вторник, 3 октомври 2023 г.

ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ ПО КАСАПСКИ

 

    Телешките опашки са от т.нар. пета част на животното и винаги са били за бедните - особено в Италия, където са и най-вкусните рецепти с тях. Има и френски, разбира се. При нас преди години струваха стотинки - в главата ми се въртят едни такива 0,40 лв за кило, а хората си ги купуваха за кучетата. 
    Сега са особен деликатес - в някои вериги са по 22-24 лв за кило, а по обикновените месарници са направо рядкост. В кварталната евентуално им доставят в петък и то ако са поръчали от кланицата повечко телешко. Та се налага да дебна, въпреки че ме познават, но заявките им са доста и то от редовни клиенти... Има и още един вариант, когато трябва да отскоча до една полулегална кланица, но и там са рядкост за продажба, а до преди 2-3 години доли ги подаряваха.
    Този път попаднах случайно на цели три големи бройки по около 1 кило и като се прибрах много им се зачудих...
    В блога имам доста начини на направията им, а именно:

ТЕЛЕШКА ОПАШКА варено


    Поради тази причина ми се прииска да направя нещо малко по-различно, но Гугльото на питането ми за рецепти за телешка опашка на БГ основно ме отправяше "при мене си..." Та взех, че помолих във ФБ за идеи ... и едно ФБ другарче Мари на Есен ми прати линк за волска опашка по месарски и сетне превод от италиански, а друго другарче я преведе буквално и точно. Идейно ми допадна, но не и с това, че се готви основно с домати и има бяло вино. А целината за пюре не ми е най-любимите. Не ми хареса и това, че трябва доливам вода в процеса на варенето, който е повече от три часа.
    Затова реших да импровизирам един мой си вариант, който сега ще опиша.
Нека да започна със самата подготовка на опашките:
В дебелата си част са месести и стават за готвене, но другата им половинка изтънява и има основно хрущял и съвсем малко месо. Тази тънката чааст е много подходяща за варено или варене ...
Много е важно опашката да се нареже на парчета - става лесно през хрущялите й, които се виждат с просто око - трябва само остър нож и точно око (или поне малко опит).
След нарязването опашката се измива и слага в голяма съдина и залива с хладка вода за поне час като водата се сменя няколко пъти... Така се "изчиства" от кръвта и каквото и да е. Ако има лек дъх, желателно е да се добави малко оцет. При последното изкисване маже да се добави и 1 ч.л. сода - ще я омекоти за варенето.
Тънките парчета се отделят и заминават в кукъра (или тенджера под налягане) поне с два литра вода, 1 равна с.л. сол, 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1-2 карамфилчета, 2-3 дафинови листа, по едно звездовидно анасонче и кардамон, може да се добавят и зрънца семе от фенел или копър. Варят се до готовност.
Сега ще опиша как ги приготвих, а най-накрая ще дам точните количества като пътьом ще уточня и какво не трябва да се прави или поне как ще стане по-лесно.
Според италианската рецепта, първо трябва в тенджерата да се запържат парчетата мазна свинска шунка (каквито нямах) и след тях парчетата опашка, да се добави лука, бялото вино и след това 2,5 кг обелени домати и да се готви поне 3 часа.
В голямата тенджера загрях зехтин с малко масло, овалях парчетата опашка в брашно и ги запържих до зачервяване с хубаво разбъркване. След добавих лука и чесъна ситно нарязани (4 средни глави лук и 5 скилидки чесън). След омекването на лука последваха 4 средни моркова, нарязани на малки парчета, и след 4-5 минути добавих 6-7 печурки - обелени и нарязани на ситно. След още 5-6 минути запържване добавих около 300 мл хубаво червено вино (каберне савиньон) и оставих да покъкри поне 30-а минути. Последва добавяне на около кило домати, обелени и нарязани, варене до леко сгъстяване и наливане на около 800 мл бульон от сварените телешки опашки.
Тука надминах себе си - добавих и 5-6 средни картофа - цели, но обелени.
За подправяне - 1 чл от моята гурме сол, 5-6 зърна черен пипер и 1/2 смлян черен пипер и 2 карамфилчета.
Оставих всичко това да къкри на половината мощност на котлона за цели 3,5 часа.
Всичко стана буквално на сос, сгъсти се достатъчно и дори се наложи допълнително да долея още бульон... Като резултат - все още несварени парчета телешки опашки. Боцваш с лицата и "греда", а месото трябва буквално да се отделя от костта и да се топи в устата.
В този момент установих, че нещо в рецептата "куца" - киселината от доматите явно забавя сварянето на месото. 
Извадих всичките опашки от ястието и пратих в кукъра с малко и варих до пълната им готовност и върнах обратно и доварих още 10-а минути.
Всичко това ми "взе  здравето". Почти пет часа битка пред котлона ... 
Направо ми се отщя да го пробвам.
На снимката виждате - всичко е станало на сос без морковите, стратно крехко, ароматно и дзвернски вкусно.
Та затова първа препоръка:
Сварете си телешите опашки като хората в кукъра (или тенджерата под налягане) - никаква грижа. Сетне сварените парчета опашки си ги запържете като хората в мазнина, добавете си останалите продукти и няма да чакате като мене 5 часа да стане и сетне да доварявате още два часа опашките..., а ще сте готови в рамките на около час и половина.
Ами то иначе ще Ви мине деня в мъки и няма да се насладите на ястието ... Аз затова си го пробвах чак на другия ден.
Аха сетих се и за картофите - цялото това ястие ми заприлича на прословутото оссо буко, което се поднася с картофено пюре най-често. В случая намачкваш картофа с вилицата в чинията, омесваш със сосчето и имаш разкошна добавка към дзверски вкусните опашки.
Понеже за двама вече не толкова ящни приготвеното се оказа като за няколко дни, но следващия ден при претоплянето му добавих и 3-4 с.л. сварен нахут от консерва.
Лелей, ако знаете каква дзверска вкуснотия се получи... 
Май това ястие трябва да се приготви, да се остави за поне един да си отдъхва и да се сървира след това. Невероятно е...
Така като за финал да обобщя за тези, които искат почти точни рецепти:
1 кг нарязани и сварени телешки опашки; 1 кг обелени и нарязани домати; 300 мл червено вино; 4 средни глави лук - нарязани наситно; 5-6 скилидки чесън на ситно; 5-6- печурки - обелени и нарязани на ситно; 4 средни моркова - обелени и нарязани ситни кръгчета; около 800 мл бульон от варенето на опашките; 5-6 зрънца черен пипер; 1-2 карамфилчета; сол и млян черен пипер на вкус; 5-6 цели обелени картофа; за подобряване на рецептата - 3-4-5 с.л. сварен нахут. Магданоз за поръсване при сервирането - по желание.
    Май пак ме хвана логореята и доста се разприказвах...
    Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

