Показват се публикациите с етикет полезни съвети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет полезни съвети. Показване на всички публикации

петък, 21 февруари 2025 г.

Как да почистим орехи по най-лесния начин

 

    Много често попадаме на адски твърди орехи и трошенето им е цяла "свадба" и приключение и често имаме ситно натрошени ядки.
    Има един перфектен начин това да става много лесно и е просто елементарен и изпитан многократно.
    Орехите се слагат в подходяща съдина и заливат с вряла вода и оставят за 15-20 мин. в нея да изстиват.
След това внимателно с орехотрошачката се трошат като се разделят на половинки и после буквално с ръце черупката се отстранява и остават почти цели ядки.
Могат и с ножа да се делят на половинки , който се забожда в горния отвор на отвор на ореха и леко завъртане се разделя на две. Сетне чупенето на черупката става с ръце и то много лесно.
На снимката са орехи, които бяха толкова твърди, че дори и в месинговия хаван нямаха трошене.
Пробвайте и няма да съжалите - наистина е много лесно и бързо.

вторник, 11 февруари 2025 г.

ОВКУСЕНА СОЛ с мента и риган

 


    Готовата овкусена сол си е направо благодат в домакинство, както за готвене, така и за овкусяване на салати и разни други неща.
    Продават я готова в най-различни варианти - за картофи, за зеленчуци, за какво ли не... При това цената й е направо фантастична, но реалната сметка колко е скъпа си дадох преди години, когато видях 500 грама сол за картофи и зеленчуци на цена 6,00 евро или 12 евро за кило.
    От тогава в блога си пущам разни варианти на овкусена сол, но не съм систематизирал нещата. То и сега няма да го направя, но ще дам няколкото мои варианта, преди да продължа:





    Често правя и чеснова сол - къде сушен чесън със сол, къде пресен чесън смлян с морска сол. В бокса имам кутия с обикновена сол, която почти не ползвам и няколко бурканчета със сол, овкусена по най-различен начин.
    Но специално този път надминах себе си:
    Преди 10-а дни си направихме разходка да Въжения мост над язовир "СТуден кладенец", който води до село Лисиците. 
Имаше местни хора, които продаваха изсушени връзки планинска мента и планиннски риган.
Бедна Ви е фантазията колко са ароматни тези билки (първо билки, а сетне подправки), а и колко са полезни. Напълно ЕКО и то без бабите (основно туркини) да ти ги разхвалват. Седят си скромно пред няколкото връзки изсушени билки и дори не те подканят да ги купиш - ако проявиш интерес, ще ти обяснят какво е ... Може да направиш някакъв пазарлък за цената, но направо си е срамно да се циганиш...
Та се понакупихме с доста тях - идеални за чай, за подправяне на ястие и т.н.
След като ороних ментата, ригана и понапълних разни бурканчета с тях (винати ги прекарвам през едра цедка), взеха, че артисаха доста от клонките - твърди и негодни на пръв поглед стъбла. 
За нищо не стават освен да бъдат изхвърлени или изгорени. 
Да стават наистина за опушване на някакъв колбас, но все пак ...
Знам, че почти 9 човека от 10 ще ги изхъврлят в коша, а може би само един ще се опита да си свари чай от тях ...
Но не подходих по тривиалния начин - нарязах ги търпеливо с ножа и бух в блендера.
Последва тъпо и упорито смелване на няколко пъти и прекарване през едрата цедка, докато остане най финото от тях. Сетне пак в блендера с едра морска сол и смилане до финно  състояние.
    Напълних си бурканчета - едното с ментова сол, другото - с риганова.
    Някой ден може да ползвам част от тях за смесване с други подправки...например с пушен червен пипер, къри и т.н.
    Ще видим какво ще измисля още за овкусената сол.
    В случая важното е да не се изхвърлят стъблата на сушените подправки. Те съдържат даже повече полезни вещества от "перата", които ползваме... Само трябва да знаем как да оползотворим всичко ...
Последвайте съвета ми и няма да съжалите ... освен това води до големи ползи за +скромния" ни бюджет ....

