Омлет с мини кюфтенца

 Нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно, което се прави с минимум усилия и става дзверска вкуснотия.

 От овкусена кайма (сол, черен пипер) - примерно 150 грама се правят мини кюфтенца - горе долу с големината на смилянски боб.  

В тиган с незалепващо покритие в много малко масло се запържват кюфтенцата при често разбъркване.

Докато кюфтенцата се запържват, две яйца се разбиват с щипка сол, бял пипер и 1 с.л. прясно мляко.

Яйчената смес се сипва в тигана като се стремим да разпределим кюфтенцата правилно - е, тука не бях от кръжока сръчни и не се справих много добре.

Тиганът се затваря с капак и котлонът се изключва - след 6-9 минути омлетът е готов.

Как и с какви зелентии ще се сервира е вече въпрос на мерак.

Важното е, че става много много вкусен омлет.

Рошави телешки кюфтенца с пушена гауда

 Това е възможно най-лесният и елементарен начин да се приготвят невероятни и апетитни телешки кюфтенца.

 Толкова е просто, че всичко ще обясня нагледно в снимките:

Около 500 грама телешка кайма се овкусява със сол, черен пипер и един настърган среден домат.

Може да се сложи, лук, чесън и др.п., но заложих на вкуса на каймата.

Разбърква се с лъжица в купата и не е необходимо да си цапаме ръцете.

Докато каймата се охлажда в хладилника, една плочка около 80-100 грама твърдо сирене (в случая пушена гауда - това имах, но може чедър, кашкавал или нещо подобно) се нарязва на ситни кубчета.

Формата за мъфини се намаслява с олио и с лъжицата във всяко гнездо се слага по една суп. лъжица от каймата и се притиска да запълни дъното и да стане като кошничка.

Фурната се включва на 200 С да загрява.

Във всяко гнездо се слагат по 5-6 кубчета от гаудата.

Това не пречи да се добави още нещо - като кисела краставичка нарязана на ситно и т.н.

Пак с лъжицата отгоре се слага от каймата и леко се притиска, за да се затвори добре гнездото.

Очевидно не съм ги притиснал добре, защото част от сиренето при печенето "избяга".

Върху всяко кюфтенце се поставя малка бучка масло и формичката заминава за печене във фурната като скарата се премества възможно най-ниско.

Пекат се около 20-25 минути като се проверява готовността.

След като са опечени, трябва да се извадят веднага от фурната ида се оставят да се охладят малко и сетне се вадят лесно от формите.

Направих глупостта да ги оставя във фурната след изключването и леко се поизсушиха.

Станаха едни такива вкусни и рошави.

Най-важното правят се бързо - цялата им направия отнема 10-а минути и след това остава само да им се насладим с питието.

От това количество излизат 6 броя, така че всеки може да си прецени количеството и колко да направи.

Бързо, лесно и много вкусно.

Правете смело като може да комбинирате по собствен вкус.

НАЗДРАВЕ!

Орехчета от козе сирене

 1. 250 грама козе сирене се намачкват и смесват с 30 грама орехови натрошени на ситно и предварително запечени на тигана ядки и с 50 грама ситно нарязани сушени кайсии и смокини

2. Получената смес леко се затопля на водна баня и се разбърква с 50 мл сметана

3. Като изстине се смесва с един разбит с малко сол белтък. 

4. От получената смес се правят топчета с големина на орехче и се набождат едно по едно на късо шишче или клечки за зъби

5. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене и се пекат до леко зачервяване на 200С

П.П. Може да се направи с всякакво сирене.

Пюре от грах за гарнитура

 То всичко си е ясно от снимката:

 Една консерва грах (може буркан - количеството зависи) се затопля леко, прецежда се и грахът се слага в блендера заедно с малко масло (бучка 20 гр.), по 1 ч.л. черен пипер, мента и мащерка и 10-а обезкостени маслини. Смила се до желана консистенция.

 Сервира се в половинки червена чушка, предварително обелена и леко заварена на пара. От горе може да се украси с резната маслинка или стръкче магданоз.

 Необходимо е подготвеното така пюре да престои в хладилника поне час - добре да се охлади.

П.П. В старите тефтери имам толкова много рецепти, които не само са записани, а задължително са изпробвани.
Само дето не знам кога ще мога да ги направя отново и да ги публикувам със снимки.
Е затова ще си ги пущам по този начин. Все на някого ще му стане интересно, ще прочете и може да му влезе в полза.

Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.

Зеленчукова мусака по Дзверски

 Това просто е едно уникално вкусно ястие, което изрових от старите си тефтери - от времето когато си записвах рецептите и не правех снимки. 

