Палачинки от овесени ядки

 В последно време често правя овесено мляко (ползите от него са повече отколкото мога да изпиша). След пасирането и прецеждането остава известно количество от овесените ядки, които са придобили вид на овесена кашичка.

От 100 грама овесени ядки за млякото остават 3-4 с.л.

Не е необходимо да се изхвърлят и първият опит за оползотворяване беше неделната закуска с овесени палачинки.

В тази смес се сипват 100 мл от овесеното мляко, слага се 1 с.л. царевично нишесте, 1 яйце (може и 2), щипка сол и се разбива добре.

Пекат се стандартно като обикновени палачинки на загрят тиган (6-та от 9-те степени).

В този им вид стават малко по - дебели от обикновените палачинки - по-скоро са като катми.

Като се извадят се намазват с масло.

Ние си ги хапнахме с мармалад от пъпеш.

Голяма вкуснотия.

Напълно здравословни палачинки и много много вкусни.

При това са лесни и за изпълнение.

Могат да се направят и от смлени на брашно овесени ядки.

На моите овесени ядки пишеше без глутен - та така, че палачинките са подходящи и за хора с глутенова непоносимост.

Ами това е ... лесна, вкусна и здравославна закуска.

Майонеза от слънчогледови семки

 Знам още преди да започна да пиша, че веднага ще се намерят поне 100-а човека, които ще ми обяснят, че това не е никаква майонеза, а е някакъв сос. Нека да запазят мнението за себе си и да пробват ако искат да хапнат нещо невероятно вкусно. А иначе са прави - това по-скоро е някакъв тип майонезен сос, но мога да гарантирам, че е Дзверска вкуснотия.

 Съставките са - сурово белено слънчогледово семе 100 грама; 1 скилидка чесън, меката  част на четвърт лимон, 2 ч.л. горчица - по една идея сол и черен пипер. А и да не забравя - около 100 мл олио.

 Изпълнението е направо елементарно - като при яйчената или млечната майонеза.

В купата на пасатора се слагат чесъна, горчицата, лимона, солта и черния пипер, както и 100 гр. слънчогледово семе и се налива филтрирана (или минерална вода), колкото да го покрие и се оставя така за известно време - за около 2 часа семето поема водата и набъбва.

След това започваме да пасираме.

Отначало е нещо ужасно - става някаква каша и започваш да си мислиш, че всичкото това начинание е празна работа. Никакво отказване - в един момент всичко започва да става кашеобразно. Ако е много гъсто, се добавят 1-2 с.л. топла вода ... 

Това пасиране отнема около 1-2 минути. Тъй като пасаторът ми е старичък (като мене), му давам малко почивка. След това продължаваме с пасирането като олиото се налива на струйка ...

При мене, на око, отне около 100-а мл олио, за да се сгъсти достатъчно.

Добавянето на още олио я сгъстява напълно достатъчно.

В процеса на пасирането слънчогледовото семе така се смила, че изобщо не се усеща.

Абе става си точно като майонеза и то много вкусна.

Ако не знаеш от какво е направена, в никакъв случай няма да познаеш, че е основно от слънчогледово семе.

Впрочем, нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и стандартния вариант: едно яйце и всичко останало, както го описах. 

Е, те това си е направо истенската майонеза - специално за критиците.

Та с тази яйчено-слънчогледовата направих една уникална салата - намачкани варени картофи, обезкостена и почистена пържена риба и доста подправка.

Стана направо Дзверски убиец-мезе към водката.

Та да взема да се довърша - тази майонеза е много по -полезна и наистина много вкусна.

Призовавам и най-големите скептици да вземат да пробват и тогава съм готов да коментирам ...

Така че пробвайте и се наслаждавайте на нещо наистина много вкусно. Дори руска салата да направиш става невероятна.

Мога само да кажа Пробвайте - ще очаквам някой смелчак да се е престрашил ...

Лесни и крехки свински ребра на фурна

 Като казах лесни малко поизлъгах - това са най-мързеливите за направия свински ребра за направия, ама в заглавието не върви да напиша "мързеливи" ...

 Най-хубавото им е в това, че не се цапат каквито и да е съдини и подготовката им отнема не повече от 5 минути. 

