Бананово ескимо

     Тази рецепта ми е от поредицата - чужбински рецепти, при това "отмъкната" от едно предаване по кувейтска телевизия. Датата се вижда от снимката.

    Бяхме тогава в Кувейт и късно вечерта имаше кулинарни предавания и се "лепях" за ТВ-то в 01,00 часа да ги гледам. Всичко беше на английски субтитри, иначе дрънкаха на напълно неразбирам език. Пък аз старателно си ги записвах в тефтера заедно с други рецепти, които пробвахме по разни заведения ... Това е друга тема и не знам дали ще бъда жив да ги опиша. Не че не съм пробвал доста ох тях - особено невероятното им маклюбе.

    Маклюбе, според нашия преводеч, завършил медицина в България, означавало буквално "надупено", а в по-литературен превод - "обърнато".

    От тази една седмица имам записани повече от 60 рецепти от тяхната кухня повечето от които пробвахме.

    Сега просто ще "преведа" тази кувейтска рецепта на български и да знаете, че е невероятно лесна и дзверски вкусна:

    Два (може и повече) банана се обелват и резват на две половинки. Във всяка се набожда клечка и увива в стреч фолио. 

    Така подготвените банани заминават във фризера.

    Един шоколад се разтапя на водна баня и в него се добавят смлени ядки (по желание - орехи, фъстък, лешник и т.н.).

    Замразеният банан се овалва в шоколада, след като изстине - отново.

    Ядките може да не се слагат в шоколада, а да са в чинийка и след овалването в него, да се топва в тях.

    Нашето бананово ескимо е готово.

    Правил съм го, но не открих снимките.

Правете - лесно е!

Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

"Лепкави" пикантни свински ребра

 

    Свинските ребърца са ни любими във всякакви варианти - печени(на фурна, на скара и т.н.), варено печени, пържени или пък сготвени с боб или нахут... Ако започна да изреждам, няма да ми стигне цяла страница.

    Затова искам да споделя един мой вариант за направия насред лакърдията за ребърцата.

    Първо, когато купя свински гърди, си отделям гърдите от ребрата- не много старателно, а гледам да остане по тях не малко месце.

    Второ, нарязвам ги ребърцата покрай коста и така си го подготвям за готвене. Съхранявам вакуумирани във фризера по 10-а бройки - напълно са достатъчно за двама човека.

    Сега да взема да обясня как ги приготвям, че ще стана досаден инак.

    След размразяването, което правя в хладилника - от днес за утре, пристъпвам към първата фаза на приговяне. В малко 2-3 с.л. мазнина - ползвам поравно масло и овкусен зехтин (с розмарин или по друг начин) запържвам ребрата до зачервяване.

    След това наливам в тигана домашен бульон (примерно ей такъв или месен) колкото да покрие ребрата с един пръст, намалявам силата на котлона с 1/3, покривам с капак и оставям да къкри докато отново остане на мазнина. Ако нямам домашен бульон, ползвам кубче гъбен бульон и тогава изобщо не се слага сол.

Когато останат на мазнина, се слага 1 с.л. мед (или кафява захар), 1 с.л. домашен чили сос или домашен табаско сос, 1 с.л. соев сос и се дозапържват до получаване на леко лепкав вид.

Приговени по този начин ребърцата стават страхотни и могат да си се гризват направо, без да се ползва нож.

Точно така приготвени си ги сервирам със запържени картофи. Картофите, добре измити и изтъркани с гъба, не ги беля (особено пресните), а ги сварявам до полуготовност (колкото дървеното шишче да прониква в тях без особена трудност) и след това ги запържвам до хубаво зачервяване  пак в масло с добавка на равно количество овкусен зехтин. 

Овкусеният зехтин с розмарин и с добавка на по една идея сушен лук, чесън, пушен червен пипер, кориандър млян и джинджифил, правят пържените картофи дзверски вкусни.

Втората гарнитура, която правя е от накъсана маруля, резнати на по две чери доматчета, мариновано с подправки сирене на кубчета (сигурно ще напиша някой ден как го правя) и мариновени прясно нарязани краставици за около 3-4 часа в хладилника (и за тях някой друг ден), обилно заляти със зехтин и балсамико.

За питието няма да говоря. 

Приготвени по този "антинаучен начин" ребрата са дзверски крехки и вкусни.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНА ЛИМОНАДА

 

    Взе да се затопля и идва лято, а това значи, че е време за разхладителните напитки.

    Една любима от тях е лимонадата, ама не каква да е, а домашна ...

   Как се прави съм писал ей тука:

   невероятна домашна лимонада

  и

   домашна лимонада с мента и лимон

И при това приготвена по един особен начин. Ще ме питате ама какъв? 

   

Всичко е много просто и лесно. Лимоните се заливат с почти вряла вода и измиват много добре със сол или сода. Слагат се в пликчета и във фризера и да си се замразяват там.

След това се нарязват на подходящи кубчета и в блендера с малко мента (джоджен или нещо друго по желание). Налива се малко вода, добавят се 2-3 с.л. мед и всичко се смила много добре.

След това се прецежда през цедка и воала - концентратът за лимонадата е готов. Може да се разрежда с вода, с газирана вода и т.н.

Кубчетата лед са опция ...

П.П. Замразените лимони концентрират повече витамин С, а и не трябва да се забравя, че в кората им доста от него и други полезни неща.

По същия начин може да се направи домашна лимонада и от други цитруси или плодове. Може и в комбинация.

Безглутенови хлебчета

 

    Преди време в блога си показвах как се правят безглутенови питки от червена леща, които стават неустоимо вкусни. 

