петък, 29 март 2019 г.

Лесна крем супа от лапад


 "Хванахме" се за зеленото - лапад, коприва, спанак ... Какво разнообразие от зелентии, с които могат да се направят направо стотици вкуснотии.
 Този път ще споделя как правя нашата лесна и мързелива крем супа от лапад. Прави се с минимум продукти и минимум усилия. То няма и какви инградиенти да описвам.
 В тенджерата се слага 1,2 л вода с щипка сол - буквално 1/2 ч.л. Докато водата завира, се измива лапада (ами като количество някъде около 400-500 грама - беше една голяма купа) и се обелват 2-3 три големи моркова. Не е необходимо на лапада се махат дръжки, дебели жили и др.п. 
Морковите се пущат във врялата вода за 5-6 минути, след това и лапада. След три четири минути  се вадят морковите, а котлонът се изключва.
С пасатора лападът се пасира както си е в тенджерката. При това количество вода и лапад се получава крем супа с достатъчна гъстота, но ако не е достатъчно може да се сгъсти с добавка на малко крутони, които пак да се пасират.
Морковите се нарязват на кубчета и връщат при пасирания лапад.
Овкусява се със сол, черен пипер, щипка джоджен или риган. Слага се бучка масло.
Като се сервира в крем супата могат да се пуснат кубчета сирене и да се поръси с тиквени семки. Може де се резне на ситно скилидка чесън - въпрос на вкус, но лимоновият сок или домашният ябълков оцет са задължителни.
Който желае може да добави и картоф заедно с морковите, който да се пасира с лапада - ще стане по-гъста, но на мен си ми харесва чистият вкус на лапада.
По същият начин може да се направи със спанак, с коприва и т.н.  Важното е, че няма запържване, няма някаква особена подготовка, както че се прави страшно лесно и бързо.

вторник, 19 март 2019 г.

Руло от свински гърди в мрежичка


 Продължавам с различните вариации на домашните деликатеси и разбира се с експериментите.
 Този път "заложих" на възможно най-бързото приготвяне на това руло от гърди и ще обяснявам всичко направо със снимките.
Парчето гърди без кост, което ползвах бе 1,2 кг.
Разрязох го с остър нож по дължина на две тънки парчета.
Този път нещо не се справих много добре с рязането и станаха малко неравномерни, което се отрази сетне на формата.


Двете парчета ги сложих едно до друго на дъската е овкусих със 
сол (общо 30 грама - 10 грама нитритна и 20 грама обикновена); 
сух чесън - 4 грама (но носи и повече - реших да не стане натрапчив вкуса от него); 
5 грама черен пипер 
и по 1 грам млян кориандър и кимион. 
В интерес на истината можеше да сложа и малко повече.
Най добре става като подправките се смесят и втриват в месото с ръка.
Месото навих на руло, но не стана равномерно и напъхах в кръгла кутия от узо, на която бях надянал мрежичката и старателно го набутах в нея.
След като го вързах от двете страни, ми се стори малко рехаво и го пристегнах и с конец доста добре.
Оставих така за около час.
Сетне във фурничката върху решетката - в месото забит термометъра, на дъното тавичка с вряла вода и постепенно увеличаване на температурата от 50С до 80С на долен вентилатор.
Горе долу за два часа и половина стигна 70С вътре.
Не го мих, а направо го пъхнах в камерата на хладилника за около 30-40 минути и сетне оставих в хладилника до следващата вечер.
И биде нападнато с хубаво питие.
Много добре държи формата, реже се тънкофайски.
На вкус много много добро, но на мен ми се стори леко безсолно, но на останалите им хареса на сол.
И може би дойде малко по-сухичко, защото гърдите бяха основно от месо.
То се вижда от снимката, че е основно месо  съвсем малко сланина.
Най-важното е, че стана много вкусно и сравнително бързо.
Ако нямате мрежичка за колбаси, може да се овърже много добре.
Като забележка - за по-добър резултат, може би трябваше готовото руло да го оставя поне за 24 часа в хладилника, преди да го вкарам във фурната.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

петък, 15 март 2019 г.

