ПЪЛНЕНО ФИЛЕ на фурна

     Това не е рецепта, а един по-различен начин да приготвим вкусно ястие, с което приятно да изненадаме всички.

    Поради тази причина ще наблегна на самото филе - необходимо е парче контрафиле в случая около 1 кг, но количеството зависи от това за колко човека ще се готви. 1 кило е напълно достатъчно за 5-6 порции, че и повече. Трябват още по около 200 грама кашкавал (или от типа жълти сирена - гауда, едам и т.н.) и бекон (желателно пушен). Вместо бекон може да се ползва варено-пушен врат или бут, каквито се продават по магазините.

    Другото необходимо са сол и черен пипер (на вкус), около 1 с.л. горчица и задължително дълга връвка.

    С остър нож филето се оформя с правилна форма и всички ципи и подобни неща се почистват.

    Месото се овкусява със сол и пипер от всички страни.

    С дълъг нож (такъв като за филетиране) от напречната страна по дължината се правят два паралелни прореза като два джоба. Ако е трудно за изпълнение, може да се направи само един. На снимката се виждат. Да не се забравя и "джобчетата" да се осолят леко.

    Кашкавалът се нарязва на дълги ивици, увива се с резен бекон и се пълни в джобовете.

    Следва овързване и намазване с горчицата. 

    По принцип може тук да се спре с готвенето и вместоя стие от контрафилето да се направи колбас. Завива се с хартия за печене и за около 2 часа на 85-90С във фурната като на дъното се слага тавичка с вряла вода. 

    След това охлаждане за 12-а часа в хладилника и може да се хапва тънкофайски.

    Да ама не. Бая се зачудих как да продължа и заложих на картофи и печене в гювеча. Вместо картофи наистина може да се ползват други деленчуци и да се направи гювеч, но предпочетох да са картофи, защото в гювеча стават върховни.

    Около 1,5 кг обелени и нарязани на едри парчета картофи се слагат направо в гювеча (глинения съд за печене) и заливат със студена вода за около 30-а минути. Сетне водата се излива и наново се налива студена вода. След 30-а минути - още веднъж. По този начин се отделя нишестето от картофите и след печеното стават по-вкусни.

    След последното измиване картофите се връщат отново в гювеча, следват сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. пушен червен пипер; малко повече от 1 ч.л. сушен млян розмарин, идея риган. Слага се и зехтин - поне 3-4 с.л. Всичко това много добре се разбърква с подходяща лъжица, но с ръчичка си е по-добре. Доливат се около 100-150 -а мл  бульон или вода.

    Най-отгоре се "монтира" овързаното филе, завива се с алуминиево фолио (или хартия за печене) и се поставя капака на гювеча.

    Пече се във фурната за около час на 180С. След това се маха капака и фолиото, филето се обръща и всичко се дозапича за 10-а мин. на 160С с вентилатор.

    

    

    Опеченото филе се вади, махат се конците и се изчаква да поизстине малко и се нарязва тънкофайски.

    Във всяка чиния се слагат поне по три резена от филето, черпак картофи и се заливат със соса от печенето. Отгоре картофите може да се ръснат с малко ситно нарязан магданоз или копър.

    Точно този момент остана без снимка за мое съжаление.

    Този начин на готвене е много практичен, защото се ползва само един единствен съд  и за миене освен него има само една дъска и нож.

    Пробвайте идеята във Ваш или в този вариант и няма да съжалите. 

    И да не пропусна НАЗДРАВЕ!

ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!

ВЪЛЧА САЛАТА по дзверски

 

    За салати почти нищо няма в блога, защото какво толкова има да се обяснява за една салата. Само че тази ми е любима и се прави винаги, когато от предния е поизостанала някоя пържола, печено или дори просто кюфтета.

