Гол тиквеник по Дзверски

 Онзи ден Хелуин, след него тиквени избори, а предизборно младежите заявиха, че ще се приберат за малко "да се заредят" идейно и дадоха заявка за тиквеник и някаква тиква ей така по най ...

 За тиквениците всичко е ясно. Насън да ме бутнат, ще го направя поне в 10 варианта, ама ей това за някаква тиква ама по най ... ме хвърли извън тъча. Сетих се, че върви някаква рецепта из ФБ като много модерна тази есен за гол тиквеник.

 Гугльото ме прати също в тъча - поне 10 рецепти "гол тиквеник" - и всичките като ксерокс копия на варена тиква, запеена с яйца и мляко. Такова единодушие в рецептите направо ме разби. Абе ксерокс какво да обяснявам.

И като са ти дали 3 часа аванс какво ти остава освен да отскочиш до пазара и да купиш обелена и нарязана тиква - 1,00 леФче килото. Направо няма да те свърши.

Прибираш се започваш да хвърчиш като финикиец - нарязване на кубчета 2х2 см, овалване в 50-60 грама разтопено масло и сетне в 2-3 с.л. брашно, в което смело си бухнал 1 ч.л. ванилена захар и 1 ч.л. канела. Смело със захарта - 2-3 с.л., 100-а мл вода и 50 мл бърбън.

Всичко това направо в тавата и увито с алуминиево фолио за 40 мин. във Хурната.

След това вече фолиото не ти трябва, но си го запазваш за втора употреба - икономията е майка на бедността.

При вече полуготовата тиква бухаш смело печени коре за баница на сач - има едни такива при нас Одрински - 6 броя - 500 грама ги продават по 2 лв за пакет. Прежалваш една от тези кори и я натрошаваш вътре в тавата и връщаш във фурната. Нека както са натрошени отгоре, да вземат да се зачервят и засрамят ...

установих, че най-добре се чувстват на дъното на фурната, а не върху решетката. И нека ги блъска поне 200С - кат чернички на плажа ... (Лелей коя ли конвенция ще ме санкционЕра за ... нямам толкова пари като БФС да си платя глобата - ще събирам помощи :) )

Докато в тавата всичко си върви на пълна излагация и срамно зачервяване, цели четири яйчиЩа от щастливи кокошки се разбиват с 500 мл мляко от съмнителна крава и след бързо вадене се залива, яко се разбърква - да не познаят останалите какво е станало с тавата и отново на 180С - ама на вентилаторче, да ги обдухва и да му е кеф.

Само забравих, че тука е великият момент - малко преди да стане като загоряло, тавата се вади, вътре се бухат 4-5 дзверски лъжици мед и в рамките на изчерпаното търпение - 3-4 минути на обдухване.

Идва най-трудното - вадене и дишане със шнорхел, да не получиш дихателен пристъп от аромата на тиква, канела и ванилия.

Най-добре е да стане поне с температура на атомния човек по Любен Дилов (1957 год. ако не ме лъже паметта) и се нарязва на квадратчета и поръсва с пудра захар...

Оказа се, че деЗертчета става по-вкусно, ако вземеш да го забравиш в хладилника поне една нощ.

Ама дека таквоз търпение :)

Режеш, ръсиш с пудра захар, сипваш розето и засядаш ...

Дзверски десерт с едно стандартно име и нямащ нищо общо с това дет го рИкламират масово.

Правете, сипвайте си и Наздраве! Колкото  и да е странно, с един десерт също може да се каже Назраве!

Пълнена с плодове тиква

 Това е един уникален есенно-зимен десерт, който просто си няма рецепта, а по-скоро е само идея за направа.

 Често го правя, но поради една ли друга причина не съм го споделял. А сега само ще кажа как направих последната, защото всеки път е различно в зависимост от наличните плодове - сушени и пресни.

На тиква цигулка се отрязва горната плътна част, издълбава се добре като се почистват семките и част от вътрешността.

От там нататък е забавната част - слагат се стафиди, сушени червени боровинки, орехи, кашу, сушени кайсии и сини сливи без костилка; сладко от смокини; ръсва се малко канела; сетне резенчета плод - ябълка; портокал; киви; пак орехи и кашу.

Сушените плодове се слагат, без да се накисват.

И така до напълване на тиквата. Слага се и една с.л. мед и се завършва с резени ябълка или дюля, които просто играят ролята на капак. Наръсва се с канела като носи и други подправки по желание. Сипвам и 50 мл бърбън.

