АЛАБАШ със зеле и кюфтета

 

    Не, в никакъв случай това не е шега. Иде реч за едно уникално вкусно ястие с алабаш.

    Болшинството от нас възприемат алабаша като вид ряпа и най-често го приготвят на салата настърган с моркови. Само че яко грешат:

    Алабашът е вид зеленчук от семейство кръстоцветни (от което е и зелето). Преди доста години у нас са му казвали колраби и така се среща из рецептите от 20-40 год. Името произлиза от немското „kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа.  Въпреки че има формата на ряпа, зеленчукът не расте под земята - има корен, а той по съществото се представлява нещо като топчесто стъбло, растящо над земята съответно със зелени продълговати листа. Листата също са годни за консумация, но при положение, че рядко ползваме самия зеленчук, листата му просто ги изхвърляме, което е неразумно.

    Вкусът му наподобява едновременно на броколи, зеле и репички.

   Алабашът е богат на витамин С, както и на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина. Съдържа около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли.  При сравнение със зелето има предимство по тези показатели.

    Твърди се, че ползите от него са големи: заради високото съдържание на фибри бил полезен за червата и понижавал риска от развитие на рак на дебелото черво и различни стомашни проблеми. Той предпазва и от хемороиди действал пичогонно, благотворно при малокръвие и т.н.

    По-ситният алабаш е по-крехък и подходящ за салати, а едрият (който е и с друг цвят кора) е по-подходящ за готвене. Когато се вари, е най-добре това да става с кората и да се бели след това (като картофите). Подходящ е за готвене на различни ястия като яхнии, супи и т.н. Може да се запича заедно с моркови и други кореноплодни и да се ползва като гарнитура или самостоятело. 

    Типичните подправки са сол, пипер, зехтин. Може да се подправи и с ким, но на мен най-вече ми харесва с риган.

    След това отклонение за алабаша и малко за моята бърза и лесна яхния с алабаш, зеле и кюфтета. 

    Ще попитате защо с кюфтета, а не със свинско? Ами много просто - бях напържил от предния ден доста ии бяха артисали. Какво по-добро да им се вдъхне нов живот в друго ястие.

Няма да давам някакви конкретни количества, а ще опиша как и с какво го направих.

Обелват се глава лук и 3-4 скилидки чесън и се нарязват на ситно. Една малка глава алабаш се обелва и нарязва на кубчета, както и еедна малка зелка се нарязва.

В 3-4 с.л. мас се задушават лука и чесъна. Ако се готви със свинско, сега е моментът да се запържи месото до зачервяване. Следват парчетата алабаш и нарязаното зеле. В съдината се личва 1 ч.ч. топла вода, силата на котлона се намаляза с 1/3 и ястието се оставя да си къкри - поне 45-50 минути, т.е. до пълно омекване на алабаша и зелето. Следва овкусяване със сол, черен пипер и риган. Пущат се кюфтетата и ястието се досготвя за още за още 10-а минути.

Моята порция си я поднесох обилно поръсена с черен пипер и моя домашен табаско сос.

Понеже го правя в мултикукъра на програма задушаване, грижата ми е единство в нарязването на продуктите и сетне да проверя за готовност, да добавя подправките и кюфтетата.

    Пробвайте да си сготвите алабаш и няма да съжалите!

    Впрочем експериментирах и с направията на маринован алабаш. Ще се отчета след известно време като видя какъв е резултата...

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

 Това е възможно най-лесната и най-вкусната постна мусака от тиквички. Нарочно няма да давам количества, защото всеки може да си прецени количествата, които са му му необходими.

    Необходимите продукти са тиквички, сирене, кашкавал, яйца, прясно мляко, брашно, малко мазнина и подправки - сол и черен пипер на вкус, както зелентии - магданоз и копър нарязани на ситно.

За тавичка 24х24 см:

Три тиквички се измиват много добре и без да се белят се нарязват на кубчета. Леко се осоляват и слагат в цедка - малко да се отцедят от течността си. 

Прехвърлят се в тавичката, заливат се с поне 1 с.л. зехтин. Около 250-300 сирене се натрошават и се размесва с кубчетата тиквички, така че да се разпредели равномерно.

