четвъртък, 18 юли 2024 г.

БЪРЗА И ЛЕСНА ЗЕЛЕНЧУКОВА МУСАКА или малко за мусаката

 


    Тази мусака е направо за графата "бързи и лесни" рецепти. 
    Замисляли сте какво е мусаката? Приемаме я за традиционно българско ястие от картофи с кайма и заливка от кисело мляко, яйце и брашно. Но това не е съвсем така:
    Арабите наричат мусака готвена салата, направена главно от домати и патладжани, подобна на италианската капоната, която обикновено се сервира студена за мезе, а самата дума "мусака" означава изстуден. Западнобалканските и румънският видове мусака също са с картофи вместо патладжани. 
    Мусаката е най-популярна като гръцко ястие, което е трипластово - запържени в зехтин резени патладжан, отгоре - овнешка кайма запържена с пюрирани домати и залята със сос бешамел. Често я подправят с канела.
    Продуктите за една примерна нашенска рецепта са: 600-700 грама кайма (смес свинско и телешко), нарязани на кубчета около 1 кило обелени картофи, наситно няколко моркова и 1-2 глави стар лук на ситни кубчета, 1-2 скилидки чесън, черен и червен пипер, чубрица. Всичко това се запържва в олио - лука, чесъна, каймата и картофите. Заливат се с вода. Прехвърлят се в тавичка и се пакат почти до готовност. Прави се заливка от кофичка кисели мляко, малко вода, сол, 3-4 с.л. брашно, и задългжително сода. Прието е да се сервира нарязана на квадрати заедно с 1-2 с.л. кисело мляко, поръсена с нарязан магданоз.
    Вариациите на мусаката са твърде много като има и чисто вегетариански - без месо.
    В блога имам доста рецепти, част от които намирам за доста интересни:    

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)


След това предисловие мога да продължа с наистина най-лесната и най-бързата направия на зеленчукова мусака:
Измиваме много добре един много голям патладжан или два средни; 3 средни тиквички; 4-5 моркова; 3-4 картофа; 3-4 домата; 1-2 глави лук и поне 5-6 скилидки чесън;
Слагаме в купа около 100 грама ориз да се изкисва като не забравяме поне един да му сменим вода.
Вземаме си тавата, в която ще се пече мусаката, още една купа и остър нож. Може и дъска за рязане, но на мен не ми необходима.
Засядаме с всички тези "съоръжения" пред ТВ-то и задължително с чашка питие. С острия нож белим всеки зеленчук и нарязваме на кубчета направо в тавата.
Както всичко си е нарязано в тавата се осолява и опиперява. Слагат се и 2 с.л. от моята зеленчува сушена подправка, налива се олио - около 1 кафена чашка, добавя се и изплаквания ориз. Налива се вода колкото да покрие зеленчуците. Не забравяме за солта и черни пипер, които са на собствен вкус.
Много се зачудих дали 500-те грама кайма да ги сложа сурови, но ми се стори прекалено и затова  я запържих за няколко минути в малко мазнина и около 1 ч.ч. вода с разтворено в нея кубче зеленчуков бульон. По този начин каймата се "разбива" на ситни парченца.
Тавата се бухва в предварително загрята на 180С фурна.
Пече се около 40-45 минути. Готовността се проверява като боцне моркова. Ако е омеснал, значи е готова.
Прави си заливка от около 300 мл прясно мляко, 3 яйца, 3 с.л. брашно и 1 ч.л. сода. Разбиват се с бъркалката, залива се тази смес в тавата и се разбърква добре - заливката да се размеси със съдържанието на тавата.
Пече се до зачервяване и стягане на заливката..
Когато не се прави с кисело мляко, а с прясно, тя става по пухкава и мека.
По принцип, тряблва да се сервира с кисело мляко, но заради снимката, то поизостана.
В интерес на истаната - при цялото приготвяне на мусаката биде изцяпана единствено купата, в която влизаха обелките на зеленчуците, която дори не трябва да се мие, а може само да сплакне. Това касае и купичката, в която се киснеше ориза. Единственият съд за миене беше тиганът, в който се задушаваше каймата.
Цялото това белене, рязане на продукти и т.н. отне не повече от 15-20 минути.
Резултатът- уникално всусна зеленчукова мусака, която и малко дете може да забърка.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 15 юли 2024 г.

