ПАНИРАНИ ХАПКИ ОТ НИЛСКИ СОМ

 

    Филето от нилски сом е много вкусно и когато ми попадне не го подминавам. Най-често го приготвям на тиган и доста по-рядко на скара, че става леко сухо.

    Този път решех да го направя по напълно различен начин.

Филето внимателно се почиства от костите - колкото и малко да са, все се намира по някоя и друга.

Нарязва се на кубчета с размери около 3х3 см. 

С ножа за филетиране във всяко парче риба се прави разрез от край до край като се внимава да не се среже и да се остане цяло.

След това се осолява с моята гурме сол - много е подходяща и за риба.

Почти замразен кашкавал - за 20-а мин. във фризера се нарязва на тънки парчета с големината на рибените парчета.

Всяко кашкавалче се напъхва внимателно в процепа на рибната хапка.

Получават се ей такива пълнени с кашкавал рибени хапки. Има и такива които се разкъсват или са останали по-малки. Няма страшно - между парченца риба се слага резенчето кашкавал.

Следващият етап е да се подготвят рибените хапки за паниране. Който е панирал кашкавал в кори за баница, знае как става:

Корите за баница се нарязват на ленти и всяка хапка се увива в кората за баница - да се получи малко "пакетче", което се "лепи" с разбито яйце и четка.

Така се процедира с всички наразяни парчета риба.

Корите леко омекват, но това е без значение ...

В касерола се слагат около 2 пръста мазнина и една скилидка чесън и когато загрее добре силата на котлона се намаля (от 9-та -на 6-та). Всяка хапка се потапя в разбитота яйце и хоп в касерола. Пържат се за кратко - до леко покафеняване като се обръщат поне веднъж. Вадят се върху кухненска хартия - ясно защо.

След това в същата мазнина се изпържват и резенчета картофи.

Хапките и гарнитурата са готови.

Остава да се сложи и студеното питие.

Не очаквах, че хапките ще станат толкова вкусни - направо да си оближеш пръстите.

Па и идеално си вървяха с питието.

Пробвайте и няма да съжалите! И НАЗДРАВЕ!

ФРИСА НА ТИГАН

 

    Както много често съм писал, на нашия пазар има едно малко рибно магазинче, което горе долу два пъти седмично го зареждат с прясна риба от Гърция - па и цените му са напълно умерени. Та често си купувам разни рибочета като колиос, фагри, милокоп и т.н. и т.н.

 Наскоро попаднах и на тази рибка, чието име ФРИСА нищо ама съвсем нищо не ми говореше. Любезно ми беше обяснено, че е голяма сардина - между 0,5 и 1,5 кила ставала и била много вкусна. Това последното се оказа напълно вярно.

Има и нежни люспи, които лесно се чистят с тъпата част на ножа, а ако се залее с топла вода, може да се премахнат и на ръка или с гъбата, без цялата кухня да става в люспи.

Беше ми обяснено, че пържена ставала много вкусна, но след като я почистих, реших да я филетирам и тогава й се замислих - дали на скарата, дали на грил тигана или направо печена в тигана. Тъй като филенцата са тънки и крехки, надделя варианта за тигана.

Следва овкусяване с щипка сол, идея бял пипер, малко лимонов сок и няколко капки зехтин.

Естествено и кратък престой в хладилника - 30-40 минутки са напълно достатъчни.

Тиган с незалепващо покритие се загрява и филетата се пекат от двете страни - първо откъм кожата за 3-4 минути и сетне от другата страна - за около 2 мин.

На снимката (не е идеална) изглеждат като прегорели, но не е така.

Вървят си страхотно с картофки и ледено студено питие.

Ако Ви падне подобна рибка, не я подминавайте - дзверски вкусна е, както и да я приготвите.

НАЗДРАВЕ!

СКУМРИЯ с праз на фурна

 

    Това е възможно много бързо и лесно за приготвяне ястие, което може "да спаси положението" в доста случаи. 

    За 2 порции е достатъчна една голяма или две малки скумрии, необходими са още 2-3 стръка праз (може да се замени с 4-5 глави лук), 1 бурканче консервирани домати.