 За 4-6 порции са необходими около 1,5 кг свински ребра, които вече сме купили от месарницата. Прибираме се в къщи и си вадим подходяща тавичка, в която ще ги печем. Ребрата се нарязват по дължината им и се слагат в тавичката. Овкусяват се със сол, червен пипер (сладък, лютив и/или пушен), черен пипер, както и други любими подправки. Омазняват се с малко олио, разбъркват се на ръка, сипва им се малко вино (1/2 чашка), или бира и тавата се завива с алуминиево фолио. Тавата заминава в хладилника за 24 часа.

 Вади се два часа преди печенето - нека да стане на стайна температура.

  Печене за поне 2 часа на 160С.

 След като минат тези два часа, се сещаш за тавата и че трябва да се направи финалния щрих като в една купичка се смесват 1-2 с.л. мед с толкова соев сос, 1 ч.л. горчица и толкова червен пипер. Който иска, може да добави и кетчуп или пък да ползва готов BBQ сос.

Тавата се вади от фурната, фолиото се маха, ребрата се обръщат на другата си страна и се намазват с подготвената смес.

Допичането се извършва поне на 220С за още около 40-а минути.

Ако съвсем не ни мързи, можем да извадим тавата и отново да повторим процедурата с намазването.

От там нататък е ясно - тавата и мезето на масата като не се забравя и хубавото вино.

Задължително поднасям на масата и едно бурканче пикантен мармалад пипероне.

Ребърцата стават много крехки, месото само си пада от костите и направо се топи в устата. А комбинирано с пиперонето просто става дзверски вкусно.

Внимание! Всичко това има само един дефект - носи много на питиета и трябва да се внимава.

Е, не излъгах - една единствена съдина, цялата врътня около подготовката им е максимум 10 минути (с направата на соса за намазване по време на печенето). 

Могат да се направя и от най-неизкушения в кухнята.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Пилешки дробчета почти по селски

  В последно време, може би от 2-3 години, в къщи пилешко месо не влиза - предпочитам пуешко или патешко. Изключение правят полешките дробчета заради високото съдържание на витамин В12 и някои други полезни неща в тях.

 Независимо от това, винаги предварително ги изкисвам в хладка вода, която сменям няколко пъти. След това ги подсушавам с кухненска хартия.

 За 3-4 порции са необходими около 500 грама дробчета, 2 глави лук (обелен и нарязан на ситно, но може и на едро)- носи и няколко стръка зелен лук; 3-4 скилидки чесън; 1 ч.л. захар; 1 дафинов лист; черен пипер и сол на вкус; 1 ч.л. червен пипер; 2/3 ч.ч. бяло вино (може да се замени и с бира, въпрос на предпочитание); За сервирането - домат, магданоз.

 Изпълнението е невероятно лесно и бързо: 

 В тиган се затряват добре 1 с.л. масло и 1-2 с.л. олио (зехтин за предпочиттане) и подсушените дробчета се запържват на части буквално за 2-3 минути - колкото да променят цвета си и се вадят в друга съдина.

 В същата мазнина се запържват чесъна и лука и като започнат да променят цвета си, се слага захарта и се оставят леко да се карамелизират. Слага се и цървеното пиперче и всичко се погасява с виното. Слага се и дафиновия лист и след като поври 2-3 минутки се връщат дробчетата. Сол и черен пипер на вкус и котлонът се изключва като тиганът се оставя върху него и се покрива с капак.

 Не изчаквам сосът да се поизпари или сгъсти, защото ни харесва да го има и да се топват залъчетата препечена филийка в него.

 Сервират се с нарязани домати и обилно поръсени с магданоз.

 Цялата врътна е 10-а минути за подготовка и максимум 15-а минути за приготвянето, а разелтатът е невероятен. 

 Става невероятно мезе, а ако има и в добавка варени картофи или картофено пюре, си е направо и готова вечеря.

 Да не пропусна за финал - НАЗДРАВЕ!

