ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ по средиземноморски с история

 

 Надали има нашенец, който да не чувал израза "тюрлю гювеч". Употребяваме го доста често, особено хората от моето поколение, като определение за някаква странна смесица от различни неща и то най-често като за нещо не особено приятно. 

    От друга страна в кулинарен смисъл, май такъв гювеч наистина и няма.

Е, те това е резултата в търсачката за тюрлю гювеч.

А за рецепта за такъв тюрлю гювеч наистина и не открих. 

Когато писах за кебапите, си направих труда да открия достъпните рецепти за различни кебапи.

Сега си направих труда да търся като гламавите нещо за подобен гювеч и ударих на камень.

Па всичко се започна от един романтичен филм за някакви, които се мъчеха да готвят и да издадат книга с рецепти и лайтмотивът им беше, че една рецепта не е рецепта, ако няма история. Иначе си било набор от продукти и начин на приготвяне, но просто нямало дух. Та главният герой - хамериканец или канадец, много се вдъхнови и взе да разказва някаква невероятна история за неговата майка, която правела невероятна капоната, с която взимала ума на всички им познати и най вече с добавката на маслини и босилек.

Бех, викам си, знам какво е какво е капоната - една простотия с патладжани с много звучно име, която съм пробвал за пръв път в Италия и ме боля корема от "туристическата" цена.

Това беше началото на историята и това, което ме провокира да направя един мой вариант, който си го нарекох тюрлю гювеч по средиземноморски с история.

Захванах се с наличните продукти в къщи и реших, че няма да пропусна каквото и да е от тях. 

Сега ще последва един дълъг списък от продукти, но имайте предвид че правите тюрлю гювеч и могат да варират според това, което имате: два необелени патладжана, нарязани на четири по дължина и сетне на едри кубчета; две тиквички - по същия начин; две глави лук - нарязани на едро; 6-7 скилидки чесън, нарязани на едро; 3-4 обелени картофа и нарязани на едри кубчета с големината на патладжанените; листната маса на една връзка моркови нарязана на ситно; 2-3 едри моркова нарязани на жулиени; 10-а броя маслини;  едно бурканче (350 мл) домати на кубчета; 1-2 капии - червена и зелена-на кубчета... един голям домат обелен обелен и нарязан на ситно;

няколко люти чушлета от моите мариновани в буркан; 2 с.л. каперси; 5-6 печурки нарязани на едро; 1/2 буркан сварен нахут (другата отива за хумус); 3-4 стръка пресен босилек - листата на много ситно; зехтин за запържване около 70-90 мл; черен пипер и сол на вкус; бульон около 2 ч.ч. (винаги имам във фризера - било месен или зеленчуков) или топла вода;

Изпълнението е елементарно - загряваме зехтина и последователно запържваме (по-скоро задушаваме) в него лука, чесъна, морковите, чушките, патладжаните, тиквичките, гъбите, доматите, сетне доматите от буркана, добавяме нахута, зелентиите, маслините, лютите маринови чушлета и каперсите и оставяма да къкри почти докато остане на мазнина. Подправките съвсем на края.

Това е постният вариант на тюрлю гювеча.

След това следва пекване за около 20-а минути във фурната за 15-а минути - колкото да получи загар и вкус на печено.

Да ама няма съм Я, ако го оставя само ей така в постен вариант - ще си остана гладен.

В случая имах останало печено свинско, което нарязох на късчета и сложих в съдината и опекох заедно с тюрлю гювеча.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия се получи и колко питие си поиска докато свърши.

Впрочем това количество е поне за 6-8 порции... да си знаете.

Ще попитате защо по "средиземноморски" - ами заради каперсите, маслините и босилека; почти по-арабски - заради нахута, а тюрлю - заради невероятната смесица от вкусове - просто неустоимо.

А къде е историята? - ами в идеята да направя  истински тюрлю гювеч.

Пробвайте и няма да съжалите! Наздраве!

БАБИНИЯТ ГЮВЕЧ или гювеч в чувен

 

    Това е възможно най-лесният и най-вкусният гювеч, който може да се направи. Лично мен ме връща към едни далечни спомени от детството, когато Баба го правеше. Правеше се от ранна пролет до късна есен. В двора отглеждахме домати, зеленчуци, подправки и какво ли не. Прякорът на Баба беше "Бахчеванката", въпреки че десетки години е била тютюноработничка, ханджийка и собственичка на дюкян. И това защото семейството е отглеждало от двете страни на града по 10-15 дка зеленчуци, т.е. работело е бахчи. 

    Та както и да е ... това е съвсем друга тема. 