събота, 25 януари 2025 г.

СВИНСКИ ШИШЧЕТА В ПЛИК


 Както винаги, това не е рецепта, а поредната домашна хитринка как да при1готвим дзверски вкусни шишчета и то с минимимум усилия.
    Започвам с това, че направията е пробвана многократно и във времето е претърпяла доста подобрения и поради тази причина ще я дам в най-добрия вариант, а снимките са просто улюстративни.
    За шишчетата може да се ползва свински бут, или плешка, но най-вкусни стават от врата. Количеството месо зависи от тово колко са гладниците, но за 4-5 човека си трябва около кило.
    Месото леко се подмразява (така по-лесно се реже) и нарязва на кубчета приблизително 3х3 см. Слага се в подходяща стъклена или иноксова купа.
    Около 150 до 200 грама обелен и нарязан като "за куче" (демек както дойде) стар лук се смила в блендера до кашеобразно състояние. Добавят му се 1 ч.л. смлян черен пипер, 1 ч.л. пушен червен пипер (в идеал лют), 1/2 ч.л. кимион и се смесва с месото. Добавя му се поне 1-2 с.л. овкусен зехтин.
 (Впрочем могат да се добавят и други подправки по собствено желание)
    За по-голямо удобство нарязаното месо се пълни направо в плика за печене. И в хладилника поне за 24 часа - носи и повече време - колкото повече, толкова по-добре.
След това месните кубчета се нанизват на шишчета и връщат обратно в плика за печене. 
В идеалния вариант се доливат вътре около 150 мл кока кола или пепси кола.
Пече се на около 200С в предварително загрята фурна за около 40 мин.
Сетне се изсипва от плика в тавата и дозапича за цвят на вентилатор.
Мога да кажа, че така приготвени шишчетата стават направо уникално дзверски крехки и вкусни.
Понеже искаме да ни е лесно и да имаме и гарнитура и при това всичко приготвено за отрицателно време, си нарязваме и около кило картофи на едро, овкусяваме с малко сол, млян розмарин и също ги бухаме в плика за печене при шишчетата.
Пробвал съм варианта с посипване на картофите с 1-2 ч.л. царевично нишесте преди слагането в плика за печене. Тогава се увеличава количеството на колата до около 200 мл. Добавя се и 1 глава лук нарязан на полукръгове.
В крайна сметка се получава дзерска му вкуснотия.
Кой как ще си я сервира, си е негова работа - с цели шишчета, печени картофи и сос навеждъж или пък с изнизани шшчета - тип по селски, е просто въпрос на мерак.
Правете смело, дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

неделя, 19 януари 2025 г.

ЗЛАТЕН МЕД

 


ЗЛАТЕН МЕД!
Колко много говори самото име! Нарочно няма да описвам ползите от него- който иска да прочете в Нета. Толкова са много, че не искам да пиша. Най-важното е, че е страхотен имуностимулатор и може да те предпази от куп болести.
Важното е да си редовен при приема - по една с.л. на гладно сутрин рано и толкова. Може същата с.л. да се разбърка с прясно мляко или кисело мляко и финита ...
Направията е лесна:
Хубав домашен мед около 300 грама се смесва с 2 с.л. куркума, 1/2 ч.л. смлян на ситно черен или бял (за предпочитане) пипер, 2 с.л. смлян сушен джинджифил; добавя се и 1 ч.л. канела. В моя вариант добавям и 1 с.л. разтопено истинско масло.
Това е съвсем простичко за изпълнение, а ползите са огромни.
П.П. Ползвам меда на Нико мед, но няма как да дам тука връзка (всеки може да ги открие във ФБ).
Пробвайте и определено няма да съжалите!
За пръв път не казвам НАЗДРАВЕ,но това няма нищо общо с хубавото питие а подпомаге черния дроб да му "издържи" :)

неделя, 5 януари 2025 г.

За глинените купички...

