ШВЕДСКИ ТЕЛЕШКИ КЮФТЕТА ОТ ЛИНДСТРЬОМ

 

    Днес блогът ми условно навършва 10 годинки, което за един непрофесионален блог (често и зарязван), не е никак малко. Много се чудих каква публикация да пусна - натрупали са се в архива направо стотици, защото рядко в последно време пиша ...

    След дълъг размисъл реших да е нещо нестандартно - все пак декември месец прекалахме доста време в Швеция и пробвахме доста неща, дори и готвих и имам няколко интерсни варианта  за шведски палачинки, филе от сьомга и т.н.

   

Затова реших да пусна една за шведски телешки кюфтета по Линдстрьомски от книгата - "Шведска зима и Коледа, която получих като подарък от една очарователна Дама. Тя ме изненада и с неин домашен черен чесън и курут от Узбекистан. За курута - сушен млечен продукт ще напиша отделно нещо, защото просто е уникален млечен продукт и съм правил в годините нещо подобно, но не съвсем в този му вариант ...

    Та да започна с необходимите продукти за кюфтетата:

600 грама телешко смляно месо (не кайма, а именно смляно месо, макар че може да се ползва и добра кайма); 1 малък стрък праз накълцан на ситно; 3 големи с.л. настъргано цвекло (почти 1/2 ч.ч.); 2 с.л. каперски накълцани; 2 жълтъка; 1/2 ч.л. смлян бял пипер и сол на вкус.

    За соса: 

200 мл сметана, идея сол и няколко стръка ситно накълцан магданоз; По рецепта има и щипка пудра захар, но това не ми хареса за приготвянето.

     За гарнитурата: 

    около 1 кг картофи - сварени в леко подсолена вода с подправки на вкус, обелени, нарязани на едри парчета и запечени във Фурната на 180С с идея розмарин и малко масло.

    Изпълнението е направо елементарно: всички продукти за кюфтетата се омесват много добре за няколко минути (всички знаят защо). Оставят се да починат в хладилника 20-30 минути и топката гова кайма се разделя на 8 парчета. Оформят се големи кюфтета и се пържат в смес от масло и олио поравно за по около 3-4 минути от всяка страна.

    Стават още по-вусни като се пекат на скарата с типичното "завъртане", за да получат т.н. "решетка".

    Готовите кюфтета се поднасят топли със запечените картофи и сметановия сос и със зелена салата, овкусена по собствен начин.

П.П. жестоки са - дзверска вкуснотия. Правих на място и бяха неустоими и невероятно -останаха без снимки. Както и палачинките "ванила" и палачинките "какао" и много други неща ...

П.П. снимките са илюстративни и са от източника, чийто линк за съжаление не мога да посоча...

КЮФТЕТА ОТ ЧЕРВЕНА КАПИЯ

 

    Основният герой в тази вкуснотия е печената червена капия (чушка). 

    Кюфтетата се правят много лесно стига капията да е опечена, оибелена и добре отцедена от сока й. Едновременно правих два варианта - със сирене и мляно месо. 

    Чушките бяха 12 броя големи и добре отцедени, които накълцах на ситно (може да се нарежат и в блендера без престараване - да останат и едри парченца).  1/2 връзка магданоз (само от листата) също нарязах на много ситно. В купа смесих накълцаните чушки, магданоз и едно яйце, след което половината от тази смес отделих в друга съдина.

    В първата добавих около 300 грама сирене, а във втората - горе долу толкова мляно месо.

    Подправянето: 

    за тази със сиренето просто щипка сол, индийско орехче на върха на кафяната лъжичка и по 1/2 ч.л. черен пипер и кимион. 

    за тази с мляното месо по 1 ч.л. сол, черен пипер и лук на гранули, почти по пълна чл. сушен чесън; червен пипер (носи и лютив), чубрица.

(подправките са мъпрос на лично предпочитание)

    Всяка смес се омесва добре, ако е малко рядка се добавят лъжица две галета, за да може каймата да държи форма. Готовите кюфтета не се овалват в брашно преди пърженето.

    Пърженето е ясно - до хубаво зачервяване. Вадят се върху кухненска хартия за да се отцеди излишната мазнина.

    Стават голяма вкуснотия. Пробвайте и няма да съжалите.

