сряда, 25 септември 2019 г.

Домашна едросмляна лютеница


 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.
 Причините са вероятно няколко:
-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 
-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.
-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:
5 кг червени чушки
1 кг патладжани
1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 
около 250 мл олио
сол на вкус
по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион
захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:
Чушките се избушват и почиствата от семената.
Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.
От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 
Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.
Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.
(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 
Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 
Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.
Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 
В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.
Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.
От това количество излизат 6-8 бурканчета.
Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.
Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.

вторник, 24 септември 2019 г.

"Желиран" боб с крачета и пушени кокали


  Направо почвам с това, че една снимка на желиран боб няма как да е фотогенична и няма как да се хареса. 
 Само че в случая става за едно уникално ястие от любимия ни на всички боб, на което след дълго търсене в Чичо Георги не успях да открия аналог, освен едно италианско от свинско кожа с боб.
 Та да не дрънкам като празна латерна започвам направо с ястието, което направих. В интерес на истината, всичко си правих както винаги на око, но този път първо ще опиша какво направих, а сетне ще дам и примерни количества.
Свинските крачета с ми любими, а в кварталната месарница продават едни такива по 3,50 лв килото и като попадна на тях изобщо не се замислям.
Бедна Ви е фантазията колко неща могат да се приготвят със свински крачета и какви вкуснотии стават от тях.
Продават ги едни такива цели, та се налага сетне в къщи върху дръвника да ги кълцам с брадвата на две части, че да се хванат в мултикукъра. 
Две крачета - 1,200 кила. 
След яка битка ги разцепих на две и набутах в мултито. 
Една глава лук, 3-4 скилидки чесън и варене на цикъл "яхния" за един път.
В това време една купа боб накисвам в хладка вода.
Второто изкушение след тях бяха пушени свински опашки. Могат да се пооглозгат ей така, но в комбинация със свинските крачета ми се видяха невероятна идея за някаква дзверска вкуснотия  с боба.
Свинските крачета преживяха един цикъл от варенето на програмата "яхния".
Първата вода биде изхвърлена и крачетата върнати в кукъра,с добавка на чиста вода и на боба.
Внимание - не се соли и може да се сложат само подправки - зърна черен пипер, отново глава лук, чесън, морков, целина ...
След първия цикъл крачетата са полусварени.
Купата боб не е обикновен боб, а смесица от три вида боб - бял, червен и т.нар. райкин боб.
След втория цикъл на варене, бобът е почти готов, а крачетата направо са готови.
Всичко се пресипва в една голяма съдина и крачетата се отделят и обезкостяват.
Докато те си се варят, се нарязват две глави лук на ситно, 3-4 скилдики чесън, една червена чушка се почиства и нарязва на късчета; 2-3 моркова се обелват и нарязват на кубчета; 2-3 червени сушени чорбаджийски се натрошават на парчета; един - два домата се обелват и нарязват на кубчета, а един - два стръка кервиз се нарязват на ситно. Да не забравим и Магданоза.
В тиган се загряват 2-3 с.л. гъша мас и задушават до омекване половината лук, чесън, чушки и моркови.
Добавя се и една 1 ч.л. лют червен пипер и брашно и два- три черпака от бульона от варените крачета с боба.
Оставят се да омекнат добре.
В кукъра се слагат една пушена свинска опашка, половината от обезкостените крачета, полусвареният боб с бульона от варенето на крачетата, задушените зеленчуци и останалите сурови такива.
Следват два цикъла на варене по 25 минути - демек до пълно разваряване на всичко.
Разбира се, всичко това може да се направи и в тенджера, но отнема доста повече време. Само че това не си го причинявам след като с кукъра е в пъти по-лесно.
След пълното изпълнение на програмата се добавят сол и черен пипер на вкус. Аха и да не забравим поне 1 с.л. джоджен и много магданоз.
А и да не забравя- пушената опашка се изважда и внимателно се отделя месото, което се връща при боба.

При поднасянето е разкошен.

Като изстине се желира от бульона на свинските крачета и става безумно вкусен. Та и затова го нарекох "желиран" боб. Дори е най-добре да се сервира на другия ден.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 септември 2019 г.

