Мини пуски или "попови манерки" от патешко бутче

    Застудя, значи дойде сезонът на домашните деликатеси. И времето на поредните експерименти, не че и по друго време не ги правя, ама сега е особено приятно. Седиш си на топлично пред ТВ-то, пийваш хубаво питие и ей така между другото се забавляваш с месото и ножа.

    Този път реших да експериментирам с патешки бутчета. Правил съм суджук (наденица) от патешко филе, пастърма от патешко мегре и още доста неща - достатъчно е отстрани в блога да се натисне върху етикета "патешко" и ще излезнат бая публикации.

    Заложих на бутчетата по няколко причини - цената им е цели 3,00 лв за кило, месото е много вкусно, отделя се доста мазнина от която може да се направи разкошната патешка мас, а от костите - невероятен бульон за готвене на супа, ризото и още доста неща.

    Това първо и второ, реших да направя любимите си мини пуски или попови манерки, което възприех като тяхно истинско име.

    Бутчетата се обезкостяват - ясно е какво се прави: почистеното от тлъстините месо се отделя в една съдина, в друга изрезките от мазнината и в трета - отделените кости.

    Месото се нарязва на късчета - къде съвсем дребни, къде малко по-едрички, я някои - направо 1,5х2 см. Абе, както му викат хората - нарязва се като за куче - съвсем произволно. 

    Следва най-важният момент - тегленето на месната маса и от там определяне на количествата сол и подправки.

    Както винаги, ги давам за 1 кг месо:

сол        - 22 грама - 10 грама нитритна и 12 грама готварска

захар            - 3-5 грама, за предпочитане кафява, но в случая сложих 1 ч.л. мед

черен пипер    - 5 грама

пушен червен пипер    - 3 грама

смлени семена от резене - 1 грам (кантарчето ми мери и 1 грам)

млян кардамом    - малко по-малко от 1 грам  (ами теглиш си 1 грам и отделяш горе долу 1/3 от изтеглената подправка)

и на края моята любима подправка за домашните меса - 50 мл бърбън, но за предпочитане за патешкото е коняк - вървят си идеално.

    От тука нататък е ясно - месото се омесва много добре с нитритната сол и захарта. Слага се в найлонова торба и заминава в хладилника за 24 часа.

    На следващия етап - добавяне на останалата сол и всички подправки и алкохола. Хубаво омесване и ....

    Изобщо не си играх да го чакам да престоява - с прословутия строителен шприц - директно пълнене в поповите манерки. Яко връзване, теглене на всяко парче и на терасата да си се ветролеят на хладно и проветриво.

    Терасата е остъклена и дори навън да е 2-3С поддържа малко повече от 12С и те си се сушат много добре. През нощта на затворен прозорец, а през деня на отворен ... има си и достатъчно проветряване - демек движение на въздуха.

Е и малко снимков материал, че иначе ще Ви стане скучно:

Патешките бутчета така ги продават - по едно във вакуумопаковка и добре замразени.

Трябва да се изчакат малко да се поотпуснат и тогава най-добре се режат и разфасоват.

Касовата бележка - 4,5 кила бутчета за 13,50 лв

Направо си е евтиния

Отделеното при обезкостяването месо, преди да бъде нарязано 

Овкусяването на месото след 24 часа престой със солта и меда

Е, те това е мини пуската или поповата манерка - колагенова обвивка, ушита по този начин.

Специфичното е, че не трябва да се накисва във вода, а само се овлажнява с четка, за да омекне.

При накисване яко рискуваме при пълненето да се скъса по шевовете ...

Строителният шприц в действие - за малки количества е идеален

Тука са на втория ден - първият си висяха ей така, сетне една нощ изкараха две по две в пресата и сега трябва търпеливо да се чакат....

Сушенето е ясно - да загубят поне 35 % от първоначалното си тегло.

Ето го и резултата - след 10 дни на терасата.

Може би трябваше да го оставя още 3-4 дни, но така по-мекичко ни харесва повече.

Невероятен вкус с лек остатъчен вкус на леко опушено от бърбъна.

Смело мога да кажа, опитът е успешен.

Една малка забележка, може би  1/3 от месото трябваше да е смляно или много на ситно накълцано, а останалото - както си го бях накълцал.

