сряда, 29 юли 2020 г.

КОНСЕРВА - ПАТЕШКИ БУТЧЕТА КОНФИ



        Започвам за пореден път, че патешките бутчета са дзверски вкусни и у дома се тачат като добро хапване и като деликатес.
    В предишната си публикация за патешки бутчета книжен кебап обясних доста подробно как можем да си набавим напълно изгодно патешки бутчета.
На тази снимка показвам консервите от патешки бутчета и маншони, които се продават на "промоция" - 3 кила кутия бутчета за 30 лв при редовна цена 42 лв. Само че това, на практика, е цената на едро, а в магазините е поне с още 25 % отгоре, че и повечко. Това ще да рече, че е цената на 15-20 кг патешки бутчета. Та като си понакупиш малко повечко, два три пакета могат да си стоят във фризера за приготвяне по различен начин, а останалото количество - може да се направи на консерва патешки бутчета конфи. Изключвам варианта с тенекиени консерви. За домашни условия - идеални са бурканите. Изключвам и варианта за пълнене на бутчетата в бурканите с костите и сетне варене с часове. Затова ще споделя моя вариант, който намирам за много удачен:
Тука няма да говоря за количества, а за начин на направия. Добре почистените и изкиснати бутчета се слагат в голяма тенджера и се осоляват с разчет около 18 грама сол на кило бутчета и опиперяват с църно пиперче - 5-6 грама. Слагат се по около 2 кг в плик за печене. За следващия плик за печене бутчетата могат да се овкусят и с добавянето на червен пипер - сладък и опушен по 1 ч.л. За третия пакет: сол, черен пипер, щипка чили, едно две карамфилчета, 5-6 зърна бахар, 1 дафинов лист. Пликовете се слагат в голяма тенджера без да се вързват, а горният им край да излиза от тенджерата. Налива се студена вода колкото да покрива бутчетата, слага се капака (притиска краищата на пликовете) и след като заври, силата на котлона се намалява наполовина и се оставя да къкри около 2 часа като готовността се проверява от време на време.
След сваряването идва тънкият момент. За всеки плик се ползва отделна съдина, върху която се слага цедка и течността от пакета се прецежда, а бутчета се отделят в друга купа и малко като изистинат се обезкостяват като целта е да се запазят едри парчета. Хитрината е в това съдината с течността да се сложи в хладилника до пълно стягане. На дъното се отделят част от соковете на месото, отделените белтъци и т.н., а отгоре остава чистата патешка мас, която внимателно се изгребва и сетне в тенджера се разтапя като в нея се пуща и отделеното месо. Следва пълнене на бурканите с топлото месо и гъша мас. Пълнят се плътно някъде до ръба на буркана, а отгоре да остане около 1 см мазнина. 
Затварят се докато са топли и се обръщат с капачката надолу. Това с цялото количество месо. Остава и доста отделена гъша мас, която също се събира в бурканчета.
Има и друга мазнина - ей онази, за която споменах, че се отделила на дъното като утайка. Тя се събира също в подходяща купа и се държи в хладилника - идеална е за готвене на различни ястия с ориз, зеленчуци и т.н.
Бурканите след като престоят така около час, се обръщат обратно и оставят мазнината да за застине.
Мога да свърша до тук, тъй като приготвените по този начин "консерви" могат да издържат в хладилник около 4-6 месеца.
Само че ние направихме повечко буркани и в хладилника няма толкова място. Затова се пристъпва към последния етап - стерилизиране на бурканите за около 45 мин. от завирането на водата. Така могат да се съхраняват на хладно място (мазе, килер и т.н.).
Като резултат - перфектно приготвено патешко месо, което може да се сервира просто така, да се добави към някое ястие и т.н.
За пълнота - от едно кило патешки бутчета се пълни горе долу един компотен буркан.
Така че себестойността на един буркан е приблизително 3 лв за месото и нека не броим труда си и тока. А консервата от 1,2 кг е 14,00 лв. Всеки сам ще прецени стрували усилията или не...
Като казах тока, установих, че купата на мултито ми хваща пакети с 5 кг бутчета и като ги варя на програмата "задушаване", са готови за два нейни цикъла по 45 минути. 
Изписах много, но в действителност, всичко става много лесно и с минимум усилия...
Ако Ви паднат патешки бутчета, правете смело. 
Дзверска вкуснотия става и да не забравя НАЗДРАВЕ!

вторник, 28 юли 2020 г.

