събота, 29 декември 2018 г.

Осолен деликатесен свински език


Излишно е да обяснявам за пореден път, че сме любители на всякакви видове мръФчести включително и на т.нар. дреболии. 
Този път иде реч за един най-необикновен свински език, който приготвен по този начин е дзверски вкусно мезе към всяко питие макар че си върви най-добре с изстудена водка.

Преди години в една чужбина точно като мезе пробвах такъв невероятен деликатес от осолен свински език - тънкофайски нарязан и поднесен с препечени филийки с масълце точно като мезе на водката. 
Та питах няколко пъти как е приготвена тази вкуснотия - ами нищо особено - солен език. Да, ама нямаше нищо общо с варения език или пък желирания език.
Па и като се замислиш, то няма много варианти за приготвяне на език.
Само че като си наумя нещо, нямам спиране. Потърсих из Гугльото, ама нещо го ударих на камък. Потърсих и на руски и попаднах на един подобен особен език и реших да си го адаптирам по мой начин.
Ще разкажа технологията на правенето по възможно най простичкия начин.
Купих три свински езика, които общо излезнаха с  20 грама повече от едно кило. Та да си ги смятаме толкова - 1 кило.
Задача първа, да се проверят дали не е останала подезична кост или нещо такова и да се резне.
Задача втора, старателно изкисване на езика, за да се почисти. Прави се в голяма купа със студена вода, която се сменя пет шест пъти докато "светнат" и престанат да пущат кръв.
Като си стоят във водата вече да не розовее.
Езикът леко се подсушава и слага в подходяща купа. Смесват се 40 грама сол - 30 грама едра морска сол и 10 грама нитритна сол (може и без нея, но тя придава сетне друг вкус и червен цвят на готовия език); 1 пълна чаена лъжичка с кафява захар, 10-а зърна запечен черен пипер и леко чукнат, по 5-6 зърна бахар и хвойна - също пекнати и чукнати леко; както и 1/2 ч.л. чесън на гранули. Всичко това много хубаво се втрива в езиците и се прехвърлят в подходящ пакет, който добре се връзва, но преди това се слагат и 1-2 натрошени дафинови листа.
Пакетът заминава в хладилника за време от 3 до 5 дни като от време на време се обръща. Три дни стигат, но за предпочитане са пет, тъй като поема по-добре солта и подправките.
Тъй като реших да е по-различно и трите езика след изваждането от пакета, ги пъхнах през тръба в мрежичка за колбаси.
Това изобщо не е необходимо да се прави, носи го наумих - и заради формата и заради фасона.
Ако е сложена нитритна сол, преди варенето пакетът трябва да се остави на стайна температура поне за 2-3 часа.
Вместо да ги варя в тенджерата, ползвах слоукукъра на слабата степен - за три часа.
Така си се варят на постоянна температура и просто ги забравяш.
Могат да се сварят и в тенджера - на слаб огън.
Слагат се в малко вода, колкото да ги покрие, без да се мият - направо както са си извадени от пакета. Дори, за да не се обезсолят съвсем, добавих и половината от течността от пакета и всички подправки.
Всеки знае как се вари език - докато набодеш в него вилицата спокойно. Така че на този етап - просто се вари до готовност. 
Трите часа и при мене се оказаха малко и просто го доварих още малко.
Вади се от тенджерата и се охлажда за кратко в студена вода.
Сега е моментът езикът да се обели. „макар че малко трудно, но го обелих преди да го сложа в мрежичката).
След леко подсушаване, се овалва добре в подправки по желание - смес от черен пипер, малко сол, червен пипер, риган и т.н.
Първо го овалях в черен пипер и сетне в червен пипер, но остана без снимка, че ръцете ми бяха охлепани и щях тотално да омажа телефона.
След овалването в подправките следва провесване на терасата поне за 2-3 дни. В никакъв случай за повече, че ем ептен ще се втвърди.
В интерес на истината и този етап може да се прескочи. Достатъчно е да прекара една нощ в хладилника и да се нападне.
Може нападението да стане и час два след овалването, а нетърпеливите може да прескочат и овалването в подправки.
Само че така си става вкусово много по-добре.
Тука е нарязан на филийки и пробван на втория ден след сваряването.
Леко сочен и невероятно вкусен.
На заглавната снимка е след пет дни съхнене - леко е поизсъхнал, доста по-ароматен и се реже съвсем тънкофайски.
Кой, как и кога ще го хапва си е въпрос на вкус и предпочитание. 
Върви си и като мезе и върху препечена филийка с масълце.
Само хубавото питие го намирам за задължително - просто са родени един за друг: мезето и водката.
Е, който не пие, може и без питие.
Важното е, че е невероятно дзверски вкусно.
Пробвайте и няма да съжалявате. Много обяснявах, но се прави лесно.
НАЗДРАВЕ!