Палачинки от овесени ядки


 Продължавам с палачинките и направо съм възторг от тези, защото станаха великолепни на вкус, меки и пухкави като катми и в същото време са адски здравословни и при това без глутен. Само за Чедото. Жалко, че този път няма да ги опита.
 Днес е петък и имах доста задачки за вършене. Само че сутринта се събудих още в ранни зори и при това гладен. А се събудих, защото нагъвах една палачинка обилно намазана с крем мед (от този дето си правя редовно) и при това с течен шоколад. Е те това с шоколада ме стресна и събуди. Шоколад по принцип ям малко и то само като мезе за бърбъна. И сега изведнъж - нагъвам яко палачинка и то с течен шоколад.
 Добре де, както и да е събудих се и се стреснах втори път - че ще правя палачинки беше ясно, ама кат знам, че в къщи няма обикновено брашно, що да правя? Има брашно от елда (правя си го), има от ориз, има от нахут (също си го правя), ама инак - само едно брашно за кекс, което нападнах и пробвах преди дни за катми, но това е друга история ... И докато ровех из шкафа, мернах един пакет овесени ядки.
 Е те това беше истината.
Сипах на око от овесените ядки в купата на нутриблендера и за 30 секунди, овесените ядки станаха на финно брашно.
До там ми стигна ума, че да го претегля преди да продължа. Нъль кат готвя, 3/4 от мисълта ми е за блога. Оказа се, че са точно 120 грама.
Това ми беше достатъчно за ориентир.
Две яйца, чаена чаша прясно мляко заедно с 1/2 ч.л. сода и толкова ванилова захар и 1 ч.л. сол бидоха разбъркани старателно и размесени с овесеното брашно.
Тъй като овесеното брашно има нужда да поеме влагата и да си получи консистенцията, оставих тази смес да си почива, а аз се заех с останалите си сутришни занимания.
След 20-а минути проверих какво е станало, стори ми се гъстичко и добавих в сместа още около 50 мл мляко и 2 с.л. олио. Нямах разтопено масло, та затова ...
Получи се една ей така консистенция - като на боза.
Загрях си тигана с дебелото дъно добре, намазах го един единствен път с идея масло и след това намалих силата на котлона с 1/3 и сипвах по един черпак направо в тигана и леко разстилах с черпака.

Печат се сравнително бързо - за около 3 минути от едната страна и минута, две от другата ---
Правят си пуканчетата идеално.
След ваденето се намазват с масло.
Станаха страхотни, меки пухкави и невероятно вкусни.
Вървят си със сладко със солено- с една дума кой как ги обича.

За търпелите да прочетат до тук:
120 грама смлени в блендера овесени ядки
2 яйца
по 1/2 ч.л. сода и ванилена захар
1 ч.л. сол
около 1 ч.ч. и 1/3 прясно мляко
2 с.л. олио
Вместо да се мели в блендера, всичко може да се сложи в купата на пасатора и да се пасира добре.

Впрочем, след като ги направих и докато си ги хапвахме с кеф, потърсих из Нета - оказа се, че има подобни варианти. Така, че съм спокоен - не съм открил топлата вода.

Пица върху лаваш


 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.
 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.
 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.
 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 
Може само резенчета домати и настъргана моцарела.
Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.
Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.
Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.
Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.
За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.
Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.
Хич да не си правил пица, пак ще стане.
Става лесно, бързо и вкусно.

четвъртък, 14 март 2019 г.

"Спасително" руло от кайма и още нещо


 Това е нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно. При това не изисква някакви специални продукти - основният е каймата, а останалите добавки са от типа "почисти хладилника". Въпреки това става дзверска вкуснотия. 
 Впрочем има още едно предимство - приготвя се много бързо и може да бъде "спасително" ястие в определени моменти, когато трябва да се сготви нещо изненадващо на вид, на вкус и приятно за поднасяне на неочаквани гости. Може да се приготви и от човек с минимален кулинарен опит стига да спазва основните стъпки по-долу.
 Нарочно няма да давам конкретни количества, както и конкретни продукти, а от обясненията всичко ще стане ясно.
За 6-8 порции са необходими поне 700 грама кайма, която се овкусява със сол, черен пипер и кимион - на вкус. Това не изключва и други подправки, но тези са напълно достатъчни предвид наличието на много други продукти.
Най-важното е каймата добре да се омеси с ръце - поне 10-а минути. Идеален вариант е да се "начука". Оформя се топка и се джаска със сила върху плота или в яка купа. Така поне 10-15 пъти. Целта е каймата да стане хомогенна и да не се разпадне при печенето. Така се правят и кюфтета и кебапчета за печене на скара или на шиш.
Така подготвената кайма може да преседи в хладилника докато се подготвят останалите продукти за плънката.
След това с мокри ръце се разстила като правоъгълник върху найлон, фолио и т.н., с помощта на което ще се навие на руло.
Както е разстелена каймата, върху нея започват да се нареждат наличните продукти - резенчета кашкавал, варено пушено месо, кисели краставички ...

