понеделник, 30 юли 2018 г.

Пържени кюфтета от конска кайма


  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.
 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.
 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.
 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)
Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.
 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:
Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.
 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 
(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).
Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.
Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.
Сега ще попитате ами къде е лукът?
Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.
Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.
Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.
Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.
В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".
От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.
Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.
Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.
За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Рибни филета по офицерски


 Обикновено се старая поне веднъж седмично да приготвям нещо рибно. Има и случаи, когато правя "изключения" и надзъртайки в кварталния рибен магазин, взема, че си харесам някаква рибка - в случая - прясно филе от мерлуза.
 Не ми щеше нито пържена, нито панирана, нито печена и пътьом към къщи нейде от дълбините на паметта ми се появи идеята: Преди години бях гледал едно предаване на английската армия и там обясняваха, че любимото ястие на офицерите в тяхния офицерски ресторант били варените в прясно мляко и поднесени със сос. Какво по-интересно и различно от това - варена риба в прясно мляко?! 
В действителност всичко е много просто и лесно. Филетата се осоляват и опиперяват - за 20-а минути.
Слагат се в подходяща съдина и се заливат с прясно мляко колкото ги покрие (за 4 филета - около 500 мл) и се варят на средна сила сила на котлона около 10-12 минути.
В друга съдина се загрява 2 с.л. мазнина (олио, зехтин) с една с.л. масло. В прясното мляко се разбиват 2-3 с.л. брашно и течността се сипва при мазнината. Вари се до готовност - става нещо като бешамелов сос, но наобратно. Естествено се осолява на вкус и се добавя черен пипер. Изведнъж си представих бялото рибно филе, белия сос и цялата тази белота ми се видя прекалена. Затова преди да сипна млякото, в мазнината запържих една ч.л. червен леко лютив пипер и 2-3 скилидки чесън. Когато сосът е готов сварен, филетата се връщат в него, обилно се поръсва с дивисил (може и със ситно настърган магданоз) и котлонът се изключва.
След 5 минути ястието е готово за сервиране.
Признавам си, получи се невероятно вкусна риба - крехко нежно филе, приятен сос.
При това става невероятно лесно и бързо - всичко в рамките на 25-а минути, минимум продукти и не изисква каквито и да са особени умения.
Очевидно готвачът в офицерския стол не е искал да губи време в измисляне на сложни ястия....
Може да се приготви с всякаква бяла риба - хек, треска и т.н. За порция са необходими около 200 грама риба.
Представих си и една добавка, която не направих, но би вървяла страхотно - всяка порция се сервира с едно яйце на очи, поставено върху филетата.
Да Ви е сладко!

събота, 28 юли 2018 г.

Уникални картофени кюфтета


 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.


Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.
Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.
Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.
В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.
Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.
Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.
От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!

Солени палачинки с извара


 Колкото правещи, толкова и рецепти за палачинки. Само че тези са доста различни и затова ги споделям. Стават приятно соленки, но идеално си вървят и със сирене и със сладко, и с мед ...
 Различието е, че в самата смес за палачинките има извара.

 В 250 мл прясно мляко се слагат 100-а грама извара и всичко това се пасира да получаване на еднородна смес, без да се усещат бучките на изварата.
 Всичко си зависи от изварата - моята бе доста суха и зърниста, но много добре се пасира.
 Чукват се две яйца и започват да се разбиват с тел като постепенно се добавя брашното. В случая пое 8 с.л. и се получи смес гъста като за катми.
 Може леко да се овкуси като на върха на к.л. се сложи малко ванилена захар. По принцип не е необходимо да се слага сол, ако изварата е солена.
 Тиган с дебело дъно се загрява на котлона и след слагането на първата палачинка силата на котлона се намаля с 1/3.
 В центъра на тигана се сипва с черпак по малко от сместа, която си се саморазлива в кръг с размери около 10-11 см.
 Когато поизпръхне и се появят мехурчетата, значи е готова за обръщане.
 Готовите палачинки се намазват с масло.
 От посоченото количество ми се получиха 11 палачинки с посочените размери. Много приятни на вкус, доста по-различни от обикновените палачинки и невероятни за закуска.
А и никак не са трудни за направия, но могат да разнообразят палачинковото ни меню.
Да Ви е сладко!

петък, 27 юли 2018 г.

