Едни различни кюфтета

   За кюфтетата или само суперлативи, или пълно мълчание ... с пълна уста. Толкова рецепти за кюфтета има в блога ми, че не е истина. Ама съвсем е истина, че и експериментите с кюфтетата са безкрайни ... Без бой си признавам, че това са най-уникалните кюфтета (засега, де), които съм правил ...

  Та да не се разводнявам: кюфтетата са направени с т. нар. ми пенсионерска кайма, за която съм писал, но в случая смлени свински гърди със свински сърца в съотношение 70:30 %. 

На 500 грама кайма (по толкова я съхранявам във фризера), един среден настърган картоф, половин морков и една средна глава лук. И изненадата - един голям розов домат, настърган и отцеден през цедката. Другата добавка - от моята си универсална подправка за месо и кайма - 1 с.л.

Следващото- царевичен грис 2 с.л. (или повече - зависи от консистенцията); 1 ч.л.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода. Всичко се омесва за няколко минути - целта е да се получи подходяща за кюфтета консистенция. Оформят се кюфтета- поне 100-а пити съм писал, че ползвам изрязана кутийка за доматено пюре - 75 гр. и се получават еднакви и равни кюфтета. Оставят се да се починат 10-15 минути.

В последно време ползвам за пърженето хартия за печене, с която застилам дъното на тигана, наливам олиото и след загряването пържа кюфтетата- от двете страни - до готовност. Изпържените кюфтета се прехвърлят в тенджера с капак, отгоре им се изцежда сока на един лимон, налива се 1/2 ч.ч. бяло вино и тенджерата се слага върху котлона - до изпаряване на течността.

Стават уникално вкусни и пухкави кюфтета. А в същата мазнина се изпържват за гарнитура картофки и нарязани на жулиени моркови. Уникално - просто Дзврески вкусни кюфтета и гарнитура. НАЗДРАВЕ!

Домашна лимонада с мента и лимон

  Нещо съвсем подходящо за жегите, които започнаха от днешния Петровден и което е страшно освежаващо. И на практика не изисква някакви особени усилия и много много продукти.

За 2 - 2,5 л са необходими два лимона, 7-8 листчета мента, 4-5-6 с.л. мед (зависи колко сладка искате да е) и вода - минерална, газирана, филтрирана и т.н. Лимоните се нарязват на резенчета и се отделя само меката част като се махат семките и слагат в купата на пасатора (блендера). Добавят се измитите листа мента,2-3 с.л. мед и около 500 мл вода. Пасира се за около минута и се прецежда.  Прецеденото връщам отново в пасатора, пак 2-3 с.л. и повтарям процедурата. Третия път е само с вода. Отцеденото се изхвърля. Всяка партида я слагам в различни бутилчета и в камерата на хладилника. Сетне вче като се смесват, се преценя колко да се разреди и дали да се добави още мед - за сладост. Същото може да се направи в блендер. При желание може да се филтрира през по-финна цедка, но така се  усещат и финните късчета лимон и от листенцата мента.

При наличие на сокоизстисквачка, лимонът може са изцеди и смеси полученият лимонов сок с останалите съставки. Изрязаните лимонови кори не се изхвърлят, а внимателно се изрязва бялата част (която леко нагарча) и заминават да се сушат. След изсушаването коричките леко се натрошават в кафемелачката и воаля налице е овкусител за сладкиши и какво ли не още ...  А направата на тази домашна лимонада не отнема кой знае какво време, а действа дзверски разхлаждащо като я измъкнеш от хладилника и бухнеш 2-3 бучки лед вътре ... Впрочем може да се направи с портокал, грейпфрут, смес от цитруси и т.н. Важното е, че се прави лесно, че действа разхлаждащо и не на последно място - полезна е.

П.П.

Оказа се, че с пасатора е трудничко да се прави всеки ден лимонада. Сетих се за стария блендер Витал-център, купен преди 15-а година. Има и филтърна цедка. Просто се нарязва лимонът на парченца, слага се меда, налива се вода и за 30 секунди лимонадата е готова. Прецежда се първата партида, долива се още вода и за още 30 сек. съм приключил. Нарочна засякох времето от започване на миенето на лимоти, до измиването на купата на блендера - точно 8 минути.

Така че ако имате подобен блендер, много е по-лесно.

Вита баница с лапад, ориз и сирене

    Рядко пиша за баници, че рецепти бол, а и си мисля, че всеки мало малски опитен в кухняна може да отпретне една баница. Ама май си има и тънкости баницата да стане пухкава и невероятно вкусна, без да е мазна или пък прегоряла.