От изрезките стопих гъша мас. Излезнаха цели две кутийки по 300 грама. Дори и 1/2 пръжки, които също стават за готвене - със зеле или боб, например.

Иначе гъшата мас я продават на място - 0,450 кг за 3,00 лв, а същата разфасовка - по магазините е 5 лв, но така е по изгодно. Може направо да се маже върху препечена филийка или да се готви или пържи с нея.

Е, бульона и супата няма да ги показвам ...

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

 

Докарах ред да напиша нещичко за домашното крема сирене, но в моя му вариант.  Ако чукнеш в търсачката и напишеш "домашно крема сирене" излизат стотици варианти, които в общи линии се свеждат до цедено кисело мляко или прясно подквасено с мая мляко и сетне пак цедено. Има и варианти с цедена заквасена сметана.

За моя вкус най-удачен е вариантът с цедена заквасена сметана с масленост 20% - една кофичка е 400 грама и около 2,20 лв. След изцеждането се добавят около 50 грама много омекнало масло и много добре се разбърква до хомогенна консистенция.

Е, не е съвсем Филаделфия, но не й отстъпва. А ценово има огромно предимство.

А ето го и моя "специален" начин за приготвяне:

Две кофички заквасена сметана (може и повече - зависи какво количество искаме да се получи) се слагат във фризера за около 24 часа или поне до идеалното им замръзване.

Взема се дълбока купа, цедката се покрива с наколко слоя марля или пък с цедило за сирене (продават и моето е именно такова).

Слагат се добре замразените бучки вътре и буквално се "забравят" - може и в хладилника, може и на хладно място.

Сметаната започва бавно да се топи като суроватката се стича в купата, а върху цедилото остава купчинка отцедена сметана.

Може да се пресова след оцеждането, за да се сгъсти, може да се остави така за по-дълго време - изобщо въпрос на желаната гъстота.

Става идеална и може да се ползва точно по този начин. 

Може да се осоли леко, мож да се добавят и някакви зелентии - изобщо вариациите са много.

Но, за да стане като истинска и вкусна крема, задължителна е добавката на маслото и доброто хомогенизиране.

Не трябва да се забравя, че в хладилника маслото ще я стегне допълнително.

При сметаната по този начин раздеманът е почти 50 %, че и малко повече - зависи от качеството на сметаната.

На следващата снимка се вижда добавянето на маслото ...

Пробвал съм и варианта с кисело мляко. Замразяват се кофичките и всичко е същото. 

Най-добър резултат се постига с онова 10% мляко или с 4,5 %.

Смес -по една кофичка биволско или козе с краве също дава много добър резултат.

Само че тук има една особеност - киселото мляко трябва да си е от мляко, а не от сухо мляко или с добавка на сухо мляко, защото в крайния продукт започва да се усеща.

Изобщо при киселото мляко важи малко принципа на проба-грешка, докато се уличи "правилното" кисело мляко.

Впрочем при направата на домашното крема сирене може и да се направи комбинация - по една замразена кофичка заквасена сметана и кисело мляко.

Пробвайте и съм сигурен, че няма да съжалите, защото резултатът наистина е много добър. И със сигурност ще забравите за купешката крема, в която понякога изобщо не знаем какво има.

Желиран десерт от цедено кисело мляко

                                     

    Както много пъти съм повтарял, не знам дали този живот ще ми стигне да кача в блога и старите си рецепти, които съм записвал през годините в тефтерчета, на листове, а в последните 15 години в специални "готварски" тефтери.

    Ей затова само ще ги преписвам:

    6.01.2009 год.

    2 кофички кисело мляко се оцеждат в марля и полученото цедено кисело мляко се подслажда с 2 с.л. мед и разделя на две равни части.

    1 кутия лимонови разенки се разделя на лимоновите и портокаловите. Всеки вид се разтапя в микровълновата.

    Полученото желе от тях се смесва с цеденото кисело мляко - лимоновата и портокаловата поотделно. 

    В подходяща купичка или чашка се поставя от всяка смес така че да се получат разноцветни слоеве.

    Следва престой в хладилника, за да стегне желето от бонбоните и са готови за сервиране.