ПАТЕШКИ БУТЧЕТА книжен кебап



    Този път ще направя една малко по-различна публикация за любимите ми патешки бутчета. За тях съм изписал доста в блога си, всеки може да види в търсачката.
    В последно време патешките бутчета поради полезността си и вкуснотията на месото, взеха, че стигнаха космически цени. Всеки може да погледне и да види, че кило охладени патешки бутчета "гони" цена над 14 лв, а замразените - около 12 лв килото.Е, за тия пари ще си купя почти 2 кила врат на прИмоция.
    Първият ми съвет е - търсете дълбоко замразени. По нищо не отстъпват на пресните незамразените.  Дори мога да кажа, че са за предпочитане - при дълбокото замразяване доста от вредните неща "умиргат"... И второ винаги са ти под ръка във фризера и не са налага да ги мислиш ... Пресните само да ги "изпушнеш" за малко - един ден ден повече в хладилника и не можеш да се отървеш от миризмите, които плъзват ...
Вторият ми съвет - не търсете патешки бутчета по веригите или разните "специализирани" магазини. Най-добре е да се купуват от фирмения магазин на производител. И трето, не се "назлъндисвайте" да търсите премиум или фърст качество. Напълно приемливо е да се купят патешки бутчета "второ" качество. На снимката се виждат точно такива - 3 лв за кило. Нещичко да кажете ... Купени от фирмен магазин на производителя, замразени и ... цената е по-ниска отколкото на "напомпани" броилерни крилца...
Та да се врънем на т.нар. "второ качество" бутчета: Първият недостатък е, че не са почистени идеално от перушината и трябва да се отделят 20-а минути с остро ножче да се отделят всякакви подобни нещица. Вторият недостатък е, че са замразени, без да са отцедени идеално от кръвта и разни съсиреци (вижда се снимката). Затова се налага да бъдат изкиснати във вода за около 30-а минути, за да се почистят и остатъците от кръвта да се размият. Третият "недостатък" е, че не са красиво оформени - да ти имам дефекта. Просто с остро ножче се оформят красиво, а изрезките от мазнината стават за стопяване на масчица. Е, мисля, че до тука бях полезен за не особено имащите, а сега и следва нестандартната рецепта за направа на дзверски вкусните патешки бутчета - книжен кебап.
Та като си дойдохме на думата - две бутчета(стигат за четири порции), измити, почистени, изкиснати, много добре се овкусяват със сол, черен пипер и чили сос. За да не  се цапат чинии и съдини, се откъсва едно голямо парче хартия за печене, застила се в купа и вътре са слагат бутчетата, овкусяват се и се оставят за една нощ у хладилнико. На другия ден хартията с бутчетата се прехвъря в подходяща тава, капват се 2-3 с.л. хубав коняк, цепват се 2-3 зрели смокини, които се ръсват с малко мед и слагат отстрани им. Посипват се с прясно смлян черен пипер и отгоре се нареждат резенчета лимон.
Както са си в тавичката, хартията се затваря като плик , защипва се с телбод, но понеже се втресох, "закърфичих" с клечки за зъби. Така "опакованите" бутчета заминават във фурната на 220/240С за около 35-а минути  и сетне се намаля фурната на 180С и се оставят да си пекат поне за около час. Следва отваряне на пакета и запичане на горен реотан с вентилатор за още 15-а минути. Колкото да хванат хубав тен и приятна хрупката коричка. Докато си се пекат, в тенджерка се сварят около кило картофи, обелват, леко осоляват и опиперяват и намачват едно към към гьотере. С черпаче се прехвърля част от отделанта мазнина при печенето и се прави невероятно дзверски вкусно картофено пюре. Точно този момент не успя да бИде фотографиран ... Па и нека да остане малко място за лична фантазия ...
Надявам се, че съм бил полезен и Бедна Ви е фантазията какво питие носи и  НАЗДРАВЕ! 

понеделник, 27 юли 2020 г.

СУПА ТОПЧЕТА (или супа с кюфтенца)



    Надали нашенското интернет пространство се нуждае от още една супа топчета, но държа да споделя моя прочит на тази класическа супа и затова ще направя тази публикация.
    Харесвам супата топчета от дете - Баба я правеше уникална и да си призная и досега не съм постигнал този вкус - може би, заради детските спомени, заради подправките прясно откъснати от градината в двора и т.н. Па и я правя рядко, защото въпреки прословутото си търпение, направо лудвам, когато взема да правя онези ми ситни топчета. Чак се чудя как Баба по два часа си е играла и правила едни ситни скамболовчета, как ги е овалвала в овкусено брашно.
Намерил съм им цаката - когато събера морални сили, засядам пред ТВ-то, слагам си питието и правя едни ей такива топчета: по-големи от лешник и по-малки от орех. Ама ги правя в захлас - колкото се може повече - поне две кила кайма. След овалването в брашно, нареждам върху пластмасове тарелки и във фризера. Когато замръзнат, се прехвърлят в торбички приблизително по 400-500 грама и воалЯ - когато ти хрумне за супа топчета, имаш заготовка. Дори не е необходимо да се размразяват кой знае колко. Та нека да свърша с кюфтенцата - вариантът да са ориз не ми харесва, макар че това е класиката - каймата да се смесва с полусварения ориз. То не стига, че в супата им ориз, ами в кюфтенцата - да няма да правя кюфтета фрикасе, че да са с ориз. Та 400 гр. кайма, смесена с 1 дебела филийка стар хляб (без кората) накисната в едно яйце, една главичка ситно нарязан лук, сол, черен пипер, щипка кимион и кориандър. Омесва се добре и се правят топчетата, които се овалват в брашното.

    
    Започвам с необходимите продукти за 4-6 порции: около 400-500 грама кайма (нека е повечко - няма да сърбаме само чорба и да гоним кюфтенцатата из купичката) - демек вече готовите топчета от фризера; 1 голям морков; 2 средни глави лук (едната за кюфтенцата, другата - за супата);1-2 скилидки чесън; 3-4 с.л. масло (или 2 с.л. масло и 2 с.л. олио); 1 к.ч. ориз - 70 гр.; сокът на 1/2 лимон; 4 жълтъка; 1 кофичка кисело мляко; сол и черен пипер; 
    Изпълнението е лесно:
    След като кюфтенцата са готови, се започва с подготовка на продуктите: лукът и чесънът се нарязват на много ситно, морковът се разделя на две - едната част се нарязва на ситни кубчета, а другата част се настъргва. Казах "настъргва" и се сетих, че съм пробвал варианта с настърган лук и чесън и повече ми харесва от ситно нарязани.
    В загрятата мазнина се задушават лука, чесъна и се добавя настъргания и нарязан на ситно морков. След като променят леко цвета си, се слага и ориза. Когато оризът остъкленее, се налива в идеални вариант някакъв бульон (месен или зеленчуков - какъвто има), ако ли не - много топла вода около 1,3-1,5 л. След завирането се пущат кюфтенцатата. Намалява си силата на котлона с 1/3 и се оставя да къкри - на ориза му трябват 10-а минути, а на кюфтенцата 5-6. Когато изплуват от горе, значи са почти готови. 
    Сега е момент за осоляването на вкус, опиперяването и слагането на пресните подправки - предпочитам по идея риган или джоджен. Това е въпрос на вкус.
    Идва и ред на застройката: 4 жълтъка се разбиват със сока на 1/2 лимон, с 1 с.л. с връх брашно и една кофичка кисело мляко и започва т.н. "темпериране" - по малко се прехвърля от чорбата на супата при застройката и леко се разбърква. В интерес на истината, ползвам голяма купа и нея прехвърлям почти всичка течност от супата. Сетне я връщам в тенджерата със супата и изключвам котлона.
    Веднага казвам - домати в тази супа не харесвам, както и магданоз. Слагам го във всички супи, но в тази определено - НЕ. 
    Поднасям я със едро смлян черен пипер и още лимонов сок. 
    Та моята супа топчета става по-гъста, с хубави едри сочни кюфтенца с големината на цариградските, много ароматна и остава само да й се наслаждаваш на вкуса.
   
