Фасул с картофи почти по Родопски

  Фасул с картофи под формата на чорба пробвах за първи път преди малко повече от 40 години - при един студентски поход из Родопите. Беше в едно малко селско кръчме. След това съм ял и яхния, но все в постен вариант.

 Бабите ми готвеха фасул с кисело зеле, фасул с ориз и кисело зело и все му казваха бурания. Бурания казваха и на ориза с кисело или прясно зеле. Но нямам спомен да са готвили само фасул с картофи.

 Та както и да е, но да се върна на ястието. Бях купил от пазара един Райкин боб, дето толкова ми го хвалиха, че ставал при сваряване като масло, че нямаше начин да не го купя и да не го пробвам още същия ден.
 Няма да обяснявам, че точно този Райкин боб излезна упорит и то доста, ама не колкото мене.

Турнах една голяма купа (около 400 грама) боб с две купи вода в кукъра - в моя става за около 25 минути. Но не - тропаше като джамен. Изхвърлих водата, сложих нова и реших да го облагородя с едно малко джоланче. Чак на след третото включване взе да дава признаци на омекване. Значи вече за петото включване на кукъра на същата програма, добавих глава лук нарязана на ситно, два моркова - единият на кубчета, другият настърган,  3-4 скилидки чесън, 2-3 с.л. олио и два картофа.
След сваряването прехвърлих всичко в тавичка, обезкостих джолана, че се бе разкапал, сол на вкус, малко църно пиперче и пресен джоджен.
Запичане за 30-а минути на 200С във фурната и веднага след това на масата.
Невероятна дзверска вкуснотия, която си заслужава да се пробва. 
И да не пропусна, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Кайма за скара и други лакардии

Тази публикация ще е коренно различна от всички в лични кулинарни блогове.

Тези дни имах имах малко повече време и си напраИх една екскурзоводКена обиколка из разните кулинарни блогове.

След нея установих, че:

първо, всички снимат старателно и красиво

второ,всичко е красиво и адски сполучливо

трето,аранжираш дъсчица, разхвърляш цветенца, чушчица, чесънче, два домата, нагласяш Фотото и Опааа - нещо вземащо Акъля на зрителя

Доста от блогърите дават едни строги рецепти, та свят да ти се завие и електронното кантарче да е интегрирано с лъжицата, а други  ....
Най-важното, което установих е, че всички сме страшно успешни, че рецептите ни направо са неустоими и т.н. Само във ФБ може да видиш я баница, я пържола, приготвена по ФБ-кски - демек нещо попрепеченко, че и направо поизгоряло яко.

Та в тази публикация съм решил да посподеля обратната страна на медала:
Само преди да започна ще кажа, че готвя само за нас си и за приятели. 
Ако ще има и непознати, залагам на вече пробвани и успешни неща, а експериментите ги оставям за нас си.

Готвя много неща и в общи линии всичко е "на око" и без да ползвам рецепти. Не че не чета, но за нещо непознато проучвам максимално достъпната информация и сетне си го правя по собствен начин.
Снимките ги правя с телефона, без някакво особено старание - горе долу както се сервира на масата, т.е. съвсем по домашному.
В блога публикувам само проверени неща, които съм сигурен, че ако принципно се следват основните стъпки, няма начин да не се получи. Затова и давам ориентировъчни количества, а всеки може да пригоди ястието към собствените си предпочитания.

И веднага казвам: някой да не вземе да си мисли, че винаги всичко ми се получава. Има толкова случаи, когато искаш да направиш нещо, а става съвсем друго. 
Загорялите манджи не ги броя. 
При тях влизат и препечените като подметки мръФки.
Но има случаи, когато съм тръгвал да правя салам и като нещо се обърка, дори и за кучето не става - направо в кофата.

Тука възнамерявам да разкажа за това, което наричам пълен провал в кухнята:

Е, докарах ред за първата история:

Историята от моята гледна точка е много тъжна, свързана е с каймата ми за скара, та и от там заглавието.

