неделя, 18 ноември 2018 г.

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета


 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...
 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...
 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.
 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.
 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.
Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.
Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.
Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.
След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.
Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.
Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.
Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

събота, 17 ноември 2018 г.

Пастетен колбас


 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.
 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.
Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.
За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.
При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.
Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.
Изчаква се десетина минути да се поохлади.
Последва прехвърляне в блендера и смилане.
Нарочно го оставих на по-едро.
Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.




Смляно именно до това състояние.
На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.
След това се увива като бонбон и се стяга.
Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.
Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.
А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.
Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.
Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.
Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.
Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

сряда, 14 ноември 2018 г.

Свински момици на фурна


 Започвам с това, че свинските момици са изключително - направо дзверски вкусни, но никак не са фотогенични.
 Приготвял съм ги по най-различни начини, но ще споделя този вариант с фурната, защото е най-лесен и бърз за приготвяне. Може би вече сте забелязали, че в последно време всичко, което публикувам е от категорията бързо лесно и вкусно. 
За 4 човека са напълно достатъчни около 500 грама момици- много засищат, а са мазнички. Останалото - сол и черен пипер на вкус, 1 глава ситно нарязан лук, няколко скилидки чесън на ситно, 1/2 ч.л. червен пипер и 1 с.л. брашно, както и плик за печене.
Приготвянето е от лесно по-лесно, момиците се измиват добре и нарязват на парчета с големина 4-5 см. 
Желателно е особено мазните места да се отстранят (могат да се ползват за някое друго ястие или да се пуснат при пърженето на картофи - променят вкуса на картофите; или да се сготвят с ориз - за който обича по-мазничкия ориз).
Ами това е - нарязаните момици се смесват с подправките и останалите продукти, слагат се в плик за печене с 1 к.ч. бяло вино и заминават във фурната на 180С.

Пекат се хубаво зачервяване.
По някое време като зачерви от едната страна, пликът се обръща внимателно и от другата страна.
В края на печенето, пликът се срязва и момиците се допичат за загар в тавичката.
При добро желание, още от самото начало може да им са добавят кръгчета моркови или картофи. Правил съм вариант с добавка на ситно нарязани гъби и малко настъргано топено сирене. Става страхотен гъбен сос към тях.
Те това е - подготовка максимум 10 мин. и печене 35-40 минути и след това остава да се насладим на едно Дзверски вкусно мезе, макар че си е само за любители.
Но и на предубеден би се харесало, стига да се престраши да пробва.

И да не забравя да кажа НАЗДРАВЕ! 


























П.П. Впрочем колкото и вкусни да стават, най-вкусни са печени на жар. На скарата не стават толкова вкусни, а някак си ми изсъхват...


П.П. Понеже по-горе забравих: Когато момиците са почистени и измити добре, нямат неприятна миризма.
Ако Ви се стари, че все пак има някаква миризма, след нарязването могат да се накисват в студена вода с прясно изцеден лимонов сок за час - два. Може да се добави и малко портокалов сок. В крайна сметка придобиват леко цитрусов аромат.