В купа се чукват поне три яйца, налива се поне 0,5 л прясно мляко, разбиват се с 1-2 с.л. брашно, още 2 с.л. зехтин, сол и черен пипер на вкус и нарязаните зелентии, както и с добавка на 1 ч.л. сух чесън. Добавят се и 100-а грама настърган кашкавал и с тази смес се заливат тиквичките.

Пече в предварително загрята фурна на 180С до хубаво зачервяване - някъде около 40-а минути.

Съвсем простичко, приготвя се буквално за 10-а минути, никакво пържене, варене и т.н.

П.П.Сухият чесън може да се замени с 2-3 скилидки пресован.

Възможни са всякакви вариации, но тази е много лесна и бърза.

Пробвайте и няма да съжалите.

МИЛОКОП или как да го приготвим

 Милокопът или скален (каменен) лаврак е дива хищна риба от семейство минокопови, а правилното й наименование е минокоп (sciaena cirrosa). Характерното при нея е, че цялата включително и главата е покрита с люспи. Като при всички хищни риби месото е бяло, сухо и нетлъсно, но за сметка на това много вкусно.

    Няма да пиша повече за този рибок какво представлява, който иска може да прочете в интернет. Ще се спра само на кулинарната й страна.

Започвам с почистването. Принципно след като се измие и подсуши рибочето, се хваща с опашката към тебе и с остър нож по посока на главата започват да се премахват люспите. Това е бая зорна работа - хвърчат из цялата кухня и много трудно се отделят. Някои ползват т.нар. специални ножове за чистене на люспи - с кутийка, където се събират - и това не е начинът.

Моят начин е: мивката се измива с вряла вода, запушва се сифона, слага се рибочето - вижда се -доста е голямо, залива се с вряла или много топла вода за 3-4 минути; водата се изпуща и се охлажда със студена. 

По този начин дори с пръсти могат да се отстранят люспите, а с обратната страна на ножа става буквално за една минута. 

Сетне се изкормва и почиства от вътрешностите. Всичко се събира в мивката и се чисти много лесно.

След това следва измиване на рибочето, отрязването на главата и премахване на хрилете. Перките също се отрязват - ножът трябва да е остър, защото и те са твърди. Главата и перките не се изхвърлят - те са идеални за рибена чорба с добавка на още рибочета.

При филетирането по моя начин с остър начин остава цялата гръбначна кост заедно с опашката и с доста месо по нея. Също не се изхвърля, а заедно с главата и перките заминава за рибена чорба.

Тука е моментът да дам някои допълнителни обяснения:

Милокопът е страшно вкусен приготвен на скара:

Вариантите са два:

Първият - рибокът се подсушава добре, обрива със сол отвътре и отвън, като предваритлено се цепва на няколко места от двете страни (на мен това не ми харесва). За рибок около 1,5 кг - около 30-а грама сол (това е за моя вкус), оставя се за 20-а минути и сетне се пече на барбекюто, скарата, грил тигана - като преди това те се намазват обилно с мазнина (винаги ползвам патешка мас, но може олио, зехтин и т.н.- аз намазвам рибата с рибата с разтопено масло с добавки - винаги имам поне 2-3 пакетчета с добавка на чесън, розмарин, магданоз и т.н.).

По този начин се запазва най-вече вкуса на рибата.

Пече се до отлепяне от скарата от една страна и от другата - буквално за 4-5 минути.

Вторият - с мариноване на рибочето:

Както е почистена рибата се маринова поне за час в смес от бяло вино, сол, черен пипер, дивисил и зехтин. Носи и подправки по желание, но тези са основните.

Печенето е ясно.

Следващият начин на приготвяне е на фурна:
Тука вариантите също са много - 

Първи:

Рибочето се осолява добре, пълни се с резени лимон, омазнява се със зехтин и бух във фурната - за 20-25 мин. на 200 С.

Желателно е поне един път да се обърне след 12-13 минута.

Втори:

Нарязват се зелечуци по желание - лук, чесън, зелентии, копър,  предварително задушено морковче и целина, пъхат се в коремчето и намазненият рибок се пече по указания начин.