Печена "облечена" вратна пържола

 


    Това е поредната нерецепта, а начин на направия, с който можем да разнообразим приготвянето на традиционната пържола.
   
Започвам публикацията с това, че купувам доста често пуешки бутчета и много старателно им свалям кожата като целта ми е да я запазя цяла. Подходяща е за много неща - например като обвивка на колбас и не само. Събирам си ги  и ги съхранявам във фризера. 

В тях съм приготвял пуешка шунка; пълнил съм ги с месо, кайма и др.п. и сетне или на скарата или във фурната;
С малко старание игла и конец от тях може да се направи идеална торбичка не само за колбаси, но и за някои пикантерии.
Вратните пържоли се мариноват по любим начин - в случая марината от малко барбекю сос, горчица, мед, черен и червен пипер, идея сол, лимонов сок и малко зехтин.
Нека си се мариноват няколка часа.




Пуешките кожи са обкусяват с малко сол и черен пипер.


Във всяка кожа се пъхва по една пържола и се захлупва със стърчащия край на кожата. Леко се омазняват.








Така подготвените пържоли заминават върху добре загрята и намаслена скара.
Пекат се от двете страни - първо от страната, където кожата е сгъната - за 6-7 минути; сетне от другата страна - за 4-5 минути.
Вадят се в тенджера под капак. Така се задушават и омекват.
Преди сервирането ги резнах на половинки и залях с домашния ми барбекю сос.
Гарнитура - що душа ти сака: пържени или варени картофи; картофено пюре; домати и краставици и т.н. и т.н.
    П.П. Вместо на скарата могат да се опекат и във фурната.

Ако се престрашите да пробвате, няма да съжалите. Заради обвивката пържолата се запазва значително по-крехка и отделно дори поема малко от мазнинката на кожичката.
И за финал да не забравя - НАЗДРАВЕ!

неделя, 14 юли 2024 г.

ПОДПРАВКА ЗА ЛУКАНКА


     В зората на моето моето луканкоправене (срам ме е да кажа преди колко години) си купувахме месо, мелехме в къши на онези алуминиеви ръчни машинки дето нажчета им се изтъпяваха след кило мръфка. Сетне трябваше да ги наточваме със шкурка и т.н. 
    Рецепти в нета нямаше, четяхме по разни книги и се радвахме, когато в някой магазин попаднехме на готова подправка за луканка.
    За себе си комбинирах една подправка, която на мен най-много ми допада.
    По принцип типичните не стари подправки за луканка са сол, селитра, черен пипер, кимион, в някои случаи чубрица. 
    В по-късни години се появат идеи за малко млян колиандър,  бахар и захар.
    Захарта наред със селитрата е за запазване на цвета.
    Има много вариации на луканката - добруджанска, коприщевенска, луковитска, панагюрска и т.н. Не мога да ги изброя - всеки регион си има своя разновидност...
    При публикацията си на конско кюфте луканково взех, че установих, че съм писал за луканките и почти нито една дума за подправката за луканка.
    Затова се коригирам и давам моя вариант на подправката за кило кайма за луканка:
        22 грама сол (12 грама нитритна и 10 грама морска едра смляна на ситно- желателно е да не е йодирана, трудно се намира, но я има)
    5 грама захар (може и кафява или фруктоза)
    5 грама прясно смлян черен пипер
    5 грама смляна градинска или планинска чубрица
    3 грама кимион - желателно прясно смлян
    1 грам смлян бахар
    0,5 грама витамин С - аскорбинова киселина
    В общи линии това е - горните количества умножавам примерно по 10, пълня в буркан и съм готов.
    Тъй като имам едни буркани от 1 кило горчица с херметична капачка правя двона доза и ми стига моне за една година.
    Няма всеки ден да си играя с направата на подправка.
    Това е същото както си правя и подправката за пица - един път в годита и сетне сямо я ползваш.
    Важното е да си рационален и като правиш нещо да не е за ден два, а да ти върши работа за много време.
    Та това е моят вариант за подправянето на луканката. Е, няма да е като панагюрска, за която се твърди, че се слагат само сол, захар, черен пипер и кимион, но ще да е Вашата любима.
    Пробвайте, па и споделете, ако имате желание Вашите варианти.
П.П. Има някои региони, където освен сол, захар, черен пипер и кимион, се добавят и индийско орехче и мляно семе от копър.