И понеже съм сигурен, че ще получа определени критики, че точно така не се прави - ето оригиналната рецепта за супа топчета от Библията на общественото хранене, нещо като БДС-то ... 

четвъртък, 23 юли 2020 г.

ДОМАТЕНА СУПА С ФИДЕ



    Възможно най-лесната, най-бюджетната и с минимум продукти лятна супа.
    Необходими са за 4-6 порции 4-5 големи домата (желателно презрели и които вече не стават за салата); 1 глава лук, 2-3 скилидки, един морков и шепичка фиде.
    Лукът и чесънът, нарязани на ситно, се задушават в 2-3 с.л. масло и олио; добавя се настърганият морков. В това време доматите се обелват, нарязват на кубчета произволно и заминават в тенджерата. Долива се около 1,2 л зеленчуков бульон (или топла вода), слага се фидето и се оставя да покъкри 10-15 минути. Пробва се на вкус - ако киселее много, може да се добави малко захар, соли се на вкус. Овкусява се с босилек или риган. Може да се заменят със ситно нарязан магданоз.
    (За разкош, когато се изключи котлона, се добавят толкова яйца, колкото порции ще се поднасят. Затваря се с капака и след 5-6 минути яйцата са готови.)
    При сервиране, по желание може да се ръсне обилно с църно пиперче. Или обилно да се поръси с натрошено сирене.
    Гъстотата може да се регулира по желание - повечко домати и по-малко течност, или с повечко фиде.
    При днешните цени - цялото ястие излиза около цели 2 лева (без екстрите като яйца или сирене, разбира се).
    Впрочем, и студена е много вкусна.
    Пробвайте и няма да съжалите.

понеделник, 20 юли 2020 г.

Постен летен гювеч тип "славянски"



        Не мога да се стърпя и да не споделя едно напълно лятно ястие - постен гювеч от летни зеленчуци, който става невероятно вкусен. Не, не дзверски вкусен, защото е постен, но с голям кеф бих го ползвал като гарнитура за нещо мръФчето, но и самостоятелно си става достатъчно вкусно и при това напълно бюджетно.
    За 4-6 порции са необходими: 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън, които се обелват и нарязват на ситно; по един голям морков, малък картоф, големи патладжан и тиквичка (обелени и нарязани на ситно); дръжките на 1 връзка магданоз-на ситно; 2/3 до 1 ч.ч. ориз; чушки - капия, по една зелена и червена, почистени и нарязани на ситно, 4-5 домата настъргани на рендето. За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, щипка червен пипер (пушен желателно), джоджен и риган. Естествено и олио - около 3-4 с.л. (носи и малко повечко, ама в края слагам и 1 с.л. масло за разкош).
    Изпълнението е елементарно: в голям професионален тиган се загрява мазнината и в нея последователно се задушават лука, чесъна, морковите, картофите и останалите заленчуци и ситно нарязаните дръжки на магданоза. Сетне се добавя и ориза и след остъкляневето му се налива около 0.5 л пилешки бульон (или вряла вода), Добавят се и настърганите домати, следва овкусяването със солта, пипера и подправките. Оставя се да къкри около 15-а минути и се прехвърля във фурната за още 20-а минути на 180С. Пече се до готовност ...
    Невероятно лесно е и вкусно.
    Има и още един вариант, който съм пробвал, но може да ме подложите на критика: Всички продукти, както са си нарязани в суров вид се слагат в плик за печене, слагат се подправките, мазнината, бульона и заминават за печене във фурната на 200С за около 40 мин. Този варииант е дори за предпочитане, но все пак въпрос на вкус.
    Опитайте и няма да съжалите ...
    

ПИЛЕ с картофи по най-лесния начин



    Продължавам със серията полезни хитринки. Този път ще споделя как много бързо и лесно може да се сготви домашно пиле с картофи.
    За 4 порции са необходими 1/2 домашно пиле, кило картофи, (1-два моркова по желание), 1 главичка лук и 1 скилидка чесън; сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган; 2-3 с.л. олио 1 с.л. брашно.
    Отделно от това са необходими дъска за рязане и остър нож, подходяща тавичка и плик за печене.
Изпълнението си е направо елементарно. Пилето се нарязва порционно и се слага в плика за печене. Лукът и чесънът се нарязват на много ситно и се пущат върху парчетата пилешко, следва малко сол и черен пипер и се омесват с ръка както са си в плика. Измитите картофи и моркови се обелват и нарязват на средно големи парчета и също се пущат в плика за печене като леко се осоляват и се сипва брашното. Слага се и лъжичка риган, следва пак разбъркване, добавяне на олиото и максимум 1 к.ч. вода (бульон). Пликът се затваря и заедно с тавичката заминават в предварително загрята на 200С фурна. Пече се за около 40 минути като поне един два пъти пликът се обръща. Така получава "загар" и от двете страни. Може в края на печенето пликът да се разреже и да се дозапече само на горен реотан. 
    Нека да посмятаме - 3-4 минути за пилето, от зор - 10 за картофите; изцапани само дъска за рязане и нож; почти иидеално чиста и сетне лесна за измиване тава. И перфектно опечено пиле и картофи.
    Начин на приготвяне - само за бързащи и то с минимум усилия и труд. Може и да се направи от човек, абсолютен профан в готвенето.
    Впрочем по този начин - в плик, могат да се приготвят доста ястия. Дори и може хляб да се опече.
    Бързо лесно и вкусно!