    

Скумрията се почиства, овкусява за 10-а минути със сол и сок от лимон, подсушава и запържва от двете страни за по 3-4 минути в 2 с.л. зехтин.

В това време празът се нарязва по държина на две и сетне напречно на парчета с големина поне 1-15 см (идеята е да не се стопи при готвенето).

Рибата се вади от тигана, слага се нарязаният праз с добавка на 2-3 с.л. топла вода и се задушава до омекване. Слагат се и доматите, един дафинов лист, идея сол, черен пипер и щипка риган. След 5 минути котлонът се изключва.

След 10-а минути се слага рибата отгоре и тиганът заминава във фурната за 20-а минути на 160С с вентилатор.

Това време е достатъчно рибата да се дозапече.

И може да се напада.

При сервирането скумрията може да се обезкости.

Уф, резенчето лимон е изчезнало от снимката.

Бързо, лесно и много вкусно.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

КАК ДА ПРИГОТВИМ АРЖЕНТИНСКИ ХЕК

 

    Наскоро попаднах в една от веригите на аржентински хек. Хекът не ми е най-любимите риби - в кварталния магазин често има замразено филе. Единственото му хубаво е, че това филе няма кости и е подходящо за добавка в рибена чорба.

    Суха е и не става за печене, единственият читав начин е панирано и пак ми идва сухо. Та затова го избягвам - вари го, пече го, не е моя рибок.

    Този пък като го гледах в опаковката ми се стори, че не е съвсем онова бяло и сухо месо, а е по-различно и взех, че се прежалих. След като го приготвих и опитах различните варианти чак съжалих, че не купих още една опаковка да си я замразя за следващото удоволствие.

    Опаковката беше 800 грама и 5 големи филета.

    Преди да продължа, само казвам, че го извадих от опаковката, подсуших с домакинска хартия, поръсих с черен пипер, идея сол и малко лимонов сок и го оставих да си почива в хладилника докато измисля какво да го правя, па и да пийна едно две бърбънчета за идейност.

Вариант ПЪРВИ:

Проснах филето върху дъската - видя ми се доста дебеличко откъм единия широк край и с острия нож взех, че го поизравних на дебелина. Изрезката е горе вляво. Опиперяването се вижда ...

Зачудих се какво да му сложа за плънка и реших, че е най-добре резенчета моцарела.

Можеше и някакво твърдо сирене, но прецених, че тя е най-подходяща.

Чудих се за бекон или нещо друго, но ми се стори не добро като идея.

Захлупих си с другата част от филето и защипах с клечка за зъби.

Веднага казвам, не забравяйте за нея - след като се приготви,  преди да се сървира клечката се маха.

И да не губим време - в една голяма чиния си омесваме или царевично или пълнозърнесто брашно с малко сол и тайната съставка - куркума (за цвят).

В друга съдина се разбиват поне три яйца.

Знаете - първо в брашното, сетне в яйцата и в тиганЯ.

Ако артиса, няма страшно - ще направим галушки за гарнитура накрая.

Втория вариант - друго филе, пак резнато за изтъняване се овалва в брашно - в широкия край се слага пак моцарела на късчета и се навива на руло по посока тънкия край и се защипва пак с клечка за зъби.

Правим и още едно филе като руло, както направихме още една захлюпена пържолка в първия вариант.

Последното филе остава за пържене почти натюр - брашно, яйце.

В последния трети вариант - взема се една палачинка - вярно от вчерашната закуска. Нареждат се ситно накълцаните изризки от филето и относно резенчета моцарела. Сгева се като като плик.

Ясно е, че с плика ще процедираме по същия начин - овалване в брашно и яйце и сетне в тигана.

Е,докарахме го и до тиганЯ. Поравно масло и олио добре да загреят и облечените в брашно и яйце пълнени пържолки се бухат там за около 3-4 минути. Сетне се обръщат- за още 3-4 минути. Не е необходими да обръщат през цялото време - един път е напълно достатъчно. Всеки знае- повдигаш с лопадката и поглеждаж- зачервена е, значи обръщаме. Сетне върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина, макар че такава почти няма.