"Фалшиво" тирамису или лесен десерт с бишкоти

 Не си падам по десертите, но от време на време ни се хапва и по нещо сладичко. В такива случаи все гледам да направя нещо хем вкусно, хем много лесно и бързо. Демек такова, което не изисква кой знае какви усилия и умения, а става много вкусно.
 Този десерт е един от тях, а при това и в много бюджетен вариант.
  Започвам с необходимите продукти: 

-Един пакет готови бишкоти - в него са 20 броя и струва в кварталния магазин - 2,50 лв.
За две форми 12х20 см, които ползвам отива половин пакет.
Останалите количества ги давам за това количество:
-Една кафичка цедено кисело мляко, а най-добре е да се прецедят три кофичеки кисело мляко от марка по желание 
-едно пакетче сирене "Крема" - 1,50 лв в кварталния магазин
-3 с.л. пудра захар (но това зависи от желаната сладост).
Това са задължителните продукти.
Който иска да е най-близо до истинската рецепта, може да ползва чаша кафе еспресо за напояване на бишкотите.
Лично аз заложих на сока на коктейлните ми череши, като част от тях нарязох на много ситно.
За поръсване - какао на прах или настърган черен шоколад.
Изпълнението е невероятно лесно и отнема буквално една цигара време, особено ако се ползва миксер за разбиване на цеденото мляко, сиренето "крема" и пудрата захар.

Вече стана ясно, че кремът се разбива. При него по желание може да се добави и лъжица две заквасена сметана.
Дъното на формата лекинко се покрива с част от крема. Бишкотите се напояват със сока (демек се заливат с лъжичка или просто топват в купичка със сока) и се нареждат напречно във формичката. Остава малко място отстрани, което се уплътнява с натрошена бишкота. Отгоре се сипват ситно нарязаните череши, слага се от крема и нов ред ред бишкоти и крем. Наръсва се през цедка с какао или със ситно настърган шоколад.
Направих и двата варианта като при този с шоколада бишкотите овлажних с с чери ликьор.
След престой от една нощ (желателно) в хладилника, може да се напада.
Десертът е невероятно вкусен и пределно лесен за правене.



П.П. Знам оригиналната рецепта за тирамису, правил съм го. Опитвал съм го и в Родината му.
Само че в този му "фалшив" или по-точно бюджетен вариант, цената на 10 порции е около 5,00 лв, докато една кутия "Маскарпоне" от 500 гр е около 6,00 лв и то на промоция.
Мога да гарантирам, че приготвено по този начин, бюджетното тирамису става невероятно вкусно и не натоварва пенсионеркия ми бюджет.
Десертът поднесен с едно "ирландско" кафе е просто едно малко следобядно удоволствие.

Кайзерована пастърма от конско месо и не само

 Оказа се, че сред толкова публикации на тема омашни деликатеси, нямам такава за пастърмата от конско месо. Писал съм два три реда в една публикация преди няколко години, но от тогава изтече много  вода и съвсем промених начина на направия. Както казват хората, опитът учи. В края на миналата година я направих по един наистина различен начин и обясних, че това вече е истинска пастърма , защото в първия вариант е просто сушено осолено месо, а по този начин месото хем зрее, хем променя вкуса и получава истинския вкус на пастърма. 

 В онази публикация съм описал разликите и съм дал подробности кое как се прави. В тази ще бъда кратък и ще дам само разликите, за да не отегчавам когото и да било. А който иска, ще прочете в препратките и ще прецени кой вариант да ползва.

 Та веднага си идвам на думата:

Ясно е как се почиства и нарязва месото (не само конско, но и телешко или говеждо).

Тегли се и в зависимост от теглото се осигуряват подправките.

За кило месо: 

-26 грама сол - 10 грама нитритна и 16 грама обикновена (или смляна морска);

-захар - 2 грама

-пушен червен пипер - 5 грама;

-чимен - смлян пет грама

-чубрица - 1 с.л. (не я претеглих, но вероятно са 6-7 грама)

-1 грам витамин С на прах

1 с.л. мед и 30 мл бърбън (ароматен коняк).

Изпълнението е почти стандартно:

Медът се разтваря (размива) с алкохола и четка се намазват парчетата месо. Слагат се в кутия и в хладилника за един ден. Правя ги вечерта и продължавам на другата.

Чименът се накисва за около час в 2-3 с.л. вода и сетне всички останали подправки се смесват с него. С ръка тази смес се втрива в месото.

Така подготвеното месо се слага в подходящ пакет(и), потапя се във вода да му излезе въздуха и се връзва. Сетне в хладилника поне за седем дни. Всеки ден се обръща и леко масажира ...

Сетне е ясно: вадене, леко подсушаване, пробиване, връфки и за сушене. Пресоването е ясно - няма да се повтарям.

След като загубят около 40 % от теглото или малко повече са готови. 

Следва вакуумиране и съхранение във фризер или хладилник.