    Обикновено Баба нарязваше всички зеленчуци в една голяма тава, овкусяваше, сетне прехвърляше в гювеча и моето задължение, стинал левче, беше да го занеса до фурната, да платя и сетне да отида да си го взема. С рестото пиехе лимонада, боза и докато чакахме да стане готов с останалите хлапетии се спуквахме от игри в градската градина или на реката.

За печенето на гювеча ползвах чувен - голям чугунен гювеч като котле при това с капак.  Изпълнението е направо за 15-а минути: необходими са примерно, 3-4 глави лук, 5-6 скилидки чесън, по 2 патладжана и тиквички, 4-5 моркова, 4-5 картофа, по 1-2 червени и зелени чушки, 10-а гъбки, 1-2 домата (или половин буркан домати от консерва в сос). Всички зеленчуци се измиват добре, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се направо в гювеча. Кледва осоляване на вкус (ползвам моята си гурме сол), малко църно пиперче, слагам и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци. В домателения сок, както си е в буркана слагам солта и 4-5 с.л. зехтин), разбърквам и изсипвам в съдината. Завършвам с 1-2 с.л. гъша мас. С ръка или голяма лъжица разбърквам всичко и е готово за печене.

Всичко е изпълнено както го правеше Баба - никакво пържене, задушаване и т.н.

Фурната се загрява предварително на 200С. Съдината се покрива с хартия за печене, сетне капака и заминава за около 2 часа на топло. Пече се около час на 200С и сетне се намаля на 180 С.

След втория час се проверява за готовност и ако е готово, капакът се маха и се запича за кратко - около 15-а минути отново на 200С - за "коричка".

Това е т.нар. "базов" постен вариант - зеленчуците могат да варират и по вид и количество. 

Интересното е, че вода не е необходимо да се налива, но може да се направи и един друг трик - зеленчуците да се насипят с 1-2 с.л. брашно и да се добави 1 ч.ч. вода или бульон. Тогава сосът от печенето ще стане доста по-гъст и по вкусен.

Вместо постен вариант може да се направи и с добавка на някакви мръфки (едри късове свинска), сурова наденица, колбас или пък пушени кокъли.

Тук  ще спомена, че т.нар. комбинирана печка "Мечта" - на дърва и с електрически котлон се появи в къщи някъде около 1965 год. И беше май първата в целия квартал. Можете да си представите, че за да се опече нещо във фурната, трябваше задължително да се пали печката. Поради тази причина почти всички ползваха т.нар. квартални фурни, каквито имаше на много места в града - близо до нас на около 100-а метра беше тази на бай Вълчо, а другата беше - от другия край на реката - на около 700-800 м. Домакините приготвяха ястията в гювечи, тави и всичко се насеше във фурната за опичане. 

Често в тези фурни продаваха и хляб, още парещ и уханен - та в добавка и един два самуна. Какъв кеф беше да се спреш някъде, да чупнеш коматче и топнеш в гювеча и сетне пак и пак...

Постният вариант на гювеча може да се ползва и като гарнитура, например, към едни телешки кюфтенца.

Лично аз не пропущам към този гювеч в какъвто и да е вариант да не си турна и няколко резенчета сирене. Така ми е по-вкусен. 

Не пропущам да има и нещо лютивко.

По-горе не съм го писал, но при приготвянето на гювеча може да се добавят и 1-2 лютиви чушлета нарязани на ситно или заедно с доматения сос да се разбъркат 1-2 лъжички с чили сос.

На снимката се виждат и любимите ми "пиперони" - леко люти чушлета, напълнени с моето домашно сирене  тип "Филаделфия".  Когато намеря такива, ги избушвам, за кратко през микровълновата, сетне пълнене с овкусено сирене и дълго отлежаване в буркан със зехтин.

Правете смело, става лесно и ако нямате чувен, обикновен глинен гювеч върши работа.

И НАЗДРАВЕ!

"Славянски" гювеч с месо от пушени кокали

 

Съжалявам, че снимката не е съвсем фотогенична, но като вадиш такова ястие от тавата топло топло и го сервираш веднага с всите му аромати, няма как и да го "подредиш" за снимка.

Ще кажа, че който е измислил този славянски гювеч е бил направо гениален, защото е само една идея, която може да се надгражда и да се прави в десетки варианти. Основните съставки са ориз и домати и от там нататък всичко е надграждане - свинско месо, други зеленчуци и т.н.

Правил съм различни вариации, които може да видите в блога, с уговорката, че никоя не е по стандартната рецепта за славянски гювеч.

Така, да започвам с моя вариант и продуктите, които ползвах: 1 голям морков, 1 голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън, един резен целина (корен) около 1 пръст дебел, 1 червена и 1 зелена чушки, 1 ч.ч. домати, 1 ч.ч. ориз; подправки - сол, черен пипер, джоджен и магданоз. 

