Печени картофи на фурна вариации по темата

 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 

 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.

След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.

Кюфтенца в доматен сос и още нещо

 Е, този път ще стане реч за едно много вкусно и лесно за изпълнение ястие. А най-доброто му е, че просто може да се окаже "втори живот" за тривиалните вече изпържени кюфтета, които са останали от вчера.
 Необходимите продукти за 4 порции са:
за кюфтетата:
500 грама мляно месо; 3 средни сварени картофа, 1 малка главичка настърган лук; сол, черен пипер, кимион - на вкус. Разбира се и по вкус - чубрица, или магданоз, или риган. Кой каквото обича. Вкусовете за кюфтета са най-различни
за ястието:
1 буркан домати от консерва, 1-2 ск. чесън, 1 глава лук
поне 150 грама настърган кашкавал (в идеалния вариант моцарела)
4 яйца
 Изпълнението е от лесно по-лесно:

Мляното месо (идеален вариант да го смелят в месарницата) се смесва с малко сол и една-две бучки лед и се меси на ръка поне 10-15 минути.
Сварените картофи се настъргват на най-ситното ренде или се пресоват на пюре и заедно с подправките се добавят при месото.
Омесва се много добре до получаване на еднородна смес.
Така подготвената кайма е хубаво да престои поне час-два, че и повече в хладилника.
Хитър трик: за по-голяма пухкавост, при картофите може да се добави 1 ч.л. сода, която да се загаси с малко кисело мляко или лимонов сок и след това да се смеси с месото.

Бонус за любителите на по-различни кюфтета:
Към каймата може да се добавят една нарязана на много ситно кисела краставичка и само месестата част на един домат.
Разбира се, че добавката на малко ситно нарязан пушен бекон или месо, ще обогати вкуса.

След престоя на каймата в хладилника, се оформят малки кюфтенца с големината на орех, които е желателно също да престоят малко в хладилника.

Кюфтенцата се пържат в силно загрята мазнина, на порции от по няколко, без да се бъркат с лъжица. Обръщат се като тиганът се разтръсква.
На това му викат джуркани кюфтенца.
Готовите се вадят в тенджерката и заливат с малко прясно изцеден лимонов (или портокалов) сок.
Могат да се поднесат като мезе или ястие с картофено пюре, пържени картофи или салата.

Кфтенцата се нареждат в подходяща съдина за печене.
В същата мазнина се запържват ситно нарязаният чесън и лук и се добавят доматите от буркана, които предварително са пасирани.
Не е желателно добавянето на босилек или други подправки, защото започват да се смесват много вкусове. Е това не пречи да се сложат - въпрос на предпочитание.
Като закъкрят котлонът се изключва.
Докато доматите изстиват малко, се настъргва кашкавала.

Кюфтенцата се заливат с доматения сос, размесват се с 1/4 от настъргания кашкавал, а останалият се поръсва отгоре.
Съдината се завива във фолио и заминава във фурната на 180С за около 25-30 минути.

Следва вадене на тавичката, чукване на 4 яйца отгоре и връщането й във фурната.
Фурната може да се изключи - достатъчно е загряла, и за 10-а минути яйцата са готови - с рохък, леко разтичащ се жълтък.

10-а минути след изваждането на тавичката от фурната, може да се сервира.

Невероятна вкуснотия.
Става лесно и сравнително бързо.

Най-доброто е, че втората част с доматения сос може да се направи за вече изостанали от предния ден кюфтета.

Много обяснявах, но ...
НАЗДРАВЕ!

Лесно консервиране на домати - 2

 За лесното консервиране на домати вече съм писал, но този начин е от лесен по-лесен. 

 Доматите се измиват, цепват на кръст откъм "дупето" и за 30-а секунди във вряла вода, следва бързо охлаждане и сетне обелване.

 Нарязват се произволно и се осоляват съвсем леко - може би 1 ч.л. сол за литър домати.

 На всеки кг домати се слага по 1 грам салицилова киселина.

 Пълнят се в буркани с винтова капачка, затягат се яко и заминават в мазето или на хладно. По желание може да се сложат по една две с.л. олио преди затварянето.

Това им е на доматите. Впрочем по същия начин съхранявам и чери домати, пълня в буркана след като ги надупча с вилица и слагат един два нарязани на ситно домата.

Не е необходимо да се слагат подправки или други подобни, защото променят вкуса на доматите. 

Сетне като ти се прииска вкусен домат, се отварят, като прясно нарязани са и първата работа е да се направи салатка с празец, зехтинче и сиренце.