Пържено агнешко


 Честно да си призная, обичам агнешкото месо в много варианти, но все съм го правил печено.
  Дядо, Бог да ги прости, бе овчар и от дете съм израстнал с овцете и агнешното - цяло агне на пещ, агнешко на фурна, агнешки кебап в плик и т.н. и т.н. От Дядо знам, че след заколването на агнето, трябва да се "отече" 24 часа на ченгела  и след това да се готви. И си признавам без бой, пържено прясно агнешко до сега не съм правил.

Само че се случи така приятел да ми донесе едно бутче от току що заклано агне - като го пипнеш, още е топло. Знам си моите предразсъдъци и запитах в групата "В моята кухня" за съвет - със 100-а коментара направо ми "разказаха играта" - от толкова съвети - трябваше направо да го хвърля в кофата...
Умници :) 
Не можело да се готви, не можело да се пържи - трябвало да се пече и т.н. Направо ме "хвърлиха в тъча"....
Отделих си частта от гръбнака с опашката, а от бута си отрязох едни ситни парченца около 3х3 см заедно с мазнотийката ...
Горе долу за две души - почти 500 грама, които овкусих с червен и черен пипер. Ръснах малко гурме сол, джоджен и смлян  розмарин.
Размесих и оставих в хладилника за два три часа докато получа отговори от "Моята кухня".
е, не ми бяха от полза ... 
От такива съвети може само да те заболи главата - разчиташ, че ще ти отговорят на конкретен въпрос, а философия по Елински ... 
Разбрах, че трябва да с оправям интуитивно ...
Загрях в тигана 2 с.л. гъша мас и 1 с.л. олио, бухнах 2 скилидки чесън и 1 не много люто чушле и след тях агнешкото месце.
Запържване за около 5-6 минути  като го видях, че започва да се зачервява, една шепичка прясна коприва.
Лелей какво стана - отвън хрупкава коричка - а от вътре меко и крехко месце...
След ваденето на месото - в същата мазнина нарязани картофи и една тиквичка.
Не мога да опиша вкуса на картофа - направо безумие ... а тиквичките ... скапахме се ...
Божей, станах на 63 и за пръв път правя пържено агнешно. 
Повярвайте, Дзверска вкуснотия ...
А и една тънкост - пържи са на по-слаб котлон и под капан ... Но за кратко, в момента, в който стане червено, се вади ... Иначе ще ядете "трески" и ще оплювате Дзверски вкусно, а не го искам.
Направете и сетне ми кажете НАЗДРАВЕ!


Нещо запечено с кайма и елда


  Всичко се започна от една закуска. Гледам поне веднъж на две седмици да направя закуска с елда - демек каша от елда. Елдата при нас е малко позната, а е много полезна. В Русия с тяхната гречка каша, и в Англия много спорят коя каша от елда е по-вкусна. По принцип се оказва, че за нас елдата освен че е непозната, я приготвяме и по доста неправилен начин и затова остава един такъв особен и непривичен аромат, че няма как да ни хареса.
 Е, сега ще споделя възможно най-правилният начин за приготвяне на елдата (гречка), за който руснаците гарантират:
 Елдата се почиства от примеси (тази, която продават на нас няма нужда - тя е от най-скъпите и е добре почистена), измива се с течаща вода няколко пъти и се оставя да се отцеди добре и леко се подсушава с кухненска хартия.
 Сетне се прехвърля в тиган и направо се пече в него на силен котлон (без мазнина и без каквито и да са добавки). По този начин зрънцата на елдата се разпукват и си пущат естенствената мазнина и аромати и стават по-лесни сетне за варенето.
 В тенджера се загрява вода до завиране - на 1 ч.ч. елда поне от 2,5 до 3,5 ч.ч. вода и елдата се пуща във врялата вода и се вари поне 10-а минути като след 5-6 минути се оставя да къкри. В края на варенето се слага масло (колкото повече, толкова по-добре) и сол. След изключването на котлона се оставя поне за още 10-15 минути под капак.
 Става уникално здравословна закуска.
 Та и аз я направих по този начин, само че добавих и ситно нарязани моркови - цели два, но залитнах в количеството и ми артиса повече от 1 ч.ч. Горе долу почти две чаши.
 И се зачудих какво да направя с остатъка - няма да се хвърля я, а за другия ден няма да е вкусна.
Както си беше в тенджерата, й добавих един нарязан домат, две яйца, избутах я в единия край и сложих две филийки хляб да поеме излишната течност. След омекването на хляба поотделих от коричките и мекичкото го намачках при елдата.
След това при елдата добавих 500 грама свинска кайма и добре разбърках.
Отделно 250 грама гъби печурки, 1 голяма глава лук и 2 моркова нарязох на ситно, задуших в масло и след изстиването добавих при каймата. В хладилника имах и малко изостанала от преди отпуската поизсъхнала моцарела около 150 грама, която нарязох на ситни кубчета и добавих вътре. 
Последва подправяне на вкус - сол и черен пипер, малко кимион, риган и щипка балканска чубрица.
Подготвих си две порцеланови тавички, които затстлах с хартия за печене.
Малък трик - хартия се откъсва на достатъчно голямо парче, добре се намокря и смачква на топка и сетне се застилат тавичките. Така добре заемат формата им и са лесни за застилане.
Едната само я омазних, а в другата сложих достатъчно голямо парче бутер тесто.
Получената смес разпределих в две тавички и добре увих с хартията за печене.
И веднага във фурната на 180С за около час.
Изчаква се да изстинат малко и опеченото се вади от формичките - хартията се отделя лесно и сетне се сервира в чинии.
Реже се лесно на филийки...
Точно от този вариант не останах много доволен - бутер тестото леко се беше степало.
А това стана уникално. Не мога да опиша за какво става реч ... аромат и вкус невероятен.













