Показват се публикациите с етикет телешка опашка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет телешка опашка. Показване на всички публикации

вторник, 10 септември 2024 г.

Механджийско мезе - шкембе, език и месо от телешки опашки

снимката е илюстративна

    Това е едно невероятно мезе, което си е направо от механата - демек механджийско и си е за истински табиетлии и добри пиячи.
    В блога си имам няколко рецепти за уникални мезета:

Мезе от патешки тестиси


    За приготвянето на това мезе са необходими телешко шкембе, телешка опашка, телешки език (поради липса на такъв ползвах свински), кашкавал, или друго подходящо сирене като гауда, едам, както и доста масло и т.н. Много е подходящо и поне малко синьо сирене за вкус. Подправките са сол и черен пипер извън тези, които са за варенето на субпродуктите.
    Нарочно няма да давам конкретни количества - те са въпрос на наличности, на предпочитания - някой може да не разполага с опашки и да ги замени с телешко месо или с месо от телешка глава и т.н. Описанието ще поясни горе долу начина направията по моя вкус ...
Започвам с телешкото шкембе поне 500 гр. - добре измито и почистено се нарязва на ивици и накисва за около час в хладка вода със добавка на малко оцет, но за предпочитане е лимонов сок.
След това се вари в добавка на 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1-2 дафинови листа, , карамфил, 1 звездовиден анасон, 5-6 скилидки чесън и глава лук. 
Вари се в тенджера под налягане за около 40 минути и става направо "разкапано".
Малък трик: при варенето може да се добави и лъжичка сода и омеква по-лесно.
След сваряването се нарязва на парчета с около 2 см големина.
Езикът се сварява по описания по-горе начин.
След сваряването се вади и пуща в ледена вода и сетне се обелва много лесно.
Ако няма телешки език, годен е и свински - съко около 500 -600 грама.
Варим и телешката опашка - една или две, по същия начин.
След като изстине се обезкостява, но бульонът й от варенето се запазва. Той е най-добро, което може да се позва по-сетне.
Телешката опашка също е сварена и обезкостена.
Една е около 700 гр, но излиза месо около 250 гр., та затова поне две опашки ...
В уок тигана се слагат поне 60-70 гр масло и толкова зехтин (или олио) и в него се запържват за кратко всички субпродукти - шкембе, език, месото от опашките. Добавят се идея сол и черен пипер. За любителите на пикантното-лютив червен пипер /дори и леко опушен/.Не забравяме и няколко скилдки настърган чесън.
Ако ни е мерак сега е моментът да се бяхнат няколко манатарки на ситно или поне обикновени гъбки.
 Доливаме 1 ч.ч. от бульона от телешката опашката, в която е разтворена 1 ч.л. брашно.
Тука е моментът, ако има налично синьо сирене да си турне мънинко за ароматец.
Всичко това се прехвърля в саханчета (купички), отгоре се настъргва кашкавала и то обилно и се пече във фурната на 180С до хубаво зачервяване и разтапяне на кашкавала.
Сервират се в саханчетата с препечени на тостера филийки.
Писах много, а в действителност става много лесно. Само не съветвам всички продукти да се варят наведнъж, макар че това ще намали времето на приготвяне поне три пъти.
Този начин на приготвянее не е изключен, а напълно възможен ... Не съм пробвал, но сигулно ще работи.
Прабвайте смело и НАЗДРАВЕ!

събота, 10 август 2024 г.

ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ В ПЛИК ПОЧТИ ПО ... ИТАЛИАНСКИ

 

    Много се чудих коя снимка да сложа като заглавна и да привлича вниманието.

    Още повече се чудех как да ги "кръстя" тезе телешки опашки. Засега ще останат по този начин, а сетне ще видим.

    

    Цялата история започва с едно питане къде в нашия град Хасково мога да си намеря търнак, че в последно време стана по- кът и от пенсионните ни левчета.

    Приятел обясни, че в петък в кв. Каменни имало двама братя дето колели теле и търнаците ги давали едвали не без пари - по 50 ст. бр.

    Баш в петък приятел ме покани на кафе и ме измъкна от къщи,а ма му поставих условие да е до 9,00 часа и сетне да ме вози из Квартала да търсим търнаци. Пийнахме си кафето и се юрнахме с автомобилем да търсим из кварталЯ и пазарЯ за прясно телешко и търнаци. Да, ама не ... Ни пазар, ни теле, ни дявол ... Навъртяхме 10-а км из квартала и направо ударихме на камък... Тъкмо ме обзе отчаянието е приятелчето вика - ей тука има има една турска месарница - дай да видим в нея. Спря отвън, а Я бодро и и смело нахлух в дюкяна и щях да получа удар... Пред мене хладилни щандове - ама ... в тях нищо няма. Зад щандовете се види една меко казано Едра Леля.