Идеални за готвене.

Вкусът им е като на прясно нарязани домати, а не като на извадените от фризера или на варените за консервиране.

Категорично заявявам, че не приемам критики за употреба на салициловата киселина като консервант - това си е на практика обикновен аспирин, а "вредата" от него не е доказана. Напротив даже ...

П.П. Тази публикация е малка "закачка" към мене си и всички Вас, защото е 1000-та в блога ми. Не казвам 1000-та рецепта, защото реално за много повече, а просто е 1000-та публикация.

Няколко дни се мислих като дърт арменлия каква да е тази 1000-на публикация.

Исках да е нещо по така, по най най ... И всъщност реших, че това просто е поредната публикация, която правя.

Пред варианта да пиша как се пекат фъстъци, реших да е това за доматите, че тази зима често си правим невероятна салата от такива домати, па и имах доста питания на месенджъра как се правят ...

Направете ги, направете си салатка, сипете си едно питие и наздраве!

Пастет с гъши дроб и патешко месо

  Не помня от кога пастет не сме купували - предпочитам да си го направя и да си хапваме с кеф домашното производство. Хем знаеш какво има вътре, хем си го правиш по собствен вкус, хем понякога се утилизират поизостанали в малки количества продукти.

 Обикновено не правя големи количества и съхранявам във фризера каквото остане. Само че забелязах, че често след престоя там, особено по-дълго време (месец примерно...) променя вкуса си.

 Затова този път реших да заложа на варианта със стерилизирането: приготвяне, пълнене в бурканчета, хубаво сваряване и ВОАЛЯ!

 За приготвянето на този пастет са необходими: около 350 грама гъши дроб; 650 грама патешко месо; един голям морков; само 1-2-3 малки резенчета от сушена гъба манатарка; както и за това количество около 20 грама сол, 1-2 грама млян бял пипер и щипка индийско орехче; буквално 2-3 с.л. ароматен (демек хубав) коняк.

 Изпълнението не е трудно, нито пък трудоемко за такова количество:

Гъшият дроб се измива добре, нарязва се на ситни късчета и се слага в студена вода, която се сменя 4-5 пъти, т.е. докато дробът идеално побелее и се изчисти.

Излишно е да обяснявам, че за пастета не ползвам от целия гъши дроб (че идва скъпо), а основно изрезки. Винаги като се приготвя гъши дроб, се налага да се оформят парчетата правилно и остават изрезки. 

Старателно си ги събирам в торбички във фризера и като станат прилично количество им измислям някакво приложение в някаква вкуснотия.

Така и в този случай.

Патешкото месо - от бута и от гърдите, се нарязва на тънки ивички (или произволни парчета) и се сварява в малко вода, колкото да го покрива заедно с нарязания морков, една скилидка чесън, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер.

Направих глупостта да сложа 1 с.л. сушени зеленчуци, та сетне се наложи да измивам месото и да го изкисвам. 

В това време парченцата манатарки се накисват в малко от бульона от варенето на месото и коняка.

Свареното месо заедно с нарязания морков и гъбите се пасира до каша в блендера. Разбира се, на партиди. 

Изкиснатият дроб дроб се пасира по същия начин, но без престараване.

Получената маса се смесва с подправките - сол, бял пипер и индийско орехче и се пълни в бурканчета.

Бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или кърпа, заливат с вода да ги покрие и се варят около 45 минути от момента на завирането на водата.

Сетне се вадят и оставят да изстинат върху капачките си.

От това количеството се получиха 4 бурканчета по около 300 грама и една малко от 80 грама.

За трайността не мога да кажа - свършиха за 3-4 месеца, но пастетът бе перфектен.

Оказа се, че не съм го смлял перфектно, но какво от това?

На който му се занимава, може да ги прекара през цедка, за да получи идеалната консистенция.

Само че от това ще загуби очарованието на домашно приготвеното.

Правете смело.

Става дзверска вкуснотия.

Поднесен върху препечена филийка си е идеален за закуска или за мезе.

Затова и НАЗДРАВЕ!

Сутляш (мляко с ориз) с тиква

 С мляко и ориз, т.нар. сутляш, няма кого да изненадам. Но който е измислил добавката на тиква или е бил голям кулинар или голям късметлия. Така този съвсем простичък и познат на всички още от детството десерт става неустоим. Особено е подходящ сега през зимата.