Някъде в началото на годината през месинджъра с мен се свърза един напълно непознат, поиска телефона ми, за да си говорим разни неща за месата. Видял в блога ми интересни неща. До тук няма лошо. Предложи да направим нещо месесто съвместно - от него месото, от мене направията. След известни увъртания и аз дето винаги отказвам,  взех, че се съгласих. 
С една дума, изневерих на принципа си. А младежът беше много вдъхновен и имал много добър доставчик на хубаво месо. И като предложи да започнем с кайма за скара, че не бил попадал на добра, идеята ми хареса. Уговорихме се за 70 % свинско и 30 % телешко и точно какво е да е месото.
След няколко дни се обади, че е готов и ще ми го донесе, но понеже бърза да се видим край града в една бензиностанция. Беше пропътувал повече от 100-а км, за да го донесе и толкова за обратно.
Месото беше перфектно, прясно прясно. Имаше само едно голямо "НО" ... Младежът беше донесъл повече от 20-а кила.
И се почна една дето не е за разказване. Обикновено в къщи работя с до 5 кг месо, и само един два пъти с повече.
А сега изведнъж повече от 20 кила...
Наложи да купя на бърза ръка една голяма вана и два големи легена.
Първо трябваше да го сложа върху решетки да се отцеди малко. 
Сетне да се почисти ог грубите ципи и да се напъха във фризера. 
Освободих две чекмеджета от фризера, за да може да го поеме. А те взеха, че се препълниха и като замръзна, няма вадене. Два дни за замръзване и сетне при напъна да извадя чекмеджетата едното взе, че се счупи. 
Да не обяснявам, че резервни вече няма и беше огромна играчка да го залепя и да стане годно за ползване.
Вадиш месото на партиди, изчакваш малко да поотпусне, режеш на късчета и докато е полузамразено започваш меленето - първо трябва да се смели на едра решетка и сетне на ситна.
Добре, че машинката е електрическа, ама и тя видя доста зор и започна да прегрява по малко. 
Сдаде багажа за последния килограм, когато се строши оста на ножа. Няма страшно, след един месец ми доставиха новата, а за мене артиса малко месо за шишчета на скарата.
След смилането, отново във фризера за ден и сетне вадене и започване на овкусяването. Горе долу половината само със сол, а в другата част - сол, черен пипер и идея кимион.
В интерес на истината, спазих цялата технология за направията, че дори и се престарах малко повече.
Разтегляне и вакумиране на пакети по един кг.
Дори си поиграх да направя и готови кюфтета в няколко пакет - само  вадиш от фризера, изчакваш малко и печеш.
В интерес на истината, както винаги, отделих малко от готовата кайма, направих за проба 6-7 кюфтета, пекнах ги на скарата. Бяха направо фантастични.
Както и да е, младежът си взе пакетите - пак пропътува 200 и кусур километра, пихме кафе, говорихме, че направим свински врат...
Късно вечерта ми звъннна да каже, че опекли кюфтета и многи харесали.
Повече не сме се и чули от тогава.

Ха сега си представете цялата "работна" обстановка - цялото действие се развива в хола на малката масичка. Боксът ми е 1,4х2 м и няма къде да се завъртиш ... Седнал си на фотьойла, пред тебе дъската с куп ножове, около тебе вани, легени с меса, а от другия край на масичката - машинката за мелене на месо. Режеш, мелиш, месих, вакумираш ... И това действие цели Четири дни.
Как не ме изгониха от къщи не знам.

След като цялата дандания приключи, бухнах моите пакети с кайма във фризера и направо ги забравих.
Цял месец не исках да чух и да видя кайма.

Младежите ме изненадаха с едно внезапно гости и реших, че ще им направя кюфтета. Размразих един пакет, доовкусих малко, добавих хляб и лук и воаля - готов за пържене.
Пущам първото кюфте в мазнината, второто и пред очите ми започва да става едно мазало чудо - както си стои оформеното кюфте в тигана, леко и кротко започва да се надува и след още малко се разпада буквално на трохи. В крайна сметка се получи един тиган идеално изпържена кайма, която биде оползотворена в една мусака.

След няколкодневно глождене, извадих втори пакет. Оставих нарочно да се размрази добре както си е вакумиран пакета. По ъглите се събра една такава белезника течност. Вярно е, че омесването на смляното месо слагам около 10 % лед и меся до пълното му поемане, но и такова чудо не беше ми се случвало. Иначе на каймата нищо й нямаше. Реших да повторя номера с направата на кюфтета - пак изцеден хляб, пак лук, още малко подправки, яйце и т.н. - по всички правила за пърженото кюфте. Еха, станаха идеални и форма държат и цвят и аромат. Кюфтета за чудо и приказ - само за снимка и хвалене. И дотам - до първа хапка - направо киселееха и то ужасно. Единствено съседското куче им се зарадва и ги излапа щастливо.