"Пица" върху блат от кайма


 А не - този път не чакайте нито рецепта, нито каквото и да е ...
 Това е са върли мързеливци, на които им се ядат кюФтаци, но ги мързи да ги пържат или пекат.
 Взема се около кило овкусена кайма и то направо готова за пържене, за предпочитане пред тази за печене - демек с лук, с яйца и т.н.
 Тавичка за пица се намазнява и каймата се бухва отгоре - ама на пласт поне 1 см дебеличък и заминава във фурната за 20-а минути на 200С.
 В това време се нарязват на кръгчета 1-2 обелени домата, настъргва се малко кашкавал, моцарела, абе каквото има в хладилника. Може да се резнат и една две чушки.
 Тавата се вади, нареждат се върху каймата продуктите и се връща във фурната.
 След 5-6 минути се вади, поръсва се обилно с чубрица, чукват се четири яйца и отново във фурната. Колкото яйцата да се забулят - вади се, реже и да Ви е сладко.
 Може да се направи с всичко подръчно.
 Бързо, лесно и вкусно.
 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Заешки бутчета в гювеч


 Заешкото месо е страхотно, хем полезно, хем вкусно, но няма да се разпростирам за него, а за разлика от друг път ще бъда кратък.
 Най ми харесват заешките бутчета, но рядко ги продават отделно и то на доста висока цена. Затова прилагам един "хитър" номер - когато купя заек, отделям бутчетата, а от трупчето например правя едно разкошно ястие - пълнено заешко гръбче.
 За направата са необходими по едно заешко бутче на човек и за всяко едно бутче: по един голям морков или два малки (нарязани на шайби); една голяма глава лук (нарязан на едро); 2 скилидки чесън; по 1/2 червена и зелена чушки (нарязани на лентички); едно две малки картофчета; един домат (обелен и нарязан на кубчета); стрък от 10-15 см целина (обелен и нарязан на парчета с големина 1-2 см); 2-3 гъбки; 2-3 резенчета сланина (може да се замени с бекон или нещо по-мазнинчко);
  Мазнина за пърженето - смес поравно от олио и масло (ползвам гъша мас)
 За подправянето: сол и черен пипер; по няколко зрънца черен пипер, бахар, едно карамфилче, един дафинов лист; чашка червено вино; малко брашно за овалване на бутчетата
 Изпълнението е направо лесно:
Бутчетата се овкусяват със сол и черен пипер на вкус, тук таме им се правят прорези и се шпиковат със сланинката или бекона. Идеалният вариант е да бъдат увити като пашкул със сланина или бекон, ама ...
Докато те си почиват, всички зеленчуци се почистват и нарязват желателно е на по едро, за да не се "стопят" при печенето.
В тиган с малко мазнина се запържват от двете страни бутчетата, след като са били оваляни в брашното. Добре е брашното да е смес от обикновено и царевично нишесте с малко сол и щипка риган.
Прехвърлят се в гювеча, в който ще се пекат. В същата мазнина се задушават последователно лука, чесъна, морковите, целината, целите картофчета, гъбките и доматите. В края се слагат виното и подправките и се оставят буквално за няколко минути на котлона.
Сипват се върху бутчетата. Гювечът се затваря с капака и заминава във фурната на 140-150С като постепенно се вдига температурата до 200С. Пече се 30-а минути. Сетне се маха капака на гювече и се дозапича за 10-а минути, колкото да хване тен отгоре.
Сервира се на човек по едно бутче със зеленчуци и да се забравя хубавото питие.
Уникален аромат и страхотно крехко месо.

П.П. Има и по лесен вариант. Запържват се само бутчетата, а всичко останало се слага в гювеча в суров вид, но времето за печене е доста повече - около час след нагласяване на фурната на 200С.

Да Ви е сладко и Наздраве!

сряда, 25 юли 2018 г.

Дзверски пържоли на фурна


От известно време в кварталната месарница продават ей тези пържоли. Все споря да сложат едно "Д" отпреде, но шефът бил убеден, че така се пишело правилно.
Е па няма да споря с тях.
Обикновено са с доста по-малко сланина, но май зависи от партидата им свине, които колят.
Една такава пържолка е от порядъка около или малко над 300 грама.

