неделя, 25 юни 2023 г.

Джинджифилово чеснова паста

    

Джинджифилът и чесънът са много полезни със съставките си и допринасят много за засилване на имунната ни система, "борят" се с някои болести, намаляват високия холестирол, подпомагат регулирането на кръвното налягане и какво ли не още. Списъкът от ползите е огромен. Както и всевъзможните здравословни рецепти с тях.
    Комбинацията от джинджифил и чесън е направо уникална по полезните си свойства, на които няма да се спирам.
    Направени като паста, са с широко разпространение в кулинарията - почти редовна съставка в много индийски и китайски ястия. Пастата може да се ползва за мариноване на месо (предимно птиче), за овкусяване дори на салати и т.н.
    Такава паста се продава по магазините, но на доста висока цена и въпреки надписите "био" остава съмнението за съдържанието вътре в бурканчето. Затова най-добрият вариант е да си я направим в къщи.
    Домашната паста се прави невероятно лесно и не излиза изобщо скъпо.
    Необходимите продукти са джинджифил (60%), обелени скилидки чесън (40%), кокосово масло. Не са задължителни, но са препоръчителни - куркума, млян черен пипер и сол, защото подобряват вкуса значително и спомагат за по-дългото съхраняване, което се извършва в хладилник.
    Давам и примерни количества: джинджифил - за предпочитане по-млад и дребен, при това без да се бели - 80 грама; чесън - скилидки - 50 грама; кокосово масло -30 мл, 1 ч.л. куркума, 1/2 ч.л. сол и 1/4 ч.л. черен пипер.
 
  Джинджифилът се измива много добре и без да се бели се нарязва на ситно. Който иска може и да го обели, но това е напълно излишно.

    Чистенето на чесъна отнема най-много време, но имам и лесен начин за беленето му.
    Джинджифилът и чесънът, заедно с  маслото, куркумата, черния пипер и солта се слагат в блендера и пасират до кашеобразно състояние. При липса на блендер смилането може да стане в пасатор, но на почивки, защото пасаторът започва да загрява.
    Ами това е: при сегашните цени на джинджифила 12 лв/кг, чесън 6 лв/кг, едно сериозно бурканче излиза не повече от 2,00 лв, а ти го продават за не по-малко от 10-12 лв.
    Правете смело и се наслеждавайте на една уникална и полезна подправка.
    
П.П. С тази смес може да се бори настинка.
Може да се направи овкусено масло - омекнало масло се размесва с пастата (по собствен вкус) и сетне за печени филийки е идеално за намазване.
При готвене на някакво ястие - дори от нашенските, 1 ч.л. от пастата се слага в тигана да се загрее добре, сетне мазнината и останалите съставки и придава невероятен вкус и аромат на ястието, независимо какво е.

Полезно: При липса на кокосово масло може да се замени със зехтин. 

Правете смело и се наслаждавайте на нещо дзверски вкусно и полезно.

петък, 16 юни 2023 г.

Бързо свинско като "по чирпански" в мултикукъра

 

