ОЦЕТ с вкус на нар

Това не е рецепта, а е простичък начин да си направиш  в домашни условия оцет в вкус на нар, който става неустоим и е страхотен за овкусяване на салати.

Зърната на иден нар се наронват, намачват и пълнят в бутилка.

Заливат се с един литър ябълков оцет и се забравят за месец като от време на време на бутилката се разтърства.

След това се прецежда и отново пълни в бутилки. 

Невероятно вкусен оцет с лек оттенък на нар.

Правете, лесно е....

ВАРЕНА СЛАНИНА ДОМАШНА

 

    Домашната сланина е на особена почит у нас. Израстнал съм с нея. В детските ми спомени е селото на Дядо и Баба - Славяново. Огромния двор, разделен на две части - за животните и за градина със зеленчуци. В двора за животните - плевня, навес за овцете (винаги около 20-30 броя), кокашарник - с неизвестен брой какошки и петли - свободно преживяващи; една магарица - често с пърле; в годините - една или две крави; както и свинарника - задължително с две прасета - българска бяла порода. Забравих - сред овцете щъкаха и няколко кози ...

    Спомените ми са някъде откъм 1964 година насам и то са си доста ясни и не са политкоректно замъглени и не мога да кажа нищо за лошия социализизъм и мачкането на нашенския селянин.

    Преди Коледа настъпваше големия празник - коленето на прасетата. За това съм писал доста пъти в блога си и няма да се повтарям - друг път ще съм по-подробен. 

    Сега говоря за сланината - прасето се коли, кожата се одира и дебелата сланина поне 4-5 пръста се нарязва на късове, изкисва се в снега за няколко чака и сетне се нарежда в качета в заньцата (демек зимника), ред сол - ред сланина и така до горе и се завършва със сол и сняг. В този си вид сланината може да се запази целогодишно ...

    Тук само ще дам различните линкове към направата на домашна сланина, които съм изпробвал:

ДОМАШНА СЛАНИНА "ПАРЕНА"

Домашна сланина (друг вариант)

Домашна сланина в буркан

"Бабекова" сланина почти като пушена

"Сушена" сланина

Крехка домашна сланина деликатес

Домашна сланина като опушена

"Колбас" от сланина

Домашна сланинка

    Та да се върна на думата си за направата на домашна сланина в нашите апартаменти дет вече не сме видяли живо прасе ...   

От месец търся хубава сланина и не я откривам със свещ дори ... И преди дни в една от веригите попаднах на испанска сланина, произведена в българска фирма (!?) и то на убийствена цена от 9,99 лв за кило, докато по нашите месарници продават готова овкусена сланина за около 7,00 лв за кило.

Реших да се прежаля - моето си производство го предпочитам пред каквото и да е промишлено и купих цели два пакета - общо около 3,00 кила.

Сърцето ми прокървя, но кеф цена няма ...При тази цена на суровата сланина с кожа се изправих пред огромвна дилема - как да я приготвя, за да е неустоима.

С остър нож се отстранява парчето кожа. Остава парче сланина около 1,4 кила. В купа смесвам около 300 грама морска сол (в случая сицилианска нейодирана) с около 20 грама нитритна сол, 60 грама захар, 15-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфил, 1-2 дафинови листа, както и нарязана на ситно около 20 см от зелената част на глава праз. На дъното на кутията слагам малко от тази смес, сетне парчето кожа, пак от сместа, сланината на парчета и зариване със солта и съставките.

Следва "забравяне" за около поне 20-а дни в тази смес. 

Сланината има свойството да поеме толкова сол, колкото й трябва.

След тези 20-на дни сланината я прехварлям в тенджера като отделям грубо солта и оставям всичко останало.

Варя около 20-на минути в много малко вода - колкото да покрие парчетата сланина и оставям в тенджерата върху котлона до пълно изстиване.

Следва изваждане, забърсване с домакинска хартия.

При варенето се отделя излишната част от мазнината, която съдържа вредния холестирол и остава само чистата и полезна част от сланината.

Всяко парче се поовалва леко в ситно нарязаната зелена част на праза,  поотделно се вакуумира с добавка на няколко резенчета скилидка чесън, дафиново листче и дотам ... 

В този си вид може да се съхранява във фризера направо неограничено време.

Сланината става толкова крехка и мекичка, че направо няма нужда да се дъвче - направо се топи в устатата.

