ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

     Сезонът на патладжаните е благодатен за приготвянето на различни рецепти с тях. При нас има няколко - е повечко са, все традиционни рецепти, но в Турция има хиляди - дори и за сладкиши с патладжан. Лично ние сме хапвали с кеф сладко от зелени патладжани - не мога да опиша каква вкуснотия е.

    Този път ще споделя една моя компилация от няколко турски рецепти, резултат на които е този сандвич-патладжан. Може и да се нарече "пица-патладжан" ... На когото както му харесва.

Няма да давам количества, но два патладжана са достатъчни да нахранят четирима човека.

Патладжаните се обелват на "зебра" с белачката за зеленчуци. 

Нарязват се на шайби с дебелина под 1 см и се слагат за около час в подсолена вода. Сега продават такива, които не горчат, но този метод променя вкуса им.

Следва подсушаване и начукване с чука за пържоли- да се поизтънят и да придобият красив вид.

Слагат се в тавичка върху хартия за печене (нямах такава и жалко), ръсват се с малко солчица, зехтинец и заминават във фурната на 180С за около 20-а минути.

Докато патладжанът се запича си приготвяме плънката. В случая - един обелен и нарязан на кубчета домат, натрошено сирене, две яйца - сол, черен пипер на вкус и малко чубрица.

За разкош - отделих половината смес и вътре наситних варено-опушено филе нарязано на ситно.

След запичането на патладжана, тавата се вади и върху кръгчета патладжан се натрупва от горната смес.

Наръсва се с настъргана моцарела и се дозапича във фурната за още 10-а мин.

П.П. Печете върху хартия за печене - по-лесно се мие тавата.

Правете смело, става невероятно вкусно и НАЗДРАВЕ!

Крехки свински ребра в зеленчуков сос

 

 Свинските гърди са ми направо любими - приговям ги в най-различни вариации. Често като купя гърди отделям ребрата с малко месце по нях с идеята за пекване на скарата или във фурната, но стават и за готвене и то не само с фасул, а по мтого други начини.

    Сега съм с идеята да обясня как ги правя в леко пикантен зеленчуков сос. Нарочно няма да давам конкретни  количества, защото всичко зависи за колко човека се готви, а само примерно ще посоча какво съм слагал...

В уок тигана се загряват 2 с.л. патешка мас и 2 с.л. кокосово масло (ако ли не - олио) и се слагат нарязаните ребра (около 400 грама) и малки късчета свинско. Това е за двама.

Пържат се до леко зачервяване, след което се слага 1/2 ч.ч. топла вода (идеално е ако има някакъв бульон в наличност). 

Силата на котлона се намалява с 1/3 и се оставя месото да си къкри и в това време се нарязват на много ситно 2 главички лук и 3-4 скилидки чесън; на ситното ренде се настъргва малък морков и поне 1,5 см джинджифил; нарязват се по 1/2 червена и зелена чушка; един голям домат се обелва и нарязва на кубчета. За пикантния вкус - и едно люто чушле - на ситно, от което са премахнати семчиците (или 1 ч.л. сухо чили).

В това време ребрата са останали вече само на мазнина и при тях се слагат лука, чесъна и настъргания джинджифил; Като променят цвета си, идва ред на 1 ч.л. лютив червен пипер, морковите, чушките и последно доматите и чушчиците (чилито). Оставят се да покъкрят 15-а минути, опиперяване и осоляване.

Ястието е готово и дзверски вкусно. Направо те стимулира да си наливаш питието и да си гризкаш ребърцата :)

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ВЕГАН МАСЛО

 

      Е няма такова нещо като масло и то да е веган, но има много добър заместител, който при това е много вкусен и се прави невероятно лесно и бързо.

Вземат се равни количества кокосово масло и екстра върджин зехтин-примерно по 100 грама.

Слагат се в купата на пасатора и се разбиват в продължение на няколко минути.

Оставя се да си почине и сетне процедурата се повтаря.

Целта е сместа да се хомогенизира максимално.