Резултатът е добре изсушена, но мека и Дзверски вкусна пастърма.

Пробвайте и ще чакам мнения.

НАЗДРАВЕ!

ОВЕСЕНО МЛЯКО и как да си направим домашно

 По разни причини се наложи в последно  време да използвам овесени ядки. Та покрай тях взех, че попрочетох и малко за ползите от овесеното мляко. 

Оказа се, че е естествен източник на висококачествени протеини, аминокиселини, витамини от групата В, витамин E, множество минерали, сред които калций, желязо, манган и цинк. 

Освен това има доста разтворими фибри и не затруднява храносмилането - дори го подпомага.

Твърдят и вероятно е така, че поради съдържанието на желязо, предпазва от анемия (пишат, че 100 мл съдържали до 1/3 от дневната доза желязо). 

От друга страна намалявало и нивото на холестирола, съдействало за почистване на артериите и отделно от това укрепвало имунната система. Намалявало и риска от рак на дебелото черво.

Та толкова накратко, който иска, може да потърси повече инфо из дебрите на Интернет.

Много е подходящо за хората с непоносимост към лактозата и замествало успешно обикновеното краве мляко.

Може да си се пие направо - препоръчително половин час преди хранене, може да се добавя в десерти, да се слага в мюсли или в кафе, да се направят палачинки и т.н.

Направих си "една разходка" да видя каква е цената на 1 л овесено мляко и се поизненадах - около цели 5,00 лв, че и нагоре. Зависи дали е пастьоризирано, дали има добавка и на други витамини и т.н. 

Моето мнение е, че от натуралното няма по-полезно. За повечко информация поразгледах из руските сайтове, където е много популярно и след в главата ми стана малка бъркотия си отговорих и на най-важния въпрос как да си го направим при домашни условия?

Направията се оказа много лесна и невероятно евтина (но за цената най-накрая) ...

100 грама овесени ядки се слагат в подходяща съдина и заливат с 1 литър вода.

Желателно е водата да е преварена или филтрирана.

Оставя се така поне за 12 часа на хладно (или в хладилник).

След това се разбърква, слага му се щипка сол и смила в блендер.

Поради липса на такъв, ползвах пасатора. Пасирането е съвсем за кратко време.

След това следва прецеждане през ситна цедка. В зависимост от едрината на цедката зависи и "плътността" на млякото.

Сега малко за пасирането - не трябва да се престараваме, защото ако се пасира по-дълго време крайният резултат е леко лигаво мляко. Казвам го от личен опит (преди да напиша каквото и да е и да го пусна в блога е пробвано поне няколко пъти).

Прецеденото мляко се слага в бутилка и прибира в хладилника.
Останалата твърда част при прецеждането не се изхвърля, а може да се ползва и за хапване, и в десерт и т.н.

Има свойството леко да се утаява, та затова преди употреба трябва хубавичко да се разтръска.

Колко време издържа така не мога да кажа. Пишат - до седмица, но свършва за отрицателно време. Не е проблем да се прави през ден. Отнема 10-а минути.

Нищо не прачи и да се ползва минерална вода.

Изчетох и варианти със заливане с вряла вода, както и такива за сваряване след прецеждането. Но моето мнение, че при термична обработка губи доста от полезните си свойства.

Другото най-хубаво е, че носи вкякакво овкусяване и подслаждане - при пасирането в сместа може да се сложи един банан или два, могат да се ползват и други плодове. Или пък само желано количество мед. 

Вкусът може да се подсили с добавката на ванилена захар.

П.П. Вместо да се тегли и т.н. може да се замерва с ч.ч. - на 1 ч.ч. овесени ядки - 5 ч.ч. вода.

П.П. Най-накрая и за цената. В кварталния магазин 0,500 кг овесени ядки е 1,60 лв, т.е. 1 литър овесено мляко излиза макс. 0,40 лв (10-12 пъти по-евтино и сигурен съм и толкова по-полезно от това, което продават).

Подправка за пица

 Преди време когато писах за пицата със специално тесто, споменах, че ползвам моя си домашна подправка за пица.