Обикновено ги начуквам съвсем леко, овкусявам със сол и черен пипер. Понякога още нещо в добавка, но така по-добре се усеща вкуса на свинското като се опече.
То хем е крехко, хем си има оня вкус и аромат на истинско свинско.
Е, ама само на скарата или грила, то ти писва.
Нещо нямах идеи и във ФБ пуснах питане, ама ... сметани разни и др.п. Не ми се щеше да развалям месото със сметана и от много идеи си направих собствена компилация.
Както си бяха леко овкусени, ги бухнах в тавата за печене, обилно полях с кока кола и ги забравих за 5 часа в хладилника.
В това време направих една ревизия на шкафовете и открих бурканче (380 гр.) с мариновани гъби, в хладилника - малко моцарела и след като си сипах едно питие бях готов с окончателната идея.

След около тези пет часа и две питиета, пържолките бидоха леко подсушени, обилно оваляни в брашно (с 1-2 ч.л. царевично нишесте) и оставени "да дръпне" брашното.
В него бях сложил и 1 ч.л. от моята овкусена модерна сол.







В силно загрят тефлонов тиган  пържолките се "запечатват" от двете страни до хубаво зачервяване. И тъй като в тигана се хваща само една, а остава малко място взех, че го оползотворих като позапържих и накъсано на парченца кърначе.
И готовите месца бидоха върнати на хладно при остатъка от кока-колата.



Кърначетата бяха пуснали малко мазнотийка, а и част от сланинката на пържолките - също, та в тази мазнинка първо биде задушена една малка глава лук нарязана на ситно и ей така за ароматче 2-3 скилидки чесънче.
Сетне-добавяне на ситно нарязаните гъбки, 1 ч.л. брашно, щипка риган, сока от бурканчето с гъбите и една идея вряла вода.
Леко като се посгъсти всичко това послужи за заливка на пържолите.
В това време фурничката набираше "жар", за да се загрее на 200С.
Точно 30 минути и ведга след това вадене, бързо нареждане на няколко резенчета моцарела и чукване на две яйца.
Е при едно ми трепна ръката, та жълтъка не запази формата си.
Не беше виновен жълтъка, а третото малко.
Тавата-обратно във фурната, след 5 минути изключване и макс. след още 5-7 минути вадене.
Леле какво търпение трябва да имаш и да устои на ароматите дет` се носят из къщата. 
Ето една порцийка.
Месцето е страшно крехко, не му трябва нож, къса се направо с вилицата, а в устата се топи.
Голяма грешка от моя страна - не съобразих, че това се меса за 4 порции, а чукнах само две яйца.
Ама то понякога така си става ...
Дзверска пържола, дзверска вкуснотия.
Е, ако няма от тях, има и обикновени пържоли, които могат да се приготвят по същия начин.
Нарочно не съм давал количества, защото всичко е обяснено доста подробно.
Правете и се наслаждавайте. Само имайте предвид, че питието трябва да е повечко, че яко "носят" ...
Да Ви е сладко и Наздраве!

понеделник, 23 юли 2018 г.

Свински джолан с бира в гювеч


 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.
 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.
(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).
За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.
За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:
Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.
Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.
В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.
Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.
Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).
По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.
Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.
Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.
След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.
От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!

Босилекови сармички


 Това лято след толкова дъждове босилекът в двора така се нарои и израстна, че стана направо грамадански.
 Пасирам на песто една част, друга за сушене, трета в салати и т.н. И все няма кратеж.
 Оня ден в една ФБ някой беше подметнал, че само сармички с босилекови листа не били правили и се сетих, че преди години бях завивал в босилекови листа парченца сирене и така ги сервирах.
 Ами горе долу това е:

Босилековите листчета се измиват и подсушават. Резва се крайчето с дръжката.
(Пробвах да ги закрепвам като боцна дръжката в листото, но не става - доста са твърди).
В купа се смесват настъргани сирена - моцарела, гауда, обикновено сирене, кашкавал, крема сирене, маскарпоне и т.н. 
В случая - моцарела, крема сирене, обикновено и малко кашкавал.
Просто с каквото разполагаш в момента. Овкусяват се с черен пипер, може и друга подправка, но черният пипер е достатъчен, а може и без него.
В широкия край се слагат малко сирене, по средата му едно мъничко чери и се навива на рулце. 
Рулцата се набождат на клечки за зъби като се редуват с черита.
Съвсем леко се ръсват със зехтин.
Става страхотно мезенце, особено ако престоят малко в хладилника.
Е, искат и малко търпение, но си заслужава.
Да Ви е вкусно и Наздраве!