Как лесно да сварим и обелим яйца



    Нямало по-лесно от това да свариш яйца. Хайде не тия на мене - първите ми опити като студент си бяха пълен провал - веднъж дори направих печени яйца. Както и да е този път няма съм многословен.
    За варенето на яйцата ползвам малка касеролка, която хваща точно шест яйца, без да се разхождат из нея като на парад.
Яйцата се измиват много добре и нареждат в касеролката. Заливат се със студена вода колкото да ги покрива. Добавят се 1 равна ч.л. сол и 1-2 с.л. оцет. От момента на завирането на водата, се варят 4 минути - за рохки, 7-минути за средни и 9-10 за твърдо сварени яйца. Касеролката се маха от котлона, излива се топлата вода и веднага се заливат със студена вода от чешмата. След няколко минути водата се излива, касеролата се покрива с капака и добре разтръсква - така яйцата се начупват като се блъскат едно в друго. Ведната след това се заливат със студена вода, разтръскват се и след няколко минути се пристъпва към беленето. Почти цялата черупка на яйцето се отделя с едно две движения. Така е, защото водата прониква под черупката и ципата и беленето дори на съвсем пресни яйца е съвсем лесно.
Пробвайте и ще се убедите.

неделя, 19 юли 2020 г.

ДРЪЖКИ от ЧЕРЕШИ - само ползи



    Скоро забелязах, че рубриката или серията "може и да е полезно" съвсем съм я зарязал. Давам сравнително лесни начини на направия на някое ястие или пък бюджетен вариант, а малките хитринки и полезни неща съм ги поизоставил. 
    Този път възнамерявам да подскажа нещичко за голямата полза от черешовите дръжки. Преди няколко дни пуснах във ФБ снимка на изсушени дръжки от череши и попитах знаят ли за какво служат? Оказа се, че малко хора са наясно ... Дори получих и един отговор в смисъл - как какво са - ами дръжки на изядени череши. Та реших да направя тази публикация.
    И това ме връща веднага в детските спомени. 
    На когото не му интересно, да спре до тука и да не чете по-нататък.
    Веднага правя едно малко отклонение - Дядо е имал частна обущарница, национализирана през 1947 год., а Баба е била до тогава тютюноработничка и едновременно ханджийка , а сетне бахчеванка и ханджийка. Бахчата (зелечуковата градина) е просъществувала до 1959 год., когато са отчуждили за разсадник, а Ханът и магазинът са останали до 1962 год. (затворили ги, когато Баба станала на 60 год.). Та аз съм отрастнал сред магаретата и селяните, които са идвали от околните села да продават стоката си в града. Баба ме майтапеше, че седмачето, дето се е родило 2 кила е станало Голямо магаре, защото е сукало магарешко мляко... 
    Имахме и 2 дка лозе в "Кенана" с две големи, не не- огромни- череши. През 1969 год. разделихме мястото между наследниците и при нас остана тази, която е била засадена в годината, когато е роден Баща ми - 1931 год. Колкото и странно да Ви звучи, "оная власт" не ни е отнемала лозята, ханът и магазинът са ги затворили, защото Баба вече не е можела да ги "върти", а Баща ми е бил леяр и не е можел да се занимава с тях.
    Та да се върна на черешите - от края на април -началото на май почвахме да ги берем - нямаха обиране. Всеки ден хлапето (аз) и Баба ходехме да берем и се връщахме с по една кошница череши. Правеха се сладка, компоти - поне по 100 буркана. А накрая с найлоните се отиваше и със саръците черешите се обрулваха и всичко отиваше в кацата за невероятната ароматна черешова ракия. Помня летата на 1968/9 год., когато вървеше по БНТ сериалът "Робин Худ". Засядахме половината махала пред нашия "Темп", който се изнасяше под Асмата и всички в захлас го гледахме ... Възрастните засядаха са доматена салата от градината в двора и на чашка ракия, а на нас хлапетата - наливаха компот от череши с бучки лед (имахме и хладилник по това време - един от първите "Мразове") . Понеже нашите родители бяха от едно друго поколение - дето можеха да ни строшат от шамари, ако сме се опънали на Даскалицата, или да ни носят на ръце, ако сме прибрали дървата на Баба Докторица (вдовица от дълги години на един уважаван Доктор-хирург няколко къщи от нашата)и да ни погалят по главицата, намираха, че не е справедливо те да си пият ракията, а ние компота... Затова на ЛапЕтата се позволяваше по едно от ония Напръстничета с ракийка, колкото да се "облажим" ...    
    Лелей, сега си представям колко Народ ще изреве, че всичко това не е истина - такова нещо у Блгарията не е имАло...
    Яко се отплеснах, но веднага се връщам в темата си.
    Правихме много компоти от череши - и колокото странно да Ви звучи, Баба много държеше в бурканите да се слагат цели череши и то заедно с дръжките. На мен като на хлапак ми идваше много удобно и на бърза ръка пълнех бурканите. На буркан Баба слагаше не повече от три лъжици захар ... Все я питах - няма ли да почистим костилките и дръжките? А не - те са полезни, само ако останат за следващата година, не бива. 
    Сигурно 100 пъти съм я питал каква е ползата и тя ми отговаряла - абе полза има, ама си малък да разбереш ...
    Минаха много години, Баба почина, но като правя компот от череши, ги слагам целите заедно с дръжките...
    Черешите са любим плод в къщи, правя компоти, сладка, конфитюри...Дръжките и костилките не се изхвърлят - оставят се и се сушат ... Сетне ще обясня защо.
Та преди няколко години прочетох за черешовите дръжки. Оказа се, че може да се използват при: воднянка, пясък и камъни в бъбреците, нередовна менструация, полова слабост, простатит,  ревматоиден артрит,  чернодробна цироза, подагра, действат диуретично и при запек, при възпаление на горните дихателни пътища. Освен това чая от черешови дръжки помага и при изчистване на организма и за отслабване. Вариантите им за употреба са два - с пресни дръжки и сушени. Една шепа пресни дръжки се варят в литър вода около 20-а минути, прецежда се и се изпива по една ч.ч. преди всяко хранене. За сушените дръжки, които аз ползвам, се препоръчва да се нарежат на ситно и 2 с.л. от тях да се варят в 500 мл вода. Сетне, след изстиването се пие по 1 ч.ч. (според някои 100 мл) преди всяко хранене. Що се отнася до костилките - и те са полезни - сушат се и се ползват за опушване на месни изделия . Имат свойството да изгарят напълно и да оставят съвсем малко пепел, а придават невероятен аромат на опушеното месо.
    Е стана невероятно дълго и едва ли не скучно, но все пак си струва да се прочете.
    Очаквам коментари и мнения! Във ФБ обещах една от моите кулинарни книжки, а дадох две .. . Може би и тук ще има подобна награда, стига да получа полезно мнение ...
    