 Преди доста години,, то се вижда от снимката - май повече от 7 бях купил една подправка за пица, която много ми хареса. На снимката се вижда, но така съм изрязал етикета и лепнал върху буркана. Подозирам, че е на "Биосет" (да ме извиняват, ако бъркам). Пробвах я, много ми хареса, но свърши. Като видите и другите ми постове за овкусена сол, за овкусен зехтин или пък олио, ще Ви стане ясно, че предпочитам да си "крадна" идеята и да си правя собствен вариант, по нашия си вкус.

 Та то се вижда от етикета - готварска сол, ронена чубрица, риган, млян черен пипер, босилек, розмарин и др.

 Подправката ми хареса, но идваше доста солена, тъй като в пицата слагаме доста други солени неща.

 Затова след доста експерименти, стигнах до мой си вариант който споделям:

 1 с.л. едра морска сол, 3 с.л. сушен риган, 2 с.л. сушена планинска чубрица,  2 с.л. сушен босилек, 1 с.л. сушен розмарин, 1 ч.л. черен пипер,  1 ч.л. сушен магданоз, 1/4 ч.л. млян кориандър, по 1/8 ч.л. сушен чесън и лук на гранули.

 Всичко това се смила в старата електрическа кафемелачка и се пълни в буркан.

 Количеството зависи от големината буркана. Ползвам от ония херметичски стъклени буркани, които са по около 500 грама, но никога не ги пълня догоре. Горе долу 2/3 от буркана. И като свърши, си правя нова партида. 

 При всички положения всеки може да си комбинира подправките по свой вкус и да не се ръси с излишни пари за готови, които излизат поне 3 пъти по-скъпи от домашно приготвените.

 П.П. Всичко това не изключва най-вкусния вариант - ръсването на пицата с пресен риган или босилек при приготвянето. С една уговорка - няма ги целогодишно, докато тази подправка "спасява" положението във всеки един момент.

Салата (разядка мезе) от лютеница и сирене

 Това е една любима салата или разядка, а най-точно ракиено мезе, с което наистина питиетата си вървят сериозно.

 Много прилича на известният преди много по заведенията "тракийски хайвер", но е в пъти по-вкусна.

 Вариантите за направията са много, но нашият най-любим е от 300 грама домашна лютеница (нашата е едро смляна); 150 грама натрошено сирене (продават такова); 4-5 стръка пресен лук (само зелената част), нарязани на много ситно; 1/2 връзка магданоз и няколко стръка копър - също на много ситно. Добавка на идея смлян кимион и малко прясно смлян черен пипер.

 Ако не чакаме гости, задължително се слагат и 2-3 пресовани скилидки чесън.

 Друг вариант ни е с добавянето на 3 три сварени твърдо яйца, накълцани или намачкани с вилицата.

 Нищо не пречи да се направи и с купена качествена лютеница.

 Става мезе трИпач. Само питие да има и да се налива ...

 ПРАВЕТЕ и НАЗДРАВЕ!

Крехък и мек свински дроб

 Свински или телешки дроб съм правил по 100 различни начина и непрекъснато пробвам различни варианти - все с идеята да постигна идеален вкус и невероятно крехък и мек пържен дроб.

 Този път предлагам един напълно нов за мене начин, който даде наистина дзверски вкусен резултат. Получава се невероятно крехък и мекичък дроб, който и на другия ден не променя вкуса си (ако остане). 

 Няма рецепта, няма количества:

 Докато дробът се почиства и нарязва на резенчета (жулиенчета и т.н.), в бързонагряващата кана се възвира около 1 л вода.

 Дробът се слага в метална съдина (алпака, емайлирана и др.п.) и се залива с врялата вода. 

 Оставя се така за 10-а минути. Всички кървища от него и др.п. коагулират и излизат от него.

(малко ужасно изглежда на снимката).

След това се прецежда през едро сито, леко се подсушава с домакинска хартия и се пържи за много кратко 2-4 минути в силно загрята мазнина (масло и олио, само олио, или гъша мас). Пърженето става на малки партиди.

Соли се и се овкусява с черен пипер като се извади от тигана.

В същата мазнина може да се карамелизира с добавка на малко кафява захар  нарязана на резенчета круша или ябълка.

Комбинацията става невероятно вкусна и се получава мезе за питието от типа на "ядеш, рИвеш и си наливаш..."

Пробвайте и няма да съжалите.

Пица със "специално" тесто

 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 

 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.

 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.

 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:

извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.

И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.

Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.

Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.

Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.

В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:

Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.