    И НАЗДРАВЕ с тази подправка за луканка няма да се провалите.

ЯЙЧЕНО-МЛЕЧЕН ДЕСЕРТ или нещо като крем карамел без карамел

 

    
    Това е възможно най-лесният десерт, който се прави от четири съставки, направията му отнема 5 минути и сетне малко търпение да се опече.
    Просто почти нямам какво да пиша - 6 яйца, 1/2 кутия кондензирано мляко, около 400 мл млечна сметана и една/две/ ванилии.
    Всичко се сипва в дълбока купа, разбива се с мексера до получаване на хомогенна смес.
    Сипва в намаслена съдина. Съдината се слага с друга, в която се налива вода и във фурната на 150С. Демек пече се на водна баня за около 40-45 мин.
    Ами това е ... Става много лесен, пухкав и вкусен десерт. На когото му се вижда, че сладкото е малко може да сложи цяла кутийка кондензирано мляко и да намали количеството на сметаната.
    Това е.
    Правете смело и се наслождавайте на вкуснотията като я поднесете с топка сладолед.

събота, 13 юли 2024 г.

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 


    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 
    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 
    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 
    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.
    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.
    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...
    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.
    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:
Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.
Размразяването правя в хладилника от днес за утре.
Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.
Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.
И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.
Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.
Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.
След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.
Каймата все още е доста студена към този момент.
Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.
С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 
В някои от тях - има изненада.
И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.
Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.
За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.
На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.
Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.
Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.
Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:
Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.
За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.
Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 
Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАН ЕЗИК ПИКАНТЕН


     Един от любимите ми домашни деликатеси е езикът - телешки или свински,  приготвен по най-различни начини. А фаворит от тях ми е желираният език.
    Приготвял съм най-различни варианти:

Желиран деликатес

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език


    Лелей, чак се изненадах колко вариации съм публикувал до сега и вероятно имам и доста, които не са намерили място в блога.
    Преди да продължа, веднага предупреждавам - това не е конкретна рецепта, а просто начин на направия. Затова няма и някакви конкретни количества (всеки може да ги комбинира по свой вкус), а аз докато пиша ще посочвам моите количества.
Започнах с три свински езика (около 700 гр.), които старателна надупчих с ножа на по няколко места и сложих в студена вода, която сменях три пъти.
След това в купата на мултикукъра с малко сол, 5-6 зърна бахар, 10 зърна черен пипер, по едно карамфилче и звездовидно анасонче и 2 дафинови листа. След 20-а минути добавих нарязан на няколко парчета свиннски бут (около 400 грама). 
Варенето продължава докато вилицата прониква в езика лесно.
След това вадене на месото и езика. Езикът - веднага в купа с вода и лед, след което се бели много лесно.
Бульонът се прецежда през цедка с домакинска хартия. 
В част от него се сварява за кратко нарязан на кубчета морков - да се свари, но и да остане хрупкав.
В микровълновата задушавам една червена чушка.
 Езикът, месото, чушката се нарязват на кубчета като част от месото се накъсва на ситно. Разбъркват се с морковите като се добавя 1 кисела краставичка нарязана на ситно и 1 ч.л. каперси (толкова имах).  Допълнително опиперих с 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. сумак. Добавих и 1 с.л. от моя домашен табаско сос - за пикантност.
Прецених, че за заливката ще са необходими около 300 мл бульон. Пробва се на сол и при необходимост се добавя по вкус.
Но се презастраховах с две пакетчета желатин. Слагат се в чаша с около 50-60 мл вода и след няколко минути за 30 сек в микровълновата. Така най-лесно желатинът се разтваря.
Смесва се с бульона и с него се заливат продуктите, които вече са сложени в подходяща съдина.
Следва едно дълго чакане докато всичко стегне в хладилника.
След търпеливото изчакване идва време да си турнем добре изстудената водка с много лед и да нападнем желирания деликатес.
Много добре е стегнал, реже се почти тънкофайски и много добре държи форма.
Стана страхотна вкуснотия и невероятно мезе. При това и леко пикантно от табаското.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите.