Докато си се мъчат в мазнината, си обелваме домат, разваме си краставица и си правим гарнитура.

Може да спретнем и едно картофено пюре - тайната е да му бухнем малко от мазнината от пърженето - става безумно вкусно.

Вляво са "сгънатите" пържолки, най отпред рулцата, вдясно натюра.

Гарнитурите се съм показал - нека всеки си се постарае за себе си ... и по собствен вкус.

Затова няма и снимка.

Не остана и снимка на пълнената палачинка, защото се омете докато да разбера, че е попаднала в нечия чиния, но отзивите бяха уау ... само суперлативи ...

Ето и рулцето - направо е разкошно.

Сгънатата пържолка е на челната снимка.

Извод, ако Ви падне арженски хек, не си мислете, че от него няма какво да се направи.

Стана дзвернска вкуснотия.

Пробвайте нещо от моите варианти и се надявам, че все ще Ви хареса и НАЗДРАВЕ!

ФАГРИ или един начин как да си го приготвим почти по гръцки

 

    Няма да се разпростирам колко е вкусна и колко е популярна у нас тази средиземноморска риба фагри или "царска риба".  Имам си мое обяснение - звучи доста екзотично и при това има малко кости, па и месото й е по-твърдо и наистина вкусно. Цената й е сравнима с тази на лефера и ципурата, но наистина е по-вкусна.

    При нас в рибните магазини я докарват поне един път седмично (е не съвсем редовно) охладена от Александропули - два часа и половина път с кола и ако си я купиш същия ден, знаеш, че снощи е била уловена.

    Има доста начини на приготвяне, но я предпочитам или на скара или във фурната (в моя вариант "по гръцки").

    В интернет ще се намерят доста и други рецепти - със зеленчуци и т.н., но някои тънкости около приготвянето й липсват.  Когато си я купиш кажи речи прясна прясна, си изправен пред редица проблеми, защото се продава непочистена. Затова ще се спра на начина й на почистване.

Първо трябва леко да се натрие със сол и след това да се измие и подсуши добре.

Второ, люспите. Колкото и нежно да е рибочето, то си има едни ситни люспи и никак не е желателно да се готви с тях, а трябва да се почисти. Номерът е прост - рибката се слага в подходяща съдина и залива с много топла вода буквално за десетина секунди, изсипва се топлата вода и залива с ледено студена вода. Сетне с остър малък нож или на ръка люспите се отстраняват внимателно, за да не се нарани кожата та рибата. Става много лесно. Желателно е това да се прави в купа с вода - така всички люспи остават в нея. Водата от купата се прецежда през цедка и люспите се изхвърлят. Ако не се направи това, рискът да се запуши мивката е огромен - те са доста ситни и минават през цедката на сифона. Сетне ще берете големи ядове със задръстен и трудно почистваем сифон.

Вторият етап е почистването на самата риба от вътрешности. Много хора под почистване разбират отрязване на страничните перки, изрязване на гръбната перка, че и премахване на главата. За мен това "осакатява" вида на рибката и затова се ограничавам само в почистване на вътрешностите и хрилете. С много остър нож рибочето се цепва откъм "дупето" към главата почти до устата. Вътрешностите се изваждат, както и хрилете. Вътре в рибока около коремчето остава една такава ципа, която леко жълтее и не може да се отстрани на ръка. Трябва си остър нож. Ако не се премахне, рибата леко ще горчи. На снимката се вижда как трябва да се "изстърже" и почисти с ножа.

След като са направени тези процедури, напречно се правят няколко разреза по рибочето - ножът опира в гръбначната кост и това е ориентира за резването.

Следва добро осоляване - с моята универсална гурме сол, в която има всичко и рибочето се оставя да се отдъхва в солта.

