезни вещества, че и ровече дори. Изрязвам всичко това заедно с по-дебелите стъбла и на розичките. Розичките се отделят за някаква вкуснотия, а тия "изрезки" - за крем супа. Просто трябва да се нарежат на много ситно.

    В подходяща тенджера се загряват по 1 с.л. масло и зехтин. В него се задушават 3-4 скилидки чесън, 1 глава нарязан лук и 4-5 нарязани печурки. Налива се около 1,5 л вода заедно с едно кубче зеленчуков бульон и когато водата заври в нея се пущат един картоф нарязан кубчета и след още няколко минути и късчетата карфиол. Вари се до омекване на зеленчуците.

    Следва пасиране - правя го в самата съдина. Пробване на вкус и се осолява и опиперява на вкус.

    Оставя се да покъкри малко и се преценя гъстотата (при изстудяване леко се сгъстява). Ако ми се стори, че е много рядко, добавям 1 или 2 с.л. брашно от нахут. 

    Най-вкусна става крем супата от карфиол с добавка на синьо сирене или чедър.

    Сервира се с чеснови крутони или с посипка от тиквени семки.

    Правете и няма да съжалите

КРЕМ СУПА ОТ ТИКВИЧКИ

 

    Крем супите са много благодатни за приготвяне - хем се правят лесно, хем носят на всякакви вариации и прояви на въображение.

    Веднъж като им хванеш чалъма насетне е лесно. Могат да се направят от какво ли не - от най-различни зеленчуци; само от един два (картофи, тиква, броколи, домати, леща и т.н.), дори може да се добави и някакво месо - за да не е съвсем постна.

    В общи линии, обикновено крем супата се прави като нарязаните на кубчета зеленчуци се слагат в подсолена вряща вода и се варят до готовност. След това се пасират. За разреждане някои слагат прясно мляко или сметана и добавят масло. Традиционно е прието да се поднасят с прясно приготвени крутони.

    Имам си собствен начин на направия, който някои хора определено няма да харесат...

    За крем супата - поне 4 порции са необходими три средни тиквички, 1 голяма глава стар лук; 3-4 скилидки чесън (че и повече носи), по един среден картоф и морков. Също така масло, сол и черен пипер на вкус.

(излишно е да споменавам, че за осоляването ползвам моята гурме сол, както и за допълнително овкусяване - поне 1 с.л. от сушените ми зеленчуци).

    Тиквичките и картофа се измиват, обелват (ако тиквичките са свежи, не е необходимо) и се нарязват на кубчета. Лукът, чесънът и моркова нарязвам на ситно.

    В подходяща съдина се загряват поне 1 с.л. масло и 2 с.л. олио и последователно се задушават нарязаните кубчета морков, лук и чесън. Отнема 4-5 минути и се добавят картофите и след още 2-3 минути тиквичките. Разбъркват се добре и се заливат с врящ бульон (зеленчуков примерно), но ако няма - просто вряла вода колкото да ги покрие. Осолявам и слагам подправките. Варят се на средно силен котлон до готовност.

    В този момент с решетъчна лъжица отделям 1-2 лъжици от зеленчуците (не е задължително). Останалото пасирам с пасатора до кремообразно състояние.  Ако е рядка, добавям 1-2 лъжички брашно от нахут. Връщам обратно на котлона за кратко - колкото да заври отново като си добавям и отделените преди това зеленчуци. Следва задължително бучка масло.

    Не харесвам вариантите с добавяне на прясно мляко или сметана (не са "моето"). За сметка на това, ако имам топено пушено сирене слагам по малко.

   

Сервирам с леко поръсване на черен на черен пипер и тънка струйка зехтин. Така ми харесва.

Ако се присетя поръсвам със ситно нарязан копър или магданоз.

Но моята порция в общи линии винаги изглежда така - с добавка на чеснови крутони и натрошено сирене.

В общи линии това е моят вариант на направия и го предпочитам, защото след предварителното задушаване (запържване) в мазнината заленчуците имат по-наситен вкус, а не стоят като "измити" ...

Пробвайте и може би няма да съжалите!

Супа от пиле и яйца почти по китайски

 Пилешка супа с гъби и яйца.

 Какво толкова - нещо просто и лесно, но в случая - направо  вкуснотия.

    На първата снимка е оригиналната - от китайския готвач, а на втората - моето импровизирано изпълнение.

    Тази супа си има цяла история. На лятната почивка пообиколихме доста заведения - все на брега на морето - водата да ти се пличка до краката. В общи линии няма да изразявам негативни емации, но бях потресен от цени - средна надценка на някои неща над 600 % !!!??? Само за пример - кило цаца е 4,00 - 4,50 лв. 200 грама изпържена цаца - 8,00 лв.Да не казвам, че бях потресен от едни сандвичи - филийка хляб, затрупана с варен фасул и отгоре едно яйце на очи - 9,20 лв. Във ФБ бях пуснал доста такива недоразумения, според мене.

    Та в едно такова "капанче" - абе доста си беше голямо - поне 50 места, попаднахме на китайска кухня и тази супа - за цели 3,50 лв (юли) и цели 3,80 лв (преди дни). При положение, че навсякъде супите бяха минимум 5,00 лв, а рибената чорба - най-евтината 6,00 лв, направо се "вдъхнових" ....

    Като се има предвид, че пиле не ям още от казармата, а това е от преди почти 45 години, направо се изкуших - не само от цената, а от снимката в менюто ... Беше направо изкушаваща.

    Та се шашнах изцяло от супата - една такава като желирана, невероятно вкусна, гъбите в нея като някакви китайски, пилешкото месо - невероятно вкусно. Взе ми се ума.

    На следващия ден - пак я поръчах... Само че времето на "обяда" беше около 14,30 ч., когато изобщо само ние бяхме клиентите в заведението ... Малко "нагло" накарах сервитьорчето (украинче впрочем) да доведе готвача, защото имам обструкции ... При тази дума момчето позеленя един път, още два пъти си смени цвета и само каза "да,добре, но не се оплаквайте на шефката".    

