СОЛЕНКИ за закуска и за мезе

 

    Най-сетне прекарах ред да напиша за направията на тези соленки, които са много подходящи за закуска, а и за мезе. Правя ги доста често и винаги стават страхотно вкусни.

    Преди да продължа с начина на направията, както винаги в последно време ще дам и други варианти от блога с подобни вкуснотии:

За закуска сиренки (и със спанак)

Хрупкави сиренки от стар хляб

ХАЧАПУРИ по най-лесния начин

Неделни бухти или бухтите на Баба

За тестото:

200-250 грама сирене се натрошават с вилица и смесват с две яйца и 2-3 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. захар.

Добавят се 300 грама пресято брашно и 1 ч.л. бакпулвер.

Сол - слага се в зависимост от солеността на сиренето.

Омесва се твърдо тесто, към което се добавя 1 с.л. масло и се доомесва.

Покрива се със стреч фолио и се оставя да си почива.

Правя го вечерта и го оставям да си почива до сутринта.

На сутринта с намазнени ръце от тестото се откъсва голямо топче, което се оформя като салам и се нарязва на парчета малко по-големи от орех.

От всяко парче се оформя малка леко продълговата "питка" и се оставят да си отдъхнат няколко минути, докато загрява олиото.

Пържат се в тясна касерола поне с 2 пръста олио до хубаво зачервяване от двете страни.

Готовите сиренки се вадят върху домакинска хартия, която да поеме излишната мазнина.

Отвън стават хрупкави, а вътре са мекички и приятно солени.

Ако искате да са меки и отвън, просто трябва да се слагат в съдина с капак.

Но все пак са по-вкусни хрупкави отвън ...

Толкова за сиренките за закуска....

Сега за сиренените пръчици за мезе.

От същото тесто се откъсват топчета колкото орех и с ръка се оформят продълговати пръчици около 15-17 см дължина и дебелина 2/3 см.

Нареждат се върху леко омаслена хартия за печене, намазват се с прясно мляко (може и жълтък на яйце) и се ръсват с малко едро смляна сол.

Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 15-на минути.

Към 10-а са си променили цвета и леко ги размествам.

След като са готови и изключа фурната не ги вадя, а леко я открехвам и оставям в нея да изстиват.

По този начин след печенето допълнително поизсъхват и стават хрупкави.

Страхотно мезе са.

Всичко се прави лесно, така че смело се пробвайте и няма да съжалите!

МЪРЗЕЛИВО "ХАЧАПУРИ"

 

    Е, хайде от мен да мине - не е съвсем класическото абхазко хачапури, по-скоро е вариант на т.нар. "затворено" хачапури, ама не можах да му измисля друго име.

    Сетне си имаше причина точно това да направя, защото от няколко дни се боря да направя домашен квас с грозде, който ми се получи изненадващо сполучлив, макар че основно го захванах с безглутеново брашно.

    Реших да го пробвам и да направя тесто:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало, но не достатъчно и реших да го оставя до сутринта.

    На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

    След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно, макар че беше доста меко и трябваше да се работи с намазнени ръце.

    Чудех се какво да направя с него за закуска и реших да е нещо като питка пълнена с моцарела, приличаща на хачапурито, та затова и мързеливо хачапури.

    С намазнени ръце се къса топка от тестото - по-голяма от тази за тенис и върху леко намазнената дъска се разстила почти в квадратна форма. Е, толкова успях - не е необходимо престараване.

    В единия край се настъргва на едро моцарела и се захлупва с другата половинка. Краищата леко се притискат да залепнат.

    В интерес на истината, за да стане почти истинско хачапури можех да чукна едно яйце върху моцарелата и да го затворя с тестото, но се притесних - за пръв път правя нещо с тесто с квас, та ми дожаля за яйцето.

    Направих три такива. Остана малко тесто, от което направих питка, в която "имплантирах" резен моцарела.