 Ще дам количествата съвсем условно в чаши, с уговорката, че тази която ползвах е около 150 мл:

1  ч.ч. ориз; 1 ч.ч. вода; 4 ч.ч. прясно мляко; 1 1/2 ч.ч. сварена и пюрирана тиква; 2 яйца; щипка канела и една ванилия, както и захар - около 1 ч.ч. (но по-добре е захарта да е на вкус - сложих 2/3 от чашата и пак ми дойде сладко).

Най-добрият вариант за ориза е не само да се измие предварително, но и да се накисне в студена вода за около час като водата се сменя няколко пъти.  Така се отмиват всички химикали от обработката на ориза и пада излишното нишесте. В резултат зърната при варене не се слепват.

В общи линии, когато готвя (варя) ориз обикновено процедирам по този начин.

Оризът с водата се слага в подходяща съдина и се подварява до полуготовност като се слага и захарта и не се забравя да се бърка.

При ориза се налива млякото и се оставя да се вари няколко минути.

В това време тиквата се намачква добре с онази джаджа за картофено пюре (може да се и пасира). Разбърква се с яйцата, канелата и ванилията и се сипва в тенджерата.

Вари се до сгъстяване и пълно омекване на ориза.

Следва пресипване на десерта в купички, чашки и т.н. 

От това количество при мене излезнаха 4 купички и 2 чаши.

Изчаква се малко да изстине и леко да хване коричка. Всяка съдина се посипва със захар - желателно е с кафява, но поради липса ...

След това с газовата горелката посипаната захар се карамелизира и десертът е готов за поднасяне.

Не мога да опиша вкуса и аромата на този иначе най-обикновен десерт - мляко с ориз.

Бих го оприличил с хубав крем брюле, но със собствено очарование.

В идеалния вариант би трябвало да го приготвя не с цели яйца, а само с жълтъци (поне 3-4), но нищо не загуби от това.

Правете смело и се наслаждавайте.

П.П. Може да се направи и със сурова тиква, която трябва да се настърже на ситното ренде и да се сложи да се вари едновременно с ориза. Само че вариантът с предварително сварената тиква е много удачен, защото самата тя става като крем.

Палачинки пухкавелки

 Всъщност това не са съвсем палачинки, ама и не са катми - нещо по средата. Леко дебелички и много пухкави. 

 Вървят си както със соленко (сиренца), така и със сладко и мед.

 Направията е много проста:

 Необходими са: едно яйце, около 400 мл кисело мляко (една кофичка) - желателно е да е овче и да е леко почнало да киселее като ползвах в случая кефир, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, поне 2 с.л. олио (идеално е с разтопено масло), както и брашно - в случая пое точно 1 кофичка. 

 Всичко се разбива добре - трябва да се получи доста гъсто тесто - дори и по-гъсто от боза. Консистенцията е такава, че да се разлива върху тигана, но със затруднение.

 Загрява се тиган с дебело дъно, намазва се с масло и се сипва с черпак (моят е 70 мл) в средата на тигана и съвсем леко се разнася, за да се получи кръг с диаметър около 14-15 см. Тъй като са дебелички, силата на котлона се намалява с 1/3 и се пекат по този начин от двете страни до готовност. Нареждат се в чиния като по желание се намазват с масло.

 Преди всяка палачинка тиганът се намазва с масло или се пуща олио около 1 ч.л.

 Стават невероятно пухкави, леко дебелички и изненадващо вкусни. Невероятни с мед или петмез.

Домашен млечен колбас (салам)

 Това домашно млечно саламче са появи като резултат на един много, ама много неуспешен опит да направя домашен кренвирш.

 Едновременно с историята ще дам и обясненията:

 След като изчетох куп рецепти за кренвирши, включително и Стандарта "Стара планина", бях убеден, че ще се справя с направията им в домашни условия. Идеята ми беше да ги направя изцяло от свинско месо и да са си месни и без каквито и да добавки. В последно време, когато ще правя домашен салам, купувам от т.нар. месо за готвене - цената му е прилична (около 5,00 лв за кило), па има няколко вида вида от свинското месо и не се налагат някакви специални комбинации.

Нарязох си месото на късчета, удобни за месомелачката, охладих го почти до замръзване и смелих на ситната решетка.

Подготвих си леда и блендера, но когато сложих първата партида смляно месо в него, ми хрумна вместо лед да сложа силно изстудено овче мляно за смилането.

Всичкото месо биде смляно в блендера по този начин и се получи ей тази кашичка, която се вижда на снимката и то при температура 7,3С. 