Буквално 30 сек. след това се появи готвачът. Да не Ви казвам колко бях изненадан като видях, че е китаец... Беше като втрещено извънземно и невероятно смутен и притеснен. Казах му, че два пъти поред поръчвам тази супа и съм направо очарован. Човекът се отпусна и се раговорихме. За пръв пред чужд човек обясних, че съм кулинарен блогър и че с тази супа направо ме "довършил". Запознахме се, представих си се с  името, което малко от Вас знаят, а той каза, че е Йон Лян и от 10 години е в България. Работил е в изгорялата мелница на Созопол и още доста заведения.  Дори и в Хасково - наистина имахме китайски ресторант, който фалира ... защото собствениците им вдигаха цената на наема едва ли не всеки ден.

Тъй като трудно му произнасях името, рече "казвай ми Илиян" - и без това всички тука ми казват така. Пък аз като "тарикат" се бях подготвил с една моя книга и му я връчих с посвещение. И след това му поисках рецептата за супата. Обясни ми я най-подробно - оказа се нещо съвсем елементарно - пилешко, нашенски гъби, сол, пипер, картофено нишесте и някаква китайска подправка - уенджин (поне така си я записах). Е, търсих я навсякъде, но при нас я няма. Той я купувал от китайските магазинчета в София.  Не успях да я намеря ... Прибрахме се в Хасково - направих я супата ... Е, не се получи. Нямах картофено нишесте и ползвах царевично... Получи се нещо много добро, но не стана като желирана ...

Сега е моментът да кажа какво научих от китайския готвач - много често готвели пилешко - то май им е основно месо след свинското и разни морски дивотии... Та в пилешкото имало много хормони и добавки, та не било най-доброто. Неговата тайна рецепта била да се сложи пилешкото след измиване в голяма купа с вода, в която са разбити 1 ч.л. сол и 1 ч.л. лимонтозу. Да престои в тази вода поне час, след това да се извади и да се измие и може да се готви. Пробвах неговия вариант - след час и нещо в купата имаше нещо неописуемо - нещо като мазни и гадни петна. След сваряването месото си имаше истински вкус на пилешко. Пробвал съм този вариант на "изкисване" вече няколко пъти и като се има предвид, че почти не ям пилешко, вече имам напредък и поне 5-6 пъти съм го готвил.

Та да си дойда на думата.След неуспешния първи опит, при следващото ходене до морето, Шеф Илиян ми подари малко картофено нишесте и ми обясни, че това е базова рецепта и може да се прави в разновидности. Слагането на моркови, домати и др.п. било въпрос на лично желание. Та базовата рецепта: пилешко месо (бутче или друго) 350-400 гр., пресни гъби печурки нарязани по дължина - 400 гр., едно яйце, сол, черен пипер, идея джинджифил (и оная падправка, която не намерих, но може и без нея). Пилешкото месо и нарязаните печурки се слагат в тенджерата без мазнина, заливат с 1,5 л вода и се варят с малко сол до "разкапване" - около 40 минути. Пилешкото се вади и след леко охлаждане се накъсва на късчета и връща при гъбите и бульона. В това време едно яйце се разбива с вилица и след като бульонът заври в него се слага 1 с.л. картофено нишесте размито в молка водичка и след това с чаена лъжичка се добавя разбитото яйце.

Супата става разкошна. Ако не се получи като леко желирана, значи картофеното нишесте е било малко и трябва следващия път да се добави малко повече. При мен на третия път се получи с препълнена с.л. Истината е, че носи и различни вариации - с добавка на настърган морков, наситнен домат. Признавам и друго - сякаш не носи други подправки освен настъргания джинджифил, солта и идеята черен пипер... Всичко друго променя вкуса, а точно в този вариант се усеща най-вече пилешкото и колкото и да е странно безвкусните печурки придават също особен вкус, че и аромат ... За разкош при сервирането може да се добави в купичката 1/2 сварено яйце.

Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

Супа от коприва със сирена

 

 За една супа от коприва няма какво толкова да се пише, но когато копривата е набрана само преди два дни и се е получила невероятна вкуснотия, си заслужава да се драснат два-три реда.

    В началото на зимата прясната коприва е много вкусна и ароматна, но е и доста по-жилава. Най-важната част в приготвянето й да се измие добре на течаща вода и сетне да се попари за 10-а минутки в купа с вряла вода. Сетне отново измиване и ако още боцка, още едно попарване. Следва охлаждане и нарязване на ситно. Количеството на копривата в конкретния случай бе една торбичка - около 300 грама.

    В това време в подходяща съдина се задушават една глава лук и 2-3 скилидки чесън нарязани на ситно. Тук настъпи моментът на размисъл - дали да ползвам ориз или фиде, но тъй като си бях решил да е със сирена, се отказах от тях.

    Нарязаната коприва се добавя при лука, разбърква се и се задушава също около 3-4 минути и се налива около 1,5 л топла вода и се позабравя за 20-а минути да къкри на 2/3 от силата на котлона. или поне до пълно омекване на копривата.

    В купа се разбиват 2 жълтъка с 1/2 кофичка кисело мляко и сока на половин лимон. Темперира се постепенно с бульона от супата и се изсипва в нея. Добавят се и по с.л. настъргана моцарела и синьо сирене. След разбъркване се добавя и натрошено сирене - почти една чаена чаша. Разполагах с натрошено сирене смес овче и краве. Слагат се бучка масло и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Изключва се котлона и се тенджерата се оставя върху него за 10-а.

    При сервирането се ръсва с черен пипер. За сол никъде не съм писал - от сирената става достатъчно солена, но това е въпрос на вкус.

    Нарочно не дадох количества, всеки може да си я направи по собствен вкус и с разни вариации на продуктите.

    Важното е, че стана невероятно вкусна. Впрочем по същия начин може да се направи с лапад или спанак.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

Крем супа от карфиол

 

    Репортаж направо от тенджерата:

    Рядко пиша за супите, но тази крем супа от карфиол е направо очарователно вкусна. Доста хора не харесват карфиола, броколите или брюкселското зеле заради специфичната им миризма, но са много полезни и приготвени добре могат да бъдат и вкусни дори за тези, които бърчат носа като чуят името на зеленчука.