За третия пакет няма какво да казвам - беше направо нещо невероятно и вкусно - направо дзверски вкусно. Ша дъ кажеш - браво на мастора!

Следващият беше един малък ужас - като го оставих да се размразява, колкото повече омекваше каймата, толкова повече вакумопаковката му започваше да се издува - все едно че я помпиш. По едно време реших да ще вземе да гръмне... Боцнах я леко, лъхна ме нещо особено и веднага замина в коша за боклук.

Петият беше като третия- фантастика!

А на заглавната снимка е това, което се получи от пакета с готовите подправени и замраени кюфтета. Всичко друго, но не и кюфтета. В интерес на истината, гаден вид, но много добри на вкус ...

Имам още един оставен във фризера и си залагам от време на време - ще го бъде или не когато го отворя. Но нека си постои така още така месец - два във фризера...

Стояне, не знам какво какво се обърка, младежо. Извинявай.
Представям си какво е било разочарованието ти от прехвалилия се "мастор" на каймата.

За мене, всичко това е някаква мистерия, на която не мога да намеря обяснението.
Знам, че всичко бе направо с голям мерак (да не кажа с идеята "да блесна"), с голямо старание и много труд ... И изведнъж се оказва, че по най-мистериозния начин едва ли не всичко е похабено и направо не става за ядене ...

П.П. Бях досаден, но не карам никой да чете, ако не му е интересно.
А и обещавам, ще продължавам с подобни истории ... Имам доста такива.

Най-лесната домашна сурова наденица

 Не е необходимо да го казвам за хиляден път, но пак ще го направя - лют привърженик съм на домашно приготвяните месни деликатеси и заготовки и върл противник на продаваните по магазините. Рядко съм срещал читав производител и то основно не е нашенски, за огромно съжаление.

 Сигурно Ви е писнало с това какви етикети показвам от време на време с какви чудесии има вътре в колбасите. Обаче като опрем до суровата наденица, която продават там става вече "тъмна Индия". Преди време с доста разправии в един магазин ги накарах да ми дадат сертификата за доставката на сурова наденица и етикета за съдържанието й. И за пореден път изпаднах в потрес - пак пълно с дивотии - по-добре да не обяснявам.

Поувлякох се и затова минавам по същество. Идеята ми с тази публикация е да покажа, че с минимум усилия всеки може да си направи перфектната домашна наденица.

Необходими са:

на първо място, поне малко мерак

на второ място, свински черва и фунийка за пълнене

на трето място, пак малко мерак и малко търпение

Няма да повярвате, нали? 

Ама е факт. Единствен зор могат да дадат червата за пълнене, но и те се намират в последно време доста лесно по месарниците - при нас има от ранна есен до късна пролет и като си купиш 2-3 кутийки, стигат за сума ти време.

След като установихме, че имаме мерак, следващото е да отидем в месарницата - не хипермаркет, а квартална, в която си избираш месото и на място ще ти го смелят.

За наденицата не е необходимо да се купува скъпо месо -  от свинското работа върши плешка, обезкостен джолан (идеален е), гърди, месо от корема (осмянка), а от телешкото - онова, което в месарницата продават "за готвене". Съотношението е 70:30 или 60:40, но може и да се направи само от единия вид.

Като го правиш за първи път и 3 кила смляно месо стигат, за да не се отчаеш от много работа, но оптимално е да се правят около 5 кг. Тогава няма да си играеш през месец, а запасът ще стигне за по-дълго време.

Най-трудната част до тука е да пренесеш мляното месо до къщи.

След прибирането в къщи правиш още едно усилие -а да разделим месото на две части, както и да намерим по-голяма съдина, в която може да свещенодействаме спокойно.

И да не забравим да се възнаградим с по едно питие за нечовешкото до този момент усилие.

Отделихме половината месо в съдината и знаем, че е примерно 1,5 или 2,5 кг. Това ще е пътеводителят за слагане на подправките и солта. Тъй като това е смляно месо, ни трябва и студена вода - между 10 до 15 % от теглото, това ще рече грубо 1 ч.ч., в която разтопяваме солта - 18 грама на кило или от зор 20 грама. Зор е ако няма ел.везна в къщи, но и на това има цаката - мерим с чаени лъжички - грубо казано 3 ч.л. без връх.

Сипваме солената вода при смляното месо и слагаме подправките - задължително черен пипер - 5 гр/г, кимион - 2-3 грама (или 1 ч.л. и 1/2 ч.л.).