"Кексов" сандвич

  Започвам с това, че направо не знам как да нарека тази вкуснотия, плод на един експеримент, който се оказа изненадващо вкусен.

 Много рядко правя кексове и подобни - в годината един два пъти. И дори не пущам снимки. Та този път реших да правя кекс - понякога и той трябва да присъства на масата. Ама нещо ме хвана хрумката и реших да направя нещо много различно.

Подготвих си две формички за кекса (10х20х4 см), намокрих си много добре хартията за печене, стопчих я и сетне застлах формичките.

Впрочем, това е най-лесният начин хартия за печене да се сложи във формата и да си я заеме кротичко.

Та с приготовлението за кекса бях до тука едва ли не.

Направих едно тесто: 6 с.л. с връх (160 гр.) брашно; 6 с.л. кисело мляко, 6 с.л. олио (истината 4 с.л. олио и 2 с.л. разтопено масло); по 1 ч.л. сол и бакпулвер; 1/2 ч.л. ванилова захар и 2 яйца. Ясно е как се прави тестото - смесват се сухите съставки и в тях се добавят разбитите в млякото яйца и олио. Бърка се с лъжица и се получава тесто с гъстотата като на кекс.

Така приготвеното тесто се налива поравно в двете формички.

Тука ми дойде първата хрумка и във всяка формичка чукнах по едно голямо яйце.

Разбърках с вилица и се получи ей те това.

Стори ми се "бедничко" и "слабичко" за печене.

Пийнах си чашка уиски и ме осени още една една хрумка.

Нарязох на тънки ивички около 50 грама обикновен кашкавал и малко повече пушен кашкавал.

По същия начин нарязох и варено-пушено свински гърди - около 150 грама.

Фурната в това време биде включена на 200С да загрява.

Първо върху тестото разпределих ивичките кашкавали, а отгоре нарязаните свински гърди.

Пъхат се формичките във фурната и се пекат около 35-40 минути- до хубаво зачервяване.

Най-сигурният начин е проверка с боцване на шишче в тестото.

След опичането се вади, изчаква се да изстине, резва се на парчета и се сервира с кафето за закуска или защо ли не като мезе към питието?

Получи се немероятна вкуснотия: 

Много прилича на сандвич или на тънък солен кекс с обилна плънка отгоре.

Абе, нещо като нищо на света, но за сметка на това невероятно вкусно.

Ако бях бухнал първо в тестото резени от гърдите, сетне части от кашкавала, и за финал смес от останалия кашкавал и гърди, щеше да стане Дзверска вкуснотия ...

Направете смело, импровизирайте с продуктите и ще се насладите на нещо невероятно вкусно.

Дроб чорба с лапад

Нямам обяснение за себе си, но съвсем доскоро изобщо и не хапвах каквато и да е супа с изключение на шкембе чорба или курбан чорба, а сега изпитвам двойно удоволствие - и при правенето, и при хапването. Особено такива без застройка с яйца. С тях още не мога да свикна.

 Напълно споделям мнението, ако не ме лъже паметта, на Джейми Оливър, че да направиш една супа в къщи става по-бързо отколкото да претоплиш готова консервирана.

 Хубавото  е, че носят всякакви варианти и може да се направи чорба от какво ли не, стига да се комбинират едни с други продуктите. Ненапразно Баба казваше: "И инцери да турнеш да вариш, ако ги подправиш както трябва, пак ще стане".

 Този път става дума за една невероятно вкусна дроб чорба, която се прави невероятно лесно бързо и става още по-невероятно вкусна. Идеята съм заимствал от стара кулинарна книга от 1928 год., а добавката на лапада си е от мене.

За 4-6 порции са необходими:

200-250 грама черен дроб (какъвто и да е); 1 к.ч. ориз или малко повече; 2-3 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и връзка пресен лапад (направих си труда да преброя 20 листенца); сол, джоджен - на вкус; 2-3 с.л. мазнина (олио, масло, зехтин).

Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В бързонагряващата кана се затопля около 1,5 л вода;

В подходяща тенджера се загрява мазнината и нарязаният дроб се запържва в нея буквално за 2-3 минути, колкото да побелее и се вади. В същата мазнина се пущат нарязаните чесънчета и ориза. Когато оризът промени цвета си, се налива топлата вода и се оставя да къкри (силата на котлона се намаля с 1/3). В това време лападът се измива и нарязва на, същото се прави и с лука. За около 8-10 мин. оризът е почти готов и при него се добавя нарязаният зелен лук. 

