събота, 14 юли 2018 г.

Сръбски кебапчета - чивапчичи


 Човек като остарява като католическа катедрала (като мене), колкото по набира с възрастта, толкова по` се връща към по-младите години.
 Сега, наскоро се сетих за едно пътуване през Сърбия в далечната 1992 година (не помня какво съм ял вчера, а от 1992 год имам ясни спомени направо да не повярваш). Тъкмо бяха изхвърлили и жена ми от работа (като комунистка), и мен като съпруг на такава (ужас...!), та един приятел предложи за 100 марки да го придружим до Швейцария, за да вземем един един автомобил - някакво Ауди 100 (помните ли ги?) и да се върнем обратно. Пътувахме с един Пасат от 1970 год. и човекО нямаше как да върне втория автомобил. Та тръгнахме с него - приключението се очертаваше голямо. Тъкмо беше почнала войната в Сърбия ---- \за тия истории мога да напиша един цял роман от типа на "Война и мир", но сега ми е думата за сръбските кебапчета. Минахме през Връшка чука, че Калотина бе затворена и по едни черни пътища чак до Съботица и Сегед. ма то си беше пътуване три дни с камили и още 3,4, и 5 том на "Война и мир".
 Не помня къде и в кое селище вече бяхме умрели от глад и цяло чудо- открихме работеща кръчма, имаше единствено чивапчичи, лозовечка ракия  някакъв адски черен и твърд хляб. Нали съм си любопитно дЕте от село, не оставих кръчмаря на мира докато не ми каза как прави тия тяхни ситни кебапченца, дето ги сервират поне по 10-а в порция.
 Не че човецът ми е издал някаква световна тайна, но наистина с ентусиазъм сподели как ги прави, защото наистина си ги правеше в една малка которка зад скарата.
 Та наскоро като започнах да правя публикацията за стари рецепти на кебапчета, се сетих за тази история-  просто ей така си изплува от дълбините на мозъка ми все едно от Марианската падина и ме осветли, та реших да ги направя.
Правят се от телешко месо, което се смила на два пъти на най ситната решетка на месомелачката. 1 кг телешко от гърдите се смила заедно с една глава лук и 1 скилидка чесън на два пъти. Овкусява се с около 5 грама черен пипер и 20-а грама сол и се оставя в хладилник за една нощ. На другия ден му се добавят 100-а грама лед, една лъжичка сода, 2-3 с.л. олио (личваш на око оливие) и се омесва много добре. Оформят се с ръце малки кебапчета - около 30-40 грама и се пекат на намазнена с мас скара на дървени въглища. Поради липсата й, пекох на електрическа скара. Сервират се с пържени картофи, ситно нарязана печена чушка (леко подлютена) и ситно нарязан лук.
За разлика от нашенските не се слага кимион и каквото и да е друго. 
Резултатът е убийствена, дзверска вкуснотия.
Доволен съм, че почти 30 години по-късно възпроизведох рецептата за тези чивапчичи и я реализирах. Не ме домързя да смеля едно кило телешко.
Правете и се наслаждавайте на един малко по-различен вкус.
И не сърдете на снимките - всички знаете, че са от теле-то.А то понякога не ще да фокусира. Дали не е от бърбъна? Дискусионен и риторичен въпрос.
Наздраве! 

Телешки бели бъбреци в масло


 Този деликатес ще си го нарека с деликатното телешки бели бъбреци, но всеки се сеща за какво става въпрос.
 Преди време за едни патешки такива та ме изядоха, че дори във ФБ ми изтриха публикацията и ме блокираха за известно време, защото съм нарушавал добрия тон. 
 Както е ... важното е, че това е невероятен деликатес - дзверски вкусен и страхотно мезе.
 По този начин, който ще опиша съм ги правил и търсех някакъв по-различен вариант, та направих питване в една от групите, но така и не получих някаква различна идея - освен на фурна и наръсени с кашкавал. Та си останах на класиката.

Ето един такъв красавец.
Нарочно няма да давам количества, но ще кажа, че от една бройка излизат 5-6 парченца като на снимката, а те са буквално за едно човече.
Та започвам с това, че първо това парче вдясно (което е по-скоро като някакво черво) трябва да се отреже. Сетне се измива много добре и се слагат в купа с хладка вода с 3-4 с.л. оцет и нека си отдъхнат от "насилието" след рязането за час- два. Водата се изхвърля, набождат се с дебела игла на доста места, натриват с един разрязан лимон и пак в купа с вода със сока на същия този лимон - за още час-два. Лимонът придава цитрусов вкус и убива евентуалната неприятна миризма.
Следващият етап е варенето.
В съдинката се налива вода, слагат се по 5-6 зърна черен пипер и бахар, 1-2 карамфилчета, щипка сол и 2-3 дафинови листа.
Когато заври водата, махам подправките с решетъчната лъжица, не искам да се убие съвсем вкуса на "бъбречетата".
Варят се максимум 7-10 минути и съдината се отстранява и оставя да изстинат в нея.
Малко като поизстине, ципите се отстраняват с остър нож и остава едно такова цилиндърче, което се нарязва на шайби.
В тигана се загрява масло, ръсва се малко пресован чесън - една скилидка, малко червен пипер (за предпочитане пушен лютив) и шайбите се пущат буквално за по минутка-две от всяка страна.
И са готови за сервиране.
П.П. Пробвах и варианта със запичане във фурната, шайбите в масло, отгоре малко настърган кашкавал. Определено не ми хареса и остана без снимка.
Дзверско мезе! Ако не кажеш какво е, се хапва с кеф. След обяснението, че е ... па било телешко, чинийката се побутва настрани и си остава за мене.
А май всички сме забравили, че преди доста години, това беше уникален кръчмарски деликатес, заради който ходехме в някои кръчми и се кефехме на живота и студеното питие.
Не се гнусете. Дзверски вкусно е.
На когото не му харесва, не чете и подминава - това е само за ценители на истинските деликатеси. 
Наздраве за тях!

Постна "мусака" със сирене


 Това е едно напълно лятно (пък и не само) ястие, което се прави с минимум продукти- картофи, моркови, сирене и яйца, а става много вкусно.
 За 4-6 порции са необходими 1 кг картофи (става много вкусно със ситнички от пресните), 2 моркова, около 300 грама сирене (може да се замени с извара, да се смеси с нея, или да се добавят и други сирена), 100-а мл прясно мляко (може и сметана) и 5 яйца, както и малко подправки.

 Изпълнението е много много простичко:
Картофките се измиват и сваряват заедно с морковите. Обелват се като картофките се намачкват с вилица - съвсем грубо, а морковите - нарязват.
Подправят се с черен пипер, малко магданоз или пресен копър; може и няколко пера зелен лук.
Може и съвсем малко сол - зависи колко е солено сиренето.




Сиренето се натрошава с вилица, смесва с млякото и яйцата и тази смес се заливат картофите като се разбъркват много добре.











Пече се в предварително загрята на 180С фурна - до хубаво зачервяване отгоре, т.е. около 40-45 минути.

Най-добре е леко да изстине преди да се нареже и сервира.








Впрочем, когато изстине е още по-вкусна.

Прави се бързо и лесно, а е много вкусна.

На някое месоядно като мене представлява страхотна гарнитура към мръФката.


Насладете се на нещо простичко и вкусно.
Наздраве!