 В последно време готвя предимно за двама човека като почти точно преценям колко продукти ми трябват, но този път толкова се вдъхнових, че станаха порции за повече от 6 човека.

 Бях готов поради тази причина да я нарека "зеленчукова мусака провал в кухнята" или "зеленчукова мусака за гладници", но както и да е ...

Необходими продукти за поне 6 порции:

една голяма тиквичка, два големи патладжана, една голяма червена чушка и поне две зелени (тези бяха слаботелесни - затова 5 броя);

4 средни моркова

1 ч.ч. обелени и нарязани на кубчета домати; 5-6 губи печурки; 2 големи глави лук, 5-6 скилидки чесън (винаги слагам повече);

поне 500 грама мляно месо или кайма

около 150 грама ориз

2 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци

1 с.л. от универсалната гурме сол

поне по 1/2 връзка копър и магданоз

((подправките в общи линии са въпрос на лично предпочитание)
около 80 мл олио за запържването

Преди да продължа, един малък трик за ориза.
Оризът се измива под течаща вода и сетне се залива с вряла вода от бързонагряващата кана. Може и да му се сложи щипка сол.
Водата може и да се смени поне веднъж. Всичко това за 30-а мин. Така се отмива нишестето от ориза, почиства се добре и при готвенето стои на зърна,  не се слепва. Ако престои повече време -една нощ, е необходима по-малко вода за варенето му.
И също малък трик за каймата, която ще се запържва - преди да се сложи в тигана, може да се размие с малко бульон. Или като се пусне в тигана, да се залее с кафяна чашка топла вода (или бульон) - по този начин не става на бучки и се запържва много лесно.

И още едно нещо за улеснение в готвенето:
Не е необходимо да се виси в кухнята и да се режат зеленчуците.
Може да се седне пред теле-то, да се гледат новините примерно, да си сипнеш чашка питие и да си подготвиш всичко предварително - рязане, ситнене и т.н. Сетне пред котлона всичко е много по-лесно.

В изпълнението няма нещо сложно:
При толкова продукти е желателно да се ползва голяма тенджера, че иначе трябва да се ползват поне два тигана.
Загрява се олиото, задушават се лука и чесъна; каймата, ориза, морковите, чушките, доматите, гъбите, тиквичките и патладжаните. Слагат се солта и подправките. Всичко се оставя да покъкри поне 20-а минути като при необходимост се налива малко топла вода или бульон (в случая "глътна" 1 1/2 ч.ч. бульон).

Задушените заленчуци се прехвърлят в голяма тава и заминават във фурната на 200С за около 40-50 мин.
Готовността на ястието всеки знае как се проверява.

Инцидентно ми хрумна да направя и заливка - в старата рецепта не съм писал за заливка.

За заливката се разбиват в купа две яйца, 1 кофичка кисело мляко, в което се загася 1/2 ч.л. сода, добавят 2 с.л. с връх брашно и малко сол.

Заради идеята, само 3/4 от тавата бяха направени със заливката.
Връща се във фурната и се дозапича за кратко - до зачервяване на заливката.
Оказа се, че със заливка ястието е много по-вкусно...

Мусаката е готова.
Тавата се вади и обилно поръсва със ситно нарязани магданоз и копър, от които предвидливо са запазени по малко.
Изчаква се поне 10-15 минути да се поохлади и тогава се нарязва порционно и тавата може да се сервира на масата или пък да се слага направо в чиниите. Това е най-трудният момент - да почакаш малко, че на ароматите от тавата трудно може да се устои.

Поднесена с кисело мляко, зеленчуковата мусака е невероятно вкусна.

Впрочем, на следващия ден или след пълното й изстиване е още по-вкусна.

Наистина става дзверски вкусна.

Правете смело, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Най-вкусните пържени патладжани

 Това са най-вкусните пържени патладжани, които съм правил и то не само в последно време.

 Впрочем и не чакайте някаква особена рецепта, а просто един много кратък разказ как се правят:

В двора ми тази година израстнаха ей такива едни особени патладжанчета - малко хилави, но за сметка като акселарати - на дължина бяха наддали...

Е няма да ги хвърлям, я! Ще бъдат прекарани пържени.

В Гърция бях ял едни такива като чипсчета - хрупкави и приятни, но нещо не се усещаше вкуса на патладжана - прекалено тънки и все едно, че ядеш картофен чипс.

Замислих им се доста и ги нарязах на колелца, но не прекалено тънки, а около 4 мм.  Бухнах ги с една купа, в която бях разбил 2 яйца, залях с 2 с.л. соев сос и 1 ч.л. от моята гурме сол. И ги забравих за около 2 часа. След тези два часа патладжанчета са попили яйцата и голямата част от соса.