Какво по хубаво от това?! Идеална температура за домашен колбас. Последва слагането на подправките - сол (поравно нитритна и обикновена), смляно индийско орехче и черен пипер (порди липса на бял). И понеже елмашинката съм я нагласил на по-едро мелене,  то черният пипер си личи като точици.

В това време се подготвят червата - измиват, накисват. Винаги слагам при водата и лимонов сок, че им придава друг вкус.

А се бях заредил с тънки овчи черва и едни изкуствени, неядливи, уж специално за кренвирши.

Голям зор видях докато напълня овчите черва, че са тънки и тесни. От снимката се вижда какво се получи. Набождат се с игла, за да излезе въздуха от тях ...

В тенджерата се слага вода, чиния на дъното, малко сол и след като заври, силата на котлона се намаля и вътре се пущат за варене колбасчетата. 

30-а минути са им напълно достатъчни, за да са готови. Следва охлаждане в ледена вода и престой в хладилника поне една нощ.

Само търпение да имаш да изчакаш опитването.

Първата проба беше пълен потрес: нищо общо с кренвиршите - хубав приятен вкус, леко груба консистенция, държат си формата ... Ама айде да не лъжем, правя кренвирш, а се получи нещо друго - пълно разочарование.

Поне в началото, докато прекарах няколко късчета с питието за успокоение.

И сетне се усетих, че е невероятно , дзверски вкусно колбасчето.

Оревах се във ФБ, че кренвиршите ми не са станали и добрите люде рекоха, че това прилича на братвурст. Е, така е и не е така - въпреки много рецепти за братвурст - не се прави само от свинско и с добавка на мляко, но на външен вид си е направо такъв ...  Ама и само зари приликата на външен, не го нарекох "братвурст".

Та от този неуспешен кренвирш, се получи невероятен млечен домашен салам и при това, повярвайте ми, дзверски вкусен - бих го приравнил на най-добрите си попадения.

И след толкова приказки и лакърдии, рецептата:

Кило свинско - шарено, с поне 200 грама сланинка

18 грама сол - поравно нитритна и обикновена, но може само обикновена

3 грама смлян бял пипер (е поради липса - сложих черен)

1 грам индийско смляно орехче

200 мл прясно мляко (сварено) - овче за предпочитане, но и краве върши работа

1 ч.л. царевично нишесте, което се разтваря в млякото.

Става много лесно - като всеки домашен колбас (салам), а за вкуса няма да говоря ...

НАЗДРАВЕ!

Тава джигер или дроб по Одрински

  Много отдавна се бях заканил да пусна една едно матриалче за прочутия тава джигер по одрински и точно сега имам подходящи снимки.

 Тава джигерът е султанът на дроба в Одрин и е прочут не само в Одрин, но и из цяла Европа. Приготвя се от повече от сто години почти и в Одрин е много трудно да се намери заведение, в кооето да не се предлага. В Центъра на Одрин, в уличките около старите джамии и Капълъ чарши бъка от малки заведенийца, където основният специалитет е именно тава джигерът.

 Защо "тава джигер"? Ами много просто - пържи се в тава (тиган), а на турски - дроб е джигер. Би трябвало да се преведе пържен дроб, ама не ми звучи ...

 В Одрин през месец май се провежда и специален празник на джигера. За съжаление, не съм ходил досега, но тази година ще попълня и този пропуск.

 За първи се опитах този невероятен джигер преди малко повече от 30 години. Бяхме с приятел и пътьом през Одрин, но той настоя да спрем за малко и да хапнем нещо вкусно. От тогава насам съм ходил поне 100-а пъти и рядко пропущам да се насладя на тава джигера. И по една случайност, това първото заведение - джигерийница, се оказа и мястото, където го правят просто невероятен. С годините, с Патрона на заведението установихме една такова особено познанство. Бил шиптър, а не албанец и много се сърди като му кажеш албанец. И докато преди 20-а години говореше много развален български, сега вече го говори направо прилично - ами толкоз ти ми българска клиентела как да не го научи.

Това е визитката на "ресторанта" - джигерийница. И докато преди години основно имаше джигер, сега се предлагат и доста други неща.

На първия етаж има 6 масички, вторият етаж е доста по-просторен, но най-добре си е на масичките отвън пред заведението.

Масичките са предварително заредени - прибори, минерална вода, чаши и задължителната кутия с хляб. Още седнал, неседнал донасят и задължителните чинийки с разядка - нещо като лютив сос от чушки и пържени чушки.

