Икономични шницели

 

    Май се задават едни времена, които ще ни принудят да пестим или поне да измисляме икономични рецепти, а и храната ни да е все така вкусна.

    Тези шницели са пълно олицетворение на икономичността - необходими са ни 400 грама смляно месо (или готова кайма), 2 големи картофа, едно яйце, сол, кимион и черен пипер на вкус.

Изпълнението е направо елементарно. Мляното месо се разбърква добре с яйцето.

Картофите се обелват, измиват и настъргват на ситното ренде и добяват в купата.

Слагат се подправките и всичко се размесва добре.

При мен се получи малко редичко, защото не поизцедих картофите и се наложи да добавя 1 с.л. брашно за сгъстяване.

Дадох минималния набор от подправки, защото запазват основно месния вкус.

Това не значи, че не могат да се добавят и други - сух лук, чесън на прах или риган.

Любителите на лютичкото могат да добавят и малко чили или лютив червен пипер, а и защо не - пушен?

В тигана се загрява малко мазнина (ползвам основно гъша мас и 1 сл олио).

С голяма лъжица се гребва от сместа и се разстила в тигана на тънък слой като шницел.

Пържат се до зачервяване от двете страни.

От това количество се получиха 11 броя шницелчета, които бяха напълно достатъчни за 4-ма възрастни.

Като пресметнем разходите - 3 лв за мляното месо, 0,40 лв за картофите (350 грама), 0,30 лв за яйцето и останалото не го броим - за почти 4 лв съвсем прилична вечеря за четирима.

Гарнитурата - зелена или доматена салата.

Лесно, икономично и много вкусно. 

В интерес на истината, много прилича на беларуските дранники, които се правят само от настъргани картофи с подравки, но при тези трудно може да се познае, че месото е толкова малко.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

КАСАПСКА НАДЕНИЦА

 

    Не може непрекъснато да се сушат мезета. Понякога времето не позволява. Независимо от това, доста често трябва да се готви или пък да се пекне нещо набързо.

    За такива бързи случаи е много подходящ някакъв полуфабрикат, а такъв най-често са надениците. Стават и за пекване (на скарата, във фурната) или за сготвяне на нещо си... 

    Май направията на различни видове наденици е едно от любимите ми занимания - особено на тези, които като ги направиш, вакумираш или просто замразиш във фризера. 

    За направата на домашни наденици съм изписал доста в блога си, включително и за такива странни като картофени или пък с дроб като невероятния нашенски етърник.

    Сега ми се ще да разкажа как правя наречената от мен касапска наденица, защото в нея основната част са субпродуктите като дроб, сърце, шарена сланина и малко месце, които както е известни са най-любими точно на касапите.

Вече стана ясно горе долу кои са основните продукти:

шарена сланина - 550 грама

свински сърца - 2 броя, около 800 грама

свински дроб - около 500 грама

-шарено свинско месо - от това за готвене - около 500 грама

Тази комбинация от количества си я съставих по моя си пропорция, но се получи удачно. Всеки може да си ги промени по собствен вкус.

Също така са необходими за това количество още поне 30 см стрък праз, една глава чесън, а за подправяне - на кило - 15-18 грама сол, по 3-4 грама прясно смлян черен пипер и кимион, 0,5 грама бахар, 15 грама червен пипер - може 10 грама пушен и 5 грама лютив, както и около 100-а мл червено вино.

За малка изненада добавих и 50 мл бърбън.

Половината сланина и всички останали неща се нарязват на кубчета, подходящи за месомелачката.

Излишно е да обяснявам, че продуктите трябва да са полузамразени, за да се нарежат, а не да се намачкат в месомелачката.

Отделената половина от сланината полузамразена се нарязва на кубчета съвсем произволно.

През месомелачката на решетка три бъбрека, което е достатъчно едро се смилат първо главата чесън, сетне дроба, сърцето, сланината, месото и за финал праза. Е след него, може да се пусне и поне една филийка изсъхнал хляб - с нищо няма да навреди на крайния продукт.

Всичко това се омесва с подправките, виното и бърбъна.

Меси се на ръка без голямо престаряване.

В това време свинските черва се измиват и накисват в хладка вода с добавка на малко лимонов сок.

Много по-удачно за този вид наденица ще да е ползването на тлъсти свински черва, но те трудно се намират  и затова ползвам обикновени свински черва.

Пълненето в червата е ясно - със строителния шприц, без престараване, рехаво рехаво.