Дзверски вкусно мезе и направо най-удачния начин за приготвяне на сланина от всички, които съм правил.

Правете смело и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

Милокоп на грил

 

Милокопът е невероятна риба и на нас ни харесва повече от доста други и затова, когато ми попадне в рибния магазин, не го подминавам. За това как се приготвя и основните начини съм писал вече в блога си. Оказа се, че съм пропуснал начина за печене на грил или скара и веднага попълвам пропуска си. Как се почиства и филетира също съм писал и няма да се повтарям, а само казвам - рибочето се чисти и филетира. Ако има костички останали, се извеждат с пинсета - имам такава специална само за чистене на рибоци.

Филетата риба се осоляват леко, поръсват с църно пиперче и лимонов сок и оставят за около час да престоят на хладно.

В това време грил тигана се загрява и в него се слага хартия за печене да покрие дъното му.

В общи линии почти винаги правя така - сетне грил тиганът няма нужда от миене. Дори и като пека на скарата пак ползвам ония прословути силиконови подложки.

Та след грилът добре загрее, леко намазвам филетата със овкусен с розмарин и чесън зехтин (може би и за това съм писал)  и ги подреждам с кожата надолу. Често покривам грил тигана с капак. Печенето продължава около 4-5 минути и сетне се обръщат от другата страна като се пекат 3-4 минути.

Полезно: парчето с опашката беше с костта си и се оказа неудачно - доста кости си имаше. Опашката може да се остави за ефект, но костта е добре да се отстрани. Неотстраняването й беше грешка от моя страна.

Как ще се сервира е въпрос на собствено желание - върви си с варени или пържени картофи, с прясна салата, а аз си го поднесох с мариновани краставички с копър и сирене. Ха де!

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

 

    В къщи харесваме лютичкото макар и по малко. Просто да ни е приятно пикантно и да ни отваря апетита за още малко хапване. В блога съм писал как се прави домашен чили сос, писал съм и как се прави домашен табаско сос, но този път искам да напиша как се прави почти истински домашен табаско сос по почти оригинална рецепта. Е, оригиналната се пази в тайна от 19 век насам, но нещо близко ще да е ...

    Легендата говори, че преди Гражданската война семейство Макилхени имали голяма плантация, която била унищожена и били им останали няколко чушки сорт "табаско". Хапнали 1-2, а със семената от останалите засяли полето. Сетне измислил соса от тези чушки с добавка на сол от остров Ейвъри. Когато били узрели идеално и почервенели, се смилали, смесвали с таз ми ти сол и оставяли за три години в специални дъбови качета и след прецеждане се смесвали с ябълков оцет, пълнели в шищенца от одеколон по около 150 мл. И така до ден днешен. Само  фасона на шишенцата бил сменен през 20-ти век.

Та при тази информация се подхванах.

Купих на пазара в началото на октоври 1,5 кило червени люти чушлета (по 2 лв за кило), резнах им дръжките и останалото смлях в блендера на кашичка. Млях упорито да засерсемяване и умора на уредчето. 

Претеглих кашичката и добавих 40 гр сол на кило.

Разбърках и "забравих" в една тенджера за повече от един месец. Е, от време на време като се сетех за него, разбърквах. Ако не се разбърква, прави една такава странна "пелена" отгоре като на развалено. Разбира се, че не е ..., но се появява една белезникава пяна.

След тези 45 дни идва прецеждане през цедка - тъпо и упорито. По няколко пъти. Твърдата маса, пулпа, се смесва с около 70 мл ябълков оцет и отново се прекарва през блендера и пак през цедката. И сетне още един два пъти, но в нея не се добавя каквото и да е, освен малко от лютия сос ...

Прецеденият сос се пълни в подходящи шишенца.

От това количество се получиха около 1 л остър табаско сос.

Боз бой си признавам, че е адски лют - няколко капки направо подлютяват всичко.

Напълних две три шишички и реших, че на останалите ще им бухна малко натриев бензоат ...

Май е излишно, но след време ще сравнявам ... Белите шишички в дъното са с него, а останалите на преден план са "чисти" ...

Отделената пулпа се нарежда в тавичка върху хартия за печене и във фурната - на 60С на вентилатор до пълно изсъхване. Съхранява се в бурканче и служи за подлютяване на яхнии, ястия или за овкусяване на месо ...