И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

петък, 12 юли 2024 г.

БАДЕМОВО МЛЯКО

 


    За ползите от т.нар. бадемово мляко изобщо няма да говоря - не това ми е целта с тази публикация. Като имам предвид на какви цени се продава в големите хипермаркети, да не говоря за т.нар. "био"  просто не мога да се сдържа и да не се опитам да популизирам направата на домашно такова.
    Преди четири години писах как се прави мляко от овесени ядки. След това съм правил както от бадеми, така и от кашу, вкл. и от орехи и фъстъци (но по-скоро експериментално, защото има здравни причини да ги избягваме).

    Домашното по-нищо не отстъпва от купешкото промишлено направено, но има много повече предимства - чист продукт, без добавки на захар или други подсладители, понякога и неприятни консерванти. Най-важното е, че е значително по-евтино.
    Пристъпвам направо към метода на направията:
    Необходими са ни блендер, цедка (и/или марля) поне 100 грама бадеми и литър вода (желателно филтрирана или минерална). Ако е чешмяна, може да се остави да престои поне нощ и внимателно да се отлее от каната като в нея останат поне 100-а мл течност. Така се неутрализира хлора в питейната вода.
    Става както със сурови, така и с печени бадеми. За направата на млякото предпочитам да са печени и вместо 100 грама ползвам около 150 грама (за по-концентриран вкус).
    Първата стъпка е бадемовите ядки да се залеят с вряла вода за около 5-6 минути, сетне да се изстудят в студена вода.
    Втората, най-досадната: да се обелят от люспите. Стискаш с двата пръста, люспата остава там, а ядката пада в купата.
    Когото го мързи, може да прескочи тази стъпка, но цветът определено няма да е бял.
    Третата, обелените бадеми заедно с литъра вода се поставят в купата на блендера и се пасират за няколко минути.
    Четвъртата, прецеждане през марля и цедка. Добро изстискване - да остане само сухата пулпа.
    Отцедената течност се пълни в бутилка. Издържа няколко дни, без дори и да е сварено, но какво е литър мляко ... свършва преди го усетиш.
    Петата, много важна - отделената пулпа се разстила в подходяща съдина и примерно във фурната на 50С се изсушава и прибира в бурканче. По този начин е приготвено бадемово брашно, което може да се ползва за различни неща - сладкиши и т.н.
    Може и в този си вид без да се суши да се ползва за направата на бонбони, бисквити, мъфини, или с добавка на захар и какао да се направят разни вкуснотии и др.п.
Полученото бадемово мляко може да се консумира в този му вид.
    Може да се свари и да се прибере в хладилника за консумация вместо краве мляко - липсата на лактоза го прави подходящо за много хора.
    Ако е е направено от сурови ядки, може да се ползва за направа на "сирене", но това ще бъде предмет на друга публикация.
    Може млякото леко да се подслади с мед, може да се овкуси с ванилия, канела.
    Може при блендирането да се добавят при бадемите стафиди, обезкостени фурми или пък вместо тях да се сложи малко сол.
    Бедна ми е фантазията да обясня какво още може да се направи - може бадемите да се смесят с накисната чия, или вместо 150 грама бадеми да се ползват 100 грама с добавка на 30-а грама кашу и т.н.
    Тука се подсетих, че от сурово кашу може да се направи и домашна моцарела, но и това е друга тема.

    П.П. При цена на печените бадеми на промоция около 22 лв, литър бадемово мляко излиза около 2,50 лв вместо 6,00 лв в магазина и при това си имаш и още около 80 грама изсушено бадемово брашно.

    Така че правете смело изобщо не е трудно!

четвъртък, 11 юли 2024 г.