    Могат да се поднесат само с листче прясна мента или резенчета портокал и лимон.

    Много бърз, лесен и вкусен десерт с хубава визия.

Деликатес от сушено свинско контрафиле

 

Започвам с това, че често правя разни гъделчета за стомаха от контрафиле, макар че не ми е от най-любимите ... Защо ли? Ами много просто - идва ми суховатичко. Дручко е да си има и мазнинка като вратлето, нали?

В блога ми доста варианти за приготвяне на свинско контрафиле, които могат да дадат идеи на някого.

Та сега е ред да си споделя поредния експеримент, който надмина очакванията ми.

Естествено, започвам с контрафилето. Както си е купено цяло парче, се подхваща с остър нож и му се отстраняват всички ципи и тем подобни. 

Сетне се оформя на хубаво правоъгълно парче като се поорязва тук таме (изрезките отиват за тигана). Следва претегляне и внимателно разрязване по дължина на две еднакви части.

На кило предвидих 20 грама сол - 12 грама нитритна и 8 обикновена готварска, както 2 грама кафява захар и около 5-6 грама прясно смлян черен пипер. Нищо друго. Смесват се и с ръка старателно се втриват в месото.

Месото се слага в плик за фризер (не всеки има вакуум машинка), капват се буквално 2 с.л. бърбън. Потапяне на плика в купа с вода, така излиза въздуха и се връзва яко.

Пликът замина в хладилника и направо го забравих точно за 15 дни. Кат се присетех за него, лек масаж и обръщане на другия хълбок.

Сега ще питате за солта - според мен не е малко, но все пак въпрос на вкус. От първата снимка се вижда, че в плика няма течност -всичко си е попило обратно.

След ваденето само леко се подсушават и са готови. Тъй като хрумката с кашкавала ми дойде сетне, първо съвсем леко втрих в тях смес от червен пипер (сладък, лютив и пушен) и малко черен пипер и буквално 2 гр. нитритна сол. Защо ли? - ами резнах си парченце за проба - направо си се хапваше с кеф, но ми се стори леко безсолно.

Тъкмо бях увил едното парче в хартия за печене и овързал като пеленаче и щях да увивам второто, когато ми дойде хрумката да го шпиковам...

Изобщо се не се замислих с какво, тъй като в този процес си бях турнал чашка питие и за мезе една нарязана гауда. С ножа се правят дълбоки процепи и във всеки процеп по парченце гауда като се мъчех да ги направя спираловидно, че да не срежа филето непоправимо.

Е в последните няколко  прореза направих един мискинлък - една ч.л. ситно смлени орехи намачках с гауда и ги напъхах.

На 3.11.20 г. ги проснах двете парчета да съхнах и днес на 12-ти са на 63 % от първоначалното тегло.

Прецених, че е достатъчно сушенето, че така по-мекичко ми харесва повече.

Оказа се, че под хартията си е хванало една хубава бяла плесен с много тънък аромат - направо като го понюхаш, ти теква слюнката и посягаш към ножа и чашката ...

На следващите снимки се вижда, че е изсъхнало равномерно и направо няма коричка ...  

Сушенето беше на остъклената тераса, без да е прибирано в хладилника и независимо, че имаше и топли дни ...

Като за финал :

На вкус и аромат е невероятно - дзверски вкусно.

Една забележка - при опитването за моя вкус месото идва леко безсолно, но като сдъвчеш и парченцето гауда, то компенсира със соленост и вкус.

Знам, че на моите хора ще им хареса така - не толкова солено.

Така че, ако някой иска да опита, да си го прави със сол по собствен вкус.

Нарочно този път ползвах торбички за фризер, както и хартия за печене, защото не всеки разполага с разни джаджи, колагенови обвивки и т.н. идеята беше да покажа, че само с нож може да стане идеално мезе.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пържени филийки за закуска - пица

 

    Събота и неделя като почивни дни са дните когато можем да се поглезим с нещо тестяно за закуска. Ама има и случаи когато се е панатрупал сух хляб и тогава сме единия ден на пържени филийки. Правя ги в най различни варианти, но този път надминах себе си.

В купичка разбих две яйца с 2 с.л. домашна майонеза и 50 мл прясно мляко и идея сол. Започнах да топя филийките и се зачудих как да ги подобря. 

