понеделник, 12 юли 2021 г.

Конфитюр и мармалад от зрели смокини


     Едни хора правят избори, други "изчегъртват" някого от властта и т.н., и т.н. ... Трети ходят на море в чужбина и се радват, че са гласували и са си пекли д..тата на гръцкия плаж на парфе и узо. Четвърти лежат по диваните ( т.нар. диванна армия от преди година) и пущат статуси във ФБ ...
    Е, има и такива като мене, които се забавляват с всичко от горното, но не забравят съвсем практично, че иде и зима и че точно сега е сезонът на любимите смокини.
    Днес няма да пиша за ползата от тях и че в Древността са били храната на Боговете ... Харесвам ги във всякакъв вариант - на сок (от листа), на сладко от зелени смокини, на ... и не забравям, че били и афродиазак ... 
    А на нашия пазар се появиха едни презрели смокини по 3,00 лв килото и които май стават само за ракия (невероятна впрочем), ама аз понеже пия бърбън съм на друго мнение.
    
Та понакупих от тези ми ти смокини и реших да си направя "зимнина"... Вариантът с фалшивия смокинов конфитюр от ябълки остана на заден план.
Реших да се вихря по новому и по напълно различен начин. Да приемем, че става дума за по едно кило закупени презрели смокини, но количеството е без значение - важе е принципа на приготвянето.
Смокините се измиват добре, обелват и разделят условно на две равни части.
Нали ще правим два различни вида краен продукт.
В две съдини на печката се слагат поравни количества обелени смокини - без вода и се оставят да заврат, след като почне якото кипене, силата на котлона се намалява наполовина и се оставят да си къкрят.
Едните си къкрят както си, а другите като като "разварят" се пасират с пасатора на каша...
Първите се се оставят да си варят до пълно сгъстяване - може да се варят с нарязан и изцеден лимон или да им се добави 1 ч.л. лимонтузу.  
Захар не се слага през цялото варене ...
Сгъстените смокини се оставят да поизстинат до около 50С  се слагат 3-4-5 с.л. мед (въпрос на сладост- може повече). Разбъркват се яко и се пълнят в бурканчета и обръщат с капачките нодалу.
Нашият конфитюр от смокини без захар е готов. Дали ще се добави ванилия, индриже или друг овкусител е въпрос на лично желание.
Другата част сварени смокини се пасира с пасатора и сипва в голяма цедка и започва голямата "играчка" за прецеждане и отделяне на семките (ич, ама ич не ги обичам, че ми се пъхат между зъбките и не правят кеф, а направо побяснявам ...). 
След 100 грама бърбън без лед при това и тъпо бъркане пъшките са отделени - около 3 с.л. и в наличност има перфектно прецедена смокинова паста.




Връщаме я в съдината на котлона, добавя се 1 с.л. ябълков пектин, размесен с 1 с.л. кафява захар и се вари до желаното сгъстяване. Слага се и 1 ч.л. лимонтузу.



Докато е топло, се пълни в сухи буркани.
От това количество ( 1 кило смокини) - се получи конфитюр 1 б. - 450 грама и 1 б. - 100 грама.
Излишно е да обяснявам, че нарочно (по обясними причини) и в двата варианта няма захар, а резултатът е невероятен. С лек накиселяващ привкус на смокините.
Може да се избегне този привкус при слагане на повече захар или подсладител (мед), но нас така ни харесва...
Напълно диетично от към захар и със запазени всички качества и вкус на смокините ...
Пробвайте смело, невероятно подходящо е за диабетици, за хора с проблеми, а за вкуса няма да обяснявам - дзверски вкусно е....
И нещо като бонус за търпеливите да прочетат тази писаница до края:
няколко смокини се разполовяват се с малко масълце и настъргано синьо сирене и за няколко минути се запичат във фурната на вентилатор на 200С ... колкото синьото сирене да се разтопи ...
Това е ... дзверско мезе.
Само за любители ...

вторник, 29 юни 2021 г.

УЩИПЦИ - бестселърът на сръбската скара

     

        Направо се изненадах, че в блога ми няма и една рецепта от любимата ми сръбска скара. Преди години като пътувах често и минавах през Сърбия, беше задължително да спрем и да хапнем някаква вкуснотия на скарата - задължително чивапчики или ущипци, а за разнообразие и плескавица с лютичко и плънка.
        И не само, че сме спирали, ами съм отделял и сума ти време да разговарям с майстора на скарата. Който е пътувал в ония години, знае, че скарата беше изнесена навън и пред тебе всичко се майстори, оформя и пече.Като го похвалиш "братото", като му поръчаш една биричка и като отвори една ти ми голяма уста да бъде скромен на похвалите ти, направо всичко си обясняваше чилякът. И то с кеф, особено ако не се правиш на умен и знаещ, ами на пълен профан, който няма да му "крадне" тайната рецепта, а просто го хвали за вкуснотията.
     
  Типичните ущипци, които съм хапвал там са само от телешко (говеждо) месо, но често ги правят от кайма смес  и задължително с люта чушка и чесън. Подправките иначе са "обрани" - сол и черен пипер. Понякога пушен червен пипер. В много от вариантите добавката са кашкавал - натърган или нарязан на ситни кубчета, и свински гърди - най-често пушени, нарязани на ситно.