И с това изсушено чили трябва да се внимава, че и то е доста лютивичко.

П.П. Количествата съм ги дал ориентировъчно, но са ясни. 

След смилането може да се пробва на лютивост и ако е адски люто (зависи от чушките), в сместа може да се добавят няколко смлени червени капии.

Тази публикация е за смелите любители на особено лютичкото ...

ПРАВЕТЕ И НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ!

ЛЕСНА "ДИВА" ЗИМНА ТУРШИЯ

 

Много харесваме през зимата туршиите и в същото време направо подивявам като прочета "вземате 500 гр еди какво си, отмервате 15 грама сол, 5 грама захар, наливате 3 с.л. оцет и т.н.". Направо мразя такива рецепти с точти грамчета и количества зеленчуци и сетне все се чудиш защо не е станало хрупкаво както ти пишат, че става или пък че ти идва пресолено и супер оцетено ... или мазно с плаващо олио ...

Писал съм вече как се прави лесно кисело зеле в буркан, но нещо съм изтървал да пиша за лесната туршия ... и сега ще се коригирам.

Моята лесна туршия няма количества. Ползвам зеле кьосе, лилаво зеле, зелени домати, моркови, карфиол, по една две зелени и червени чушки; кервиз; 

Понякога и хубави камби, които стават за пълнене. Когато имам гулия и алабаш слагам по няколко резенчета или кубчета.

Зелето го нарязвам на тънки ивици и на по-едри парчета; зелените домати на четвъртинки; морковите на кръгчета; карфиола - на ситни розички, а дръжките - също на кръгчета; чушките само на парчета, кервиза -на ситно. Камбите само ги избушвам.

Всичко това слагам в една голяма тенджера и като знам количеството на зеленчуците ги посипвам с 40 гр. (от зор 45 гр.) сол и 1 с.л. захар (около 15 гр. не съм я мерил) и добавям около 50 мл оцет. Всичко това на ръка се омесва добре и се "забравя" в тенджерата за 4-5 дни като поне веднъж дневно се разбърква. 

През това време зеленчуците омекват, пущат соковете си и започват "ферментация".

Когато съм "заложил" камби, добре ги натъпквам със сместа от останалите зеленчуци и ги пълня в подходящ буркан като между тях уплътнявам с останалите зеленчуци.

Всичко останало пълня в трилитрови буркани и заливам с отцедения от зеленчуците сок. Ако артиса малко - в обикновен компотен буркан.

Ако заливката от сока не стигне, загрявам малко вода с добавка на сол (на 1 л - 30 гр.);добавям 10-а зърна черен пипер, 1 дафинов лист, 3-4 зърна бахар. Прецеждам и допълвам бурканите.

Правя 2-3 буркана по ей това време на годината и след 20-а дни е готова за консумация.

Зеленчуците се запазват хрупкави и твърди... 

Колко издържа не знам - при нас свършва до към края на януари.

Ако някой иска да се подсигури, след нопълването в бурканите може да добави по 4-5 аспирина на 3-литров буркан.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите - комбинирайте зеленчуците по собствен вкус.

П.П. Малко хора знаят как разпознаят зелето "кьосе" на пазара - ориентират се по надписите. Много е просто: обръща се зелката с кочана нагоре и се броят колко дебели жилки излизат от него. Ако са пет, зелето е истинско "кьосе".

ПАЛАЧИНКИ с брашно от червена леща

  След като писах как се прави брашно от червена леща идва ред да напиша какви палачинки правя с него.

    Палачинките ги правя от 8 с.л. брашно от червената леща, 2 яйца, малко повече от 1 1/2 ч.ч. прясно мляко, 1 равна ч.л.  сол, толкова захар и сода, както и 2-3 с.л. разтопено масло. Правят се като стандарните палачинки, но има особености, които искам да споделя.

В подходяща купа се слагат всички съставки и за предпочитане е да се разбият с миксер. В името на експеримента пробвах с вилица и тел. Само че брашното от леща е по-хигроскопично и става на бучки. Затова - разбиване с миксер.

Втората особеност - след разбиването се оставя да си почине поне 15-а минути. През това време брашото поема течност и някак си "набъбва" и се сгъстява. 

Сега е моментът да се види гъстотата на тестото - трябва да е като леко рядка боза. При мен се сгъсти доста и се наложи да долея още малко прясно мляко, за да се разреди.