Тука е и най-хубавият момент - можеш да сложиш подправки каквито  и колкото душата ти сака  -  сух чесън; червен пипер (сладък, пушен или лютив); чубрица; две три шепи нарязан на ситно праз и т.н. и т.н.

След омесването не е необходимо да се чака месото да зрее или нещо друго.

Нанизва се червото на фунийката и започва пълненето. Не е необходимо да се тъпче, да се уплътнява особено, а сетне да се дупчи и т.н. Може да се напълни и като се ползва машинка за мелене на месо, ама нали приехме, че имаме само фунийка, черва и мерак.

Хубавото е, че не е необходимо някакво старание или някакво особено оформяне. Могат да се пълнят парчета с каквато и да е големина.

След напълването готовите наденици е добре да престоят една нощ в тава в хладилника или а хладно място.

Впрочем големите мераклии могат да си купят ей такъв пистолет за силикон, да му отрежат върха или да пригодят фунийка. Идеален е за пълненето - превръща го в песен.

А и още един съвет:

Ако Ви е обзело голямо съмнение какво сте сътворили, преди пълненето може да се отдели малко от каймата, да се направят кюфтенца и да се пекнат. Заедно с хубаво питие ще стимулират майстора и ще му подскажат дали и какво още да се добави.

Това май е най-приятната част от работата.

Готовата наденица след престоя си, може да се направи каквото си искаш - да се нареже на парчета, да се навие на големи парчета и т.н., да се вакумира или да се увие в пакети.

Съхранява се във фризера на порционни парчета.

Като полезен съвет пояснявам, че ако се нареже на парчета и сложи върху тарелка във фризера и се замразят парчетата тогава да се пълнят в торбички и т.н. Така не се слепват и при ваденето имаш готови за печене парчета.

И още един съвет: като се извади наденицата от фризера, не е необходимо да се чака да се размразява и тогава да се пече. Достатъчно е да постои на топло малко - колкото скарата добре да загрее. Така при печенето става по-сочна.

За вкуса какво да кажа? Меродавна е поговорката - каквото си надробиш, такова и ще сърбаш.

Идеята ми до тук беше да обясня, че не са необходими кой знае какви усилия, за да сложиш на семейството си и приятелите нещо направено с мерак и истинско при това.

И на последно място - откак ползвам подложките за барбекю (скара), направо съм се родил - забравих какво е това досадно чистене и търкане на скари и т.н.

На снимката е това, което съм си "надробил" и ще си го прекарваме с хубаво питие.

Стана малко дълго, но пък за сметка на това, надявам се, убедително и ако поне на няколко човека им се види, че това е лесно и се откажат от фабрикатите и си направят сами домашна наденица, ще бъда много доволен.

Знам, че първият път ще бъде трудно, досадно, но след втория третия път, става направо забавно - особено като насмелееш и започнеш да експериментираш и да улучваш желания вкус.

Малко повече за надениците може да видите ей тука.

Пробвайте се смело и НАЗДРАВЕ!

Панирани скариди

 Да кажеш за тези дзверски и уникално вкусни скариди просто "панирани скариди", си е направо грехота. 

 Истината е, че скаридите са едно невероятно вкусно мезе, особено когато са приготвени както трябва.

 Особено обичам да приготвям пресни скариди, а не онези вече варените, които се продават доста по-масово.
 Не уточнявам бройката на скаридите - тези са от т.нар. кралски - по около 30-40 грама бройката.

Скаридите се измиват добре, леко подсушават и след това се премахват главата и хитиновата им обвивка, като се оставя единствено опашката. 
С остро ножче се цепва през гърба и се отстранява черната вена, която е по дължината на цялата скарида. 
На снимката много добре се вижда как изглежда. Твърдят, че придавала горчивина. Та затова винаги ги чистя. 
Е, при онези варените дет са си цели, не са чистени, ама нейсе. 
Чистя си ги, независимо че си е играчка. Те и без това ми трябват разцепени на две. Леко като ги притиснеш стават като пържолки с дръжка-опашка.
Това е и най-трудоемката част от цялата процедура.