Португалска наденица алхейра или алиейра

 


    На тази наденица се натъкнах съвсем случайно и си признавам, че изобщо не бях чувал за подобно нещо - четях си нещо и попадам на израза - наденицата, която спаси евреите. Е как да не те заинтригува, нали?
    Оказва се, че през Средновековието някъде в края на 15 век в Поргугалия започнали да покръстват (похристиянчват) евреите. Уж приемали католицизма, но си запазвали евреиските навици и обичаи. "Ловците" на Инквизицията обикаляли улиците и наблюдавали къщите - там, където нямало провесени наденици, значи живеят евреи. Традиционно било да се правят по много наденици от свинско, ама евреин и свинско? Ловяли ги и дори ги горяли на кладата. Та евреите се изхитрили и започнали да правят наденици от птиче месо с чесън и хляб. По този начин въвеждали в заблуда служителите на Инквизицията и се спасявали от кладата. 
    Най-известна станала Алиейра де Мирандела, където имало голяма еврейска общност.
    Не знам кое наименование е по-правилно - алиейра или алхейра (на португалски се пише alheira).  Самото име идва от чесън, тъй като алие значело точно това.
    За тези малко повече от 5 века рецептата се видоизменила многократно и в момента се прави основно със свинско месо, но се прави и с телешко, дивечово и по-рядко с птиче месо. Имало и вегетариански вариант. Разновидностите са толкова много, че не може да се опишат. В някои региони я опушвали, в други печали на скара или пък пържели в много мазнина. Поднасят я най вече с варени картофи.
    Най-интересното е, че през 2011 год. алиейрата официално била прогласена за едно от седемте кулинарни чудеса на Португалия.
    Рецептите с алиейра са стотици, ако не и хиляди, но конкретна рецепта за самата алиейра не открих.
    Единственото общо е наличието на много чесън и хляб (или както срещнах на някои места - португалска галета, но за нея не открих каквото и да е).
    След толкова история и описание, въпреки липсата на конкретна рецепта, все пак реших да експериментирам:
Затова едновременно правих два варианта - с варено пилешко месо и със сурово.
Ще описвам какво съм правил и какви количества и подправки съм слагал:
Три пилешки бутчета бяха сложени в тенджера с добавка на 5 зърна бахар, 10- зърна черен пипер; 1 карамфил; 2 начупени дафинови листа; идея лютив червен пипер и сол и 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.
Докато те са варяха, три други бутчета бяха почистени от кожата, обезкостени и накълцани на ситно без голямо престаряване.
След изстиването на сварените бутчета - по същия начин.
Естествено, работех с две купи- по една за всеки вид месо.
1 голяма глава лук нарязох на ситно и задуших в малко масло и вода от вареното месо.
Пресовах и десетина по-големки скилидки чесън. 
Реших, че по 5 филийки хляб са достатъчно за всеки вид. Резнах им корите и леко накиснах в бульона от варенето.  Поизцедих ги, но не съвсем старателно.
Във всяка купа сложих по 1/2 от сотирания лук и пресования чесън, както и поизцедените филийки хляб.
Добавих по 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион, а в тази с кълцаното месо и малко сол.
Следва омесване на ръка или с лъжица да получаване на еднородна маса.
По принцип трябва да стане като тесто.




Последва пълнене в предварително накиснати в хладка вода с малко лимонов сок черва.
За целта ползвам ей този строителен шприц - много лесно се работи с него.



Наредих в намазненото саханче резенчета картоф, домат и от наденичките. 
Захлупих го и за около 40 мин. на 180С във фурната.







Резултатът - голяма вкуснотия.

Имам една забележка към мене си - трябваше пресованият чесън да е малко повече.
Също така трябваше да сложа и зехтин - поне 3-4-5 с.л. Направо ми отлитна от ума, че когато четох за наденицата пишеше, че се характеризира с повечкото мазнина в нея.
В този ми вариант се получи дзверски вкусна, но малко сухичка наденица. 
Останалите парчета бяха вакуумирани порционно и прибрани във фризера.
Самата наденица не е трайна - прилича на нашата сурова наденица.
Има едно предимство, че е много вкусна и икономична, защото количеството на хляба може да се увеличи почти поравно с месото.
Пробвах и двата варианта - този с вареното беше с по-наситен вкус, но бих предпочел другата, но с повечко подправки. Освен по-горните забележки за повечко чесън и мазнина, бих добавил и малко чили и/или пушен червен пипер.

Пробвайте - няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!