петък, 28 декември 2018 г.

Баница "Тони"



Това е възможно най-лесната и нетрудоемка баница, която винаги става невероятно вкусна. Вариантът е в изпълнение на Чедото.

Необходими продукти:
една опаковка одрински кори, печени на сач - продават се в пакет по 5 броя
4 много големи яйца или 6 средни
1 1/2 кофичка кисело мляко
поне 300 грама сирене по вкус, но най-добре е смес биволско с краве
100 мл олио (но и носи добавка на малко масло)
150 мл газирана вода

Изпълнението:
Всички продукти за плънката се смесват като яйцата леко се разбиват и сиренето се натрошава на ръка.
В единия край на всяка кора се слагат по 2-3 с.л. от плънката и се навива на руло. Готовите рула се нареждат като охлюв в леко намазнена тавичка и се заливат с целия остатък от плънката.
Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 45-50 мин. -до хубаво зачервяване.
Времето на печене зависи от фурната.
Последната се пече на 150С на вентилатор за 40 минути и стана разкошна.

вторник, 18 декември 2018 г.

Чорба от глава на сом

 

След като направих онази голяма публикация за рибената чорба, където посъбрах доста рецепти от различни източници, си мислех, че повече няма да пиша за рибена чорба.
Само че тази стана направо чудна и затова ще й отделя малко внимание. Често става така - уж готвиш познато ястие, а в хода променяш нещо и се получава друго с изненадващ резултат.
На Никулден се сетих за риба чак в 18,30 часа - просто денят ми беше натоварен с много задачки и бях в ролята на Фигаро тук, Фигаро там. 
Като цъфнах в кварталния рибен магазин, продавачката беше започнала да почиства вече и се готвеше да затваря. На немия въпрос в погледа ми, направо си призна - останало ми е едно малко шаранче и замразена скумрия. Ама нещо друго - имам и пушена скумрия и ... позапъна се малко "и един сом", но него никой не го искаше днес и си артиса. Е, как не го искат. Ами голям е - над 3 кг и идва скъпичък, че е по 10 лв килото. Излезе малко над 3,5 кт. И какво от това - ще има и пържене (най го харесваме пържен), ще има и за филетиране и каквото остане ще го замразя и ще бъде хапнато някой друг ден. Не всеки ден продават сомове при нас.
Тъй като си бях решил да правя от главата чорба, я отрязох зад перките, т.е. оставих доста месце по нея. Турнах в голяма купа с вода, която се сменя пет-шест пъти. Към главата добавих опашката и изрязаните перки.

Изкисването е необходимо, защото по главата има доста кръв и е необходимо да се изчисти.
След измиването, главата и рибните изрезки се слагат в подходяща тенджера, заливат се приблизително с 1,8 - 2 л студена вода, добавят се 1 глава лук, 1 обелен морков и 1 ре­зен целина, нарязани на дребно, както 1 дафинов лист, 4-5 зрънца черен пипер. Посолява се на вкус към края на варенето. Вари се на слаб огън - примерно на половината от мощността на котлона и при необходимост се отпенва.
Когато главата уври напълно, ме­сото й се отделя от костите, както и се отделя месото от опашката и перките.
Бульонът е желателно да се прецеди през цедка с кухненска хартия или марля.
В 50-60 грама масло с 1 с.л. олио се запържват 1 средна глава лук и 1 скилидка чесън, нарязани на ситно. След тях и един настърган на ситно голям морков като се добавя и един среден картоф, нарязан на много ситно. 
Сипва се бульонът и след 5-6 минути се добавя и почистеното месо от рибата.
При необходимост се осолява още малко след като се пробва на вкус.
Единствената добавка е поне 1 ч.л. сушен дивисил.
За 10-а минути чорбата е готова.
Единственото, което направих, че добавих и настъргана кора на 1/2 лимон.
Никакви застройки, никакви яйца, нищо повече. Цветът дойде от ситно нарязания морков.
Сервира се топла с лимон и черен пипер.