    Нареждат се в тамата на фурната върху леко намаслена хартия за печене.

    Питките резнах отгоре с острия нож. Зачудих се дали да ги намажа с разбито яйце или с прясно мляко или да ги ръсна със сусам или нещо друго и се отказах от всички тези варианти. 

    Нека си е натурално, да се усети вкуса на тестото.

    Печене в предварително загрята на 180С фурна на средна решетка за около 35 минути - до зачеряване. Следва вадене и покриване с чиста леко навлажнена кърпа.

    След 5 минути се намазват с масло и се сервират. Леко хрупкави, много вкусни. Ако сравнявам с тестото приготвено с мая, вървят напред вкусово.

    Оказа се, че най си вървят с моя вариант на таратор в чаша. Не съм писал за него, но както и да е....

    Впрочем едно парче артиса за другия ден. Беше дори по-вкусно.

    Пробвайте както приготвянето на домашния квас с грозде, така и на мързеливите ми "хачапури".

    "Скрийте" и едно вътре във всяка "баничка" яйце и намажете с жълтък и ще стане нещо дзверски неустоимо.

    Само споделих идеята ..., защото това не е рецепта.

    Знаете, че мразя да говоря за рецепти, грамчета, милиграмчета и т.н. 

    Готвенето е основно реализация на идеи за комбинация на налични продукти, а не досадно търсене на това онова и ако не намиреш перо от врана, да не знаеш как да продължиш ...

    Като в приказката за Баба Яга като решила да забърка отровната отвара - имало плюнка от ястреб, пера от орел, корен от гъба и т.н. и т.н., та тя взела, че купила кренвирш ...

    П.П. Вместо с моцарела, кашкавал, сирене или там каквото и да е, могат да се напълнят с кайма и да си стане напълно пълноценна вечеря.

    Е, дори за приготвянето на една закуска не мога да пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

Бързи и лесни банички от бутер тесто

 

 В събота или неделя доста често правя тези бутербанички вместо традиционните бухти или палачинки. Правят се много лесно, а печенето сякаш е по-бързо отколкото на обикновената баница. 

    Най-важното е, че могат да се приготвят и от най неизкушения в готвенето и печенето.

    Необходими са един пакет или по-малко (зависи от големината на тавата), около 250-300 грама сирене и две (може и три) яйца.

    От бутер тестото се изрязват ленти с дължината на тавичката  и широчина около 10-а см. 

    Натрошеното сирене се смесва с яйцата.

    По дължината на лентата бутер тесто от едната страна се слага от плънката и внимателно се навива на руло.

    На дъното на тавичката (ползвам йенска) се застила хартия за печене и рулата се нареждат в нея като помежду им се оставя малко разстояние (поне 0,5-1 см). Като се напълни тавичката, ги нарязвам на парчета с дължина 8-10 см. 

    Отгоре се заливат с остатъка от плънката.

    Пече се на 180С в предварително загрята фурна - около 35 мин. и/ или до хубаво зачервяване.

    Голяма вкуснотия, която се прави по-бързо отколкото обяснявах.

    Пробвайте и ще Ви станат любимите бързи и мързели ви банички за закуска.

Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

ПАЛАЧИНКИ с брашно от червена леща

  След като писах как се прави брашно от червена леща идва ред да напиша какви палачинки правя с него.

    Палачинките ги правя от 8 с.л. брашно от червената леща, 2 яйца, малко повече от 1 1/2 ч.ч. прясно мляко, 1 равна ч.л.  сол, толкова захар и сода, както и 2-3 с.л. разтопено масло. Правят се като стандарните палачинки, но има особености, които искам да споделя.

В подходяща купа се слагат всички съставки и за предпочитане е да се разбият с миксер. В името на експеримента пробвах с вилица и тел. Само че брашното от леща е по-хигроскопично и става на бучки. Затова - разбиване с миксер.