П.П. На снимката вляво са тези със сиренето, а вдясно- тези с мляното месо. Визуално почти нямат разлика.

И НАЗДРАВЕ!

ЧУДО КЮФТЕНЦА - ОТ НИЩО НЕЩО

 

    За кюфтетата съм писал толкова много, че ако изведа всички публикации, цяла страница няма да ми стигне.

    Впрочем първата ми публикация в блога беше за студентските кюфтета, които бяха уникални и си остават уникални и до ден днешен.

    Тези кюфтета, които сега предлагам, наистина са уникални, дзверски вкусни и напълно бюджетни. Буквално от нищо нещо - от 400 грама мляно месо, поне 20-а кюфтета, които могат да нахранят цяла кохорта гладници.    

Няма да Ви мъча, а веднага давам количествата: 400 грама мляно свинско месо (бут, плешка, от ребрата - в кварталната месарница ги смилат за секунди).

Така че с месото проблема е решен. В къщи се настъргват на най-ситната решетка на рендето 600 грама обелени и почистени картофи. Това е най пипкавата част. Леко на ръка се изцеждат и добавят към смляното месо. Слагат се и 100 грама лед, както и подправките- сол, черен пипер, щипка индийско орехче и поне две супени лъжици от моите сушени сушени зеленчуци, в които има всичко необходимо. Яйце и лук не добавям.

Пада яко бъркане и размесване. Поне 10-а мин. и сетне в хладилника за 24 часа.

След това отново разместване и оформяне на кюфтета. Нареждат се на дървена дъска с желана големина - моите като тенис топка.

Връщат се в хладилника да си отдъхнат от насилието върху тях.

Пържат се в силно загрята мазнина - смес от масло, олио и захтин, като се пущат на 2/3 от обема на тигана. И се джуркат със самия тиган. Демек тиганът се разтръсква и те сами си се обръщат вътре.

В краен случай се обръщат с лопатката.

Сетне върху кухненска хартия да поеме мазнинатата. В същатата мазнина се изпържват една две крастивички - като тиквички са...

Пробвайте смело, правят се лесно и при това са много икономични и     НАЗДРАВЕ!

Кюфтета с ориз и тиквички на фурна

 

    Това е възможно най-лесното за готвене ястие. Вероятно доста хора, които се занимават с готвене ще ме упрекнат за начина на приготвяне.  Баба така го приготвяше и поради тази причина и аз. 

   

Ориентировъчно са необходими: около 400-500 грама мляно месо; поне две тиквички; една голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън; една чушка; 3/4 ч.ч. ориз; сол и черен пипер на вкус; джоджен и 2-3 с.л. олио.

За пикантност едно малко люто червено чушле - без семките. 

Зеленчуците се измиват и обелват.

Нарязват се (без 1/2 тиквичка) и се слагат направо в тавата за печене като на дъното е сипната мазнината.

В друга купа каймата се омесва заедно с настърганата 1/2 тиквичка (която се изцежда леко), сол, черен пипер, малко от моите сушени зеленчуци.

Оформят се кюфтенца с желана големина.

Кюфтенцата се слагат в тавата за печене при нарязаните зеленчуци.

Докато се занимаваме с това, измитият ориз се оставя в купа със студена вода.

Прецежда се и се слага в тавата. Следват солта и пипера и се наливат около 2 1/2 чаши бульон или леко затоплена вода.

Пече се на 180С във фурната около 40-45 мин - до готовност.

Остава да се насладим на ястието. 

Става сочно и вкусно.

Най-важното никакво пържене, никакво мотане - 10-а минути подготовка и толкова.

Прави се бързо и лесно - пробвайте.

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 

    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 

    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 

    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 

    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.

    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.

    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...

    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.

    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:

Кюфтета от конско месо или конски кюфтета

Сурово сушен салам от конско месо

Конска наденица (суджук) и пастърма от конско

Пържени кюфтета от конска кайма

Наденица (суджук) от конско, пуешко и свинско

Кайзерована пастърма от конско месо и не само

Конски суджук

Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.

Размразяването правя в хладилника от днес за утре.

Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.

Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.

И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.

Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.

Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.

След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.

Каймата все още е доста студена към този момент.

Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.

С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 

В някои от тях - има изненада.

И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.

Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.

За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.

На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.

Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.

Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.

Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:

Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.