Пресипват се в цедка или подобен съд и обилно се поръсват с царевично нишесте. Оставят се 10-а минути нишестето хубаво да се поеме.

Пържат се в силно загрято олио в тясна касерола с поне 2 пръста олио.

В този случай почти не се налага обръщането им. Пържат се буквално от двете страни  като се обърнат - от другата страна само за секунди. Пърженето става много бързо, няма пръскане на мазнина и огромна цапория из кухнята.

Вадят се на един ред върху ред върху кухненска хартия, макар чене поемат мазнина. Същата мазнина може да се ползва за още нещо, защото няма чернилки из нея и мирис на патладжан...

Слез изпържването им може да се направи някакъв доматено-чеснов сос или млечно чеснов ...

Кой каквото харесва.

Страхотно вкусни (не казвам Дзверски - думата е запазена само за мръФки).

Страхотно мезе за питието. Пържете, не се плашете, сега им е времето и НАЗДРАВЕ!

Хрупкави краставички - друг вид

 Как се правят хрупкави краставички с малко усилия и без варене и специални маринати вече съм писал. По този начин ги правя вече три години, но тази година реших да променя начина и от резултатът се оказа направо перфектен, въпреки че още е рано за оценки - след няколко месеца всичко ще е доста по-ясно.
 В описания вариант краставичките (демек корнишони, защото са най-подходящи) се нарязват на тънки кръгчета. Е, ама това не ме удовлетворява - хубаво да има цели малки корнишончета - сетне го хващаш с ръчичка и си го хрупваш ей така... и отпиваш глътка хубаво питие.
 Запазих основните пропорции:
2 кг корнишончета - по-големите се нарязват на четири по дължина
по 1/2 ч.ч. захар и сол
1/2 ч.ч. олио или зехтин
1 ч.ч. оцет (винен или ябълков, но не и оцетен продукт)
по 1 грам салицил на кг продукт
10-а -20-а зърна черен пипер
1-2 глави червен лук
6-7 скилидки чесън
1 връзка копър и 1/2 вр. магданоз
няколко лютички чушлета (може сурови или леко пекнати)
буквално 1 с.л. синапени зърна

Преди да продължа една уговорка - който ще критикува ползването на салицилова киселина (30 грама в аптеката са 0,90 лв), по-добре да замълчи и да не чете. Вредна е, но останалите ползвани консерванти са доста по-вредни. Количеството е 1 грам на килограм зеленчук, което означава, че самият зеленчук почти нищо не поема от него и при консумация в организма влиза нищожно количество - не вярвам някой да изяде едно кило краставички и да получи доза от 0,3 гр салицил - демек няколко аспирина и да не изпие в това време поне 5-6 ракии и за черния му дроб вредата да е много по-голяма.
Всякакви такива обструкции ги приемам като капризи и глезотии, защото не знаят колко пък отровен натриев нитрат има в корнишоните.
Та толкова, да си дойдем на думата:

По големите корнишончета се нарязват, както е показано.
Други на кръгчета.
На малките се отрязват двата края и се надупчват с вилица- така ще си пуснат соковете.

Зелентиите, лука и чесънът се нарязнват. - желателно лукът - на полумесеци.

Всичко се слага в подходяща голяма тенджера, добавят се захарта, солта, салицила, подправките.
Заливат се с оцета и зехтина.
Разбъркват се с лъжица, но най-добре е с ръка и се оставят да си починат поне 24 часа в другата стая - да не ти се натрапват на погледа.
Само трябва да се провери солеността на солта :) - този път попаднах на една дет е направо отровно - двойно по-солена...

След едно две разбърквания се е получило това - зеленчуците са пуснали достатъчно сок. Изобщо не е необходимо да се слага каквато и да е течност.

Следва пълнене в бурканите - гледам във всеки буркан да влезнат еднакви корнишончета и достатъчно от маринатата. Може не във всеки буркан да се слагат лутиви чушлета, а само в някои ...
Затварят се в буркани с винтови капачки и се съхраняват в мазето.
Най-вкусни стават след поне месец.
Лесно и много вкусно с невероятен резултат.
Правете смело мезето за питието и НАЗДРАВЕ!

Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Партизански гулаш

 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.

 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.

 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.

 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.

 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 

 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.

 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:

300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета

3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно

10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две

3 домата, обелени и нарязани на кубчета

3 чушки - една зелена и две червени

подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)

олио за пържене

Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително

Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 

Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.

Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.

От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.

Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.

Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.

Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.

Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!