Получената смес се прехвърля в подходяща съдина с капак и се слага в хладилника. В него се стяга достатъчно за да може спокойно да се маже върху филийка.

Заради кососовото масло, което когато се остави на топло, става полутечно, но това не се отразява на вкуса му.

Маже се върху филийки идеално.

Печените филийки с това веган масло стават невероятно вкусни.

При разбиването могат да се добавят разни нещица  за овкусяване - като ситно нарязан копър, сол, пипери и т.н.

Пробвайте - хем е лесно, евтино и при това здравословно.

РАЗЯДКИ С АВОКАДО и разни вуснотийки

 

 Харесвам си нашенската дума "разядка" и я предпочитам пред чуждицата "дип" ...

    За авокадото също няма да говоря - нито какви естествени мазнини съдържа, нито каква е ползата от него ...

    В къщи авокадого не се яде самостоятелсно - е с редки изключения, а най-често като някаква разядка с различни добавки.

    Миналата седмица се накупих с авокадо на цена 1,49 лв - с карта от една верига, но няма да й правя реклама ...

    Направих си раззядка от авокадо с крема сирене и сьомга, но тъй като не публикувам веднага, а когато имам време - след дни видях Пеп4о, че е направила същото. Изчетох нейната рецепта - е има разлика - авокадо, крема сирене и сьомга. При нея - пушена от коремчета, а моята от запечената от предния ден. Иначе сол, черен пипер и идея чили ... Няма да я споделям. Кото иска да я види, да отиде в блога Храна за моите канибали.

    Преминавам изцяло към вариациите

1.авокадо, варено яйце и сирене крема - количества няма. Въпрос на наличности:

примерно 1/2 или цяло авокадо, 1 варено яйце, 1 пакетче крема сирене, черен пипер, ситно нарязан магданоз

2.авокадо, три вида сирена - крема, настъргана Гауда и Ементал, магданоз и копър

3.авокадо, нарязана на ситно шунка, крема сирене, черен пипер, чили ...

4.авокадо, настърган пушен бекон, сирене крема, наситнен магданоз и черен пипер.

    Мога да продължа с вариациите, но това е достатъчно - веки може да си комбинира по собствено желание подуктите - важното е да има добре узряло авокадо.

    Изпълнението е елементарно- авокадото се почиства, намачква с вилица, останаите продукти се настъргват и смесват добре. Сетне в храдилника поне за час...

    Правете с вдъхновение и мезето за питието ще да е уникално вкусно и полезно. И НАЗДРАВЕ!

ШИШЧЕТА от сом

 

Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто един различен начин да се направи и поднесе на трапезата невероятно вкусна риба. 

Сомът е една от любимите и вкусни риби. Традиционно приготвен е пържен (паниран) или на скара. Е, след като е на скара, защо да не бъде поднесен различно и при това много вкусно.

Уговорката е сомът все пак да не е кило, кило и малко, а да  си е все пак хубав рибок.

След почистването и филетирането, месото  се нарязва на кубчета - поне 2х2 см или 2,5х2,5 см. С напипване и пинсета от всяко парче се отстраняват костите (няма по-гадно нещо от това да започнеш да дъвчеш острите като бръснач кости на сома).

Късчетата сом се мариноват поне за 2 часа в марината.

Марината в случая за 1 кг риба е по мой вкус: 1 1/2 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер и 1/2 лютив червен пипер (чили); 1/2 с.л. горчица и толкова мед, 2 с.л. лимонов сок и 3 с.л. зехтин.

Разбира се, могат да се сложат и други неща - това си е по наш вкус.

Месото се нанизва на шишчета и се пече на силно загрята скара за по максимум 2-3    минути. Значи, за около 7-8 минути общо, като се полива с остатъка от марината.

Сервирането - по собствен вкус. В случая се постраха да е в "ресторантски стил" :).

Поднесох ги с картофи соте - картофите се сваряват, обелват и нарязват на кубчета. Запържват се до златисто в патешка мас с малко сол и ръснат розмарин.

Впрочем такива шишчета могат да се направят и с друга риба - достатъчно е месото й да е твърдо.