    В действителност, това си е най-обикновена салата, домати и сирене, в която се добавят кубчета нарязан кашкавал (гауда и т.н. каквото има), нарязана пържола (кюфте) и обилно се подправя с черен пипер, сол на вкус и дресинг - овкусен зехтин и лимонов сок, в който съм добавил и малко много ситно нарязан магданоз.   

Нарочно не давам количества, всеки може да си ги комбинира по собствено желание и да си подправи салатата по собствен вкус. Освен посочените продукти по-горе, могат да се добавят и всякакви други по собствен вкус.

Понякога слагам и чеснови крутони.

Впрочем това направо не е салата, а цяло ястие, защото наблягам мръФките в него да се повечко.

В салатата не слагам стар лук, а само перата на зелен лук.

Старият лук го нарязвам на полумесеци, овкусявам със сол и черен пипер, намачквам с ръце леко и заливам с ябълков оцет и за час в хладилника.

Сервирам го отделно в купичка като добавка на дзверската салата. И така щях да я нарека, но "вълча" е някак по-разпознаваемо и има вече такива, но с бекон или шунка.

Пробвайте и задължително едно голямо НАЗДРАВЕ!

БАНИЦА ОТ ДОМАШНА ЮФКА

 

    Знаете ли, че домашната юфка с яйца, която се продава по магазините и струва 1,20 лв за пакет от 0,2 кг почти по нещо не се различава, например, от одринските кори на сач.... Разликата е, че юфката е по-препечена и има яйца и поне с 1,50 лв по-евтина отколкото за 400 грама кори - също за 400 грама юфка.

    Впрочем и по-благодатна е за правене на баница - най-обикновена баница или пък за млечна баница.

    Имам си няколко варианта за правене на баница с нея, които ще се опитам тука да обясня. Все на някого ще му е от полза и може да го направи, защото не се изискват каквито и да са умения, а резултатът винаги е направо идеален.

    Преди да продължа само да кажа, че се ползват два пакета домашна юфка, т.е. общо 400 грама; сиренето е около 300 грама (но и  може 400 грама); яйцата са поне 4, а вместо кисело мляко се ползва почти литър прясно мляко. Естествено, си и трябват поне 100-а грама разтопено масло или олио, но предпочитам масло.

    И в двата варианта, които описвам маслото се смесва с прясното мляко и яйцата.

Вариант 1:

    Тавата (25х25) йенска, се намазнява на дъното много добре и не нареждат корите на юфката - примерно около 0,6-7 см. Заливат се се със малко от сместа яйца мляко и отгоре се нареждат резени сирене;сетне пак юфка със заливка от яйцата с млякото, пак резени сирене и се завършва с юфка, която се залива с течната смес.

    Нарязва се на квадрати и се дозалива с остатъка от яйчено-маслено-млечната смес.

    Пече се като обикнована баница на 180-С в предварително загрята фурна.

Вариант 2:

    Така изглежда изпечена и обърната. Пека я в кръгла форма - тавичка йенска пак със същия диаметър.

    Тавичката се намаслява добра. Част от юфката около 1/3, ползвам отделна купа, се смесва се с около 1/3 от яйчено-маслено-млечната смес и се разстила на дъното.

    Отгоре се нарежда пласт от натрошено сирено - почти половината.

    Следва отново пласт от смесената с яйчено-млечната смес и отново пласт натрошено сирене.

    Завършва се със смесената юфка с яйчено млечно маслената смес.

    Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 45 минути.

    

    

    Баницата става уникално вкусна. Позволявам си да направя нещо като експеримент - турнах и една ванилия в яйчената смес и се получи невероятен аромат и вкус.

    Ако трябва да бъда абсолютно честен, тези разновидности на баницата ми харесват повече дори от обикновената, която правя.

        П.П. За да изчерпя темата за домашната юфка, ще кажа, че с нея се прави типичната за нас сладка или млечна баница.

    Примерно два пакета юфка - 400 грама; 3-4 яйца; ванилия; 1 л. прясно мляко, в която е разтворена захар - около 150 гр. (но това зависи колко сладка я искаме - може и повече и по-малко); също така и около 50 грама масло.