За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.

Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 

Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КЮФТЕТА С БЕКОН и още нещо

 

    Това са си едни много леки, вкусни и лятни кюфтета, които напълно могат да заместят обикновените кюфтета.

    Няма да съм многословен, а просто ще разкажа за начина на направия като подчертавам, че това определено не е рецепта, а е само идея, която търпи много вариации в зависимост от продуктите и мерака.

Няма точни количества, а просто ще опиша какво "забърках":

зеленчуците: две тиквички настъргани и добре изстискани от сока; един голям картоф - по същия начин; два големи моркова - по същия начин; една огромна глава лук или две средни - по същия начин; 1 домат - обелен, изчистен от семената и скълцан на ситно; 2-3 скилидки чесън - настъргани; сол, черен пипер и кимион - по вкус.

останалото: 150 грама натрошено и обезсолено сирене; 50-а грама едро настърган кашкавал и 100-на грама бекон. 

Беконът се нарязва на много ситно и се запържва до зачервяване. В кюфтета отива само беконът, а в мазнината сетне се долива олио и става пърженето.

Необходими са още две яйца и поне 2 с.л. от моите си сушени зеленчуцимоите си сушени зеленчуци.

Всичко това се омесва много добре и ако случайно се окаже рядко като консистенция, е необходимо да се добави малко домашна галета докато се получи достачъно твърда смес, която да държи форма.

Желателно е готовата кайма да отдъхне в хладилника поне час - два.

Пърженето - стандарно, не е необходимо да се овалват с брашно и т.н. Само в мазнинатата за пържене добавям малко -просто идея сол. Така не пръска мазнина из целия бокс.

Вадят се върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Сервирах ги, както са си в чинията със салата от домати и крастиваци, чеснов дресинг (друг път ще пиша как го правя) и в компанията на  домашното ми лабне.

Кюфтетата станаха страхотно сочни, вкусни и ароматни.

Направо не може да се познаят, че са основно зеленчукови и безмесни.

Пробвайте или направете собствен вариант и няма да съжалите.

И да не пропусна - дзверски вкусни са и  НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕНЦА със зелен фасул и още нещо

 

Този път не чакайте някаква рецепта - това просто е поредната ми идейка как да утилизираме някои поизостанали нещица за хапване и да създанем ново и вкусно ястие на следващия ден. Пълна грехота е в тези времена да се изхвърля каквато и да е храна.

    Правих любимите в къщи кюфтенца Андро (доста често ги правя-една от най-сполучливите ми рецепти за кюфтенца), но този път в каймата сложих и много ситно скълцан бекон и предвид експеримента толкова се увлякох, че напържих кюфтенца като за една казарма, а не като за двама еле еле апващи. Та взеха, че артисаха доста. 

    На другия ден направих кюфтенца в бял сос, ама все още останаха малко. До няколко дни в хладилника нищо не им става. Могат и да се замразят във фризера.

Страхотни са на вкус, а тези изглеждат и малко "рошавелки", защото вместо да ги пържа, ги пекох във фурната.

Е, трябваше да им измисля нещо ново и вкусно. 

Какво по-лесно от това? - В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас, и докато се загрява се нарязва на ситно една глава лук и буха вътре (тайната още 2-3 с.л. водичка, 1/2 ч.л. сода и 1 ч.л. захар); докато се задушава се обелват 2-3 картофа, нарязват на ситно и хвъргат в тиганя; 

Пърженозадушаването е около 10-а минути, сипва се един буркан зелен фасул, кюфтенцата, малко църно пиперче, солчицата е една идея и се оставя да си къкри около 30-а минутки - до сгъстяване. 

Подправки - мънинько цървено пиперче и щипка мащерка.

Ами това е ... Утилизирахме кюфтенцата и пак направихме ядене за два дни... Но ако става дума за 4-чл. семейство, просто едно бързо хапване.

Храната просто трябва да се уважава и да се цени. 

Правил съм едни такива странни сметки - повече от половината ми доходи отиват за храна, останалото за битови сметки и лекарства ... а моят принцип 10 % от доходите да се спестява за черни дни отдавна загина ... 

Нищо не казвам, а просто проявявайте малко въображение щом става дума за ястие, без което не можем ...

Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 

    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".

Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 

За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.

Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.

Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.