Започвам с това, че за направата на около 6 порции крем супа не са необходими много продукти и че споделя един мой трик. Карфиолът го продават обикновено на глави и доста по рядко - на тегло. В болшинството случаи си върви с дебелия кочан и зелените листа около него. Болшинството от нас под почистване на главата карфиол разбират изрязване и изхвърляне на листната маса, на дебелото основно стъбло, че и на по-дебилита стъбла от отделните розички, защото трудно се приготвят. След като се отделят от главата карфиол, се измиват много добре и нарязват на сравнително ситни парчета. И именно от тях приготвям крем супата. Така постигам 100% използваемост и пълна икономия на средства. Като се има предвид, че главата карфиол с тегло 1,30 кг я купих за 1,79 лв и че след като претеглих точно тези части излезнаха точно 400 грама, излиза че щях да изхвърля точно 0,60 лв на боклука.

Та първата основна съставка е ясна. Освен нея са необходими 1 голяма лук и 2-3 скилидки чесън,  2-3 моркова - всички обелени и нарязани. За екстра - шепичка тиквени семки.                                                                Изпълнението е от просто по просто:  В тенджерата се загряват 2 с.л. масло и толкова олио и зехтин и в се задушават лука и чесъна. След като поомекнат се слагат нарязаните зеленчуци (карфиол листа, стъбла и моркови) и след като се налеят 2 л бульон или вода се оставят да се сварят до пълно омекване - около 30-а минути. Докато те си се варят, от розичките карфиол се откъсват малки парченца - около 1 купичка. Следва пасиране на съдържанието в тенджерата до еднородна кашичка, добавяне на тиквените семки и розичките от карфиола, сол и пипер на вкус, както и 1 с.л. от сушените ми зеленчуци и варене още 10-а на слаб огън.

    

       При сервирането се ръсват с идея зехтин екстра върджин и се добавят по няколко ситни бучици натрошено синьо сирене.

    Вкуснотията е невероятна, а от цялото това ястие добавката от синьо сирене е по-скъпа от него. Затова мож да се сложи и обикновено сирене, но вече губи от аромат и цвят. Впрочем за цялата тенджера са достатъчни и 50 грама, т.е. левче. Е, няма да ни оскъпи кой знае колко, но ще бъде много по-вкусно.

    Опитайте и няма да съжалите. Много обяснявах, но се прави значително по-бързо от обясненията ми.  

Чорба (варено) от свински език

 

     Езикът, било свински или телешки, е голяма вкуснотия, но вариантите за приготвянето му могат да се преброят на пръсти. Стандартно - варен и/или печен, запържен в масло, маринован и в няколко комбинации - с шкембе и т.н. С този начин на направия не откривам топлата вода, а просто давам още един много вкусен вариант.

    Бях се накупил с доста свински език - около 2 кг, че рядко го има по месарниците. Все пак от едно прасе се вади един език около 350 грама, а не 20+ кила бут. 

    Няма да обяснявам надълго и нашироко как се вари свински език, но една от малките тайни е да се цепне с дебелата част с ножа и сетне да се изкисва в студена вода, която се сменя на няколко пъти докато спре да отделя кръв.

    Варенето е ясно: добре изкиснатите езици се слагат в студена вода с добавка на 1-2 дафинови листа, една цяла глава лук (без да се бели), 3-4 скилидки чесън (също без да се белят); 1 цял морков (и едно пощърначе, ако имам),10-а зърна черен пипер, 5-6 бахар и поне по едно карамфилче и звездовидно анасонче. Обикновено на кило език слагам поне 2- 2,5 л вода, защото целта ми е да получа и много хубав ароматен бульон. Вари се докато езикът омекне - като бочнеш с вилицата, да прониква в него като в масло - демек леко. 

    Когато езикът е сварен, веднага се вади и охлажда в ледена вода и се бели веднага. Ако охлаждането е шоково, беленето става много лесно.

    Що се отнася до бульона от варенето, прецеждам го през цедка - всичко се изхвърля, а прецеденият бульон както е в купата се слага в хладилника. След охлаждането отгоре се появява слой от мазнина, който се отделя и изхвърля.

Та ето ги сварените и обелени езичета. Имат една дебела част, която си стои малко безформена и няма "търговски" вид. Точно тази част я отделям от езиците и най-често я приготвям с масло, а останалата част от езика - мариновам (рецептата за маринован език - в друг пост, не сега).                                                                Този път при наличието на хубав, гъст и ароматен бульон, реших да направя нещо от сорта на чорба или варено от свинския език - демек от бульона и изрязаното от него. Ами при наличието на тези два продукта, почти нищо друго не е необходимо, както и всичко става много бързо и лесно, тъй като основните продукти са вече готови.

Сега е моментът разбирачите да ме направят на мат маскара, ама нейсе ... В тенджерката загрявам 2-3 с.л. масло, и леко задушавам 1 малка главичка лук нарязана на ситно заедно с 1- скилидки чесън. Налива се бульона, слага се и езика и се добавят 1 -2 обелени и нарязани на едро моркова, както и 3-4 обелени и нарязани на едро картофа. По желание може да се добави и 1 глава лук нарязана на едри парчета. Вари се до готовност на зеленчуците. Овкусява се с черен пипер. При поднасянето - лимонов сок или ябълков оцет, а за мераклиите - ситно нарязан магданозец.

В почти същото изпълнение може да се направи и като супа - зеленчуците на по-ситно и застройка с яйце и кисело мляко...

Пробвайте - дзверски вкусно е.

Ау, щях да забравя - НАЗДРАВЕ!

КУРБАН или КУРБАН ЧОРБА

    Тези дни е Курбан байрямът на мюсюлманите, след две седмици е Света Богородица... 

    Защо започвам така ли? ами простичко. И двата празника са свързани с отколешна традиция - правенето на курбан.