Третата особеност, тестото трябва да се разбърква. Разбъркваш и гребваш с черпака за изливане в тигана. Така е, защото се утаява много бързо.

Четвъртата особеност е, че преди всяка палачинка дъното на тигана трябва да се намазва с масло.

След като тиганът е загрял, силата на котлона се намаля от 9-та на 7-ма степен. Още като се появят първите "пуканчета" е готово за обръщане.

И последно, желателно е палачинките да не са много големи - 16-18 см диаметър. При по-големите има опасност да се разкъсат при обръщането.

Готовите палачинки обилно се намазват с масло.

Лично ги обичам обилно намазани с мед и с натрошено сирене.

Стават невероятна вкуснотия.

Просто пробвайте и няма да съжалите.

    

БРАШНО ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА

 

    Лещата е много благодатна за готвене, но освен това е и много полезна с високото си съдържание на фибри, протеини, желязо, фолиева киселина и др.п.  Само ще допълня, че фосфорът, магнезият и калият в нея засилват метаболизма и от там и нервната система, както и че съдържа витамини А, B1 и B2. Произхожда от Централна Азия и употребата й поради високото съдържание на протеини замества месото.

    Червената леща в действителност е кафява, но тъй като люспите й се белят, остава червена и поради липсата им се готви много бързо.

    Та да си дойда на думата - освен за готвене (супи, яхнии и др.п.), червената леща може да се ползва и като брашно за направа на питки, хлебчета, палачинки, бухти и др.п. печива. Може да се комбинира и с други видове брашна, но най-същественото е, че това брашно не съдържа глутен и е много здравословно.

    Продават се най-различни брашна - от елда, нахут, червена леща, лимец, рожков, че и дори ябълково и т.н. Всички те са много и излишно скъпи. Например 0,4 кг брашно от червена леща се продава за над 4,00 лв, а кило от нея е около 4,50 лв.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм червена леща.

Необходими са само  кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В кафемелачката на партиди се смилат зърната леща и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро отново се смила. 

За улесняване на процеса смилането може да се направи в блендер, който поема по-големи количества и след това финото смилане в кафемелачката.

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е направо безотпадно, а себестойността е поне два пъти по-ниска, а вложените усилия са минимални.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или  брашно от овесени ядки.

или пък Брашно от нахут.

Остава само да го направите и да се насладите на ползите от брашното от червена леща и вкуснотиите, които може да приготвите с него.

"САРМИ" ОТ СВИНСКО

 

Бях се засилил да правя сарми в листа от червено цвекло. Запържих в малко зехтин лук, чесън, ориз и кайма с добавка на бели стафиди и ги задуших в бульон от варено. Подправките са ясни - сол и черен пипер и малко мащерка (но може джоджен, но ми хареса с мащерка повече). Та взе, че ми артиса доста плънка след сармите и се зачудих какво да я правя. Оставих я в хладилника и при похода из магазините по пазара попаднах на нещо, което не съм виждал от години:

т.е. на ей тия мръфки, които се продаваха за "изрезки" по 6,99 лв за кило. Награбих се като невидял с 2 кила. Резнах им им костичките и ги оставих за бульон и супа, а месцата начуках до пълно изтъняване. Овкусих със сол, черен пипер и малко пушен червен.

Бях с идеята да ги пекна на скарата или на грил тигана, но в този момент се сетих за плънката.

Турнах 1 с.л. от единия край на "пържолката" и навих на стегнато руло.

Подредих в тавичка върху хартия за печене като ги поставях върху ръбчето и не се наложи да ги забучвам с клечки за зъби.

Капнах по малко зехтинец върху всяко рулце и наръсих с хлебни трохи.

Запичат се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути.

В това време може да се направи бешамелов или доматен сос - въпрос на желание. Могат да се поднесат и с гарнитура от варени картофи и т.н.

Станаха наистина дзверски вкусни и дори надминаха очакванията ми.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

МАСЛО ОТ ОРЕХ или орехов крем

 

За ползите от ореховите ядки няма да говоря много: редовната им консумация намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, понижава лошия холестирол, спомага за запазване на паметта, предпазва от Алцхаймер и мн.др. Всичко това се дължи на това, че са много богати на антиоксиданти и най-вече на Омега-3. 