Трети:

Предпочитан от мене - прави се основа от морска сол - слага рибката и се засипва с морска сол. Пече се на 200С за около 30-40 минути. Разбива се с чукче и се фламбира. Кожичката остава в солта, а остава само хубаво крехко рибено месце.

Става дзверска му Хистория.

ПЪРЖЕН:

И тука вариантите са няколко:

Първо: Почистеният милокоп се нарязва на шайби, овкусява се със сол, черен пипер и се пържи до хубаво зачервяване от двете страни. 

Преди това е идеално да се оваля в нахутено брашно или пък царевично.

Второ, както съм го филетирал, всяко овкусено парче се пържи - в него почти няма кости и е дзверски вкусно. Просто е на филенца като малки пържолки - леко овкусени със сол, черен пипер и оваляни в нахутено или царевично брашно.

Пържат се до хубаво зачервяване - парчетата стават хрупкави отвън и крехки отвътре.

Стигнахме до филетата, които съм отделил:

Всяко филе е по около 300-400 грама в зависимост от големината на рибочето. Сол, черен пипер, зехтин. 20-а минути чакане и сетне върху скарата или грил тигана. Няма да Ви уча на елементарни неща.

Повярвайте - не иска нищо повече откъм подправяне. Става уникално вкусно и вкусът на рибочето се усеща най-добре.

За финал- моят невероятен начин да се приготви - не съм срещал в Нета подобна рецепна:

В тигана загрявам поравно зехтин и масло - по около2 с.л. за 500 грама нарязан и филетиран милокоп, както си е с кожата. В мазнотийката пущам 2-3 скилидки чесън и сетне мръфчетата. Затварям с капака на тигана и ги оставям за по около 4-5 минути. Отхлюпвам, обръщам  и отново под капака, но за 2-3 минути.

Забравих - първо от месестата страна и сетне откъм кожата.

Не мога да опиша какво се получава - дзверски вкусно, но малко нефотогенични парчета. Топи се в устата поради липсата на каквито и да е кости.

Уф, написах както винаги "трактат" за милокопа, но както и да е.

Не държа да го четете и да се възхищавате. Просто тука са възможните варианти за приготвянето му. Е, не са изчерпателни - има и други, но това е поне за всекидневна употреба, а не за гурме кухня :)

Пробвайте, такава вкуснотия не Ви е попадала и НАЗДРАВЕ.

"САНДВИЧ" ЗЕЛЕ С КАЙМА

 

Зелето е страхотен зеленчук - хем вкусен, хем полезен. Има стотици начини за приготвянето му. Съществуват и огромни спорове с какви подправки си върви. В германия го правят в едни области с ким и лук, в други с кимион; има рецепти само с оцет и т.н.  Само че този път няма изобщо повече да пиша, защото съм решил за първи път да пусна една снимкова публикация, от която всичко е ясно ...

    След като преди време направих "Пържола" от зеле и още нещо тези дни ми хрумна пак да приговя зеле почти по подобен начин.

    Необходими са ни резени зеле за колкото човека ще да е ястието, кайма и други неша, които се виждат от снимките. Овкусяването е по желание и по собствен вкус - сол, черен пипер, кимион, чубрица.

    Толкова- следват снимки:

След като сме ги "сглобили" сандвичите, съдината се затваря се капак или фолио и заминава в предварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути (зависи от фурната). В края на печенето капака се маха и се дозапича за 10-а минутки.

Става идеално, ако се поръсят с настърган кашкавал или някакво друго подобни сирене - гауда, едам и т.н., но точно в този случай нямах и грамче в къщи...

Моята порцийка си я поднесох със сос от горчица, домашна майонеза и малко чили за разнообразие.

Това е само идея, експериментирайте смело и НАЗДРАВЕ!

ЯХНИЯ СВИНСКО С ЛЕЩА

 

 Това е едно невероятно - направо дзверски вкусно ястие при това колкото и странно да звучи комбинацията от свинско с леща.

    Няма да обяснявам колко е вкусно и колко лесно се прави в мултитенджУрата.