Така вече стигнахме до маринатата за овкусяване на рибата: в купа се смесват сокът на 1/2 лимон и 1/2 портокал, 1-2 с.л. дижонска горчица; 1 с.л. мед. и ситно нарязан копър, както  1-2 с.л.. размекнато масло. Всичко се разбърква добре да се получи като каша. Разбира се, копърът може да се замени с наситнен розмарин, но предпочитам него.

В тавата за печене се прави втора "тава" от алуминиево фолио, дъното се намазнява и отгоре се слагат кръгчета домат и лимон.

Върху тях се нарежда рибочето, което предрварително е овкусено със маринатата. Коремчето се намазва също с нея и се слагат резенчета лимон. Отгоре също се намазва добре като целта е в разрезите да се напъха повечко от нея.Също се нареждат кръгчета лимон и домат.

Пече се на 170С с вентилатор във фурната за около 20-а минути. От зор - 25, но има опасност да прегори. Критерият е до хубаво зачервяване и доматите да хванат нещо като лека коричка.

След ваденето от фурната се оставя малко да поизстине и с две шпатули или голяма лопатка се прехвърля в подходяща продълговата чиния и залива със соса от печенето. Поварвайте, дзверски вкусен е.

По принцип, една рибка е около 300 грама и си е направо една порция. Това да го имате предвид при приготвянето - колкото човеци, толкова рибки и по-голяма тава.

Тази беше 450 грама и тъй като сме двама и нямах никакво намерение да цапам още съдини, реших да я обезкостя още в тавата. Вижда се и централната гръбна кост каква е; гръбната перка си се вади направо сама заедно с главата, страничните също. В тавата остават доматите, лимоните и почистеното месо от рибата, както и соса.

Все пак готвим ястието за себе си, а не за снимка, по която всички да се захласват и да не знаят какво се крие зад нея.

От тавата - в чинията. С повечко сосче и препечени чеснови филийки в грил тигана или на тостера.

Разбира се и с хубаво питие.

Не мога да не спомена, че вариантът с печене на скарата или грил тигана се изпълнява почти по този начин. Смлед хубавото овкусяване на рибочетата и намазването им с маринатата, нека престоят в хладилника поне 30-а минути. Скарата (грил тиганът) се загрява максимално, омазнява и рибките се пекат по една или две за кратко - 4-5 минути докато сами започнат да се отдялат от нея.

Само че в този вариант се губи голяма част от невероятния сос при печенето във фурната.

Сега някой ще попита - ами като печеш в тава, аланкоолу, защо правиш втора тава от алуминиево фолио и ще му отговоря, че е простичко. След печенето фолиото се изхвърля, а тавата само трябва да се заплакне и никакво излишно миене.

    Допълнително като бонус: за да се приготви със зеленчуци, не е необходима някаква филисофия - моркови, домати, целина, тиквички, чушки (само не е картофи) се нарязват на кубчета, овкусяват със сол, черен пипер и зелени подправки и нареждат около рибочетата. Всичко останало за печенето е ясно.

    П.П. Тъй като се захванах да пиша в тази публикация за почистването на люспите и вероятно за моя начин, за който съм писал в блога си, ще получа критики, ще спомена и за други начини:

    -яко стъргане с остър нож от опашката към главата и хвъчане из цялата къща на люспи (или пък във вода с по-малък хвърчащ ефект)

    -ползване на готово стъргало (ръчно или електрическо) - не съм им привърженик

    -заливане с оцет за около 30-а минути и пак стъргане (миризмата на оцета остава да се усеща)

    -замразяване за 24 часа и сетне осоляване и стъгране - за къв чемер ще купя прясня риба и ще я замразя за 24 часа за чистене на люспете

    -яко осоляване, изчакване около час и сетне пак стържене с нож

    -има и дзверски вариант - направо одиране на кожата с люспите - е наистина е дзвернски неприемлив

    Така че приемам други идеи за  почистването на люспите и най-добрата, която пробвам и приема за такава, ще бъде наградена по подобаващ начин - с една от моите книги.

    След толкова много приказки, купувайте фагри, не се плашете от него, всичко е обяснено и правете смело и за направилите го НАЗДРАВЕ няколко пъти!

ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!