събота, 18 юли 2020 г.

"МУСАКА" от ориз и тиквички - в два варианта



    Това е едно много семпло, лесно и бюджетно ястие, което може да се приготви в два варианта - постен и много вкусен.
    За приготвянето на постния вариант (4-6 порции и йенска тавичка 25х25 см) са необходими една главичка лук и 1-2 скилидки чесън, нарязани на ситно; малко повече от 3/4 ч.ч. (макс. чаша) ориз и 2 или 3 тиквички (зависи от големината), полуобелени и нарязани на кубчета с желана големина. Ако са много на ситно, се "губят" - затова се режат приблизително 1х1 см.
    За овкусяването - сол и черен пипер-на вкус, по щипка джоджен и риган.
    За заливката - кофичка кисело мляко (400 мл), поне 3 яйца (а защо и не четири?); 2-3 с.л. с връх брашно, 1 ч.л. сода и щипка сол и черен пипер. Харесваме я с дебела и пухкава заливка и затова количествата са такива.
    За вкусния вариант е необходимо да се предвидят поне 350 грама кайма, овкусена по любим начин.
Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да обяснявам: в 2-3 с.л. олио и 1 с.л. масло се задушават лука и чесъна и когато "остъкленеят", се добавя ориза и се запържва също до "остъкленяването" му. Във вкусния вариант се запържва и каймата. Сетне се наливат 3 ч.ч. бульон или топла вода. Намалява се силата на котлона и се оставя да си къкри почти до готовност на ориза. Слагат се тиквичките и подправките и се изключва котлона. След 5-6 минути всичко се прехвърля в тавичката и заминава във фурната на 180С за около 25 минути. В това време се подготвя заливката. Вади се тавичката и се залива. Лично аз заливам с половината от заливката и леко разбърквам с вилицата и чак тогава добавям останалата част от нея. Пече се до хубаво зачервяване.
Сервира се с кисело мляко, подправено с пресован чесън. 
Отчитам си една грешка - следващият път няма да ползвам обикновения тиган, а оня професионалният, който става и за фурна и цялото ястие ще се сготви в една и съща съдина и няма да се налага миене и чистене на разни съдове.
Става невероятна вкуснотия и щом малкият "наследник" набиваше с две ръце, няма как да не Ви хареса.
Лично за себе си, бих казал, че това е една дзверски вкусна гарнитура към някоя печена мръФка, но това е друга тема.
Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя за финал НАЗДРАВЕ! 

петък, 17 юли 2020 г.

Лабане (лабне) или сиренени топчета



    От домашното сирене няма по-вкусно, но сега няма да говоря за любимото сирене, без което не сядам на масата. 
    Няма и да говоря за лабането (лабнето) - т.нар. ливанско меко сирене на топчета, направено от цедено кисело мляко. 
    Просто съм откраднал идеята, за да направя един дзверски вкусен деликатес от сирена с подправки под формата на топчета, отлежали в зехтин.
    Най-хубавото в случая е, че няма рецепта и се ръководим от това, което има в хладилника. И без бой си признавам, че правя наведнъж по-голямо количество - 2-3 буркана, за да не си играя често. Сиренените топчета в зехтина и в хладилника издържат достатъчно дълго и колкото повече престояват толкова по-вкусни стават.
    Основното, което задължително купувам е един 10% гръцки йогурт и 1 кофичка заквасена сметана 200 или 250 грама - 20 %.
Йогурта и заквасената сметана се слагат в цедка за сирене (има едни такива от панама) или в три-четири ката марля, връзва се и се оставя да си виси и да се отцежда над купа. Отделеният цвик не се изхвърля, а е идеален за палачинки, за тесто и т.н. За да сме си полезни, се събират изостанали сирена от хладилника - поне у нас доста често изостават такива по малки количества: обикновено сирене, кашкавал, парче гауда или чедър, ементал, че и понякога синьо сирене. (не се лъжете от снимката - там са само краве и овче сирене). Сирената се настъргват на най-ситното ренде и се смесват с отцедените мляко и сметана. И това е моментът, когато в действие влиза вкусовото въображение - при необходимост се досолява; сетне следва овкусяването - църно пиперче, суха мащерка или риган, а може и джоджен; малко чили на люспи (за любителите на пикантно)( в последно време се изхитрих- слагам чили сос); да не забравяме и босилека - сиренето с босилек вървят ръка за ръка;
За това количество от цедено мляко и сметана си трябват поне 400 грама настъргани сирена, че дори и повечко.  
    Тука само ще издам един малък секрет, ако не ми харесва като консистенция, когато ги размесвам, добавям и няколко с.л. разтопено масло.
    С намазнени ръце се оформят топчета с големина на малък орех и се нареждат върху два три слоя домакинска хартия, покриват се пак с хартия и се оставят да престоят така поне 24 часа.
    Следва пълнене в буркани с винтови капачки, слагане на едно дафиново листче, 10-а зрънца с черен пипер и 2-3 бахар (за пикантност 1-2 карамфилчета и 1 звездовиден анасон), зелени сушени подправки- по желание, и се заливат с леко затоплен зехтин. (пак за пикантност може да се добавят 1-2 леко резнати чушлета). Затварят се с капачките и в хладилника поне за три дни.
    След това могат да се "нападат". Да знаете - дзверско мезе.
    А зехтинът? Невероятен е сетне за овкусяване на салати и др.п.
    Просто от нищо нещо - дзверски вкусно.
    Правете си смело (бурканче подобно овкусено сирене се продава на цена 6-7 лв, а тука излиза направо без пари - само малко усилия ...), наслаждавайте на дзверското мезе и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 16 юли 2020 г.