Пробвайте и няма да съжалите. С хубаво питие НАЗДРАВЕ !

ГРАДИНАРСКА МУСАКА

    Това е едно типично лятно ястие, за което всички продукти са налични и все още на напълно приемливи цени.  При това ще го "поднеса" малко нетрадиционно - основно в снимки.

 Необходимите продукти се виждат на снимката - една тиквичка, един патладжан, по една червена и зелена чушки, един голям домат.

Освен това - четири средни картофа, два моркова, 4 скилидки чесън и голяма глава лук.

Това, което липсва на снимка  е 500 грама мляно свинско месо.

Може да се добвят и няколко печурки и/или стръкче целина.

Всички зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се в тавата, ръсват се със сол, църно пиперче, малко риган и се заливат с 3-4 с.л. зехтин.

Всичко се разбърква с ръце или лъжица.

Мляното месо овкусено на вкус се разпределя на късчета в тавата.

Налива се около 1 ч.ч. вода или бульон.

Тавата се покрива с фолио и заминава във фурната на 180С за около 45 минути.

В това време се прави заливката - кофичка кисело мляко с две яйца, 3-4 с.л. брашно и щипка сода бикарбонат.

На мен ми харесва и с добавка на малконастърган кашкавал.

Пече се до зачервяване.

Може да се напада. 

Върви си и добавка на малко кисело мляко и ...

изобщо на когото както му харесва.

Прави се много лесно - няма пържене, варене и т.н., а резултатът е невероятна вкуснотия.

Дори изстинала е още по-вкусна.

Правете смело, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

Пикантна разядка от люти чушлета "рибка" с яйца и шунка

 

    Е, те това е от графата "лесно, бързо и вкусно". Няма си рецепта и количества.

    Люти чушлета "рибка" - без значение дали са значение зелени или червени, се разрязват надлъжно по средата и почестват от семенлъка. 

    В зависимост от количеството им се разбиват яйца със сирене и малко църно пиперче. Може и идея чили - за любителите  на още по-пикантното...

    Чушлетата се пълнят с тази смес, нареждат в леко намазнена тавичка - препоръчвам върху хартия за печене (лесно за миене) - отгоре им се слага резенче бекон и хоп във Хурната на 180С с вентилатор - до леко зачервяване или придобиване хрупкав вид на бекона ...

    Сетне много хубаво питие ... и НАЗДРАВЕ!

ТАХАН от бразилски орех и пчелен прашец

 

    В последно време много модерни са т.нар. "суперхрани" или чудодейни ядки, семки, добавки и др.п. Има специализирани "Биомагазини" и др.п., където се продават подобни и обикновено на суперцени.

    Много често се продават т.нар. тахани от какво ли не... Няма да навлизам в спор какво е това тахан, какъв е произходът му и т.н. Все пак таханът е сусамова паста с произход Близкия изток.

    Няма лошо и други подобни пасти от ядки да бъдат наричани тахан- думата става събирателна като название на крем (паста) от млени ядки.

Ред е да покажа как се прави тахан от бразилски орех в комбинация с пчелен прашец - много здравословна рецепта.

За ползите от бразилския орех може да се прочете на много места.

За ползите от пчелния прашец също.

Затова няма да пиша за тях, който иска може да прочете и събере информация за себе си.

За направата са необходими 250 грама бразилски орех и 2 с.л. пчелен прашец.

Бразилският орех се слага в купата на блендера и на импулси започва да се блендира.

Първоначално става на трохи. Започка да се трупа по стените на съда. Просто с лъжица се връща обратно.

Ако блендърът е по-слаб, пасирането трябва да се прави на интервали.

След известно време сместта става кашеобразна.

Сега е времето да се добавят пчелния прашец, 1 ч.л. зехтин екстравърджин и 1 с.л. мед.

Който иска да си направи чист тахан, просто може да не слага пчелен прашец и мед.

Пасирането продължава докато всичко стане кремообразно и почти еднородно.

Готови сме - можем да прехвърляме нашия тахан в буркан.

Консумира се по 1 ч.л. сутрин на гладно. Може и още една надвечер. 