Втората особеност - след разбиването се оставя да си почине поне 15-а минути. През това време брашото поема течност и някак си "набъбва" и се сгъстява. 

Сега е моментът да се види гъстотата на тестото - трябва да е като леко рядка боза. При мен се сгъсти доста и се наложи да долея още малко прясно мляко, за да се разреди.

Третата особеност, тестото трябва да се разбърква. Разбъркваш и гребваш с черпака за изливане в тигана. Така е, защото се утаява много бързо.

Четвъртата особеност е, че преди всяка палачинка дъното на тигана трябва да се намазва с масло.

След като тиганът е загрял, силата на котлона се намаля от 9-та на 7-ма степен. Още като се появят първите "пуканчета" е готово за обръщане.

И последно, желателно е палачинките да не са много големи - 16-18 см диаметър. При по-големите има опасност да се разкъсат при обръщането.

Готовите палачинки обилно се намазват с масло.

Лично ги обичам обилно намазани с мед и с натрошено сирене.

Стават невероятна вкуснотия.

Просто пробвайте и няма да съжалите.

    

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ специал

 

Имаме поизсъхнал хляб - идеалната закуска - пържени филийки.

Често ги правя като се натопяват в разбити яйца.

Сега яйцата поскъпнаха и към тях добавям прясно мляко.

Вслучая имах прясно отразяни дръжки от спанак и магданоз, но ако има и от копър е направо идеално.

Дръжките се нарязват на ситно и в блендера се бледират заедно с малко прясно мляко и яйце/а.

В тази смес се натопяват филийките и пържат.

Страхотна закуска било със сирене, било с някакво сладко или мед.

Който не иска пържено, може да ги опече във фурната. Пак стават, но пържените са по-вкусни.

Такива дръжки, нарязани на много ситно изсушавам и ползвам сетне заедно с други сушени зеленчуци за супи, овкусяване на ястия и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За който стигна до тук и един два бонуса.

Към получената смес се добавят няколко супени лъжици овесени ядки и също се смилат с бендера. Слагат се и по 1 ч.л. сода/бакпулвер и захар.

Пържат се в малко мазнина като в тигана се сипват с голяма лъжица.

Стават невероятни - почти като прословутите американски палачинки.

Вместо това тази бендирана смес може да се ползва за основа на палачинки с добавка на брашно и още малко мляко.

Полачинките стават много интересни на цвят - едни такива зелени и особено вкусни.

Правете смело и няма да съжалите.

Колачетата на Баба

 

  С времето и напредването на възрастта като ли често се присещам за разни неща от детството. Някой ден ще взема да си записвам разни историйки, но сега иде реч за любимите ми колачета, които правеше селската ми баба - Тяна. На село изкарвах ваканциите - особено летните. Баба изобщо не се церемонеше с мене - беше строга и ме впрягаше във всякаква домакинска работа, но пък като си изпълнех задачите, имах пълната свободия да правя каквото си искам с останалите хлапета от махлата. Излишно е да споменавам, че редовно сутрин се правеше закуска, обядът беше супа и ястие и естествено за вечеря - задължително с някаква мръФка заради Дядо. В дъното на двора имаше кирпичена фурна и в съботните дни се печаше една фурна хляб, гювечи и куп други неща.

    Като става дума за готвене, все се въртях около печката и докато каквото и да се правеше се окусвах и сетне сит си биех петите в задника и до вечерта по реката, подмолите и т.н., но това все пак е друга история.

    Не знам защо, но тези почивни дни се сетих за бабините колачета, които бяха страхотно вкусни и реших единия ден те да са закуска. Не ми беше трудно да си спомня какво правеше Баба, но ми беше трудно да намеря прясно издоено овче мляко, прясно домашно сирене, смляно в селската мелница брашно и т.н. , но както и да е...

Май станах отегчителен, но който е влизал в блога ми, знае че ме гони логореята.