Маслото от орехи се прави чрез пресоване на сурови орехи. Истинско масло от орехи няма как да си направим в домашни условия - просто съоръженията са адски скъпи, но можем да направим нещо, което наистина е много добро и се доближава до него.

В блога съм писал как се прави лешникова паста (тахан), като по подобен начин се правят и бадемовото масло и сусамовия тахан. Единствено е правилно да се казва тахан за сусамовия, а за всички останали - масло.

Много харесваме да си хапваме орехи в къщи, но по разбираеми с оглед възрастта и зъбките, това е трудва задача.

Затова си правя орехово "масло" или орехова паста.

Блендера ми поема 300 грама сурови орехи и и затова началното каличество е толкова.

Всичко е в снимки - блендер - 300 грама сурови необелени орехи. В никакъв случай печени - губят около 30 % от полезните си свойства.

 след 30 секунди

Консистенцията е суха и за да се получи продукта трябва да му се сложи малко мацзнотийка -вместо олио, зехтин и т.н., предпочетох малко малко масло.

Благодарение на него, при смилането се получава наистина орехова масло.

Снимките са през 30 сек. работа на блендера, за да не прегрее и кратки почивки за уредчето.

Почва да придобива маслена консистенция.

Смилането се прави бавно и на етапи - уредчето не е е особено мощно.

В един момент ореховата паста се прев ръща направо в масло. Иска още малко смилане.

Тука е моментът да споделя - още малко мелене и в кутийка. Иска малко сол в добавка, че си е направо безвкусно, колкото и да е вкусен смленият орех.

Залага се нова партида от 250 гр. орехи и всичко от А до Я.

Значи пъървата партида става направо на масло, което може да се овкуси и да се ползва за какво ли не - за палачинки, за готвене, за направа на разни дипове, дресинги  и т.н.

Може да се смеси с още краве масло или зехтин и т.н.

Само че моята цел беше да получа още по-здравословен продукт.

Затова - на 250 гр. орехове ядки - 250 гр. мед.

Следва отново яко смилане до получаване на еднородна консистенция.

Много се чудих дали да бухна 4-5 скилидки чесън - щеше да стане трИпач, но се ограничих със сока на 1/2 лимон при пасирането.

Пробвайте и няма да съжалите - нещо дзверски здравословно и страхотна добавка за какво ли не ....

Няма да кажа НАЗДРАВЕ, защото това е за укрепването на ОрганизЪма ...

АЛАБАШ със зеле и кюфтета

 

    Не, в никакъв случай това не е шега. Иде реч за едно уникално вкусно ястие с алабаш.

    Болшинството от нас възприемат алабаша като вид ряпа и най-често го приготвят на салата настърган с моркови. Само че яко грешат:

    Алабашът е вид зеленчук от семейство кръстоцветни (от което е и зелето). Преди доста години у нас са му казвали колраби и така се среща из рецептите от 20-40 год. Името произлиза от немското „kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа.  Въпреки че има формата на ряпа, зеленчукът не расте под земята - има корен, а той по съществото се представлява нещо като топчесто стъбло, растящо над земята съответно със зелени продълговати листа. Листата също са годни за консумация, но при положение, че рядко ползваме самия зеленчук, листата му просто ги изхвърляме, което е неразумно.

    Вкусът му наподобява едновременно на броколи, зеле и репички.

   Алабашът е богат на витамин С, както и на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина. Съдържа около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли.  При сравнение със зелето има предимство по тези показатели.

    Твърди се, че ползите от него са големи: заради високото съдържание на фибри бил полезен за червата и понижавал риска от развитие на рак на дебелото черво и различни стомашни проблеми. Той предпазва и от хемороиди действал пичогонно, благотворно при малокръвие и т.н.

    По-ситният алабаш е по-крехък и подходящ за салати, а едрият (който е и с друг цвят кора) е по-подходящ за готвене. Когато се вари, е най-добре това да става с кората и да се бели след това (като картофите). Подходящ е за готвене на различни ястия като яхнии, супи и т.н. Може да се запича заедно с моркови и други кореноплодни и да се ползва като гарнитура или самостоятело. 

    Типичните подправки са сол, пипер, зехтин. Може да се подправи и с ким, но на мен най-вече ми харесва с риган.

    След това отклонение за алабаша и малко за моята бърза и лесна яхния с алабаш, зеле и кюфтета. 