    Курбан (думата е турска и идва от арабски) и всъщност е жертвоприношение.

    При мюсюлманите се отбелязва в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим и е посветен на силата на вярата. Който има възможност, коли животно и раздава част от месото на бедните. При християните не се възприема като жертвоприношение, а по-скоро като отдаване на дар за духовно извисяване и благодарност към Бога и измолване на неговата благословия върху всички.

    

    Традиционно за нас курбанът се свързва с даване на угощение за много хора (роднини, приятели, близки и/или съседи), което е обещано по някакъв повод или пък след даване на обет - за излекуване на болен или просто за задраве, за успешен завършек на някакво начинание, за щастливия край на някакво премеждие (особено актуално, оцеляване при катастрофа) и т.н. Естествено, и при съответните религиозни празници.  Пак традиционно, задължително е да се прави от домашно мъжко животно - тлъст овен, шиле и по-рядко агне. Може и от теле. Приема се, че колкото е по-голямо животното и колкото повече са поканените, толкова по-голяма е "благодарността".

    Пак съвсем традиционно, у нас като се каже "курбан" се разбира както самият ритуал, така и "курбан чорбата". Почти не съм чувал някой да казва - "ще правя курбан чорба", а по-скоро "ще варим курбан".

    Усещам, че ще стана досаден и след тази логорея, само ще кажа, че сега за нас е трудно да намерим домашно животно и то мъжко и се ограничаваме до купеното в магазина. Впрочем, има един традиционен начин за направата на курбан чорбата, както и много други, които нямат нищо общо с него, а представляват просто някакви разновидности на супи с месо.

  При нас, в църквата "Света Богоридица" всяка година за храмовия празник на 15.08. се прави курбан.В двора има специално отделено място, под един навес, където се нареждат 15-а казана (и огромни тенджери) и на жив огън се вари месото - в пръдлжение на дълги часове. Често подготовката започва от предния ден... Месото се вари на късчета на бавен огън като се отпенва често, често. Слагат му единствено сол и зърна черен пипер. Малко ми е странно, но поне в половината казани към края на варенето слагат обелени и нарязани домати. Така и досега не съм успял да пазбера защо го приготвят по този начин. Тази година, ако успея да "изловя" някоя от майсториците Баби, задължително ще питам ...

И преди да си дойда на думата, още едно съвсем малко отклонение - в детството ми, курбанът е неотделим спомен. Казвал съм много пъти, че Дядо беше овчар, а и имахме около 20-а овце в двора. За курбана се колеше младо овенче. Месото се насичаше на дръвника на късове, измиваше се добре с кладенчова вода, сетне в казана на бавен огън за дълги часове. Никакво слагане на дреболии др.п. Отпенване, отпенване и когато месото започнеше да се отделя от костите, сол, зрънца бахар и черен пипер и няколко листчета от лавровото дръвче в двора. Сетне е ясно - всички на дългите маси под сайванта, купите със салата (домати и зелентии от двора), ракийката в бърдучетата и жените носят купите с с врящия курбан... Следват възгласите на удоволствие, задължителното сърбане на врящия курбан и заедно с наздравиците много пожелания за здраве и късмет.

И за най-търпеливите, които стигнаха до тука: За Курбан-байряма, приятел турчин в съответствие с традицията, сподели с нас едно бутче с част от ребрата - естествено от младо овне. Бутчето бе предвидено за курбан и насечено със сатъра на няколко парчета. Тъй като животното бе прясно заклано, накълцаното месо оставих за една нощ да се "оветри". Сетне последва изкисване в студена вода за около 20 часа. После в най-голямата тенджера с разчет поне 2,5 или 3 литра вода на кило месо. Котлонът се включва на 6-ста степен от 9-т. Слага се капака леко открехнат и направо се забравя. Примерно, след 40 минути започва да къкри да отделя пяна. Е, налага се да се стои до печката и да се отделя пяната. По някое време пяната спира да се отделя и си се оставя да къкри. На мен това варене ми отне почти 4 часа. При проба с вилицата, месото бе омекнало. Тогава се слага сол на вкус, 10-15 зърна черен пипер и 5-6 бахар и три дафинови листа. 

Оставих да къкри още час и месото направо само си бе опадало от костите. Единствено махнах дафиновите листчета и от тенджерата направо в купата - само месо и бульон (нека костите си стоят в тенджерата). За мен си го сервирах обилно поръсено с прясно смлян черен пипер. И ледено студена водка. Чел съм някъде, че тлъстото ястие, много по-добре се усвоява в комбинация с ледена водка. Поне така твърдят в Средна Азия.

И за най-търпеливите - един голям бонус: Предвидливо се сварява качамак- 150 грама царевично брашно, 500 мл вода, 1 ч.л. сол и 1 с.л. масло; Това количество е почти за 4-5 порции. Когато качамакът изстине с плоска тава, се нарязва на късчета и се слага в чинията за сервиране. Залива се малко бульон от курбана и отстрани се слагат няколко късчета от свареното месо и обилно се поръсвас църно пиперче. 

Нямате си представата каква вкуснотия става. То че курбанът е дзверски вкусен си е истина, но в този вариант става дзверски-трИпач. Хапваш, поливаш с глътка водка и рИвеш! 

ПРАВЕТЕ СМЕЛО И И НАЗДРАВЕ!

П.П. 15.08.2020 год.

Както обещах, вчера следобяд ходих до Църквата "Света Богородица". Нямаше казани, нямаше и следа от някаква подготовка. Дори навесът, където нареждаха казаните, беше застроен и имаше куп нахвърляни строителни материали. А в дъното вляво - направена модерна трапезария, но и тя пълна със строителни материали.

От как се помня като човек, все на 14-ти е имала суетня и притогвяне на храна в казаните. 

Реших, че нещо съм се объркал и тази сутрин рано рано в 8,00 часа бях двора на Църквата. Картинката беше същата, но зад стъклото на трапезарията забелязах, че се движи някаква жена и реших да бъда "нахален" ... та се промъкнах и заварих жената да свещенодейства над един голям казан. След като се поздравихме, се заприказвахме надълго и нашироко. 