Градинарска чорба (супа) и разни вариации



    Рядко пиша за супи, а и дори съм споменавал неведнъж, че с години не съм кусвал подобно нещо. В последно време имам промяна - правя толкова често, че мога да кажа едва ли не всеки ден.
    Чак сега разбирам колко е била права Баба, за която нямаше ден без чорбичка (супичка) и която казваше - и камече да свариш с масълце и подправки, все ще стане чорбичка.
    От друга страна като взема да чета разни рецепти за супи, направо ми прилошава - вземаш 2 л вода, 100 грама морков, 70 грама ориз или 40 грама фиде и т.н. Абе хора, не правите някакъв завъртян сладкиш, та всичко да точно до грамче ... Тука става дума за супа (чорба) и т.н., където всичко може да варира и е важно да се спазват някои основни правила ...
    Само ще кажа, че за приготвянето на супи, чорби и др.п. ползвам мултитенджУрата или по модерно му мултикукъра, който се оказа направо чуден уред за тази цел. И като незаменим помощник - бързонагряващата кана.
    Има и нещо друго, ама сега да взема да разкажа за тази градинарска чорбичка, която сега през лятото е много благодатна за приготвяне, защото вариантите й са толкова много, че просто ми е бедна фантазията ...
    И така за бистрата градинарска чорбичка (4-6 порции) са необходими (напълно ориентировъчно) - 1 главичка лук, 2-3 скилидки чесън, 1 голям морков и един голям картоф, 1 средна тиквичка, по 1/2 червена и зелена капия (чушка демек); 1/2 корен пащърнак, 1 стрък целина, 1 голям домат (обелен и нарязан на ситно), както и 2-3 с.л. масло. За подправяне 1 с.л. от домашния ми зеленчуков сушен микс (винаги имам от него), щипка сушен джоджен и няколко стръка магданоз.
    Изпълнението е направо елементарно и невероятно бързо - чесънът и лукът се нарязват на много ситно. Останалите зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на почти еднакви кубчета.
    В силно загрятото масло се кавърдисват лука и чесъна, добавя се целината и сетне се налива една кана вряла вода и в нея се пущат всички зеленчуци без доматите. Разчетът е приблизително 300 мл на порция. Основният принцип за приготвяне на супа е, че зеленчуците се пущат във вряла вода, а не в студена. След около 20-а минути, се проверява дали морковите са омекнали, добавят се доматите, сушената подправка, джоджена и се осолява на вкус. Оставя се да покъкри така на слаб котлон за около 10-а минути и преди сервирането се добавя измитият и ситно нарязан магданоз.

    Толкова за бистрата градинарска чорба. Само ще вметна, че много я харесвам при сервирането да е поднесена с натрошено сирене, ръсната с църно пиперче и полята с чили сос.

Следва:
вариант 1: в 1/2 кофичка кисело мляко се разбива 1 яйце с 1-2 с.л. лимонов сок и когато чорбата е готова се извършва т.нар. темпериране. От топлата чорба с черпак се вади по малко и се смесва със застройката. Сетне когато температурата им се изравни, цялата застройка се изсипва в супата, разбърква се и не се вари повече, за да не се пресече.

вариант 2: 8-10 минути преди супата да е готова се слага една шепичка фиде. Става по-плътна.
Вместо фиде може да се сложи ориз, но той трябва да се запържи заедно с лука и чесъна още в началото на готвенето.

вариант 3:

    Същата супа може да се приготви и с добавка на месце - примерно късчета пилешко, които се запържват заедно с лука и чесъна и сетне както е описано.
    При наличие на вече изостанало печено или пържено месо, то може да се добави ситно нарязано заедно със зеленчуците.

вариант 4:

    Съвсем наскоро правих такава чорба и позалитнах с количеството - все пак готвим за двамца, а направих супа кат за цял взвод. Поизостана доста, а от предния ден имах един печен врат, та добавка на чашка ориз на нарязаното вратле - възваряване почти до готовност и сетне запичане във фурната. Олизахме си пръстите.
    Е, те това е. Правете смело, наслаждавайте се на вкусните летни продукти, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ, че с тези вкуснотии и питиетата си вървят.

БАНИЦА ПО РОДОПСКИ


      Винаги като правя баница се сещам за вкусните баници на Баба и лете, и зиме печени в печката на дърва и невероятният аромат на масло и вкуснотия ...
    Ако питате защо по родопски? Ами просто - клиновете със сирене и картофи там са типични и са класика.
       За една стандартна тавичка с  диам. 30-а см са необходими пакет кори за баница (400 грама), поне 250 грама овче сирене (желателно, но може и краве, дори и качествена извара); 3- 4 яйца; 2 картофа, сварени, обелени и намачкани с вилица или едро настъргани; 1 кофичка кисело мляко (леко отцедено); 1 ч.л. сода и поне 100 грама разтопено масло.
   В подходяща купа се разбъркват яйцата и сиренето, добавя се киселото мляко със загасената в него сода с няколко капки оцет, както и 1-2 с.л. масло.
    От тази смес се отделя 1/2 ч.ч., а в остатъка се добавят намачканите картофи.
    От корите за баницата се отделят 6 броя, ако са по-тънки и 4 броя, ако са по дебели. Останалите кори се накъсват на произволни парчета и смесват с плънката като се разбъркват добре с лъжица.
    Фурната се включва на 200С да загрява.
    Тавичката се застила с хартия за печене и слагат първите три (две ) кори, които се намазват с масло. Върху тях се изсипва всичката плънка и се покриват с останалите кори, които също намазани с масло.
    Баницата се нарязва на парчетата. Останалото масло се смесва с отделената смес, леко се разрежда с газирана вода и с нея се залива баницата.    
  
 

    Пече се около 40-45 минути - или до хубаво зачервяване (зависи от фурната). По някое време се проверява дали отдолу се е зачервила.  Ако се налага, може да се покрие отгоре с хартия за печене.
    Сетне е ясно. Вади се, завива се с кърпа и се оставя поне 15-а минути да си почине, преди да се нареже и нападне. Стига да може да устоите на аромата й...

П.П. По желание може и да се увеличи количеството на картофите или пък за да се намачкат на по-едро, за да се усещат. 
На снимката се виждат нарязаните парчета и парченцата картофи ...

Правете смело, невероятно вкусна е...

сряда, 15 юли 2020 г.

