Шницел от свинско месо

 

    Шницелите са ми едно от любимите ястия и то още от детството. Баба ги правеше доста често - едни такива огромни и с една пухкава панировка. Как правеше каймата и как я месеше нямам спомен, но ставаха все едно че са от месо. Сетне в казармата шницелите бяха празник, че основно бяхме на пилеЩо (на обяд пилешка супа и за второ пиле бутче и за вечеря през ден - пак пиле). Впрочем от тогава избягвам пилешкото. Сетне в студентския стол. Едва по-късно открих и шницелите от месо, които ми станаха любими и като се присетя, си се "глезя".

    Що е то шницел?  Ами простичко - ястие приготвено от начукано или мляно месо (оформено като голяма пържола и то без кост), панирано и изпържено в маслена баня. Шницел натюр е оваляно само в брашно и запържено (буквално задушено в собствен сос). Виенският шницел е от тънко начукано телешко месо. Често шницелът се овалва в брашно, яйце и сетне в галета.

    Идеалният шницел трябва да има златисто кафява коричка и да е мек от вътре.

     Освен от свинско и телешко, шницел може да се направи и от пилешко и от друг вид месо.

    Впрочем има и вегетариански шницели - от смлени зеленчуци с добавка на сирене, яйце и галета. И пак панирани преди пърженето.

    Общото между всички шницели е формата - както му казвам, да бъде голям като подметка 45-ти номер.

    Интересното е, че в блога ми имам съвсем малко рецепти за шницели:

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

Икономични шницели

Шницели от тиквички и не само

    Тука ще разкажа за един мой вариант, който си ми е любим като метод на направия.

    Количества няма да давам нарочно - всеки си преценя колко месо ще му трябва в зависимост от народонаселението около масата.

   

Предпочитам месо от рибицата (контрафилето), но стават и от бута и от плешката (стига да са леко подмразени, за да могат да се отрежат тънкофайски напречно на месото. Рибицата има една ципа, която трябва да се отстрани с остър нож. (Ако ме домързи понякога и не я отстраня, преди начукването я цепвам на доста места - както се вижда на снимката).

Следва начукването на месото - между два найлона - с дървено чукче - доста старателно - до максимално изтъняване, като парчето се обръща няколко пъти.

Следва овкусяването на месото - обикновено са достатъчни само сол и черен пипер. Само че аз предпочитам да овкусявам с моята универсална гурме сол с добка на още малко черен пипер и просто идея кимион. В зависимост от настроението, добавям или малко портокалов сок или сос от нар. Оставям да се овкусяват така на хладно поне два часа, а понякога - от днес за утре.

Следващата стъпка е обилно овалване в царевично нишесте (не в брашно); притескане с ръце и изтупване. 

Оставям така за няколко минути, потапям в разбити с щипка сол яйца и в тигана.

Пържа в смес от олио и масло или пък само в гъша мас до зачервяване от двете страни - обикновено от едната страна за 3-4 минути и от другата за 2-3 минути (или за малко повече - зависи колко силно ми е загрята мазнината и това дали пържа един шницел или съм сложил два или три в тигана).

Вадя ги върху домакинска хартия или върху решетка. Не че поемат мазнина, но "за всеки случай".

Това е моят вариант на панировка, но не изключва и варианта след потапянето в яйцата да се овалят и в галета.

Тука може и да се направи т.нар. "двойна панировка" - галетата да се притисне с ръце и отново потапяне в яйце.

Възможните варианти за панировката са толкова много, че не мога да ги изброя, но за класическия шницел е това - без овалване в сусам, царевично брашно, или натрошен корнфлейкс и др.п.

Сервирането - със салата, пържени картофи или картофено пюре.

П.П. впрочем почти по същия начин се правят прословутите италиански скалопини, но съществената разлика е, че парчетата месо са сравнително малки и често се приготвят с добавка на някакъв сос - най-често гъбен и т.н.

Лелей колко обяснявах, за това време щях да направя едно кило шницели.

Правете смело, лесно е и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!