Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 

    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".

Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 

За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.

Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.

Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.

И нека всичко са почине за поне 30-а минути.

Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.

Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.

Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.

От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.

Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.

Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.

Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.

Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.

Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.

Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.

Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

    

Как да си направим домашна галета

 

Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.

В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.

Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.

Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.

Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.

Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.

Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки

Хрупкави сиренки от стар хляб

Бухти от стар хляб - полезен съвет

"Кюфтенца" и "шницели" от стар хляб - полезно предложение

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Палачинки от стар хляб

Дебеланки изненада

дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.

След това ги събранявам в хартиен плик.

Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 

при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.

Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...

Бъдете икономички.

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.

    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.

    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.

        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.

    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко. 

    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 

  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.

Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.

В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:

Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.

Следва старателно пасиране.

След това и прецеждане през сито.

Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.

Изстуден в хладилника е чудесна напитка.

Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.

От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.

И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.

Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.

Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.

При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.

Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.

Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.

Така че правете смело - все още има пъпеши.

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

Лесен "компот" и сироп за разреждане

 

Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто една хитринка и полезен трик, който спестява много време и средства, а можеш да си консервираш плодове за зимата. Правя го от доста година, но сега се сещам, че мога и да го споделя. Това ще е особено полезно за живеещи като в мен в апартаменти и с малки мазета за съхраняване на буркани и др.п.

По принцип това се прави с еднородни плодове - малини, ягоди, боровинки, обезкостени череши или вишни, нарязани на половинки сливи. Абе изобщо що за плод искаш да си съхраниш за зимата. В името на експеримента реших да го направя асорти - смокини, сливи, праскови ...

Излишно е да обяснявам, че предварително плодовете се измиват добре и се подбират здрави и читави за пълнене в бурканите.

Другото, което е необходимо, е захар и хубави буркани с винтови капачки.

На дъното на буркана се слагат 2-3 с.л. захар и около 2 см плодове, сетне пак захар, плодове и така докато се запълни буркана.

Следващата хитринка е бурканът да се остави да престои така поне една нощ. Така плодовете си пущат соковете и се "слягат" в буркана.

След това "слягане" в буркана се отваря още място и просто се допълва с още плод и захар.

Не е необходимо да обяснявам, че при обикновените компоти се слагат малко плодове - 150-200 гр. и горе долу 100-а грама захар и останалото е вода. Тука бурканът поема малко повече от 500-600 грама плод и около 250 гр. захар.

Всеки може да сметне, че един такъв буркан замества направо пълненето на 5-6 компота.

Значи спестяваме откъм буркани и съответно откъм място за съхраняване.

Отделен е въпросът, че захарта в такова количество е идеален консервант.

Затворените яко буркани се слагат с капачките надолу в тиган, тенджера или подходящ съд и се налива вода, колкото да покрие капачките с поне 2 пръста течност. След завирането на водата се варят около 20-а минути.

Веднага след това се вадят и бурканите се поставят но дъното си.

Внимание! При обръщането на бурканите през капачките сякаш излиза въздух, издават един такъв звук като на "издихание"... Няма страшно. Оставяме ги да изстинат и след това с малко разклащане разтопяваме неразтворената захар.

Можете сами да прецените - не варим по 8 буркана в тенджера с много вода и огромен разход на еленергия, а "варим" 2-3 буркана за кратко време в малко вода.

Тази процедура можем да правим ей така между другото, без кой знае какви усилия и разходи.

След като изстинат ги обръщам обратно и проверявам дали няма да изпуснат течност.

По този начин могат да се съхраняват даже и повече време отколкото обикновени компоти.

Плодовете вътре в буркана се съхраняват много по-добре отколкото в компот и могат да се хапват ей така, или в сладкиш ... или кой както иска... Не стават варени, а просто си се запазват.

Само уточнявам, че плодовете не са сварени, а са леко "сурови", т.е. запазени като почти пресни, но много сладки.

Сиропът в буркана е натурален плодов сироп и подлежи на разреждане с газирана вода и добавка на лед. Страхотна плодова лимонада за кат~р сезон. 

Много по-добро от всякакъв компот...