Когато оризът е вече готов, в тенджерата се добавят дроба и лапада, джоджена и солта. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за кратко.

Лападът няма нужда от много варене - ще се разкашка и ще загуби всичко полезно. А така е все едно попарен и не губи вкусови качества, а само се подсилват. Дробът пък ако се превари, ще стане жилав и неприятен.

При сервирането се подправя с черен пипер и ябълков оцет и по желание се добавя кисело мляко (дори изцедено и за предпочитане пред заквасената сметана).

Това не пречи готовата чорба да се застрои с яйце и мляко - въпрос на предпочитание.

Ами това е - бързо, лесно и вкусно.

ШКЕМБЕ ЧОРБА

 Шкембе чорбата е типично Балканско ястие, а шкембето е типичен продукт за почти всички народи по Средиземноморието. Нямам намерение да пиша възможните варианти на приготвянето му, а само за вкусната шкембе чорба. 

 Шкембе чорбата се прави обичайно от агнешко или телешко (говеждо по-рядко) в Турция, а при нас и от свинско шкембе. За мен най-вкусна е тази от телешко, тъй като то е и най-благодатно за тази чорба. Агнешкото, макар и да се вари по-бързо, е доста хилаво, а свинското има по-особен вкус. Говеждото, особено от по-старо животно, е доста по-жилаво и иска много дълго варене, за да стане меко и съедоподобно.

 Ще се пробвам да дам начина на направията стъпка по стъпка:

Първо, избор на шкембето:

 Най-добре е да се купува прясно шкембе, а не замразено. 

Замразеното най-често е от внос - от Аржентина, Нова Зеландия и т.н. и със сигурност е третирано по някакъв начин. Най-често е и предварително сварено. Има едно такова, хамериканско, беличко и чистичко като лист хартия. Като го видиш, направо ти взема акъла, а в същото време е толкова безвкусно, че няма накъде. Такова шкембе просто не си струва да се готви и да се яде.

 Дали ще купим агнешко, телешко или свинско е въпрос на лично предпочитание.

 В месарските магазини в последните години продават основно добре изчистено шкембе и е желателно да се ориентираме именно към покупката на такова.

 След като пробваш няколко месарници, съвсем спокойно можеш да се ориентираш къде е най-доброто. 

 Тъй като го продават в тави, шкембето си се вижда и е желателно да се избере хем по-чисто, хем такова, което има видимо по-дебели дамари.

Второ, почистване на шкембето:

 Рядко се случва да имаме прясно шкембе от току що заклано животно, но все пак няколко думи: Такова шкембе се измива добре. Оставя се да престои поне 12 часа в студена вода, която се сменя поне един два пъти. Тука има два три трика: или във водата се слага сода или само шкембе се слага във варна вода. И двата са за избелване на шкембето. След това шкембето се залива с вряла вода и оставя да престои в нея поне 30-а минути. Чистенето става под течаща вода с тъпата част на ножа и пада яко остъргване - първо от вътрешната страна и сетне от външната като има и една ципа, която е желателно да се отстрани.

 При купеното в магазина шкембе няма такъв дерт. Просто шкембето се измива на течаща вода. Залива се топла (до вряла) вода и се оставя да престои за кратко в нея. Ако шкембето има силен мирис (случва се понякога) може да се сложи в съдина със студена вода и да му се добави малко винен оцет или сода. Много добър ефект дава и добавянето на сока на някакъв цитрус.

Трето, варенето на самото шкембе: 

Добре измитото шкембе се слага в подходяща тенджера и залива със студена вода. Ако е много голямо, може да се нареже на няколко по-малки парчета.

Първоначално се вари на силен котлон, но за кратко време - да заври и буквално няколко минути. След това се изключва котлона, шкембето се вади, измива, а водата се изхвърля. Това може и да не се прави, но е желателно. Така се "почиства" от остатъчни миризми.

Сетне процедурата се повтаря - отново чиста студена вода, която да го покрива поне два пръста и след завирането, се намаля силата на котлона поне с 1/3 и оставя да си се вари кротко. 

Агнешкото се вари около 30-40 минути, свинското или телешкото - до 2 часа, а говеждото може и доста повече.

Готовността се проверява с боцване с вилица - ако влиза като в масло, значи е готово.