Затова веднага минавам на направията и необходимите продукти:

Правя уговорката, че количеството продукти е за много колачета - поне 20-а, че и повече. Ама ще поясня какво направих.

И така:

около 300 мл прясно мляко, леко затоплено (идеално ако е овче), но ползвах магазинско

2 големи яйца

7 грама суха мая, 1 голяма с.л. мед или 1 с.л.захар; 1 ч.л. сол; около 600 грама брашно (относително), както и поне 60 гр. разтопена мас, 1 ч.л. сода.

В затопленото мляко се слагат яйцата, маста, меда, солта, содата и маята. Разбъркват се и на партиди се добавя пресятото брашно. Трябва да се получи меко и лепнещо тесто, което се оставя на топло за 30-40 минути.

В малка касеролка се загрява смес от олио поравно с мас и след като загрее яко, се намалява силата на котлона с 1/3. С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета с големината на пингпонг топче, разтягат се като плоска питка и се запържват от двете страни до зачервяването им.

Поднасят се с пудра захар, със сладко или конфитюр, или пък със сирене.

В интерес на истината приличат на мекичета, но те се правят предимно с вода, мая и брашно.

ВКУСНИ БЪРКАНИ ЯЙЦА

 

  Това не е рецепта, а просто резултат на един експеримент, който даде невероятно вкусен резултат.  От снивките и обясненията всичко ще стане ясно, а количествата всеки може да си ги пригоди за него и колко човека ще закусват. При нас идеята беше за двама, но се получи почти за четирима.

В тигана се загряват 2-3 с.л. кокосово масло и в него се пущат 5-6 с.л. фини овесени ядки, които се разбъркват и запържват до хубав кафяв цвят.

Докато ядките се запържват около стотина грама колбас (шунка, салам и т.н.) се нарязват на ситни кубчета.

Нарязват се и малко зелентии - в случая спанак.

3 големи яйца (или 4-ри малки) се разбиват в купа с 1/2 ч.л. прясно мляко, щипка сол и черен пипер.

Добавят се нарязан на ситно домат, както и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Една червена чушка се нарязва на ситни кубчета.

При овесените ядки като покафенеят се пущат първо кубчетата червена чушка, сетне след минутка нарязания колбас и след още минутка яйчената смес със зелентиите.

Разбърква се на бърза ръка, тиганът се покрива с капака и след една минута котлонът се изключва. Пак се разбърква и оставя така под капака. След 10-а минути имаме перфектни бърквани яйца за закуска.

Ако не се разбърква повторно може да стане и като омлет.

Вкуснотията е невероятна.

ОВЕСЕНИ палачинки или палачинки без брашно и прясно мляко

 

    Заглавието не е подвеждащо - наистина иде реч за палачинки от овесени ядки. При това са напълно безглутенови, здравословни и при това икономични. Да не казвам колко лесно се приготвят.

Необходими са ни 2 яйца, 7 с.л. овесени ядки с връх, 1/2 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, по 1 с.л. кокосово масло и зехтин (може 2 с.л. олио или масло) и вода - първоначално около 300 мл.

Всички продукти се слагат в купата на блендера и се блендират до пастообразно състояние. Оставя се да престои около 15-а минути и се преценява гъстотата. Трябва консистенцията да стане такава като за обиктновени палачинки. Ако е гъсто, се добавя малко водичка, а ако е много рядко - още овесени ядки и отново се пасира. На мен се наложи да добавя още 100-а мл вода.

Вместо вода може да се ползва прясно мляко, но заложих на варианта да са без лактоза и да са напълно здравословни.

Само да вметна, от това количество излезноха 8 палачинки с диаметър 18-20 см.

Всъщност в приготвянето на сместа няма нещо особено. Вместо блендер може да се ползва пасатор.

Единствено печенето си има тънкости, които искам да споделя и които трябва да се спазват. Тази смес няма глутен, който да създава подходяща консистенция при печенето им. Единственото , което служи за "спойка" са яйцата.