        Най-добрите ущипци, па и всякаква скара, става на скара с дървени въглища, но това е идеалния вариант. Могат да се опекат и на газово барбекю, електрическа скара или грил тиган, че и биля на скарата във фурната (с тава вода от долу).
         А защо ущипци? Ами много просто, майсторът щипва от каймата с омазнена ръка и оформя нещо като кюфте или кебапче с ръка като го стиска каймата с пръстите си. Така че можеш да видиш ущипци наподобяващи кюфте или пък голямо кебапче... Нормално един "ущипец" е около 80 грама, но съм попадал и на доста големи ... Направо гигантски - зависи от "лапата" на майсторЯ.
     
  Та след това въведение да си дойда на моя вариант:

            -500 грама телешко или говеждо смляно
            -350 грама свинско от плешката или бута смляно
       -100 грама свински гърди, т.нар. бекон - може и суровосушен и пушен, но пресен е идеален - също нарязан на ситно
            -100 грама наситно нарязан кашкавал
            -1 главичка лук, на 1 ч.л.ситно нарязан и поне 2 скилидки чесън или наситно или пресован
            -1 люта чушка почистена от семената и нарязана на ситно
            -за подправяне - 1 ч.л. прясно смлян черен пипер  и  около 15 грама сол (за солта е ясно - тя зависи от вкуса,  може и малко повече), както и 1 ч.л. лютив червен пипер.
        Идеално се получава, ако се добави и една печена червена чушка, също нарязана на ситно ии смляна заедно с месото.
       
В моя вариант си купувам месото, добре го охлаждам - почти до замразяване и смилам на по едрата решетка. Омесва се с подправките и осталите съставки, както и със 100 грама лед и заминава във хладилника поне за един ден.

        За тези, които нямат машинка за мелене на месо, идеална работа върши и т.нар. чопър, но месото нарязано на ситни кубчета се блендира на порции по 200-а грама, на 3-4 импулса по 10-15 секунди. Така се смила, а не става на каша.
        Скарата се загрява яко (или грил тигана застлан с хартия за печене), каймата се премесва още веднъж и с намазнена ръка се откъсват парчета от каймата - каквото излезе и с каквата форма се получи. Пекат се до готовност - по около 3-4 минути от всяка страна.
        Могат да се сервират с доматена салата, зелена салата, картофи, картофено пюре и т.н.
        Дзверска вкуснотия. Носи на пиене и да не забравя - правете смело и НАЗДРАВЕ!    

неделя, 27 юни 2021 г.

МЕД ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА

 


     Не, определено не се шегувам - тука наистина става дума за мед и за смокинови листа.
    В блога ми има две рецепти с листа от смокиня - за сок от смокинови листа и за "фалшиво" смокиново сладко.
    Нямам и намерение да пиша за многото ползи от смокинята и смокиновите листа и че са направо едно чудодейно природно лекарство - всеки може да прочете за тях из интернет.
    Всяка година си правя сок от смокинови листа - никак не е трудно да се направи, но ... Има едно голямо ",НО..." - огромното количество захар. Стандартната рецепта е на един литър течност - цяло едно кило захар. За мен това си е направо отровна концентрация. Па и не напразно наричат захарта "сладката бяла смърт", а и определено мисля, че голямото количество захар направо "убива"  ползите от смокиновите листа.
    Поради тази причина и някои други се замислих доста как да направя така, че сокът да стане максимално полезен. 
    Та така де и да си дойдем на думата и да споделя какво направих и то в два варианта:
    
Вариант 1:
30-а смокинови листа добре се измиват, слагат в подходяща съдина, заливат с 1 л вода, добавя се един наразян на 4-ри лимон и се вари приблизително час. Оставя се да поизстине и добре се изцежда с ръце. Отделеният сироп се прецежда и връща в тенджерата и се вари на слаб огън още около час - докато се редуцира на 1/3. Оставя се да изстине до около 45 градуса и в него започва да се добавя мед (предпочитам медът да е захаросан) и да се разбърква до пълното разтапяне на меда.
Количеството на меда зависи от вкуса и сладостта, която се търси, но в случая пое точно един буркан мед.
Сетне се пълни в бурканчета или шишета.
Вариант 2:
Същата процедура по варенето, но когато листата омекнат се пасират леко с пасатора.
След изцеждането и прецеждането през цедка, в процеса на варенето се добавя 1 пълна с.л. пектин и пак се вари до редуциране на течността на 1/3. 
Следва процедурата с разтапянето на меда в сиропа и затварянето в подходящи съдинки.
В този случай се получи доста гъста консистенция - като на меда и може да се може върху филия.
Замислям се да направя още една партида като при пълненето в бурканчетата дбавя и орехови ядки.
Двата вида се различават ясно на снимката - вляво с леко пасираните листа, а вдясно - само прецедените.
В действителност това си е мед, съвсем леко разреден в едини случай, а в другия и с неговата консистенция, но с вкуса на смокините и с всичките им ползи.
Обяснявам и защото трябва да се изчака концентрираният сироп да поизстине до 40-45 С. Ами простичко е - при нагряване над 60С или малко повече натуралният мед губи полезните си качества и се разлага на някакви захари.
Така че това си е направо чист натурален мед с ползите от смокиновите листа.
Може да се разрежда на сироп, може да се слага в чая, може да се хапва като мед с лъжичката и т.н.

Пробвайте, става лесно, а за вкуса може и да не се съмнявате.