Възрастната жена - някъде около 80 год., сподели, че повече от 30 години помага в Църквата и се занимава основно с готвенето. Тя откак се помнела, за пръв път за Богородица не се слагали казаните с боб за миряните. Ама как така? Имали забрана заради Вируса... Чумата да го тръшне дано и Бог да ни закриля. 

Жената наистина беше притеснена и все да ми обяснява, че основно възрастните били жертви и ни оставало само да се уповаваме на Бог...

Деликатно върнах темата към боба и курбана. Бобът по традиция се приготвял от Църквата, а курбанът - с месо от миряни, които го поднасяли в Дар... Само че в последните били голяма рядкост и то не и всяка година. А сега какво вари - ами курбан. Един мирянин вчера бил донесъл мъжко агне и поискал да го приготвят за днеска, а той на своя отговорност щял да го раздаде на хората. Та от дума на дума си дойдохме на начина на направията:

Когато говорили, му казала, че е най-добре да донесе агнето накълцано на малки парчета (както си е с костите), защото нямали условия тя да го направи (това си беше очевидно).

Вчера когато й донесли месото, го измила много добре на течаща вода. Сетне го напълнила в различни съдини по малко месо и студена вода с буквално щипка сол. Оставила го цяла нощ така да се изкисва. Тази сутрин напалила огъня в 06,00 часа, измила 50-литровия казан и всичкото месо. Сетне в казана със студена вода и на бавен огън.

Само едно отклонение, представих си как вчера тази възрастна жена е мъкнала поне 15-18 кила месо на части, как е носила кофите с вода на поне 25 метра и днес е повторила всичко това. И направо си се изпотих целия. То млад човек ще се озори и ще ореве орталъка, а тя само го спомена ей така мимоходом.

Та тайната била във варенето - на бавен огън, да не се допусне да кипва и да не се допуща появята на пяна. Ако се появи, се обирала с решетъчна лъжица. Е, явно не е била много, защото в 8 и нещо часа, имаше само една малка купичка пяна.

Варенето щяло да продължи по този начин някъде до към 11 часа и тогава щяла да сложи солта някъде около 400 гр. за това количество (всеки може да си досоли, но сол не може да се извади). Щяла и да сложи тогава 3 кг обелен ситен лук и толкова ситни морковчета. Лукчетата и морковчетата щяла да ги сложи цели. Докато си говорехме старателно ги белеше. Щяла и да сложи няколко глави чесън.

Тя не го правела така, но мирянинът бил настоял. Дори искал и да сложат доматки, но тя отказала. Обяснила му, че традиционната рецепта за курбан не следва да се променя. (Така и получих отговор на въпроса дали в курбана се слагат домати).

 И започна да ми обяснява, че времената вече не била такива - младите имали интернет и вместо да слушат старите, четяли в Гугъл и казвали, че щом е написано, значи е вярно... 

Надълго и нашироко си говорихме и за курбаните, и за боба и за катмите и за традициите ... И в един момент както си говореше, чистейки лука, ми изсипа - ама ти май нещичко подразбираш, ама то е разбираемо - като те гледам май и те не си от младите. 

Дойде една още по-възрастна жена, на която нещо не й хареса, че в кухняна има някакъв си и трябваше да си тръгна. За довиждане, жената ме покани догодина на 14-ти да не пропусна и да отида. Тогава щяла да ми обясни още по-подробно и дори съм можел и да помогна с нещо...

Дал Бог здраве, догодина ще отида, а тя беше сигурна, че ще е там както през последните 40 години.

СУПА ТОПЧЕТА (или супа с кюфтенца)

    Надали нашенското интернет пространство се нуждае от още една супа топчета, но държа да споделя моя прочит на тази класическа супа и затова ще направя тази публикация.

    Харесвам супата топчета от дете - Баба я правеше уникална и да си призная и досега не съм постигнал този вкус - може би, заради детските спомени, заради подправките прясно откъснати от градината в двора и т.н. Па и я правя рядко, защото въпреки прословутото си търпение, направо лудвам, когато взема да правя онези ми ситни топчета. Чак се чудя как Баба по два часа си е играла и правила едни ситни скамболовчета, как ги е овалвала в овкусено брашно.

Намерил съм им цаката - когато събера морални сили, засядам пред ТВ-то, слагам си питието и правя едни ей такива топчета: по-големи от лешник и по-малки от орех. Ама ги правя в захлас - колкото се може повече - поне две кила кайма. След овалването в брашно, нареждам върху пластмасове тарелки и във фризера. Когато замръзнат, се прехвърлят в торбички приблизително по 400-500 грама и воалЯ - когато ти хрумне за супа топчета, имаш заготовка. Дори не е необходимо да се размразяват кой знае колко. Та нека да свърша с кюфтенцата - вариантът да са ориз не ми харесва, макар че това е класиката - каймата да се смесва с полусварения ориз. То не стига, че в супата им ориз, ами в кюфтенцата - да няма да правя кюфтета фрикасе, че да са с ориз. Та 400 гр. кайма, смесена с 1 дебела филийка стар хляб (без кората) накисната в едно яйце, една главичка ситно нарязан лук, сол, черен пипер, щипка кимион и кориандър. Омесва се добре и се правят топчетата, които се овалват в брашното.

    

    Започвам с необходимите продукти за 4-6 порции: около 400-500 грама кайма (нека е повечко - няма да сърбаме само чорба и да гоним кюфтенцатата из купичката) - демек вече готовите топчета от фризера; 1 голям морков; 2 средни глави лук (едната за кюфтенцата, другата - за супата);1-2 скилидки чесън; 3-4 с.л. масло (или 2 с.л. масло и 2 с.л. олио); 1 к.ч. ориз - 70 гр.; сокът на 1/2 лимон; 4 жълтъка; 1 кофичка кисело мляко; сол и черен пипер; 

    Изпълнението е лесно:

    След като кюфтенцата са готови, се започва с подготовка на продуктите: лукът и чесънът се нарязват на много ситно, морковът се разделя на две - едната част се нарязва на ситни кубчета, а другата част се настъргва. Казах "настъргва" и се сетих, че съм пробвал варианта с настърган лук и чесън и повече ми харесва от ситно нарязани.