Не бива да се прекалява с консумацията. 

За множеството ползи от този елексир няма да говоря.

Правете смело - бързо, лесно и най-важното в пъти по-евтино отколкото може да си го купите.

Супа от пиле и яйца почти по китайски

 Пилешка супа с гъби и яйца.

 Какво толкова - нещо просто и лесно, но в случая - направо  вкуснотия.

    На първата снимка е оригиналната - от китайския готвач, а на втората - моето импровизирано изпълнение.

    Тази супа си има цяла история. На лятната почивка пообиколихме доста заведения - все на брега на морето - водата да ти се пличка до краката. В общи линии няма да изразявам негативни емации, но бях потресен от цени - средна надценка на някои неща над 600 % !!!??? Само за пример - кило цаца е 4,00 - 4,50 лв. 200 грама изпържена цаца - 8,00 лв.Да не казвам, че бях потресен от едни сандвичи - филийка хляб, затрупана с варен фасул и отгоре едно яйце на очи - 9,20 лв. Във ФБ бях пуснал доста такива недоразумения, според мене.

    Та в едно такова "капанче" - абе доста си беше голямо - поне 50 места, попаднахме на китайска кухня и тази супа - за цели 3,50 лв (юли) и цели 3,80 лв (преди дни). При положение, че навсякъде супите бяха минимум 5,00 лв, а рибената чорба - най-евтината 6,00 лв, направо се "вдъхнових" ....

    Като се има предвид, че пиле не ям още от казармата, а това е от преди почти 45 години, направо се изкуших - не само от цената, а от снимката в менюто ... Беше направо изкушаваща.

    Та се шашнах изцяло от супата - една такава като желирана, невероятно вкусна, гъбите в нея като някакви китайски, пилешкото месо - невероятно вкусно. Взе ми се ума.

    На следващия ден - пак я поръчах... Само че времето на "обяда" беше около 14,30 ч., когато изобщо само ние бяхме клиентите в заведението ... Малко "нагло" накарах сервитьорчето (украинче впрочем) да доведе готвача, защото имам обструкции ... При тази дума момчето позеленя един път, още два пъти си смени цвета и само каза "да,добре, но не се оплаквайте на шефката".    

Буквално 30 сек. след това се появи готвачът. Да не Ви казвам колко бях изненадан като видях, че е китаец... Беше като втрещено извънземно и невероятно смутен и притеснен. Казах му, че два пъти поред поръчвам тази супа и съм направо очарован. Човекът се отпусна и се раговорихме. За пръв пред чужд човек обясних, че съм кулинарен блогър и че с тази супа направо ме "довършил". Запознахме се, представих си се с  името, което малко от Вас знаят, а той каза, че е Йон Лян и от 10 години е в България. Работил е в изгорялата мелница на Созопол и още доста заведения.  Дори и в Хасково - наистина имахме китайски ресторант, който фалира ... защото собствениците им вдигаха цената на наема едва ли не всеки ден.

Тъй като трудно му произнасях името, рече "казвай ми Илиян" - и без това всички тука ми казват така. Пък аз като "тарикат" се бях подготвил с една моя книга и му я връчих с посвещение. И след това му поисках рецептата за супата. Обясни ми я най-подробно - оказа се нещо съвсем елементарно - пилешко, нашенски гъби, сол, пипер, картофено нишесте и някаква китайска подправка - уенджин (поне така си я записах). Е, търсих я навсякъде, но при нас я няма. Той я купувал от китайските магазинчета в София.  Не успях да я намеря ... Прибрахме се в Хасково - направих я супата ... Е, не се получи. Нямах картофено нишесте и ползвах царевично... Получи се нещо много добро, но не стана като желирана ...