Тиквата се слага в тавичка, завива се цялата с два слоя алуминиево фолио и се пече във фурна на 180С поне два часа.

След два часа се проверява като се боцва тиквата - ако е омекнала, значи е готова. Маха се фолиото и се дозапича до лек загар.

Сетне, малей какво търпение трябва докато поизстине малко и биде нападната.

Впрочем, студена е още по-вкусна. Важното е, че всичко що е плод може да бъде сложен вътре и да стане вкусно.

И от личен опит знам, че става и за мезе на хубаво питие.

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.

Хелоуинска салата - тиква и морков

Рядко пиша за салати - в блога ми почти няма такива и за отредя място на някоя салата наистина трябва да е нещо уникално.

Тази е точно такава - ако някой преди дни ми беше казал, че ще правя салата с прясна тиква, щях да му се изсмея ...

Случайно гледах едно предаване за здравословното хранене по руската ТВ и сравняваха тиквата с моркова - оказва се, че оранжевата тиква почти по нищо не отстъпва на моркова по каротин, витамин А и т.н., но има много по-малко захари и калории - там направо убива морковите. Препоръчваха да се хапва нарязани на тънки резенчета и топвана единствено в лимонов сок. Е, този начин не е за някои стари хора по бясни зъбни проблеми.

За салата са необходими примерно 300 грама тиква, обелена и нарязана на резени (за по-лесно настъргване), поне 3 моркова (обелени), 1 или 2 кисели ябълки- обелени и почистени; Един лимон - кората настъргана, сокът поизцеден и само месестата част нарязана на ситно, както и 1-2 с.л. зехтин, както и черен пипер на вкус.

Изпълнението е елементарно: почистените тиква, моркови и ябълки се настъргват на най-ситното ренде. Добавя се настърганата кора на лимона, а месестата му част се нарязва на ситни парченца, леко се изстискват и всичко се омесва много добре. Заминава в хладилника за 2-3 часа. Преди сервиране се овкусява с черния пипер и зехтина и се поднася.

Носи и други подправки - на собствен вкус.

Само не искам да обяснявам колко е здравословна и как издържа на пиене.

Просто доста ракийка трябва да бъде изстудена и да си върви с нея.

Наздраве!

полезен съвет - друг начин за печена тиква

 Какво толкова сложно има при печенето на тиква та чак и полезен съвет? Слагаш парчето в тавата, поръсваш захар, канела, малко вода и печеш...

  Да ама не: има и по-вкусен начин за печене....

Ползва се правоъгълна тавичка, като тиквата се изрязва с формата й.

 

На дъното на тавичката се слагат захарта и канелата

 Капват се 50-а мл вода

Тиквата се поставя с кората нагоре и се пече в загрята фурна...

На дъното се образува невероятен тиквен карамел 

 По желание, за загар може да се обърне и зачерви на вентилатора за няколко минути.

 Тиквата се вади в голяма чиния и залива с карамела от тавата.

СВИНСКО с цвекло, тиква и ...

                                                              една много бърза и лесна рецепта за мултитенджерата:

Продукти:
350 гр свинско от плешката, нарязано на късчета
1 глава червено цвекло, 1 гл. лук, 3-4 скилидки чесън, 4 неголеми картофа, около 150 гр. обелена тиква; 2 средни моркова;
сол на вкус, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. риган, 1 с.л. брашно

Приготвяне:
зеленчуците се почиства и нарязват: цвеклото и тиквата на почти еднакви парчета, лука и чесъна на ситно, морковите на кръгчета, а картофите на четвъртинки


Мултито се включва на режим "пържене" за 10 мин, слага се съвсем малко зехтин и се пуща месото да се запържи леко

Стигат му 4-5 минути, добавят се всички зеленчуци и тях им трябват още 3-4 минути, слага се брашното и се разбърква; След една минута се добавят всички подправки и се долива вода колкото да покрие продуктите.

В това време програмата пържене е приключила, превключва се на режим "варене" за 30 мин. А след това време машинката си минава на режим "подгряване" и оставяш за известно време - не повече от 30 -а мин.