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"



        Самата дума "шницел" звучи някакси магически за истинския гурман. Виенският шницел е класика: Няма да навлизам във вековните спорове дали е виенски, дали е италиански, нито пък каква е ролята на генерал Радецки за популяризирането му...
           Като чуя "виенски шницел" си представям едно огромно лепезе, което стърчи извън чинията с леко жълтеникаво кафява панировка, мекичка и някак си ефирна, отгоре блестящ от разтопено овкусено масълце, резенчета лимон и задължително изпущащи пара варени картофки, обилно поръсени с копър е едро смляна морска сол. Уф, окапах се и се върнах почти 30 години назад, когато за пръв път го опитах (но това е друга тема и друга история).
        Виенският  шницел задължително се прави от телешко, крехко месо, задължително начукано на тънко и овкусено единствено със сол и черен пипер.
        Същото изделие от свинско не може да се нарича "виенски шницел" и затова популярност е придобило името "шницел по виенски". А онова другото панирано, също вкусно, изделие направено от кайма си е просто шницел и нищо повече.
        Този път възнамерявам да разкажа за един шницел по виенски, направен от свински врат. Не че от бут не става, но този от врат е в пъти, пъти по-вкусен...
Първата и голяма тайна е парчето месо от врат да бъде нарязано на тънко и равномерно. Това може да стане само, ако месото е полузамразено и ножът е достатъчно остър. На снимката се вижда - вратът се нарязва напречно на филийки с дебелина около 6 мм. Сетне се оставят в хладилника месото да се отпусне и направо поразмрази.
 Когато се отпусне, върху дъска за рязане, покрито с домакинско фолио или найлонова торбичка се натучка с дървено чукче до пълно изтъняване. Дето се вика - вестник да прочетеш през него. Всяко парче леко се осолява и опиперява с църно пиперче. Би следвало в този вид да престоят поне час два в хладилника. Само че може да се приложи друг трик - в купа се разбива едно яйце с 1 ч.л.кисело мляко и 1/2 ч.л. дижонска горчица и в тази смес се овалват начуканите месца и оставят да си почиват в хладилника. Ако има време, може да престоят и 24 часа - по принципа на Мечо Пух колкото повече, толкова повече ... 
От там нататък е ясно: три купи - с брашно, разбито яйце и галета. Тиган, покрит с хартия за печене, в който се загряват 2-3 с.л. масло с толкова олио - ама до възможно най-силното загряване. Всяко парче се овалва в брашно, яйце и галета и се пържи от двете страни до леко зачервяване - максимум по 2-3 минути. Пърженето - едно по едно. Тъй като не обичам галета - овалване в брашно, яйце и пак брашно и пържене. Изпължените шницели се вадят в чиния с домакинска хартия - не че поемат мазнина. Сетне в затоплена във фурната чиния, намазване с масъце, и поднасяне с нарязан лимон за изцеждане.
Вместо да се поднесат с варени картофи, предпочитам с пържени. Картофите се сваряват, обелват и нарязани с опържват до хубаво зачервяване в мазнината от пърженето на шницелите.
Дзверска вкуснотия, правете смело и нищо, че няма да са класически Виенски шницели, а само шницели по виенски, но си заслужава труда да се направят.
НАДРАВЕ!

събота, 11 юли 2020 г.

Уникално вкусен и крехък пържен черен дроб



        За черния дроб било свински или телешки съм изписал в блога си толкова много, че чак не може да бъде истина- имам поне 10-а различно варианта за приготвяне.
    Само че този стана направо уникален и не мога да не го споделя. Купих свински дроб с идеята да го направя "маринован" в кока кола, но се оказа, че в къщи е свършила. Вариантите с киснене в мляко ни харесват и се сетих за моите уникално вкусни пържени патладжани като фалшиви гъби.
    нарочно не съм писал с какъв дроб е правен, тъй като става и със свински и с телешки, че и биля с пилешки дробчета (само на последните термичната обработка е още по-кратка). Пробвано е.
Дробът, в случая, около 500 грама се почиства и нарязва на тънки филийки като пържолки и се изкисва в хладка вода за около час - да се изчисти от кръвта и след това се оставя да се отцеди добре в цедка. В подходяща купа се разбиват 1 с.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода, едно яйце и 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо. По желание може да се добави 1/2 ч.л. чесън на гранули и прясно смачкана скилидка чесън. За любителите на леко пикантното носи и малко чили. (В интерес на истината добавям 1 с.л. чили сос, но не всеки го харесва и затова го няма в базовия вариант). Дробът хубаво се овалва в тази смес и се оставя в хладилника поне за два часа, но колкото по-повече, толкова по-добре.
Преди пърженето дробът се вади и отново се слага в цедка да се отцеди. В чиния се слага царевично (или пълнозърнесто, в краен случай обикновено) брашно смесено с идея сол. Всяко парче се овалва в брашното, изтръсква се доре от него и се пуща в добре загрятото олио. Пържи се от двете страни за кратко - до леко пофеняване. За проба - и едно неоваляно в брашно парче (даже стана по-вкусно). Време за пържене не мога да определя - твърде е различно, но е за кратко - до лека промяна на цвета. В интерес на истината, за пърженето застилам дъното на тигана с хартия за печене и в загрятото олио слагам около 1/2 ч.л. сол. Така почти не се налага солене на дроба след като се извади. След приключване с дроба в същата мазнина се изпържват 1-2 картофа нарязани на ситни кубчета - примерно 1х1 см. Стават невероятни хрупкави и вкусни.
Не мога да опиша колко вкусен и крехък е пърженият дроб, приготвен по този начин. Впрочем така подготвеният дроб овалян в брашното може да се опече във фурната. Тавата се слага в нея и се загрява на 230С. Докато тавата загрява, дробът се нарежда върху хартия за печене. Тавата се вади, върху нея се прехвърля хартията заедно с дроба и се пече 8-10 минути. Само че в този вариант остава съвсем леко сухичък за моя вкус.                                                Правете смело, ще останете очаровани и да не забравя НАЗДРАВЕ!


петък, 10 юли 2020 г.