    От всички баници харесвам т.нар. нетрадиционни - демек с различна плънка от яйца и сирене. Тези с лапад, коприва или спанак стават наистина невероятни и в случая ще разкажа за една такава с лапад, ориз, сирене, яйца и кисело мляко, което е направо трипач... Ядеш, рИвеш и не можеш да спреш ... Даже можеш да си я ползваш за мезе към питието ?!!!

    Какво е необходимо за една стандартна тава с диаметър 36-38 см? Около 350 грама сирене, натрошено, че е по-евтино; около 50-60 грама разтопено масло, смесено с 1-2 с.л. олио; около 30-40 листчета лапад (на които се почистват жилките) и нарязват произволно; перата на 1-2 стръка пресен лук, нарязани на много ситно; поне 4 яйца и около 70 грама ориз, запържен в малко масло и сварен с 2 чашки вода и 1 ч. прясно мляко почти до пълна готовност; една кофичка кисело мляко; 1 ч.л. сода и 2 с.л. брашно; кори за баница - 14 броя.

Тавата леко се намазнява и застила с хартия за печене. Всички продукти (сирене, лапад, ориз, 3 от яйцата, 2/3 от кофичката кисело мляко) се смесват. Една кора леко се намазнява и върху нея се слага другата. По дължината й се сипват 2-3 пълни с.л. от плънката и разстилат внимателно от единия край. Навиват се на руло. Започвам да ги падреждам в кръг в тавата от вън навътре, като последното парче се навива съвсем на охлювче. Последното яйце се разбива с остатъка от киселото мляко, в което е "загасена" содата и се добява брашното (ако е останало от мазнината за намазване, се добавя и тя). Ако сместа е много гъста, може да се разреди с малко газирана вода. С нея се залива навитата баница.

Докато се подготвя баницата, фурната се включва да загрява на 200С. Пече се не на средната, а на по-долната решетка - около 40 минути. Някъде около 20-а минута, тъй като взе да се зачервява много бързо, се наложи покриване с хартия за печене. След ваденето от фурната, се покрива с кърпа поне за 30-а минути добре да се задуши. Става невероятна вкуснотия- да си оближеш пръстите. По същия начин може да се направи вместо с лапад със спанак или пък с коприва, но тя трябва предварително да се измие и попари с вряла вода.

Правете смело с каквато зелентия имате, а количествата са по нашия вкус. Всеки може да си нагоди по негов - с повече зеленко или сиренце, или вризче или мазнотийка ...

Отнема не повече от 30-а минути да се направи и сетне докато се пече, иска малко търпение ...

Свински глазиран врат печен в аерогрил

  В действителност това не е някаква специална рецепта, но все пак си струва да се сподели.

 Всичко се започна от един странен свински врат, който си купих от магазин за месо (не обичайната ми месарница). Оказа се още при нарязването на пържоли, че едвам се реже и го заподозрях, че ще се окаже жилав. Пробвах едно парче с начукване и чукчето взе да отскача като от гума.

Е, пак по стария изпитан метод с мариноването: За кило нарязани вратни пържоли около 200 мл кока кола, 1 с.л. соев сос и 2 с.л. олио, както и по 1/2 ч.л. червен сладък и лютив пипер, и по 1/2 ч.л. кимион и черен пипер. Всичко това се смесва добре, слагат се пържолите в подходяща съдина и се заливат с маринатата. Нека да си престоят така поне 24 часа. Могат поне един два пъти да се обърнат. За толкова време маринатата е почти попила в месото.

За печенето ползвах онзи незаслужено позабравен уред - аерогрила, който е просто чудесен. На 220С за 20 мин. върху решетката му, а от долу тавичка за събиране на мазнината. След като пържолките са се пекли 10-а минути, капакът се вдига и се намазват с четка с малко разреден с водичка мед. Така поне 2-3 пъти, като се обръщат и поне веднъж от другата им страна.  Като се извадят от аерогрила, се слагат в тенджерка с капак - хем да си починат, хем да се позадушат, хем да си поснат и малко сосче. Могат да се залеят и мазнинката от тавичката. Дори ако се ръснат с няколко капки лимоново сокче, стават още по-дзверски вкусни.

А че станаха сочни, може да не се съмнявате.

НАЗДРАВЕ!

Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!