И готовото ястие:


Резултатът беше изненадващо вкусно ястие, съчетанието тиква и червено цвекло се оказа невероятно. Очаквах леко сладникав привкус от тиквата, но такъв липсваше ...
Май повече време писах, отколкото го приготвях 

ТИКВЕН КРЕМ

Продукти:

  1 ч.ч. прясно мляко
  1 ч.ч. захар
  1 пакетче желатин
  0,5 кг тиква, обелена и нарязана на кубчета
  2-3 с.л. смлени орехи , 1 ванилия (по желание)


Начин на приготвяне:
•   Сварява се тиквата с вода колкото да я покрие. (отделят се няколко парченца от тиквата)
•   Добавя се прясното мляко, захарта и ванилията. и се вари още няколко минути, колкото да се разтопи захарта.
•   Цялата тази смес се пасира.
•   Желатина се накисва и прибавя към още топлата смес, добавят се и ядките.
•   На дъното на купичките за крем карамел или друг подходящ съд (чашка и т.н.) се слагат парченца от сварената тиква и се залива с крема.
•   Съдинките се слагат в хладилник за няколко часа, докато желатинът стегне.
•   Могат да се сервират направо с чашките или след като се извадят, да се потопят в топла вода за малко, да се обърнат и сервират в чинийка със сметана или други плодове.

ПЪЛНЕНА ТИКВА С ФАСУЛ И МЕСО

Рецептата е много проста за изпълнение, но за сметка на това изкусително вкусна и ефектна.
 

Необходими продукти

1 тиква - около 4 кг. Най-добре е от тези кръглите с дебела кора. Някои им казват "свински тикви".
Това е единственият продукт, за който си сигурен колко ти трябва. Всички останали зависят от това колко плънка ще поеме тиквата. Затова ще посоча какво аз подготвих, а за това, което артиса - отделна тема и за това накрая.
И така: общо около 350 грама фасул: смесих няколко вида - бял, кафяв, червен, черен и един шарен.
50 грама нахут.
1 голяма глава лук; 1 морков; 1 червена чушка; 1 лютиво чушле; шепа чери доматчета; 5-6 скилидки чесън;
подправки: 2 с.л. сушени зеленчуци, джоджен, черен пипер, сол

200 грама пушени свински ребра; 200 грама свински гърди; 2 кърначета; 200 грама свински врат, 1 парче македонска наденица

ПРИГОТВЯНЕ
На тиквата се отрязва капачето и с дълга лъжица се издълбава като се отстраняват семките и част от самата тиква. Осолява се добре отвътре и се оставя да си "почива".

Фасулите и нахута се накисват и се оставят да престоят една нощ.
В тенджера под налягане се поставят оцедения фасул, нахут, свинските ребра, свинските гърди, нарязаните на ситно чушка, лук, чесън, доматчета. Добавя се и малко зехтин - 1-2 с.л..
Варят се до готовност.
Месото се отделя и обезкостява.
Всичко това се смесва с подправките.


кърначетата и македонската наденица се запичат на скарата. Македонската наденица се нарязва на ситно, а кърначета на едри парчета.
Свинският врат се нарязва на кубчета.
Омесват се хубаво фасула и месата.

Тиквата добре си е починала и си е "пуснала водата" - и тя се оцежда и започва да се пълни с плънката - фасул и месцата.


Важното е да се запомни - всичко хубаво се натъпква в тиквата.
Затваря се с капачето, намазва се със зехтин и завива във фолио.
И хоп във фурната на 200 С за не по-малко от 2 часа уговорка - всичко зависи от фурната).
След това се маха фолиото и се оставя да се дозапече


Трябва й около 30-а минути още и е готова за сервиране


Из къщата вече се носи неземен аромат и на всички им треперят ръцете, стискайки чинии


и след малко във всяка чинийка има следните парцета

и


От тук насетне остава само да върви пийването.

И обещаната уговорка:
От тези продукти винаги остава по малко. И на базата на останалото може да се приготви още едно ядене - например боб гулаш - по идея на Bluemoon боб-гулаш. Само дето го направих по-разному - типично по нашенски.
Отпъпихме се от фасулени манджи

Крем супа от тиква със синьо сирене

 При толкова много тикви просто си е грехота да се пропусне направата поне веднъж на крем супа от тиква.
 Тиквата има и това свойство да е еднакво вкусна както сладка, така и солена.
Продукти: за 4 порции
0,600 гр. обелена и нарязана на парчета тиква; 1 главичка почистен и нарязан лук, 1-2 ск. чесън; 1 с.л. масло и 1-2 с.л. зехтин. По желание и един морков, обелен и нарязан. Сол и черен пипер на вкус.
 За поръсване: 50-60 грама синьо сирене (ако няма - каквото има); кедрови ядки (просто в къщи открих мъничко и ги сложих, та затова ги споменавам); или крутони.