неделя, 1 октомври 2023 г.

ГЪШИ ДРОБ С БРЕНДИ "АРАРАТ"

 


    Гъшият дроб ми е любим деликатес и въпреки цената му, си позволяме от време на време да се поглезим с него. Той не е за наяждане или преяждане, а просто да му се насладиш. Затова по 150 грама в суров вид са напълно достатъчни на човек.
    За да се получи добър резултат е много важно дробът да се подготви правилно, за което вече съм писал.
    Преди да продължа, ще кажа само, че това е най-бързият, най-лесният начин и при това дзверски вкусен начин да се приготви гъши дроб.
    Полузамразеният дроб се нарязва на парчета (най-добре около 3х3 см), леко осолява и опиперява (най добре с бял прясно смлян пипер). 
    След 15-а минути се пуща в добре загрят тиган с незалепващо покритие, запържва се буквално за 2-3 минути като се разбърква и в момента, в който започне да променя цвета си към леко зачервяване, му се сипват 80-100 мл  арменски"Арарат". Котлонът се изключва, съдината се покрива с капак и така се оставя за поне още 5-6 минути. При махане на капака и в момента, в който се поднася, може да се фламбира.
    Получава се невероятно сочен, ароматен и дзверски вкусен гъши дроб.

    Както видяхте, няма някаква особена рецепта, а просто начин на направия.
    За любителите на гъшия дроб ще дам няколко линка за начините на направията му, а именно:


    И няма да съм аз ако в тази публикация не взема да спомена нещо много полезно. При пърженето на дроба се отделя доста мазнина в тигана, а конякът се е изпарил. С 1-2 с.л. от мазнината се залива самият дроб при сервирането, но остава доста голямо количество още. Може да се ползва и друг път - за овкусяване на някое ястие, но най-добре е в момента в нея да се изпържат картофки.
Обелените картофи се нарязват на пръчици, слагат се в голяма купа с хладка вода, добавят им се по 1/2 ч.л. сол, сода и колкото и да звучи странно - суха мая.
След 30-а минути се  измиват много добре, подсушават се с кухненска хартия и на партиди се пържат в останалата гъша мазнина. Ако е малко мазнината, може да й се добави малко зехтинец.
Това са най-невероятно вкусните по дзверски пържени картофки.
Само заради тях си заслужава да пробвате моя гъши дроб с коняк "Арарат".
Правете и НАЗДРАВЕ, защото всичко си върви деално с хубаво питие.
Публикувано от в 2 коментара:
Етикети:

понеделник, 25 септември 2023 г.

Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 


    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".
Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 
За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.
Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.
Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.
И нека всичко са почине за поне 30-а минути.
Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.
Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.
Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.
От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.
Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.
Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.
Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.
Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.
Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.
Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.
Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.
Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!









    


Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , ,

неделя, 24 септември 2023 г.

Как да си направим домашна галета

 
Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.
В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.
Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.
Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.
Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.
Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.
Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки


дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.
След това ги събранявам в хартиен плик.
Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 
при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.
Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...
Бъдете икономички.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.
    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.
    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.
        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.
    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко. 
    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 
  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.
Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.
В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:
Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.
Следва старателно пасиране.
След това и прецеждане през сито.
Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.
Изстуден в хладилника е чудесна напитка.
Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.
От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.
И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.
Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.
Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.
При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.
Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.
Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.
Така че правете смело - все още има пъпеши.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

петък, 22 септември 2023 г.