    Хладилните витрини празни и леко запотени.

    Пред лелята един голям пън - Ф=130о поне и висок до кръста ми поне, а аз не съм дребничък. Реже си там разни мръфки и си ги дели - на три купчинки.

    Извинете, работитее ли? Кво искаш? Ами, искам търнак. Няма. Минавам почти по турски- а за келе чорба имате ли мръфка. -Няма. Брей не ща да се спра - а за Аяк чорба имате ли? 

    Гледа ме все едно, че падам от Марс - няма. В този момент влиза някакъв образ, изглежда ме особенно (плоско теме, къса подстрижка и брада) и вика - този що иска. Просто в другата част на БГ не знаете що е да попаднеш там дето не се говори нашенски- па не започнеш  ли по иноземски да хортуваш ., няма и д те избръскнат....

    -Аби, момчето (Я, на 100 год. съм момчето) иска месо за келе чорба. Получавам поглед с възхищение и отговор - нямаме телешка глава.

    Озъбвам се - поне телешка опашка имаш или това е месарница за закриване?

    Он зе да ме гледа като диво прасе - абе ние сме най добрите.

    Ухилих се като дърта маймуна-имаш гола витрина и нищо за продан.

    Бах мама му - този ми образ като се вдъхнови  и като взе да вади едни мръфки и да пълни Витрина. А я се запенах - нямаш телешки опашки.

    И телешки опашки имам, ама не за всеки - по 10 лв са за кило. 

    Я, давай да ги видим - цял пакет от 1,5 кила за 15 лева. Не ми ли е скъпо? Че съм пенЦия, съм ... ама 15 лв не ме съборват. Давай и да не хортуваме повече, че взех да се изприщвам.

    В крайна сметка получих и теленомер, на който да се обадя ден два по-рано и да поръчам що душа ми сака и да ми го осигурят.

    Та се окупих добре, прибрах и се падна едно голямо чудене - как да ги приготвя?

    В блога рецепти за телеЩи опАщи колкото щеш - любими са ми:

ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ ПО КАСАПСКИ
ТЕЛЕШКА ОПАШКА варено
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка (говежда) опашка
Варена телешка опашка
ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна
Телешка опашка на фурна - друг вид
Варена телешка опашка
Свински опашки на фурна
телешки опашки на фурна
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка опашка на фурна - друг вид

    Тотално се бях изчерпал от към идеи и направих питане към приятелите във Фейсбук -един от тях прати идея във видеофилмче - на скара, във фолио с добавка на бира и лук и пак на скарата.

    Това ми беше достатъчно, за да се развихря ...


    Телешките опашки (1,5 кг) както си бяха нарязани - леко овкусени със сол и черен пиперец, се запържват в силно загрято олио с идея масло - до хубаво зачервяване (вместо печене на скара) - горе долу за по една цигара време от всяка страна.


    Запърженото месо се вади и слага в плик за печене. В същата мазнина последователно се задушават буквално за по 2 минути една глава лук (на ситно); 5-6 скилидки чесън (на резенчета); 1 голям морков на ситни кубчета; 400 грама гъби нарязани на ситно; добавя се един домат на кубчета и се наливат поне 700 мл бульон. Сол и черен пипер на вкус и поне 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.

    Оставя се да покъкри 4-5 минути и котлонът се изключва.

    Пликът за печене, в което се намира парчетата опашка се слага в голяма купа и поизстиналите заленчуци заедно с бульона внимателно се наливат в него. Доливат се поне 200 мл качествено розе.

    Следва връзване леко лабаво на плика, за да може да излиза малко от парата в него. И хоп във фурната.

    Пече се първоначално около 30 мин. на 220С, а сетне на 150С най-малко за час и половина.

    След това пликът се отстранява внимателно, тавата се връща във фурната на 170С с вентилатор буквално за 7-10 минути.

    На снимката не се вижда, но има и доста сос, а зеленчуците направо са се разтопили, а месото само си пада от костичките.


    Ей така си изглежда моята порция.

    Не мога да опиша каква вкуснотия се получи.

Ей това ми е любимият начин на хапване - да си топнеш залъчето в чинията и да си се насладиш на вкуснотията.

Впрочем, това е почти италиански и прилича малко на приготвянето на особуко, ама доста отдалеко...

П.П. сетих се, че забравих да кажа, че в соса сложих и 2-3 дафинови листа, които сетне извадих преди пълненето в плика. Имаше и едно карамфилче и по няколко зрънца бахар и църно пиперче.

Горе долу всичко обясних, така че пробвайте - дзверска вкуснотия е.

И задължителното НАЗДРАВЕ!