    Ще попитате защо с кюфтета, а не със свинско? Ами много просто - бях напържил от предния ден доста ии бяха артисали. Какво по-добро да им се вдъхне нов живот в друго ястие.

Няма да давам някакви конкретни количества, а ще опиша как и с какво го направих.

Обелват се глава лук и 3-4 скилидки чесън и се нарязват на ситно. Една малка глава алабаш се обелва и нарязва на кубчета, както и еедна малка зелка се нарязва.

В 3-4 с.л. мас се задушават лука и чесъна. Ако се готви със свинско, сега е моментът да се запържи месото до зачервяване. Следват парчетата алабаш и нарязаното зеле. В съдината се личва 1 ч.ч. топла вода, силата на котлона се намаляза с 1/3 и ястието се оставя да си къкри - поне 45-50 минути, т.е. до пълно омекване на алабаша и зелето. Следва овкусяване със сол, черен пипер и риган. Пущат се кюфтетата и ястието се досготвя за още за още 10-а минути.

Моята порция си я поднесох обилно поръсена с черен пипер и моя домашен табаско сос.

Понеже го правя в мултикукъра на програма задушаване, грижата ми е единство в нарязването на продуктите и сетне да проверя за готовност, да добавя подправките и кюфтетата.

    Пробвайте да си сготвите алабаш и няма да съжалите!

    Впрочем експериментирах и с направията на маринован алабаш. Ще се отчета след известно време като видя какъв е резултата...

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

 Това е възможно най-лесната и най-вкусната постна мусака от тиквички. Нарочно няма да давам количества, защото всеки може да си прецени количествата, които са му му необходими.

    Необходимите продукти са тиквички, сирене, кашкавал, яйца, прясно мляко, брашно, малко мазнина и подправки - сол и черен пипер на вкус, както зелентии - магданоз и копър нарязани на ситно.

За тавичка 24х24 см:

Три тиквички се измиват много добре и без да се белят се нарязват на кубчета. Леко се осоляват и слагат в цедка - малко да се отцедят от течността си. 

Прехвърлят се в тавичката, заливат се с поне 1 с.л. зехтин. Около 250-300 сирене се натрошават и се размесва с кубчетата тиквички, така че да се разпредели равномерно.

В купа се чукват поне три яйца, налива се поне 0,5 л прясно мляко, разбиват се с 1-2 с.л. брашно, още 2 с.л. зехтин, сол и черен пипер на вкус и нарязаните зелентии, както и с добавка на 1 ч.л. сух чесън. Добавят се и 100-а грама настърган кашкавал и с тази смес се заливат тиквичките.

Пече в предварително загрята фурна на 180С до хубаво зачервяване - някъде около 40-а минути.

Съвсем простичко, приготвя се буквално за 10-а минути, никакво пържене, варене и т.н.

П.П.Сухият чесън може да се замени с 2-3 скилидки пресован.

Възможни са всякакви вариации, но тази е много лесна и бърза.

Пробвайте и няма да съжалите.

МИЛОКОП или как да го приготвим

 Милокопът или скален (каменен) лаврак е дива хищна риба от семейство минокопови, а правилното й наименование е минокоп (sciaena cirrosa). Характерното при нея е, че цялата включително и главата е покрита с люспи. Като при всички хищни риби месото е бяло, сухо и нетлъсно, но за сметка на това много вкусно.

    Няма да пиша повече за този рибок какво представлява, който иска може да прочете в интернет. Ще се спра само на кулинарната й страна.

Започвам с почистването. Принципно след като се измие и подсуши рибочето, се хваща с опашката към тебе и с остър нож по посока на главата започват да се премахват люспите. Това е бая зорна работа - хвърчат из цялата кухня и много трудно се отделят. Някои ползват т.нар. специални ножове за чистене на люспи - с кутийка, където се събират - и това не е начинът.

Моят начин е: мивката се измива с вряла вода, запушва се сифона, слага се рибочето - вижда се -доста е голямо, залива се с вряла или много топла вода за 3-4 минути; водата се изпуща и се охлажда със студена. 

По този начин дори с пръсти могат да се отстранят люспите, а с обратната страна на ножа става буквално за една минута. 

Сетне се изкормва и почиства от вътрешностите. Всичко се събира в мивката и се чисти много лесно.