Впрочем вляво на снимката е пренощувалата на студено останала супа. Беше се желирала жестоко и направо си се хапваше с вилицата.
Не очаквах такова желиране, признавам си най-честно.
И съм най-доволен, че не се поддадох на първоначалния си порив да добавям към главата някаква друга риба, каквато идея ми се беше завъртяла. Щеше да промени вкуса на сома.
Невероятна дзверска вкуснотия, особено в желирания вариант.

петък, 14 декември 2018 г.

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица



В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.
Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.
В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.
Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.
Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.
Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.
Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.
Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.
Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.




Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.
ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

сряда, 12 декември 2018 г.

Магданоз за детокс или за ползата от магданоза



За ползата от магданоза знам отдавна. Това си е и май най-разпространената у нас подправка. Разбира се, наред с чубрицата, с ментата, с джоджена и босилека и някои др.п.. Баба готвеше и почти във всяко ястие слагаше обилно магданоз. Все гледах да го избутам настрани, а тя все настояваше да си го хапна - смееше се и казваше, че за момченцата е много полезен.
Така и не се научих да го ям редовно и си признавам, че в последните години заради мене не е чест гост в къщи.

Наскоро ми се случи една история, която е повод за това споделяне и тази публикация.

Появи ми се странна болка вдясно под ребрата - очевидно черния дроб. една такава тъпа и постоянна и от време на време дори и остра. Реших, че вероятно съм прекалил тези дни с бърбъна и ще го понамаля.

За ходене но доктор изобщо не ми мина през ума.
Та бяхме седнали с приятели на по кафе (разбирай и на по питие) и като отказах разбираемото и стана ясно защо, един от тях ме посъветва да предприема "лечение" с магданоз. Имал сериозни проблеми с черния дроб, но вече не ...
Поизсмях му се, но все пак запомних "рецептата"  и колкото и да е странно, взех че я приложих с най-голямо старание.

10-15 стръкчета магданоз заедно с 1/4 лимон (почистен от кората и семките) заедно с 1 ч.ч. вода се блендират  в блендера - особено в нутриблендера става много лесно - буквално за 30-а сек.
Прави се сутринта рано рано и на гладно този сок се изпива за кратко време.
След 30-а минути може да се закусва и бегом по задачите.
Това се прави 10-а дни...

Първите два-три дни ми беше доста странно, но в интерес на истината магданозът не се усещаше, освен като аромат и бързо привикнах. И през тези първи дни нещо не се чувствах съвсем комфортно. Само че болките отшумяха и започнах да се чувствам по-жизнен.
След тези 10 дни спрях със сока, но продължавам упорито да ям магданоз - в ястията, в салатата.
Долната граница на кръвното ми се нормализира...
Абе с една дума - чувствам се значително по-добре.

След 10-а дни ще повторя.

Споделям, па може и за някого да е от полза.

Впрочем, по-долу споделям малко информация за магданоза, която посъбрах от разни източници:

Магданозът съдържа витамини A, B комплекс (B1, B2, B3, B5, B6 и B9), фолиева киселина и витамин К, осигурява на организма калий, калций, цинк, фосфор, желязо и магнезий.
Подпомага борбата на организма с хроничната умора, анемията, пречиства бъбреците, черния дроб.
Той укрепва имунната система, тъй като съдържа голямо количество витамин C.

Той съдържа един флавоноид, наречен мирицетин, който спомага регулирането на нивото на кръвната захар.

Редовната му консумация дава на организма необходимата му доза витамин K. Така се подобрява костната ни система.

Притежава диуретично действие и стимулира бъбречната функция - организмът се пречиства и детоксикира по-добре.

Поради високото съдържание на калий,  магданозът регулира високото кръвно налягане и подпомага сърдечната дейност.

Носи си мълвата, че е мощен афродизиак за мъжете – стимулирал мъжката сила.

Освен това се твърди, че магданозът съдържа химичното вещество апигенин. То спомага борбата с рака, въпреки че все още няма медицински доказателства за това.

Със сигурност се знае, че магданозът е мощен антиоксидант, който се бори срещу редица вируси и бактерии.