Хвърлих едно очо на тиганчето и установих, че три филии покриват дъното. Загрях си олиото и наредих трите филии, а не бяха поразбухнали от течността и съвсем плътно се наредиха и го покриха...

Ами сега? В момента, в който прецених, че са се запържили отдолу ползвах една чиния като капак на тигана и в нея обърнах всички филии и сетне от чинията обратно в тигана - от другата страна.

Беше станало нещо като блат и тогава ми хрумна хрумката - намалих силата на котлона на половина, на бърза ръка ръснат отгоре малко накъсано колбасче и малко моцарела и покрих с капака.

Когато моцарелата се беше разтопила, реших, че филийките ми са готови и ги прехвърлих с приплъзване върху дъската.

Сетне ги ръснах с малко шарена сол и бидоха нападнати.

Често казано, чак тогава се усетих, че се получи нещо като пица.

Е, със сигурност следващият път ще се постарая малко повече и направо ще направя пица.

А този път - просто пържени филийки като пица.

Пробвайте - никаква сложнотия, просто филийките трябва да се нарежат така че да покрият плътно дъното на тигана и силата на котлона да е по-ниска.

А колко бързо и лесно става не е нужно да обяснявам..., както и че вместо тривиалните пържени филийки се получи много приятна закуска.

Домашен деликатес от сушено свинско БОНФИЛЕ

     Това е поредният ми експеримент със свинско бонфиле. То е най-нежното и най-благодатното за приготвяне на домашен сушен деликатес.

    В блога ми има доста рецепти за направията му:

    

Деликатесно мезе от свинско бонфиле

    

Кайзеровано сушено бонфиле

Сушено бонфиле

    Всеки от начините е добре пробван и винаги дава резултат. Единственото, което съм изменял във времето при направията им, че в последните две години започнах да ползвам е нитритна сол - обикновено 50:50 % с обикновената.

    Това, че една рецепта е сполучбива, не означава, че не трябва да се експериментира и да се търси нещо по-различно и да се подобрява вкуса на деликатеса.

    Започвам с това, че за направата на този деликатес не са необходими много неща - остър нож и много добро месо, но най-важното е мерак и да не се страхуваш от провал.

    Бонфилето го купувам от квартална месарница, която знам точно от коя кланница си доставям месото и че то е с гарантиран български произход. Вярно, че цената му обикновено е около 13-14 лв за кило, но всяка стотинка си заслужава. 

    1.По-едрите парчета са около 400-450 грама и си избирам от тях. Колкото и да ги продават почистени, все пак има една ципа, която трябва да се изреже. Има и една тъничка, която като се "захапе" с ножа може и на ръка да се смъкне.

    2.Следва оформяне на парчетата - изрязване на краищата с цел да се получи продълговато овално парче. Дори в средата се получава нещо като изтумбено и него си го отрязвам внимателно от всички краища по дължина бонфиленцето... (Лелей да знаете каква вкуснотия става от тез ти ми "изрезки"!?)

    3.Третата задължителна стъпка е .... тегленето на всяко парче. Може и на всичките, но си ги тегля поотделно, защото ако имам четири, най-често ги правя по четири различни начина. И сетне сравнявам. Този път реших да ги подготвя всичките еднакво, но да ги суша по различен начин ...

    ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:

    Ако на някого не му интересно от обясненията ми много приказки, да излезе от страницата и да си прави домашното мезе "заринато" в кило сол на 400 грама бонфиле и да прави солено месо, а не деликатес. 

    Ако някой иска да се наслади на нещо топящо се и доставящо кеф на душата и небцето и плачещо за още едно питие, нека да продължи нататък ...

    Сега ще ме попитате - абе ти, Байно, няма ли най-сетне да млъкнеш и да дадеш рецептата? Е, няма да млъкна и ще продължа да обяснявам и то заради тези, които искат да направят нещо, което, което си заслужава и да се кефят, а не да хрупат нещо си осолено, дет и песът няма да го помирише ...

Тургам една снимка, за да не са на "сухо" обясненията ми ...