Ако се напълнят плътно, пръскането им при печене е гарантирано.

Това че тук таме има въздушни джобчета ама хич не е притеснително - боцване с иглата и толкова...

Пълня червото изцяло без да го превързвам - само в началот и края.

Готовата наденица "просвам" на терасата да си повисят за поне една нощ и сетне ...

Поизпръхналата наденица се нарязва на походящи парчета и ...

или се вакуумират по няколко или пък се слагат по няколко в плик и заминават във фризера на съхранение.

Когато се наложи, се вадят и пекат, пържат или готвят ...

Тези са пекнати във фурната в леко намазнена тавичка и добавка на чашка биричка ..

Ами Дзверска му работа.

На другия ден- вече изстинали са върховни.

Може да се се режат тънкофайски  и дори да се замезва с тях.

Наденицата може да се сготви с боб примерно или ...

Правете смело и имайте предвид, че това е напълно бюджетна почти пенсионерска наденица - при 2,99 лв за дроба,  3,50 лв за шарената сланина,  3,99 лв за килото сърце и 7,50 лв за месото за готвене, тази наденица си излиза има няма 5,00 лв за кило, без да си броим труда.

Правете смело и да знаете, че наистина е дзверски вкусна.

НАЗДРАВЕ!

Руло "МОЗАЙКА"

 Няма спор- едно от най-популярните рула със зеленчуци и варени яйца е руло "Стефани". Много е лесно за изпълнение и въпреки това за много хора е доста трудно и не винаги им се получава както трябва: често се напуква, често се пресушава и т.н. ...

    Затова сега ще предложа едно друго руло, което става не по-малко вкусно, достатъчно красиво за поднасяне и най-важното много е лесно за изпълнение. Може да се направи и от най неизкушения в готвенето. 

    Още по-важното е, че си няма точен набор продукти и точни количества. Може да се направи и с наличните неща в хладилника - тип "обери хладилника".

Започвам с примерните продукти: 

1 кг мляно месо или хубава кайма. Слага се в подходяща голяма купа и се овкусява със сол и черен пипер на вкус.

4 твърдо сварени яйца се нарязват на кубчета.

Следват:

четири пет  кисели краставички; 2-3 сварени и обелени средни моркова;

100-а грама бекон (още по-добре варено пушен);

100-а грама сланина;

1 обелен и почистен домат - само твърдата част;

1 или 2 печени чушки (примерно една червена и една зелена);

100-а грама кашкавал

Всички продкти се нарязват на ситни кубчета и омесват с каймата без голямо престаравяне.

Носи добавянето и на други налични продукти - въпрос на наличности и желание.  Може да се подправи с идея пушен червен пипер, риган или дрги любими подправки.

Голямо парче хартия за печене се намачква или леко навлажнява. Върху него се прехвърля каймата и с ръце се оформя на продълговато руло, а сетне се навива хартията и пристяга от двата края като бонбон.

Така се получава хубаво стегнато руло с желаната големина според тавата за печене.

Вместо хартия може да се ползва стреч фолио, парче найлон и т.н.

Тавата се намазнява добре и в нея се прехвърля така оформеното руло. Отгоре с добре намазнени ръце леко се заглажда.

Фурната се включва да загрява на 180С и в това време се обелват 4-5 картофа и нарязват на парчета с желана големина. В случая добавих и един патат.

Препоръка: нарязаните картофи е желателно да се изкиснат за известно време в хладка вода и да се измият няколко пъти добре, за да им падне нишестето. Така няма да залепнат при печенето.

Добре измитите картофи се осоляват и опиперяват, леко намазняват и прехвърлят в тавата при рулото. 

Налива се малко течност, покрива се с алуминиево фолио и се пече около 50 минути. След първите 30 мин. фолиото се маха. Пече се до готовност - времето на печене зависи и от фурната. Може да се пече и на 170С с вентилатор.

След изпичането, рулото и картофите се прехвърлят в подходяща съдина, а сосът от печенето може леко да се сгъсти с малко масло и нишесте и да се ползва са заливане на резените руло при поднасянето им.

Препоръка: при правенето на каймата не е препоръчително да се слагат изцеден хляб, галета или настъргани картофи. Така при печенето рулото няма да се напука.

В края на печенето рулото може да се наръси с настърган кашкавал или моцарела.

От посоченото по-горе количество продукти се получава руло, което може да се раздели на поне 15 порции.

Затова, когато го правите, преценете количеството продукти.