    За поне 6 порции са необходими: 

• 600 грама свинско месо от плешката (може от бута, а аз ползвах ребърца с много месо); 
• 1 голяма глава лук - ситно; 
• 1 голям или два малки моркова - на ситно; 
• 1 картоф - на ситно; 
• 1 голям домат - обелен и нарязан на ситно
• 5-6 скилидки чесън на ситно (но това е по моя вкус)
• поне 300 грама зелена леща предварително измита и накисната;
• около 600 мл бульон (писал съм, че винаги имам такъв заленчуков), но може и водичка
• подправки - сол и черен пипер на вкус, джоджен, както и 1 с.л. от моята любима домашна вегета
• мазнина за запържване - олио, зехтин, но аз ползвам патешка мас

Изпълнението в мултито е направо елементарно и не иска някакви особени усилия:

Включва се програма "пържене", слага се мазнината и след като загрее свинското. Разбърква се и се оставя затворено за 5-6 минути; Следват през 2-3 минути морковите, лука и чесъна, картофите; 

Превключва се програма "задушаване" и след 20-а минути се добавят доматите, бульона и лещата. Уредчето се затваря и "забравя" да си изпълнява програмката. Като му останат 10-а минути до края, се отваря слагат се подправките и се оставя да си довърши програмката.

Проверява се на вкус и за готовност на месото и лещата и при необходимост се допоправя и пуща за още 10-а минути.

Това е.

Прави се по-бързо и по-лесно отколкото го обяснявах.

Направете и няма да съжалявате нищо, че комбинацията звучи странно.

ПРавете и да Ви е вкусно и НАЗДРАВЕ!

БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.

Да оползотворим пулпата от сокоизтисквачката и не само

 

    В къщи много често се правят зеленчукови сокове със сокоизтисквачката. Поради едни причини по едно време почти през ден се правеше сок от червено цвекло, моркови и ябълки.

    

Много сокове правя и с блендера, когато бързам и не ми се почиства сокоизтисквачката. В блендера всичко се слага измито и добре почистено и се смила. За да е добър сокът най-често се прецежда, а отделената твърда част се изхвърля.

Със сокоизтисквачката нещата са по-различни: единствено червеното цвекло се слага добре обелено, а останалите плодаве или зеленчуци - само добре измити и нарязани на парчета.

Отделената в контейнера на машинката пулпа се изхвърля безапелационно.

Дори и при направата на доматен сок се отделя пулпа от кожичките, семенцата и др.п., която се изхвърля.

Всичко това беше до един момент преди години, когато взех и включих, че изхвърлям напълно годен продукт, който е добре изцеден, но е запазил в себе си всички витамини и полезни вещества.

В тези времена, когато всичко поскъпва, е много важно да умеем да икономисаме малко и да поевтиним разходите за храната си.

Оказва се, че по този начин изхвърляме по 15, че и повече % от изстисканите продукти.

    Преди да продължа просто искам да спомена, че подобни идеи съм давал в блога си, а именно -

    Как да си направим 

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци

или пък 

Зеленчуков бульон и други полезни неща

или пък

Как да овкусим зехтин - полезно предложение

и много други подобни, но да продължа:

    

    Поради това промених начина на изцеждане на зеленчуците, а и на някои плодове.

    Просто ги почиствам добре - примерно на морковите се маха несъедобната част и леко се остъргват с обратната част на ножа, на ябълките се махат дръжките и семенниците и т.н. 

    При пущането им в сокоизстисквачката - примерно, първо червеното цвекло и след приключа с него вадя пулпата му в отделна съдина и след това продължам примерно с морковите; процедирам по същия начин; сетне ябълките и т.н. Това почистване ти отнема буквално минутка. Когато е еднороден зеленчук, няма никакъв проблем. Особено благодатни са доматите.

    По този начин пулпата е отделена и отива за сушене. Изсъхва, особено в топлите дни, буквално за 24 часа. Съхранява се по видове в добре затварящи се буркани.

        Когато  правя сок в блендера, вече не прецеждам сока само през цедка, а в цедката слагам марля на 2-3 слоя и изцеждам максимално. Така пулпата губи много от течността и по-лесно съхне.

    Пулпата от ябълките като изсъхне може леко да се смели и става като брашно и може да се слага в сладкишите и какво ли не.

    За цяла година имаш буквално без пари срещу малко усилия страхотни добавкщи за супи, ястия и какво ли не още.