    В загрятата мазнина се задушават лука, чесъна и се добавя настъргания и нарязан на ситно морков. След като променят леко цвета си, се слага и ориза. Когато оризът остъкленее, се налива в идеални вариант някакъв бульон (месен или зеленчуков - какъвто има), ако ли не - много топла вода около 1,3-1,5 л. След завирането се пущат кюфтенцатата. Намалява си силата на котлона с 1/3 и се оставя да къкри - на ориза му трябват 10-а минути, а на кюфтенцата 5-6. Когато изплуват от горе, значи са почти готови. 

    Сега е момент за осоляването на вкус, опиперяването и слагането на пресните подправки - предпочитам по идея риган или джоджен. Това е въпрос на вкус.

    Идва и ред на застройката: 4 жълтъка се разбиват със сока на 1/2 лимон, с 1 с.л. с връх брашно и една кофичка кисело мляко и започва т.н. "темпериране" - по малко се прехвърля от чорбата на супата при застройката и леко се разбърква. В интерес на истината, ползвам голяма купа и нея прехвърлям почти всичка течност от супата. Сетне я връщам в тенджерата със супата и изключвам котлона.

    Веднага казвам - домати в тази супа не харесвам, както и магданоз. Слагам го във всички супи, но в тази определено - НЕ. 

    Поднасям я със едро смлян черен пипер и още лимонов сок. 

    Та моята супа топчета става по-гъста, с хубави едри сочни кюфтенца с големината на цариградските, много ароматна и остава само да й се наслаждаваш на вкуса.

   

И понеже съм сигурен, че ще получа определени критики, че точно така не се прави - ето оригиналната рецепта за супа топчета от Библията на общественото хранене, нещо като БДС-то ... 

ДОМАТЕНА СУПА С ФИДЕ

    Възможно най-лесната, най-бюджетната и с минимум продукти лятна супа.

    Необходими са за 4-6 порции 4-5 големи домата (желателно презрели и които вече не стават за салата); 1 глава лук, 2-3 скилидки, един морков и шепичка фиде.

    Лукът и чесънът, нарязани на ситно, се задушават в 2-3 с.л. масло и олио; добавя се настърганият морков. В това време доматите се обелват, нарязват на кубчета произволно и заминават в тенджерата. Долива се около 1,2 л зеленчуков бульон (или топла вода), слага се фидето и се оставя да покъкри 10-15 минути. Пробва се на вкус - ако киселее много, може да се добави малко захар, соли се на вкус. Овкусява се с босилек или риган. Може да се заменят със ситно нарязан магданоз.

    (За разкош, когато се изключи котлона, се добавят толкова яйца, колкото порции ще се поднасят. Затваря се с капака и след 5-6 минути яйцата са готови.)

    При сервиране, по желание може да се ръсне обилно с църно пиперче. Или обилно да се поръси с натрошено сирене.

    Гъстотата може да се регулира по желание - повечко домати и по-малко течност, или с повечко фиде.

    При днешните цени - цялото ястие излиза около цели 2 лева (без екстрите като яйца или сирене, разбира се).

    Впрочем, и студена е много вкусна.

    Пробвайте и няма да съжалите.

Градинарска чорба (супа) и разни вариации

    Рядко пиша за супи, а и дори съм споменавал неведнъж, че с години не съм кусвал подобно нещо. В последно време имам промяна - правя толкова често, че мога да кажа едва ли не всеки ден.

    Чак сега разбирам колко е била права Баба, за която нямаше ден без чорбичка (супичка) и която казваше - и камече да свариш с масълце и подправки, все ще стане чорбичка.

    От друга страна като взема да чета разни рецепти за супи, направо ми прилошава - вземаш 2 л вода, 100 грама морков, 70 грама ориз или 40 грама фиде и т.н. Абе хора, не правите някакъв завъртян сладкиш, та всичко да точно до грамче ... Тука става дума за супа (чорба) и т.н., където всичко може да варира и е важно да се спазват някои основни правила ...

    Само ще кажа, че за приготвянето на супи, чорби и др.п. ползвам мултитенджУрата или по модерно му мултикукъра, който се оказа направо чуден уред за тази цел. И като незаменим помощник - бързонагряващата кана.

    Има и нещо друго, ама сега да взема да разкажа за тази градинарска чорбичка, която сега през лятото е много благодатна за приготвяне, защото вариантите й са толкова много, че просто ми е бедна фантазията ...

    И така за бистрата градинарска чорбичка (4-6 порции) са необходими (напълно ориентировъчно) - 1 главичка лук, 2-3 скилидки чесън, 1 голям морков и един голям картоф, 1 средна тиквичка, по 1/2 червена и зелена капия (чушка демек); 1/2 корен пащърнак, 1 стрък целина, 1 голям домат (обелен и нарязан на ситно), както и 2-3 с.л. масло. За подправяне 1 с.л. от домашния ми зеленчуков сушен микс (винаги имам от него), щипка сушен джоджен и няколко стръка магданоз.

    Изпълнението е направо елементарно и невероятно бързо - чесънът и лукът се нарязват на много ситно. Останалите зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на почти еднакви кубчета.

    В силно загрятото масло се кавърдисват лука и чесъна, добавя се целината и сетне се налива една кана вряла вода и в нея се пущат всички зеленчуци без доматите. Разчетът е приблизително 300 мл на порция. Основният принцип за приготвяне на супа е, че зеленчуците се пущат във вряла вода, а не в студена. След около 20-а минути, се проверява дали морковите са омекнали, добавят се доматите, сушената подправка, джоджена и се осолява на вкус. Оставя се да покъкри така на слаб котлон за около 10-а минути и преди сервирането се добавя измитият и ситно нарязан магданоз.