В подходяща съдина се смесват няколко с.л. брашно с царевично нишесте в съотношение 3:1 и съвсем малко сол.
Всяка скаридка се овалва обилно в тази смес. Оставят се така да си поемат от брашното за кратко. Сетне процедурата се повтаря и скаридите се нареждат в суха чиния. 
При остатъка от брашното се добавя едно яйце, идея сушен чесън, 1/2 ч.л. пушен червен пипер, смлян черен пипер, 2-3 с.л. коняк (бренди или бърбън) и още брашно като след разбъркването трябва да се получи доста гъста каша. Ако стане много гъсто, се разрежда с още малко алкохол.
В тази панировка се овалват скаридите непосредствено преди пърженето в тигана.

В тиган се загряват поравно масло и олио, в които се пущат също една две скилидки чесън и скаридите се пържат на партиди по няколко.
Пърженето става много бързо - буквално по минутка и малко от всяка страна. Щом се зачерви и веднага се обръща. 
Готовите скариди се прехвърлят в чиния.
Накрая всички могат да се върнат обратно в тигана и се фламбират с малко водка за ефект - колкото народонаселението да ги види, да изока веднъж дваж и да тръпне в очакване.
Този ефект може да бъде и прескочен.

Готовите скариди се поднасят с нарязано лимонче ...
Остава да им се насладим с хубаво студено питие...
И макар в къщи пред телевизора, да си представим за малко, че сме на брега на морето.

Впрочем, не всички стават еднакви - зависимост от разреза, заемат и различни интересни форми.
А и по-отдалече приличат на панирани жабешки бутчета (лелей как ми са се прияли?!!).

Повярвайте ми, това са най-вкусните панирани скариди, които сме яли в последно време.
Правете смело и се наслаждавайте на невероятния им вкус.
Вървят си с ледено узо, с водка, че и с бърбън. За бирата и бялото вино да не говорим, но не пия такива.
И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Бирени кюфтета

  Не очаквайте рецепта за кюфтета - това просто е един много лесен и мързелив начин да се приготвят невероятно вкусни и пухкави кюфтета. Най-важното е, че в тези жеги няма висене за пърженето им, а и се избягва собственото пържене в пот край котлона. Изпълнението е по идея на Чедото.

Няма да обяснявам как се прави каймата за кюфтета и как се овкусява. Всеки може да си ги направи по собствения начин. 

Тука са 10 кюфтета по 80 грама, направени от 700 грама мляно месо - свинско 60 % и телешко - 40 %. Две големи филии хляб без корите - едната накисната в бира, другата в разредено кисело мляко и добре изцедени. Подправки - сол, черен пипер, идея кимион и сушен лук. При омесването се добавя 1 ч.л. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода.
За любителите на пикантното може да се добави и малко чили или ситно нарязано люто чушле.

Тавичката добре се намазнява, кюфтетата се нареждат в нея, заливат с 1 ч.ч. бира и след завиване с алуминиево фолио заминават във фурната на 200С за около 35-40 минути.

Сетне се маха фолиото и дозапичат до готовност като поне веднъж се обръщат.

В друга тавичка може да се сложат овкусени заленчуци и да се опекат паралелно с кюфтетата.

Може и ако тавичката е по-голяма, кюфтетата да се в едната половина, а в другата да се опекат картофи - като гарнитура.

Стават невероятно пухкави и дзеврски вкусни. За нелюбителите на бирата, може да бъде заменена от бяло вино или пък просто някакъв зеленчуков или месен бульон.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Мешано мезе в саханче

   Не знам как е при Вас, но в къщи, когато вече сме планували почивката си, рязко намаляваме покупките и гледаме да оставим хладилника минимум неща. И в този случай се появяват разни ястия, на които казвам "почисти хладилника". Впрочем тази "операция" я правя поне веднъж месечно, защото ... то е ясно - винаги остава по малко от това и от онова.

  Та и този път така: при ревизията бидоха открити в камерата - парче свински дроб около 300 грама, четири кюфтета готови за печене, две шишчета - също овкусени и готови за печене, а в хладилника - две парчета сурова наденица. 

 На пръв поглед всичко е несъвместимо, но е идеално за пекване и дори за посрещане на баджанака за довиждане.

Замразеният дроб се прехвърля в купа с вода и оставя там. Хем се размразява, хем се и почиства от кръвта. В това време останалите замразени неща се отпущат.

В тиган се задушава една глава лук с 2-3 скилидки и при тях месото от шишчетата леко се запържва (само то има нужда от предварителна лека термична обработка). Прехвърля се месото заедно с лука и мазнината в саханче (глинена съдина), добавят се кюфтетата, нарязания дроб и нарязаната на парчета наденица; капва се чашка червено вино (може и бира), нареждат се отгоре кръгчета домат, едно две лютивички чушлета, завива се с фолио и за 30-а минути на 200С. Може да се ръсне и с малко подправки (в моя случай с униварсалната ми подправка).