Готови нарязани гъбки от консерва или задушени предварително такива.
Плънката носи всичко що дУша сака и каквото има в хладилника по малко.





С помощта на фолиото (найлона) се навива на стегнато руло.
Тавата се застила с хартия за печене, която леко се навлажнява и върху нея се слага рулото, което леко се намазнява със зехтин и обилно поръсва с галета.
Е не с галета, че е скъпа, а със смлян в блендера изостанал сух хляб. Даже не е необходимо да се престараваме с меленето.
Докато се занимаваме с оформянето му, фурната се загрява на 180С и тавата с рулото занимава вътре на солариум. Нужни са му около 40-50 минути - зависи от фурната и зотава трябва да се наглежда.
Като се позачерви - някъде около 40-та минута, се вади и отгоре му се нареждат резенчета кашкавал. Или гауда, или ементал (!?), абе каквото има и се дозапича за 10-а минути докато кашкавалът се разтопи и позачерви. 
Тука се иска яко търпение, за да се устои на ароматите от фурничката.
За да млъкнат гладниците, докато рулото се пече, на бърза ръка се прави салата от варени картофи с домашна майонеза, още по-бързо се прави и една зелена салата и питието с чиниите се слага на масата.




И докато ония ящници чакат, могат да си пийнат по едно, а леко изстиналото руло да се нареже тънкофайски и да им се поднесе...

Нека тука да свърши историята, че ...

Па и ако някой е очаквал от мене конкретна рецепта, жестоко се е излъгал ...

Мога да кажа само едно - правете смело с каквото имате и НАЗДРАВЕ!

Икономична пуешка супа със спанак


 За супи рядко съм писал, защото изобщо не бях техен любител. Само че във времето май започнах да променям отношението си към тях. Оказва се, че са хубаво хапване, което се прави много лесно и при това бързо и не без значение - страшно икономично.
 Бях си подхванал нещо като серия от публикации - как да спестим, но я поизоставих, за което съжалявам. Тази ще бъде в графата "как да спестим" и затова ще давам и цени.
  Започвам със спанака - в момента на нашия пазар се продава на 1,50 лв за 500 грама.
 Спанакът се почиства от дръжките с коренчетата и много добре се измива. На дръжките с коренчетата се изрязват леко мустачетата - не се изхвърлят, разбира се.
 От кварталния магазин  купих 3 пуешки крила около 0,7 кг за 1,90 лв при цена 2,80 лв/кг. Крилата се заливат с около 2 л студена вода с добавка на идея сол (1/2 ч.л.), дръжките от спанака, няколко зърна черен пипер и това е ... Варят се до готовност - докато месото започне да се отделя от костите.
 В мултитенджУрата това става за 20-а минути.
Докато пуешките крила изстиват 3-4 скилидки чесън 2 малки главички лук се нарязват на ситно.
Един голям морков се настъргва на ситното ренде.
В тенджерата се налива малко олио - 1-2 с.л. олио и в него на среден котлон се задушават чесънът, лука и морковите.
Докато те се задушават, от бульона се вадят сварените крила и обезкостяват като се накъсват на ситно.
Бульонът се прецежда и с 1 ч.ч. от него отделените и сварени спаначени дръжки се пасират.
От бульона се отделя половината (за друго ястие).
При задушените зеленчуци се връща накъсаното месо, залива се с пасирания бульон и половината от бульона и се долива с вода - пак да получи около 2 л. И се оставя да си къкри на среден котлон около 10-а минути. 
Сега е моментът да се добави малко фиде или кафена чашка ориз - въпрос на предпочитание. След още 10-15 минути супата е почти готова. Осолява се на вкус и се слага половината от нарязания спанак (може и всичкия, но половината е достатъчно, а остатъкът може да се употреби за друго ястие). На спанака му трябват буквално 2-3 минути. Котлонът се изключва, а в супата се слагат една две малки бучки масло. Любителите на магданоза, могат да добавят и ситно нарязан магданоз.
Ако се прави в мултикукъра, всичко се слага след задушаването на зеленчуците наведнъж и за максимум 20 минути супата е готова.
Може да се сервира с кисело мляко и т.н., но задължително с ябълков домашен оцет и черен пипер.
Сега и да обобщя - 1,80 лв за пуешкото, 0,75 лв за спанака, 0,75 лв за лука и морковите - до тук 3,30 лв. Май най-скъпото в супата е маслото.
В резултат за около 4,00 лв минимум 6 порции хубава месеста и плътна супа, както и почти литър останал бульон за друго ястие и малко останал спанак. Средна цена на порция около 0,70 лв.
Признавам си, че пуешкото месце дойде в малко повече, но не ми се щеше от него да икономисвам.
Направо си е икономично и бюджетно ястие.
Правете смело и да Ви е сладко!