    Това е един начин за много лесна и бърза направия на свинско по идея на направата за кюфтета по чирпански. Готви се в мултитукър и става наистина много бързо. Може и да се направи в обикновена тенджера, но ще отнеме може би 30-а минути повече.
Необходимите продукти за поне 4 порции: 450-500 грама свинско, нарязано на кубчета; 1 глава лук на ситно, 3-4 скилидки чесън на ситно; по 1 червена и зелена чушка нарязани на кръгчета; 1 голям морков нарязан на жулиени, 2 картофа нарязани на едро; 1 бурканче стерилизирани домашни домати на кубчета; 1/2 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. червен пушен пипер; 1 с.л. брашно; 1-2 листчета салвия; 1 клонче мащерка; както и сол на вкус. Мазнината е гъша мас - 3-4 с.л., но това е опция - става и с олио. Трябват и още около 150 мл бульон (зеленчуков-домашен), а ако няма просто топла вода.
Изпълнението е просто елементарно и на мене ми отнема не повече от 15-а минути.
Включвам мултикукъра на програма "пържене" и слагам мазнината. Докато загрява, нарязвам свинското на кубчета - като за една хапка, и ги пущам в купата на мултито. Докато то се запържва, обелвам и нарязвам лука и чесъна и те при месото; 
Веднага след това морковите - бързо белене и рязане на жулиени и те в мултито.
Следват чушките, картофите на едро; 
Червения пипер, лъжицата брашно и останалите подправки. 
Заливам с бульона и бурканчето домати като от програма "пържене" превключвам на програма "задушаване".
Като се действа бързо това всичко това става за 20-а минути. 
Остава само да се изчакат още 25-30 мин. Моето мулти работи на режим като тенджера под налягане и яхнията е готова.
Само изваждам клонката мащера преди сервиране.
Остава да се насладим на изключително вкусната яхния, която толкова прилича на прословутите кюфтета по черпански и е неустоимо вкусна.
Като бонус за тези, които са стигнали до тук, един много полезен съвет:
При почистването на чушките, семенника и дръжката не ги изхвърлям. Просто ги нарязвам на много ситно и слагам да се сушат. За сушенето съм писал много, та няма да се повтарям. При тях понякога добавям и изрезки от някой друг зеленчук.  След като изсъхнат много добре, просто ги смилам в кафемелачката. Страхотна добавка са към супи, яхнии и т.н. Просто се слага по малко и остава да се наслаждаваш на аромата ...
П.П. правих и един вариант, в който добавих и по няколко кубчета нарязах патлаждан и тиквичка и си стана една истинска лятна зеленчукова яхния със свинско.
Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

Сироп от бял бъз

 

 Изобщо нянам намерение да обяснявам що е това бял бъз (бъзак, свирчовщина и т.н.), нито пък за ползите от него за здравето. Толкова много има изписано, че не се налага да обяснявам каквото и да е.


В интернета има направо стотици публикации как се прави сиропа. Много от тях са с варене, доста са без варене. Като най-разпространеният начин за направа е по Петър Димков - без варене.
Общото между почти всички направии е огромното количество захар, което се слага в сиропа. В някои рецепти количеството на захар е почти 5/6 от водата, която се слага. Примерно на 2,5 л вода - 2 кг захар.
За мене такова количество захар е направо убийствено - всички ползи от сиропа направо се убиват.
Поради тази причина си имам мой собствен вариант, който съвсем накратко възнамерявам да споделя.
Количеството сироп, което ще се получи зависи от наличното количество бъз.
В моя случай разполагах с 40-стръкчета и това ще бъде ориентирът за направията.
Първо цветовете трябва да се измият добре като се сложат в голяма цедка или гевгир.
След измиването се слагат в подходяща съдина - желателно е тенджера от инокс (не пластмасова съдина). Заливат се с 3,00 литра филтрирана чешмяна вода. Най-добре е изворна, ама де я нея?! Не препоръчвам минерална вода.
2 лимона се накисват с купа с вода с по 1 ч.л. сол и сода бикарбонат и сетне се измиват с топла вода.
Лимоните се нарязват на кубчета с кората и се слагат при бъза, а от горе се слага чиния да ги притиска да не изплуват.
Тенджерата заминава на хладно поне за  24 часа, че и малко повече. В тези жеги е най-добре - в хладилника.
Следва прецеждане през сито, изстискване на на цветовете и лимона.
Задължително получената течност филтрирам през кухненска хартия.
Полученият сироп прехвърлям в тенджерата и съвсем леко го загрявам - колкото спокойно да си държа пръста в него.
Загряването е необходимо, защото в леко топлата течност медът ще се разтвори много по-лесно отколкото в студената.
Започвам да слагам мед и да разбърквам. На това количество сложих точно един буркан мед.
Сиропа пълня в подходящи бутилки с винт и стерилизирам за 7-10 минути от момента на завирането.
Така полученият сироп сетне може да се разрежда (примерно с газирана вода), да му се добавя още мед за сладост и още прясно изцеден лимонов сок,да се слагат добавки по вкус и т.н.