Най-полезен е в прясно състояние като добавка в супи, салати и сосове. Може да се прави чай от него с лимон и т.н., или смутита разни и т.н.

Употребата му не иска някакви особени усилия.

Противопоказен е при бъбречни заболявания.

П.П.
Напитката става още по-полезна, ако към магданоза се добави и резенче джинджифил.

Ефектът на полезността се увеличава още повече, ако към магданоза, се прибави и един ситно нарязан морков.













Съчетанието морков с магданоз и лимон е направо невероятно.


понеделник, 3 декември 2018 г.

Бумбар, бахур или кървавица - само суперлативи


 Нещо изобщо нямах намерение да правя отделна публикация за този невероятен деликатес, но ме "прихванаха" карастанчовите...
 Спокойно, няма да пиша поредната дисертация и да изследвам всичко за бумбара, бахура или кървавицата.
 На който му е интересно, може да продължи да чете, на който не му е - да подминава и да не коментира. 
 Просто споделям...
 у наше село преди много години когато се заколеха прасетата, правеха кървавица - бял дроб, дреболии от прасето и прясна кръв събрана в копанята. В дебелите мазни черва и варене ...
 Бахур беше същото - кога с кръв, кога без кръв, но с добавка на ориз или булгур, бахар, черен пипер, чубрица и т.н. И пак варено ...
 Бумбар казваха на запържената осмянка с праз или лук в мас ...
 Е, нейде из дебрите на паметта ми се върти, че думата "бахур" е диалектна - идва от турски и обозначава точно дебелото мазно свинско черво. Ама ми се върти и друг диалектен израз - да ми ядеш б....ра.
 В спомените ми има и едно незабравимо заведение във Филичето - до Тримонциум (не съм от там, не знам, но 1975 год. бях там боец от БНА) и в отпуските го посещавахме - с яд, че имаше опашки от чакащи и на бяло вино и бумбар. Май и такова му беше заглавието "Бумбара". Правеха страхотен бумбар - най-често печен. Рецептата беше тайна, но подозирам, че го правиха в дебело черво от агнешки дреболии. Пък и на ония години кой да се замисли - евтинийка, с войнишката заплата - поне една порция, че и две и доста питиета. Сетне - поне два извънредни наряда. биля се случвало и арестантската койка да ометем ...
 Сега като се хванах да пиша, си направих зора да проверя какво пише по велия Интернет ...

 Бумбар:традиционно родопско ястие за района на Загражден и Давидково, приготвя се като агнешки дреболии/тънки черва, черен дроб, сърце и друга карантия/ се измият, нарежат на ситно и попарят за 30 секунди, след което се пълни агнешки търбух, зашива се,пробиват се няколко малки дупки в търбуха, и се пече на фурна от двете страни, в миналото се е пържило на огън/с масло/ отново от двете страни или на голява тикла. овчарски деликатес за кабадалии. Това от Речника на родопския диалект)


 Бумбар: бахур в Пловдивско (турска дума ?)- Това от речника на диалектните и стари думи с български произход.

  Бахур: Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица. - Е те това е от Тълковния речник на думите в българския език.

 Няма да показвам значенията от вездесъщото Уики, на което изобщо не вярвам и можеш при неговия оупън соурс да прочетеш всякаква дивотия...