Сега е моментът да кажа какво научих от китайския готвач - много често готвели пилешко - то май им е основно месо след свинското и разни морски дивотии... Та в пилешкото имало много хормони и добавки, та не било най-доброто. Неговата тайна рецепта била да се сложи пилешкото след измиване в голяма купа с вода, в която са разбити 1 ч.л. сол и 1 ч.л. лимонтозу. Да престои в тази вода поне час, след това да се извади и да се измие и може да се готви. Пробвах неговия вариант - след час и нещо в купата имаше нещо неописуемо - нещо като мазни и гадни петна. След сваряването месото си имаше истински вкус на пилешко. Пробвал съм този вариант на "изкисване" вече няколко пъти и като се има предвид, че почти не ям пилешко, вече имам напредък и поне 5-6 пъти съм го готвил.

Та да си дойда на думата.След неуспешния първи опит, при следващото ходене до морето, Шеф Илиян ми подари малко картофено нишесте и ми обясни, че това е базова рецепта и може да се прави в разновидности. Слагането на моркови, домати и др.п. било въпрос на лично желание. Та базовата рецепта: пилешко месо (бутче или друго) 350-400 гр., пресни гъби печурки нарязани по дължина - 400 гр., едно яйце, сол, черен пипер, идея джинджифил (и оная падправка, която не намерих, но може и без нея). Пилешкото месо и нарязаните печурки се слагат в тенджерата без мазнина, заливат с 1,5 л вода и се варят с малко сол до "разкапване" - около 40 минути. Пилешкото се вади и след леко охлаждане се накъсва на късчета и връща при гъбите и бульона. В това време едно яйце се разбива с вилица и след като бульонът заври в него се слага 1 с.л. картофено нишесте размито в молка водичка и след това с чаена лъжичка се добавя разбитото яйце.

Супата става разкошна. Ако не се получи като леко желирана, значи картофеното нишесте е било малко и трябва следващия път да се добави малко повече. При мен на третия път се получи с препълнена с.л. Истината е, че носи и различни вариации - с добавка на настърган морков, наситнен домат. Признавам и друго - сякаш не носи други подправки освен настъргания джинджифил, солта и идеята черен пипер... Всичко друго променя вкуса, а точно в този вариант се усеща най-вече пилешкото и колкото и да е странно безвкусните печурки придават също особен вкус, че и аромат ... За разкош при сервирането може да се добави в купичката 1/2 сварено яйце.

Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ и още нещо

 

    Страхотно обичам сладко от смокини - било зелени, зрели или презрели, па биля и на мармалада от тях съм супер фен...

    Само че в последно време се появи неочакван проблем - пустите му смокини имат едни ситни зрънца, които ми засядат между зъбите и не изпитвам какъвто и да е кеф от това сладко.

    Онзи ден попаднах на пазарЯ на едно супер презрели смокини - направо кафяви и разпукани. И то на цена 2 лв вместо на 3 лв както продават останалите ...

    Купих си две кила с идеята за сладко и като им видях семчите изпаднах в потрес ... Замислих се какво да направя, за да ми е кеф сладкото и "родих" една трудоемка идея ...

Та две кила смокини, които бидоха обелени. За компания около 400 грама сини сливи - без костилките и също обелени, 1 голяма ябълка-по същия начин и една голяма праскова.

Всички плодове се слагат в тенджерата и заливат с 1 ч.ч. вода и се варят до пълно омекване.

Варенето продължи около 40-50 минути,  а плодовете направо се "разкапват".

Следва пасиране с пасатора и прецеждане през цедка.

От всичко това остава отпадък около 200 грама - 5-6 с.л. твърда маса, която се изхвърля.

Ето това почти остана преди да бъде прецедено изцяло. Голяма играчка е .. да знаете.

Ама си струва ...

Прецедената "кашичка" се връща в тенджерата и се вари докато се редуцира поне с 1/3. 

Добавят се на това количество около 400 грама захар и сокът на 1/2 лимон и се вари до желана гъстота

Както е топло, преди да го сложа в бурканчетата, добавям 1-3 с.л. мед.

Разбърквам и пълня.

След затварянето - с капачката надолу.

Невероятно, дзверски вкусен мармалад се получава.

Заслужава си да се пробва.

Правете смело и няма да съжалите - такъв мармалад не сте опитвали ... впрочем и на мен ми беше за първи път. Определено докато има още смокини ще направи няколко пъти ...