Убеден съм, че по този начин сиропът запазва полезните си свойства и най-важното липсва "бялата смърт" в него.
Може би ще попитате защо слагам мед още при приготвянето, след като може да се стерилизира и така и сетне да му се слага мед? Ами на мен ми горчи и предпочитам предварително леко да го подсладя.
Възможно е да се ползва и друг подсладител - стевиа, кленов сироп, петмез от фурми и т.н., но предпочитам мед.
За финал - на 40-на стръка бъз, 3 л вода, 2 лимона, 1 буркан мед.
От това количество се получават малко по-малко от 3 л сироп.
Все още се намира бял бъз, пробвайте!

сряда, 14 юни 2023 г.

Рибен ресторант "Фрегата", Равда - или при Сашо

 


    Тази публикация ще е по-различна от чисто кулинарните ми. Просто възнамерявам да споделя видяното и впечатлилото ме при различни пътувания. В архива ми има снимки, спомени, рецепти и много други подобни от различните ми пътувания - особено от чужбина. Не малко са и тези от страната.
    В последните 30-а години изобщо не съм пътувал "организирано", т.е. с фирма, с група и т.н. Всичките ни пътувания са индивидуални. Освен традиционните музеи, църкви и др.п., любимото ни е било посещения на заведения, но не от тези където ходят обичайно туристите, а където ходят местните.
    Като за предисловие стига толкова. Само ще вметна, че имам една подобна публикация - Созопол, при Чико, в която става дума за невероятната пастърма от калканов хайвер. 
    Та така, идвам си на думата:
    В последната десетдневка на май месец си позволихме една почивка в Равда. Няма да разказвам как в последните години от едно село е станала част от Несебър и как всичко е презастроено. Няма и да се оплаквам, че "уцелихме" ветровито, облачно, хладно и с чести превалявания време. Освен да се разхождаме покрай плажа и да си правим алайче обратно, нямаше какво друго. По плажната ивица работеха само няколко капанчета. И честно казано, бях потресен от цените в тях - при мизерна обстановка, 200 или 250 грама пържена цаца - 8,00 лв; пържени картофи от они гадните - 7,00 лв, а със сирене - 9,00 лв, а едно кафе най-често между 4 или 5,00 лв.
В един от дните на разходка тъкмо излизаме от железарията на главната улица за Несебър, където си търсех едни щипци, взе, че ни заваля.  Естествено, чадъри нямахме и трябваше да си потърсим сушинка. Точно в този момент бяхме пред рибния ресторант "Фрегата". Макар че беше около 13,30 часа, видяхме, че полилеите вътре светят ярко и с половинката решихме да изчакаме вътре дъждът да премине и да си пийнем по едно кафе или нещо каквото и да е скромно.
Ще ме попитате - Защо? Ами много просто, последното ни влизане в това заведение беше преди 5-6 години и се бях зарекъл повече кракът ни да не стъпи вътре. Отвратително обслужване, гадна храна; пържена риба миришеща на гранясало - сигурно цял сезон не бяха сменяли олиото във фритюрниците. Да ни говоря за разбойническите цени и зотова, че се опитаха и ни надпишат сметката.
Както и да е. Пред риска да се наквасим яко и да се прецакаме в заведението, предпочетохме да се подложим на едно неприятно изживяване за малко.
Опа-ааа. Още с отварянето на вратата и влизането, направо застинахме шокирани.Страхотно подреждане на масите, светло и чисто. Масите не бяха натъпкани една до друга, за да си надничаме в чиниите и да си говорим през маса. Въпреки ранния част, но може би заради мрачното време, полилеите светеха. Имаше малко клиенти - може би на 3-4 маси. Още не бяхме престъпили входната врата и ни посрещна невероятно любезен сервитьор и предложи да си избирим маса. Няма да обяснявам, че масата, която си избрахме съвсем произволно, беше добре заредена - салфетки, прибори, пепелници, оливерници и т.н. Първото, което ме впечатли бяха приборите - очевидно собствениците не се бяха скъпили. Такива, въпреки претенциите ми, нямаме в къщи.
Настанихме се ние на масата и докато се намествахме цъфна онзи бързак с менюто. С моите отвратителни навици да запаля цигара преди дори и да посегна към менюто и с изненада видях вече поднесена към цигарата ми запалка. Имам си малко "мръсно" подсъзнание и след като смукнах от цигарата, отказах да гледам менюто и заявих, че двамата искаме една голяма бира "Каменица" с две чаши и че ще си помислим какво да си поръчаме още. Вътре в мене все още сякаш беше вкусът на последната гадна риба, която ядохме в това заведение преди години. На банкетна фигура като мене ми е много добре известна реякцията на всеки сервитьор като му поръчаш едно "лимоната със седем чеши", а той ти рече - ама вие сте осем и ти му отговориш - я ще си пия от бутилчето.
