събота, 26 януари 2019 г.

Домашна сланина в буркан


От миналата зима не съм правил домашна сланина и преслаждам едно парченце във фризера и ... 
 То се оказа направо мисия невъзможна да се намери дебела сланина за осоляване. По месарниците, дори и уважаваните от мен, сланина йок, а ако има - "дебела" е като гьонена подметка и не става за солене. Взех да се чудя къде изчезнаха прасетата от прочутата бяла българска и що за добичета се отглеждат, щом нямат сланина.
 И о, Чудо! Вчера, случайно открих в една месарница дебела сланина.
 Имаше цели три парчета и от кумова срама купих само две - общо 3 кила.
 И ме обзе едно такова тихо щастие ... 
Веднага се сетих как един приятел германец преди доста години твърдеше, че ние българите сме знаели какво е щастието. Питам го - защо?, а той ми отговаря - представяш ли си при нас в Германия, ако ми потрябва нещо, отивам в магазина и си го купувам, а тук в България - няма, няма и няма. И когато го намериш, наистина изпитваш едно такова тихо щастие ...
Та и аз така - след месеци търсене, намерих.
За да стане сланината хубава, първоначално е желателно да се изкисне за няколко часа в студена вода и която се сменя няколко пъти. В последната вода слагам и сока поне на половин лимон.
Така сланината се изчиства от останала по нея кръв и става розово бяла и променя леко аромата си.
След хубаво подсушаване и кратък престой на хладно, се пристъпва към нарязването й на парчета с широчина от около 2-3 см.
Защо ли? Много просто - защото ще се прави в буркани.
Парчетата сланина се режат с големина да стигат малко под гърлото на буркана и се нареждат в бурканите. Няма страшно, че остават парчета с дължина по 3-4 см. С тях ще се напълни друг буркан.
Слагат се по 3-4 парчета в буркан, като не е необходимо да се тъпче сланината. Нека да си има място и за саламурата.
Сега идва тънкият момент - всички буркани се пълнят с вода, която да покрие сланината - демек до ръбчето на гърлото.
Сетне водата се изсипва в тенджерка и се премерва количеството й. Това е най-точният начин да се измери колко саламура да се направи - няма опасност да не стигне, няма опасност и да артиса.
След като се знае колко е водата, в нея се слагат с разчет на 1 л вода - 200 грама едра морска сол, 1 с.л. захар, 10-а зърна черен пипер.Може и дафинов лист.
Саламурата се сварява добре - до кипване и разтапяне на солта.
Във всеки буркан може да се сложат различни неща - в единия скилидки нарязан чесън, в другия - чили, в третия друга подправка, а в един сложих и водка. Подправките са въпрос на вкус и на желание.
Саламурата още гореща, но вряла, се сипва във всеки буркан. Капачката се стяга и бурканът се обръща с капачката надолу. Когато изстинат напълно, се обръщат и слагат на хладно място. 
След 7 до 10 дни може да се напада. Разбира се, че колкото повече стои в буркана, толкова по-вкусна става.
Става невероятно крехка и приятна на вкус. 
Само след изваждането трябва известно време да престои в хладилника - да стегне.
Може да се извади от буркана и да се оваля в подправки - пипери, праз и т.н.
Най-важното е, че така приготвена сланината може да си издържи и цяла година в буркана, преди да бъде отворен.
Е, и известно количество заложих по традиционния начин - с обилно зариване в морска сол.
Но сега оценям, че играчката тука е по-голяма. След няколко дни, ще трябва да се обръща, сетне трябва да се чака сума ти време да стане.
А вариантът с буркана е много по-бърз и дава невероятен ефект в направията на дзверско вкусното мезе.
Впрочем този вариант не е съвсем традиционен за нас, но все пак си струва се опита.
П.П. Да взема да допълня - има и друг вариант: след пълненето в буркана, слагането на подправките, се налива вода, в която е разтворена солта. Бурканите се затварят и варят в тенджера - като компоти. Буквално докато водата заври и след минута две се вадят да изстиват. Казвам й стерилизирана сланина. Но тук има риск да се превари леко. Благодаря на Ирина Стоянова от ФБ, че ме подсети. Този вариант не съм правил от дълги години и ми убегна.

П.П. 09.02.2019 год.
Направих още един вариант на сланината в буркан.
Този път ползвах разсол от киселото зеле с добавка на още сол - на литър разсол още 100 грама сол.

Всичко останало, както съм писал по-горе: подправки по желание, сланина и разсола.
За 5 дни е готова. Невероятно крехка стана.











П.П.
След седем дни - първа беше нападната тази с добавка на водка. 

Идеално бяла, невероятно крехка и топяща се просто.


Не мога да се сдържа и да не кажа НАЗДРАВЕ! 

16 коментара:

  1. И най-важното, направо се прави мързеливата и при това за няколко дни е готова за консумация. Само преди рязане и сервиране, трябва да престои малко в хладилника или камерата.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съгласен. Не отне много време и резултатът е страхотен, тъкмо го почнах.

    ОтговорИзтриване
  3. Сланината става невероятна. Особено, ако се увели солта малко и се сложи вряща саламура в буркана, сетне да се обърне върху капачката до пълно изстиване, може да издържи невероятно дълго време и да запази вкусовите си качества ...

    ОтговорИзтриване
  4. Единствения проблем - сравнително бързо свърши после... Иначе - да, лесно се прави, получава се много добре.

    ОтговорИзтриване
  5. Методът е многократно изпробван

    ОтговорИзтриване
  6. Сега ще я направя по този начин.Ще пробвам.

    ОтговорИзтриване
  7. Току що направих и аз моята ще чакам да стане за да пробваме

    ОтговорИзтриване
  8. Моля Еи, кажете ми спешно: срга, като е топло, подходяща ли е тази рецепта?

    ОтговорИзтриване
  9. След престоят от 7-10 дни, може да се завари за 3-5 минути. Кожичката се надува и става още по-крехка..

    ОтговорИзтриване
  10. И аз си направих , много е вкусна .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ВКУСНА. И може по-дълго да се съхранява в хладилника.

      Изтриване