Приготвянето: от просто по просто. В тенджерата се загрява зехтина и последователно се запържват чесъна лука, тиквата и моркова. Залива се с около 1 - 1,2 л вода и се вари на умерен огън (6-та степен от 9) около 40 минути. С пасатора се пасира, както си е в тенджерата, овкусява се със солта и черния пипер, добавя се и маслото и като се разбква се вари още 4-5 минути.

При сервирането отгоре се наръсва с настърганото сирене и ядките, или с овкусени крутони, или просто така - с бучка масло и нарязан на ситно магданоз, или пък с лъжица сметана, гъсто кисело мляко. Кой както си я хареса....

 Ястие, което излиза стотинки и е дзверски вкусно.

Домашен РАЧЕЛ с шира

Време си му е на рачела - хем тикви бол, хем и всичко друго. А защо рачел, а не сладко от тикви не знам - и дори не си правя труда да науча. Важното е, че е Рачел.

Необходими са ни: две тикви цигулка, около по 3 кг всяка. Ползва се само горната плътна част (желателно), но няма пречки да се ползва и долната (тогава трябва една тиква).
Поне 3 л шира - в идеалния вариант от бяло грозде (но и с другото стана още по-добре), която трябва да се извари и редуцира до 1/3 и да стане като гъст петмез. Ако гроздето е достатъчно сладко, не е необходима захар. Все пак зависи от вкуса - на мен лично не ми беше достатъчно сладко (захарността на гроздето беше 24, а трябваше да е повече) и сложих 0,500 грама кафява захар. 
(Сладостта все пак е въпрос на вкус - може и повече да се сложи, нали се опитва и винаги може да се добави захар, но не може да се извади).
Подправки - индрише, ванилия и др.п. са въпрос на желание, но лично предпочитам без тях. Аромата на тиква, съчетан с дъха на гроздовата шира е достатъчно божествен, за да бъде променян.
При положение, че бурканите се стерилизират за кратко време, не е необходимо и добавянето на лимонова киселина (и тя леко променя вкуса).

NB
П.П. Е, разбира се, при липса и на шира - домашния рачел може да се направи и със захарен сироп, за който са ни необходими почти същото количество захар, колкото е тиквата и наполовина вода.
Сварява се сиропа от водата и захарта - като се сгъсти добре, се пуща тиквата в него и процедурата е ясна. В този случай, по моя преценка, трябва да се овкуси с ванилия или индрише.

А от тук нататък е историята на сегашния рачел:

Спомените ми от детството по това време на годината са свързани с гроздобера, с мачкането на гроздето, правенето на ширата и виното ... и със задължителния рачел с шира, който Баба правеше. 
 В годините много удобно ни идваше да купуваме готов - най-вече от пазара пред Бачковския манастир. Целогодишно има.
 И все не съм прекарвал време да го направя в къщи, и все поради липса на време.
 Само че този път се случи нещо като на инат.
 Наложи ми се пътуване до Благоевград, а когато не бързам, обикновено избирам други пътища (избягвам магистрали - каква скука? и безумно препущане!). А така си караш, без да бързаш, блееш си, наслаждаваш се на живописната ни държавица, където ти хареса нещо можеш да спреш ... А покрай пътя пазарчета и сергии: тикви, грозде, домати, чушки и какво ли не - направо от полето или от двора. Още в първите села, свят ми се зави от камарите тикви - винаги ги е имало по това време, но сега сякаш са ги изсипвали с камиони... Естествено покрай тях, разговора се завъртя накъде печените тикви и рачела. И изневиделица ми се появи един ярък спомен от преди точно 40 години, когато за последен път с Баба правихме рачел с шира. Казваше, че истинският е с петмез от захарна тръстика, но като компромис - с шира, но никога със захар. Е няма да разказвам какво си спомням, ще разкажа какво направих покрай внезапно възникналата идея за направата на рачел с шира.
 Тази идея се превърна в цяло приключение, защото реших, че ще го направя и то веднага след връщането от пътуването.
 Тикви бол, ама ширата - кат` си нямам лозе? Да купуваш грозде, да го цедиш - просто за няколко литра не си струва. Само че човек кат сА хване на ината си, нищо не може да го спре... Можехме да купим направо готова шира - продава се едва ли не на всеки пазар. Да ама не ...
 Разходихме из пазара в Благоевград и бях изумен от следните гледки:

Машина до машина за мелене на грозде и бидони, в които да си го купиш.