Бон филе от елен със сос от манатарки

    За първи път ще променя начина си на публикуване:

    За направата на тази дзверска вкуснатия са необходими - 500-600 грама еленско бонфиле и около 500 грама бланширани и замразени манатарки, а за подправянето: сол и черен пипер; скилидка чесън; 1 ч.ч. бяло вино (шардоне, совиньон блан); няколко листчета прясна салвия. Отаналото ще стане ясно докато обяснявам как се приготвя.

С остър нож се оформя филето като се отделят ципите и месцата към него по начин да остане продълговато цилиндрично парче.

Филето се нарязва напречно на кръгли парчета с дебелина около 1 - 1,5 см. Получените парченца бон филе не се начукват, а се намачкват с длан (или кокълчетата на юмрука). Леко се осоляват и опиперяват. И се оставят така да си починат малко. В това време гъбите се размразяват и нарязват на парченца.

Подходящ голям тиган се загрява добре, капват се няколко капки мазнина и леко оваляните в пълнозърнесто брашно парчета бон филе буквално за по 2-3 минутки се "запечатват" от двете страни. Колкото да променят цвета си и леко покафенеят. Вадят се в тенджерка под капак и се оставят там да си отдъхват.

В същия тиган се долива още малко мазнина, пуща се ситно нарязаната или пресована скилидка чесън, след нея нарязаните на парченца манатарки - също със щипка сол. Когато се позапържат, след около 5-6 минути, се сипва чашата вино и се оставят да къкрят до изпаряване на виното, т.е. да останат отново на мазнина. Добавя им се 1 с.л. (или малко повече) пълнозърнесто брашно, наливат се около 300 мл топла вода и се добавят 3-4 листчета салвия.

Когато сосът заври, се пущат бон филенцата, силата на котлона се намаля поне с 1/3, че и дори наполовина и се оставя да си къкри. Поне 30-а минути или до желана гъстота (впрочем като поизстине сосът се сгъстява още). Към края на готвенето се пробва на вкус и при нужда се доосолява и опиперява.

В това време е направено картофеното пюре и оформено по чиниите. за всяка порция сервираме по две бонфиленца (напълно са достатъчни), 2-3 лъжички гъбки и заливаме със соса.

Еленското бон филе става неверотно сочно и крехко - дори не е необходимо да се реже - накъсва се направо с вилицата. 

НАЗДРАВЕ! 

        

    Честно казано изобщо не съм привърженик на лова и убиването на диви животни. Възприемам го като извратен спорт за избиване на чивии от комплексирани хора. Не мога да приема, че въоръжен до зъби индивид се юрва с орда такива като него из гората и се забавляват да стрелят по беззащитно животинче като зайче, сърничка, че биля и елен. Не го правят, защото са гладни и трябва да се нахранят, а защото трябва да начешат Егото си и да си докажат колко са по-велики от природата.

   Приемам, че има и такива, които се грижат за популацията - развъждат диви животни и след това ловуват част от тях. Някак си по-приемливо ми е... 

     В семейството ни никога не е имало Авджия или Ловец. Баща ми приемаше стрелбата по беззащитни животни като издевателство над тях. Споделям това, защото възприемам, че Човекът е единственото животно, което убива за удоволствие, а не за да се нахрани. 

    Както и да е, не това ми е темата днеска.

    Преди време приятел ми подари едно еленско бонфиле с пакет замразени манатарки. Не го питах каквото и да е, а просто се замислих какво да приготвя.

    За пръв път в живота си ядох довечово месо през далечната 1977 год. в едно специализирано ресторантче в София близо до Съдебната палата. Сервираха кюфтета, кебапчета, пържоли и др.п. Това ми беше първата среща с него като изключим кюфтетата от пърле още от детството. Сетне ресторантчето изчезна ... 

    Следващата ми "среща" с еленско, сърнешко и подобно месо беше почти 30 години по-късно - в Чехия. Само че това е друга история, за която мога да напиша цял роман.

    В последните години при нас в някои магазини се продава еленско, сърнешко и т.н., основно внос от Холандия или Франция. Само че моето еленско си беше от див елен и трябваше да му измисля начин на приготвяне. Рецептите из нета са малко кът и решихме да импровизираме ... по спомените от Чехия.

  Получи се идеално и единствената разлика е, че бе поднесено с картофено пюре, а не с хлебни кнедли.

Печен на скара и маринован сом

  В тази публикация, която има по-скоро характер на полезно предложение ще стане дума за един печен на скара сом. Няма да Ви разказвам как го правя, това ще стане в друга пост. Само ще кажа, че едно сомче от около 2 - 2,5 кг за двамца ни идва в твърде много и често артисва за другия ден.