Това в кръга на майтапа, но човекът изобщо не реагира - нито язвително, нито злобно, ами "най-нагло" предложи някаква вносна бира, която била на цената на нашенската.
В този момент, ако имах пистолет, щях да се гръмна... И като се има предвид, че бира пия само в Чехия, бидох втрещен до мозъка на костите. 
Както и да е, приех и само след секунди на масата се появи потна бутилка бира и ни беше налята по чашите след запитване "с пяна или без?".  Сякаш дяволът ме бутна, нали намерението ни беше да преживеем дъжда там, го попитах каква рибка ще ни придложи, а половинката допълни - ама и да е без кости. От негова страна последва кратко замислюване и вика - ами най-добре - панирана бяла риба. ОК - давай да я видим. Тотално се бях прежалил - като знам каква "трЕска" ни дават за пържена бяла риба ...
Буквално след 10-а минути ни сервираха ей това чудо на първата снимка - сериозна порция парчета бяла риба, гарнитура - направо да се нахраниш с нея и о чудо - порцията с две порционни чинии и препечи филийки хляб, които няхме поръчвали. Нали знаете по морето ни една филийка средно е по цели 50 стинки.
Бях шокиран. Такава вкусна панирана бяла и то истинска риба, не бях кусвал. Олапахме порцията на бърза ръка, пийнахме бирата и в това време дъждът спря.
Идеално да се ретираме към къщата на Чедото, но се сетих, че в себе си имам само 20 лв и ... О, няма проблем, може да платите с карта ... Голям зор се оказа да вкараме в машинката 30.00 лв, вместо 25,00 лв, но се справихме ...
Дъждът беше спрял вече и си тръгнахме егаль егаль ... На 100-а метра от "Фрегата" видяхве чисто ново отворено капанче на самообслужване и масички "на крак" ... 
Нямаше да съм я, ако не бях поверил как стоят цените там - вносна бира - 0,5 л - цели 6,50 лв, а пържена бяла риба - 100 гр. за 10,50 лв. Направо не ми се искаше да смятам, че ако се бяхме се спряли пад пластмасовия навес и с пластмасови чинии и вилици, какво щеше ни излезне ... да не говорим за гарнитурата ...
Прибрахме се, проспахме следобяда ... и Чедото се прибра от работа ... Заради обядните ни емоции бехме останали без вечеря и й предложихме да "отскочим" до "Фрегата" за вечеря. Все едно, че й предложихме "заколение" ... След хиляди кандърми се запътихме натам някъде около 18,00 часа. Вече имаше заети 5-6 маси. Дневният ни сервитьор липсваше, но ни посредщва мъж  на около 45 години и се настанихме на същата маса както на обяд. Полилейте си светеха - беше сякаш още по-чисто и спокойно...
Появи се почти веднага една жена, която ни донесе менютата, пожела приятна вечер ... и ни остави да си се чудим какво да изберем.
Чедото има афинитет към филе от скумрия на скара и някаква салата, а ние се замислехме какво да пием ... Ами море, салати - какво по-добре от "узо" ?
Както и да е... И тука изживяхме първия си културен шок. Поръчвам аз две малки узо, а за чедото една бира и жената - очевидно не приличаше на сервитьорка вика - ами по-добре патронче от 200 гр., че излиза по-изгодно. ОК. Чедото си поръчва салатата, скумрията на скара и бирата, а ние - патрончето. И след малко на масата цъфва бутилка минерална вода, патронче узо и то не какво (няма да му правя реклама) и ей това плато на снимката. Маринован чернокоп и сафрид и разните му там добавки. Започвам да "протестирам" - все още в съзнанието ми се въртят ония "номера" от преди години в същото заведение. Не съм поръчвал препечени филийки, плато с мариновани рибоци  т.н. Жената ме поглежда някак особено и казва - "ами тва е кмплимент от заведението". Щях да си грътна езика - аз дето не мога да мълча, онемях за кратко и само мръкнах - нека дойде управителят...
"Управителят" се оказа сервитьорът, който ни вземаше поръчката, а "сервитьорката" - неговата съпруга, която сервира и работи на бара... Глътнах си езика и млъкнах като риба на сухо - който ме познава, знае, че моята уста не може да затвори... като арменска е.
Разговорихме се ... оказа се, че Сашо е с 15-годишен стаж като готвач и че преди няколко години е наел "Фрегата" и се е опитал да го направи заведение като заведение, а не долнобробно кръчме каквото е било.
Похвалих го по моя си скромен начин и се опитах да го пратя в "ъгъла" - абе ти правиш тука чудеса, ама менюто ти е стандартно, макар и макар вкусно... Ей на, чета и рибите ти са като по цялото море. Погледна ме младежа (от моята камбанария е точно такъв) и ми вика - ей тази вечер ще Ви предложа илария.
Бога ми от 40 години съм по Черноморието,  а Илрията направо съм я забравил.
Няма да описвам колко вкусна беше изпържена.И при това ни беше поднесена  на цената на пържен сафрид.
Бяхме очаровани ... ако все пак имате възможност, насладете се на приготвеното в това заведение.