Навеси, сергии и огромно количество грозде

 Мерло, мавруд, каберне ...
всичко по 0,80 лв за кг и то смляно (без чепките), напълнено в бидона, от който можеш да си наточиш виното  или да "заложиш" гроздовицата..
  Е за бидона, не се разбрахме - поискаха му цена кат` за три и си купих нов бидон с гешенк кранче, което някой ден може и да му сложа (цели 15 лв).

 Един 30 л бидон "глътна" 45 кг грозде - поравно мерло и мавруд и в багажника се повози до къщи. Беше зор качването, но за мераклиите - не е проблем.
 Предупреждавам - за истинския рачел  е необходима шира от бяло грозде! 
 Тука се отклоних от рецептата, но това е без значение - отразява се на цвета, а за вкуса - може би е дори по вкусно.

В къщи последва голямата битка при отделяне на джибрите от сока (т.е. от ширата). Изрязани туби от вода, прецеждане и т.н.
 Оказах се с 20 л шира, а ми трябваха 3 л, които отделих , а другото - за пресичане и пийване като чист гроздов сок.
 При джибрите малко захар и стари сладка и ракийката напролет ще си има основата.
 Гроздовият сок се отделя, прецежда се и се сварява като се отпенва. Оставя се хубаво да се утаи и се пълни в бутилки от бира, които се стерилизират за 10-а минути. Издържа по 2-3 години, ако го оставиш да стои толкова ...
 Една част (6 л.) пресякох с калиев сорбат - 2 гр/л. Оставих да се утаи и напълних в бутилки.
Ще сравнявам какво е станало след време и кое по-вкусно. 

Отделеният гроздов сок (шира) се прецежда през марля - поне два пъти и се слага в голяма - широка тенджера да се вари изпарява.
(Ползвам мултитенджерата - кукъра демек, че него не трябва да го следиш непрекъснато.

Както и в тенджерата, така и него (затова не го затворих) започва едно кипене - свят да ти завие и да избива пяна, която непрекъснато се обира с решетъчната лъжица.

По някое време се успокоява и започва да си къкри бавнично и да се изпарява.
От три литра трябва да остане поне около 1 л.

  В това време се приготвя варната вода за тиквата.
  В емайлирана голяма съдина се поставят 5-6 с.л. гасена вар и около 3-4 л вода, която се разбърква.
 Гасена вар се продава във всяко бившо Топливо или магазин за строителни материали (в разфасовки  по 1 кг) и струва левче. 
  Някои съветват след разбъркването на водата с варта, да се изчака оттаяването и да се ползва само водата която се пресипва в друга съдина.

В името на експеримента - отделих само оцедената вода, ползвах и такава с варта вътре. Разликата е в това, че тези кубчета с тиква дето бяха във варта станаха по-хрупкави, а другите в оцедената вода - омекнаха повече. И в двата случая се налага хубаво миене и затова не е необходимо човек да си играе като лудите да отделя водата. 
Внимание: варта с водата може да се запази и да се ползва втори път. В една бутилка от кола и пак ще й дойде времето.

За Рачела нарочно избрах тиква цигулка - горната й част е плътна, удобна за рязане на еднакви форми, а долната може да отиде за печене ... 
 Или за напълване с мръФка и да се получи кавърма в тиква, но това е отделна тема и за това друг път.

Обелената тиква се нарязва с ей този назъбен нож за сирена и картофи, за де се получат красиви форми... Парчетата трябва да са около 7-8 см дълги и на по 1 см страни.

 Нарязаните парчета се слагат във варната вода и нека да си отдъхват около 3-4 часа.
 Това е времето, през което просто няма какво да се прави и е много подходящо за по едно студено питие....
После с решетъчна лъжица парчетата тиква се вадят и измиват старателно под течаща вода и се оставят да се пооцедят малко.

Пущах ги парчетата на две партиди в купата на мултито, но ако се вари в голяма тенджера, се пущат всичките. Варят се около 20-а минути - до готовност, като се пробват от време на време.
Трябва да станат хрупкави отвън и мекички отвътре. Не трябва да се преварява тиквата.

 Сварените тиквени парчета се вадят внимателно и се подреждат в бурканите.
Заливат се с гъстия като петмез сироп от шира. При необходимост може да се досвари още малко.


Затворените буркани се стерилизират поне за 5-7 минути.

Става разкошен рачел.
От цвета на ширата сиропът изглежда леко карамелен и има и такъв невероятен вкус.











Е, от тук нататък ни остава само да се наслаждаме на божествения рачел.