 

 Това е публикация от графата "полезно".  Макар и рядко си купуваме глинени гювечета . Понякога се гледжосани изцяло, понякога само от вътрешната страна.
    Тези си купих от Одрин, от една касапджийница - продават техен суджук (телешки или агнешки, около 600 трама петалата). Никога няма да ти кажат как го правят - дюкянчетата са наредени едно до друго, отвън висят низите със суджуци и с етикетчета. Там очевидно нормите на нашето РЗИ не важат - вкяко дюкянче си прави свой собствен суджук и го продава свободно (правят си го там и ей го на .. на пазарЯ). Месото е ясно, но рецептата за подправките е семейна и трудно можеш да се добереш до това какво има вътре ...
Та този път подапам на позната касапджийница в Одрин, от която съм купувал страхотна агнешка дроб сарма в алуминиеви тавички. Имам цели две такива и този път с надеждата за още за две, влизам ...
Нямат агнешка дроб сарма - проблем с булото. Иначе страхотно агнешко, телешко - цени по около 25-30 лв за кило. 
Телешкият суджук - 29,00 лв за кило. Ама аз съм се заинатил - искам дроб сарма.
"Шефът" около 85-годишен ми се ухилва и вика "Йок", а ако искаш да си направиш - ей на - тука са купите.
Гледам купички от керамика, гледжосани отвътри и отвън най-простички, по 20 турески лири, демек по по около 1,10 лв за бройка.
Та си купих цели 6 бройчета, а "шефът" ми обяснява, че ако няма було, най-добре в тях ставали "боюк кюфта с юмурта" - демек голямо кюфте с яйце...
Купих си 6 купички и кой като мене ... Шефът, споменах, че бе дъртичът събори цяла купчина откъм 1 м височина и само една се разби - всичко останало оцеля.

На цената за една кутия цигари си купих тези 6 броя, турнаха ми в торбичка, почерпиха ни резенчета от техния суджук - агнешки, силно пикантен...
Прибирам се и ... и наистина - само гледжосани отвътре. Направо за еднократна упортреба - то за левче що да сакаш ...
Та се сетих що рече старикана- шарлан, шарлан ...
Прибрахме се, загрях в тенджерка олио - почти до завиране и с четката обилно намазване по негледжосаната част - цели четири пъти, всеки път след пълно поемане на мазнината.
По този начин глинените купички стават направо вечни, а не за еднократна употреба, както са направени...
Направени са за поднасяне на агнешка дроб сарма, а сега стават за многократна употреба.
Без значение е, че тук таме са били "чукнати" и се е откъртило парченце ...
Просто не можете да си представите какъв крем карамел може да се направи в тях...
Ила както каза Старикана - Кюфта с юмурта и не само. Твърде много в индивидуални порции от по около 200-250 грама.
Та ако Ви попаднат подобни - има ги и тука в БГ, но доста по-скъпи, не ги подминавайте ...
Можете да сготвите чудеса в тях - скариди, месо, яйца, мешано, и какво ли не ...
Та не Ви трябват скъпи съдини... 
Ползвайте най-лесното и НАЗДРАВЕ!

сряда, 14 август 2024 г.

ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде


     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.
    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.
    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.
    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.
    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.
    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.
    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.
    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.
    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.
    
    
    Така изглеждаше след прецеждането.
    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.
    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:
Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.


На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.
След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.
Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.




    


    

събота, 27 юли 2024 г.

ВЪЛЧА САЛАТА по дзверски

 


    За салати почти нищо няма в блога, защото какво толкова има да се обяснява за една салата. Само че тази ми е любима и се прави винаги, когато от предния е поизостанала някоя пържола, печено или дори просто кюфтета.

    В действителност, това си е най-обикновена салата, домати и сирене, в която се добавят кубчета нарязан кашкавал (гауда и т.н. каквото има), нарязана пържола (кюфте) и обилно се подправя с черен пипер, сол на вкус и дресинг - овкусен зехтин и лимонов сок, в който съм добавил и малко много ситно нарязан магданоз.   