Вместо с печени картофи може да се поднесе с картофено или грахово пюре. Гарнитурата е въпрос на предпочитание.

Правете смело - става лесно и наистина дзверски вкусно.

С това руло може да се отстрамите и пред гости дори.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

За най-крехката пържола на скара

     Този път не чакайте от мен някаква рецепта как да се направят най-крехките пържоли на скара или на грил тиган.

    Просто ми ще да споделя малко личен опит в резултат на метода "проба грешка" и да дам някоя и друга идейка.

    Първа идея:

    Преди доста години бях прочел някъде за проведен конкурс за най-вкусен шашлык нейде из Кавказ. Явили се доста майстори на шашлыка - всеки с неговата си тайна рецепта за овкусяване. Най-интересното, че освен журито от признати майстори, самите участници също давали оценки на останалите. Почти единодушно спечелил един човек, напълно непознат им и то от един забутан из планините аул. Не искал човекът да си каже тайната и толкова. Чак след като спечелил за втори път, обяснил, че тайната на крехкия му шашлык е в мариноването на месото в изворна вода от едно изворче до неговия аул.

    Реших, че това е някаква лакардия и не й обърнах внимание. 

    Споменавал съм в блога, че преди доста години като видна банкетна фигура и чест посетител на едно много добро заведение им давах съвети за подобряване на кухнята.

    Тогава за пръв път пробвах метода за мариноване на нарязаното за шишове месо в чиста вода. Без да преувеличавам, наистина се получава. Месото се нарязва на късове, слага се в студена (почти ледена) вода и за 24 часа в хладилника. След това подсушава, нанизва на шишовете, леко овкусява, няколко капки мазнинка и върху добре загрятата скара.

Така лека полека си дойдохме на думата за пържолите. За мен най-добрата пържола става от врата. Реже се с дебелина под един сантиметър. Не се начуква, нищо не се прави - само се оформя с ножа за фасон. 

В подходяща съдина се слага ледено студена вода, в нея се разтваря една идея сол (примерно на литър вода - 1 ч.л. сол), добавя се и една щипка прясно смлян черен пипер и се потапят пържолите. Най-добре е отгоре нещо да ги притиска, за да са потопени добре. Идеално е да престоят на студено поне 24 часа - примерно от тази вечер за утре вечер.

Преди печенето се подсушават добре. В купичка се смесват малко мазнина - олио (зехтин) с малко черен пипер и с четка се намазват от едната страна. Веднага след това върху добре загрятата скара или грил тиган. Когато ги пека върху скарата или барбекюто ползвам от тефлоните подложки. Пече се буквално 2,5-3 минути, намазнява се от горната страна и се обръща. Пече се още толкова като се ръсва вече и с малко солчица.

За получаване на "решетка", след като пържолата се е пекла около 2 минути, с щипка се обръща напречно на скарата и се пече от 1,5-2 минути. След това се обръща и процедурата се повтаря с напречното обръщане.

За толкова време става медиум реър, а за медиум - с вътрешна температура поне 55С, се пече по 3,5-4 минути.

Пържолите стават дзверски сочни и крехки.

Готовите пържоли се слагат в доре затоплена съдина, която се покрива с капак. Вътре в съдината пущат соковете си и се "изравняват".

Най-големите хитреци пущат в тази тенджерка резенчета лимон или портокал.  Загряват сетне съдината на силен огън, изтеклите в нея сокове да започват да се изпаряват и чак тогава ги сервират.

    Втора идея:

    Много е подходяща за месо от бут или по-старо и жилаво месо.

    Процедурата е същата, но във водата се добавя не по-малко от 1 ч.л. сода бикарбонат и идея оцет или лимонов сок. Ако месото е много старо и жилаво може предварително дори леко да се поръси със сода и тогава да се "маринова".

    Содата има това вълшебно свойство, че окрехкотява месото невероятно много.

    Трета идея:

    Голям ефект за получаване на крехко при печенето месо е накисването му или мариноването му в ... ?! ... кока кола. Поне за няколко часа. 

    Само че тук има вероятност да се получи леко сладникав вкус. Затова за предпочитане е пепси-колата, която не е толкова сладка.

Малко отклонение преди да продължа: След като пържолата се обърне върху вече опечената страна може да се сложат резенчета гауда, моцарела или най-обикновен кашкавал, които допринасят за получаване на повече вкус.