    Толкова за бистрата градинарска чорба. Само ще вметна, че много я харесвам при сервирането да е поднесена с натрошено сирене, ръсната с църно пиперче и полята с чили сос.

Следва:

вариант 1: в 1/2 кофичка кисело мляко се разбива 1 яйце с 1-2 с.л. лимонов сок и когато чорбата е готова се извършва т.нар. темпериране. От топлата чорба с черпак се вади по малко и се смесва със застройката. Сетне когато температурата им се изравни, цялата застройка се изсипва в супата, разбърква се и не се вари повече, за да не се пресече.

вариант 2: 8-10 минути преди супата да е готова се слага една шепичка фиде. Става по-плътна.

Вместо фиде може да се сложи ориз, но той трябва да се запържи заедно с лука и чесъна още в началото на готвенето.

вариант 3:

    Същата супа може да се приготви и с добавка на месце - примерно късчета пилешко, които се запържват заедно с лука и чесъна и сетне както е описано.

    При наличие на вече изостанало печено или пържено месо, то може да се добави ситно нарязано заедно със зеленчуците.

вариант 4:

    Съвсем наскоро правих такава чорба и позалитнах с количеството - все пак готвим за двамца, а направих супа кат за цял взвод. Поизостана доста, а от предния ден имах един печен врат, та добавка на чашка ориз на нарязаното вратле - възваряване почти до готовност и сетне запичане във фурната. Олизахме си пръстите.

    Е, те това е. Правете смело, наслаждавайте се на вкусните летни продукти, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ, че с тези вкуснотии и питиетата си вървят.

Дроб чорба с лапад

Нямам обяснение за себе си, но съвсем доскоро изобщо и не хапвах каквато и да е супа с изключение на шкембе чорба или курбан чорба, а сега изпитвам двойно удоволствие - и при правенето, и при хапването. Особено такива без застройка с яйца. С тях още не мога да свикна.

 Напълно споделям мнението, ако не ме лъже паметта, на Джейми Оливър, че да направиш една супа в къщи става по-бързо отколкото да претоплиш готова консервирана.

 Хубавото  е, че носят всякакви варианти и може да се направи чорба от какво ли не, стига да се комбинират едни с други продуктите. Ненапразно Баба казваше: "И инцери да турнеш да вариш, ако ги подправиш както трябва, пак ще стане".

 Този път става дума за една невероятно вкусна дроб чорба, която се прави невероятно лесно бързо и става още по-невероятно вкусна. Идеята съм заимствал от стара кулинарна книга от 1928 год., а добавката на лапада си е от мене.

За 4-6 порции са необходими:

200-250 грама черен дроб (какъвто и да е); 1 к.ч. ориз или малко повече; 2-3 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и връзка пресен лапад (направих си труда да преброя 20 листенца); сол, джоджен - на вкус; 2-3 с.л. мазнина (олио, масло, зехтин).

Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В бързонагряващата кана се затопля около 1,5 л вода;

В подходяща тенджера се загрява мазнината и нарязаният дроб се запържва в нея буквално за 2-3 минути, колкото да побелее и се вади. В същата мазнина се пущат нарязаните чесънчета и ориза. Когато оризът промени цвета си, се налива топлата вода и се оставя да къкри (силата на котлона се намаля с 1/3). В това време лападът се измива и нарязва на, същото се прави и с лука. За около 8-10 мин. оризът е почти готов и при него се добавя нарязаният зелен лук. 

Когато оризът е вече готов, в тенджерата се добавят дроба и лапада, джоджена и солта. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за кратко.

Лападът няма нужда от много варене - ще се разкашка и ще загуби всичко полезно. А така е все едно попарен и не губи вкусови качества, а само се подсилват. Дробът пък ако се превари, ще стане жилав и неприятен.

При сервирането се подправя с черен пипер и ябълков оцет и по желание се добавя кисело мляко (дори изцедено и за предпочитане пред заквасената сметана).

Това не пречи готовата чорба да се застрои с яйце и мляко - въпрос на предпочитание.

Ами това е - бързо, лесно и вкусно.

ШКЕМБЕ ЧОРБА

 Шкембе чорбата е типично Балканско ястие, а шкембето е типичен продукт за почти всички народи по Средиземноморието. Нямам намерение да пиша възможните варианти на приготвянето му, а само за вкусната шкембе чорба. 

 Шкембе чорбата се прави обичайно от агнешко или телешко (говеждо по-рядко) в Турция, а при нас и от свинско шкембе. За мен най-вкусна е тази от телешко, тъй като то е и най-благодатно за тази чорба. Агнешкото, макар и да се вари по-бързо, е доста хилаво, а свинското има по-особен вкус. Говеждото, особено от по-старо животно, е доста по-жилаво и иска много дълго варене, за да стане меко и съедоподобно.

 Ще се пробвам да дам начина на направията стъпка по стъпка:

Първо, избор на шкембето:

 Най-добре е да се купува прясно шкембе, а не замразено. 

Замразеното най-често е от внос - от Аржентина, Нова Зеландия и т.н. и със сигурност е третирано по някакъв начин. Най-често е и предварително сварено. Има едно такова, хамериканско, беличко и чистичко като лист хартия. Като го видиш, направо ти взема акъла, а в същото време е толкова безвкусно, че няма накъде. Такова шкембе просто не си струва да се готви и да се яде.

 Дали ще купим агнешко, телешко или свинско е въпрос на лично предпочитание.

 В месарските магазини в последните години продават основно добре изчистено шкембе и е желателно да се ориентираме именно към покупката на такова.

 След като пробваш няколко месарници, съвсем спокойно можеш да се ориентираш къде е най-доброто. 

 Тъй като го продават в тави, шкембето си се вижда и е желателно да се избере хем по-чисто, хем такова, което има видимо по-дебели дамари.