Та всичко е претеглено, подрязано и идва моментът на приготвянето:

Ден първи: за 1 кг - 1 с.л. мед разтворена в 3 с.л. бърбън. Направо си е играчка да се разтвори истински мед, но докато се разбърква изпива поне 100-а грама от бърбъна. Парчетата бонфиле се намазват с четка, слагат се в плик или кутия и в хладилника - до следващата вечер и до другите 100-а (?) мл бърбън.

Ден втори: На кило от бонфилето - 15 грама нитритна сол и 7 гр. обикновена готварска сол и 5 гр. прясно смлян черен пипер. Всичко се слага в подходяща купа и започва яка битка - филетата са в купата, сипват се солта с църния пипер (отчитам като грешка, че не добавих 2-3 грама пушен червен пипер, ама това е друга тема). Поне 10-а минути нежно "гъчене"  демек омесване+ още 100 гр. за мъчещия се с мръФката.

Ден 16-ти: Всичко си е преседяло в хладилника в торбичка с максимално изваждане на въздуха и всекидневно разтриване.

На 16-я ден- има месО, но няма течност в торбата - и то е било жадно и всичко е "изпило".

Проба: резване на късче с ножа - яде се но нещо малко суровее ...

Сетне - хоп под пресата - дъски, стяги, кухненска хартия няколко слоя и да си се мъчи поне 24 часа.  Само от стягите за 24 часа загуби 100 грама не знам си какво ... 

Набождане на ченгела и цели 5 дни на терасата - около 12 С и 60 % влажност ...  Никакво мазане с подправки, но още на втория ден започна да се покрива с благородна плесен.

На 6-я ден сърце юнашко не изтрая - смъкване от въжето на обесения, резване по-тънкофайско и проба:

Ужас и безумие - Дзверска вкуснотия ... 

Един дефект- коричка под 0,5 мм, която не се усеща, а за вкуса - ДЗВЕРСКА му работа - ако бях поет1, сигурно щях да напиша поема...

Пробвайте (вторият вариант като стане ... ще пиша) и НАЗДРАВЕ!

Патладжанена мусака

 

    Няма майтап - това наистина си е патладжанена мусака и то невероятно вкусна. Не знам защо ама сме приели, че мусаката е ястие с картофи и кайма, но гарантирам, че с патладжани става не по-малко вкусна, че и нещо повече ... 

    Преди да обяснявам каквото и да е  ще дам необходимите количества продукти - 3 огромни патладжана - около 1,2 кила, които се белят по "затворнически" - демек на райета и нарязват на кубчета поне 1,5х1,5 сантима;  от зор - 2 глави лук и 4-5 скилидки чесън, обелени и нарязани на ситно; 1 к.ч. ориз; сол и черен пипер на вкус; не по-малко от 450 грама мляно месо (обърнете внимание - мляно месо от месарницата или в къщи - по избор, но не и готова кайма); 1 обелен и нарязан на кубчета домат; 1 с.л. домашна подправка (писал съм толкова за нея, че няма пак да я споменавам);

    За заливката: две яйца ХХL, 2-3 с.л. брашно, поне 1/2 кофичка кисело мляко - сол и църно пиперче ... 

    На изпълнението ще се сопрЯ ей сега, че си има тънкости:

Нарязаният на кубчета патладжан се бухва в купа с леко подсолена вода  и се оставя за 30-на минути. Изстисква се добре и се прехвърля в купа с разбити с щипка сол поне две яйца и се оставя  минимум за 30-40 мин. За това време патладжанът "изпива" яйцето и го поема напълно. След това в силно загрята мазнина кубчетата патладжан се изпържват на партиди и се прехвърлят направо в тавата за печене.

    Следва леко задушаване в същата мазнина на лука, чесъна, ориза и последно се добавя каймата с добавка на малко водичка и разбиването й на ситно.

    Добавят се доматите и се долива бульон (или топла вода) с разчет 2 1/2 пъти спрямо ориза. Слагат се и подправките. Оставя се да покъкри на средна сила на котлона за не повече от 10-а минути.

Следват : 

"сглобяване" на ястието в тавата като всичко се разбърква, за да смесят патладжаните с останалите продукти равномерно.

и разпределяне на заливката.

Пече се на 180С в загрята фурна за около 40 мин.