Не мога да опиша колко уникално вкусна запиканка стана. 

За съжаление не успях на тази моя измислица - да й измисля :) каквото и да е име.

Проста невероятно, без малко дзверски вкусно (само още малко месце и ще стане дзверско), направо си е като колбас. Освен като ястие, като изстине може да реже тънкофайско и да се сложи върху филийка на сандвич ... абе какво да разправям - измишльотина, ама вкусна и засища.
И все пак - престрашете се, направете го, опитайте и НАЗДРАВЕ!

събота, 21 септември 2019 г.

Чоризо домашно


  Лятните почивки свършиха, септември преполови - есента започна да чука на вратата и да се мъчи да се пъхне през прозореца, за да ни погали със застудяващи пръсти.
 Значи е време да подхващаме първите проби за сушените мезета. Вечер вече е доста хладно и могат да се сушат на терасата, а през деня да зимуват в хладилника.
 Докато бях в отпуск получих от ФБ приятел Емил Русанов рецепта за домашно чоризо. 
 След като се заредих с доста неща от магазина на Данко в Бургас, особено на едни сушени свински черва на шпула, каквито не бях виждал и ползвал до сега, реших, че това ще е първото, което ще направя. Пък и досега не съм правил и си струва опита.
 Направих го, опитах първото парче и мога да споделям.
 Започвам с рецептата, която ми прати Емил като изрично ми е писал, че е негова като резултат на принципа "проба-грешка", предупреждава, че става доста "миризливо", както и че дава съгласието си да я публикувам.

 Ето я:
Месо свинско за готвене леко шарено 8 кг  и сланина 2 кг 
сол 220 гр 
риган 50 гр 
пипер червен 150 гр 
пушен пипер 100 гр 
черен или бял пипер 30 гр 
чесън на прах 30 гр 
кимион 50 гр 
5 кг месо се мелят на ситно, а другото месо и сланината на едро или се кълцат-Всичко се омесва, цапаницата е голяма. За по-лесно омесвам подправките с месото, когато е нарязано. 
Пълня в свински черва 32/34 мм навивам през 25 см и в сушилнята. 
Ако е за печене, солта е 150 гр. 
Работя в по големи количества и затова ти давам този грамаж.

Добре си е дал човекът грамажите, просто се дели на 10 и се получава количеството подправки на килограм, така както предпочитам да ги давам, че е по-лесно.

След като я изчетох няколко пъти, реших, че ще я пробвам, но с няколко изменения:

На първо място, ако се суши, за да се избегнат всички рискове е най-добре да се ползва и нитритна сол. Затова за кило кайма - 20 грама сол - по 10 грама нитритна и обикновена сол.
Това, което ще се остави като наденица във фризера - за печене или готвене си остава с обикновена сол. Нитритната само ще му навреди. И количеството сол от 15 грама на кило е напълно достатъчно.

На второ място, домашният колбас за сушене изисква слагането на малко захар за активиране на процеса на зреене. Затова на килограм кайма 3-4 грама захар. Може всякаква - обикновена, кафява или фруктова. Имах кафява и сложих от нея.