Впрочем, пробвал съм и варианта вместо захар да слагат в буркана мед. Както се казва "Идеал Петров", но излиза доста по-скъпо и не всеки може да си го позволи.

Не случайно на снимката съм сложил и бурканче с доматена разядка, но това е друга тема и ако прекарам ред ще напиша и за тях ...

Няма да говаря каква икономия е на буркани, на труд, на еленергия е този ми мой метод ...

Получава се и компот, ако се разреди с водичка, или съхранен плод и отделно сироп за разреждане... Абе 5 в 1.

Правете смело и няма да съжалите.

П.П. Предупреждение : Проверявайте внимателно дали бурканите са се вакуумирали добре, защото често се случва да не са хванали добре капачките и тогава следва "белята".

Само аз съжалявам, че в този случай не мога да кажа НАЗДРАВЕ, защото няма да е подходящо.

Рулца от свински врат със сметанов сос

 

    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.

    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.

    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...

Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.

Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 

Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.

Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.

Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 

Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...

Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".

"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 

Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...

Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...

Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.

Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...

И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...

Правите смело и НАЗДРАВЕ!

Патешки бутчета на тиган

 

След гъшия дроб патешките бутчета са ми любим деликатес - в блога имам доста писано за направията им като например

консерва от патешки бутчета конфи

патешки бутчета книжен кебап

патешки бутчета с ориз и спанак

патешки бутчета на фурна и вероятно още доста други.

Този път възнамерявам да споделя един много лесен и сравнително бърз начин за направия на патешките бутчета на тиган. 

За всяка порция е необходимо по едно патешко бутче.

Останалото са подправки и сравнително лесно изпълнение.

Важното е тиганът да е с капак.

Бутчетата ги купувам замразени и затова след изваждането от пакета ги измивам много добре, почиствам и слагам в купа с вода да се размразяват. Добавям и ч.л. лимонтузу.

След размразяването с остър нож ги резвам на квадратчета откъм кожата, а от вътрешната страна,  ако са по-дебелки, също се нацепва - то се вижда на снимката.

Следва осоляването - то е на вкус, като целта е солта да влезне в процепите. Осолявам с моята гурме сол, за която съм писал доста.

След това втривам в бутчетата и горчица. Количеството също е на вкус, но е около по 1 с.л. без връх за по едно бутче.

Така маринованите бутчета заминават в хладилника поне за 24 часа.

В подходящ тиган с капак се капват буквално няколко капки зехтин и след като загрее бутчетата се поставят с кожата надолу и тиганът се захлупва с капака. Пържат се така около 4 минути и се обръщат. След около 2 мин. в тигана се сипват 1/2 ч.ч. вода (може и някакъв бульон) както и около 50 мл перно като пак се захлупва с капака.

Пърженето, по-скоро задушаването, продължава докато бутчетата останат на мазнина.

Веднага след това се вадят в отделна съдина и захлупват.

В останалата мазнина (ако е много се отсипва част от нея) се слагат 2-3 пресовани скилидки чесън, добавят се една или две чаени лъжички царевичко нишесте и сока поне на 1/2 лимон и се вари до леко сгъстяване, защото като поистине се сгъстява още.

При сервирането бутчетата се поливат със соса като част от него може да се сервира отделно.

За гарнитура предпочетох пържени в отделената патешка мазнина картофи, но може и варени картофи, зелена салата или нещо друго по собствена преценка.

Впрочем, преди сервирането може да се обезкостят без престараване и да се нарежат на подходящи късчета. Костите вместо да се изхвърлят стават за една супа.

Ето това е перното, което ползвах - то се изпарява, но оставя лек анасонов вкус, което прави бутчетата особено вкусни.

Признавам си без бой, че сложих повечко - около 100 мл, но това е по мой вкус.

Правят се сравнително бързо - най-голямата играчка е в предварителната подготовка.

Правете смело - няма как да не станат и НАЗДРАВЕ!

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 

 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.

    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.

    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.

    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.

    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.

    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.

    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 

    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.

За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.

Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.

За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.

Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.

Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.

Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 

От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 

Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.

В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...

Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.

Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.

Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.

В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.

Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.

Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.

За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).

Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.

Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.

До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.

На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.

Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.

Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.

Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.

От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.

П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.

Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.

Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.