 Та те Булка Спасов ден - вариации на темата колкото искаш.
 Ама има и една друга истина: магазиите са пълни с бахури, с кървавици и те там подобни изделия. Няма да ги коментирам. Гадост всусветная - изобилие от "дреболии" и Е-та и не знам си какво още. Само дето не става за ядене и може да ти скъса д...ка от тях.
 Общото във всички е, че се ползва бял дроб и то в големи количества, който по принцип е несъедобен, но е евтин, както и че се слага и черен дроб - с тричав резултат.
 Попаднах и на безумни рецепти: 2 кила бял дроб (най-вредното от животинчето) с добавка на свинско шкембе, сварено и нарязано. И това мога да го преживея, защото го хапвам с кеф. Ама върхът е - колкото шкембе и толкова - кравеЩо виме. Пуснете чичко Гугльо и ще се откажете от тоз ми домашен деликатес преди да сте го опитали ...
 Чак на мене ми мина мерака да пиша и затова преминавам по същество:
 Харесвам си бумбара по селски, още повече този от Филибето - преди 40+ години, ама не мога да понесе магазинското "сътворение".
 Поради липса на прасе на терасата, си го правя с купени продукти от провери месарници.
 Направо е елементарно да се направи в апартамеНа и то без  каквито и да са усилия.
 уф, най-сетне си дойдох на думата:
Необходими са ни: свинско сърце, свински бъбреци, свински далак, свински бузи, свинско месо от осмянката, малко сланина и малко месо от гърдите. 
Никакъв бял дроб, никакъв черен дроб. 
Дебели свински тлъсти черва продават по месарниците при нас по 2 лв килото. Почистени са и единственото усилие е да бъдат добре изкиснати във вода с лимонов или портокалов сок - променя вкуса и става много приятно. Затова няма да обяснявам как се чистят.
За подправяне - сол, черен пипер, смлян бахар, щипка кимион, ситно нарязан праз, дафинов лист и т.н., които ще обясня малко по-късно.
Всичко ще обясня след малко в продължението.
Всички продукти се нарязват на кубчета 2х2 см и се пъхат в една тенджура със студена вода. На всеки 20-30 мин. водата се сменя 
Това се прави докато водата стане чиста при изливане. Така се отмива всичката излишна кръв и субпродуктите стават годни за употреба. Във водата се слага и прясно изцеден лимонов сок.

 Всичко след добро изцеждане на водата, се смила на машинката за мелене на месо - на най -едра решетка. Моята е три бъбречета и се смила на много едро.










Преди меленето всичко се претегля, за да може да се определи количеството на солта и на подправките.
Това е в момента 1,900 кг чисто тегло. На килиграм се слагат 20 грама сол, 5 грама млян черен пипер, 2 грама млян бахар, 2 грама червен лютив пипер, 2 скилидки чесън и стрък праз около 20 см (смляни заедно с мИсото и дреболиите), 5 грама чубрица, 1-2 грама кимион. Носи и други подправки, но тези са достатъчно. Повечето може да "задушат" вкуса на месото.
Тука се виждат- почти 200 грама сланина, 542 грама сърце, 324 грама бъбрек (почиства се от ципите и жилите), 488 грама далак, 350 грама от бузите и 300 грама от гърдите.

Ето я цялата смляна маса заедно с подправките.
Може да се добавят и 100-150 мл вода или бульон за разреждане.
С фуния се пълнят в дебелите черва.
Трябва да се пълнят "рехаво", че сетне червата се пукат... Направих тази грешка... и някои станаха зян.
Варих ги в слоукукъра на най-слабата степен - иначе в тенджера върху решетка и на бавен огън ...
При мен се получи, че нещо ги "изпуснах" и загубих две-три черва ...



Оставят се добре да изстинат ..
Виждат се и "пораженията" ...
ама който си налива бърбън и който мисли за него, а не за мръФките, яде сетне бахура ... :)

Страхотно изпълнение и дзверски вусно.

А дали е бумбар или бахур, който както иска да го възприема, макар че по-скоро е бумбар, защото няма ориз в него.
Наздраве!







П.П. 7.02.2019 год.

Тези дни ме обзе "вдъхновението" и направих една сериозна партида, но този път бахур - с добавката на ориз.
И без да меля продуктите, а си поиграх да ги накълцам на ситно.
На кило от сместа горе долу 3/4 ч.ч. измит и изкиснат ориз и с добавка на повечко вода в сместа - цяла ч.ч.
Този път при варенето му "баех" и не допуснах спукване на червата.
Впрочем за варенето - задължително в леко подсолена вода - иначе ще се обезсоли готовия бахур. Във водата може да се добавят 2-3 скилидки чесън, глава - две нарязан на четвъртинки лук и 1-2 дафинови листа.
Стана направо дзверска вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

сряда, 28 ноември 2018 г.

