ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.