Осоляването е на вкус и се прави към края на варенето.

Сега и една две тънкости:

Ако шкембето все пак е доста "ароматно" (с наситен мирис), при варенето могат да се добавят цяла глава чесън (който сетне се изцежда и влиза в чорбата); глава лук, морков, няколко зърна черен пипер, че и дори един дафинов лист. 

Обикновено се ограничавам до слагането на чесън и на кората на 1/2 лимон.

След сваряването, тенджерата се оставя да изстине и сетне да престои на хладно. Така цялата лой и мазнина изплуват отгоре и хващат коричка. Тази коричка се премахва внимателно и остава вече чист и доста по-здравословен бульон. Ако се остави, просто чорбата ще стане много мазна и дори неприятна на вкус, бързо ще се залоява и т.н.

Четвърто, приготвяне на самата чорба:

Бульонът от варенето се прецежда. Предпочитам след като предварително бъде затоплен, да бъде прецеден през цедка и домакинска хартия.

Така прецеденият бульон се връща в тенджерата и се включва отново да се вари.

В това време свареното шкембе се нарязва на парчета не много на ситно - примерно 2х2 см.

От тук нататък има няколко варианта, но като за начало ще дам предпочитаният от мен:

В тиган се разтапят 1-2 с.л. масло и него се запържват 1-2 с.л. брашно и се разрежда с прясно мляко около 1 ч.ч. - както се прави сос бешамел. Леко се разрежда с бульона и се сипва в тенджерата при бульона.

Слага се шкембето, налива се прясно мляко поне още 3 ч.ч., осолява се на вкус и се оставя да покъкри поне 30-а минути.

Най-доброто съотношение за мен е поравно бульон и прясно мляко.

За около 6 порции са необходими по 1 л. бульон и прясно мляко и около 800 грама, че и повече сварено шкембе.

Нека да има повечко от него - няма само да се сърба чорба, я?

Докато чорбата си къкри, в хаванче се счукват няколко скилидки чесън с малко сол и се разреждат с оцет.

При сервирането чорбата се поднася с чесново-оцетената смес и лютив червен пипер на люспи.

Вариантът със запържване на сладък червен пипер в масло и заливане на чорбата с него не ни допада и затова не го и правя. За сметка на това обилно слагам от чесъна, лютивия пипер и не пропущам и едно смляния черен пипер.

От вдигащата пара шкембе чорба, обилно подлютена, няма какво повече да се иска, освен да й се насладим с кеф и да не забравим и питието. То трябва да е студено и да се пийва с кеф.

Правете смело, никак не е трудно (особено с тенджера под налягане) и

НАЗДРАВЕ!

ЕДИН БОНУС за търпелите, преди да продължа за шкембе чорбата:

От свареното шкембе отделих около 300 грама - колкото за едно мезе за двама и реших да го направя в сос:

В тигана се разтапя бучка масло и в него се задушават ситно нарязани 2-3 скилидки чесън и 1/2 главичка лук, след тях 2-3 ситно нарязани гъбки и де добавят късчетата шкембе.

В чашка се размиват около 100 мл прясно мляко с 1 ч.л. царевично нишесте и сипва при шкембето. Натрошават се буквално 30-40 гр синьо сирене и се добавят в соса. Добавя се и 1 ч.л. чили сос, ръсва се с люспи червен лютив пипер и малко църно пиперче.

Невероятна вкуснотия. Направо по нищо не можеш да познаеш, че иде реч за шкембе. И така си вървеше с водката, че чак съжалих, че не направих повече.

П.П. Това е предпочитаният от мен начин за направията на шкембе чорба.

Вариантите със замяна на прясното мляко с кисело мляко или пък със застройването с яйца, или пък запържването и на червен пипер заедно с брашното просто не ми допадат. Не че не ги знам.

Като всички ястия и обикновената шкембе чорба си има десетки варианти - във всеки регион - различен, че и във всяко семейство - собствен.

Важното е да се направи по най-вкусния и любим начин за близките хора.

А сега и за разнообразие няколко рецепти за шкембе чорба от старите книги.

Първите две рецепти са от тази книга,

третата е от готварска книга от 1953 год., а последната е някъде в началото на 60-те.

Е, те това е - нагледно: свят широк, начини на направия различни като за всеки вкус.

Важното е не рецептата, а като я видиш да си я пригодиш точно както ти харесва.