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 
Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 
При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 
А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.
Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:
или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.
На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.
Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.
На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 
Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.
При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.
Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:
За направата на моята доза ползвам:
200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 
За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.
Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.
Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 
Начинът на направия е сравнително лесен: 
Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.
На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.
В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.
За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.
Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.
Изцеждаме и лимончето.
Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.
Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.
В никакъв случай не забравяме да направим две неща:
    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи
    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.
При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.
Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.
При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.
Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.
Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 
Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.
е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...
Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.





А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:
Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 
Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.
Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.
В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.
Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 
Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).
Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".
Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

сряда, 13 септември 2023 г.

Лесен "компот" и сироп за разреждане

 


Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто една хитринка и полезен трик, който спестява много време и средства, а можеш да си консервираш плодове за зимата. Правя го от доста година, но сега се сещам, че мога и да го споделя. Това ще е особено полезно за живеещи като в мен в апартаменти и с малки мазета за съхраняване на буркани и др.п.
По принцип това се прави с еднородни плодове - малини, ягоди, боровинки, обезкостени череши или вишни, нарязани на половинки сливи. Абе изобщо що за плод искаш да си съхраниш за зимата. В името на експеримента реших да го направя асорти - смокини, сливи, праскови ...
Излишно е да обяснявам, че предварително плодовете се измиват добре и се подбират здрави и читави за пълнене в бурканите.
Другото, което е необходимо, е захар и хубави буркани с винтови капачки.
На дъното на буркана се слагат 2-3 с.л. захар и около 2 см плодове, сетне пак захар, плодове и така докато се запълни буркана.
Следващата хитринка е бурканът да се остави да престои така поне една нощ. Така плодовете си пущат соковете и се "слягат" в буркана.
След това "слягане" в буркана се отваря още място и просто се допълва с още плод и захар.
Не е необходимо да обяснявам, че при обикновените компоти се слагат малко плодове - 150-200 гр. и горе долу 100-а грама захар и останалото е вода. Тука бурканът поема малко повече от 500-600 грама плод и около 250 гр. захар.
Всеки може да сметне, че един такъв буркан замества направо пълненето на 5-6 компота.
Значи спестяваме откъм буркани и съответно откъм място за съхраняване.
Отделен е въпросът, че захарта в такова количество е идеален консервант.
Затворените яко буркани се слагат с капачките надолу в тиган, тенджера или подходящ съд и се налива вода, колкото да покрие капачките с поне 2 пръста течност. След завирането на водата се варят около 20-а минути.
Веднага след това се вадят и бурканите се поставят но дъното си.
Внимание! При обръщането на бурканите през капачките сякаш излиза въздух, издават един такъв звук като на "издихание"... Няма страшно. Оставяме ги да изстинат и след това с малко разклащане разтопяваме неразтворената захар.
Можете сами да прецените - не варим по 8 буркана в тенджера с много вода и огромен разход на еленергия, а "варим" 2-3 буркана за кратко време в малко вода.
Тази процедура можем да правим ей така между другото, без кой знае какви усилия и разходи.
След като изстинат ги обръщам обратно и проверявам дали няма да изпуснат течност.
По този начин могат да се съхраняват даже и повече време отколкото обикновени компоти.
Плодовете вътре в буркана се съхраняват много по-добре отколкото в компот и могат да се хапват ей така, или в сладкиш ... или кой както иска... Не стават варени, а просто си се запазват.
Само уточнявам, че плодовете не са сварени, а са леко "сурови", т.е. запазени като почти пресни, но много сладки.
Сиропът в буркана е натурален плодов сироп и подлежи на разреждане с газирана вода и добавка на лед. Страхотна плодова лимонада за кат~р сезон. 
Много по-добро от всякакъв компот...
Впрочем, пробвал съм и варианта вместо захар да слагат в буркана мед. Както се казва "Идеал Петров", но излиза доста по-скъпо и не всеки може да си го позволи.
Не случайно на снимката съм сложил и бурканче с доматена разядка, но това е друга тема и ако прекарам ред ще напиша и за тях ...
Няма да говаря каква икономия е на буркани, на труд, на еленергия е този ми мой метод ...
Получава се и компот, ако се разреди с водичка, или съхранен плод и отделно сироп за разреждане... Абе 5 в 1.
Правете смело и няма да съжалите.

П.П. Предупреждение : Проверявайте внимателно дали бурканите са се вакуумирали добре, защото често се случва да не са хванали добре капачките и тогава следва "белята".

Само аз съжалявам, че в този случай не мога да кажа НАЗДРАВЕ, защото няма да е подходящо.
Публикувано от в 2 коментара:
Етикети:

неделя, 10 септември 2023 г.

Рулца от свински врат със сметанов сос

 


    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.
    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.
    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...
Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.
Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 
Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.
Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.
Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 
Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...
Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".
"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 
Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...
Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...
Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.
Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...
И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...
Правите смело и НАЗДРАВЕ!

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)