На трето място, след като ще е чоризо, нека да е пикантно, а не само пиперлия и затова замених 15 грама червен пипер с 5 грама червен пипер, 5 грама лютив червен пипер и 5 грама чили на люспи, увеличих и черния пипер от 3 на 5 грама.

Тъй като се правеше експериментално, направих 1/3 по рецептата на Емил, 1/3 с моите добавки и 1/3 за печене, в която добавих и 5 грама чубрица.

Сега ще опиша какво направих като месо и т.н.

1,2 кг свинско месо за готвене бе смляно на кайма.

1,2 кг свинска плешка си поиграх да я накълцам със сатъра на доста ситно.

На пръв поглед е играчка, но когато месото е леко замразено, става лесно. Нарязва се на ивички, сетне на кубчета и със сатър се накълцва.
Забавно е и дори може да си сложиш и едно питие.
За съжаление, сланината ми беше ей такава тънка и доста прошарена, ама в магазина нямаше друга.

500 грама сланинка бяха нарязани на ей такива мънинки парченца. Не ми се щеше да я кълцам и я оставих така.
Най-лесно се реже, когато се замрази.
Последва омесване на двата вида месо и сланината и разделянето на три равни части.
Всяка се тегли и според теглото се слагат подправките, както са посочени по-горе.


След хубаво омесване, с т.нар. строителен шприц за силикон (хваща 700 грама кайма) напълних в сушените естествени свински черва на шпула. Не трябва да се накисват предварително - пълнят се както са си сухи. Нанизваш на фунията колкото се набере и отрязваш.
Пълнят се лесно, но трябва да се внимава, защото при по-голям напън някои се пукат.
Пълнят се с желана големина - моите са по около 30-а см. Връзват се добре. За първи път почти не се наложи да ги дупча с игла, защото само на няколко места имаше въздушни джобчета.
Цялата операция по мелене и пълнене бе направена на 16-ти септември.
Тези за печенето заминаха във фризера, ама с останалите два вида се разсеях нещо и ги омесих. Уж ги връзвах различно - да си знам кое какво е ...
Тука са на 18-ти септември, след два дни в хладилника и две нощи на терасата.
Вчера беше мрачно, ръмеше, духаше и ги оставих изцяло на терасата. Впрочем тя е остъклена, но при отворен прозорец.

Днес 21-ви като реших да ги прибирам в хладилника, ми се сториха направо готови.
Реших да пробвам с най-малкото парче и го нарязах.
Пълна изненада - направо си беше станало готово за консумация. 
Стегнато и се реже добре.
За аромата няма да говоря - направо ги вика "слагай питието и нападай".
Е и това направих - невероятен вкус. Попаднал съм на моя пикантен вариант, но не люти, а си е точно като хапнеш, посдъвчиш и да усетиш леко лютивичкото.
Дзверска вкуснотия!

И понеже всичко е експеримент, да покажа и как лесно червото се отделя - бели се невероятно лесно, а не като суровото, което залепва.
Данко излезе прав, че в тези черва сушенето става по-лесно и по-бързо.

Впрочем, тази рецепта може да се ползва като базова и всеки да нагоди част от подправките според вкуса си.

Ами какво да кажа повече - дзверски вкусно домашно леко пикантно чоризо.
Правете смело и се наслаждавайте на вкуса му и понеже си проси и питието - НАЗДРАВЕ!

петък, 20 септември 2019 г.

