четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Пастет с гъши дроб и патешко месо


  Не помня от кога пастет не сме купували - предпочитам да си го направя и да си хапваме с кеф домашното производство. Хем знаеш какво има вътре, хем си го правиш по собствен вкус, хем понякога се утилизират поизостанали в малки количества продукти.
 Обикновено не правя големи количества и съхранявам във фризера каквото остане. Само че забелязах, че често след престоя там, особено по-дълго време (месец примерно...) променя вкуса си.
 Затова този път реших да заложа на варианта със стерилизирането: приготвяне, пълнене в бурканчета, хубаво сваряване и ВОАЛЯ!
 За приготвянето на този пастет са необходими: около 350 грама гъши дроб; 650 грама патешко месо; един голям морков; само 1-2-3 малки резенчета от сушена гъба манатарка; както и за това количество около 20 грама сол, 1-2 грама млян бял пипер и щипка индийско орехче; буквално 2-3 с.л. ароматен (демек хубав) коняк.
 Изпълнението не е трудно, нито пък трудоемко за такова количество:
Гъшият дроб се измива добре, нарязва се на ситни късчета и се слага в студена вода, която се сменя 4-5 пъти, т.е. докато дробът идеално побелее и се изчисти.
Излишно е да обяснявам, че за пастета не ползвам от целия гъши дроб (че идва скъпо), а основно изрезки. Винаги като се приготвя гъши дроб, се налага да се оформят парчетата правилно и остават изрезки. 
Старателно си ги събирам в торбички във фризера и като станат прилично количество им измислям някакво приложение в някаква вкуснотия.
Така и в този случай.
Патешкото месо - от бута и от гърдите, се нарязва на тънки ивички (или произволни парчета) и се сварява в малко вода, колкото да го покрива заедно с нарязания морков, една скилидка чесън, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер.
Направих глупостта да сложа 1 с.л. сушени зеленчуци, та сетне се наложи да измивам месото и да го изкисвам. 
В това време парченцата манатарки се накисват в малко от бульона от варенето на месото и коняка.
Свареното месо заедно с нарязания морков и гъбите се пасира до каша в блендера. Разбира се, на партиди. 
Изкиснатият дроб дроб се пасира по същия начин, но без престараване.
Получената маса се смесва с подправките - сол, бял пипер и индийско орехче и се пълни в бурканчета.

Бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или кърпа, заливат с вода да ги покрие и се варят около 45 минути от момента на завирането на водата.
Сетне се вадят и оставят да изстинат върху капачките си.
От това количеството се получиха 4 бурканчета по около 300 грама и една малко от 80 грама.
За трайността не мога да кажа - свършиха за 3-4 месеца, но пастетът бе перфектен.
Оказа се, че не съм го смлял перфектно, но какво от това?
На който му се занимава, може да ги прекара през цедка, за да получи идеалната консистенция.
Само че от това ще загуби очарованието на домашно приготвеното.

Правете смело.
Става дзверска вкуснотия.
Поднесен върху препечена филийка си е идеален за закуска или за мезе.
Затова и НАЗДРАВЕ!

сряда, 13 февруари 2019 г.

Сутляш (мляко с ориз) с тиква


 С мляко и ориз, т.нар. сутляш, няма кого да изненадам. Но който е измислил добавката на тиква или е бил голям кулинар или голям късметлия. Така този съвсем простичък и познат на всички още от детството десерт става неустоим. Особено е подходящ сега през зимата.
 Ще дам количествата съвсем условно в чаши, с уговорката, че тази която ползвах е около 150 мл:
1  ч.ч. ориз; 1 ч.ч. вода; 4 ч.ч. прясно мляко; 1 1/2 ч.ч. сварена и пюрирана тиква; 2 яйца; щипка канела и една ванилия, както и захар - около 1 ч.ч. (но по-добре е захарта да е на вкус - сложих 2/3 от чашата и пак ми дойде сладко).
Най-добрият вариант за ориза е не само да се измие предварително, но и да се накисне в студена вода за около час като водата се сменя няколко пъти.  Така се отмиват всички химикали от обработката на ориза и пада излишното нишесте. В резултат зърната при варене не се слепват.
В общи линии, когато готвя (варя) ориз обикновено процедирам по този начин.
Оризът с водата се слага в подходяща съдина и се подварява до полуготовност като се слага и захарта и не се забравя да се бърка.
При ориза се налива млякото и се оставя да се вари няколко минути.
В това време тиквата се намачква добре с онази джаджа за картофено пюре (може да се и пасира). Разбърква се с яйцата, канелата и ванилията и се сипва в тенджерата.
Вари се до сгъстяване и пълно омекване на ориза.
Следва пресипване на десерта в купички, чашки и т.н. 
От това количество при мене излезнаха 4 купички и 2 чаши.
Изчаква се малко да изстине и леко да хване коричка. Всяка съдина се посипва със захар - желателно е с кафява, но поради липса ...
След това с газовата горелката посипаната захар се карамелизира и десертът е готов за поднасяне.

Не мога да опиша вкуса и аромата на този иначе най-обикновен десерт - мляко с ориз.
Бих го оприличил с хубав крем брюле, но със собствено очарование.
В идеалния вариант би трябвало да го приготвя не с цели яйца, а само с жълтъци (поне 3-4), но нищо не загуби от това.
Правете смело и се наслаждавайте.

П.П. Може да се направи и със сурова тиква, която трябва да се настърже на ситното ренде и да се сложи да се вари едновременно с ориза. Само че вариантът с предварително сварената тиква е много удачен, защото самата тя става като крем.

неделя, 10 февруари 2019 г.

Палачинки пухкавелки


 Всъщност това не са съвсем палачинки, ама и не са катми - нещо по средата. Леко дебелички и много пухкави. 
 Вървят си както със соленко (сиренца), така и със сладко и мед.
 Направията е много проста:
 Необходими са: едно яйце, около 400 мл кисело мляко (една кофичка) - желателно е да е овче и да е леко почнало да киселее като ползвах в случая кефир, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, поне 2 с.л. олио (идеално е с разтопено масло), както и брашно - в случая пое точно 1 кофичка. 
 Всичко се разбива добре - трябва да се получи доста гъсто тесто - дори и по-гъсто от боза. Консистенцията е такава, че да се разлива върху тигана, но със затруднение.
 Загрява се тиган с дебело дъно, намазва се с масло и се сипва с черпак (моят е 70 мл) в средата на тигана и съвсем леко се разнася, за да се получи кръг с диаметър около 14-15 см. Тъй като са дебелички, силата на котлона се намалява с 1/3 и се пекат по този начин от двете страни до готовност. Нареждат се в чиния като по желание се намазват с масло.
 Преди всяка палачинка тиганът се намазва с масло или се пуща олио около 1 ч.л.
 Стават невероятно пухкави, леко дебелички и изненадващо вкусни. Невероятни с мед или петмез.