И нека всичко са почине за поне 30-а минути.

Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.

Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.

Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.

От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.

Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.

Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.

Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.

Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.

Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.

Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.

Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

    

КЮФТЕТА от кайма и чия

 

   Тези странни на пръв поглед кюфтета се оказаха резултат на една случайност. Май така стават някои кулинарни "открития" ...

    Бях си сложил в хладилника около 500-600 грама от моята кайма да се размразява за другия ден и с именно с идеята за направия на кюфтета. Бях сложил и 100-а грама чия да се накисват във вода за сутрешната закуска. На сутринта закуската се "размина", а надвечер като се хванах с кюфтета и вече бях нарязал лука на ситно, установих, че нямаме сух хляб. Не ми се слагаха картофи или нещо друго,а реших да ползвам чията за добавка. На цялото количество кайма - около 1/3 обемна част чия. Добавих една голяма глава лук, нарязана на ситно, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. черен пипер.

    Реших да не добавям други неща, за да видя какъв е вкусът. 

    Омесих добре - получи се леко мека консистенция, но с намазнени ръце добре се оформяха кюфтета и се държаха много добре при пърженето. Нарочно ги пържих на 2/3 от силата на котлона.

    След като опържих около половината от каймата, ми хрумна да добавя малко овесени ядки в нея - някъде около 2-3 с.л. Премесих, оформих и изпържих.

 Нямах от онези фините, но с тях щеше да се получи визуално по-добре.

    За вкуса може и да не се съмнявате. Невероятно вкусни кюфтета и в двата варианта. Студени се оказаха още по-вкусни.

    Експериментирайте смело и НАЗДРАВЕ!

Невероятни кюфтета от тиквички с пилешко

    След като повече от четири месеца не съм поглеждал какво се случва с блога ми, а през това време са се натрупали десетки рецепти за различни вкуснотии и направо съм озадачен с какво да започна.

    Имам чувството, че започвам като начинаещ блогър и дори се оказва, че направо съм забравил някои функции на редактора на публикациите. Както и да е, все някак ще се оправя и ще влезна във форма.

    Та след толова време, реших да започна  с едни невероятно вкусни и при това много бюджетни кюфтета.

Необходимите продукти са ориентировъчни: една голяма тиквичка или две малки (около 400 грама); 400 грама пилешко от бутчето; две филии сух хляб; две яйца; сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. чесън на прах или 2 скилидки; 1/2 глава лук или 1 ч.л. сушен; 3/4 стръка копър, нарязани на ситно; 1 ч.л. сода загасена в 1 ч.л. кисело мляко.

Изпълнението е направо елементарно: тиквичките се измиват и настъргват на едро ренде и сетне през марля се изцеждат максимално от сока им. Пилешкото също се нарязва на късчета; Хлябът се натрошава на едро.

На партиди подготвените продукти се смилат в блендера без голямо престараване. Смесват се в купа като, ако сместта е рядка, може да се добави малко грис, за да се получи гъста смес, която може да държи форма.

С намазнени ръце се оформят кюфтета по около 80 грама и се пържат до покафеняване в добре загрята мазнина. Вадят се върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина, макар че  почти не поемат такава.

От посоченото количество излизат 16 броя кюфтата. Тъй като сме двама, изпържих само половината.

Останалите наредих върху тарелка и замразих във фризера. 
След замразяването- в плик и с надпис. Вече има и за следващи път. Просто се вадят - оставят се леко да се отпуснат и могат да се пържат.

Направо спасителни.

Готовите изпържени кюфтета се сервират със салата и задължително млечно-чеснов сос.

При сегашната цена на тиквичките около 2 лв килото и на пилешкото бутче 4 лв за кило, си е направо без пари. То май доматите и олиото идват по-скъпи ...

Невероятна вкуснотия е и си струва да се пробва. Па и питието си върви с тях. Та затова и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА ОТ РИБА

 

  В блога ми има доста рецепти за направата на рибени кюфтета, но специално тези, за които сега ще пиша, ще наистина рибни - от почти 80 % риба.

    Преди няколко дни се отпретнах да направя прясна наденица от риба за печене и взе, че ми артиса поне половин кило от каймата за нея.