Малко се бях унесъл и съвсем лекичко успях да я попрегоря, но от това не загуби от вкуса.

Как ще се поднесе е въпрос на предпочитание - на мен ми харесва с кисело мляко и леко ръснат отгоре чили сос.

Писах много, но в действителност се прави много лесно и става невероятно вкусна.

П.П. Впрочем, както съм писал за пърженето на патладжаните, това ми е и начина на направията на пържен патладжан. По този начин става дзверски вкусен.

Чеснови пилешки дробчета на фурна

 

      С пилешки дробчета на фурна няма да изненадам когото и да е и с каквото и да е. Това е начин за много бързо, лесно и бих казал дори мързеливо приготвяне на много вкусни дробчета. Цялата им подготовка отнема има няма 10 минути и сетне малко търпение - около 30-а минути за печенето им.

    Въпреки че рецептата е много лесна и много подходяща за тези, които не искат пържено, това не пречи да споделя и моя базов вариант.

За 3-4 порции са необходими поне 600 гр пилешки дробчета; 1 главичка лук и 6-7 скилидки чесън (затова и чеснови) - обелени и нарязани на ситно; сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. царевично нишесте и масло - 30-40 или 50 грама, но колкото повече, толкова повече по принципа на Мечо Пух.

Изпълнението никак не е трудно:

Особеното на моя вариант, че първо купувам пресни дробчета (незамразявани - нищо че са по-скъпички малко), второ, че не ги изкисвам изобщо, а само сплаквам, с ножче ги разделям  (знаете те са две по две) и слагам в подходяща купа. Следва заливане с вряла вода, в която се слага щипка сол. Докато те се бланшират, се нарязват лука и чесъна.

Дробчетата съвсем леко се отцеждат през гевгир и слагат в подходяща съдина (тавичка, която ако е йенска, предварително не загрявам фурната). Поръсват се с лъжичката нишесте, нарязаните на ситно лук и чесън, сол и черен пипер и внимателно с шпатула се разбъркват (идеята е да не се действа грубо, за да не се разкъсат( че са крехки). Отгоре се нарежда маслото на бучки и заминава във фурната на 200С - за около 30-а минути. Към 20-та, тавата се вади и дробчетата внимателно се обръщат на другата им страна. В края на печенето - буквално за 2-3 минути може да включи вентилатора, за да получат хубав загар.

Течност не наливам, тъй като не се престаравам с отцеждането на дробчетата, но не пречи да се капке и една кафяна чашка бяло вино, бира или кока кола - ще има сосче за отопяване.

Това е нещо като базисния вариант на чесновите пилешки дробчета на фурна, който предпочитам пред досадното висяне до котлона, отвратителното пръскане на гореща мазнина и понякога прегорели дробчета.

Преди да продължа с вариациите на темата, искам да обясня защо се задоволявам само с попарването (бланширането) на дробчетата и си играя и не губя време в искисване по 30 минути, че и повече, в мариноване и т.н. Много простичко е - когато се попарят, от врялата вода кръвта в тях коагулира, самите дробчета побеляват и се стягат. От друга страна, тъй като водата е леко осолена, те също се овкусяват. Подготвени по този начин, сетне в тавата не се разкапват, а задържат формата си. Иначе сложен в тавата, суровият дроб има свойството леко да за разкашква при разбъркването и т.н.

Та да си дойда на думата, че това е само нещо като базов вариант, а след него всичко е въпрос на мерак, въображение и добавки:

-с добавка на повечко лук и на домати (риган, босилек или чубрица), стават по селски, а с добавка и нарязана чушка - ем ептем по селски (но на мен не съвсем ми допада с добавката на чушка, че доста променя вкуса);

-с добавка на нарязани печурки, нещо съвсем друго;

-ако се поръсят настърган кашкавал или моцарела - още по-различно;

-в тавата могат да се добавят късчета нарязано пилешко месо (гърди или от бутчето), също така си върви и с добавето на пуешко месо;

-ако предварително в тиган се запържат кубчета бекон (еле пушен), нарязаният лук и чесън (може и без него - въпрос на вкус) и се смесят с дробчетата, става нещо невероятно вкусно. Естествено в този случай, може и да не се слага масло;

-комбинациите са твърде много, за да продължавам, но не можа да пропусна и един вариант, който много ме кефи: 

Всяко дробче се овкусява добре и завива в парче бутер тесто - нещо като бохчичка, нареждат се в тавата, намазват се с яйце и се пекат до готовност. Но понеже играчката е доста голяма, много рядко ги правя по този начин.