ХАЙВЕР ОТ ЛЕФЕР



        Съвсем наскоро (последната ми публикация) бе за филе от лефер на фурна. Писах, че съм купил цели лефери, а сега допълвам, че при почистването им от вътрешностите в два от тях се оказа, че има хайвер. Само вмятам, че в последните години много внимателно почествам рибата, тъй като често се оказва, че в нея има хайвер. Излезнаха цели 4 с.л. с лек връх. Отстраних го внимателно, измих и още по-внимателно махнах ципата около него. По принцип такъв пресен хайвер може да се изпържи или да се напряват кюфтенца от него, но предпочитам да го ползвам за направа на тарама хайвер. В стъклена съдинка , която има капаче, на дъното се слага малко сол, ред хайвер, ред сол и така до свършване на хайвера като си засипва пак със сол.
        Така осоленият хайвер се оставя в хладилника и по принцип трябва да се забрави поне за 20-а дни, за да може добре да си се осоли и да узрее. Не го чаках 20 дни, прецених, че и 10 дни в солта са му достатъчни. За разлика от другите, този не промени цвета си, а си остана идеално бял.
        Последва старателно измиване и изкисване за около 30-а минути във вода, която се сменя поне два пъти.
        Доста пъти съм писал как правя тарама хайвер, но този път бе различен и затова го споделям.
        Подсушеният хайвер (2 с.л.) се слага в купата на пасатора, добавят се 1 скилидки чесън и 1/2 глава лук, нарязани на ситно с две 2 с.л. и се започва разбиване с пасатора. Когато се "захване", започва доливането на олио на тънка струйка. Отиват около 200 мл. Става доста гъсто. Сега е моментът да се опита на сол, слагат се 1-2 рибки аншоа, пак се пробва и при необходимост се добавя малко сол на вкус. Следва добавянето на малко църно пиперче и на двете тайни съставки - около 30-50 грама от печения лефер и 1 с.л. масло. За финал - сокът на 1/2 лимон. Ако още е гъсто, за пухкавост, малко вряла вода от бързонагряващата кана.
        Прехвърля се в подходяща съдина и заминава в хладилника. След два часа е готов за сервиране върху пречена филийка.
        Дзверска вкуснотия. Дали е от качеството на хайвера от лефер или добавките, ми е трудно да преценя, но си заслужава да се направи.
        Ако Ви попадне хайвер от лефер, направете го и няма да съжалите.
        С ледената водка си върви идеално.
        НАЗДРАВЕ!        

сряда, 8 юли 2020 г.

ЛЕФЕР ФИЛЕ на фурна



    Леферът е една от най-вкусните риби - особено черноморският. За съжаление, все по-рядко се намира. На малките екземплярчета им казват чернокоп, а огромните са гофан (но на огромен не съм попадал до сега).
        Класиката за приготвянето му е печен - най-добре на скара с дървени въглища.
Това е опаковката - гарантирано от Черноморието. Следва обезглавяване, почистване и филетиране. Не е необходимо да обяснявам как се прави. В тенджерата се сварява вода с 1-2 карамфилчета, 2 с.л. сол на 0,5 л, бахар, листче дафинов лист, 1 скълцана скилидка чесън. След като изстине филетата се пущат в тази марината и оставят да престоят поне два часа.
Много е важно при филетирането да се отстранят всички кости от филетата. За по-ситните даже ползвам пинцета - все едно, че правим операция на филето.
След като филето, добре почистено, е престояло в изстиналата марината поне 2 часа, се пристъпва съм подготовката за печене. Филетата се намазват с разтопено масло. В отделна съдина се смесват  2-3 с.л. едрозърнеста горчица, с горе толкова галета, щипка дивисил, пресована скилидка чесън и всичко се нанася на дебел слой върху филетата. Фурната заедно с тавата се загрява на 200С. Тавата се вади, застила с хартия за печене с леко намазняване, нареждат се филетата и се пекат максимум 15-а минути (като тавата се слага над средната решетка). Докато се пекат, един лимон почистен от кората и семките, се пасира с 2-3 с.л. екстра върджин, идейка сол и толкова църно пиперче и се получава някакъв лимонов крем (дресинг), с който се сервират печените филенца. 
Та нека историята да приключи до тука... НАЗДРАВЕ!

вторник, 7 юли 2020 г.

УНИКАЛНО КРЕХКО СВИНСКО ПЕЧЕНО



        За пореден път не очаквайте рецепта - това просто е една идея и малко странна технология за окрехкотяване на месото преди печене без значение дали ще във фурната или на скарата.
    Преди много години бях чел за едно състезание по направа на крехки шашлъци в Кавказ. Спечелил един човечец, който обясняваб, че нищо не им правил на мръФките - само ги бил киснал 24 часа в леко подсолена изворна вода. Така и не му повярвали. Само че вариантът съм го пробвал и трябва да си призная, че месото става просто уникално.    
    Другият уникален метод за "мариноване" и окрехкотяване на месото е изкисване в кисело мляко. Дядо цял живот е бил овчар и изобщо не готвеше - манджата можеше да стои в тенджерата на печката и ако не се сипнеше, щеше да си стои гладен цял ден.Само казваше, че печеното "по овчарски" - демек в кисело мляко е найвкусното нещо на света. А Баба, много често нарязваше месото, леко го осоляваше и в тавата заедно с кисело мляко и 2-3 с.л. олио. Сетне във фурната на печката с дърва. Олизвал съм тавата. Това преди 50+ години. Та в случая - около кило свенски бут, нарязано на парчета по около 50-70 грама и сложено в голяма купа, ръснато с 1 ч.л. църно пиперче, 1 ч.л. солчица и объркано с кофичка кисело мляко. И в хладилника да си отдъхва за цели 24 часа.
Следва процедура по измиване от млякото. Ръсване с 1-2 ч.л. царевично нишесте, още 1 ч.л. сол, 50 мл водка,2-3 с.л. олио и прехвърляне в плик за печене с добавка на 1 к.ч. водичка. Пече се на 220С за около 40 мин. като след 25-та минута торбичката се обръща. След 40-тата минута торбичката се рязва и вади и месото със соса остава в тавичката и се дозапича за още 5-6 минути на 200С с вентилатор - колкото да хване лек летен загар. Точно в този момент се слагат и 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и 1-2 с.л. лимонов сок. Месцето става мозък - невероятно крехко и вкусно.  Не е необходимо дори да се дъвче - просто се топи в устатата, а вкусът е Дзверски.
Пробвайте и ще се убедите, че друго месо няма да Ви хареса така и да не забравя НАЗДРАВЕ!