събота, 21 юли 2018 г.

"Фалшив" конфитюр от смокини


 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.
 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...
 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.
 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!
 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 
Речено, сторено.
Голяма грешка, отворих си доста работа. 
След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.
Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 
Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:
Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.
Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.
4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.
Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 
Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.
Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 
Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.
Вари се до готовност.
Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.
Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

петък, 20 юли 2018 г.

Телешка пастърма от вайсбрат във водка


 Вчера както си се прибирах към къщи, леко поогладнял, си се чудех за полуфинала и финала на световното каква глезотия да си спретна. Пооформи се някаква идея за телешко - бях срещнал в един руски сайт нещо за мариновано телешко в коняк. Та в кварталната месарница започнах да си избирам подходящо телешко и се спрях на едно парче шол. Та месарката ме попита какво ще правя и й казах, че засега мисля да го мариновам в коняк и сетне ще му мисля дали да го пекна и как. Оу, хубава идея, но с коняк не били правили, но пък правили нещо като пастърма с водка; малки парчета, сол, захар и водка, за 24 часа, сетне подсушаване и направо на масата за мезе. 

Идеята ми хареса и за изпълнението й, се сдобих с едно хубаво килограмово парче вайсбрат. 
 Днес няма да коментирам що е то вайсбрат и защо ми харесва повече и от шола.
 Прибирайки се в къщи, попитал Гуглюто "телешко водка" и ми показа в три различни сайта, три рецепти абсолютни близначета, където месото трябва да се приготвя три дни в солта, захарта и водката.
Това единодушие не ми хареса и предпочетох да си действам по моя начин.
 Вайсбратът от едната си страна има много нежна ципа, но все пак ципа. Затова ножът за филетиране първо се наточва добре и сетне много внимателно месото се почиства от ципата.
 Срязва се напречно по средата на две парчета; по-дебелото - също на две, но вече по дължината на влакната на месото. 




 Парчетата се оформят с правилна форма като се поизрязват тук таме. 
 В поизрязването бях по-щедър, щот` от изрезките щеше да бъде приготвено едно мезе към питието, за което малко по-късно.
 Двете десни реших да бъдат с водка, а лявото с вино.
 Затова и бяха изтеглени по този начин - първите - общо 500 грама, голямото 300 грама и 175 гр. изрезки за пробното мезе.
В стъклена купичка сложих 1 с.л. мед (реших да заменя захарта с мед), 100 мл водка и 25 грама сол. За застраховка - 9 грама нитритна и 16 грама обикновена.
 С този мед си отворих сума ти работа и дълго дълго бъркане докато се разтопи. Просто забравих, че истинският мед в студена течност почти не се разтваря. Тая ти ми дейност отне повече време отколкото загубих с купуването и разфасоването на месото.
Процесът на разбъркването, естествено бе стимулиран с чашка (и) водка и работата потръгна.
 Та двете парчета бидоха добре опиперени, пъхнати в найлонов плик за фризер, залети с водката (разбирай сместа й с мед и сол) и пликът добре увързан замина за хладилника.
 Това действие биде извършено точно 15,00 часа на 13.07.





 За третото парче процедурата бе повторена, но с ч.ч. хубаво мерло, 1 с.л. мед и 25-те грама сол (в същото съотношение). Естествено и с добро опиперяване.

 От тази смес отделих 2 с.л. и в една купичка накиснах изрезките с добавка и на 1 с.л. соев сос.
 Торбичката замина в хладилника в 15,15 часа. 
 Няколко пъти ги масажирах и обръщах в хладилника.
 Точно 24 часа по-късно, едното парче биде измъкнато от плика с водката, лекичко подсушено и нападнато да се реже и естествено веднага опитано.
 Първи впечатления:
приятен аромат, но твърде меко и при рязането дори и острия нож трудно държи форма, защото е доста влажно.
 На вкус - дзверски вкусно.
В никакъв случай не може да се каже, че е пастърма, защото на външен вид по-скоро прилича на сурово месо, макар че е успяло някак си да "узрее".
 Наистина дзверски вкусно - самият аз не мога да повярвам.
 Тъй като беше постояло известно време увито в домакинска хартия, вече не беше толкова влажно.
 Предполагам, че след една нощ в хладилника ще има съвсем друг вид.
 Толкова ме очарова, че едвам дочаках мачът да свърши - за мое удоволствие с очакваната победа на Белгия, и веднага седнах да пиша. Нещо, което досега не съм правил от как водя блога си.
Естествено, ще пусна публикацията, когато всичко бъде изпробвано.