След това следва измиване на рибочето, отрязването на главата и премахване на хрилете. Перките също се отрязват - ножът трябва да е остър, защото и те са твърди. Главата и перките не се изхвърлят - те са идеални за рибена чорба с добавка на още рибочета.

При филетирането по моя начин с остър начин остава цялата гръбначна кост заедно с опашката и с доста месо по нея. Също не се изхвърля, а заедно с главата и перките заминава за рибена чорба.

Тука е моментът да дам някои допълнителни обяснения:

Милокопът е страшно вкусен приготвен на скара:

Вариантите са два:

Първият - рибокът се подсушава добре, обрива със сол отвътре и отвън, като предваритлено се цепва на няколко места от двете страни (на мен това не ми харесва). За рибок около 1,5 кг - около 30-а грама сол (това е за моя вкус), оставя се за 20-а минути и сетне се пече на барбекюто, скарата, грил тигана - като преди това те се намазват обилно с мазнина (винаги ползвам патешка мас, но може олио, зехтин и т.н.- аз намазвам рибата с рибата с разтопено масло с добавки - винаги имам поне 2-3 пакетчета с добавка на чесън, розмарин, магданоз и т.н.).

По този начин се запазва най-вече вкуса на рибата.

Пече се до отлепяне от скарата от една страна и от другата - буквално за 4-5 минути.

Вторият - с мариноване на рибочето:

Както е почистена рибата се маринова поне за час в смес от бяло вино, сол, черен пипер, дивисил и зехтин. Носи и подправки по желание, но тези са основните.

Печенето е ясно.

Следващият начин на приготвяне е на фурна:
Тука вариантите също са много - 

Първи:

Рибочето се осолява добре, пълни се с резени лимон, омазнява се със зехтин и бух във фурната - за 20-25 мин. на 200 С.

Желателно е поне един път да се обърне след 12-13 минута.

Втори:

Нарязват се зелечуци по желание - лук, чесън, зелентии, копър,  предварително задушено морковче и целина, пъхат се в коремчето и намазненият рибок се пече по указания начин.

Трети:

Предпочитан от мене - прави се основа от морска сол - слага рибката и се засипва с морска сол. Пече се на 200С за около 30-40 минути. Разбива се с чукче и се фламбира. Кожичката остава в солта, а остава само хубаво крехко рибено месце.

Става дзверска му Хистория.

ПЪРЖЕН:

И тука вариантите са няколко:

Първо: Почистеният милокоп се нарязва на шайби, овкусява се със сол, черен пипер и се пържи до хубаво зачервяване от двете страни. 

Преди това е идеално да се оваля в нахутено брашно или пък царевично.

Второ, както съм го филетирал, всяко овкусено парче се пържи - в него почти няма кости и е дзверски вкусно. Просто е на филенца като малки пържолки - леко овкусени със сол, черен пипер и оваляни в нахутено или царевично брашно.

Пържат се до хубаво зачервяване - парчетата стават хрупкави отвън и крехки отвътре.

Стигнахме до филетата, които съм отделил:

Всяко филе е по около 300-400 грама в зависимост от големината на рибочето. Сол, черен пипер, зехтин. 20-а минути чакане и сетне върху скарата или грил тигана. Няма да Ви уча на елементарни неща.

Повярвайте - не иска нищо повече откъм подправяне. Става уникално вкусно и вкусът на рибочето се усеща най-добре.

За финал- моят невероятен начин да се приготви - не съм срещал в Нета подобна рецепна:

В тигана загрявам поравно зехтин и масло - по около2 с.л. за 500 грама нарязан и филетиран милокоп, както си е с кожата. В мазнотийката пущам 2-3 скилидки чесън и сетне мръфчетата. Затварям с капака на тигана и ги оставям за по около 4-5 минути. Отхлюпвам, обръщам  и отново под капака, но за 2-3 минути.

Забравих - първо от месестата страна и сетне откъм кожата.

Не мога да опиша какво се получава - дзверски вкусно, но малко нефотогенични парчета. Топи се в устата поради липсата на каквито и да е кости.

Уф, написах както винаги "трактат" за милокопа, но както и да е.

Не държа да го четете и да се възхищавате. Просто тука са възможните варианти за приготвянето му. Е, не са изчерпателни - има и други, но това е поне за всекидневна употреба, а не за гурме кухня :)

Пробвайте, такава вкуснотия не Ви е попадала и НАЗДРАВЕ.