Баница с кайма, праз и ориз


 То заглавието всичко си казва, ама тази баница си ме върна много много назад в годините. Пък и не бях я правил от доста години и сега като се замъчи да вали и снежец, нямаше начин да не я направя.
 Баба я правеше на времето през зимата, когато навън снегът натрупваше и то на печката с дърва и сякаш между другото. На бърза ръка разточваше корите, докато Дядо накълца на ситно шарено свинско. Пък аз подхвърлях дръвца в печката и чаках да се опече и да захапя най-голямото парче...
Необходими са: един пакет готови кори - за предпочитане от 500 грама; 500 грама смляно свинско - от гърдите за предпочитане; 1 голям или два средни стръка праз, нарязан не съвсем на ситно; поне 1/2 ч.ч. ориз; 1 яйце; поне кафяна чашка олио.
В изпълнението няма нищо сложно: мляното месо се запържва в половината олио като му се сипва по малко водичка, за да стане на трохи; добавя се нарязаният праз и като се позадуши, се слага и ориза. Добавят се сол, черен пипер и щипка кимион и се долива поне 1 ч.ч. топла вода. Плънката се оставя да се задушава на бавен огън почти до пълна готовност.
Не харесвам слагането на други подправки - така си остават вкусът на месото и на праза да се усещат.
Готовата плънка се оставя добре да изстине.
От там нататък е от лесно по-лесно. Вземат по две кори, които леко се намазняват. От тясната страна се слагат 4 с.л. от плънката и кората се навива на руло без да се стяга.
На дъното на тавата - 30 см, се слага хартия за печене и леко се намазнява. Рулата се нареждат в тавата като голям охлюв. Как се реди вита баница, предполагам, всеки знае и няма какво да обяснявам.
Фурната се включва на 180 или 200С да загрява.
Яйцето се разбива с малко 1-2 с.л. олио и толкова прясно мляко и с четка баницата се намазва обилно от горната страна.
Пече се до пълна готовност около 45-50 минути. Зависи от фурната и дали се пече на 180С или на 200С.

Готовата баница се вади от фурната и покрива с кърпа.

Най-добре е да се сервира леко поизстинала.

В интерес на истината най-вкусна е тази баница, когато е изстинала или на другия ден.

Цяло основно ястие си е и може да замести едно хубаво мезе.

Май с червено винце ще си върви по-добре отколкото с айрян.
Правете смело и се наслаждавайте на една невероятно вкусна и различна баница.

неделя, 25 ноември 2018 г.

Вълшебните дядови бухти с извара и без яйца


 Да не си помисли някой, че Дядо ми е правил такива бухти. Бог да го прости Дядо, но можеше да издои на ръка 100 овце и да умре от глад, ако не му се сложеше нещо за ядене. Дядови са бухтите, защото ги правя аз и защото съм Дядо. Те затова.
 А че са най-лесните, си е истина:

Необходими са: по 1 ч.ч. кисело мляко, извара и брашно, както и по 1 ч.л. сода, сол и захар.
Изварата може да се замени с натрошено сирене или да се смеси поравно с настърган кашкавал.
Всичко е по едно и лесно се помни. Не се ползва яйце, но който иска може да сложи и едно яйце.
Содата се гаси в киселото мляко, то се разбърква с изварата и с брашното.
Получава се гъсто тесто, което трябва да може да се "плъзга" от лъжичката.
Готовото тесто трябва да престои 10-а минути.
В касерола се слага достатъчно олио поне 2-3 пръста и след като загрее с чаена лъжичка се гребва от тестото и пуща в олиото. Пържат се по няколко броя, защото бързо се зачервяват и трябва да се обръщат.
А са вълшебни, защото, ако олиото е повечко, сами си се обръщат.
Готовите се вадят върху кухненска хартия, за да поеме мазнината. Ред бухтички, хартия и пак. иначе остават леко мазнички, макар да стават хрупкави.

Невероятно вкусни са и се правят много лесно и бързо.
Чудесна закуска за малки и големи.
Правете смело!

сряда, 21 ноември 2018 г.

Желиран деликатес


 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.
 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.
 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 
 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).
 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.
 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 
 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 
 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.
 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.
 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

неделя, 18 ноември 2018 г.

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета


 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...
 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...
 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.
 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.
 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.
Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.
Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.
Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.
След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.
Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.
Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.
Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

събота, 17 ноември 2018 г.

Пастетен колбас


 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.
 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.
Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.
За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.
При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.
Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.
Изчаква се десетина минути да се поохлади.
Последва прехвърляне в блендера и смилане.
Нарочно го оставих на по-едро.
Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.




Смляно именно до това състояние.
На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.
След това се увива като бонбон и се стяга.
Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.
Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.
А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.
Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.
Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.
Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.
Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!