Нарочно не давам количества, всеки може да си ги комбинира по собствено желание и да си подправи салатата по собствен вкус. Освен посочените продукти по-горе, могат да се добавят и всякакви други по собствен вкус.

Понякога слагам и чеснови крутони.

Впрочем това направо не е салата, а цяло ястие, защото наблягам мръФките в него да се повечко.

В салатата не слагам стар лук, а само перата на зелен лук.

Старият лук го нарязвам на полумесеци, овкусявам със сол и черен пипер, намачквам с ръце леко и заливам с ябълков оцет и за час в хладилника.

Сервирам го отделно в купичка като добавка на дзверската салата. И така щях да я нарека, но "вълча" е някак по-разпознаваемо и има вече такива, но с бекон или шунка.

Пробвайте и задължително едно голямо НАЗДРАВЕ!

събота, 20 юли 2024 г.

ЖЕЛИРАНО СИРЕНЕ В ДОМАТ


     Не бих казал, че съм от най-големите почитатели на желираното, но в интерес на истината много от деликатесите и различните вкуснотии са желирани - желирано месо, желирано патешко бутче и какво ли не още ...
    Както в последно време възприех, ще дам само няколко линка за желирани вкуснотии:

    Страхотен десерт става от желирано кисело мляко с канела и мед.
    В случая ще говорим за една невероятна и любима на всички българи доматена салата със сирене, поднесена по невероятно различен начин:
    Доматите се рязват отгоре като им се маха капачето и с лъжичка се издълбават. Извадената вътрешност може да се ползва за готвене или за каквото и да е друго. 
    Сиренето се нарязва на кубчета и се пълни в домата.
    За желатина как се прави съм писал доста - в стъклена купичка едно пакетче (или според количеството, което се прави) с 50-60 мл вода и след 10 мин. като набухне в микровълновата за 30 сек. на 800В. 
    В това време 1/2 кубче зеленчуков бульон се разтваря в около 200 мл вода и се разбърква с желатина.
    Тази смес се излива във всеки домат и доматите - на почивка на хладно.
    На следващия ден - рИвеш и замезваш с хубаво питие - ракийка (домашна) или водка с много лед. А и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

П.П. бонус за тези търпеливите, дето са стигнали до края:
Сиренето се нарязва на кубчета.
Доматите - обелени и почистени от семена - също.
Малко пера от зелен лук - на ситно.
Всичко това овкусено - сол, пипер и любима подправка подредено в подходяща купичка и залято с приготвен по вече обяснения начин желатин.
На другия ден режеш и воаля- още едно  страхотно мезе за любимото питие.
Пробвайте който и да е вариант и никак, ама никак няма да съжалите и още един път НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 18 юли 2024 г.

Печени свински гърди в плик с кока кола

 

     
    Сега ще споделя моята тайна рецепта за дзверски вкусни печени свински гърди.
    По-скоро то си няма и рецепта, а има начин на направия и то на дзвердска вкуснотия.
    Без значение е колко е голямо парчето свински гърди - в случая е 700 глама ( като за две персони колкото сме), но може да бъде и 10. 
    Парчето свински гърди се слага в плик за печене, орвкусява се със сол черен пипер; горчица, лъжичка мед, толкова наршараб и се оставя да си "почине" поне няколко часа. В плика се сипват 1-2 ч.л. царевично нишесте и около 300 мл кока кола.
    Всичко това заминава във фурната на 130С и се забравя поне за 6-7 часа.
След това пликът се цепва, силата на фурната се увеличава на 180С с вентилатор и се пече около 10-а минути - докато хване хубава червено-кафява коричка.
Става невероятно крехко и дзверски вкусно.
Има и невероятен сос, с който са поливат ребърцата при поднасяне.

За улеснение - в торбичката можеш да сложиш ( кило нарязани на кубове картофи, овкусени със самардала и малко мазнинка.
Домашните наденички в овчи черва са опция ...