Яхния от телешко с моркови


 От скоро в месарницата, в която най-често пазарувам и имат "дзверска пържола" започнаха да продават и телешко за готвене - на цена около 9,00 лв за кило. И не пропущам поне веднъж седмично да си купя от него.
 Доста хора се страхуват да готвят телешко, защото ставало твърдо и т.н. А то просто си иска малко по-дълга термична обработка. Само че когато готвя в мултикукъра нямам проблеми с него. Има една програма "яхния", на която става разкошно.
 Пак се отплеснах.
Необходими са: 800 грама телешко за готвене, което на нарязано на късове 4х4 см или подобни; 2 глави лук; 3-4 скилидки чесън; 5-6 моркова обелени и нарязани - половината на едро, а другата на ситно.
За овкусяване 1 ч.л. червен пушен пипер, и малко целина, риган и черен пипер.
Изпълнението е лесно: Докато в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. олио и 1 с.л. патешка мас, месото се овкусява с готовата ми гурме сол. Месото се запържва до хубаво зачервяване. След това при него се добавят нарязаните скилидки чесън и лука - едната глава на много ситно, другата на полумесеци и червения пипер. Налива се бульон или топла вода, колкото да се покрие месото, затваря се кукъра и се оставя програмата "яхния" да си свърши работата.
Ако се готви в тенджера, се оставя да къкри поне 40-а минути до хубаво омекване на месото.
След като месото омекне, се слагат нарязаните моркови и останалите подправки - целината, ригана, черния пипер и солта.
Доварява се за кратко - колкото морковът да полуомекне - харесвам го леко хрупкав.
Лукът се е разтопил и е станал на сос. 
Става уникално вкусна яхния. 
Остава да си я сервираме с повечко сосче, филийки препечен хляб и обилно поръсена с черен пипер.

А всеки може да си разнообрази подправките по собствен вкус.

В интерес на истината се прави много лесно и не изисква някакви особени усилия. Няколко минути за нарязване на зеленчуците и също толкова да се нагледа яхнията и да се разбърка няколко пъти.

Пробвайте смело и се насладете на вкуса на топящо се телешко и леко хрупкави морковчета.

НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 19 септември 2019 г.

Пикантно пюре и мармалад (сладко лютив сос) от чушки


 За пореден път съм с нещо като 2 в 1. Сега става реч за пиперково пюре. По нашите магазини не съм виждал да се продава пюре от чушки и не знам дори дали има производител на такова. Пиперковото пюре е много популярно в Турция - продава се във всеки магазин в два варианта - обикновено (сладко) и лютиво (пул бибер). Прилича на доматеното пюре, а там го ползвам за слагане във всякакви ястия - основно яхнии с месо и т.н., а лютивото им е просто уникално. 
 При всяко пътуване до Одрин си купувам по 1-2 големи буркана и изкарвам няколко месеца. От скоро и на пазара ни се появи в продажба - пак от Турция - на цена около 6 лв за буркан.
 При боллука на чушки на пазара, реших да си го направя вместо да купувам готово и при това да знам какво съм сложил вътре в него. В края на краищата при натрупания опит в направията на подобни неща, ми се стори, че няма да имам затруднения да го направя.
 Червената капия на нашия пазар в момента е 1,20 лв за кило, а супер качеството е на 1,40 лв. Лютивите червени чушки са 2 лв за кило.
 Да ама не трябва да се харчим толкова - има и нестандартни чушки, криви или леко натъртени и то на цена до 0,80 лв за кило.
 Правил съм люто сладко от червени чушки (пепероне) и то доста отдавна за първи път и сетне всяка година по няколко бурканчета. С този експеримент реших да заместя традиционния вариант.
Та така да започваме:
Необходими са ни 3 кг червени чушки, 1 кг червени люти чушлета, 4-5 моркова, 2 лимона, 7-8 скилидки чесън и понеже правя две в едно ще опиша за всеки вариант какво друго е необходимо.
Едното е пюре от чушки, а другото е мармалад или лютиво сладко кисел сос от чушки.
Капията се избушва и почиства от семенниците и нарязва на произволни парчета, същото се прави и с лютите чушлета. Лимоните се измиват много добре и нарязват произволно.  Морковите се обелват, а чесънът - почства. Всичко се слага в купата на мултикукъра, добавят се 1 с.л. сол и 2-3 с.л. захар. Не се слага никаква вода. Варят се на програма "яхния" - 25 минути и са готови.
Ако не се ползва мултикукър, се варят в тенджера до пълното им омекване.
Сварените чушки леко се пасират с пасатора, както са си в купата и сетне се прекарват през цедка, в която остават всички семена и люспи, които се изхвърлят.
Просто от тях нищо не може да се направи.
Единствено може да сварят още един път с ч.ч. вода и да се прекарат през ситото, за да им се "вземе душата".
Получената маса се връща в тенджерата и се вари до хубаво сгъстяване.
Е те тука е тънкото място - ако се вари на силен котлон, пръска, трябва да висиш до него и да бъркаш непрекъснато.Ползвам хитър трик - включвам котлона на 2-ра степен от 9 и го оставям не да "къкри", а просто да "грее" и да се изпарява бавничко. На 30-а минути иска разбъркване. Иначе тази процедура отнема повече от 5-6 часа, ама не му висиш до него, а можеш да турнеш капака леко открехнат и дори да си напазаруваш, да пиеш кафе с приятели и като се прибереш ще е редуцирано поне наполовина.
Получената пиперкова каша се разделя на две равни части:
-първата ще се прави на пюре
-втората на мармалад
Започвам с пюрето:
Загрявам в тенджерата около 50 мл олио и сипвам пюрето и около 200-250 мл ябълков домашен оцет. Пак оставям на слаб котлон да се изпарява. Като не забравям, докато гледам филма и си пи питието, да го разбърквам. Като ми се види достатъчно сгъстено, добавям от моята гурме сол, в която има и чесън, и лук, и два три вида пипери и т.н.
Може да се вари до пълно сгъстяване - да стане на гъсто на пюре, но този път заложих на гъстотата на кетчуп. Признавам си, стана приятно кисело лютиво и консистенция на кетчуп и неправилно го нарекох пюре.
Стана уникално на вкус и може да се ползва като кетчуп или като пюре за ястия.
Вторият вариант - на мармалад:
Пиперковата смес бе около 1,5 л и в нея сложих 800 грама захар, 150 мл балсамов оцет и варих до сгъстяване. В интерес на истината- не до гъстотата на мармалад, а по-скоро на много гъст сос.
Всичко готово се пълни в шишета, бурканчета и след затварянето се обръщат върху капачката до пълно изстиване.
Не е необходима стерилизация ...