    Четвърта идея:

    Много добър ефект върху окрехкотяването на месото дава старият лук - по-скоро сокът от него. Лукът се нарязва на полумесеци, осолява и опиперява, добре са намачква и втрива във вече нарязаните пържоли.

    Работи много добре, но мариноването по този начин не трябва да е много продължително - не повече от няколко часа, защото в един определен момент лукът придава леко, а и не само леко, горчив привкус. Така че вместо да получим добър резултат, можем само да изпортим месото или пържолата.

    Такъв ефект, дава и ситно нарязаният праз и/или сокът от него. Разликата с лука е, че може в него да се "маринова" доста по-продължително време.

    На последно място,

    следва да имате предвид, че тука не говоря за обикновеното мариноване на месо - в подправки, разни барбекю сокове, захари и др.п. То касае основно вкуса на печената пържола, а не нейната крехкост.

    Впрочем, оставям тази публикация "открита" в възможност да бъде допълвана не само от мене, но и от Ваши съвети и споделен опит.

    Пробвайте някой от моите варианти и .... ами за сегашен финал само едно НАЗДРАВЕ!

Палачинки с телешки мозък

 

         Субпродуктите у нас са много подценени, за да не кажа отричани неистово без всякакво основание и с някакви безумни аргументи.

    Нямам за цел да пиша колко полезни минерали, витамини и др.п. съдържат.

    Няма и да пиша, че субпродуктите са били наричани петата част на животното и че са били основно храна за бедните.

    Народонаселението в миналото е хапвало месо само по празници и по особени случаи, но нищо от животинчето не се е изхвърляло и е влизало в употреба. Тука мога да говоря много за пастите в Италия, за хаша в Кавказ, за бахура или кървавицата (биля и много популярна във Франция и Испания) и какво ли не още...

    Модерна Европа е изхвърлила от магазините си дроб, мозък, черва и т.н. т.н. 

    Ние като по вярващи в Папата изхвърлихме почти всички субпродукти. Сред тях и мозъка било той да е свински, агнеЩи или телешки. 

    Да намериш мозък в месарница е все едно да удариш 5-ца от Тотото. Този път ударих направо 5+, защото имаше повечко и купих няколко пакета.

    

Как панирам телешки мозък съм писал в блога. Този път по същия начин с тази разлика, че след изкисването и нарязването го заливах на два три пъти с вряла вода за кратко - по 10-а минути. И сместа за паниране я забърках с пълнозърнесто брашно и без куркума. Затова на снимката изглежда такова особено - почти като боза.

След изпържването на късчетата мозък установих, че ми е останала още от панировката и при това с късчета мозък в нея.

Няма да се изхвърля я ...Добавих в нея още едно яйце, 2-3 с.л. пълнозърнесто брашно и около 60-70 ситно нарязан мозък. 

Целях да постигна малко по-гъста консистенция от тази за палачинки.

Е, сетне е пределно ясно. Печене в силно загрят тиган, но като се ома предвид, че пълнозърнестото брашно не е идеалното за палачинки, просто ги правих по-малки - по около 15-18 см в диаметър.

След опичането от двете страни - намазване с масло.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия станаха. 

Естествено, не си вървят със сладко или мед, а само със соленко.

Навих си ги на рулца, обилно намазани с домашното ми крема сирене. 

Признавам си без бой, не са много много подходящи за закуска, а по-скоро са като мезе към едно хубаво питие - дали биричка или розе, кой каквото харесва.

Впрочем не са и за тези, които не харесват субпродукти - особено мозък. Но останалите могат да пробват и няма да съжалят.

И последно, за предпочитане е да се направят с обикновено брашно, а не пълнозърнесто.

Здравословни кюфтенца от извара с овесени ядки

 

 Нещо в последно време се "отворих" на здравословни неща.  Не е в мой стил, но от време на време трябва да се прави и нещо не месно.

    

Правят се много лесно като са необходими минимум продукти: 1 яйце, 2-3 с.л. кисело мляко; около 400 грама извара и овесени ядки. За тях количеството е относително, при мене отидоха 6 с.л.

Правих ги с нормалните овесени ядки, но не е удачно - за предпочитане е да се ползват фините или ако са обикновени, предварително да се смелят.

Яйцето и киселото мляко се разбиват и в тази смес се накисват за 15-а минути овесените ядки. След това се омесват с изварата. Трябва да се получи гъста консистенция, която да държи форма. Затова при нужда може да се добавят още малко ядки.