Първо тиган с дебело дъно се загрява максимално (моят котлон е с 9 степени) и сетне се намалява на 7-ма. В тигана се сипва идея мазнина - олио, масло, което с четка се разнася из цялото дъно.

В тигана с черпак се сипва от палачинковата смес и се изчаква да се появят прословутите "пуканчета" и да изсъхне. Който е пекал, знае за какво говоря. С лопатката внимателно от всички страни се отлепва от дъното на тигана и се обръща. От другата страна се пече буквално за 2 минути.

Ако не се спази тази процедура, залепват за тигана и при обръщането се разкъсват.

Иначе стават тънки, финни и еластични и през тях може да се "чете" вестник.

Тука на снимката е последното "изтърсаче" от сместа, което обилно съм полял с петмез от фурми.

Вместо това може да се ползва мед, конфитюр или мармалад от любим плод или пък сирене или крема сирене. На когото както му харесва.

Направията ми отне 30-а минути, а бяха "взети на абордаж" буквално за 5 минути.

Дори не успях да направя и снимки като хората... :)

И най-накрая да припомня как може да се направи и овесено мляко, което е много полезно и от него могат да се направят невероятни кремчета, десерти и др.п.

Правете смело, лесно е и невероятно вкусни палачинки се получават.

ХРУПКАВИ БУХТИ

 

  В блога имам доста рецепти за бухти, направени по най-различни начини, но тези са напълно различни и си струва да се опитат.

    Бях гледал някъде из нета за един турски сладкиш, който се прави от царевично нишесте смесено с кисело мляко, изпържено на топки и сетне обилно сиропиран със захарен сироп. Идейно много ми хареса, защото пишеше, че е безглутенов, но пък идеята с обилното сиропиране хич не ми хареса.

Затова реших да си модифицирам рецептата по свой си начин и да се огранича само до направата на първата й част. За проба взех 1/2 кофичка кисело мляко, леко прецедено, загасих в него 1/2 ч.л. сода, щипка сол и едно пакетче захар за кафе (2 гр) и започнах да добавям царевично нишесте.  За да се получи гъста консистенция като на снимката и която да държи форма, "глътна" почти 200 грама. В тясна касерола с почти 2 пръста силно загрято олио пущах по 1 ч.л. от тази смес. Ами факт - пържат си се като бухти, бухват си добре. Но ... оказа се, че има проблем - като се наложи бухтата да се обръща, трябва да се прави много внимателно, че леко се разтича ... и започват да губят форма. На заглавната снимка най-долните три са от тях. Останалите не са увековечени със снимка. Е, да пържа бухти и да им бая да не се разтекат хич, ама хич не ми хареса, макар че се "сборих" с цялата смес. 

В интерес на истината станаха невероятно вкусни и хрупкави. За моя вкус бяха и малко непривични за бухти, защото ми липсваше яйцето. Хапнахме си ги с кеф - особено с мед или сладко си вървят идеално. Правих ги в събота и затова в неделния ден реших да направя втора вариация: 2 яйца, 250 грама кисело мляко, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, 1 пакетче захар,  се разбиват и се добавят равни количества царевично нишесте и пресято брашно - "глътна" ми по 5 с.л. Натроших и малко сирене - един резен, около 70-а грама. Разбърках без голямо престаряване и от там нататък всичко е ясно. Силно загрято олио в тясна касерола (все пак при тия цени на олиото трябва да сме икономични) и с голяма чаена лъжичка се пуща от тестото в мазнината. Е, направо се пполучиха "вълшебните" бухти, които сами си се обръщат в тигана. Вадят се и се слагат върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Ха на тая снимка са бухтите от втория вариант - лелей нямате си представа колко хрупкави се получиха. Сигурно от 40 години правя бухти, но такива не съм правил ... Уникални просто ... Имах идея да направя същото само с яйца, кисело мляко и нишесте, но това ще е за следващите почивни дни ....

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.