    За да не остава, често се канят гости или пък ако остане, се хапва на другия ден, но, честно казано, не е толкова вкусен.

Та ето малко от нещастното печено сомче. То е ясно как се прави - чистене, осоляване, омазняване и на буквално пушеща скара...

Да, ама не сме гьормелици и обикновено остава доста ...

Тези дни в едно предаване на Ути видях как маринова печена скумрия и ме подсети за един стар и направо забравен начин да си го направиш направо Дзверски вкусен за след няколко дни...

И този начин е в пъти по-вкусен отколкото да го замразиш и сетне поднесеш отново. Няма нещо по-ужасно от замразяването на вече опечена или изпържена риба.

Парчетата печена риба се обезкостяват и нареждат в плоска съдина и заливат със смес 1:3 от ябълков оцет и светъл соев сос и се оставят така поне за 30-а минути да поемат течността.

Обилно се поръсват с прясно едро смлян черен пипер.

Докато те си се напояват, се нарязват една малка глава лук на ситно, 1-2 скилидки чесън и се омесват с настърганат кора на половин лимон.

Всичко се прехвърля в голяма купа и добре се омесва като се оставя малко от лука и лимоновата кора.

Пълни се в буркан, завършва се с отделения лук и лимонова кора, добавят се по няколко зрънча черен пипер, бахар и карамфил и всичко се залива с леко затоплен зехтин.

Бурканът се затваря и след изстиването му се прибира в хладилника. Нека да си почива там няколко дни. Поне след три налице и уникално вкусно мезе за добре изстудената бира или бяло винце.

Впрочем, става и с друга риба - скумрия, шаран и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За хубавите и дзверски вкусни мезета НАЗДРАВЕ!

Пикантен маринован телешки дроб на грил

    Дробът е много полезен, освен че е невероятно вкусен, когато е приготвен добре. Много хора се притесняват да го готвят, защото често се получава сух и жилав. Приготвял съм го по толкова много начини, че направо не мога да ги изброя, но точно този е коренно различен от това, което съм правил досега.

    Така че по-добре да опиша начина на приготвяне:

    Една от тайните на приготвяне на телешки черен дроб е в начина на почистването му: За разлика от свинския, телешкият има една доста дебела ципа, която го обвива и трябва да се премахне внимателно. С остър нож се отделя и сетне може да се "дере" на ръка или внимателно да се премахне с ножа. При нарязването трябва да се отстранят и кръвоносните съдове в него, които при термична обработка се втвърдяват и му придават неприятен вкус.

    Втората тайна е в начина на нарязване: Дробът трябва да се нареже, казано модерно, на тънки слайсове - с дебелина около 3-4 мм. Това става най-добре с остър нож и полузамразен дроб.

И така дробът е почистен от ципата, разни други неща и нарязан на тънките слайсове. За разлика от другите начини на подготовка, в случая се прехвърля в подходяща съдина и на около 500 грама му се слага от моята универсална подправка за месо (тази без сол) около 2 ч.л., 1 ч.л. сода и се залива с 2-3 с.л. олио (зехтин). Оставя се така да се маринова, а в това време се нарязват една средна глава лук на полумесеци и 1 скилидка чесън на ситно. Осоляват се леко с 1 ч.л. сол и се премачкват на ръка да си пуснат соковете. В това време се загрява грил тигана, като върху него се слага парче хартия за печене с буквално лъжичка мазнина и се нареждат парчетата дроб. Пекат се до леко зачервяване и да получат типечните черти от грила и се обръщат да се пекат и от другата страна.

Печенето е буквално за 3-4 минути от всяка страна. Готовите парчета се прехвърлят в тенджерка с капак, при тях се сипват намачканите лук и чесън. Капват се няколко капки зехтин и се изцежда сокът на 1/2 лимон, че дори и цял. Опиперяват се с прясно смлян черен пипер и след разбъркване се оставят така за 20-а минути с цел дробът хубаво да се маринова. Така си поема от марината, овкусява се допълнително и става още по-мек и някак си по-крехък. Сервирането става с любима гарнитура - в този случай с варени картофи и салата, като за да стане пикантен, обилно се полива с чили сос - това за любителите на пикантното. Приготвен по този начин телешкият черен дроб става много различен, но невероятно мек и дзверски вкусен.

Струва си да се пробва като не забравяте, че е и невероятно мезе към хубавото питие и затова НАЗДРАВЕ!

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!