Второ, почистване на шкембето:

 Рядко се случва да имаме прясно шкембе от току що заклано животно, но все пак няколко думи: Такова шкембе се измива добре. Оставя се да престои поне 12 часа в студена вода, която се сменя поне един два пъти. Тука има два три трика: или във водата се слага сода или само шкембе се слага във варна вода. И двата са за избелване на шкембето. След това шкембето се залива с вряла вода и оставя да престои в нея поне 30-а минути. Чистенето става под течаща вода с тъпата част на ножа и пада яко остъргване - първо от вътрешната страна и сетне от външната като има и една ципа, която е желателно да се отстрани.

 При купеното в магазина шкембе няма такъв дерт. Просто шкембето се измива на течаща вода. Залива се топла (до вряла) вода и се оставя да престои за кратко в нея. Ако шкембето има силен мирис (случва се понякога) може да се сложи в съдина със студена вода и да му се добави малко винен оцет или сода. Много добър ефект дава и добавянето на сока на някакъв цитрус.

Трето, варенето на самото шкембе: 

Добре измитото шкембе се слага в подходяща тенджера и залива със студена вода. Ако е много голямо, може да се нареже на няколко по-малки парчета.

Първоначално се вари на силен котлон, но за кратко време - да заври и буквално няколко минути. След това се изключва котлона, шкембето се вади, измива, а водата се изхвърля. Това може и да не се прави, но е желателно. Така се "почиства" от остатъчни миризми.

Сетне процедурата се повтаря - отново чиста студена вода, която да го покрива поне два пръста и след завирането, се намаля силата на котлона поне с 1/3 и оставя да си се вари кротко. 

Агнешкото се вари около 30-40 минути, свинското или телешкото - до 2 часа, а говеждото може и доста повече.

Готовността се проверява с боцване с вилица - ако влиза като в масло, значи е готово.

Осоляването е на вкус и се прави към края на варенето.

Сега и една две тънкости:

Ако шкембето все пак е доста "ароматно" (с наситен мирис), при варенето могат да се добавят цяла глава чесън (който сетне се изцежда и влиза в чорбата); глава лук, морков, няколко зърна черен пипер, че и дори един дафинов лист. 

Обикновено се ограничавам до слагането на чесън и на кората на 1/2 лимон.

След сваряването, тенджерата се оставя да изстине и сетне да престои на хладно. Така цялата лой и мазнина изплуват отгоре и хващат коричка. Тази коричка се премахва внимателно и остава вече чист и доста по-здравословен бульон. Ако се остави, просто чорбата ще стане много мазна и дори неприятна на вкус, бързо ще се залоява и т.н.

Четвърто, приготвяне на самата чорба:

Бульонът от варенето се прецежда. Предпочитам след като предварително бъде затоплен, да бъде прецеден през цедка и домакинска хартия.

Така прецеденият бульон се връща в тенджерата и се включва отново да се вари.

В това време свареното шкембе се нарязва на парчета не много на ситно - примерно 2х2 см.

От тук нататък има няколко варианта, но като за начало ще дам предпочитаният от мен:

В тиган се разтапят 1-2 с.л. масло и него се запържват 1-2 с.л. брашно и се разрежда с прясно мляко около 1 ч.ч. - както се прави сос бешамел. Леко се разрежда с бульона и се сипва в тенджерата при бульона.

Слага се шкембето, налива се прясно мляко поне още 3 ч.ч., осолява се на вкус и се оставя да покъкри поне 30-а минути.

Най-доброто съотношение за мен е поравно бульон и прясно мляко.

За около 6 порции са необходими по 1 л. бульон и прясно мляко и около 800 грама, че и повече сварено шкембе.

Нека да има повечко от него - няма само да се сърба чорба, я?

Докато чорбата си къкри, в хаванче се счукват няколко скилидки чесън с малко сол и се разреждат с оцет.

При сервирането чорбата се поднася с чесново-оцетената смес и лютив червен пипер на люспи.

Вариантът със запържване на сладък червен пипер в масло и заливане на чорбата с него не ни допада и затова не го и правя. За сметка на това обилно слагам от чесъна, лютивия пипер и не пропущам и едно смляния черен пипер.

От вдигащата пара шкембе чорба, обилно подлютена, няма какво повече да се иска, освен да й се насладим с кеф и да не забравим и питието. То трябва да е студено и да се пийва с кеф.

Правете смело, никак не е трудно (особено с тенджера под налягане) и

НАЗДРАВЕ!

ЕДИН БОНУС за търпелите, преди да продължа за шкембе чорбата:

От свареното шкембе отделих около 300 грама - колкото за едно мезе за двама и реших да го направя в сос:

В тигана се разтапя бучка масло и в него се задушават ситно нарязани 2-3 скилидки чесън и 1/2 главичка лук, след тях 2-3 ситно нарязани гъбки и де добавят късчетата шкембе.

В чашка се размиват около 100 мл прясно мляко с 1 ч.л. царевично нишесте и сипва при шкембето. Натрошават се буквално 30-40 гр синьо сирене и се добавят в соса. Добавя се и 1 ч.л. чили сос, ръсва се с люспи червен лютив пипер и малко църно пиперче.

Невероятна вкуснотия. Направо по нищо не можеш да познаеш, че иде реч за шкембе. И така си вървеше с водката, че чак съжалих, че не направих повече.

П.П. Това е предпочитаният от мен начин за направията на шкембе чорба.

Вариантите със замяна на прясното мляко с кисело мляко или пък със застройването с яйца, или пък запържването и на червен пипер заедно с брашното просто не ми допадат. Не че не ги знам.

Като всички ястия и обикновената шкембе чорба си има десетки варианти - във всеки регион - различен, че и във всяко семейство - собствен.

Важното е да се направи по най-вкусния и любим начин за близките хора.

А сега и за разнообразие няколко рецепти за шкембе чорба от старите книги.

Първите две рецепти са от тази книга,

третата е от готварска книга от 1953 год., а последната е някъде в началото на 60-те.

Е, те това е - нагледно: свят широк, начини на направия различни като за всеки вкус.

Важното е не рецептата, а като я видиш да си я пригодиш точно както ти харесва.