 Пюрето или сосът, който наподобява кетчуп е уникален. От него се получиха 2 бутилчета по 500 мл и едно бурканче от 350 мл.
 От мармалада или сладко кисело лютивия сос излезнаха 4 бурканчета по 310 мл. Мармаладът е уникален като добавка към различни видове сирена - особено синьо сирене, или към различни видове видове печени меса.
 Не мога да Ви опиша каква вкуснотия стана. Всичко се напълни по съдинките, все едно че съм ги мерил, и само около 50 мл останаха за проба.
 Сладкото не е за слагане върху палачинки в огромни количества - най-много една чаена лъжичка на палачинка, но както казах - основно като добавка за сирена и печени меса. 
 Бедна ми е фантазията да обясня каква вкуснотия става.
 Правете смело и го нагласяйте по собствен вкус. Моите лютиви чушлета се оказаха не толкова люти и затова дори добавих още 2-3 с.л. лют пушен пипер при варенето.
 Насладете се на тези пикантни подправки за подобряване вкуса на всяко ястие и НАЗДРАВЕ!

сряда, 18 септември 2019 г.

Пикантна салата от цедено козе мляко


  Често правя салати с цедено кисело мляко, но най ми харесват тези с козе мляко. Но точно тази е резултат на един експеримент, който отначало ми прозвуча налудничаво.
  На нашия пазар се появи един специализиран магазин, в който продават млечни продукти от козе и биволско мляко, едни специални салами и др.п. Продават и прясно козе мляко в бутилки - по 2,60 лв/л.
 Често казано, направо ми се видя безбожно скъпо. Затова купих една бутилка, бухнах я в хладилника и честно казано направо я забравих.
Когато я видях, срокът на годност беше изтекъл със седмица и си реших да я оставя така до... Вчера, когато се прибрахме от почивката. Млякото вътре се беше разслоило на гъста маса и суроватка.
Прецедих го през тензух и получих около 300 грама цедено мляко. На руски му казват "простокваша", но за българското име не се сещам.
Опитах го - невероятно вкусно и дори леко сладникаво, никакъв кисел вкус ...Много по-добро на вкус и от кисело козе мляко.
Нарязах му 1/2 връзка пресен магданоз, 2-3 люти чушлета, почистени от семенцата, нарязани на много ситно, половин домат само месестата част на много ситно, 1 скилидка пресован чесън и моята гурме сол и черен пипер на вкус и задължително 2-3 с.л. овкусен зехтин.
Невероятно вкусна млечна и пикантна салата към питието. Не ми се връзвайте на акъла - купете си козе кисело мляко, изцедете го и си направете тази пикантна салата и няма да съжалявате.
Уникално мезе за салатата и НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 септември 2019 г.

Яхния от вчерашния джолан


  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.