    След това и как се прави брашно от червена леща и не само от нея. Този път реших да експериментирам на базата на различните брашна, които имам - от червена леща, от нахут, елда, овесени ядки. Имам и пшенично брашно без глутен (то е едно такова особено - леко кремаво и малко по-странен аромат от обикновеното брашно - някак си на ядки). 

    

Заложих на брашната от леща, нахут, овесени ядки и безглутеновото. От това от елда се отказах, че придава малко по-особен вкус и не всеки го харесва.

И така продуктите: по 3 с.л. с лек връх брашно от безглутеновото и това и червената леща, по 2 с.л. от брашното от нахут; 1 яйце; 2 с.л. зехтин; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. суха мая и 1 1/2 ч.л. бакпулвер. Зачудих се дали да ползвам прясно мляко, но налях 1 ч.ч. хладка вода и добре разбърках. 

Желателно е да се остави поне 20-а минути, за да могат брашната да "дръпнат", защото са доста хигроскопични. Оказа се правилно и се наложи да долея още почти 3/4 ч.ч. вода.

Получи се доста лепкаво тесто.

Мислех да го опика във формата за кекс, но щеше да излезе едно голяма хлебче, а исках да пробвам разни варианти.

Затова ползвах тази силиконова форма за питки, която се намазнява добре.

Първите две бяха само от така приготвеното тесто - пълнят се лъжицата и заравняват с намокрена четка.

За следващите две отделих от тестото и в него добавих по 1 с.л. счукани слънчогледови и тиквени семки.

За следващата част доста се зачудих какво да сложа и реших като ще да е гарга, поне да е рошава...

Имах малко изостанало печено пилешко месо, което нарязох на ситно и омесих добре и напълних формичките.

"Нормалните" ръснах със сусам, а тези с мръФката - без, за да се отличават.

Малко отклонение - станаха фантастично вкусни - направо изкусително като сандвичи, та чак съжалих, че не им сложих и малко настърган кашкавал.

Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 40-45 минути като готовността се проверява с шишче - както при печенето на кекс.

След изваждането се оставят във формата като тези с месото намазах с масло, а останалите пръснах с малко водичка и оставих под кърпа до изстиването им.

Отвън стават с леко твърда и хрупкава коричка, отвътре са меки и вкусни.

Единственото, по което се различават, че са плътни и тежки. Но на вкус са страхотни.
Едно такова хлебче се оказа, че е между 90 и 100 грама.

Освен че са много вкусни и полезни, се оказаха и доста държеливи - поне 5-6 дни в хартиен плик.

Разразяни по дължина са идеални за направа на сандвичи.

Специално ги харесвам леко запечени в грил тигана обилно намазани с чесново масло.

А пекнати с меденото ми масло са направо трИпач.

Ей така в приказки и закачки взех, че поднесох няколко възможни варианта за направията на безглутенови и здравословни хлебчета.

Правете смело - никак не е трудно. Щом аз го мога, значи и Вие ще се справите.

Жалко само, че не мога с тях да кажа едно голямо НАЗДРАВЕ!

ФИЛЕВСКИ БАБЕК

 

    Докарах ред след голяма почивка и размисъл за промени в блога да напиша за един любим домашен деликатес - филевския бабек. По нашия край Филево (сега с.Върбица) е прочуто най-вече с пуските си, но и филевският бабек не е за подминаване. За пуските им съм писал вече и това беше една от първите ми публикации, които ги популяризира и много народ започна да си ги прави.

    

За направата на този прословут бабек са необходими единствено свинско месо (около 70 %) от плешката или бута на прасето (за предпочитане) и 30-на % гръбна сланина (или шарено месо от ребрата или осмянката).

Много са важни подправките, които давам на кило месо.

Само ще кажа, че всяко семейство си има собствена "рецепта", която пази в тайна ... и се предава от поколение на паколение.

Мисля си, че с моята "блага дума" успях да изкопча една оригинална семейна рецепта и то преди доста години.

-Черен пипер, прясно смлян и кимион - по 5 грама;

-Сол - 22-25 грама - въпрос на вкус, но при мене 1/2 от нея е нитритна.

-Праз - около 20 см от бялата му част ситно нарязана (в някои семейства слагат зелената - наситнена, ама на микроскопически парченца);

-градинска чубрица суха - 3-5 грама

-червен пипер - сладък около 10-15 грама. Има варианти - поравно сладък и лютив.

Слагането на червен пипер различава филевския бабек от ябълковсковия, където го няма.

Месото се нарязва на кубчета - 2х2 или 2х3 см, като аз лично го начуквам с дървеното чукче, за да омекне. Осолявам го и го оставям на студено за 24 часа. След това смесвам с подправките и отново на хладно за нови 24 часа. Важното е температурата да не надвишава 10-а С.

Пълни се с фунийка или шприц в телешки чозове като гледам теглото на парчето да е около 750-800 грама. Ако има въздух тук таме, се дупчи с игла.

Парчетата заминават на терасата да сухнат както са. Не се пресова. 

Тези парчета бяха заложени в средата на декември и съхнаха до средата на февруари.

За готовността обикновено се ориентирам по загубата на тегло - около 45 % от първоначалното.

За по-добро съхранение и разпределяне на влагата в бабека задължително вакуумирам.

Тъй като готовите парчета за по около 400 грама, са много удобни за консумация.

На мен най-много ми харесва варианта със слагането на лютив пипер. Става леко пикантен и си върви идеално с питието.

Полезно: сладкият червен пипер може да се замени с пушен пипер. Тогава филевският бабек придобива още по-дзверски вкус.

Правете смело, лесно е и НАЗДРАВЕ!