Като финал още една две снимки


П.П. Сетих се още нещо: На следващия ден минахме покрай едно капанче - тип крак маг, с пластмасови чинийки и т.н. и наливна бира. Цената на рибите беше за 100 грама. И като си посмятах малко, се оказа, че за една порция риба във "Фрегата" се плаща по-малко отколкото в крак мага.

НАЗДРАВЕ!

понеделник, 5 юни 2023 г.

КАК ДА ПОДГОТВИМ ОСОЛЕН ХАЙВЕР

 

    Много ми се иска да споделя моя начин за осоляване на пресен хайвер, за да стане готов за направата на домашен тарама хайвер.
    Освен да си "откриеш" пресен хайвер в току що уловен рибок, доста често в рибните магазини продават такъв - най-често замразен и изваден при чистенето на продаваната каракуда,шаран или някоя друга рибка. Цената не е висока - най-скъпата на която съм попадал е около 6 лв за кило пресен хайвер.
    За да си получиш уникален хайвер, пресният трябва да бъде осолен и оставен да "узрее". Най разпространеният способ е осоляването му с много сол и ставяне в буркан да зрее.
    Само че аз си имам собствен способ, който намирам за много по-удачен от всеобщо разпространения и никак не по-труден.
Най-често пресният хайвер, току що изваден от рибока се намира като топка, обвита в една такава странна ципа.
Първата и основна задача, този хайвер са сложи в купа в хладка вода и да се остави в нея за около час и сетне водата да смени поне на два три пъти.
След това внимателно с остро ножче всичката тази ципа следва да се отдели и да остане само хайвера.
Слагам го в голяма цедка и иставям там да се отцежда от водата и вкякакви течности.
Докато си се отцежда му добавям 1-2 скилидки чесън нарязани на много ситно и му сипвам малко прясно смляно църно пиперче.
След това му тургам 1-2 с.л.сол и оставям да си стои в цедката поне час - оно си пуща соковете и започва да се "пече" и да си пуща соковете.
Целта е да остане почти на сухо.
След това се взема подходящ буркан и на дъното му се насипва най-обикновена готварска сол. Слагат се 2-3 с.л. от хайвера, отново сол, относно от овкусения с чесън  и черен пипер хайвер и пак сол.
Завършва се със сол, капачката се затваря и бурканът заминава в хладилника. Поне за 20 -а дни.