10-а минути преди мача в 17,00 часа, отрязох доста парченца, за да направя сандвичлета.

 Хапнаха се с кеф.











Два дни по-късно. 
Това е второто парче изкисвано във водката, но не 24 часа, а 48 часа и след като е престояло върху хартия в хладилника - също 24 часа.
Вкусът се потвърждава - сочно, меко, дзверски вкусно и само една идея по-солено.







Това е на петия ден:
Вляво второто парче, т.нар. "ново", а вдясно е първото. Променило е цвета си , потъмняло е и леко се е стегнало.
На вкус - дзверска вкуснотия.
Това с виното съм го оставил нарочно да престои поне една седмица в хладилника и ще бъде отворено утре.

Определено това е най-лесният и бърз начин за направа на този телешки деликатес, който може да се направи не само от вайсбрат, но и от шол или друго хубаво парче телешко.
Заглавието е малко подвеждащо, тъй като това не е пастърма в смисъла, в който я знаем като сурово сушен продукт, но просто не знам как да нарека този деликатес, че да е ясно за какво става дума.

Първо, дал съм количествата на сол малко условно. Това е за нашия вкус- на някой може да му дойде солено, а на друг безсолно. Затова всеки трябва да пробва и да регулира солта по свой вкус.
Второ, задължително парчетата месо трябва да са малки с тегло около 300 - макс. 400 грама, за да се получи искания резултат за 24 часа. Колкото е по-голямо парчето, толкова повече ще да е времето за престой.
Определено това ще е хитът това лято в къщи. Прави се лесно, става невероятно бързо и наистина е дзверски вкусно.

А сега и обещаният бонус:

Това си е направо отделна рецепта:
Изрезките от вайсбрата (основно парчета по дължина влакното на месото) престояха в маринатата около 5 часа.
В тиган загрях бучка масло - 20-а грама с буквално няколко капки олио и пуснах месцата. В момента, в който започнаха да сменят цвета си долях и маринатата и когато завря, изключих котлона, но оставих тигана върху него за още минута две.
Всичко на всичко не повече от пет минути.
Месцето стана невероятно крехко - направо се топеше в устата. Признавам толкова крехко телешко и запържено досега не бях правил. 
Дзверска вкуснотия.

Правете смело и да Ви е вкусно, а и да не забравя НАЗДРАВЕ!

събота, 14 юли 2018 г.

Сръбски кебапчета - чивапчичи


 Човек като остарява като католическа катедрала (като мене), колкото по набира с възрастта, толкова по` се връща към по-младите години.
 Сега, наскоро се сетих за едно пътуване през Сърбия в далечната 1992 година (не помня какво съм ял вчера, а от 1992 год имам ясни спомени направо да не повярваш). Тъкмо бяха изхвърлили и жена ми от работа (като комунистка), и мен като съпруг на такава (ужас...!), та един приятел предложи за 100 марки да го придружим до Швейцария, за да вземем един един автомобил - някакво Ауди 100 (помните ли ги?) и да се върнем обратно. Пътувахме с един Пасат от 1970 год. и човекО нямаше как да върне втория автомобил. Та тръгнахме с него - приключението се очертаваше голямо. Тъкмо беше почнала войната в Сърбия ---- \за тия истории мога да напиша един цял роман от типа на "Война и мир", но сега ми е думата за сръбските кебапчета. Минахме през Връшка чука, че Калотина бе затворена и по едни черни пътища чак до Съботица и Сегед. ма то си беше пътуване три дни с камили и още 3,4, и 5 том на "Война и мир".
 Не помня къде и в кое селище вече бяхме умрели от глад и цяло чудо- открихме работеща кръчма, имаше единствено чивапчичи, лозовечка ракия  някакъв адски черен и твърд хляб. Нали съм си любопитно дЕте от село, не оставих кръчмаря на мира докато не ми каза как прави тия тяхни ситни кебапченца, дето ги сервират поне по 10-а в порция.
 Не че човецът ми е издал някаква световна тайна, но наистина с ентусиазъм сподели как ги прави, защото наистина си ги правеше в една малка которка зад скарата.
 Та наскоро като започнах да правя публикацията за стари рецепти на кебапчета, се сетих за тази история-  просто ей така си изплува от дълбините на мозъка ми все едно от Марианската падина и ме осветли, та реших да ги направя.
Правят се от телешко месо, което се смила на два пъти на най ситната решетка на месомелачката. 1 кг телешко от гърдите се смила заедно с една глава лук и 1 скилидка чесън на два пъти. Овкусява се с около 5 грама черен пипер и 20-а грама сол и се оставя в хладилник за една нощ. На другия ден му се добавят 100-а грама лед, една лъжичка сода, 2-3 с.л. олио (личваш на око оливие) и се омесва много добре. Оформят се с ръце малки кебапчета - около 30-40 грама и се пекат на намазнена с мас скара на дървени въглища. Поради липсата й, пекох на електрическа скара. Сервират се с пържени картофи, ситно нарязана печена чушка (леко подлютена) и ситно нарязан лук.
За разлика от нашенските не се слага кимион и каквото и да е друго. 
Резултатът е убийствена, дзверска вкуснотия.
Доволен съм, че почти 30 години по-късно възпроизведох рецептата за тези чивапчичи и я реализирах. Не ме домързя да смеля едно кило телешко.
Правете и се наслаждавайте на един малко по-различен вкус.
И не сърдете на снимките - всички знаете, че са от теле-то.А то понякога не ще да фокусира. Дали не е от бърбъна? Дискусионен и риторичен въпрос.
Наздраве! 