Маха се фолиото и се дозапича до готовност.

Впрочем, носи и добавката на други нещица.

Много е лесно за изпълнение, никакви усилия - само нареждане на подръчни нещица в саханчето.

Слагането на кашкавал, моцарела, бекон и др.п. са само екстри...

Единственият зор е чакането и устояването на ароматите, които се носят от него.

Става страхотно мешано мезе, с което мога само да кажа НАЗДРАВЕ!

Пикантна млечна салата

 Като се каже "млечна салата", първата ни асоциация е със салата "Снежанка" - едно разкошно мезе за добре изстуденото питие. 

 Е те тази млечна салата е нещо като вариация по темата - прави се лесно, а е невероятно вкусна в пъти повече от обикновената Снежанка.

 Давам съвсем примерно количество: добре изцеденото кисело мляко на две кофички, две полуобелени средни краставички - нарязани на много ситно, 10-15 ситно нарязани чери доматчета и отцедени от течността; 100-а грама натрошено сирене; 1 (че  малко повече) ч.л. чили на люспи; копър, черен пипер и сол - на вкус.

 Всичко се омесва добре и оставя в хладилника да престои поне час.

 Невероятно мезе, с което мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Прясно зеле с наденица в мултикукъра

 Рядко пиша за готвенето в мултикукъра, защото го възприемам като уред за сваряване на супа, на някаква яхния, картофи и т.н. и за него не се налагат някакви специални рецепти и умения за готвене.

 Само че специално за това прясно зеле възнамерявам да споделя, защото става за уникално бързо време и по възможно най-лесния начин.

 За направата на това лятно вкусно ястие са ни необходими една глава лук, 2-3 скилидки чесън, 1 средна зелка (около 1,5 кг), 3-4 с.л. мазнина, 1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер.

 Лукът е чесънът се почистват, а на зелката се махат външните листа, ако се налага.

 Мултито се включва на програма яхния и в него се слага мазнината.

Докато мазнината загрява, се нарязват чесъна и лука на ситно и пущат във вече загрятата мазнина.

Докато те се задушават набързо се нарязва зелката на едри парчета. При лука се добавя нарязаната на парчета по 7-8 см сурова наденица и почти веднага червения пипер.

Всичкото зеле се изсипва с в купата, следва малко сол и черния пипер.

Могат да се добавят и други неща - например щипка ким, която му придава малко немски вкус и т.н.

Кукърът се затваря с капака и след свършване на програмата, която на Делимано 50:1 е цели 25 минути, ястието е готово.

Наистина лесно и бързо. Подготовката е буквално 5-6 минути и това е.

Никаква философия - лесно, бързо и вкусно.

Месни "пликчета" на скара

 И днес не ми е ден за рецепти, а по-скоро за идеи как да си разнообразим ежедневните ястия. Особено важи за тривиалната скара. Какво толкова - хвъргаш каймата на скарата и имаш кюфтаци.

 Е, кюфтаци - ами такива бол и това означава, че нямаш желание да ги разнообразиш по един незабравим начин.

 Та хайде за мляното месо за скара - писал съм много, но в никакъв случай готова кайма, а смляно месо: подправки, 10 % лед и яко месене. 24 часа престой в хладилника и сме готови за печене.

В хладилника се мъдреше от няколко дни една италианска мортадела - 8 резена - 100 грама. И си я преслаждаме. Да, ама като си я преслаждаш и си се къта, започва да остарява и да ти се струва, че "лепне".

Ужас! - За 100 грама си дал пари кат за 500 грама кайма и да си мислиш, че ще трябва да я изпържиш с яйца, започва да ти вижда цяло кощунство.

И почват да ти се появат дяволски идеи.

Парчето го разстилаш внимателно, бухваш му по средата поне 70 грама овкусена кайма, резенче люта чушка и резнато като за куче парче пушена гауда.

До тука с паласпурщината, загъването на пликчето трябва да се извърши старателно - като плик за писмо: каймата около гаудата, да не я "изтърве" и мортаделата точно като плик за писмо (леле какво ли беше това?).

Предвиждат се по две такива за ядяща душа ... Не броя ония гладните...