вторник, 12 март 2019 г.

Пълнено контрафиле


 Както доста често при мене, не става дума за рецепта, а за един доста лесен и оригинален начин да се приготви нещо вкусно, което да задоволи и най-капризния вкус и в същото време да ни "отсрами" и пред гости и да им "вземе акъла".
 Количества нарочно няма да давам, а ще бъда само "примерен". За 6 -8 порции трябва около кило свинско контрафиле. Как да се почисти от ципите на всеки е ясно. 
Оформя се едно хубаво яко парче и с нож за филетиране на две места през 1 см по дължината на филето се правят джобове.
Пълнят се с нарязан пушен бекон, кашкавал или пушена гауда, може и нещо друго друго- задушени гъбки, синьо сирене .... Тука всичко е въпрос на мерак и въображение. Лично аз сложих пушен бекон и пушен кашкавал и малко гауда.
Филето леко се осолява и опиперява.
Заради идеята може да се овърже, а може и да не се овърже, но задължително се запържва в малко мазнина с добавка на чесън и лют кайенски пипер от всички страни.
Запържва се до леко зачервяване...
Докато оно се запържва, се обелват няколко картофа, 5-6-7 и нарязват на произволни парчета - дет му викаме по народному "кат за куче" ...
Нарязаните картофи задължително се овкусяват със сол, черен пипер, салвия, розмарин и добре разбъркват.
Първо парчето месо се слага в гювеча заедно с мазнината от запържването. 
Бухват се и овкусените картофи и тука идва момента на болната фантазия - бира, бяло вино или някакъв друг алкохол. Понеже ми липсва въображение - 100 мл бърбън.
Захлюпва се с капака и се пече поне час на 180С.
Могат да се сложат моркови, и на кой какво душа му сака, защото добавките са за гарнитура.
След опичането, месото се вади, оставя се леко да поизстине и се реже тънкофайски и сервира  опечените зеленчуци като гарнитура.
Дзверска вкуснотия ..., която се прави бързо, лесно и носи всякакви импровизации.
НАЗДРАВЕ!

Свинско винен кебап


 Оказва се, че в моя блог не съм писал нищо за иначе любимия винен кебап. Правил съм с различни видове месо (телешко, свинско, биволско, че даже и със заешко), но фаворит ми е свинското. Може би, защото най го харесвам.
 Най-често го правя по начина, който ще споделя и който доста се различава от т.нар. класически вариант. 
 Просто стана така, че попаднах на едно много хубаво свинско за готвене в месарницата и не се стърпях да го купя с идеята да правя тривиална свинска яхния с картофи, но преразмислих и заложих на варианта с винения кебап.
 При това го правих в мултитенджерата (демек мултикукъра) и стана много бързо.
Необходими са: 
  • поне 600 грама, свинско нарязано на кубчета 2х3 см и овкусено с черен пипер
  • 3 глави лук и 1 стрък праз, нарязани на много ситно
  • 2-3 скилидки чесън, нарязан на тънки люспи
  • 5-6 малки моркова нарязани напречно по диагонал на 2 см
  • половин глава обелено червено цвекло и нарязано на малки кубчета
  • поне 1/2 буркан домати, които се пасират
  • 1 ч.ч. хубаво червено вино
  • сол и черен пипер на вкус; мазнина
  • ориз за гарнитурата

