събота, 31 юли 2021 г.

ШИШЧЕТА от ЧЕРЕН ДРОБ


    
  Тези шишчета от черен дроб ми се преврнаха в любимите шишчета. Правят се много лесно, не искат никаква врътня, а наистина са дзверски вкусни и дробът става много крехък.
     На първо място, за предпочитане е агнешкия дроб, сетне свинския и най-наклая телешкия като при него не трябва да се забравя, че трябва да се обели от ципата. Пилешките дробчета също не са за подминаване, но у нас не са почит.
   На второ място, какъвто и да е, дробът трябва старателно да се почисти от ципи, кръвоносни съдове и други подобни...
   На трето място, никакво предварително изкисване, топене в млека, оцетни води и т.н. Достатъчно е да се нареже на кубчета като за шишчета - примерно 2,5х2,5 см или 2,5х3 см.
     
На четвърто място, никакво солене, а само предварително мариноване за 25-30 мин. в смес от 2-3 с.л. зехтин или олио; по 1 ч.л. черен пипер и млян кориандър; 1 ч.л. сух лук на гранули и 1/4 или 1/2 ч.л. сух чесън (може да се замени с 1-2 скилидки пресован чесън), както и 1 с.л. лимонов сок, както и 1 ч.л. горчица. Всичко това се омесва добре и късчетата дроб добре се овалват в тази марината и оставят да престоят в нея- най-добре в хладилника. По желание може да се добави и малко чили ... Подправките зависят от вкуса-винаги може нещо да се промени по собствен вкус.
    На пето място, следва нанизване на шишчето, което предварително е намокрено. Предпочитам само дроб, но не пречи късче дроб, късче лук, късче домат. Не препоръчвам чушка - променя вкуса и аромата. Пробвал съм с парченца твърдо сирене - става суперско.
        На последно и най-важно място, печене на грил тиган или скара, която е максимално загрята. Нареждат се в единия край на скарата и в момента, в който променят цвета си се търкулват настрани докато превъртят пълен цикъл по скарата. Грубо казано, пече от четири страни максимум по 1-2 минути.  Цялостното печене на едно шишче ми отнема една цигара време.
   Следва вадене, слагане в тенджерка (на топло), леко осоляване и отгоре изцеждане на няколко капки лимон.
   
Могат да се опекат в грил тиган върху хартия за печене.

Тези шишчета стават дзверски крехка вкуснотия.

П.П. по подсещане от приятел във ФБ, допълвам:
-ако дробът е агнешки, може да се завие в було или пък да се "овърже" с агнешки чревца и ще стане нещо като кукуреци
-а ако дробът е свински, резенчетата могат да се увият в бекон и тогава да се нанижат и пекат. 
Вкуснотията ще стане наистина Дзверска.

НАЗДРАВЕ!       

Невероятна домашна лимонада

 

    В тези невероятни жеги,освен да си седим под климатика, нищо друго не ни остава освен да се наслаждаваме на хубав домашен сладолед, другото удоволствие ни е невероятната домашна лимонада.
    Правил съм в най-различни варианти с лимони (традиционно) или с други цитруси - па и някои плодове като ягоди и т.н.
    Покрай едни проблеми малко здравословни и покрай направата на полезния лимонов крем, намерих поредното потвръждение, че най голяма полза има от топла вода с лимон.
        И така д си дойда на думата:
Необходими продукти: един голям лимон или два по-малки; 1 л вода; мед на вкус и мента.
Лимонът се измива много добре - дори преди това е желателно да се накисне в студена вода за около час -два.
След това се нарязва на ситни кубчета заедно с кората. Слага се в подходяща съдина и залива с вряла вода.
Сега е моментът да се сложи стръкче прясна мента. Ако няма- едно пакетче чай от мента.
Когато поистине и температурата падне до около 40-45С се слагат 2-3-4 с.л. мед (кой колкото желае да му е сладко). Разбърква се добре и се оставя под капак поне за 12 часа.
Следва прецеждане  (вкл. и изстискване на плода) и пълнене в стъклена бутилка.
Нека си престои в хладилника поне 2 дни.
На пръв поглед - малко играчка, но за сметка на това неревоятна вкуснотия. Щях да кажа "дзверска", но няма мръФка в нея. 
Лимонада - трепач.