Подправят се с черен пипер. Вместо да режа лук, сложих 1 ч.л. сушен лук на гранули и 1/2 ч.л. чесън. Соли се само при нужда - зависи от изварата.

За пърженето е ясно:

оформят се като кюфтета с леко намазнени ръце.

Пържат се до леко покафеняване и се вадят върху кухненска хартия.

Поднасят се с млечно чеснов сос.

По-вкусни са даже изстинали.

Бележка: правих ги с нормални овесени ядки и затова станаха леко ронливи и някак си леко сухи. 

Пробвайте и няма да съжалите.

Здравословни бисквитки от две съставки и със салеп

 

    Наистина не се шегувам - това са невероятно здравословни бисквитки само от две съставки. Няма брашно, захар, яйца, масло и каквото и да е.

    Подготовката им отнема буквално три минути и се пекат за 15-а. Мога да кажа, че точно за 20-а минути имате налични вкусни и най-важното много здравослвни бисквитки.

За да не Ви мъча повече, преминавам към направията им:

Фурната се включва да загрява на 170С.

В подходяща купа се слагат два обелени и нарязани банана. Добавят се  първоначално 6-7 с.л. овесени ядки и с пасатора се разбива до гладкост. След това се добавят още овесени ядки и пак се разбива. Целта е да се получи гъста маса, която да държи форма.

В случая при мене отидоха 11 с.л. овесени ядки.

Тука е момента да се сложи или ванилия или канела за малко аромат, но заложих на 1 ч.л. салеп. 

Салепът е страшно ароматен и приятен. По-късно ще обясня какво представлява.

Тавата се застила с хартия за печене и с лъжичка или с формичка се оформят бисквитки, които леко се притискат.

Пекат се точно 15 минути в предварително загрятата фурна.

След изключването й, вратичката леко се открехва и се оставят да изстиват в нея.

От посоченото количество излезнаха цели 16 броя бисквитки.

Стават леко хрупкави и мекички отвътре.

Без бой си признавам, че се усеща вкусът на банана малко повечко.

Това е само базова рецепта. Овесените ядки могат да бъдат заменени с кокосови стърготини или пък с брашно от рожков. Бананите могат да се заменят със сладки ябълки или с круша.

По принцип за овкусяването им би трябвало да се ползва ванилия или канела или добавка на малко джинджифил на прах - на когото каквото му харесва. За цитрусов вкус може да се добави и настъргана кора от лимон (прясна или сушена).

Съхраняват се в затворена кутия, защото ако се оставят на открито за 2-3 изсъхват доста.

За финал нека да обясня какво е салепът:

Това е смес от "брашно", получено от смилането на изсушена грудка от орхидея, с добавка на млян джинджифил и ванилия. Често му добавят и захар за подсладител и сухо мляко. В Турция, е най-общо в Ориента, се ползва като напитка с прясно мляко, или за добавяне  в кафе (по-рядко), или за направа на десерти. 

Пробвайте да направите тези бисквитки и вероятно няма да Ви е последен път.

Розов хайвер или още малко за тарама хайверите

 В блога имам толкова много рецепти за тарама хайвер, за крем хайвер, за хайвер със скариди или пушена сьомга, че направо не ми се говори... Дори ми е трудно да ги изнамеря всичките.

 В тази публикация хем искам да споделя как се прави истински розов хайвер, хем да допълня и с малко изложение как да обработим пресен хайвер за да става за направа на тарама хайвер.

Приемам, че сме почистили някой рибок и сме се снабдили с пресен хайвер. Може да бъсе от всякаква риба - дори и замразена. Намирал съм и слабосолена цяла сельодка.

Другият вариант е да си го купим колкото и рядко да се намира по рибарските магазини. 

Има и трети вариант - в някои вериги продават осолен и готов за разбиване. Него няма да го коментирам не само заради цената, но и заради това, че има маса неприятни добавки - гума гуар и карагенан, както и консерванти като разни сорбати, дори и подобрител на вкуса.

Продължавам за истинския натурален хайвер.

Първа и основна задача е хайверът да се изкисне в хладка вода и то няколко пъти. Слага се в цедка и сетне в голяма купа с вода. Водата се сменя няколко пъти, докато остане чиста.

Следващата сериозна стъпка е хайверът да се почисти от ципите. Малко хора знаят, че той е обвит изцяло в една ципа и се крие вътре в нея. Тя има леко горчив вкус и сетне се отразява на крайния продукт.