Върху скарата се слага т.нар. BBQ подложка и докато загрява се нарязват няколко черита на половинки, чушлетата се измиват и започва големия кеф - потенето пред скарата в тез ми ти нечовешки жеги.

Пликчета се слагат с шева отдолу първоначално, за да стегнат и сетне се иска само да ги завърташ да си получат хубавото оребряване. Па ако ги пръхвърлиш върху мястото, където се пекат лютивините, бъдъте сигурни, че ще станат и леко пикантни ...

В никакъв случай не трябва да се пропуща момента, че при това печене могат върху скарата да се турнат и резенчета тиквички, червен лук - искат малко сол и зейтинец... ама това са подробности.

Върху подложката може да се пекне и резен сирене или кашкавалец ... Абе дУша е, каквото ти дойде на ум... Важното е чинията да напълни с уханни зеленчуци и мръФчоци...

Тука е първото "пликче" - дето от срамотия не му турих каквото и да е.

И за наказание ми го дадоха Я да си Ям...

Дручко си е с пушаната гауда и лютивинката ...

Така... 

Ето една проста идея да се направи нещо Дзврески вкусно.

О, не ме критикувайте- знам, че ако имах резени бекон, можех да ги кръстосам - да турна каймата и да ги завия на бохчички и върху скарата.

Ама пушеният бекон в това време не е за пенсионери ... дет били Земали едни пари, без да работят ...

Правете смело, да Ви е сладко и като знаете, че това мезе си иска хубавото питие ми остава да кажа само едно - правете смело (няма рецепта - всичко е по свой вкус) и НАЗДРАВЕ!

Солени палачинки по Дзверски за месоядни ...

 За палачинките е изписано толкова много, че още един начин за правене с него и без него. Но държа да бъде споделен, защото може да се окаже интересен и вкусен за някого.

 Всеки си има собствен начин (рецепта) за правене на палачинки, а в интернет са поне милион, че и повече.

 Изчерпах темата за палачинките и минавам направо към Дзверските такива:

В случая са ни необходими около 150 грама мортадела, която се нарязва на много ама наистина много на ситно. Дори ако се мине през ренде ще е идеално.

Ако няма мортадела, работа върши всякакъв колбас, който е под ръка - може шунка, пушен бекон, салам някакъв мек - дори от типа на хамбургски или камчия и т.н.

Кой с каквото разполага в момента или пък каквото му се ще.

просто имах малко изостанала мортадела, която трябваше да се оползотвори.

Следващата необходима съставка е някакво жълто твърдо сирене от рода на  грюер, гауда, едам и т.н., което добре са разтапя - пак поне 100-150 грама.

Вместо тях може да се ползва моцарела или пък най-обикновен кашкавал.

Достатъчно е да е настъргано на ситно ренде.

Трябва и да си направим смес за палачинки.

Който не знае и не може да си направи, може да си купи готова такава от  хипермаркета.

За всеки случай, ако се наложи да си направим сместа сами: 2 яйца се разбиват с 2 с.л. разтопено масло (олио), 1 щипка мащерка (риган и т.н.), 1/2 ч.л сол и 1 ч.л. захар, с две ч.ч. прясно мляко и 1 ч.ч. с връх брашно. Трябва да стане смес гъста като боза. Това става с добавка на още брашно или пък течност. В тази смес се сипва нарязаният колбас и разбърква добре.

Оставя се да си почине поне 15-а минутки.

В загрят тиган, първоначално леко смазан с масло, си сипва по един черпак от сместа.

Всеки си знае мерките за една палачинка ... да не стават досаден.

След като палачинката се стегне, се обръща от другата страна и наръсва с настърганото сирене.

Количеството е въпрос на предпочитание.

И почти веднага с помощта на две шпатули или пък с ръце - когото не го пари, палачинката се навива на руло и прехвърля в подходяща съдина.

След ваденето не е необходимо да се мажат с масло, но това не пречи и да бъдат намазани.

От това количество получих цели 10 броя палачинки, ама си знаете - това зависи от големината на тигана, от дебелината на палачинките и т.н.

Па и някоя може да се загуби пътьом от чинията до масата.

Всичко се случва.

Стават невероятни - вкусни и ароматни.

Подходящи са и за закуска и направо като предястие ...

Както и установих, вървят си и с айрян, и с питие - зависи по кое време на денонощието ще се хапват.

Правете смело и се наслаждавайте.

Наистина са Дзверски вкусни.