    Печенето както на обикновена баница - вече е писано.

    Пробвайте! Прави се много лесно и става много, ама много вкусна.

    Вероятно няма да съжалите.

ПЪЛНЕН ЗАЕК НА ФУРНА

 

 Заек на фурна - е, да знаете невероятна вкуснотия е.

Необходими са едно цяло зайче; 5-6-7 резенчета сланина (но може да се замени с бекон - в идеал пушен);

за гювеча: поне 1 кило ситни лукчета и 2-3 моркова, стрък целина; няколко домата, обелени изчистени от семената и нарязани на кубчета;

за плънката: 70-80-а грама ориз; 1 глава лук на ситно; 3-4 скилидки чесън; вътрешностите на зайчето - дроб, сърце, бъбречета;

за маринатата: около 600-700 мл вода; глава обелен лук с боцнати в него 2-3 карамфилчета; 3-4 скилидки чесън; поне 2 дафинови листа; 1 звездовиден анасон; зрънца бахар - 5-6 броя и черен пипер - 10-а; 1 ч.л. семена от копър или фенел; 3-4 с.л. зехтин; 2-3 с.л. лимонов сок (или ябълков оцет); 1 нарязан морков (може и цял ако е по-малък); стрък целина; 1-2 ч.л. сол; Подходящо е да се добави и малко мащерка. Задължително - една бутилка червено вино и то качествено.

Това са основните, а за останалите добавки ще пиша в хода на описанието.

    Започваме с марината - всички продуукти (без виното) се слагат в една голяма тенджера и се довеждат до завиране. След това се изключва и оставя да изстине и се прецежда. В течността се добавя виното и зайчето се бухва там да си отдъхва - поне 10-а часа като от време на време се обръща. И да не забравяме - нека да е на хладно през това време.

    Демек, ако ще правим зайчето по този начин започваме от днеска и завършваме утре.

    Та дочакахме утре, за да продължим. 

    В подходяща съдина (тиган, касерола и т.н.) се затряват 1-2 с.л. масло с 1 с.л. зехтин и в него се задушават 1 малка глава лук, след минута 2-3 скилидки чесън, сетне 1/2 морков на много ситно; след още 2-3 минути нарязаните на ситно дреболии на зайчето; (имах каперски и добавих 1 ч.л. от тях); залива с един черпак от маринатата и чаша зеленчуков бульон (в блога много пъти съм обяснявал, че винаги имам икономичен и лесен бульон на разположение във фризера), добавя се щипка джоджен, малко прясно смлян черен пипер и идея сол (на вкус). Нека плънката се посвари и я ставяме да изстине.

    След това в тавата за печене се налива малко зехтин, слага се зайчето и с лъжица се пълни старателно. Абе няма да се лъжем, най-добре става с ръчичката на майстора.

    В идеал, коремчето трябва да се зашие - дори в този в случай поема и повечко от плънката. Но като искаш да ти е лесно, се затваря с нанизване на шишче - сетне лесно се вади и няма да се лага да режеш конци и да рискуваш някой от тях да ти попадне между зъбите.

    Върху плънката се залива и един черпак от маринатата.

    

    Зайчето е турнато да полегне по гръб в тавата. Върху него - баш връз плънката се нареждат резенчетата сланина (или бекон). В отделна купа се размесват обелените малки лукчета, нарязания морков и кубчетата домати. Смесват се с малко сол, черен пипер, едно две листчета натрошен дафинов лист и още малко зехтин. 

    Всичко това се изсипва около зайчето, залива с малко (1 черпак от маринатата) и още толкова зеленчуков бульон.

    Тавата се затваря старателно с алуминиево фолио и заминава в предварително загрята на 180С фурна. Първоначлно печем на 180С с вентилатор за около 20-а минути и сетне - за около час без вентилатор.