Тука на снимката е след 48 часа и видимо е как хайверът е променил цвета си - започва да се зачервява срамежливо.

Няма да Ви казвам какъв е ароматът, а след 20-а дни ще е неустоим.

Пробвайте моя вариант и няма да съжалите...
НАЗДРАВЕ!

неделя, 4 юни 2023 г.

Малко размисли

     Скъпи приятели и последователи, които надзъртате в моя скромен блог, виждате, че преди месец съм публикувал само две рецепти, а от началото на годината няколко.
    През изминалата 2022 год. също бяха съвсем малко.
    Някои хора биха си помислили, че съм "зарязал" блога, особено след като от "Артемис букс" издадоха две книги с мои дзверски вкусни рецепти (и една в съавторство с невероятната Пепи от "Храна за моите канибали") и ги нарекоха "Библия на мераклията".
    Като започнах списването на блога си през януари 2015 год., т.е. преди малко повече от 8 години, идеята ми беше да популизирам направата на домашни вкуснотийки, особено на домашни колбаси и да забравим купешките деликатеси с множество Е-та и гадни добавки.
    Като се връщам назад във времето и от днешния ден виждам, че съм май съм постигнал доста в тази насока.
    Без претенции, мога да кажа, ч думата шунковар и домашна шунка успях да ги "възродя". А за домашната пуска да не говорим.
    Във Фейсбук без мое участие се създадоха няколко групи за приготвяне на домашни мезета - колбаси, салами, луканки и какво ли не. Няма да ги посочвам, но някои от тях имат десетки хиляди членове и са изпълнени с мераклии, които правят чудеса. 
    Да, наистина правят чудеса - приготвят невероятни домашни деликатеси, правят домашни (в действителност направо професионални) сушилни; на някои от тях творенията са по-добри и от най-добрите промишлени... Рецептите им са невероятни и човек може да се учи от тях.
    В същото време съжалявам, че създадох за себе си неверен образ ... останах доста анонимен, не давах за себе си каквато и да е информация - нито за професионалната си еспертиза, нито за моите възгледи и се стигна до там, че във ФБ най-често получавахх обиди, когато изкажех някакво собствено мнение по наболели обществени въпроси ... "абе гледай си манджичките и саламчетата и не се бъркай там където не ти е работата...".
    Готвенето и направата на домашни колбаси ми е хоби, а си имам професия с доста изяви в нея. Дълги години съдия, а сетне още по-дълги години адвокат с голяма практика.
    Както казваше моято починал преди няколко години съдружник и незаменим приятел - "банкетни фигури", които са пробвали едва ли не всичко в кулинарията ...
    Определено не съм се изчерпал откъм рецепти и идеи.
    Всъщност не прием думата рецепта - най-вярното е идея, а от там собствени добавки ..., за да направиш нещо за себе си и любимите си хора.
    Та сега съм в пълен и задръстен размисъл - накъде ...
    Много съм пътувал из света, посетил съм стотици ресторанти, имам в тефтерите си хиляди рецепти ...
    И се чудя - от тук нататък накъде?
    Върти ми се една идея да сменя стила на блога и да започна да правя публикации за интересни места, интерени ястия и други идеи, то все още мисля и съм на разпът ...