Сервитьорите, млади момчета, са любезни пъргави като летящия холандец. Всичко се сервира невероятно бързо.

Та да се върна на джигера:

Излишно е да обяснявам, че е пресен пресен и че е основно агнешки. Ако е телешки, то е от теленце до една годинка.

Втората тайна е нарязването на дроба - влизал съм т.нар. им транжорна - две млади момчета с остри ножове нарязват предварително полузамръзналият дроб на тънки тънки ивички.

Следва старателно измиване от кръвта поне в няколко води, подсушаване и занасяне на дроба при майстора.

Третият секрет е в овалването на дроба в брашно и сол. Майсторът твърдеше, че не слага царевично брашно, но това което изсипваше в тавата и сипваше солта при него, ми заприлича на смес от обикновено с царевично. Обилно овалване и престой на дроба в брашното, докато олиото загрява.

За мен, най-важният момент е пърженето. Дробът се пържи в огромен съд от неръждавейка, с поне 4 литра олио, което се загрява на огромна газова горелка. Преди да пусне дроба, в олиото се запържват типичните за региона зелени и червени чушки (приличат на нашите чорбаджийски- ама само приличат) - такива едни по-къси са.

С ръка майсторът гребва от дроба и подмятайки го изтръсква от брашното и пуща в олиото на порции. Пърженето е буквално за минута-две. Колкото да го разбърка. И пред погледа ти дробът покафенява и го вади в чиниите и заминава веднага по масите.

Последният майсторски секрет се оказа, честото сменяне на олиото. Докато го гледах как свещенодейства и изпържи няколко тави дроб, спря газта, изля употребеното олио в нещо като бидон и много, ама много старателно изчисти тавата. 

Чак започна да блести и отново след като малко я загря, насипа олиото в нея.

И пак се подхвана с пърженето на чушките.

След тях няколко порции картофи и пак джигер, и пак смяна на олиото.

И да не си помислите, че само с това се занимава майсторът - да пържи дроб - на останалите горелки се вари пачата, чорбата и т.н.

И докато си почива от няколкото врящи около него тави, се занимава и със заготовките за салатите и т.н.

Огромна салата от пресни зеленчуци в компанията на пържени люти чушки.

пак огромна порция пържени картофи и огромна пилешка пържола (извън кадро).

пълнен патладжан (имам баялдъ) по одрински - не се предлага от тях, но след като сме попитали и поискали, не ги заболяха краката да ни го донесат от близко заведение и да ни го препоръчат, че наистина е баялдЪ.

задължителният айрян.

И разбира се, две порции тава джигер.

Всичко това за малко под 100 лири (горе долу 30 лв) като хлябът, разядките, водата не са в сметката - те са бадева от заведението.

Как Майсторът пържи дроба, се вижда от видеото. А как се приготвя прословутият одрински тава джигер, го обясних доста подробно.

Само мога да уточня, че в домашни условия, на керамичен котлон и с тефлонов тиган, този резултат няма как да се постигне. Най-добър резултат и почти такъв дроб съм правил на газовия котлон в бронзовия тиган и то без да жаля олиото.

Ето така изглеждат масичките в заведението - в очакване на гости, защото наистина те посрещат като гост, а не като клиент.

Табелата с менюто и цените си стои там на стената и не е необходимо да ти носят меню и т.н.

Впрочем асортимента им не е като в нашите заведения - само няколко неща, но за сметка на това са направени по невероятно вкусен  и запомнящ се начин.

И при тях не съществува думата "нямаме" - ще отидат до магазина да ти го купят, но няма няма.

На края Шиптърът ни изпраща с едно "Гюле гюле и до другия път, комшу."

Знае си човекът, че няма да пропуснем и следващия път да се насладим на вкусния им тава джигер.

Нека да свърша до тук, че станах доста подробно разказвателен.

 Следващият път не пропуснахме заведението.
 Опитахме невероятната крем супа - мерджемек, от червена леща.
 Не си издават тайната - но я правят само от леща и добавят мента в нея.
 Купихме от съседния магазин кило червена леща за 7 лири или 2,20 лв.

Дробът няма да го коментирам - както винаги е неустоим и дзверски вкусен.
Ново в менюто бяха тези невероятни телешки кюфтенца - по 6 броя в порция.
Както и дроба, порцията е 20 турски лири или 6,40 лв

Накрая бидохме почерпени от заведението с по един силен турски чай в компанията на топяща се в устата шоколадова халва.
31.03.2019 г.