П.П. Нямам претенции за авторство, но това е направо "откритие" за мене.

понеделник, 12 юли 2021 г.

Конфитюр и мармалад от зрели смокини


     Едни хора правят избори, други "изчегъртват" някого от властта и т.н., и т.н. ... Трети ходят на море в чужбина и се радват, че са гласували и са си пекли д..тата на гръцкия плаж на парфе и узо. Четвърти лежат по диваните ( т.нар. диванна армия от преди година) и пущат статуси във ФБ ...
    Е, има и такива като мене, които се забавляват с всичко от горното, но не забравят съвсем практично, че иде и зима и че точно сега е сезонът на любимите смокини.
    Днес няма да пиша за ползата от тях и че в Древността са били храната на Боговете ... Харесвам ги във всякакъв вариант - на сок (от листа), на сладко от зелени смокини, на ... и не забравям, че били и афродиазак ... 
    А на нашия пазар се появиха едни презрели смокини по 3,00 лв килото и които май стават само за ракия (невероятна впрочем), ама аз понеже пия бърбън съм на друго мнение.
    
Та понакупих от тези ми ти смокини и реших да си направя "зимнина"... Вариантът с фалшивия смокинов конфитюр от ябълки остана на заден план.
Реших да се вихря по новому и по напълно различен начин. Да приемем, че става дума за по едно кило закупени презрели смокини, но количеството е без значение - важе е принципа на приготвянето.
Смокините се измиват добре, обелват и разделят условно на две равни части.
Нали ще правим два различни вида краен продукт.
В две съдини на печката се слагат поравни количества обелени смокини - без вода и се оставят да заврат, след като почне якото кипене, силата на котлона се намалява наполовина и се оставят да си къкрят.
Едните си къкрят както си, а другите като като "разварят" се пасират с пасатора на каша...
Първите се се оставят да си варят до пълно сгъстяване - може да се варят с нарязан и изцеден лимон или да им се добави 1 ч.л. лимонтузу.  
Захар не се слага през цялото варене ...
Сгъстените смокини се оставят да поизстинат до около 50С  се слагат 3-4-5 с.л. мед (въпрос на сладост- може повече). Разбъркват се яко и се пълнят в бурканчета и обръщат с капачките нодалу.
Нашият конфитюр от смокини без захар е готов. Дали ще се добави ванилия, индриже или друг овкусител е въпрос на лично желание.
Другата част сварени смокини се пасира с пасатора и сипва в голяма цедка и започва голямата "играчка" за прецеждане и отделяне на семките (ич, ама ич не ги обичам, че ми се пъхат между зъбките и не правят кеф, а направо побяснявам ...). 
След 100 грама бърбън без лед при това и тъпо бъркане пъшките са отделени - около 3 с.л. и в наличност има перфектно прецедена смокинова паста.




Връщаме я в съдината на котлона, добавя се 1 с.л. ябълков пектин, размесен с 1 с.л. кафява захар и се вари до желаното сгъстяване. Слага се и 1 ч.л. лимонтузу.



Докато е топло, се пълни в сухи буркани.
От това количество ( 1 кило смокини) - се получи конфитюр 1 б. - 450 грама и 1 б. - 100 грама.
Излишно е да обяснявам, че нарочно (по обясними причини) и в двата варианта няма захар, а резултатът е невероятен. С лек накиселяващ привкус на смокините.
Може да се избегне този привкус при слагане на повече захар или подсладител (мед), но нас така ни харесва...
Напълно диетично от към захар и със запазени всички качества и вкус на смокините ...
Пробвайте смело, невероятно подходящо е за диабетици, за хора с проблеми, а за вкуса няма да обяснявам - дзверски вкусно е....
И нещо като бонус за търпеливите да прочетат тази писаница до края:
няколко смокини се разполовяват се с малко масълце и настъргано синьо сирене и за няколко минути се запичат във фурната на вентилатор на 200С ... колкото синьото сирене да се разтопи ...
Това е ... дзверско мезе.
Само за любители ...