сряда, 10 април 2024 г.

ДОМАШНА ЛИМОНАДА

 


    Взе да се затопля и идва лято, а това значи, че е време за разхладителните напитки.
    Една любима от тях е лимонадата, ама не каква да е, а домашна ...
   Как се прави съм писал ей тука:
  и
И при това приготвена по един особен начин. Ще ме питате ама какъв? 
   
Всичко е много просто и лесно. Лимоните се заливат с почти вряла вода и измиват много добре със сол или сода. Слагат се в пликчета и във фризера и да си се замразяват там.

След това се нарязват на подходящи кубчета и в блендера с малко мента (джоджен или нещо друго по желание). Налива се малко вода, добавят се 2-3 с.л. мед и всичко се смила много добре.
След това се прецежда през цедка и воала - концентрата за лимонадата е готов. Може да се разрежда с вода, с газирана вода и т.н.
Кубчетата лед са опция ...
П.П. Замразените лимони концентрират повече витамин С, а и не трябва да се забравя, че в кората им доста от него и други полезни неща.
По същия начин може да се направи домашна лимонада и от други цитруси или плодове. Може и в комбинация.

вторник, 9 април 2024 г.

Безглутенови хлебчета

 

    Преди време в блога си показвах как се правят безглутенови питки от червена леща, които стават неустоимо вкусни. 
    След това и как се прави брашно от червена леща и не само от нея. Този път реших да експериментирам на базата на различните брашна, които имам - от червена леща, от нахут, елда, овесени ядки. Имам и пшенично брашно без глутен (то е едно такова особено - леко кремаво и малко по-странен аромат от обикновеното брашно - някак си на ядки). 
    
Заложих на брашната от леща, нахут, овесени ядки и безглутеновото. От това от елда се отказах, че придава малко по-особен вкус и не всеки го харесва.
И така продуктите: по 3 с.л. с лек връх брашно от безглутеновото и това и червената леща, по 2 с.л. от брашното от нахут; 1 яйце; 2 с.л. зехтин; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. суха мая и 1 1/2 ч.л. бакпулвер. Зачудих се дали да ползвам прясно мляко, но налях 1 ч.ч. хладка вода и добре разбърках. 
Желателно е да се остави поне 20-а минути, за да могат брашната да "дръпнат", защото са доста хигроскопични. Оказа се правилно и се наложи да долея още почти 3/4 ч.ч. вода.

Получи се доста лепкаво тесто.
Мислех да го опика във формата за кекс, но щеше да излезе едно голяма хлебче, а исках да пробвам разни варианти.
Затова ползвах тази силиконова форма за питки, която се намазнява добре.
Първите две бяха само от така приготвеното тесто - пълнят се лъжицата и заравняват с намокрена четка.
За следващите две отделих от тестото и в него добавих по 1 с.л. счукани слънчогледови и тиквени семки.
За следващата част доста се зачудих какво да сложа и реших като ще да е гарга, поне да е рошава...
Имах малко изостанало печено пилешко месо, което нарязох на ситно и омесих добре и напълних формичките.
"Нормалните" ръснах със сусам, а тези с мръФката - без, за да се отличават.
Малко отклонение - станаха фантастично вкусни - направо изкусително като сандвичи, та чак съжалих, че не им сложих и малко настърган кашкавал.
Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 40-45 минути като готовността се проверява с шишче - както при печенето на кекс.
След изваждането се оставят във формата като тези с месото намазах с масло, а останалите пръснах с малко водичка и оставих под кърпа до изстиването им.
Отвън стават с леко твърда и хрупкава коричка, отвътре са меки и вкусни.
Единственото, по което се различават, че са плътни и тежки. Но на вкус са страхотни.
Едно такова хлебче се оказа, че е между 90 и 100 грама.
Освен че са много вкусни и полезни, се оказаха и доста държеливи - поне 5-6 дни в хартиен плик.
Разразяни по дължина са идеални за направа на сандвичи.
Специално ги харесвам леко запечени в грил тигана обилно намазани с чесново масло.
А пекнати с меденото ми масло са направо трИпач.

Ей така в приказки и закачки взех, че поднесох няколко възможни варианта за направията на безглутенови и здравословни хлебчета.
Правете смело - никак не е трудно. Щом аз го мога, значи и Вие ще се справите.
Жалко само, че не мога с тях да кажа едно голямо НАЗДРАВЕ!

сряда, 13 март 2024 г.

ФИЛЕВСКИ БАБЕК

 


    Докарах ред след голяма почивка и размисъл за промени в блога да напиша за един любим домашен деликатес - филевския бабек. По нашия край Филево (сега с.Върбица) е прочуто най-вече с пуските си, но и филевският бабек не е за подминаване. За пуските им съм писал вече и това беше една от първите ми публикации, които ги популяризира и много народ започна да си ги прави.
    
За направата на този прословут бабек са необходими единствено свинско месо (около 70 %) от плешката или бута на прасето (за предпочитане) и 30-на % гръбна сланина (или шарено месо от ребрата или осмянката).
Много са важни подправките, които давам на кило месо.
Само ще кажа, че всяко семейство си има собствена "рецепта", която пази в тайна ... и се предава от поколение на паколение.
Мисля си, че с моята "блага дума" успях да изкопча една оригинална семейна рецепта и то преди доста години.
-Черен пипер, прясно смлян и кимион - по 5 грама;
-Сол - 22-25 грама - въпрос на вкус, но при мене 1/2 от нея е нитритна.
-Праз - около 20 см от бялата му част ситно нарязана (в някои семейства слагат зелената - наситнена, ама на микроскопически парченца);
-градинска чубрица суха - 3-5 грама
-червен пипер - сладък около 10-15 грама. Има варианти - поравно сладък и лютив.
Слагането на червен пипер различава филевския бабек от ябълковсковия, където го няма.
Месото се нарязва на кубчета - 2х2 или 2х3 см, като аз лично го начуквам с дървеното чукче, за да омекне. Осолявам го и го оставям на студено за 24 часа. След това смесвам с подправките и отново на хладно за нови 24 часа. Важното е температурата да не надвишава 10-а С.
Пълни се с фунийка или шприц в телешки чозове като гледам теглото на парчето да е около 750-800 грама. Ако има въздух тук таме, се дупчи с игла.
Парчетата заминават на терасата да сухнат както са. Не се пресова. 
Тези парчета бяха заложени в средата на декември и съхнаха до средата на февруари.
За готовността обикновено се ориентирам по загубата на тегло - около 45 % от първоначалното.
За по-добро съхранение и разпределяне на влагата в бабека задължително вакуумирам.
Тъй като готовите парчета за по около 400 грама, са много удобни за консумация.
На мен най-много ми харесва варианта със слагането на лютив пипер. Става леко пикантен и си върви идеално с питието.
Полезно: сладкият червен пипер може да се замени с пушен пипер. Тогава филевският бабек придобива още по-дзверски вкус.
Правете смело, лесно е и НАЗДРАВЕ!