    Поради това, че там писал как съм направил каймата, тука само ще спомена, че са подходящи всякакви риби, но е желателно да са добре почистени от кожа и кости, вместо да се мели обезкостеното месо на машинка и да се цапотри, е достатъчно да се накълца на ситно. На около 800 грама накълцана на ситно или на по-едро е необходимо да се добавят около 150 грама ситно накълцана сланина.

Стана ясно за каймата - вече имаме 950 грама.

Останалите съставки: едно яйце, 1/2 глава ситно нарязан лук или 1 ч.л. сушен лук на гранули; 16 грама сол (може и повече въпрос на вкус); 3 грама прясно смлян черен пипер; 5-7 грама сушен дивисил (ако има пресен - поне 1 с.л. с връх ситно накълцан); около 4-5 стръка ситно нарязан магданоз (това по пазарските стандарти е 1/2 връзка); както и 2-3 с.л. галета (може и малко повече - завеси от водността на рибената кайма и големината на яйцето); Имам и тайна съставка - 1/2 ч.л. сода (за леко бухване при пърженето), но тя може и да се избегне. 

Всичко това се омесва добре за няколко минути (около 30-а) и оставя да си почине, че се е уморило от гъченето с ръце.

След почивката се оформят кюфтета с тегло около 90-100 грама. 

Малък трик - ползва се кутийка от доматено пюре 75 грама, изрязана от двете страни (нещо като ринг) и благодарение на нея всички стават еднакви.

Е, вече съм набрал достатъчно опит и мога без нея.

Оформените кюфтаци се пържат в силно загрята мазнина (като след загряването й, силата на котлона се намаля с 1/3 - при мене на 6-та степен от 9-те на котлона).

Още един трик, за да се изпържат кюфтета добре, мазнината в тигана (касеролата) трябва да е толкова, че като се пусне кюфтета в нея, да го покрива над средата му.

Изпържените кюфтета се вадят върху решетка покрита с домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Не препоръчвам овалването в брашно или галета преди пърженето. Получават някаква коричка, но на нас не са ни вкусни.

При оформянето им добре навлажнявам ръцете си с оцет - домашен ябълков случая. Така имам чувството, че отвън стават по-хрупкави, а макички отвътре.

Защо ли го правя така? Ами не знам... Баба, Бог да я прости, преди да пусне кюфтето в мазнината за пържене, сипваше оцет в шепичката си и заглаждаше кюфтака до гладкост и още ей така влажен - бух в мазнината.

А в мазнината, за да не пръска, задължително 1/2 ч.л. сол и за вкус 1-2 скилидки чесън.

Стават дзверски вкусни кюфтета от риба - направо рибни бургери, които могат да се ползват точно за направата им.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Оризови кюфтета или нестандартни аранчини

     Вчера наготвих задвама човека едно огромно ястие - почти славянски гювеч с месо от пушени кокали, и макар да баялдисахме от ядене, артиса доста.

    Ами сега? Не сме много привърженици да ядем едно и също два дни поред и се зачудих какво може да стане. И изобщо не бях затруднен - първата ми мисъл беше за италианските аранчини - оризови кюфтета с плънка.

Единственият проблем бе, че парчетата месо бяха на едро, по и част от зеленчуците. Поиграх си да ги отделя и нарежа на ситно, че и биля да намачкам морковите и целината.

Следва добавяне на едно яйце, 2-3 с.л. царевично брашно, 1 ч.л. сода и 1 ч.л. кисело мляко . 

Нарязват се около 100-а грама кашкавал на купчета и следва яко омесване.

Оставя се сместа да си почине малко.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина и нареждат върху дъската, тавичка или хартия за печене и поръсват с още малко брашно.

Нека да си починат малко.

Откъсва се едно голямо парче хартия за печене, намокря се на топка и сетне се разстила по дъното на тигана. Налива се достатъчно олио за пържене и се загрява силно, а сетне се намаля на 2/3 от силата на котлона.

Кюфтета се пържат от двете страни до готовност като внимателно се обръщат с лопачка, че имат склонност към разпадане.

За да се избегне това, трябва да се сложи малко повече брашно, но предпочетох да не го правя ...

Вървят си със салата, с млечно чеснов сос и .. . изобщо както Ви е кеф.

Резултатът е дзверска вкуснотия.

Хем вчерашното е оползотворено, хем с малко усилия нещо невероятно вкусно.

НАЗДРАВЕ!