    След махането на фолиото се дозапича с вентилатор максимум за 10-а минути, колкото всичко хубаво да се зачерви и вече може да се изчака да поизстине и да се поднася с тавата на масата.

    При нарязването на зайчено не трябва да се забравя за шишчето, че няма как инак да се резне.

    И много е важно - да има много хубаво и добре изстудено питие.

    Пробвайте и няма да съжалите, да Ви е сладко, вкусно и НАЗДРАВЕ!

РУЛО ОТ ПАТЕШКО БУТЧЕ

 

 Това е проста една уникално вкусна рецепта с патешко бутче. Патешкото месо е много благодатно за приготвяне и невероятен деликатес стига да е направено както трябва.

    Този път няма и да пиша колко полезно и вкусно е патешкото, а ще се огранича само до направията и то основно в снимки и малко обяснения.

    Този път ще поднеса направията по един напълно различен за мене начин.

    Необходими са ни поне 4 патешки бутчета, сол, черен пипер, топено сирене (в идеал червен чедър), шунка (или подходящ колбас - в идеал прошуто, който може да си го позволи), горчица, малко мазнина - желателно от гъша мас. Малко каперси - 1 ч.л. и задължително кухненски конец за овързване. Да не забравим и за дървеното чукче и найлона.

    Патешките бутчета с остър нож се обезкостяват без особено престараване. Кокълчета с останките от месцето заминават да се варят с куп други нещица (морковче, чесънче, лучец, коренчета от магданоз -задължителни са, провансалски тревички и каквото ти дойде на ум) да се варят на бульон. Ще стане идеална супичка сетне и то само от това, което обикновено се изхвърля.

    Бутчетата се нареждат върху найлона на яка дъска за рязане и се покриват с още един кат найлон и в действие влиза дървеното чукче. Ама пак без престаране - да не направим бутчетата на кайма, а самво да ги сплеснем - все едно, че са ни ядосали, ама не до състоние да ги размажем.

    Следва едно такова необходимо осоляване и опиперяваме, не дзверски, а внимателно, че сестне ще трябва да се ядат, а не да хвъргат.

    Намазват се с горчицата и една идея домашна майонеза.

    Отгоре нареждаме резенчетата шунка и стопено сирене.

    Цялото това чудо се навива старателно на стегнато руло и тук влиза в сила конецът- трябва да го обвърже много стегнато. Дали са едно две или три рулца е без значение.

    В тиганЯ се загрявя малко малко масло със зехтин, една две скилидки чесън и рулцето се овалва запържвайки се в него от всички страни до хубаво зачервяване.

    Сетне в една тавичка сипваме мазнинката от запържването, една чаша кока кола, слага се рулцето, а отстрани се нераждат добре измити пресни картофчета. Да не забравим и поръсването с млян розмарин.

    Тавичката е готова и се завива с алуминиево фолио плътно и във фурната на 130С - направо до забрава - поне 3-4 часа. А и за защо ли не за малко повече. След това фолиото се маха и вдигаме градусите на 180С поне за 10-а минутки.

    Е и тука ми дойде "вдъхновението" - в последните минути на печенето в тавичката бухнаХ 2 кюфтета - до готовност. Те с печените картофки леко размазани и поляти с овкусено зехтинче станаха за вечерята.

    Опеченото рулце от патешкото взех, че отделих и след като поизстина малко, го турнах в хладилника да си отлежава.

    След тези 24 часа го нарязах тънкофайски - лелее нямам думи да опиша каква дзверска вкуснотия се получи - най - добрият колбас, който съм хапвал в последно време ... Дори съм си запланувал да направя нова разновидност на колбас колбас в този стил ... Ама от де такова време?

    П.П. Както съм го описал, ако заменил солта с нитритна, пемахнем майонезата и оставим за два дни в хладилника и сетне във фурната на 80С ще си стане направо колбас от патешко.

    Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!