Телешки бели бъбреци в масло


 Този деликатес ще си го нарека с деликатното телешки бели бъбреци, но всеки се сеща за какво става въпрос.
 Преди време за едни патешки такива та ме изядоха, че дори във ФБ ми изтриха публикацията и ме блокираха за известно време, защото съм нарушавал добрия тон. 
 Както е ... важното е, че това е невероятен деликатес - дзверски вкусен и страхотно мезе.
 По този начин, който ще опиша съм ги правил и търсех някакъв по-различен вариант, та направих питване в една от групите, но така и не получих някаква различна идея - освен на фурна и наръсени с кашкавал. Та си останах на класиката.

Ето един такъв красавец.
Нарочно няма да давам количества, но ще кажа, че от една бройка излизат 5-6 парченца като на снимката, а те са буквално за едно човече.
Та започвам с това, че първо това парче вдясно (което е по-скоро като някакво черво) трябва да се отреже. Сетне се измива много добре и се слагат в купа с хладка вода с 3-4 с.л. оцет и нека си отдъхнат от "насилието" след рязането за час- два. Водата се изхвърля, набождат се с дебела игла на доста места, натриват с един разрязан лимон и пак в купа с вода със сока на същия този лимон - за още час-два. Лимонът придава цитрусов вкус и убива евентуалната неприятна миризма.
Следващият етап е варенето.
В съдинката се налива вода, слагат се по 5-6 зърна черен пипер и бахар, 1-2 карамфилчета, щипка сол и 2-3 дафинови листа.
Когато заври водата, махам подправките с решетъчната лъжица, не искам да се убие съвсем вкуса на "бъбречетата".
Варят се максимум 7-10 минути и съдината се отстранява и оставя да изстинат в нея.
Малко като поизстине, ципите се отстраняват с остър нож и остава едно такова цилиндърче, което се нарязва на шайби.
В тигана се загрява масло, ръсва се малко пресован чесън - една скилидка, малко червен пипер (за предпочитане пушен лютив) и шайбите се пущат буквално за по минутка-две от всяка страна.
И са готови за сервиране.
П.П. Пробвах и варианта със запичане във фурната, шайбите в масло, отгоре малко настърган кашкавал. Определено не ми хареса и остана без снимка.
Дзверско мезе! Ако не кажеш какво е, се хапва с кеф. След обяснението, че е ... па било телешко, чинийката се побутва настрани и си остава за мене.
А май всички сме забравили, че преди доста години, това беше уникален кръчмарски деликатес, заради който ходехме в някои кръчми и се кефехме на живота и студеното питие.
Не се гнусете. Дзверски вкусно е.
На когото не му харесва, не чете и подминава - това е само за ценители на истинските деликатеси. 
Наздраве за тях!