Станах май твърде досаден и е време да се разделим поне с едно:  правете по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език

 

    Тази публикация - едва ли не 3 в 1, посвещавам на невероятно вкусната 5-та част на свинското - крачета, месо от бузи, език и т.н.

    И ако си мислите, че тука ще прочете някаква конкретна рецепта, жестоко си лъжете - просто ще срещнете едно съвсем простичко описание как може да се направят няколко незероятно Дзверски вкусни мезета - по селски. А защо именно "по селски"?  Ами защото е напълно непретенциозно и с пълно оползотворяване на изходния продукт.

Откак открих в кварталната месарница да продават варени свински крачета и то на цена 1,99 лв за кило, направо забравих за свинските крачета: миене, чистене, изкисване, варене няколко часа...Тези просто ги купувам... Слагам в паница с малко вода и лъжица лимонов сок и след час-два - в кукъра(или тенджерата) с вода колкото да ги покрие, 4-5 зърна пипер, 2-3 зърна бахар, 1 даф. лист, 2-3 скилидки чесън, понякога и 1 см джинджър и варене до пълно разкапване на месото от костите. Следва - обезкостяване и прецеждане на получения бульон. Всъщност, това не е бульон и невероятно гъст желатин, който след изстиване става да го "сечеш с нож".

В същото време 4-5 свински езика (около 1,1 кило) се измиват, набождат се с вилица на няколко места и се слагат в тенджера със студена вода, 1 сл сол, 1 дафинов лист , 1 карамфил, 1 звездовиден анасон, носи и 2-3 скилидки чесън. В тенджерата се слагат и около 600 грама нарязана на ситно (2х2 см) свинска плешка или бут. Вренето продължава докато боцнеш вилицата в езика да "потъва като в масло".

Следва веднага охлаждане в почти ледена вода и бързо обелване. Това, естествено се отнася само до езика, а късчетата варено от плешката се отделят.

Междувременно и крачетата са се поохладили и се обезкостяват внимателно и нарязват на много ситно. 

Бульонът от варенето им се прецежда и оставя в голяма купа, сложена в друга с ледена вода. Така се желира по-бързо и всичката мас, която остава най-отгоре се отделя - тя не е полезна.

Сега следва "забавната" част. Налични са ситно нарязани идеално сварени крачета, суперски сварени кубчета свинска плешка, почти "разкапан от варене свинск език" и една голяма купа - силно желиращ се бульон от варенето им. Месото от свинските крачета (2/3) се смесва с половината от месото от плешката и се сипва в кофичка от кисело мляко - отгоре се слага домакинско фолио и се "пресова" с бутилка от кока кола пълн с вода.

В друга съдина се смесват ситно нарязания език, месо от крачетата и надробеното също на ситно месо от плешката. Допълнително се овкусяват с малко църно пиперче и се пълнят в колагеново черво. Ако нява такова  в срязана бутилка или подходаща съдина. Заливат се с желаращия се бульон докато е топъл и опаля ... Всико е готово!

Резултатът- 2 кофички пача - идеално желирано свинско месо от плешка с крачета (с добавка на малко сушен чесън) и още по невероятен - Дзверски деликатес от основно свински език (назяран на ситно),свинска плешка и идея от месото на свинските крачета. Сместа заедно с желиращия бульон, 1 натрошено дафиново листче и още малко църно пиперче, напълних в колагенова овивка - 60 мм и пресовах до пълното застиване. 

Тука е моментът да си призная един "голям грях" - при смесването на езика, свинското и идеята месо крачета - количеството бе около 1 кило, добавих 1 ч.л. нитритна сол. След като "червата повисяха" на терасата 24 часа да изпръхнат разликата в цвета се вижда очевидно на снимката...

Правете смело - почти никакъв финансов ресурс, а в резултат - Дзверски вкуснотии - и то по селски. НАЗДРАВЕ!