Кукърът се включва на програма пържене, налива се малко мазнина (олио) и на партиди месото се запържва до полуготовност, да промени цвета си почти към кафяво, и се изважда в подходяща съдина.
След това в същата мазнина последователно лукът, чесънът и празът се запържват, добавят се резенчетата морков и цвекло. Всичко това за около 5 минути, добавят се доматите и червеното вино и като заври се добавя месото. Слага се капакът на кукъра и се преминава на програма "яхния", която при мене е 25 минути и напълно достатъчно ястието да се сготви.
Докато то си се вари, се приготвя и ориза за гарнитурата.
За целта са достатъчно около 3/4 ч.ч. ориз.
Когато варя ориз за гарнитура, не го мия.
В тиган (с капак) или касерола се загрява малко мазнина - 1-2 с.л. и в нея оризът се запържва до прозрачност. Налива се 1 ч.ч. топла вода и се похлупва с капака като силата на котлона се намалява наполовина. След 7-8 минути се отваря, налива се още една ч.ч. топла вода, слага се 1 ч.л. сол и се оставя отново да покъкри под капака за 7-8 минути. Това време му е достатъчно да свари. Отстранява се от котлона и се слага бучка масло като се разбърква.
От там нататък всичко е ясно. Сервиране и да не се забрави хубавото питие.
НАЗДРАВЕ!

"Баница" от лаваш с няколко вида сирена


 От доста време започнах да ползвам лаваш за приготвяне на различни вкуснотии - става за домашен дюнер, за такос, може да се ползва като блат за бързи пици или пък да се направи уникално вкусна баница.
 В общи линии държа във фризера един пакет лаваш - 10-а броя са обикновено, ей така за зор заман или за екстрени случаи, когато трябва да се приготви нещо съвсем, ама съвсем набързо.
 В неделя трябваше да приготвя баница (нали е традиция на Сирни Заговезни да се прави баница или питка), а кори за баница нямаше в къщи. И като те домързи да се разходиш до пазара, прибягваш към резервите.
 За една правоъгълна тава с размери 30х20 см отделих пет броя лаваши и ги нарязох на правоъгълници с размери почти на тавичката. Изрезките просто попълват празнините - няма страшно, изобщо не личи, че ги има. 
За направията предвидих една кофичка кисело мляко, една чаена чаша прясно мляко, 5 големи яйца, и изненадата - обрах изостанали сирена от хладилника. Около 150 грама обикновено краве сирене, 100 грама втвърдена рикота (която настъргах), парче гауда - пушена и парче кашкавал - общо около 150 грама и малко крема сирене. Част от гаудата и кашкавала настъргах, а останалата нарязох на люспи. Добавих и малко по-малко от 100 грама шунка нарязана на много ситно и 2 стръка пресен лук - също много на ситно. В киселото мляко се загася 1 ч.л. сода и се смесва с яйцата и останалите продукти.
Дъното на тавичката се намазва добре с масло, слага се една кора от лаваша и обилно с лъжица се залива с плънката. Най-добре става с решетъчна лъжица, че остава малко от течността.

Така се процедира с всичките пет кори.
Нарязва се на квадрати и обилно се поръсва с остатъка от яйчено-млечната смес. Добре се разтръсква, за да проникне течността добре.
Все пак корите лаваш са дебели и искат повече течност. 
Тук таме се поръсва с тънкофайски резенчета масло.
Цялата тази процедура отнема не повече от 10-а минути.
Пече се на 180С във фурната малко повече от час.
По-дългото време на печене е лесно за обясняване - просто течността е повече.
По време на печенето се надува яко - почти двойно и ха ха да излезе от тавата.
По средата на печенето е желателно да се покрие с фолио, за да не прегори отгоре заради продължителността на печенето.
Най-добре е готовността да се провери по стария изпитан метод - със забождане на шишче. 
Целта е хубаво да се изпече, че ако се извади по-рано, може да остане леко глетаво.
След изваждането от фурната поспада малко и си се прибира в тавичката.
Желателно е да се поизчака малко да поизстине преди да бъде нападната. Защо ли - ами просто, докато е гореща изглежда някак си не съвсем добре опечена отвътре.
Но това е измамно. Като поизстине, си стане точно каквато трябва да бъде.
Не мога да опиша колко ароматна и вкусна става "баницата" приготвена по този начин.