При нас продават пушени кокали по 2,50 лв за кило и които имат ограмно количество месо и доста често си ги купувам - изрязва се част от тях за мезе, другата отива за готвене.

Та в случая едно кило такива кокали, които се сваряват в мултикукъра до окапване на месото от тях. Месото се отделя и накъсва, а бульонът се прецежда през кухненска хартия.

Всички зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на ситно. Обелките не се изхвърлят - стават на бульон.

Оризът се измива и оставя да се изкисне поне за 30-а минути в студена вода- много пъти съм писал защо.

В подходящ за фурна тиган в 2-3 с.л. зехтин и 2-3 с.л. от бульона се задушават лука, чесъна, морковите, целината. След това се добавят ориза, доматите, месото и приблизително 2 ч.ч. от бульона от варенето на кокалите и малко вряла вода. Следват подправките и всичко се оставя да покъкри поне 30-а минути на половината сила на котлона.

След това се пече във фурната за около 30-а минути на 180С - колкото оризът да си "попие" течността ... 

Сервира се с млечно-чеснов сос , а по желание леко олютен със ситно настърган джинджифил...

Само предупреждавам - дзверски е вкусно и не може да се устои да се изчака да поизстине - да пази форма, а направо се сервира топло топло.

А ароматът на пушеното месо просто е неустим ... Все едно, че е готвено на жив огън - като в ония стари години от детството.

Правете смело. Напълно бюджетно - всичко изилиза малко повече от 4 лв и е достатъчно за поне 6-ма.

НАЗДРАВЕ!

ГЮВЕЧ С ПУЕШКО МЕСО - икономично и дзверски вкусно

 

    Хич, ама хич не ми се иска да се сещам, че съм една стара пенсия ... Сещам за това, когато реша да прескоча една локвичка и сетне ме болят кокълЕто поне една седмица ... Както и преди да настъпи заветната 7-ма дата - денят, в който си получаваме "рентата" от Държавата .....

    Ама да не се отплесвам, че ще стане мазало ... Днес ми е ред да споделя една рецепта или идея за рецепта, която е нопълно бУджетна и и в рамките на нЕколко левчета могат да се направят чудеса ... особено преди "опаричването".

    За изпълнението на тази вкуснотия са необходими 2 пуешки бутчета (около 0,6-0,7 кг -при нас замразени са 3 лв за 1 кило); 1 глава лук - не я броя ценово и 1-2 скилидки чесън (и те не влизат в класацията), 1 ч.ч. ориз - около 0,70 лв и един пакет замразен зеленчуков гючеч - 0,95 лв. Оливието и труда не ги броя, но до тук - 3,75 лв и с останалите салтанати - около 4,00 лв поне за шест порции ... , което ще да рече по около 0,60 -0,70 лв на ястие ... 

Пуешките бутчета се сваряват в около 1,5 л вода с добавка на щипка сол, няколко зрънца черен пипер, 2-3 бахарчета и едно карамфилче. След като изстинат се обезкостяват, а бульонът се прецежда.

В голям тиган (понякога ползвам направо в тавата) в 2-3 с.л. олио се задушават лука и чесъна, след като поомекнат се добавя предварително измития и накиснат за кратко време във вода ориз. 

Когато оризът "постъкленее" (стане прозрачен), се сизсипва целият пакет замразени зеленчуци за гювеч, разбърква се и се наливат 3 ч.ч. от прецедения бульон. Той е топъл и няма опасност да спре процеса на готвенето. Следва и пуешкото месо.

Бульонът е леко солен и затова се слага съвсем малко сол и черен пипер на вкус.

След като си покъкри 10-а минути се слагат по 1-2 ч.л. риган и джоджен и тавата заминава във фурната.

Печенето във фурната - около 40-а минути на 180С. Е и поне един два пъти се разбърква, за де се разпределят всички продукти поравно из тавата.

Може да се сервира с добавка на кисело мляко.

Изпълнението е много бързо, а самото ястие  е много икономично и напълно бюджетно.

В действителност, прилича на небезивестния славянски гювеч, но само прилича ...

Смело мога да препоръчам на всички ползването на замразени зеленчуци за готвене - имат огромно ценово предимство пред пресните; не се губи време за почистване, сваряване и т.н. В същото време, могат да се ползват без да се налага предварително размразяване.

Преди години имах известни  предубеждения към дълбоко замразените зеленчуци, но с времето се убедих, че за бързото и вкусно домашно готвене са много подходящи ...

    Пробвайте ястието и няма да съжалите.

    С това ястие си върви и хубаво бяло вино и затова НАЗДРАВЕ!