Налага се внимателно да я отделим изцяло. Къде с ръчички, къде с ножчето да я поизтържем, за да не загубим от хайверчето и зрънце.

При това чистене хайверът се раздробява, но това не тряба да ни притеснява.

След почистването следва отново измиване или изкисване в хладка вода. Лично аз го правя в леко подсолена ...дори и добавям 1/4 ч.л. сода  и сока на 1/4 лимон ... 

Приемам критики, но все пак пробвайте и тогава протестирайте.

След всичко това в зависимост от количеството на хайвера, се вземат един или два буркана, че и три ...

На дъното се насипва готварска сол, слагат се две три с.л. лъжици хайвер и отново  сол. Тука количеството на солта е без значение. Колкото повече, толкова повече - Мечо Пух.

Пълним смело, без да се вълнуваме ..

Сетне тези буркани могат да си стоят на топло или в хладилника. Никакво значение няма. Дори е по-добре да стоят на стайна температура отколкото в хладилника.

Това е след 4 дни, имам и снимки на 7-я ден, но не е необхоимо да ги показвам.

Хайверът започва постепенно да променя цвета си от сиво през леко розовеещо и сетне до червеникаво кафяво....

Сега майката му е да се изчака поне 20-а дни.

Тогава ще е напълно узрял и готов за разбиване.

После всичко е ясно: гребва се с лъжицата нужното количество, слага се в голяма цедка и в хладка вода, която се сменя на няколко пъти, се обезсолява до желаната соленост.

Някои хора препоръчват осоленият хайвер в буркана да се залива с препържено и охладено олио или зехтин. Не съветвам да се ползва този метод, защото му се променя вкуса. След като извади от хайвера пак се слага малко сол отгоре. Солта е силен консервант и така в хладилника може да издържи и година.

Най-сетне стигнах и до розовия цвят. 

Признавам си, колкото и пъти да съм гледал етикетите, все съм виждал - оцветител или някакво Е или кармин. 

Преди години попаднах на един гръцки и за оцветител беше написано - червено цвекло. И чак си се ядосах на мене си, че не съм се сетил - червеното цвекло е много силен оцветител и често сокът от него се слага в някои колбаси (особено птичи) за червен цвят.

Правих проба с прясно изцеден сок - със сокоизтисквачката. Ужас! Направо си миришеше на пръст. Само дето похабих маТриала. Отделно от това пресноизцеденият сок няма никаква трайност и буквално за 24 часа си променя вкуса.

Пробвах и с варен сок. Изцеждаш, вариш до сгъстяване и тогава слагаш и то в края на направията на хайвера. Тогава се преценя и колко да се сложи, защото виждаш как се получава на цвят. Получава се, но играчката е голяма. За 2-3 с.л. изцеждане, миене на сокоизтисквачката, сетне варене. Направо не си струва.

Най-успешен за мене се оказа варианта с варено цвекло. Минимални усилия: миене, сваряване, обелване. Каквото остане, става на салата. Когато хайверът вече е готов, се слага един резен сварено червено цвекло и отново се пасира до еднородка консистенция. 

Колко се слага? Ами на около 300 грама готов хайвер, около 30-а грама. Може и по-малко или повече - зависи колко наситен цвят се желае.

Свареното червено цвекло по принцип няма някакъв особен вкус и поема от подправките и изобщо не си личи, че го има. На следващо място, подобрява консистенцията и намалява концентрацията на мазнината.

На последно място, въпреки че доста съм писал как се прави тарамата, ми се ще да кажа, че най-добре се получава, когато хайверът за разбиване е около 15 % от общата маса, по 10-а % лук и топла вода и горе долу толкова червено цвекло, а останалото мазнина. (Понякога "гълта" и повечко мазнина ...). Предпочитам в последно време да ползвам смес от зехтин и олио в съотношение 2:1. Вместо да се ползва лимонтузу, за предпочитане е пресен лимонов сок.

Толкова за базовата рецепта. При пасирането маже да се добавят разни морепродукти (варени скариди, риба тон консерва, пушена сьомга или друга пушена риба). Вместо да се пасират, може да се нарежат на ситно и да се разбъркат с готовия хайвер. Вариациите са толкова много, че ми е бедна фантазията да ги изброя.

И за финал, може да се направи дори зелен хайвер - като се пасират заедно с хайвера ситно нарязан копър и магданоз, но трябва да се консумира бързо.

Е, стана доста дълга историята, но все пак: Правете смело и НАЗДРАВЕ!