А на другия ден е още по-вкусна.

Е, нямам какво да кажа повече.
Наистина става невероятна баница.

събота, 2 март 2019 г.

Карфиол със синьо сирене


Ако ми разрешите, няма днес да пея дитирамби за ползата от карфиола. Някои го нареждат заедно с броколито за супер храна, предпазваща от рак и тем там подобни. За мен просто си е вкусен зеленчук дет може да се направи в различни варианти - правил съм дори невероятно вкусни кюфтета.
 Този път заложих на една запеканка от карфиол и нещо тип "почисти хладилника" от разни сирена, от които най-много се оказа едно синьо сирене около 180 грама.
 Нарочно няма да давам количества, всичко ще следва като описание в снимковия материал. По принцип в последно време предпочитам да давам обяснения, а конкретните количества зависят от предпочитанията и броя на порциите. При нас все пак са 4-6 такива.
Една глава карфиол се накъсва на най-ситните розички и се задушава в леко подсолена вода заедно с няколко парченца нарязан морков. Може и да се свари на пара.
Предпочитам да е леко хрупкав и полусварен.
Сетне се прецежда добре в цедка.


В подходяща съдина се приготвя сос бешамел по собствен вкус. В моя вариант 3 с.л. масло, около 3-4 с.л. брашно и почти литър прясно мляко. Без сол. Като поистине малко в бешамела се настъргват сирената. В случая гауда, кашкавал, малко обикновено сирене, както и почти 180-200 грама синьо сирене.
За любителите на броколите, може да се сварят няколко броя с бешамела и да се пасират заедно с него и чак след това да се сложат сирената.
Карфиолът в леко намазнената тавичка се залива със сместа от сирената и добре разбърква.
Тук е моментът да кажа, че може да се направи със сметана, но у нас не е на почит.
В цялата тази галимация може да се бухнат и едно, че и повече яйца.
Цялата тази "сложна конструкция" заминава във фурната на 180С  - колкото да се засрами и от срам позачерви.
А пропуснах и нещо не съвсем маловажно - носи църно пиперче и за любителите малко люто и пушено цървено пиперче. По моя преценка вкусът на сирената е достатъмен и не са необходими други подправки. 
Ама това си зависи от мерака на ящниците...
Едно невероятно вкусно, лесно, просто за изпълнение ястие, което е от типа "почисти хладилника", защото носи и други добавки. Чак съжалявам, че не пробвах и да му добавя някакво колбасче...
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

петък, 1 март 2019 г.

Кайзеровано пилешко филе


  Рядко готвим пилешко, а също така и рядко правя деликатеси от пилешко. Просто това месото от бройлери не ни е фаворит. Само че това кайзеровано пилешко филе си заслужава направията, па и става разкошно мезе към питието. В този вариант става и много бързо и не иска кой знае какви усилия.
 Та и затова направията ще я дам направо в снимки с кратки обяснения.
Вземат се двете половинки на пилешки гърди и леко се оформят с ножа да придобият "търговски" вид.
Могат де се почистят и от разни ципички и др.п., ако има по тях.



Двете парчета се поставят, както на горната снимка - дебелият край на едното към тънкия край на другото. Едното от тях леко се осолява и опиперява и захлупва с другото.
Следва старателно овързване, слагане в подходяща съдина и засипване с едра морска сол.
12 часа осоляване са им напълно достатъчни.
Следва измиване от солта и подсушаване.
След подсушаването добре се овалват в смес от червен пипер (обикновен, пушен и лютив), черен пипер, сух чесън, чубрица и т.н. На който каквото му харесва.
Е те тука идва най-интересният момент - сушенето. Традиционно би трябвало да висне за няколко дни на терасата или да престоява в хладилника, ако времето е топло.
Този път заложих на варианта със сушилнята за плодове и зеленчуци.
Просто я включих на най-ниската степен, захлупих и оставих.
След 4 часа взех да го пробвам и на 6-я час ми хареса на твърдост. Оставих в хладилника да се поохлади и веднага след това филето биде нападнато.
Въоръжаваш се с остър нож, обзавеждаш с печени филийки и гледаш водката да не се стопля.

Впрочем след 2-3 дни в хладилника поизсъхна още малко и стана направо филе.

Прави се лесно и става невероятно вкусно.
НАЗДРАВЕ!