П.П. Впрочем по този начин могат да се пекат всякакви меса и стават все крехки и вкусни.
Правете смело - лесно е, дзверски вкусно е и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗА И ЛЕСНА ЗЕЛЕНЧУКОВА МУСАКА или малко за мусаката

 


    Тази мусака е направо за графата "бързи и лесни" рецепти. 
    Замисляли сте какво е мусаката? Приемаме я за традиционно българско ястие от картофи с кайма и заливка от кисело мляко, яйце и брашно. Но това не е съвсем така:
    Арабите наричат мусака готвена салата, направена главно от домати и патладжани, подобна на италианската капоната, която обикновено се сервира студена за мезе, а самата дума "мусака" означава изстуден. Западнобалканските и румънският видове мусака също са с картофи вместо патладжани. 
    Мусаката е най-популярна като гръцко ястие, което е трипластово - запържени в зехтин резени патладжан, отгоре - овнешка кайма запържена с пюрирани домати и залята със сос бешамел. Често я подправят с канела.
    Продуктите за една примерна нашенска рецепта са: 600-700 грама кайма (смес свинско и телешко), нарязани на кубчета около 1 кило обелени картофи, наситно няколко моркова и 1-2 глави стар лук на ситни кубчета, 1-2 скилидки чесън, черен и червен пипер, чубрица. Всичко това се запържва в олио - лука, чесъна, каймата и картофите. Заливат се с вода. Прехвърлят се в тавичка и се пакат почти до готовност. Прави се заливка от кофичка кисели мляко, малко вода, сол, 3-4 с.л. брашно, и задългжително сода. Прието е да се сервира нарязана на квадрати заедно с 1-2 с.л. кисело мляко, поръсена с нарязан магданоз.
    Вариациите на мусаката са твърде много като има и чисто вегетариански - без месо.
    В блога имам доста рецепти, част от които намирам за доста интересни:    

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)


След това предисловие мога да продължа с наистина най-лесната и най-бързата направия на зеленчукова мусака:
Измиваме много добре един много голям патладжан или два средни; 3 средни тиквички; 4-5 моркова; 3-4 картофа; 3-4 домата; 1-2 глави лук и поне 5-6 скилидки чесън;
Слагаме в купа около 100 грама ориз да се изкисва като не забравяме поне един да му сменим вода.
Вземаме си тавата, в която ще се пече мусаката, още една купа и остър нож. Може и дъска за рязане, но на мен не ми необходима.
Засядаме с всички тези "съоръжения" пред ТВ-то и задължително с чашка питие. С острия нож белим всеки зеленчук и нарязваме на кубчета направо в тавата.
Както всичко си е нарязано в тавата се осолява и опиперява. Слагат се и 2 с.л. от моята зеленчува сушена подправка, налива се олио - около 1 кафена чашка, добавя се и изплаквания ориз. Налива се вода колкото да покрие зеленчуците. Не забравяме за солта и черни пипер, които са на собствен вкус.
Много се зачудих дали 500-те грама кайма да ги сложа сурови, но ми се стори прекалено и затова  я запържих за няколко минути в малко мазнина и около 1 ч.ч. вода с разтворено в нея кубче зеленчуков бульон. По този начин каймата се "разбива" на ситни парченца.
Тавата се бухва в предварително загрята на 180С фурна.
Пече се около 40-45 минути. Готовността се проверява като боцне моркова. Ако е омеснал, значи е готова.
Прави си заливка от около 300 мл прясно мляко, 3 яйца, 3 с.л. брашно и 1 ч.л. сода. Разбиват се с бъркалката, залива се тази смес в тавата и се разбърква добре - заливката да се размеси със съдържанието на тавата.
Пече се до зачервяване и стягане на заливката..
Когато не се прави с кисело мляко, а с прясно, тя става по пухкава и мека.
По принцип, тряблва да се сервира с кисело мляко, но заради снимката, то поизостана.
В интерес на истаната - при цялото приготвяне на мусаката биде изцяпана единствено купата, в която влизаха обелките на зеленчуците, която дори не трябва да се мие, а може само да сплакне. Това касае и купичката, в която се киснеше ориза. Единственият съд за миене беше тиганът, в който се задушаваше каймата.
Цялото това белене, рязане на продукти и т.н. отне не повече от 15-20 минути.
Резултатът- уникално всусна зеленчукова мусака, която и малко дете може да забърка.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 15 юли 2024 г.