    Преди изцеждането на портокали или лимони добре ги накисвам в вряща вода и сетне измивам със сода. След изцеждането им, корите не изхвърлям, а с остро ножче изрязвам горната им част, нарязвам на ситно и сетне изсушавам. Съхранявам по същия начин в буркани.

    По същия начин се процедира и когато се правят разни плодови млека - например от овесени ядки, от бадеми и т.н. Отцената твърда част може да се изсуши се получават разни брашна и т.н. Писал съм доста.

    А знаете ли, че може да си направите и дори "Мляко" от семена на пъпеш?

     

Е, за днес стига. Досадих доста, но ако не Ви мързи, пробвайте! Сокове се правят непрекъснато и материал за сушене има винаги. Зимата също съхне, но по-бавно, а може и да се суши във фурната на 50С с вентилатор.

    

КИСЕЛО ЗЕЛЕ В БУРКАН

 

    Когато живееш в апартамент и то с малко мазе, нямаш възможност да залагаш бидон за кисело зеле. Преди години пробвах на терасата с малко бидонче (25 л), но след първия опит се отказах. Хем малко количество, хем миризми, хем замръзва в големите студове и прецених, че този зор не си струва.

    Затова преминах на варианта със зеле в буркани. Ползвам трилитрови или обикновени компотени буркани с капачка.

   Както за киселите краставички, които приготвям, и тука ще дам няколко варианта, за да не се повтарям с темата за зелето:

ПЪРВО за кисело зеле в бидон, както съм го правил във време оно:

Избират се зелки от сорта "кьосе", почистват се от парцалестите листа, кочанът се издълбава и се слага в него по 1 с.л. морска едра сол. Зелките се нареждат в бидона плътно с кочана нагоре, между тях се слагат листа от дюля, както и няколко дюли на половинки, 1-2 хряна; няколко ябълки; глава или 2-3 червено цвекло; В бидона се налива леко затоплена вода, в която са разтворени около 40 грама едра сол на литър вода. Желателно е бидонът да е с канелка и на 2-3-я ден започва претакването. За около месец зелето е готово.

Само се подсещам корените хрян се слагат не веднага, а поне 10-а дни по-късно.

Готиното на този вариант е, че в бидона може да се сложат зелени домати (леко боцнати с лицата тук таме), един два моркова, че и повече и т.н. Получава се хем кисело зеле, хем нещо като туршия...

Пробвал съм в бидона да слагам и цели глави чесън - направо върховно.

Слагал съм и смокинови листа ...

Резултатът все е бил страхотен.

ВТОРО за най-простия начин, когато се получава т.нар. "дива ферментация":

Зелките се нарязват на ивички с острия нож и слагат в голява тенджера. На кг зеле се предвиждат 35-40 грама едра морска сол, с която се засипват и се забравят за поне 24 часа. 

След това зелето леко се намачква и пълни в бурканите - дали са 3 л или компотените е без значение.

Има си достатъчно сос след осоляването - не е необходимо да натъпчват яко. Просто се пълнят с част от сока и оставят с леко с отвинтена капачка за няколко дни.

Ферментацията си върви и на 5-6 ден добре се затварят и оставят. За около 20 -а дни зелето е е готово.

ВТОРИ подвариант:

За кило зеле се настъргват около 250 грама моркови и всичко е като е като в предния вариант.

ТРЕТИ подвариант:

Нарязано зеле, настъргани моркови и нарязани на ивички червени пиперки (а и зелени такива). Солта е ясна - около 40 кг на зеленчук.

Нищо не изключва и добавката на настърган хрян, на зърна черен пипер и бахар, че и дори дафинов лист. 

Всичко е въпрос на вкус.

ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ: 

тук по-скоро става дума за мариновано зеле:

1 кг зеле, нарязано на ивички

200 грама настъргани моркови

200 грама настърган или много ситно нарязан лук

2-3 скилидки чесън на много ситно

по 1-3 червени и зелени пиперки, нарязани на ситно или на ивици - въпрос на желание

по 30 грама сол и захар

по 3-5 с.л. зехтин и толкова ябълков оцет

Всичко се омесва в голяма тенджера и оставя да 24 часа. След това се пълни в компотени буркани или такива по 3 л. Остава се с леко открехнат капак за 3-5 дни и след се затягат. След 20-а дни е налице неверятно зеле.

