неделя, 19 май 2019 г.

Дебеланки изненада


  Съботно-неделно все предпочитаме нещо тестяно за закуска - я палачинки, я бухти, я нещо подобно, а като се понатрупа стар хляб - пържени филийки.
 Та и сега, половин питки и две три филийки - тъкмо за пържене. Докато отварях хладилника мернах парче кашкавал и парче бекон и веднага се сетих, че някъде бях гледал едни рулца от тостер филийки с шунка и сирене.
Резнах филийка от питката, хубаво я пресовах с ръце (може с точилка, с бутилка ...) - отгоре по парченца бекон и тънко нарязан кашкавал.
Навива се на руло.
Така се процедира с всички.



В интерес на истината, ще станат много по-лесно с пресен мек хляб, защото ще държи форма.
Поизсъхналият хляб трудно се навива на руло и се рони леко.
Ама това да е проблема...



Разбиват се две яйца с две-три с.л. прясно мляко и в тази смес рулцата се потапят - да поемат хубаво от яйцата.







Пърженето става в поне два пръста олио на средно силен котлон (на 6-та от 9 степени) - до леко покафеняване.

Моите станаха доста направо дебеланки, а не рулца.

Една от филийките бе намазана с тънък слой кайма - за опит и стана разкошна.

Получиха се невероятни дебеланки за закуска.
Вместо кашкавал и бекон, може да се сложи всякакво друго твърдо жълто сирене, моцарела, вместо бекон - шунка или някакво саламче; дори резен серене и резен домат.
Изобщо всичко е въпрос на налични продукти.

Важното е, че става невероятно вкусна закуска с дебеланки - изненада, защото след като ги изпържиш, не знаеш каква плънка има апетитно ухаещото рулце...

петък, 17 май 2019 г.

Да запазим дъската за рязане вечно


 Днес се сдобих с ей тази разкошна дъска. Има някакво изложение на занаятчиите  се предлагат най-различни неща.
 Тази се е харесала на Любимата и ми я подари - да сервираме върху нея Дзверските вкуснотийки ...
Всичко хубаво, ама тя трябва да бъде "подготвена", за да издържи дълго време - да не се подува, да не мухлясва и т.н. Па и лесно да се поддържа.
Дъската добре се измива с препарат и сетне подсушава идеално.
Следва затопляне на олио - да заври и се оставя да изстине до телесна температура.
Дъската се намазва обилно с топлото олио и се оставя добре да попие.
След пълното попиване, процедурата се повтаря още веднъж.
Нашата дъска става вечна. Не поема вода, няма опасност да мухляса и много лесно се поддържа. Едно измиване и това и е ... Направо е вечна.

Впрочем, по същия начин се "импрегнират" дъски за стягане на суджуци, пастърми и подобни, както и други дървени съдове.
Обработката е наложителна, защото неимпрегнираното дърво поема от соковете на месото и т.н., в него могат да се развият гнилостни процеси и др.п.

четвъртък, 9 май 2019 г.

Питки с ементал и зелен лук


 Още едни невероятни, бързи и много лесни, при това дзверски вкусни питки.
  Правят се буквално за няколко минути и общо с печенето за 30-а минути на масата има ухаещи хлебчета.

За направата са необходими 1 ч.ч. гъст кефир (или кисело мляко), 1 ч.л. сода, приблизително 2 ч.ч. брашно; около 100 грама натрошен или настърган на едро ементал.
Също така перата на два три стръка зелен лук, които се нарязват на ситно.
Необходимо е и малко масло за намазване на питките след опичането.
В кефира се гаси содата, слага се сиренето и на части брашното, като се разбърква с вилица или лъжица докато се получи гъсто тесто, което да държи формата.
От част от тестото се оформят с намазнени ръце питки и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.








В останалото тесто се слага ситно нарязаният зелен лук.
Нищо не пречи да се сложи в цялото количество, но така с един ход има поне два вида питки.





Отново се оформят питки.
Докато се занимаваме с тези процедури фурната се включва на 180- 200С да загрява.







Пекат се 20-а минути - до хубаво зачервяване.
След ваденето се намазват с масло и покриват с кърпа.
Стават хрупкави отвън и мекички отвътре.
За аромата да не говорим.
Ако се сложат в хартиен плик, омекват и стават много приятни.
Запазват вкусовите си качества поне два дни, без да изсъхнат.
Макар че толкова дълго няма кой да ги остави...
Стават и за закуска и за мезе ... и за сандвичи.

събота, 4 май 2019 г.

Картофено пюре по Дзверски


 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.
 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.
Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).
 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 
 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...
 Стана направо дзверското картофено пюре.
 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.
 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.
 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.
 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.
 Наздраве!

сряда, 1 май 2019 г.

Джинджифилови "бонбонки"


 Преди време си бях купил нещо като джинджифилови бонбонки - късчета захаросан джинджифил. Бяха невероятно вкусни - за ползата няма да говоря. Но цената от 1,80 лв за 100 грама ми се видя твърде висока за това удоволствие...
 Та реших да се направя на експериментатор и да си направя собствени - домашни. Е, ама идеята само за джинджифил не ми стигна, та затова освен два големи корена пресен джинджифил, си взех и едно червено цвекло и един голям морков. 
 Кат ще е гарга, да е рошава, както казват хората.
Джинджифилът се обелва с тъпата страна на ножа.
Червеното цвекло се набожда на голяма вилица и резва на две. Сетне всяка половинка се набожда на вилицата и се обелва с остър нож. Така ръцете изобщо не се цапат.
От години така си беля цвеклото и ми е много лесно.
Нарязаните джинджифили и цвекло се слагат в тенджера и заливат с вода. На това количество малко повече от 0,5 л. Варят се на средна сила на котлона около 30-а минути и се добавят и кубчетата морков.
Слага се и захар малко по малко и се разбърква. Общо ми "глътна" 500 грама захар. Варенето продължава до пълно омекване на джинджифила.
Следва прецеждане на сиропа и слагане на късчетата върху хартия за печене.
Оставят се така до пълно изстиване.
Топлият сироп се налива в бурканчета. След затварянето се обръщат върху капачката до пълното изстиване.

Този сироп е перфектен за разреждане сетне с газирана вода и/или нещо друго. Невероятно ароматен и вкусен. Колко е полезен не знам, но вероятно доста.
Изсъхналите вече късчета се овалват в захар и както са си върху  хартията за печене се слагат във фурната - на вентилатор  за около 30 - 40 минути, за изсушаване.




След това се съхраняват в хартиена кесийка.
Само мога да кажа, че ароматите и вкусовете са се смесили яко - и направо е невъзможно да се усети вкус на цвекло или морков. Имат един хубав такъв джинджифилов вкус, а джинджърчето си е доста пикантно.
Жалко за снимките, че не показват добре каква красота се получи, но за вкуса може и да не се съмнявате. И напълно излишно е да обяснявам, че ценово направи си излиза пълна евтиния.
Правете смело и се наслаждавайте тези невероятно вкусни и пикантни "бонбонки".