Печена "облечена" вратна пържола

 


    Това е поредната нерецепта, а начин на направия, с който можем да разнообразим приготвянето на традиционната пържола.
   
Започвам публикацията с това, че купувам доста често пуешки бутчета и много старателно им свалям кожата като целта ми е да я запазя цяла. Подходяща е за много неща - например като обвивка на колбас и не само. Събирам си ги  и ги съхранявам във фризера. 

В тях съм приготвял пуешка шунка; пълнил съм ги с месо, кайма и др.п. и сетне или на скарата или във фурната;
С малко старание игла и конец от тях може да се направи идеална торбичка не само за колбаси, но и за някои пикантерии.
Вратните пържоли се мариноват по любим начин - в случая марината от малко барбекю сос, горчица, мед, черен и червен пипер, идея сол, лимонов сок и малко зехтин.
Нека си се мариноват няколка часа.




Пуешките кожи са обкусяват с малко сол и черен пипер.


Във всяка кожа се пъхва по една пържола и се захлупва със стърчащия край на кожата. Леко се омазняват.








Така подготвените пържоли заминават върху добре загрята и намаслена скара.
Пекат се от двете страни - първо от страната, където кожата е сгъната - за 6-7 минути; сетне от другата страна - за 4-5 минути.
Вадят се в тенджера под капак. Така се задушават и омекват.
Преди сервирането ги резнах на половинки и залях с домашния ми барбекю сос.
Гарнитура - що душа ти сака: пържени или варени картофи; картофено пюре; домати и краставици и т.н. и т.н.
    П.П. Вместо на скарата могат да се опекат и във фурната.

Ако се престрашите да пробвате, няма да съжалите. Заради обвивката пържолата се запазва значително по-крехка и отделно дори поема малко от мазнинката на кожичката.
И за финал да не забравя - НАЗДРАВЕ!

сряда, 10 юли 2024 г.

Как да направим идеалното цедено мляко

 


    Няма нищо работа ще кажете - сгъваш една марля или тензух на 3-4, слагаш в цедка и сипваш кофичката кисело мляко вътре и чакаш да се отцеди.
    Да ама не. При този вариант заедно със суроватката се оттича и голяма част от киселото мляко - поне по-течната му част и рандеманът на цеденото мляко и доста малък.
Моят вариант е много проститък. Кофичките кисело мляко ги слагам във фризера и оставям поне за два три дни.
След това цедката се слага над подходяща купа  и в нея се слага замразеното кисело мляко и се забравя докато се разтопи и изцеди. Защото млякото е замразено не е необходимо да се слага в хладилник дори и в жегите.
От снимката се вижда, че се отцедила само суроватката и то в най-чистия й вид.
В цедката е естанало много, ама наистина много гъсто цедено мляко.
То може да се подсоли леко, да му се добави малко омекнало масло и да се разбие и да стане почти истнинска "филаделфия" за почти без пари.
Рандеманът се вижда от снимката - нарочно съм снимал еднолитрова кофичка кисело мляко - чистият продукт е около 420 грама.
Полученото цедено мляко е идеално за направа на какво ли не - например с добавка на още разни сирена на лабне, с добавка на нарязана и изцедена краставица и ситно нарязан копър - на дадзики; 
Нещо се увлякох - типично за мене да съм многословен, уж щях да пиша за идеалното цедено, а то се получи идеи за поне още 5-6 вкуснотии...,,


П.П. Отделената суроватка в никакъв случай не се изхвърля - идеална е за палачинки, за бухти и замества млякото при направата им. Ако е в повечко, може да се напълни в 0,5 л бутилчета и да се замрази.

Пробвайте моя вариант и вероятно няма да съжалите!