Бележка: тук го направих малко по-различно: морковите са на кръгчета; добавих и нарязани зелени домати; както и няколко корнишончета на кръгчета, а има и малко ситни парченца карфиол, както и в единия компотен буркан - 1 люто чушле.

Идеята е, че вариантите могат да бъдат направо множество.

ПЕТИ ВАРИАНТ:

БЪРЗА САЛАТА от зеле:

около 1   кг зеле, което се ностъргва на ситно.

2 средни лука, настъргани на ситно

1 морков - също на ситно

1 скилидка чесън, ситно настъргана

1 с.л.захар

4-5 с.л. ябълков оцет

2-3 с.л. зехтин

1 ч.л. горчица

1 морков настърган на ситно

сол и черен пипер на вкус

Всичко се омесва добре и слага в хладилника за 2-3 часа.

Преди сервиране може да се добавят 1-2 с.л. майонеза.

Голяма вкуснотия и разядка за питието.

Правете смеело и наздраве!

Кисели краставички без варене

 

В блога си имам няколко рецепти за кисели краставички, но установих, че нямам писано за целите кисели краставички в буркан. Па и то сега им е времето да се направят.

Количествата на корнишоните не ги давам, но препоръчвам, когато се купуват, да се избират по-ситнички (запазват се по-хрупкави и са по-вкусни).

Преди да започна с направията, корнишоните ги измивам и слагам в голяма тенджера със студена вода за поне 24 часа като водата я сменям няколко пъти. Така се изкисват и "почистват" от евентуални нитрати. Някои съветват във водата поне еднократно да се сложи пакетче лимонтузу. Пробвал съм, но не виждам някаква съществена разлика.

Другото, за което не давам количество, е лукът - въпрос на лично предпочитание. Просто се нарязва на полумесеци.

Във всеки буркан се нареждат плътно корнишоните и резенчетата лук. 

ПЪРВИ ВАРИАНТ:

След като са напълнени във всеки буркан наливам вода - до горния ръб на буркана  и веднага след това я изливам в голяма тенджера. По този начин се определя точното количество за марината за заливане.

И така на всеки компотене буркан с корнишони предвиждам:

• 1 с.л. сол (може и едра морска)- дори носи и малко повече - с лек връх
• зърна черен пипер - поне 10-а 
• бахар - 1-2 зрънца, но на който не му харесва, може да го прескочи.
• 1 ч.л. синапено семе за предпочитане жълто
• копър - от китката по малко, но може и малко семена - по 1/2 ч.л.
• 3-4 с.л. ябълков оцет (имам домашен и го ползвам с удоволствие).
• последната съставка е салицилова киселина - продават я по аптеките и я ползвам вместо аспирин, защото не всеки става и не си струва риска, но за него след малко.

Във всеки напълнен буркан слагам всички съставки без солта и салициловата киселина.

В тенджерата,в коята сме отделили водата, знаем точно какво количество е, се слагат солта и салициловата киселина.

Количеството на водата е много важно, а и знаем грамажа на корнишоните, защото според тях се определя количеството на салициловата киселина - 1 грам на литър течност или кг корнишони. Разминават се често и затова вземам средно аритметично между теглото на корнишоните и водата.  Примерно 3 кг корнишон и 2 л вода, направо си слагам 3 грама салицилова киселина.

Загрявам всичко добре и разбърквам до разтваряне на солта. Много топлата течност наливам в бурканите, затягам капачките и обръщам върху тях до изстиването им.

В много рецепти слагат и по лъжичка захар, което намирам за неудачно.

В други слагат всички съставки1 вкл. солта и по един аспирин, наливат водата и сетне трябва да разклащат бурканите, за да им се разтвори солта. Също излишна играчка.

Сега малко за салициловата киселина - в буркана има оцет и тя взаимодейства с него и се получава ацетилсалициловата киселина, което си е направо аспирин, но е по-ефективна от слагането на един аспирин в буркан.

Много хора отричат този метод, защото не възприемат слагането на аспирин или подобни. Възприемат аспирина като лекарство, а на здрав човек защо да му се дава лекарство.

Е, не е така - един аспирин дневно действа съдоразширяващо и за разреждане на кръвта, така че вреда няма. А на един буркан е в незначително количество, защото никой от нас не изяжда един буркан на едно хапване...

П.П. Който се "страхува" от този начин на направия за консервант може да ползва слагането на 10-12 грама лимонтузу на 1 л течност за заливане на краставичките. Пробвал съм - работи.

Срещал съм вариант - със сока на 1/2 лимон за буркан, но не съм пробвал и ми се вижда неразумно скъпо.

П.П. на П.П. Когато искаме да направим малко по-пикантни кисели краставички, в буркана просто слагаме едно или две лютиви чушлета (като на снимката в началото).

Сокът от такъв буркан (не говоря, че краставичките са пикантни), е идеален за овкусяване на месо и му придава крехкост и пикантност.

ВТОРИ ВАРИАНТ:

До тук по-скоро говорихме за мариновани краставички без варене и стерилизиране, а сега ще споделя и другият ми вариант, при който се получават онези краставички с вкус като от бидон дет ни ги продаваха в годините на Соца по зеленчуковите магазини ...

Най-удачно е да се правят в поне 3 л буркан или малко бидонче. Аз поне ползвам 3 л буркани от години.

Процедурата с корнишоните е същата, но след изкисването ги надупчвам тук таме с вилица.

Слагам в буркана и след това замелвам водата по указания начин по-горе ...

Измервам течността в литраж и на всеки литър слагам около 45 грама сол и 1-2 с.л. оцет. Заварявам до разтапяне на солта и наливам в бурканите като капачката само я поставям, без да се затяга ... 

Естествено и тук може да им се сложи "нещичко", но е излишно.

Започват си сами т.нар. "дива ферментация" и след 10-на дни са направо готови за хапване...Тези са ми любимите.

С това мисля, че изчерпах темата за краставичките.

Пробвайте, който вариант Ви хареса и няма да съжалите.

КЮФТЕНЦА със зелен фасул и още нещо

 

Този път не чакайте някаква рецепта - това просто е поредната ми идейка как да утилизираме някои поизостанали нещица за хапване и да създанем ново и вкусно ястие на следващия ден. Пълна грехота е в тези времена да се изхвърля каквато и да е храна.

    Правих любимите в къщи кюфтенца Андро (доста често ги правя-една от най-сполучливите ми рецепти за кюфтенца), но този път в каймата сложих и много ситно скълцан бекон и предвид експеримента толкова се увлякох, че напържих кюфтенца като за една казарма, а не като за двама еле еле апващи. Та взеха, че артисаха доста. 

    На другия ден направих кюфтенца в бял сос, ама все още останаха малко. До няколко дни в хладилника нищо не им става. Могат и да се замразят във фризера.

Страхотни са на вкус, а тези изглеждат и малко "рошавелки", защото вместо да ги пържа, ги пекох във фурната.

Е, трябваше да им измисля нещо ново и вкусно. 

Какво по-лесно от това? - В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас, и докато се загрява се нарязва на ситно една глава лук и буха вътре (тайната още 2-3 с.л. водичка, 1/2 ч.л. сода и 1 ч.л. захар); докато се задушава се обелват 2-3 картофа, нарязват на ситно и хвъргат в тиганя; 

Пърженозадушаването е около 10-а минути, сипва се един буркан зелен фасул, кюфтенцата, малко църно пиперче, солчицата е една идея и се оставя да си къкри около 30-а минутки - до сгъстяване. 

Подправки - мънинько цървено пиперче и щипка мащерка.

Ами това е ... Утилизирахме кюфтенцата и пак направихме ядене за два дни... Но ако става дума за 4-чл. семейство, просто едно бързо хапване.

Храната просто трябва да се уважава и да се цени. 

Правил съм едни такива странни сметки - повече от половината ми доходи отиват за храна, останалото за битови сметки и лекарства ... а моят принцип 10 % от доходите да се спестява за черни дни отдавна загина ... 

Нищо не казвам, а просто проявявайте малко въображение щом става дума за ястие, без което не можем ...

ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...